tantin

Голийски ми е малко труден за четене. Дори и за локализацията на тая Вътрешната Скития - не знам защо той я поставя във Ферганската долина. Аз го интерпретирам повече като района на Тараз. Под вътрешна се разбира "централна". Голийски изпраща прабългарите във вътрешността на Имеон, тоест извън Скития. Вътрешната Скития, това е средата на Скития. Народът на Балкх напуснал земята си и отишъл чак на Азовско море. Значи за да се вдигнат и да идат толкоз надалече трябвало да си има причини. Едва ли нещо е останало в прародината им. Условията станали неблагоприятни, или са се появили многобройни и по-силни съседи и са ги изместили - избутали от земите им. Ако са земеделци - застигнала ги е суша, или реката пресъхнала. Ако са номади - останали без пасища. Каквато и да е била причината - на древното място едва ли нещо е останало. И да е останало - ще е под 2 метра пясък. Опасявам се в следното: мястото може и да се намери. Замъците или крепостите може и да се знаят... Но ние не можем се припозна. Няма как да припознаем древните българи - прабългарите!!! Не им знаем езика. Те не знаят нищо за нашия език. Не ги знаем те как са изглеждали. Те не ни знаят ние как изглеждаме. Дори да срещнем техни автентични наследници, говорещи автентичен прабългарски - не можем се припозна. Нито по език, нито обичаи, нито по религия, нито по начин на живот. Никакъв шанс за припознаване няма... Щото по пътя на миграцията прабългарите са се променили, трансформирали са се. Именника ни дава малък поглед назад във времето, но само до към Кубратовата България. Опитът на Голийски и останалите да открият скити, арии , тохари , Кангюй - не е за момента убедителен. 50 народа живеят в тази Скития. Това са 50-тина области. Неголеми, немногобройни, най-разнообразни откъм езици и религия. При това има мобилност. Има уседнали, има и номади. Дори и реките в Централна Азия си сменят посоката на движение. Като се затлачи едно място с тиня- реката се запушва и тръгва да тече в друга посока, пробива си ново корито. Може да се каже че хората следват реките, следват дъждовете. Търсят къде става за живеене. Няма нищо лошо и ние да търсим из Централна Азия и Кангюй, но там нещата са малко като плаващите пясъци на пустинята. Отиваш на лошото място и пясъците потъват. Вече ви показах на картата колко много места са обозначени като Балх, Балхара, Бухара.. и това не са всичките.. а разстоянията между тях са огромни. Тези прабългари премного ще да са били.. ще надминат тракийците. Значи трябва да сме малко скептични и по отношение на Кангюйската хипотеза.

Багарат е този евреин, дето бил най-доверения служител на първия цар от тази династия -Валаршак. Но докато Валаршак не принудил Багарат да се отказва от юдейската вяра и да се кланя на огъня, то наследника Аршака Втори се опитал да принуди синовете на Багарат да станат слънцепоклонници. (или огнепоклонници). Двама от синовете отказали и били посечени. Останалите синове частично приели да се откажат от обрязването, но не приели идолопоклонничеството. Какво общо има това с българите - нищо общо няма. Единственото общо е че се споменават тези неща на едно и също място, едно след друго. Доколко тези царе Валаршак и Аршак са истински или измислени? Ако са истински, то в кое време са живели те? Vologases[1] also known as Vologases III and Vagharsh III (Armenian: Վաղարշ, flourished 4th century – died 386) was a Prince who served as a Roman Client King of Arsacid Armenia. Vologases served as a co-king with his brother Arsaces III from 378 until 386. Khosrov IV (Armenian: Խոսրով), was a Prince who served as a Sassanid King of Arsacid Armenia, which flourished during the second half of the 4th century & first half of the 5th century, from 387 until 389. Хосров IV го дават че е Аршак Валаршак (Вагаршак) / Вагарш III Вараздат е вероятно "Валаршака" . 378—386 ------------------------ Признавам си че не мога да се оправя в тези арменски имена. Нито мога да съм сигурен за кои години говори Мовсес Хоренаци. И докато неясните текстове на Мовсес Хоренаци допускат много тълкувания, то крепостите в Кангюй/ Согдиана не будят никакво съмнение в своето съществуване. В предишното видео се говори за 300 селища.

http://www.armeniaonline.ru/armenia/movses_xorenaci_2.php Тука в книга 2 на Мовсес Хоренаци е указано как е станал възхода на Валаршак. Аз тръгнах да разглеждам за древния град varakhsha/ Варахша. Ако забелязвате има голяма прилика между името на тоя град: Варахша и арменския цар Валаршак. Отделно приликата с иманата на "булгара Влндура Бунда" . Градът Варахша се намира на 30 км на запад от Бухара. Важна крепост от търговския път, свързващ Бухара с Хорезм (Хива). Ако приемем разказа на Мовсес Хоренаци, то се получава че в Армения си дават среща булхарци от различни времена: Валаршак / Аршак и после там отива булгара Влндура Бунда .

Препрочетох вчера от Мовсес Хоренаци и прегледах през гледна точка за това какво той ни казва за Кангюй. Доколкото го разбрах: тези владетели Аршак и Варшак - те са от согдийски или кангюйски произход. Персия изглежда че води началото си от владетели - тръгнали пак там , някъде от Кангюй. После този Аршак, дето застанал начело на Персия назначил брат си Варшак да е начело на Армения. Варшак изградил специална каста на благородници, дето да му служат, да му слагат короната, да му гледат конете, орлите, да се грижат за ловните полета и прочие. Изглежда че тоя Варшак е създал арменска държава по структура подобна на кангюйската и персийската Първият му най-верен човек бил евреин. В Согдиана цари търговията и съответно имат еврейски търговци. Ще ме извините за неточностите в преразказа, лош преразказвам съм. Веднъж като стъпил на трона, тоя Аршак почнал да се грижи добре за арменските дела, според силите си, организирал си човека царството без много да се намесва в работите на далечните царства. После в историята на Мовсес Хоренаци се споменават и българите, че дори и за славяни. Но се оказва че имало няколко редакции и не се знаело кой кога го редактирал. Арменското царство в повечето случаи е съюзно или васално с персийците. С приемането на християнството обаче арменците изглежда се преориентират към ИРИ. Ако вярваме на Мовсес Хоренаци то арменската държава от неговото описание би трябвало да копира много от структурите на кангюйската.

Държавата на Кангюй. Тази централно азиатска структура просъществувала цели 600 години. Разпространила се е на територии на сегашни 4-5 държави. По време на СССР съветски археолози подхващат разкопките и намират множество дворци и стенописи. Съответно ги изпращат в Ермитажа. След разпада на СССР всяка една от тия нови държави тръгва сама да си пише историята . Подушкин е казахстански историк и археолог. За момента той е на изявен на кангюйското поле , почти соло. На тази огромна територия са открити 120 селища и 30-тина крепости или подобно. В смисъл че са много обекти, огромна територия, а пари за разкопки -няма. Отделно че някои от тези градове вече са в пустинята и в труднодостъпни места. Но хората разкопават според възможностите си и случая. Откриват се тухлени плочи и, да го кажем тухли с надписи на согдийски - който е вариант на ирански. Досега има намерени 10-20 такива тухли и парчета керамика с надписи.

Този град Бухара е трети град: https://ru.wikipedia.org/wiki/Бухара Говорим за Балх, Бухара и Балхаш. По средата е Тараз.

Още малко география: Много пъти ги бъркаме понятията и географията: Балх и Балхаш са 2 съвсем различни места. Разтоянието между тях е около 1300 км. Балх е в северен Афганистан. Балхаш е в Казахстан. По интересно обаче е това че градът Тараз -столицата на Зиези се намира на същата линия, почти точно в средата. Ако митичните пра-българи са тръгнали от Алтай- Балхаш , установили са се в Тараз, и после някаква част от тях да са отишли в Балх ? Въобще по отношение на афганистанския град Балх едва ли можем да търским някаква връзка с Кубратовата България и преселението на българите, но за желаещите да търсят и изследват има поле за изява.

За да не се чудим от къде се е появило това наименование Согдиана : https://en.wikipedia.org/wiki/Sogdia#Name те го извеждат през "скити", но на мен ми се струва по-логично да е от реката Оксус, така както се получава ТрансОксиана - земята зад реката Оксус (Оксос) . ТрансОксиана --> Согдиана. https://bg.wikipedia.org/wiki/Трансоксиана Ако тръгнем от Ксонгдиана - би могло по някакъв начин да се стигне до това китайско записване в Кангюй. Това е единственото по-логично обяснение. Иначе да говорим за "митичната" държава на Кангюйците, дето перси и римляни дори не са чували за нея е тотална безмислица. 600 години просъществувала тази прословута държава, а някак си да бъде пропусната в сведенията буди тотално недоумение.

Тези 3-текста са 3 тухлички с по 10-тина думи. Азбуката е арамейска - производна на финикийската (и близка до арабското записване). Езика е прото-согдийски, по-стара версия на согдийския. Тези 10-тина думички на тухла казват за някаква крепост, за някакъв владетел, за някаква случка, но не много повече. И докато сме склонни да разглеждаме Согдиана по-скоро като град - то Кангюй е държавата. Дали столицата е Согдиа или друг град не знаем. Според подушкин в твоето предишно видео което сподели , той казва че столицата им е Караспантобе. https://ru.wikipedia.org/wiki/Караспантобе Малко география: Караспантобе е на 200 км на север от сегашната област Согдиана (обозначена на картата с червено) На 150 - 200 км на изток от Караспантобе се намира Тараз - столицата на Зиези. Стотина километра на изток е Талас - мястото където Зиези - Джиджи бил убит от китайците.

Там е работата че не знаем достатъчно за тая държава Кангюй. Границите и са разтегливи, времето на съществуването им също. Оставената писменост от 10-20 тухлички трудно може да се нарече история. Крепости имат предостатъчно, керамика, желязо, коне. При това да разчитаме на Китайските източници, а гръцки, персийски и арменски да не казват нищо? Не е ли Кангюй Согдиана? Не може Кангюй да е известна на китайците, а да остане безименна за персийци, гърци и римляни. Невъзможно е. За това си мисля че Кангюй е китайското произношение или записване за нещо като Согдуй, Сангюй.. иначе не виждам как можем да ги обединим.

Това кога? ... Районът Балх е по-нагоре по течението. Неоспоримо е - така наречените българи са смес от ..протобългари /балх, балхаш/ и алани. Кидарити, печенеги са по-късно явление. Трябва да го съпоставим с появата на българите в историята. Така ще разберем каква е вероятността да са тюркизирани. Появата на българите в историята съвпада по време с появата на хуните до Кавказ и Азовско море. Това е появата им. И докато хуните можем да ги локализираме до няколко века по-рано, то прабългарите са неоткриваеми. За мен те са някакъв топоним - възможно е това да е около Балх (Балхаш), но възможно е също това да е долината около езерото Исик Кул. Аз залагам повече за второто. Понеже там е пътя към Джунгария. Все пак областта, в която са живеели предшествениците на прабългарите е доста обширна. Там са били в непосредствена близост до тях са били барсилите. Прабългарите може да са били поначало един от алтайските народи. Но и това не го знаем. Там има съжителство на едни номадски култури, където хората говорят различни езици, но живеят един и същи начин на живот, спазват еднакви традиции. Трудно тези номадски общности можем да ги смятаме за "наши" хора , за наши предшественици. Включително и прабългарите. Толкова, колкото можем да се смятаме за евреи , понеже Исус Христос бил от еврейски произход. Едва ли има някой християнин, дето да се смята за евреин. Понеже евреите са предимно юдеи. Това че Исус Христос е от еврейски произход не прави неговите последователи евреи. Това че прабългарите са основали Първата Българска Държава - не прави непременно онези първите български поданици непременно да са етнически прабългари. Така както Христос е оставил своето име за своите последователи - християните: по подобен начин поданиците на българската държава са станали българи. Но днешните българи нямат нищо общо откъм етническите си характеристики - език, гени, традиции, култура - с древната култура на прабългарите. Затова като говорим за "наши" хора в Централна Азия нека сме наясно че това изобщо не са нашите хора, но все пак те са създателите на древната държава.

Тоест ти твърдиш че в църковно-славянския има еднин куп ирански думи ли? Тогава тези думи би трябвало да са се прехвърлили и към руския ( посредством църковната лексика)? Не знам защо си преценил че набелязаните от теб думи в "старобългарския" са ирански. Все едно аз да си набележа други 100-200 думи от старобългарския и да ги обявя за "китайски" . Дори ти да си голям познавач на "иранския" език, не го виждам как ще ги докажеш тези иранизми че са точно "иранизми" . Защо да не са русизми , или сарматизми или унгарски заемки или тюркски? Ако успееш да го докажеш това - то какво следва? че тези думи са влезли в старобългарския. Но как са влезли? През славянския, през прабългарския , през гръцкия, през аланския ли ? Въобще цялата тая "иранска" хипотеза е същита с бели конци. Примерно би било интересно да коментираме за бахча или балхча - за онези градини, дето се гледат бостани и други.. там е наистина пълно с иранска терминология... Ама то си има причини за тия заемки. Като цяло езиците на славяни и прабългари стоят доста встрани от структурата и звученето на иранския. Иранския е един от многото индо-европейски езици. Дали иранците са най-близо до "арийците" е спорно. Прекалено много въпроси има по индо-европейския произход. Да се приписва обаче всяка дума от индо-европейското наследство за "иранска" е безмислено.

Нали аз ти дадах славянска версия за шепа, от щепа, щипвам стискам. Защо го игнорира толкова лесно? То не е и мое това обяснение, щото руската Уйкипедия го цитират от речника на Фасмер. А срещу Фасмер едва ли би посмял да кажеш нещо насреща му.

Иди после кажи, че в старобългарския език не е пълно с прабългарски (индо-ирански) думи. Щепа Аз по-скоро бих го свързал с родствени думи като: щипя, щипка, предвид способността на ръцете да се свиват и стискат. Стискам - щипя - пак има далечно родство. Една шепа се ползва също и за количество - това което можете да съберете в едно стискане на ръката ви. Аз по-скоро бих го свързал с родствени думи като: щипя, щипка, предвид способността на ръцете да се свиват и стискат. Стискам - щипя - пак има далечно родство. Една шепа се ползва също и за количество - това което можете да съберете в едно стискане на ръката ви. Пълни шепи има вече друго значение . Една шепа пясък и пълни шепи с пясък не се отнасят като 1:2. Этимология[править] Происходит от праслав. *ščер-, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. щепа, русск. ще́пка, щепа́ть, щепи́ть, также в знач. «прививать», укр. ще́па «черенок для прививки», щепи́ти «прививать», белор. щепа́ць «расщеплять, колоть», хорв. оštераk «стружка», словенск. ščèр (род. п. ščéра) «щепка», ščéрǝk «осколок», ščерíса — то же, др.-чешск. ščер «черенок для прививки», оščер «копье», чешск. štěр «черенок для прививки», štěpiti «прививать», польск. szczep «черенок для прививки», szсzера, szсzара «полено», szczepić «подсаживать, прививать», szсzераć «колоть (дрова)», в.-луж. šćěр «черенок для прививки», šćěpać «колоть», šćěpić «колоть, подсаживать, прививать», н.-луж. šćěр «черенок для прививки», šćěṕ м. «сук, ветка, побег», šćěpaś «колоть», šćěpiś — то же. Др. ступень чередования *skēp- представлена в сербохорв. шта̑п «палка, посох», см. щап. Праслав. *ščер- родственно латышск. šk̨ẽpele «осколок», šk̨ę̀ps «копье», лит. skẽpsnė «кусок, лоскут», skẽpeta, skẽpetas «тряпка, платок», греч. σκέπαρνος, -ον «топор», σκάπτω «рою, рублю», др.-в.-нем. skaft «древко, копье», далее сюда же скопе́ц. Наряду с этим представлено *skoi̯p-: *skei̯p-: *skip-, ср. др.-русск. щьпъ «ущерб, вред, убывание луны», щьпь — то же, *sсěраti (см. скепа́ть), сербохорв. циjѐпати «колоть, щепать», словенск. се̑раti «расщеплять», cépiti — то же; ср. греч. σκοῖπος ̇ ἡ ἐξοχη τῶν ξύλων ἐφ᾽ὧν εἰσιν οἱ κέραμοι (Гесихий), σκίπων «посох», лат. sсīрiō (род. п. -ōnis «посох», сiррus «кол в укреплении, острый кол», алб. thep «остроконечный утес». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

Въобще, дори и да се докаже "ирано-езичие" у прабългарите, това не е славяно-езичие. Евентуалния ирано-прабългарски няма нищо общо със старобългарския. Аз продължавам да застъпвам за тюрко-прабългарски. Ако прабългарите са били част от Кангюй, то върху техния роден тюркски би се натрупал цял слой ирано-сакски. Ако обаче са ефталити, тохари или усуни - става по-сложно. А ако са смесица от всички изброени по-горе и живеят заедно в една долина, в една държава? За достатъчно дълго време? Тоест има множество схеми, по които можем да търсим общ произход и общо наименование. Важно е обаче да се стъпи на факти, а не само на предположения.

Едва ли можем да говорим за наши хора там. Образуват се някакви съюзи, обединения, подчинения. Може да е географско обозначение, топоними. Може да е войската . Там се формира някакъв елит. Възприемат се структурите на кангюйската държава. Войската по-скоро ползва хуно-тюркска терминология. Този прабългарски елит - да речем че са Дуло: те могат да са директно кангюйци, или пък местен елит на североизточната федерация. Може да са тюрки, може да са сюну, може да са ефталити. (Допреди да се формират като прабългари). Единствен шанс да научим повече е ако в централна Азия продължат да разкопават и намерят надписи. Нашите хора реално са славяните. Продължавам да си мисля че прабългарите са малцинство, което обаче носи традициите на държавната организация.

Така се навързват нещата. Северо-източен Кангюй е тюркогиворящи население, предимно номади. Установяването на властта на Кангюй обяснява иранското или сакското взаимодействие. Само че Дулу не могат да са едновременно кангюйци и Сюну. Освен ако не е имало политически съюз помежду им.

Сюнну ако са от хуните би трябвало да са по-близо към монголо-езичните.

Джиджи какъв е, китаец ли? Или Хун?

Аз не изключвам тюркоезичие в северо-източната част на Кангюй.

В държавата Кангюй се съобщава за 5 провинции. 2 от тях -западните са сарматски според някои изследователи. Трудно можем да определим границите, но на базата на реки и планини можем да правим груби преценки. Допълнително знаем че кангюйците изграждат укрепени селища, тип- городище. Държавата на кангюйците е много-етническа. Подчинените им племена говорят множество езици. Можем да говорим значи за силна конфедерация. Ако прабългарите са били част от тази конфедерация - то те най-вероятно са в североизточната федерация, Исик-кул, до Алтай, и съответно първи изпитват върху себе си хунското нахлуване.

Добро продължение! Сега за локализацията им: Буджака е на север от извивката на Дунава преди да се насочи към делтата. Там са прабългарите . Имат поне едно, а може и повече укрепления там. Южното укрепление -Онгъла имам 2 вероятно местоположения за него: едното е около Тулчеа. Там мястото е наистина заобиколено от блата от 3 страни. Има дори и планинка. Но това място се пада встрани от основния път. Като укрепено място е перфектно, но встрани , трудно може да контролира минаващите по търговска артерия. Второто място - по подходящ кандидат за городище "Онгъла" е южно от Галата, на около 5 км от извивката. 45.375002,28.134083 Това си е директно на търговския път. Защитено е от двете, а може би и от 3 страни с езерца и блата. На юг е доста солидна планина. Византийците идват откъм юг. Значи те би трябвало да са между планината и блатото. Ако обаче са се придвижили с корабите до Галац, то биха могли да нападат и от север. Това място около сегашното румънско селище Гарван е много подходящо за укрепление и за митнически пункт. Вижда се че славяните участват активно в изграждането на това укрепление, затова те по славянски го наричат Онгъла, ъгъла . Така Онгъла и Буджака са едно до друго. И понеже местата са били заблатени, вероятно също обрасли с гъсти гори. Това може да е причината за отъждествяването им.

Това голямо количество с надписи са на арамейски или прото-согдийски. Тези с руните там са твърде малко. Армейската писменост са я разчели. Надписите са вече установени, но те не са толкова дълги нито многобройни. Затова няма какво толкова да излезе. Допреди да ги разчетат като ирански се пробвали да ги разчетат като тюркски и семитски и естествено се провалили.. Не така обаче стоят нещата с руните. Възможно е руните да са тюркски, възможно е дори да имат връзка, да са вариант на орхонската писменост. На мен тези руни ми приличат на предшественик на прабългарските и на старо-унгарските. В тоя смисъл може да са и тюркски. Във видеото се казва че държавата Кангюй е била синкретична - на запад сармати, но в източните земи са сюну, и вероятно алтайци, усуни, тюрки на северо-изток. Дори и известното ни "каган" - го извеждат май от това Кандзюй ? Защитените селища на Кангюй удивително много напомнят на тези от Салтово-маяцката. Така че си заслужава да се търси повече в тая посока.

Едва ли Аспарух е бил най голямата заплаха за хазарите. Бат Баян за пример е между Черно и Азовско, а на изток е обграден от Волга. Няма накъде да бяга. На запад от Азовско се отварят 3 посоки. Север, запад и юг. Хазарите не са толкова многобройни че да се разделят на 3 части и да преследват всичките. Особено тези на юг навлизат в гористи и заблатени местности. Отслабените българи на Аспарух избягват откритите сражения с по-многобройните хазари, но в същото време те са способни на изненадващи атаки или на защита в укрепени територии. Това слизане на юг до делтата на Дунав със сигурност е предизвикано от хазарите. Но хазарите си имат техните си грижи на основната си територия. Скоро те обръщат гръб на Аспарух и оставят малобройни отряди да контролират завладените територии. Аспарух близо 10 години живее и владее земите над делтата. Едва към 680 решават да изградят защитеното селище -городище на южния бряг. Онези територии на Северна Добруджа са били почти пусти. Това е Лудогорието, Лонгос. Слабо населено място. Аспарух следва стратегическа цел - да има коридор - път на юг. Не е задължително да е военна цел. Може да е било с чисто търговска цел. Но все пак набези е имало. Императора се разсърдил. Значи много е вероятно тези - обкръжените в укритието да са били войници -строители, които все още да са изграждали защитно съоръжение. Едва ли обаче северите са живеели точно в най-горната точка до делтата. По скоро виждам Северите в Южна Добруджа до Каварна. Защитата откъм страната на хазарите е все още поверена на живеещите в Буджака прабългари и анти.