tantin

Интересно да се знае че тази дума я имат в Унгарския. При това си значи "буря" според речника на гугъл. В съвременния български е влязло като повей на вятъра, подухване със завъртвания, или пък вихрушката е равнозначно на смерч, тези завихряния, кръговите на вятъра. От там вече ползваме и техническия термин за "завихряне" .В динамиката се ползваха някакви подобни. Предполагам че "вихър" е влязло широко в българския през руския, но да не забравяме че кончето е вихро-гонче. Тоест кончето гони вятъра. Значи тая дума я има във фолклора, което пък показва че ще да е достатъчно древна дума. Също имаме връх Вихрен. Значи че на тоя връх имам много ветрове и бури. Славянското обяснение на тая дума е сравнително безпроблемно. Дори и думата връх може да се свърже с върх, върхове.. Съответно вихрен може да бъде свързано с високите върхове и вятъра, дето винаги духа на високите места. Вършеенето и вършитбата са отвяване на сламата, плявата и запазване на зърното, изчистването с помощта на вятъра. Тая дума скоро я обсъждахме за вършея и връзката със свършвам, приключвам нещо. Славянската етимология в случая е безпроблемна. Интересна беше евентуалната връзка с рода "Дуло". В Карачаево-Балкарски думата за "вятър" присъства като "Джил" . Имаше също някакви родове като "Джилки", но трябва да сме предпазливи, щото от Джилки до Дуло има прилична разлика. Това действително може да се преведе като Рода Дулов, наричан още Вихтунь. Не е обаче задължително Вокил/Оукил да е равнозначно на Дуло/Вихтунь.. Има такива имена, такива родове при Юеджи племената: https://en.wikipedia.org/wiki/Vokil Възможно е родът на Вокил да е древен род на преселници от Източна Азия, баш хуните така да се каже, роднини на Корейците и Манджурите. Значи това допускане за дворцов преврат и идване на славяните на власт не е особено преспективно. Името на следващият владетел: "Телец" до голяма степен вече ни изглежда на славянско, но не можем да сме на 100% сигурни, възможно е просто звукова близост. рѡд Дулов. (рекше Вихтунь) вероятно са отстъпили властта, възможно да не са имали наследници или да е имало убийства , или Кормисош да ги е низгвернал. Във всеки случай едва ли ще открием "вихт" в тюркските езици, вихт си е славянската версия мисля, тоест към него момент вече можем да очакваме че двуезичието си пробива път и се преминава към славянството.. Това е загатването в Именника.

Ша са окажеш прав! ))) Ще вземе че наистина Дуло да е синоним на Вятър, Вихрун, Вихрушка. Ей сега ще ти там примерите: Вихър --> на руски това е Вихрь Руския го ползвам за да направя сравнение с разните централно-азиатски езици, където единствения начин да намериш думите е да провериш през руските речници. Какво намираме за Вихър, Вихрен: Интересни неща: Словарь чувашского языка çавра-çил Тувинско-русский - няма прилично съответствие Хакаский: чил, тан карачаево-балкарский вихрь м. шайтан джел, бургъан джел, боран; Якутски: тыал Евенски: ветер эрдын; (с дождём) удун, сигир; (в марте) хаи; горный ветер ды̄гит эдын; встречный ветер арчаптыкӣ эдын; попутный ветер тагаптыкӣ эдын; северный ветер силвер; южный ветер ла̄мус; сильный ветер эдынкэ̄кӯн, кургэкӯн; ветер дует эдындерэн Татарски: җил Казахски: жел Киргизки: шамал -?? Таджикски: шамол ---> вижда се че киргизката дума за вятър е заимствана от иранските народи. Тюркменски: ýel Та да обобщим наблюдението: Вихър, вихрен или вихтун би трябвало да е за някакъв вид вятър. Но едва ли е вихрушка (Whirpool) . Защото вихрушка в чувашкия го дават нещо като кръгов вятър: çавра-çил . Все пак полезното сравнение от чувашкия е втората част: предполагам че се чете "чул". Другият много инересен за нас език, свързан така или иначе с прабългарите е карачаево-балкарский. Там вятъра е "джел", а вихрушката е "шайтан джел, бургъан джел, боран; ". От Джел до Дуло вече разликата е много малка. При 2 от интересуващите ни народи има запазено прилично съответствие за Вятър --> Джел --> Дул(о). Забиваме още 1 пирон в посока на прабългаризма и връзката им с волжските българи и карачаевските балкарци. Благодаря Янков!

Вихтун ни звучи по-славянски: Вихър, Вихрен , Вехтия, Дъртия, старшия.

Казано е там: тоя княз измени рода Дулово. Нарекоше се Вихтун. Този дето е писал именника е знаел нещо.

Според мен трябва да търсим голямата промяна, смяната в езика при Вихтун. При него става свалянето на Династията Дуло. До тогава управляващият род е все от рода на Дуло. С поредицата от дворцови преврати положението в столицата на българите става нестабилно и непредсказуемо. Някакво външно събитие се е случило, външен род се възкачва и новият управляващ род минава изцяло към славянски език. Дали новият управляващ род е дошъл от Македония, дали от Авария, дали е бил някакъв местен дунавски славянски род - можем засега само да гадаем. Но промяната се случва и това е най-драматичната промяна, отразена в именника ни. При това има го елемента на приемственост. Новият управляващ род не е външен за държавата, не е чужд. Новият род продължава традициите в управлението. Новият род е бил приет от останалите родове, властта му е била утвърдена с много по-голямо одобрение отколкото остатъците от Дуло. Вероятно боили- боляри са запазили старите си привилегии. Вероятно прабългарският език е продължил да се употребява за още 1-2 поколения, но е загубил привилегированото си положение в царския двор. От тоя момент нататъка прабългарския минава на заден план и бива изхвърлен от употреба.

За аварите - мисля че са някаква смес на хуни с тувинци. Те са по-късни пришълци. За аварите знаем много по-малко.

Да, естествено че биват различавани. За съжаление нямаме историята на Седморечието, освен някакви откъслечни сведения от Китайците. Нямаме сведенията от историята на Хакасия и Тува. Недостатъчно знаем какво се е случвало в Казахстанските степи. Отделно че византийските сведения понякога говорят за хуни, понякога за българи, а в по-стари времена ги наричат дори и скити. Като изключим скитите, то хуните и българите (прабългари) са от една и съща категория. Моето виждане е че българите са смесица на хуни с централно-азиатски народ (хакаси или саки). Оттам идва и разликата българи-хуни.

Защо да не сме сигурни? Знаем за Кубрат, знаем по кое време са тия събития, знаем за оногондурите - които са най-истинските прабългари, сърцевината, ядрото около които се образува Кубратовата България. Оногондури или Хуно-гондури, хуно-гури, това са все същите българи - прабългарите (не-славяните). Славяните ясно биват разграничавани в по-ранните гръцки сведения. Едва след създаване на българската държава и 50-100 години по-късно вече византийците почват да ползват славяни и българи като синоними. В тия времена приблизително става "славянизирането" на ПБД. Можем да проследим дву-езичието и по двете страни: 1. Македонските славяни и българите. 2. Дунавските славяни и българите.

Това е същинската Сирмия: Сирмия се намира между реките Дунав и Сава. От едната страна е градът Сирмиум (Белград), от другата страна е Срем или Сремска Митровица. В тази област са разположени сермисианите и над тях е властвал Кубер, упълномощен от Аварския Кавхан (Каган). После сирмианите (сермисианите) вдигат бунт, успяват да победят аварите. Обаче аварите се оттеглят на Север и вероятно започват да събират голяма войска за да потушат бунта. Разбунтувалите се сирмиани не чакат да дойдат аварите, знае се че те са много по-многобройни и че ще докарат голяма войска. Заедно с месния си управител Кубер - те бягат на юг . Установяват се някъде в полето около гр. Прилеп. Това е на около 100-тина километра от Солун. Така Кувер установява своя власт в бъдещата Северна Македония. Най-подробното сведение за това движение ни го дават описаните от Солунчани премеждия за чудесата на Св. Димитър. По поръчение на Кубер въпросния Мавър е трябвало да бъде използван за превземана на града, но поради пристигане на корабна войска планът бил осуетен. По заповед на императора Мавъра, който вече се е ползвал с византийски привилегии бил повикан във Константинопол и от там нататък съдбата му се разделила с Кубер. Но хората на Кубер се отнасяли с почести към семейството на Мавър и нищо лошо не им сторили. По него време аварите са все още силни. Византийците предпочитат да имат отношения с по-малобройните пра-българи на Кубер, отколкото с многобройните и силни авари. По тоя начин византийците оставят на западната граница Кубер нещо като федерат. Липсват ни достатъчно точни сведения. Мавър е трябвало да привлича изменници от Куберовите хора и по тоя начин да ги интегрира към Византийците. Като остатък от Куберовите българи е златно съкровище открито в Албания - с. Врап и Ерзеке.

За да се разбере още веднъж, че българите и славяните говорят различен език по времето на Аспарух и КУбер, нека ви напомя един цитат: http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_160.html Същото в превод на руски: http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Byzanz/VII/600-620/Dimitr_Solun/frametext.htm Забележете че в руския превод е същото по значение с някои дребни нюанси. Интересни са коментарите под линията: Когато става дума за въпросния "Мавър", ясно се казва че той владеел езика на ромеите, на гърците, на славяните и на българите. Тоест езика на българите все още е бил съвсем различен от езика на славяните. Езика на град Солун също е бил различен от езика на Римляните. Защото се говори за "нашия език" и езика на римляните. За същият този Мавър, има намерен оловен печат: http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Така че историята на Керамисийското поле не е измислица. Керамисийците (или Сермисийците ) (Сирмийци, от Сирмиум) са дошли с Кубер и са се настанили в полето на град Прилеп, което не е далеч от Солун. За езика на сермисийците не знаем много, дали е бил славянски, дали гръцки/тракийски, дали е бил омешан с езика на славяни и авари. За Мавъра, можем да подозираме също че е арабин. По него време обаче околностите на Солун са населени със славяни от по-ранните нашествия на славяните. Гърците или солунчани знаят за езика на славяните, понеже същите имат почти свободен достъп до тържищата на големия град. Предполагаме че славяните зареждат града с зърно, плодове, мляко и всякакви храни. А славяните си купуват стоки от морския град. Керамисийците би трябвало да владеят множество езици: първо че са деца на смесени бракове, имат някакви спомени за езика на бащи и деди (предполагаемо са гърци, ромеи), със сигурност през годините на живот при аварите те са усвоили малко или много от живота и на другите живеещи с тях, вероятно славянски език като Лингва Франка. Значи с по-голяма вероятност сермисианите са се смесили със славяните (като отрасли в славяно-езична среда), като в същото време те са знаели нелош гръцки , запазен от предците им (развален или архаичен гръцко-ромейски или илирийски ).

Обработка на кожи, направа на мяхове, накаква търговия с такива продукти, вероятно шапки и обувки, кожуси. Специализирано занаятчийство.

Връзка с определени занаяти в Монголия, Киргистан и Казахстан. "Българи " е имало и по-общо значение за социална група, не е само и единствено до етноса.

И едно допълнение към предишния ми коментар: защо при славяните не ги откриваме тези титли? Можете ли да ми отговорите? Кои са тези славянски титли? Княз, Пан, Жупан? Помешчик може би, кмет (кмет е от гръцки или латински), вожд, багатур, дружинник? В славянството ги няма тия титли, понеже славянските общности не са класово разделени. Славяните живеят заедно, те са в общности. Най-много да си изберат старейшина - най-стария.. Може и княз да изберат, но князът е вероятно по-късна титла, заимствана от съседни народи. Съвета на старейшините - вероятно това е славянския върховен орган, съдебен съвет или народно събиране (събрание). Славяните практикуват някаква форма на несложна демокрация. Но да очаквате там сложни данъчни задължения, повинности, титли, благородници и прочие социални разграничения - лъжете се.. Това не е стила на славяните, това не е в техните традиции. На базата на славянския език можете да обясните прабългарските титли , но тези не са славянски. Нямало ги е изначало при славяните. С времето и със създаване на първите държави постепенно влизат в употреба и нови термини: господин, господар, пан, жупан, стопанин, слуга, неволник, роб, чирак, болярин, багаин, багатур, боец.. казвам тези примери произволно.. Поддръжката на йерархични структури и данъчна система изисква наличието на бюрокрация, на писменост, на отчетност и на много други структури. Затова няма как да очакваме появата на тия структури и организации преди още да се вкара в употреба писмеността. Нещата исторически и логически следват своята логика и няма как едните понятия да се появат преди другите. Има си закономерности.

Не коментирах, понеже не съм достатъчно компетентен, но нека да видим дали мога да кажа нещо. Не че не върви. Върви, но виждам че няма големи очаквания в тази посока, дори и да излязат нови факти, реакцията на заинтересованите страни би била по-скоро негативна. По отношение на имената трудно може да се коментира каквото и да е.. Примерно едно и също име: погледни го как е на Китайски, виж го как е в орхонските надписи и погледни как са го записали византийците. Има немалко такива примери. А имената лесно се интернационализират. Погледни Александър Македонски - Искендер мисля че беше на арабски. Аспарух - Исперих, Испор. Кубрат, Кубер, Хобрат.. Едно и също име по различен начин го произнасят и по различен начин го пишат. Трудно можем да ползваме имената за доказване на етническа принадлежност. Славянските имена леко ни улесняват, но подобна конструкция имаме и при някои германски имена. С удоволствие бих коментирал и за "тракийските" имена, но такива нямаме нито сред славяните, нито сред прабългарите (съответно българите). Славяните донасят много специфични славянски имена, а с покръстването приемат премного църковни имена в славянизирана форма. Все пак се запазват и немалко от началните славянски имена. Едва ли има особен смисъл да коментираме кои са славянските имена и кои са типично тюркските. Та вие си ги знаете. Имаме достатъчно много и от едните и от другите. Прабългарите тосят типично неславянски имена. Не че не можете да намерите славянско тълкувание .. Забелязваме всякакви такива коментари, дето успяват да "славянизират" или побългарят и най-невъзможните имена. Затова моят коментар е по-скоро въздържане от коментар. За титлите: ук багаин, ичиргу боил, бири-багаин, багатур: ясно че с митологията, с литературата, с контактите им със съседните народи много от тези термини са се разпространили и интернационализирали. Дори е трудно да определим кой е първоизточника. Все пак нашите титли на "българските" велможи са най-първите такива, първите писмено засвидетелствани откъм 2 страни: откъм славяните.. И от към тюрките !!!! Това е много много важно: независимо дали произхода на тези термини е славянски или тюркски - при нашите българи (или прабългари) са едни от първите засвидетелствани писмени сведения за тези титли.. При това ние имаме голямо разнообразие от тези титили. Имаме част от тези титли засвидетелствани в Орхонските надписи. Има неща от китайски надписи. Има тук таме детайли от византийските хроники.. А къде са другите славянски хроники и писмени свидетелства ? Народните песни - това ли е доказателството? Легенди някакви ? Хайдут Сидер или Кара Кольо ? Просто няма.. Нашите писмени сведения са най-ранните славянски такива. Тоест славянството се базира на информацията, записана от нашите предци, от църковно-славянския, който ние наричаме старо-български (блъгарски) език. Най-голямото съответствие което изследователите са установили е между тюркските орхонски надписи и нашите старобългарски титли . При това има достатъчно засичания по време, по исторически личности, събития и други. Няма много какво да коментираме. Нямаме база за сравнение. Няма ги дългите летописи. Да коментираме откъслечни сведения или случайни имена и титли не си струва. Вероятно би имало някакво "арменско" тълкуване на гореизброените имена, но заслужава ли си да ги тълкуваме през арменския? Или през Албанския ? Просто нямат никакъв смисъл подобни упражнения. Ако намерите допълнителни "факти", то едва тогава би имало смисъл да се върви в такива посоки.

Ти би бил прав, ако това се отнасяше за местни, тукашни думи - Турция, Крим и района. Обаче когато подобни думи ги срещаш в Монголия, Хакасия, Тувинската област или тюркоговорящи в Западен Китай - нали се сещаш че тази логика дето ти даваш няма как да бъде приложена. Тоест има набор от критерии по които трябва да бъдат правени проверките и сравнения. Такива проверки само на ниво източна Европа не са достатъчни. За да може една дума да я причислим към прабългаризмите - нужно е да има неини варианти откъм средна Азия. И тогава се вижда дали етимологията е европейска или азиатска. За посочените по-горе думи сам можеш да провериш как са в централно-азиатските територии.

Тези, дето отстояват сарматския произход нека погледнат къде са сарматите .За да стане ясно че хуно-българите не са никакви сармати.

Показвам ви къде е Сарматия , или поне от къде започва за римляните тази Сарматия. Забележете че тази карта е направена доста преди да се появят хуните и прабългарите. На тази карта са тракийци , роксолани и др. Няма никакви хуни и прабългари.

Къде мислиш че са сарматите? Има ги на картата на Пьотингер (в голямо количество и на голяма площ), но когато римляните говорят за сармати се има предвид много конкретно място.

Не е ли по-вероятно сарматите да се окажат при власите ? Русокоси, индо-европейци, близки до романо-говорящите. Преди това са в съюз с гети и даки. Може да имат и смесване с келти.

Ти май не искаш да разбереш кои са автентичните българи. Ще ти се да ги изкараш че са славяни, иранци или скити, само и само да не се окажат тюрско-говорящи. Византийците даваха едно много хубаво описание на облеклото на българите, как се обували с навуща, как си връзвали дрехите и подобно. Сега не се сещам от кой беше това описание. Обсъждали сме го тука. От една страна: забелязвам голямо любопитство към <неславянските> българи. От друга страна, малко да ги осветим тия неславянски българи, ако се покаже че клонят към тюрките - наскачат всички славянофили, ирано-фили и тракофили в общ Народен Фронт, Отечествен Съюз... Подобно. Изпадаме в Македонски синдром . Неизгодната версия в миг обединява всякакви разнородни течения и ги превръща да говорят в един глас срещу общия им враг.. За македонците - врага това са бугарите (макар че и те самите са доказано такива).. За българите - общия враг е тюрко-езичието, макар че автентичните пра-българи по всяка вероятност да са именно такива.

Значи ако си запознат с тази част от историята: Идиш е бил езика на високо-образованите евреи, тези с богатството , с науката. А другите с иврит са религиозните евреи. Дори е имало спор между тях коя от двете версии да бъде избрана за официалния език. Наложил се е Иврит. Сега след като е имало 2 версии на еврейски езици, защо да не са възможни и 2-те версии на българските езици: църковно-славянски (блъгарски), и прабългарската (тюркса) версия - бугарски, гаджалски, гагаузки или както там са го наричали ? Наложил се е и се е запазил при нас <блъгарския> - забележи - пак подобно на иврита ??? Тази версия, на която става църковното служене се запазва, а другата отпада. Това сравнение с еврейските езици бе много удачно, благодаря ти.

Тук леко се лъжеш. Евреите имат няколко езика. Виж за Идиш. https://ru.wikipedia.org/wiki/Идиш

Език не се сменя така бързо и внезапно, от раз и готово. Гагаузите ползват домашна лексика на турски, тоест нещата, дето се говорят само вътре в семейството. За сравнение виж българо-мохамеданите - там имат много турцизми, но структурата на езика им се запазва чисто българска. Гагаузите са при това християни. Мислиш ли че по време на османската империя турците ей така от любопитство се християнизирали? Или обратното - българи - християни решили че си сменили езика ? Доста пари трябва да са потрошили за частни уроци, та да са го научили тоя език барабар с бабите си.

Някога, вероятно Волга се е разливала в него участък - където съм посочил за Куфис. Ако мястото е било заблатено с множество езерца и рекички, то възможно е древните пътешественици да са били заблудени относно потока на реката и да са я смятали за надясно, вместо да направи ляв завой под прав ъгъл. Възможно е дори потока на реката да е изменил частично своето местоположение. Българите имат много специфична причина да са около тези реки и блата. Те най-вероятно идват от Седморечието - другото подобно място с множество реки. Няколко вида занаяти са ясно проследими, примерно търговията и изработката на мяхове.

Помисли за варианта дето аз ти го предложих: