tantin

Разбрах ти мисълта.. Дори ще го перефразирам, че в първия момент ми убягна. "... не е необходимо да отричаме ролята на автентичния "прабългарски" като цивилизационен фактор по чисто исторически причини. " Все пак по същите тези исторически причини и заслуги не можем и не трябва да отричаме ролята и на останалите езици и диалекти. (Руски, полски, сръбски, чешки, македонски диалект, моравски, украински, вероятно и панонски и другите) .. Неславянския пра-български несъмнено е изиграл много важна роля за утвърждаване на славянството. И същият е дал името на южнославянската версия на славянски блъгарски книжовен език.

Едва ли диалекта е много близък. Погледнете за присъствие на падежи. Откъм лексика -наистина няма непознати думи, но това е църковна лексика. Ако бе описал лексикат на орача или занаятчията пак трябваше да ползваме речници и диалектни думи. На мен ми се струва че граматически езика на Данаил е по-прост по структура, но с редки диалектни думи. Софроний ползва църковно-славянската структура и граматика и по-разбираема лексика (думи).

в съвремието не можем да говорим за един славянски език. Има много славянски езици. Ако трябва все пак да вземем един базов език - най-добре би било това да бъде църковно-славянски . Същият е наричан още старобългарски или блъгарски. Наричането на тоя език "блъгарски" не го прави ни най-малко "прабългарски", татарски, монголски, или каквото и да било неславянско. Така са нарекли езика по исторически причини. Ако създателите на азбуката се бяха закрепили във ВеликоМоравия - днес ние щехме да "сборуваме" на Моравски ....

Преди още да се създаде революционно движение, преди да я има България и великобългарски шовинизъм виждаме от стари източници че дори и в сегашните сръбски територии хората определят езика си като български. Тоест под "български" език се е разбирало южно-славянските говори и диалекти. Най-близко до автентичния старобългарски стои църковно-славянския. Мен ако ме питате - най-добре е щяло да бъде да се създадат Балкански Съединени Щати, с вътрешна автономия и независимост на всеки щат и с някаква федерация, федерална банка, или съдилища и др. Но по исторически причини са се създали монархии. После са се трансформирали в псевдорепублики от тоталитарен тип. Обвързването на "езика" с името на единият щат води до отцепване и съпротива на другия щат. Тоест езъкът на балканите вместо да е обединител се превръща в разединител. Видяхме го това много добре по време на преговорите с република Северна Македония. Нашето поколение не е участвало в териториалните спорове и войни. Ние нито сме имали някакво пряко нито косвено участие. Следвщото поколение още по-малко. Съвременният български е доста сложен по структура и това го прави труден за усвояване. Докато старо-славянския стои по-близо до всички останали славянски езици. Аз май ще се изкажа за "задължително" изучаване на старо-славянски. Ако можете да говорите на старобългарски - всеки руснак ще ви разбере, понеже старобългарският присъства еднакво и в руския, и вероятно еднакво и в сръбски и македонски. А всички тези 4 езика днешният български без съмнение е най-близък до старобългарски.

Един от най-ранните извори, написани на един диалектите, определяни като преходни говори, е Темският ръкопис от 1764 г., в който авторът Кирил Живкович от Пирот определя езика си като „прост български“.[7] Книжовно делоРедактиране Негово дело са общо два ръкописа и две печатни книги. По-известен от тях е Темският ръкопис. Темският ръкопис е сборник от 1764 година със заглавие „Из душевного обреда в’ неделных днех слова избрана. На прости язык болгарскій“. Ръкописът е паметник, отразяващ състоянието на преходните у-говори (известни и като торлашки диалекти) през средата на XVIII век. Живкович издава във Виена през 1794 г. „Житие святихъ сербских просветителей Симеона и Сави“.[6]

Предлагам на вашето внимание да сравним стила на езика на поп Данаил със стила на Софроний Врачански : Направих приблизителна транслитерация на текста на Софроний: С няколко забележки: не съм ползвал "ы", защото го нямам инсталирано на клавиатурата ми. Нямам още няколко от специалните букви дето са отпаднали. Ако обърнете внимание на Софрониевия текст: според самия автор, неговите писания са написани на простонароден език. Това би трябвало да е езика на който говорят простите хора, разбираем и говорим език. (На мен обаче не ми се струва чак толкова простонароден и разбираем. ) Специално тая част от тази страница като че ли е в повече написана на църковно-славянски език. Езика на Поп Данаил Москополски и езика на Софроний са почти еднакво отдалечени от съвременния книжовен български. Няма спор обаче че Софроний познава граматиката на българския и неговия текст е много по-лесно четим и разбираем - едно заради азбуката, и второ - заради спазването на граматични правила ( които обаче не съответстват едно към едно с днешните ). Целият текст на този Софрониев препис е достъпен тук: https://www.wdl.org/en/item 273/view/1/5/ Според датата това е от 1806 година. По време - речника на Данаил Москополски и преписа на Стойко Владиславов (Софроний Врачански ) са от едно и също време.

Още един цитат от участника svetogor Публикува Декември 8, 2013 стр. 6

Това е по-конкретно цитат от участника Светогор. Съмнявам се дали той все още участва или следи какво става тук. Изказаното от него е интересно и логично. Става въпрос за началната славянска миграция, която е протекла на няколко вълни. Единият поток славяни е Запад. Другите славяни идват заедно с прабългарите от Изток. Едните и другите се разбират по между си, но се различават по произношението си. С времето много от лексиката им се смесва, западни и източни говори се доближават, но винаги оставят едни диалектни различия които се забелязват дори и днес. Това е свързано не толкова с географските особености на терена, а с разселването на първите вълни славяни. Те са били от различни племена и са се разселили по различни райони. Имаме причини да смятаме че македонските славяни не са от "западната" група славяни, а са дошли заедно с "източните", "българските" славяни. Тази теза тепърва ще я развивам и вече имам известни доказателства в тая посока.

Цитирам нещо от по-стара , затворена вече тема. За произношението и за връзката на диалектните говори с първоначалната славянска миграция.

Понеже ме питаш мен, и понеже ме обвиняваш в пристрастност: всеки има право на гледната си точка и да я отстоява с научни аргументи. Когато разполагаш с нещо - правиш с него каквото си пожелаеш. Когато боравиш с чужда собственост - внимаваш да не я повредиш, защото иначе ще се наложи да плащаш цената или неустойка. Кое е правилно, неправилно, позволено и непозволено - това са други социални категории. По отношение на това че има 2 аршина - за наше и ваше - няма как да не се съглася. Това винаги го е имало и ще го има.. Ако успеем да приравним аршините , тоест критериите за вътрешно и за външно ползване би било най-добре. Проблема обаче е също със критериите на съседи и останали. Науката е тази която се опитва да бъде безпристрастна и да налага такива неутрални критерии. Но все пак науката се прави от хора.

През 9-ти век на север от Солун е заселено със славяни. Славянското пристигане там е много по рано, но в случая го давам само за пример: някакво племе драговити или драговичи - половината си плащат данъците на юг на ИРИ, техните събратя до тях си плащат данъка на северния владетел. Едните и другите търгуват помежду си и не се различават по език и обичаи. Границите са се слагали най-често според територията и георгафските особености. Етническите характеристики на подчиненото население понякога не са били решаващи. Облагането - данъка не са се различавали прекалено много. Често пъти новия завоевател запазвал старата данъчна система, както бил случая с турците.

Не съм аз този който може да се изкаже и да даде крайното и окончателно мнение. По отношение на сърбите - има разни филолози - дето обосновават разликата между български и сръбски. Аз не съм толкова навътре в тая наука. Въобще тая граница между сърбите и българите е много мъглива работа. На една територия около 50-100 км хората там говорят еднакво и сами не знаят дали са от българите или от сърбите. По исторически причини Македония е по-силно обвързана с Първата и Втората български държави. Но Третата българска държава не среща същата подкрепа сред днешните македонци. Македонския от Москополе изглежда че не е и съвсем "македонски" , понеже си е много специфичен регионален или етнически диалект. Все пак не ние, а Данаил Москополеца го е обявил за "български" и това се е случило преди 230 години. Интересно ми е също дали сърбите са говорили на "сръбски" по онова време, или езика на сърбите е също определян за "български" преди да се създаде сръбска държава. За шопите - не искам да давам никакво мнение. Шопския е много специфичен. Ако филолозите си разбират от работата и подходят професионално , без политически залитания - би трябвало да имаме ясно разграничение дали шопския диалект е по близък до български или сръбски.. Но без значение какъв е езика: важно е и социалното или политическото самоопределение на хората. Това че някой говори един език - не значи че не може да бъде верен поданик на друга държава.. Ако Американците се водеха само и единствено по езика си - то днешните Американци трябваше да продължават да са верни поданици на her majesty the Queen of England .. Тоест езика е важно нещо, но не е единственото и най-важното при самоопределението на народите. Един куп танаганайци се натискат да станат американци без да знаят и бъкел английски..

https://mk.wikipedia.org/wiki/Мијаци

С това за момента смятам да приключа отклонението, дето направих в посока анализ на четириезичния език на Данаил Москополец. Видя се че това са западните български диалекти - и не само диалектите но и елементи от обичаите и живота на онова време. Българският език от Москополе е до голяма степен идентичен с диалекта от Галичник или миячки както те още се самонаричат. Въпреки че те са запазили силно родово и общностно самосъзнание, колективното самосъзнание на тази група не е толкова единно. Някой са християни, някой са се помохамеданчили. Една малка част се е сърбизирала. Процеса на албанизация там е започнал още преди 170 г. Много от тях - особено тия с българско самосъзнание отдавна са се изнесли или са били избити. Най-голямото село на тая общност наброява едва 6000 човека - и това е било някога. Самите мияци не знаят със сигурност какви са. Сърбите им промиват съзнанието че са преселници от Сръбското Косово. Ако не беше песента за Биляна мома и "свършуването" въобще не бих тръгнал да ровя в такава посока. Но така или иначе: Даниел Москополец ясно ни казва че това е "български". А на него можем да му вярваме. Виждате с каква точност и усърдие е записал говорите от онова време. Близо 230 години по-късно транслитерирайки неговите записки нямаме проблем да направим 4-езично сравнение по всеки един от езиците и виждаме че дадените от него изрази са запазили същия смисъл и значение. Мияците са много добър пример за дву- и повече езична общност. Такива са и албанците там в граничните зони. Може да се каже че всеки един от тези етноси знае малко или много от езика на съседите си. И когато живота им е в опасност те сменят дори дрехите си с традиционнито облекло, за да се запазят. Тази много-езичност е съществувала на Западните Балкани още от дълбоката древност. Сменяли са се езиците там, добавяли са се нови. Някои езици почти са изчезнали. Нека ги изброим: гръцки, албански, македонските диалекти (повече от един са), малко сръбски, цигански, еврейски, турски. Поне 7 езика. Македонските диалекти всичките ги слагаме под шапката на българската езикова група и с това решаваме въпроса с напъните за доказване или отричане на български език на Западните Балкани. Нека се напъват македонците да доказват езика.. А ние нека си движим нашите приоритети. (Възможно е някой от северно-северно-Македонските диалекти да се окаже по-близък до сръбски, но мен това ме съмнява щото по сръбската граница от тяхната страна доколкото знам се говори пак български, най вече по изгубените след войните и националните катастрофи територии) Такова или подобно много-езичие е заварено и при Първата Българска Държава. Смятам да продължа с анализа и на други такива древни текстове, но отмествайки по-близо времевата граница към ПБД..

Ако някой се интересува повече за "свършеницата" , този обичай е добре описан при тъй наречените "мияци" - жителите на Западна Македония на границата с Албания. http://www.strumski.com/books/Мияци.pdf стр. 179 - Сватбени обичаи - Годежи. (от Георги Трайчев ) По всичко личи че това е специфичен обичай за тая етническа общност. Най-вероятно Биляна мома от известната песен също да е била от тези села. В описанието на обичая има и една много екзотична част - носенето на живо сребро (живак) в капсулка против уроки. Същото го споменава и Панайот Диновски от Галичник в предишният източник даден по-горе.

Zhiva starina, Volumes 8-9 https://books.google.ca/books?id=iM5HAQAAMAAJ&pg=RA1-PA237&lpg=RA1-PA237&dq=момчето+ни+е+свршено&source=bl&ots=JNmmNJHtZk&sig=ACfU3U2II1KuN3Lh4aauv06N9B_6DBFFPA&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiRhPnEy4_tAhXKmeAKHYanCAQQ6AEwCXoECAoQAg#v=onepage&q=момчето ни е свршено&f=false

http://vuir.vu.edu.au/423/3/Anastasovski%2C Nick PhD.pdf попадна ми тоя материал. Автора прави интересни изследвания за малцинствата, примерно колко цигани, колко евреи, сърби и прочие. За власите и Москополе има интересни данни. Има и очевидни проблеми в интерпретацията: най-елементарен пример - когато през 1870 г : Очевидно че автора на това изследване изобщо не познава историята на България и не знае че през 1870 година София не е столица и не командва нищо. За него обаче щом стане дума за българите - София е центъра, централата.. Тоест виждаме едно много подробно вглеждане в македонските дела и пълна неграмотност относно българите и София. Все пак въпреки такива отчайващи пропуски, има интересни неща в това изследване.

Точно в такъв смисъл е казано и на български. Обаче това не е славянска дума, това е заемка от френски: Ро́ба (фр. robe, устар.) — одежда, платье, одеяние.[2] Виждаме същата дума да се ползва и в албанската версия: "ρωπε" . Дамска бяла роба с колан Дори и сега продължава да се ползва тая дума. Но тя е френска по произход. Явно тогава са навлезли промишлени стоки - памучни бели ризи или подобно с френските наименования.

Благодаря и веднага се съгласявам. Ето я и оригиналната версия на българския език от текста:

А на Великден - да оплетзиш (отплетеш, отвържеш) бели рупии и да ловиш во капинята ( на полето) зайци , за да ядиш (ядеш). Тука е много интересна думата за заек. Гръцката версия: λαγωους -зайци . (въпреки че в съвременен гръцки: зайци - κουνέλια ). Влашки / румънски: λλεπουρη / iepuri - отпаднало е двойното "л" отпред. Албански: λλεπουρ - lepujt - "р"-то в края на думата се е изменило в "т". В съвременен македонски: зайци - зајаци . Виждате че в речника на Данаил думата "зайци" се пише по-близко до съвременен български, отколкото до македонския език .

Другото значение на тая дума е : върша, правя.. Значи че вършитба-та тук се е ползвала и в смисъл на годеж, сгодяване, свързване. И така се получава също добро обяснение.

И аз така го тълкувах от началото, но по-добре ми се получава със "сварзоата" , свързването, началото на връзката помежду им. Все пак това е диалектна дума от Москополе и се е ползвала конкретно в смисъла на "годеж". В даден момент се е загубила връзката със свършвам или свързвам, каквото и да е било началното значение, придобит е новия смисъл и после тая дума е излязла от употреба. Дори си мислех че жетва и женитба може да имат нещо общо, също вършеене и свършване. Вършитбата е последния стадии от полската работа и прибирането на зърното. Някак си много близо стои вършитба с това "сфършината" . И също жетва, пожена, - с оженвам се..

Какви цветове да облечем: на страница 41 от речника на Данаил: Червеното подхожда за младите. (тзарвонета свита тзинит за млатите) το κοκκινο ρουχο κανει για τουσ νεους το μαςη ρουχο ειναι Черното подхожда за калугерите и за калугериците. (И мавиата сфита гиет за калогерите и за калогиритзите) И още лилавото е за невестите . (И атзих мави гиет за невестисе ) И зелено за турците. ( И зелоо за туртзите) И другите бои прилягат за всички. ( И другите бои прилегат на сфите ) В гръцкия вариант за турците се ползва: "αγαρινους" . - агаряни.

И тие що се жоает : вижда се че тука имаме ударение на "о"-то . Възможно е да е пропуснато едно "н" , или просто така се е чувало, така се е произнасяло. Би трябвало да го прочетем така: " И тие що се жонает на времето ". Възможно е силното ударение на О да отславба Н, но така или иначе думата е ясно разбираема. Ако приложим същото правило и за другата по-неясна дума: исфаршит сфаршиот сфарсоата Ако добавим едно "н" , по примера с оженването, получава се следното: сфаршониот, сваржониот - свързването сварсоната - свързването, сварзоата тоест ако се казва "свързването" - "сварзоата" - "Н" отпада по естествен начин и няма нужда да бъде записвано. Излиза че македонските българи са казвали "сварзоа" - за годеж, обвързване. Което е също много близко до днешната дума: обвързвам се, свързвам се, обвързване, годеж ..