tantin

Направих следната примерна схема: Можем да проследим 2 паралелни процеса: Разселване на славяните и установяване на властта на ПБД. ( Завладяване или усвояване ) Славянската експанзия е започнала от по-рано, с аварите. Прабългарите заварват голямо количество славяни вече установени по крайдунавските територии. (2 и 3). Номерацията я давам с условност и приближение. Около 680 г прабългарите се установяват в район 1 - Онгъла. След голямата битка и поражението на византийците към район 1 се добавя и район 2. На запад са аварите. Усвояването на Македония (6) много вероятно да е станало през западните територии - 4 - 5 . Тракия и Средногорието са присъединени по-късно, понеже Стара Планина е служела като естествена граница между двете държави. Тия граници са били преначертавани след всеки голям военен поход на едната или другата страна. Езиково: 1. Онгъла - прабългари с присъствие на славяни 2. Прабългари + Славяни 3. Славяни + някакво минимално присъствие на прабългарски войски и елит . 4. Смесени райони - Масивно присъствие на славяни + власи + авари + прабългари (войска и господарски елит ). 5. Същото като 4 + албанци 6. Македония: основно славяни + прабългари и албанци в периферията на запад 7, 8 - Гръко или романизирани тракийци (ромеи ) + славяни

Ако се вгледаме в тази територия, Сердика е в провинция Дакия Медиттеранеа ( наричана преди това също Германия ) , а на запад е Дардания. (Тоест сегашното Косово ) . По отношения на Дакия и откъде са тръгнали власите, едва ли има много възражения. По отношение на албанците - Косово е само на 50 км на запад от сегашната граница. Напълно възможно е провинцията Дардания да е допирната точка на власи и шиптари. Лингвистите и без друго откриват най-голяма близост между тези два езика. Дарданския език е особена версия на балканските езици, някой го дефинират като междинен между илирийските и тракийските езици. А пеонския език малко по-надолу на юг също не би трябвало да е много далечен на дарданския. Ако обаче тази теза за близостта на дарданите с албанци и власи е вярна, то тогава Косово ще се окаже прародината на албанците, а сръбските претенции за Косово като люлката на сръбската цивилизация увисват отвсякъде. В същото време ако твърдението по аксиома 1 (В ПБД не се допускат другоезични) е вярно, то това обяснява как албано-говорящите (дардани) са изтласкани на Запад, а италоговорящите даки са изтласкани на север. Но там нещата са още по-особени. И едните и другите са овчари - номади, колибари.. Живеят и мигрират със стадата си. Основно са из планините. Дори не ми се вярва същите да присъстват по равнините и в градове и села.. Тези по градовете и селата са вече романизирани, евентуално по някакви села може да има запазени елементи на дарданите ( албано или влахо-говорящи), но в равнината същите са достатъчно романизирани (итало-говорящи). Накъде около 20 Римски Императори са с произход от тая зона. Нека г-н Евристей ни поправи ако има нужда, но Дарданията е дала премного императори и дори може да се каже че в даден момент се превръща в сърцето на Римската Империя. Дори един от тия императори имал амбиция да смени и официалния език с илирийски или дарданийски, но естествено нищо подобно не се случило. Ако трябва да ги разграничим: власите са явно по-колаборационисти с римляните. Специално балканските власи са най-надъханите ромеи. Докато албанските дардани са тотална опозиция и избягват на всякаква цена колаборационизма (сътрудничеството) с римляните. Съответно албанските сепаратисти се крият из недостъпните планини, а българите са им помогнали съвсем да се изнесат от последните си убежища от планинките на Дардания.

За подаряване: едва ли . Земите около Охрид и почти до Солун са били до голяма степен завладени от славяни и авари. Става някакво вътрешно преразпределение между българи и авари. Никой не е питал Империята за сългасие мисля. Все пак подаряване на земя е имало. Юстиниан подарил някаква част от Тракия на Тервел за благодарност че му помогнал да си възвърне трона.

Остава да ни обясниш по-конкретно каква е разликата между завладяване и усвояване. Със същото значение са и подчиняване, присвояване. Присъединяване.

Приблизителни административни граници на административните области в ИРИ преди създаването на ПБД.

Имате ли представа за териториално-административните единици? На гръцки доколкото знам се наричат "тема" . По всяка вероятност прабългарите са завладявали цялата административна единица и са подчинявали съществуващата администрация, без да променят из основи границите на селищата, нивите собствеността на селяните. Промените би трябвало да се случват на ниво област. В някои случаи за били завладявани и добавяни множество нови области наведнъж. Трябва да погледнем кои са основните области и кои са преобладаващите езици за всяка област. Ясно е че езикът на Североизточната България може да се е отличавал коренно от югозападна или югоизточна Тракия. На Запад от Сердика пък - в Дардания или Пауталия други диалекти и говори, дори съвсем други езици са възможни. Но едновременно с разрастването на територията се провежда допълнително разселване на славянските племена, вероятно на вече опразнени територии или за допълване на намaлялото население. Заедно с това разселване на славяните би трябвало да се установи фактическото двуезичие: без значение дали гръко-славянско или илирийско- (италийско) - славянско. В Североизточната част на България можем да очакваме славяно-прабългарско двуезичие.. Всичките намерени ранни надписи в Северо-Източна България са на славянски. Прабългарски текстове практически отсъстват. Новите черкви около Мурфатлар и Равна си служат с църковно-славянски език. Към Югозапада - там билингвизма се задвижва в друга посока. Въпреки че Климент Охридски основал множество църкви и манастири - на практитка там голяма част от териториите вторично се албанизира. Но няма как да се отрече билингвизъм славянски-албански. Дори и в днешната Албания този билингвизъм е запазен по определени територии.

Темата съм я задал много прилично: за двуезичието в ПБД. При това разговора ни се заформи много по-интересен отколкото очаквах. Аз си мислех че ще можем да посочим някакви примери са такова двуезичие основно откъм прабългарски-славянски. Но това не се получава. И объркването не идва от грешното задаване на темата, а от липсата на достатъчно достоверни писмени сведения. Ако погледнем към тържищата за земеделски стоки и животни из Тракия, то много е вероятно да се говорят и над 5 езика на такива места. Подобно би било и на граничните търговски центрове из Дунавската равнина или Панония. Не става въпрос за откъснати планински махали из Балканите или за други изолирани общности с техните си диалекти. Основно говорехме за езика на ПБД: а това е езика на администрацията, законите, армията, съдилищата, духовенството , дипломацията и пратениците, царския двор (болярите) . Затова се опитах и да начертая някаква схема, където да можем да погледнем взаимодействието между съществуващите товава държавни и обществени институции.

Понеже ми хареса да имаме графично представяне на управленческите връзки, опитах се да направя една по-обобщена схема на структурата: Тука обаче се сблъсквам със следния проблем: 1. Не съм сигурен дали има разделение между военните и административните управители. В Римската империя имаме периоди, когато те се съвпадат, после ги разделят и така нататъка. Но за ПБД нямаме достатъчно информация. 2. Ако приемем че административните управители са различни от военните командири: имаме съвпадение при някои титли. ( заради дублирането на административни и военни функции и също следствие на би- и три-лингвизма ) ( примерно комендант на военна крепост е в същото време и кмет на града ) 3. Не е сигурна иерархията на нивата им. Самата структура на Старобългарската администрация и управление изглежда сравнително упростена. Без проблем могат да бъдат добавяни нови области и да бъдат интегрирани към съществуващата структура. Ако се приеме наготово факта , че при тюрките армията е набирана и организирана по родово-племенните структури, то при прабългарите армията е по-вероятно да бъде набирана по местните структури: местния управител събира селски и градски началници и те му изпращат нужните хора. Виждаме как при уседналия начин на живот местната организация по села и градове измества предишната племенна организация където старейшините на племето са управители на общността. Разполагаме с около 50-тина наименования на длъжности, но някои от тях се дублират. ( следствие на би- и три-лингвизма ) Някои от тях са с незначителна роля: примерно разни длъжности като писари, преводачи, глашатаи или пратеници.. Ползвал съм следната информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Титли_(България)#През_Първата_българска_държава http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?8996.last Имаше и още 1 - 2 сайта с интересна подобна информация. Схемата която показвам е недовършена, но без да се уточни иерархията няма как да я довърша. За момента не съществува ясна и неоспорима структура относно прабългарските титли и тяхната иерархия.

Ето примерна схема как би изглеждало това: На местно ниво областния управител ще има грижата да разпрати съобщенията на съответния език според това какви хора са му подчинени. На първо ниво съм сложил прабългарски (ПБ) , но знаем че в един момент става превключване и прабългарският е тотално изхвърлен от употреба на високо ниво. На негово място се ползва гръцки и после старобългарски (славянски).

Защо да е митично двуезичието? Ако нямаше двуезичие, не би имало никакъв преходен период.. Държавата директно би следвало да превключи от единия език на другия.. Защо това е така? Нека се опитам пак да го разясня. Пристигат прабългарите и завземат територии, правят си грепости и градове, подчиняват нови села и градове. Възможно ли е да са говорели чист славянски от първия си ден? По принцип е възможно, на теория всичко е възможно.. Но тогава Юри Венелин ще се окаже съвсем прав и ще излезе че 200 години модерната наука е била сляпа, а великият славянин и приятел на българите Юри Венелин е бил съвсем прав. Обаче никой сериозен учен не смята прабългарите са част от славяните. Възможно ли е те да са били билингвистични и да са владеели славянски език още преди пресичане на Дунава ? Да възможно е.. И тогава няма нужда от официално двуезичие. Прабългарската върхушка ще се съвещава и взема решения на прабългарски, а славяните ще бъдат командвани на славянски, прабългарските боляри влизат и в ролята на преводачи.. Това е пак пример за билингвизъм: прабългарски -славянски . Прабългарският е езика на господарите, висшата класа. Славянският е езика на народа. Гръцкият е езика за връзка с завареното местно население, езика за дипломация и договори и възможно това да е езика за новозавладените провинции. Тоест първите години по практическа необходимост е нужно поддържане не на билингвизъм , а на три-лингвизъм. И понеже в самото начало съюзът е основно славяни - прабългари, гръцкият би трябвало да стане стратегически важен към един по-късен момент. Поддържането на преводачи, осигуряване на достъп до пазарите. Изпращане на глашатаи, дето да изясняват или заповядват на населението какво да прави: това са все задачи свързани с поддържане на 2 или повече езика. По какъв начин точно са били механизмите за налагане на властта и съответно осигуряване на двуезичието? Най-вероятно законите, данъците, набиране на войници и други задачи са управлявани на ниво провинция. Комити или комитат. (Таркан) . Ханът дава заповеди към Комит или Комес и заповедите се прилагат на местно ниво. Заповедта отгоре може да е на прабългарски, а прилагането да е съответно на славянски или гръцки според преобладаващото население. Прабългарите прилагат строго централизирана йерархия. Нямат нищо общо с гръцката демокарация. Подобно на хуните и тюрките върховния командващ - ханът е с неограничена власт. В тоя смисъл сте напълно прави че не е нужно да има официален билингвизъм. В едната област може да има управление на славянски. В съседната да се управлява на гръцки , като и двете да са част от ПБД. Рязката смяна на езика е възможна при смяна на владетеля и подмяна на най-близките хора - болярите. Назначаването на нови първенци и освобождаването на старите отваря възможност за налагане на ново управление на съвсем друг език и съответно използване на съществуващите езици на местно ниво. Тоест има начин как да се управлява една мултиетническа държава и без да се въвеждат официално 2 или повече езици . Обаче в нашия случай се е минало през Билингвизъм и този билингвизъм се отнася най-вече за столицата, за царския дворец, за царския двор. Понеже са се ползвали доста работници, прислужници, слуги, коняри, строители . Разглеждаме 2 сценария: А> Най-вероятно славянският език е бил повече ползван и говорен отколкото господарският прабългарски. Славяните са били евтина и достъпна работна ръка и така са се изграждали градове, крепости и всичко. Прабългарският се е затворил и консервирал като език за вътрешна употреба и така той сам се е ограничил и изчезнал. И подобно се е случило и в големите къщи или замъци на болярите. Подобно е станало и във войската. Двуезични са станали господарската класа на болярите, а от после употребата на прабългарския твърде бързо намалявала със всяко следващо поколение. Някаква част от славянската аристокрация вероятно може да е минала през временен билингвизъм, но пред вид голямата езикова разлика межди славянските и тюркските езици заучаването на тюрски език от страна на многобройното славянско население се оказало мисията-невъзможна. Б>. Никакви славяни не са били ползвани, понеже славяните не са били образовани и квалифицирани за занаятчии. От самото начало прабългарите наемат и ползват гръцките (ромейски) майстори за строители и всичко по-квалифицирано - писари, ковачи и друго. И понеже гръцкото занаятчийство било толкова важно и ценено - то гръцкият от ранните години да се е заформил като 2 официален или неофициален език в царския двор и столицата на ПБД. Тоест про Вариант Б. директно отиваме на билингвизъм прабългарски-гръцки. Но тогава славянският отсъства и би трябвало да го търсим вече на едно ниво по-долу = при местните комитати. С тези разсъждения искам да покажа че билинвизмът е практическа необходимост. Без поддържането му е невъзможно да се осигури функциониране на една такава сложна много-етническа държава. Фактът , че в един по-късен момент старобългаският език (който е славянски) се налага и разпрострянява равномерно и навсякъде по цялата територия показва че езиковите процеси не са били тясно ограничени на териториален или административен принцип. Забелязва се една експанзия на славяно-говорящите по цялата територия на държавата, като едновременно с това има и доста доказателства за билингвизъм в посока славянски - гръцки.

Много добре го казваш това. Аз ще се опитам да го допълня: 1 . Балкари Това са Кумики и Карачаево-балкарци 2. Кримски прабългари Не съм сигурен дали Кримските прабългари са били гръцко-говорящи, възможно е да е така. По отношение на караимите аз си мислех че са повече свързани с хазарите или някаква еврейска общност. 3. Българи - Ако това е вярно, то тогава славянизацията на нашенските прабългари би трябвало да се е случила още оттатък Дунава и те още с идването си да са били билингвистични. Това решава множество проблеми от раз. 4. запад (северо-запад) - Болгари Това би трябвало да са Волжските татари. Там се проявява известна връзка спрямо северните готски-германски култури. Пропуснахме само билингвизъм прабългарски-финоугорски - който наблюдаваме при Чувашите. Това е наследството от Старата Велика България на Кубрат... ( В добавка , изказвам предположение за възможна връзка на Азерите (Азърбейжан) с барсили и хазари, като една такава връзка с прабългарите вече е по-проблематична. ) Някогашният единен прабългарски език, ако такъв е съществувал би трябвало да е език от групата на хуно-гури (оно-гури) тоест хунски език .. И тука пак се връщаме до ефекта на снежната топка или лавината. Хуните (хуно-българите) са отключили тия процеси, дето са довели до генезиса на множеството народи известни ни днес.

Тривелий Теоктист Тая информация доколко можем да я смятаме за вярна? Възможно ли е Тервел да е бил издигнат до ранг на светец? Едва ли византийците са му дали такъв статус, а българската църкава се създава 2 века по-късно.

Ако следваме модела: 685 г - първо поколение българи 705 г. второ поколение 725 г. трето поколение На третото поколение очакваме прабългарският вече да е съвсем отслабен, славянският да се е превърнал в Лингуа Франка, а гръцкият като единствен писмен език да се е затвърдил за административен език (със съответните писари и пратеници на съобщения). По времето на второто поколение около 700 - 721 година управлява хан Тервел. https://bg.wikipedia.org/wiki/Тервел Период 700 – 721 След Тервел се предполага че царува Кормесий и това съвпада по време с третото поколение родени българи. По времето на Кормесий славянския би трябвало да стане единствен и водещ език на българите, а гръцкия да е официалният им административен (писмен) език .

По принцип, археологическите находки са слаб аргумент за доказване на етническа или езикова принадлежност към каквато и да било езикова група. Освен ако намерените обекти не са конкретно надписи. Или специфични култови божества (статуетки) използвани само и единствено от даден етнос.

Рашо Рашев е археолог. Не е работа на археолог да се изказва за езиковата принадлежност на намерените от него артефакти. Костите не могат да говорят. При намерени надписи и други обекти има други специалисти които правят разчитания. Тясната специалност на аргеолога е да прави разкопките. Определянето на езиковата принадлежност е работа на лингвистите. Не ми е известно Рашев да е лингвист. Единственото, което може да направи археолога е да отнесе намерените предмети към дадена култура. (археологическа)

Каквато и да е схемата: През 685 г - расте първото поколение българи. Половината майки са славянки, другата половина прабългарки. Първото поколение е двуезично и говори еднакво добре славянски и прабългарски. 705 г. Расте второто поколение. 25% е делът на прабългарските жени майки. Славянските им жени са вече 75%. Това поколение все още знае някакъв прабългарски, но говори много по-добре славянски. 725г. Ражда се трето поколение. Тези вече са изцяло славяноговорящи. Прабългарският им е ограничен и на практика нефункционален.

Ако първата вълна на пристигналите прабилгари са само мъже - войници.. Достатъчно на брой. А заедно с тях се преселват и славянският народ на Северите. Прабългарите идват със задачата да ги охраняват. После една част от прабългарите воиници остават в Добруджа. Друга част се завръщат обратно в Онгъла. Става накакво преселение и смесване. Ханът Аспарух и неговите 60 боляри (рицарите) са със сигурност прабългари. Доверени, верни нему хора. Останалата част от армията, може да са 6 - 10 хил. чов. Възможно да е имало разнородни. Но жени и деца едва ли е имало с тях. Спомнете си преселението на Германците през Дунава. Там идват всички - мъже, жените, децата. После германците опустошават Тракия. Прабългарското навлизане обаче е военна операция, а не масово преселение. По време на последвалото преселение най- вероятно да са дошли славяни и някаква част прабългари. Самото пресичане на Дунав е бавна и времеемка операция. В повечето случаи пресичането ставало през зимата по леда. Но да тръгнеш на поход зимата е самоубийство. А пресичането с лодки и прехвърлането на стада от коне и овце би отнело много време. Крави и бикове пък още по-трудно се прехвърлят.

Именно, това е проблема. Вариант би било също прабългарите да са преселили друг народ (северите) с жените и децата им, докато прабългарките и жените им остават оттатък Дунав - Онгъла. В ПБД се установява голям контингент войска - прабългари, командировани като на война. Защото ако се бяха изселили всички заедно: с жени, деца, с животните, със стадата си. Нали се сещаш къде им е първото местообитание: на някакъв заблатен остров. Едно е да командваш и скриеш 5000 армия. Мъже с коне. Съвсем друго е с 50 000 души жени и деца и с 200 000 глави добитък. Блатото и липсата на храна щяха да ги уморят, а болестите съвсем да ги довършат. Някакво преселение е имало, но едва ли прабългарите са преселили собствените си деца и жени. Вероятно (еднакво вероятно) е те да са преселили друг подчинен им народ. Подобно на преселенията на ромеи.

Ако обаче Атом е прав??? Вариант 2... Аспарух дошъл на балканите с още 50 отбрани конници -юнаци. Нещо като Крал Артур и рицарите на кръглата маса. При това рицарите на хан Аспарух били от кол и въже , тоест алани, хуни, прабългари от всякакви родове че дори и други.. Без жени , без деца.. Една банда мъже, въоръжени от глави до пети. И тая разнородна сбирщина подчинила всичко по пътя си. След като подчинили всякакво народи , рицарите на хан Аспарух ( или княза както му казвали славяните ) си взели жени от местните.. Оженили се за дъщерите на местните големци - предимно славяни. Тоест ако първото поколение прабългари - това са войни (само мъже).. Техните деца би трябвало да са родени от жени - славянки. Второто поколение ще знае и славянски и прабългарски.. Но ще говори лошо прабългарския. Славянският им вече минава за първи език.. Третото поколение вече може въобще да не може да говори и ползва пра-българския. Иначе казано в рамките на някакви си 50 години езика на прабългарските богатири - геройте конници, рицарите на хан Аспарух безследно се изгубил... Това е така, щото носителят на езика са жените.. Жените са тези които възпитават децата си да говорят и те прекарват цялото време с децата си докато те порастнат. А ако мъжете им са все в бойни походи и завоевания - възможно е децата им слабо да научат бащиния си език. За първото поколение това едва ли е било така. Но при второто поколение нещата вече са необратими.. Възможно е генетическите тестове, дето сега се провеждат да ни кажат повече дали по женска линия прабългарите са наследници на същите централно-азиатци или са от славянски произход. Дори и нещата да не са се случили по сценария, дето посочвам - има вероятност същите процеси да са се случили при едно неблагоприятно съотношение: малък брой пра-български жени спрямо по-голям брой мъже прабългари и съответно заместване на прабългарските жени-съпруги със славянки за жени - съпруги. При условие че многоженството е било също така разпространено, то много вероятно славянизацията да се е случила още с вземането на първата или втората жена - съпруга..

Не ми се искаше да се меся в тази тъповата тема, но това ме заинтригува. Какво конкретно навежда на такива мисли? 1. Определението за темата като "тъповата" е несправедливо, понеже едва ли има спор относно би-лингуализма или мулти-лингуализма в ПБД. А едно по-обстойно вглеждане в тези езикови взаимодействия си заслужава усилието. Не малко трудове вече са посветени в тая област. 2. Знаем си отношението (персон-персон) и аз също съм си казал че не искам да те коментирам. Но все пак нямам нищо против твоите включвания , стига да не ръсиш змии и гущери по мой адрес. 3. Относно твърдението на Атом - за разнородността на прабългарите в културно отношение . Тук вече минаваме по същество. Възможно е Атом да е прав. Но тогава се сблъскваме с още един проблем. Не стига че прабългарите са малобройни , ами оказва се че са и съвсем разнородни че дори и разно-културни.. Остава само да са и разно-езични и тогава що за прабългари или що за народ ще се окажат тези малобройни племена? Това не само че не се връзва, ами и няма как да се случи така. Ако прабългарите са една разнородна сбирщина - то те няма как да установят такава дисциплина, власт, влияние.. Няма как да създадат държавата или обединението дето да се задържи за много векове напред. Би трябвало прабългарите да са точно обратното: монолитни в културно и езиково отношение. Дори роднини.. Близки като племе, род, произход. Само така тази неголяма племенна група би могла да установи власт и влияние върху голямата площ и множеството народи, където после се простира ПБД. Прабългарската общност в БПД е монолитно и здраво ядро. После след около 20- 30 години се случват разни процеси и много вероятно това ядро да се е пропукало и разрушило отвътре и по този начин да се е случила славянизацията, но по времето на създаването на ПБД няма как те да са разнородни.

това е достойно за по-нататъшно и по-продължително обсъждане. По времето на създаването на ПБД албанския е съвсем далеч - на много стотин километри разтояние. "балкано-романския " , италийски или влашки - също е екзотичен за ПБД. Източниците ни говорят за седемте славянски племена и за Севери (или северяни). Власите остават някъде из Дардания по това време. Възможно е да е имало техни хора примесени със славяните из Дунавската Равнина, но гърците не ни казват много по тоя въпрос. Но относно славяните няма никакви спорове. (затова потвърждавам за екзотичността на романо-влашкия в ПБД). Няма да оспорвам значението на романо-влашкия.. Някак си обаче романо-говорящите или латино-говорящите се оказват на запад от ПБД. Не случайно започнах темата с разглеждането на билингуализма в ИРИ. Възможно е българите да са ускорили тоя процес по налагането на гръцкия като първи език.. Щото само допреди 50-тина години всичките надписи на Балканите са на латински.. Така че не става дума за омаловажаването им - а по-скоро за разбиране на това какво се е случило.. Обяснението може да бъде само едно: масово изселване или погром над романо-говорящите.. Гръцко-говорящите (които може да се окажат и траки) явно са били пощадени.

Доста се напъвах днес да открия повече за тия надписи от манастира в Равна. В манастира са открити над 330 надписа на 5 различни графични системи. http://bgnasledstvo.org/bg/средновековен-укрепен-манастир-св-бо/ Тоя манастир в Равна е колкото интересен, толкова и потаен.. Въпреки че са открити толкова много надписи и рисунки, публикациите по тая тема се свеждат до снимки на любители фотографи - посетили развалините. Човек може да си помисли че има цензура. Къде са тия рисунки, надписи и прочие? Явно някой си пише кандидатската дисертация, обаче 5-10 години няма да му стигнат ? това е някаква снимка на надпис от Равна.

Манастирски комплекс в Равна https://literatura.dokumentite.com/art/manastirski-kompleks-v-ravna/316/p3 https://literatura.dokumentite.com/art/manastirski-kompleks-v-ravna/316/p3

Да, паралелът е интересен. Но размерите на Османската Империя спрямо ПБД са несравними. Езиковото разнообразие на ПБД се свежда до 3 основни езика , останалите са екзотични. Тези 3 езика са: прабългарски, славянски и гръцки. Понеже сме в етап моделиране - давам примерна схема за това как се е развил процеса на превключване: 680 г - основен език: прабългарски (+гръцки - неофициален ) (+славянски - неофициален) 690- 695 - билингуализъм: прабългарски - славянски (+гръцки - неофициален ) 700 - 710 - билингуализъм: славянски - прабългарски По всяка вероятност гръцкият е бил използван като допълнителен език от самото начало на създаване на ПБД. Условно го добавяме като трети официален език. 700 - 710 - трилингуализъм: славянски - прабългарски - гръцки (прабългарският го слагам на второ място, изместен вече от славянския ) Прабългарския постепенно се измества и изхвърля 720 - билингуализъм: славянски - гръцки - гръцкият се ползва за административен език, надписи, договори (писмен език) (прабългарския е изхвърлен ) 860 - билингуализъм: гръцки - славянски (50- 50 ) 869 - Покръстване: билингуализъм: - гръцки - славянски (гръцкия се закрепва като водещ административен и религиозен език в ПБЦ) 885 – 886 Приемане на Климент Охридски и учениците на Кирил и Методий . Развиване на славянската писменост. 900 - славянския (старобългарски) се налага като основен език в ПБД

Благодаря за включването Атоме! След като си съгласен със съществуването на дву-езичие а също и на много-езичие, нека разгледаме на държавно ниво: на какъв език са се давали командите към подчинените, на какъв език са се писали законите, на какъв език са се съдели. Възможно е смяната на език да се е случвала при смяна на владетел. Дори и при много езици - винаги е имало един водещ език - да го наречем официалния. Другите езици може да са в масова употреба и да не са официалните, тоест да не се ползват от администрацията и съдилищата. За нас разбира се са важни писмените данни, защото те ни показват официална употреба. Идеята ми с тази тема за Дву-езичието е да се опитаме да определим в кой момент какъв е бил официалният или официалните езици, кога е станало превключване от едни езици към други. Благодаря,