tantin

Това какво значи? Западно Y-DNA R1a - произход на бащата - скитски, сарматски или сака. Автозомно обаче са мнооого източни - майката е хунка. Войнът скит е останал да живее далеч на изток, при хуните. Дали са му за жена - хунка - жена от азиатски или монголски произход. Същият скит е останал сред хуните , а дори и да не е останал не е важно. По-вероятно е останал и е приел хунски начин на живот. Може да е бил пленник. Децата на тоя "западняк" също живеят сред хуните. И дори и техните деца - внуците на западняка - и те са в хунската среда, трябва да са били поне 2-3то поколение за да придобият достатъчно източно автономно ДНК. Те обаче пазят спомена за запада. Дядото им е разправял за родните си места. Вероятно владеят частично езика на дядото (западния език), иначе са си хуни, хунският им е майчин и живеят заобиколени от хуни. Започва поредната война със Запада, или експанзия или са ги натиснали от Изток. Кой ще поведе хуните на Запад - естествено внука на Западняка. Защо това е сценария? Защо не може да е другояче? Нека помислим: Ако това се беше случило на Запад, а не в Монголия. На запад жените са с повече европейско ДНК. Нужно е няколко поколения за да се добие източното автономно ДНК. Първото поколение е 50:50. Второто: 25:75 Трето: 12.5 : 87.5 Ако обаче внуците на Западняка останат да живеят за доста дълго на Изток - тогава те се разпръскват, остават на изток и стават част от източните популации. Стават азиатци. В рамките на няколко поколения внуците на Западняка стигат чак до Унгария. Използван е бойния опит на изтока и познанията на Западняка, географски и езикови. Тоест хуните делегират завладяването на чуждата територия на свои хора, с далечен произход от мястото, което трябва да бъде завладяно. Забелязваме предварителна подготовка и мисия - да бъдат завладени земите на дядото.

Откак Жоро и Атом ме разгромиха с етимологията на кръст/Христос и също за църква/кръг - вече не смея да се обадя. Преди първо пишех какво мисля, после проверявах в етимологичните речници. Сега не смея да кажа нищо а и не ми се тръгва да проверявам из речниците. За недоразбралите, хора, дето са на средно ниво и под средното: ще пробвам да обобщя: кръст и Христо имат съвсем различен етимологически произход. Кръста е древен уред за наказания. Христос като название произлиза от някакво "бого-помазване", намазване с някакви божествени мазнини, аромати, кремове. Някаква религиозна практика свързана с "помазването", вероятно етерични масла. Произхода на бого-помазване е пред-християнски, езически. При германците обаче тези 2 понятия пристигат в доста близка форма: Kreuz (cross) и Krist (Christus) . Славяните заимстват втората форма за Христос. Сега , за познаващите френски език малко бонус: croix - cross - кръст croisier - cruise - това са тия кръстосващите кораби, дето кръстосват надлъж и нашир из океаните. (from a merger of Old French words crocier (“bearer of a cross”) and croisier (“one who bears or has to do with a cross”), ultimately from Latin crux (“cross”).) - това го дават по-скоро в смисъл на кръстоници - носещите кръстовете ( не рицарите, а монасите с кръстовете, мисионерите кръщаващи чуждоземците). creuser - dig creu - hollow- дупката, кухината, това дето се получава като копаете, дълбаете. creux - кухи - в множествено число creux d'eau- - водно корито Crue - La crue Écouter1,2 est une forte3 augmentation4,5, un accroissement du débit / de la hauteur d'eau en écoulement d'un fleuve, d'une rivière, d'un cours d'eau. В смисъл че тази дума французите я ползват дори и за водния поток, за водното течение. Особено при наводнения. Étymologie. (Adjectif et nom commun 1) Du latin crudus (« cru »). un aliment cru (un légume, un fruit, un morceau de viande) Обаче във френския имаме тоя проблем че една и съща дума със същото произношение може да има 20 значения. Зависи в какъв контекст се ползва. Така че няма смисъл да проверяваме повече из френския. Все пак няма как да не споменем следните: croisé ton chemin croiser - глагола за пресичам, кръстосвам - Croiser les jambes, croiser les mains. La route qui croise la voie ferrée est la plus rapide. Забележете че във френския ги има тези 2 глагола: croiser и creuser . Когато нещо трябва да се изреже: Couper . А ние имаме: сека - пресичам. Пресичам може да е също прекратявам, спирам, стопирам нещо. Вижте също заблуждаващата прилика: croix / кроа/ -кръст // croiser /кроазé/ - пресичам . Подобно е в днешния английски - to cross/ cross. Заблудата идва с името на Христос: Във френския - Jésus Christ - Христос се записва с /и/. Извод: средната гласна /и/ в името на Христос не се променя във френски, немски и български. Крист/Христ/ се запазва почти непроменено като име. При "кръст"- гласната е съответно оа (фр), еу или ой (нем), ъ(бълг), е (рус) При глагола "пресичам, кръстосвам" има доста по-големи различия свързани с особеносттите на езиците.

Добре де, прабългарите не са номади! А какви са? Ловци на белки и катерички? Селяни, орачи с кравите и воловете? Овчари с големи стада? Лозари-винари? Рибари? Или понеже са гадатели по птиците - значи са птицевъди? Не съм чел на П.Добрев стопанската история на прабългарите. Във всеки случай прабългарите не са нито едно от изброените по горе категории. Прабългарите са на първо място войни. Конни войни, кавалерия. Един добър войник трябва да има по 2-3 коня. Такива са изискванията. А докато войникът е на война, то в селото му неговото семейство или подчинените му отглеждат и други коне. Отглеждат се и други животни разбира се. От всичките изброени професии по горе - единственото задължително за войника е да има един или повече коне. Войника може и да не е овчар, коняр, кравар. Но той притежава такива. Войника в Средновековието е феодал. Поне тези, които са професионалните войници. Като започне война то е ясно че се мобилизират селяни и се пращат да се бият, но трябва да се прави разлика между тренирания професионален войн и въоръжения селянин. Прабългарите са нещо като елитни професионални воини. Те са също командирите на армията по време на войни. Докато са били в Средна Азия, прабългарите вероятно са били обикновенни номади. С идването им на Балканите те стават все по-малко номади и все повече привилегирована клада.

Езика е ясен . Етимологията е от същата група като: чиния, чайник, чаша (тайши, чайши). Както и държавата със същото име: Кина, Чина, Китай.

Искаш да кажеш че Христос не е от кръст, а от: est christus eius Богопомазан, намазан с някакви мазила? Не го вярвам това. Коя е тази дума за олио или мазило или цяр, която да е толкова близка до кръст? Може би трябва да погледна още, но за момента не го вярвам. Извинявай Атоме, извинявам се за упорството ми. Изглежда че си прав. Морето не е до колене. А има заблуди дето понякога си живеем с тях и не си задаваме въпроси. Аз все съм си мислел че Христос и кръст са взаимно свързани етимологически.. А се оказва че изобщо не са.

Искаш да кажеш че Христос не е от кръст, а от: est christus eius Богопомазан, намазан с някакви мазила? Не го вярвам това. Коя е тази дума за олио или мазило или цяр, която да е толкова близка до кръст? Може би трябва да погледна още, но за момента не го вярвам.

Както и да е - разбрах ти идеята за уреда и за името.. Но да не забравяме че това не е името, а е прякор. И също че това име-прякор е производно от уреда.

Най-вероятно тоя уред за разпятието - кръста е бил познат на германците много преди те да чуят за Христос. Тука г-н Евристей най-добре би ги обяснил нещата. Германците водят множество воини с римляните. Със сигурност римляните са приложили тяхното знаменито право и системата на наказанията. Така че германците отлично са знаели за Кръста... Христос се появява при тях доста по-късно от Кръста. ПП.. изпревари ме с малко , това прави този ми коментар неактуален. Благодаря за разяснението.

Разпятие - разпъване. Разпяти Пятница - петъка на разпъването. Разпяти идва от разпна, което = разпъна. Ние имаме думата "кръстя се" - което е движението с ръце следващо формата на кръст. Но да ми кажеш че едва ли не славяните нарекли кръстовете по името на един човек? Извинявай ама това дори не му е името, а прякора. Да не задълбаваме че става безинтересно.

Дори и името: Христо, Христос - също е производно от Кръст. Нашето Кръстю. Щото истинското име е Исус. Джезус. А Христос - е псевдоним, прякор - разпънатия на Кръста, тоя с Кръста, тоя дето възкръсна. (Въз Кръста, оживя на кръста)..

Е как да няма? Ти сам го доказваш. Германците го вземат от римляни или келти. Славяните го вземат от германците. На практика прехвърлянето не е директно, а опосредствано. Това "нищо" ли е за теб?

Тоест, за да проверим как се е стигнало до кръст - трябва да търсим по родственото действие: пресичам. Ето за пример: traverser, to cross, пресичам, пересеч.. Славянското пресичам може да идва от сека, сека на пряко, правя просека, отсичам дървета и храсти и правя път през трудната част. В тоя смисъл френското traverser и славянското пресичам можд да дават фалшива връзка. При латинското traicere, in crucem - едва ли обаче има такива фалшиви съвпадения. traicere и фр. traverser - са родствени помжеду си. Славянското пресичам произхожда най-вероятно от глагола "сека". А Кръста е заемка от италийците/ германците, може дори и келтите или които са били към него исторически момент в контакт със славяните. Ето за сравнение късните: пресечка и кръстовище. Едното от пресичане, а второто от кръст.

Кръста не е толкова проблемен: Latin traicere, in crucem Belarusian каб перасекчы, крыж Latvian šķērsot, krustu Bulgarian да премине, кръста Lithuanian kirsti, kryžių Catalan per creuar, la creu Macedonian да центрира, крстот Malay untuk menyeberangi, salib Maltese li jaqsmu, il-cross Croatian prijeći, križ Norwegian å krysse, tverr Czech přejít, kříž Danish at krydse, korset Проверявам по англгийските: to cross, cross. Едното ни дава "пресичам", кръстосвам, другото е за кръста. Не мисля че прабългарите или германците имат особен принос, нито пък славяните. Думата си е италийска - латино - романска, а може да погледнем и по-старата версия в ПИЕ как е било. ето за пример от още няколко езици: te steken, het kruis para atravessar, o cruzamento to cross, the cross să treacă, crucea чтобы пересечь, крест ületatavad rist да пређе, крст upang i-cross, cross prejsť, kríž

Имат един куп такива думи: храм, манастир, параклис, черква, обител, катедрала, светилище, Костёл (католическо), кирха (явно някаква заемка от немците), килия. А ако добавим и разните езически - капища, кумири - стават още повече. Мястото за обществено събиране при славяните е мегдана - в центъра на селището. (украинското майдан). Руското -площад.

EtymologyEdit The name, spelled differently in various countries, is derived from the Greek χορός (khorós "dance"[1] which is cognate with the Ancient Greek art form of χορεία (khoreía). The original meaning of the Greek word χορός may have been "circle".[2] https://en.m.wiktionary.org/wiki/χορός

Почивай приятелю, че тези упражнения отнемат много CPU\memory. Лесно се изпушва (burnout). Връзката през лат. circle е много по-вероятно, щото в другата посока стигаме до познатия ни кръг. Кентум/сентум историята. Пп. Искам да кажа да не се пренатоварваме, че иначе после плащаме скъпа цена със здравето си дето понякога се впускаме в "спора за истината". И аз трябва да спра, че тук при мен е следобяд сега, трябва да си направя малко физически упражнения.

Това което казваш е non sense dude! Нямат дума за кръг? Нямат дума за религиозна общност? Нямат обичай да играят хора? Нямат обичаи да строят кръгли сгради? Или ще кажеш че те са ранни нацисти и при тях всичко е с форма на пречупен кръст? Всичко на 4 - готи тетраксити - издигат в култ четворката и преследват безпощадно кръговете? Така както в днешно време евреите преследват символа на свастиката. Църква може да значи много неща. И сградата, и общността и практиките. Готският не е дотолкова запазен, сега не ми се влиза по речника да проверявам в каква форма кръга присъства при готите и как те назовават църквата.

В етимологията не можем да ползваме такива критерии. Възможно е думата да е взета от местния диалект на селото на Вулфила. По аналогия с поп-фолк-рап - някой си популярен вкарал нова дума в употреба - и само за месец цял свят я употребява, а ти ходи да копаеш и доказвай с археология...

Нека сме по-коректни. Прабългарските укрепени селища са на голяма площ, но толкова голяма че да позволява защитата и не толкова малка , че да не могат хората да оцелеят за повече от 3 дена. Голямата крепост трудно се пази с малко хора. В малка крепост не можеш събра много народ. Функцията на прабългарските укрепления е защита, също и да е подходящо за живеене. Идеята не е толкова да е град с лукс, улици, цивилизация - а защитата. Затова и наименованието - прехвърлено към славянски е огород. Ограда, оградено място. После става Городище. Накрая остава Город и град. Плиска и подобните селища са городища, като в Плиска се забелязва преминаване към византийския стил. Като цяло прабългарите избират свои места за основаване на городищата си, византийците строят стени, а прабългарите търсят естествените укрепления - плата и трудно достъпни места, покрай пропасти, блата, реки.

Е как откъде е? От формата - това че е кръгла. Вижте сами: кръг, съркъ, church, църква. По древния произход за същото отива в индо-иранските - чакра, чекрък. Не е задължително само и единствено формата на постройката да задава връзката с кръга. По скоро свързано с религиозните практики: събиране на хората в кръг, молебен в кръг, и подобни. Дори и "хоро" е също танц в кръг. Църквата е повече институцията и сградите, храмовете им. И понеже думите за съркъ кирика кръг са близки - все пак германското ми се струва по-вероятно. При славяните е станал прехода от чекрък към кръг. При германците тоя преход е чекрък -- >Kreis, Zirkle Германците обаче го заемат през латинския: Latin: circulus Един ден си бях играл и преброих около 25 думи - варианти за "кръг" - пристигнали по различни пътища и с различно значение.

Не е Румъния. Не е далеч от Румъния , задкарпатието. Русините.

Има още една славянска група езици, където здраво, много здраво ползват "Ъ" . Познайте кои са те ? Подсказвам, някъде нагоре около Карпатите.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₃meygʰ- https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-Iranian/Hmaygʰás *h₃migʰstos Germanic: *mihstaz (see there for further descendants) *h₃méygʰ-s ~ *h₃migʰ-és тази тема с фонетичните закони никак не е лесна. А бихте ли казали дали готската дума "himinam" - за небе, облаци не е чест от този корен? Аз не виждам да я причисляват към горните. Превеждат я като рай, но аз си мисля че е повече за небе и облаците. Gothic Transliteration Word-for-word translation IPA transcription 𐌰𐍄𐍄𐌰 𐌿𐌽𐍃𐌰𐍂 𐌸𐌿 𐌹𐌽 𐌷𐌹𐌼𐌹𐌽𐌰𐌼 atta unsar þu in himinam Father our, thou in heaven, /ˈatːa ˈunsar θuː in ˈhiminam 𐍅𐌴𐌹𐌷𐌽𐌰𐌹 𐌽𐌰𐌼𐍉 𐌸𐌴𐌹𐌽 weihnai namo þein be holy name thy. ˈwiːhnɛː ˈnamoː θiːn