tantin

По вероятното място за вземане на камъка е от Крънска Бара: Някой трябва да се разходи на мястото и да провери по скалите там дали има следи от каменодобив и изрязване на скали. А от друга страна цвета на скалите до Крънска бара е тъмен, сиво-черен. Скалите до Енина - напротив - имат жълто-оранжев цвят и съвпадат с цвета на саркофага. Нужно е да се провери по-точно на мястото.

От Крънска Бара до Оструша са 2 км, а от ждрелото на р. Енина до Оструша са 5.5 км. Онтересно откъде са изнамерили тоя 100-тонен камък . Размерите на тоя камък са били приблизително куб с дължина на страната 3 метра. Ако е бил под формата на сфера е възможно да са го търкаляли. Но след като са го изработили или изрязали все пак е трябвало да го вдигнат и позиционират на постамента му. 60 тона е достатъчно тежко съоръжение за да смачка под себе си дървени или железни подпори. Значи това си е работа на специалисти, разбиращи добре работата си. Това не е дело на самите тракийци, нито пък македонците .

В радиус от километър и половина от Оструша няма никакво възвишение. Всичко е гладко, равно. Няма откъде да бъде взета тая скала на самото място. Значи тя е докарана. Откривам интересни скали на около 2км и нещо: https://www.google.com/maps/@42.6912193,25.3773422,301m/data=!3m1!1e3 Огромната скала е донесена или от ждрелото на реката при Крънска Бара, или от по-далечното ждрело на река Енина: https://pochivka.bg/eninsko-zhdrelo-e2819 Енинско ждрело Информация за Енинско ждрело Енинското ждрело се намира в резерват Каменщица, близо до село Енина, Казанлък. То е защитена местност и има площ 11,8ха. Местността обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска. Преминаването по коритото на реката разкрива уникалната красота на каньона, но е истинско предизвикателство. Информация за Енинско ждрело Енинското ждрело се намира в резерват Каменщица, близо до село Енина, Казанлък. То е защитена местност и има площ 11,8ха. Местността обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска. Преминаването по коритото на реката разкрива уникалната красота на каньона, но е истинско предизвикателство.

Може и да си прав че това е било храм, а не владетелска гробница. При това храмов комплекс от множество съоръжения на площ от 100 кв. метра. До момента си мислех че това е само и единствено гробница, но по повод коментарите заповам да си мисля че това може да е било наистина и храм.. Ако обаче направим аналогия и с други тракийски могили - какво пречи тогава и другите могили да са изпълнявали функции на храмове? Ако владетеля цар е бил обожествяван приживе - то така на практика неговата бъдеща могила може да служи и като храм на живия им цар-бог. Като умре владетеля им - божествената му същност се издига нагоре или отива надолу в земята, а те си избират нов цар и почват да му градят нов храм -гробница и прочие. По скоро владетелят на траките има някакви други функции - на него се гледа като посредник на волята на боговете, пратеник.. Или пък те го изпращат при боговете си след смърта му. Мен обаче по-слабо ме интересува Тракийската Теология.. Има доста запазени истории от гърците. Моето внимание към Оструша беше откъм чисто технологичната страна - намиране на тоя каменен блок, транспорта, обработката, издигането на постамент, издълбаването на украшенията, поставяне на капака. И накрая заравянето на тоя храмов комплекс с една огромна камара пръст. За самото построяване както стана дума - би трябвало да е към началото на 4 в пне. Ползването му е ставало в средата на 4 век, тоест храмът е съвременник на възхода на македонската държава. Намерените монети от Филип II Македонски допълнителни ни дават идея за времето на ползване на тоя храм 382 - 336 пне или след това. Това показва че тракийците са във възход, вероятно това е времето на тяхното могъщество. Но докато Македонците инвестират в копия, щитове, превземат царствата на всичките си съседи - тракийците Одриси инвестират в изкуство, в злато, наемат изключително скъпо-струващи майстори да градят тази многотонна и скъпо-струвща конструкция. И съответно ангажират хиляди хора за да може тази огромна скала да бъде преместена и позиционирана на сегашното и място. Храмът Оструша е снимка на прицесите в Одриска Тракия точно по времето на македонския възход. Възможно е дори да е дело на самите македонци.. Но ако това е станало по времето на Ал.Македонски - със сигурност щеше да има рисунки на великия македонец, трофеи от Персия и много други неща. А липсата на такива и присъствието на скитски елементи показва един по-предишен момент от началото на 4 век пне. Ако обаче приемем че това е пред-македонски храм.. Задавам си въпроса за присъствието на тези анатолийски майстори. Дали те са дошли с кораби, дали по сушата. Как са пренесли инструментите си . Доколко са поддържали търговски и икономически отношения с Мала Азия? Дали тази връзка е минавала през Босфора или пък са поддържали морски връзки през пристанищата? Колко хора от местните тракийци са били ангажирани в изработката на тоя изключително скъпо струващ проект ? Вероятно е имало цяло селище само и единствено за изработката на каменните блокове. Вероятно са останали много тонове каменни отпадъци само като боклук от изработката на саркофага.. Тези тонове с отпадъци едва ли са на повече от няколко километра разтояние от сегашната могила. Вероятно масивната скала е била пренесена на мястото и тогава е издълбана.. Едва ли някой би работил с години на една скала и после да тръгне да пренася готовото съоръжение на километри.. най-малката грешка при преноса би повредила и спукала конструкцията.. А да се пренесе 60 тонна конструкция без повреди е непосилно дори и за съвременните техники. Значи скалата е била пренесена и позиционирана в груб вид и издълбана и декорирана на мястото. В близката околност трябва да има каменни отпадъци или временно селище където за живеели и работили анатолийските майстори каменоделци. Този проект е отнел поне няколко години. Колко точно не знаем, но на база на многото свършена и прецизна работа можем да допуснем за поне 5-10 години. Понеже това е малко на площ съоръжение - невъзможно е десетки хора да работят едновременно. Налага се изчакване . Сега познавачите на камъни и скали може да анализират структурата на камъка и да открият из околните планини къде най-близо се е намирала кариерата. От там може да открием пътя , по който е минала скалата. После можем да преценим къде е станало грубото изрязване на вътрешността на саркофага. И след това да видим дали можем да открием временното селище на анатолииците и евентуално за остатъци от техни инструменти.. Като се има предвид че са минали близо 2400 години от тогава, това са пластове на метър - до два под земята. Невъзможно е с просто око да бъдат намерени тези места. Значи няма как с налучкване да бъде открито едно такова селище, възможно е следите от обработката още тогава да са били заличени. Сам по себе си този паметник е достатъчно доказателство за това какво се е случило и можем да кажем още много по тоя уникален обект. Понякога си трябва време за анализ и преосмисляне.

Тракийската гробница от Оструша. Смея да кажа че това е най-скъпата като цена за изработка тракийска гробница. Изработена е от единичен монолитен скален блок. В обработено състояние монолитът на гробничното помещение тежи около 60 тона. Спорно дали с капака или без капака. Самият капак вероятно тежи около 10 - 12 тона . Подът вероятно също е част от този монолит, а и гробничното легло е също част от тази монолитна конструкция. Ако в обработено състояние теглото на тази конструкция е 60 тона, то представете си теглото на необработеният блок. Това прави минимум 120 - 150 тона за първоначалния блок. Ако погледнете каменните блокове от кариерата в Асуан, ще видите че там блоковете достигат до 1000 тона . Това показва че технологично по онова време са разполагали с техника за изрязване и пренос на такива огромни камъни, при това монолитът от Оструша далеч не е най-голям по рода си. Но в много отношения този монолит е уникален и единствен. Друга такава гробница при тракийците няма, поне не ми е известно да е открита до момента. Проблеми и изследвания на тракийската култура Според въпросните автори по-горе: Консуело Манета и Даниела Стоянова: изработката на архитектурния комплекс е тясно свързана с ателиетата в Анатолия. Дори можем спокойно да кажем че това е изработка на Анатолийските майтори. Тракийците не притежават тази технология. Каменната обработка при тракийците е на по-просто ниво и подобни шедоьоври на практика липсват. Има тук таме някой изработки, но в повечето случаи можем да предполагаме ангажиране на гръцки или анатолийски майстори. Защо го споменавам всичко това? 1. Цената на една такава изработка е огромна. Само и единствено владетел от ранга на цар може да си позволи такъв лукс. Остава да си зададем въпроса кой може да бъде този най-богат и най-велик тракийски цар, който е ангажирал голямо количество анатолийски майстори и половината си царство за да преместят тоя огромен блок, да го обработят и после да го затрупат с една планина пръст. Датировката на съоръжението е от около 5 век преди новата ера, защото в тоя период се практикуват тези технологии на обработка на камъка в Анатолия. Един вид това е модата. Повече подробности за артистичните и художествени стойности на тази гробница -вижте линка към Академията. А видео с показване на вътрешността има тук.

И да.. И не.. МегаЛити означава големи камъни. Това е културата на използване на големи и понякога многотонни камъни. Ползват се за колони, свещенни места, гробници, и много други структури с неясно предназначение. Камъните може да са от грубодялани до перфектно изрязани и полирани. Различават се същи етапи на каменната култура: неолит, халколит, ранен, късен, среден. Мегалитите някак си остават разпръснати, разхвърляни по всички етапи на историческата наука и напоследък множество изследователи от официалната и от алтернативната история правят усилия за по-точното разчитане на тези ценни паметници.

Така изглежда несебърската стена след заснемането и компютърно моделиране на подводните обекти: Много е вероятно този градеж да е от групата на древните циклопски или мегалитически. Вижда се че камъните са обработвани. Възрастта на пристанището или крепостната стена също не е известна. Водолоазите споменават че са открили 5 греди под водата, на база на тяхната възраст вече ще се прави оценка за възрастта на съоръжението.

Големи каменни блокове са открити също на пристанището или крепостната стена на древния Несебър. В тази част, която сега се намира на 4-5 дълбочина под водата. Блоковете са с правилни геометрични форми. Целия филм от Археология България е достъпен в ЮТуб. Несебър.

Така е. Това не е мегалит. Все пак имаме много примери където траките си правят светилищата директно върху старите мегалитни структури. Открил съм едно място където размера на блоковете е около 12- 15 тона. 2х2 х 1.2 метра. Идеално загладени каменни блокове, правоъгълни . По същия начин - нова постройка върху стари мегалити.

По въпроса за българските мегалити обаче има какво още да кажем. Специално за циклопския градеж. Представеният списък с градежи не е особено убедителен. Каменни зидове - да. Но циклопски градеж или качество каквото наблюдаваме в Мала Азия или в Перу и дума не може да става. Но има някои обекти в които имаме доста интересни неща построени в древността и които спокойно можем да наредим при древните шедьоври. Примерно тракийския дворец , палат или храм, понеже още се дискутира какво точно е било това съоръжение: Кози Грамади

От доста време търся за мегалитите . В един момент се оказва че знаем повече за чуждите мегалити отколкото за нашите. Все пак има един сайт с доста информация за българските обекти: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/MegInBg.html А това е сайт с информация за мегалити от Англия и света: https://www.megalithic.co.uk/asb_mapsquare.php

Ето още едно мнение по въпроса: 4.1.2.1 Loan-words borrowed into all South Slavic and East Slavic: Според Antoaneta Granberg "ковчег" е заемка от хуно-български и така е навлязла във всички славянски езици. https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno_Bulgarian_Loan_Words_in_Slavonic

Едва ли това е обяснението. Ако гърците са давали техни си наименования и са игнорирали местните - тогава това работи. Но в самата Гърция колко такива реки или блата се назовават Куфис? Срещат се Потамос, Ропотамо. Аз залагам повече за връзката племенно име - река. Ако обаче реката образува блатиста местност, то подобно назоваване може да се трансформира в блатните хора за живеещите там.

Малката река е Тилигул, дългата е Южен Буг . Следващата голяма река е Днепър. Да ги покажем отделно Южен Буг и Днестър: Значи че по текста асите са между Тилигул и Южен Буг, а скитите са между Южен Буг и Днестър ? За асите мисля също се казваше че са от групата на саки ? Големите скитски кургани са там около Кривий Рог, Копривницки , Запорожие. Това са си баш скитите. Тези от Азия дето ги наричат също скити са всъщност Саки. Скити като правило би трябвало да са само европейската част от тая група на кургани. Обаче има много подобни погребения из Азия, които погрешно се назовават като скитски.

Съгласен съм че това е глупост. Все пак саките са контактната група, през тях става навлизането на тюркоговорящите или по-скоро тюркизирането на централна Азия. Не е по различно и около Кавказ. Примерно прабългарите, преди да дойдат на балканите близо 2-3 века се подвизават из земите на скитите (които също се водят уж за саки ). Ако кажем че прабългарите били тюрки - болшинството изследователи са го приели като доказано. А какво странно или нереално има в това че саките (или скитите ) вероятно са се туркизирали към някакъв момент ? Били са подчинени, ако не асимилирани или прочистени (прогонени ). Нашите прабългари преди да стъпят на Балканите вероятно са от такива смесени групи , скито-сармати - тюрки. Подобни процеси стават също в централна Азия.

В пантюркистките фентъзита има и едни хети и троянци, които също са тюркоговорящи. Какви ли неща няма там. Само не знам защо във форум като този има такива писания в раздели различни от литература и историческо моделиране. Никой не говори за хети и троянци. Саки-те обаче се простират на доста обширна територия. Ако смятяш че саките нямат никакви контакти с бъдещите тюрки - кажи го в прав текст. А да препращаш дискусията ни във фентъзи и литературата си е твой проблем.

Отвреме на време Южнакът си противоречи. Сам се вкарва в такива ситуации. Примерно казва че " Автохтонният произход е мит. Нямаме директна връзка с неолитното население. " В следващият момент обаче казва че имало някакви си 5% от местното население. Значи все пак има ги тия 5%, не е като да ги няма. При цялото славянско море, при разните други общности тия 5% не са нищо и не е като да няма връзка.. Ако беше чистата нула , тогава наистина нямаше да има връзка. Възможно е да са били 25% и да са спаднали на 5%. Но възможно е и да са били 0% и да са се примесели със съседните и така да са ги добили тия 5%. Затова не трябва да се прибързва с изводите.

Защо да е странно? Куфис е възможно да се е произнасяло също като сКуфис Скуфис. И така ето ти топонима за Скити, Скуфис Скифос. Проблема обаче идва от другаде: в Централна Азия има едни Саки дето са тюркоговорящи. Тоест Саките са в контакт с бъдещите монголи и тюрки. Почти всичките саки после се тюркизират. А в самото начало ги откриваме близки до Сармати и арии.

Ползването на понятието "европеец" за едно такова изследване е изключително некоректно и в голяма степен объркващо. Самите европейци са събрани откъде ли не. Дори и да се ползва подобно като пра-европеец е също в голяма степен заблуждаващо. Официалната история изобщо няма да бъда помръдната с това съмнително проучване, а ако изследователите искат да бъдат разбрани, чути и приети би трябвало да си прегледат по-обстойно терминологията , да дефинират ясно и недвузначно (недвусмислено ) понятията и едва тогава да градят и да громят съществуващите постройки. Като цяло популационната генетика не може да гради нови исторически сценарии.. Единственната роля на ПГ е да потвърждава или отрича съществуващите вече "официални" и предполагаеми версии и сценарии.

Английската мерна единица е bushel. На френски е "boisseau" - което ще рече че е направена от дърво. Славянският термин за същото е "крина" . А ШИНИК е типично балкански термин и не се използва в тюркските езици. Ползва се обаче от албанците.

Сещам се за думата: шиник. Това е дървен съд, подобен на кофа без дръжка. Има метален обков около долния ръб. Ползва се и за мерителна единица. Възможно да има подобна такава дума от още от Линеар Б.

Това е интересна посока за дискусия. Професионалното земеделие навлиза на Балканите вероятно още по времето на Варненската култура и златния човек. Оттогава е култа към Бика. После всички пристигнали се приучават към земеделие: тракийци, елини, илири, славяни, българи. Нищо чудно някой от тия термини да са с шумерски, или микенски произход. Какъв е според теб произхода на земеделческите термини?

Ползвайки официалната Административна структура на ПБД едва ли ще успеем да разберем и обясним езиковите процеси и евентуалното дву- и триезичие. Предлагам да ползваме също класовия подход - разделението на обществото на класи. Първата класа - прабългарската аристокрация - предимно войнска класа. Втората класа - славянското земеделчество. Трета класа - планинците от завареното местно население. Четвърта класа - градско население. Следващ критерии за разделение - териториално-родов - това са махалите. Трябва да обърнем повече внимание на махалите, защото това са териториалните единици на Балканите. Всяка махала си има зададена територия. Хората от една махала са със силни родствени връзки помежду си. Езикът на който се говори в една махала е един и същ. Съседната махала обаче може да е другоезична. Махалите ги откриваме по цялата територия: градове, села, планини. Но разпръснати малки махали в полетата почти няма да намерите . Равното и открито поле прави полските жители беззащитни ако са малобройни и откъснати. Така наречените Вили (от римско време) изчезват още по време на германското нашествие. Славянското заселване протича на по-големи компактни маси. Основаването на нови махали става в непосредствена близост до старата махала или съществуващо по-голямо селище. Това е за да има взаимопомощ, защита както и търговски и други отношения. В равнинните местности ще откриете много махали, но групирани в компактни селища. В планините е обратно: малки махали и разпръснати. Планински градове на практика почти няма в ранната ПБД. За разлика от древна Гърция, където корабоплаване и търговия осигуряват достатъчно прехрана на техните крайморски градове, в ПБД градовете са винаги в непосредствена близост до земеделските полета и така се осигурява прехранването им. Планинските махали могат да се смятат за жизнени и автономни. Но същите са сравнително малобройни. По трудните условия за паша, събиране на сено и грижите за стадата налагат също сезонна миграция. Чобаните слизат или най-малкото преминават със стадата си през земеделските райони. Така че контактите между земеделци и скотовъди са неизбежни. Когато малобройни овчари придружават многобройни стада - ясно е че тези овчари се грижат най-вече за стадото си и при контактите си с равнинните земеделци ще са приятелски и дружелюбно настроени. Стадата са бавно придвижващи се. Планинските овчари биха били лесна жертва ако не се ползват с приятелство спрямо хората от полето. Значи по естествени причини планинците трябва да познават езика и обичаите на близките до тях хора от полетата. Допълнително при вземане на жени за съпруги за да се избегнат тесни роднински връзки и кръвосмешението- става примесването на заварените планинци и по-многобройните хора от полетата. За хората, живеещи в компактни многолюдни селища двуезичието не е необходимо. Но при война, влизане в армията и походи - сблъсъка с хората от другите селища , общуването с военните командири , администрацията налагат ползването и на други езици. Ходенето по търговия - до пазари, тържища и дори по обикновенни дела до съседно село или махала също може да са изисквали познаване на допълнителен език и ползване на чужди думи.

GIBI5 Този текст макар да има чисто церемониално предназначение, нещо като дипломатически поздрав ни казва доста неща за административната или управленческа структура в ПБД. Разглеждахме тази структура във връзка със съществуващото или предполагаемо двуезичие на териториален принцип - по административните райони на ПБД. (действието се развива някъде около края на 9век - началото на 10 век ) Начело на Българската Държава е Владетеля на България. В началото е наричан внук, а по-късно титлата се променя на син на Императора. На второ място след Владетеля , поздравът се отправя към владетелката (царицата) . Следват 2 интересни титли: Канартикинът . Според бележките под линията това е престолонаследника. (възможно Канас-тикин, а защо не и Канас-таркан). След него идва ред на Вулиа-Тарканът Това не са всичките деца на владетеля. Има и други, но поздравът е отправен специално за бъдещите престолонаследници. Следващи по реда: 6 Велики Боляри По всяка вероятност Великите Боляри са управители на голяма Административна Единица. Нещо като провинция. Следват външните и вътрешни боляри, за които можем да предполагаме че управляват по-малките административни единици - Окръзите. Възможно е вътрешните боляри да са управители на собствените територии, докато външните боляри да управляват зависими външни територии с чуждо-езично население. В случая , когато обсъждаме използваните езици в ПБД е от важно значение да познаваме тези административни граници, но и това е много трудно постижима задача понеже тези граници доста често са се променяли след всеки по-сериозен поход на владетеля. Не знаем по какъв начин болярите са избирани или назначавани. Вероятно владетеля ги назначава и издига, също така вероятно е и наследниците на болярите да принадлежат към знатната класа . Обаче в ранните години има немалко примери на унищожаване на цели болярски родове (без да знаем конкретния смисъл какво точно се е случвало с тях ). Друг интересен момент е запитването на българите за здравето на вселенския патриарх. При византийския поздрав не се открива запитване или поздрав към църковния патриарх на България . Ако трябва да разпределим 6-те Административни области на ПБД, аз предполагам че те са 3 в Северна и 3 в Южна България. Съответно такива могат да са Добруджа, Мизия и Около западна Стара Планина (София и Нишкото поле) Южна България: Източна Тракия до морето, Западна Тракия, и вероятно Македония. Във всички тези областо обаче преобладават славянските говори, може би единствено в Западна Македония има значително албанско население. Вероятно Тракия също е била до голяма степен гръцко-говоряща. Присъствието на власи в Дунавската равнина в ранните години на ПБД е практически неоткриваемо. Поздравите и делегацията до Константинопол са били със сигурност на гръцки, според записания протокол българите са една от многото делегации по време на официалните празници и тържества, така че със сигурност мероприятията са се провеждали на гръцки език.. А това означава че българската царска дипломация и пратеници са били перфектни гръцко-говорящи. В добавка същите са и славяно-говорящи.. И за допълнение - ползват си все още някои остатъчни тюркски титли като тези 2 кана(р)тикин и вулиа-таркан.

Има едни неща дето мислех да добавя и докато събирах информация забелязах следното: Теофилакт Симоката - Феофилакт Симокатта http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_340.html 338 страница липсва в ГИБИ 2. Вероятно някъде ще се изнамери липсващата страница. Но това е по-малката беда. По-голямата беда е в неточността на превода. За сравнение погледнете руската версия (или някаква си версия ) http://yakov.works/acts/07/1/simo_07.html Какви са неточностите: Реката Тил - за българите това е реката Итил - Волга. Руснаците обаче го превеждат като река Тип - или Черна - (26 Τίλ θ меется в виду р. Тарим в Северо-Западном Китае. ) Тавгастите или Тавгаст: 25 Название Τ αυγάστ ξ тносилось: 1) к Северному Китаю в целом (ср. Тагбач, Таугач, Тамгач — обычное обозначение Китая в тюркских источниках); 2) к главному городу Северного Китая. Подробно об этом см. Н. В. Пигулевская . Византия на путях в Индию, стр. 210; H. W. Haussig. Theophylakts Exkurs…, S. 339, 388—390; J. A. Boodberg. Theophylactus Simocatta on China. — "Harward Journ. of Asiat. Stud.", 3, 1938, p. 223—243. Според българския превод Хаганът първо покорил Огори-те . Руският превод е: Тоест прекалено голямо е разминаването за един най-обикновен превод. Тия многобройни народи могат да са еднакво: огури (уйгури), огори (фино-угри) и дори оногондури (прабългари). Тоест според това как преведем реката можем да свържем текста с един от трите народа, ако не и повече. При това говорим за бъларски и руски - 2 почти еднакви славянски езика. Разминаването не е между нашите 2 славянски езици а в интерпретацията на преводача. С това искам да ви обърна внимание на неточностите в превода на ГИБИ. Относно града: Тавгаст Тавгаст — известный город, от тех, кого называют тюрками, он находится на расстоянии 1500 миль и сам расположен по соседству с Индией. Нашето ГИБИ не го споменава това нещо.. А този град според мен е някъде около Ташкент ако не е самия Ташкент. Значи руския превод се насочва към ефталити, южното крило на хуните. Другата част от разбитите авари отиват към мукрите - някъде към Таримската котловина. Но в превода на български събитията се случват непосредствено до Кавказ. Виждате колко е важно да има надежден превод.