tantin

Ето една примерна карата на ентическото формиране на Балканите. Червената линия - това е линията на Иречек и това разделение е започнало по времето на Римската Империя. Жълтата линия - това е естествената природна граница - големите планини разделящи Балканите на Източни и Западни. 1 - Историческа зона на гърците 2. Зона на тракийците - Одриси 3. албанци 4. Посока на нахлуване на хуни , авари и славяни 5. Посока на нахлуването на готи и прабългари ( възможно е една част от славяните също да са дошли от тази посока. С лилавите стрелки показвам посоката на преселване на латинизираните траки и илири. Идна малко по-еретична мисъл: много е вероятно първата българска държава да няма директно отношение към езиковите процеси. Нещото , което наблюдаваме оттатък Дунава. Тоест текат си естествени процеси на разселване, усвояване на земята. Етносите се специализират (икономическо разделение) - едните са овчари, другите са земеделци. Прабългарите може и да не са направлявали и контролирали заселванията на подчинените им етноси, а да са облагали всички в еднаква степен. Виждаме че румъно-говорящите се разселват и овладяват северните територии без при това да имат държавната защита - структури или класа от единоплеменници , които да ги управляват. Славяните са в подобно на румъните положение, само че при Българските славяни си имаме аристократическа класа от пра-българи и по тяхно име после всички поданици на ПБД стават "българи". Основната заслуга на държавата е в задължителното "покръствани" и след това в "записването" на езика, налагането на славянската или както вече ще бъде наричана - българската писменост (парламента бил приел някакъв нов закон).

Премествам си последния постинг от темата за културна хомогенност, за да не цапаме там. Нека тук да разгледаме сценариите по които латинизираните траки и даки се отзовават оттатък дунава, а на тяхното място се настаняват славяните. Има една друга по-древна карата - тази на Иречек където е обяснено преминаването или езиковото влияние гръцки-латински. Тази линия не минава В посока Север - Юг а както виждате е Запад- Изток при това Стара планина служи за разделител в по-голямата част. После в софийското поле (Дардания) има езиково смесване, от там линията се насочва към Албания. Ако приемем обаче че коренните жителина Балканите са носители на тракийски корени и съответно древният им майчин език е някакаъв "тракийски" , то линията на Иречек разделя "политически" или по-скоро териториално тракийците на тези 2 големи разно-езични общности. Латинизираните траки или също даки - власи се предполага да са бъдещите румънци.. Това обаче е по-сложно, защото илирите също биват латинизирани (те също се падат от към северозападната страна на линията на Иречек ). Как румъно-говорящите се оказват оттатък Дунав? А на тяхното място се настянява почти хомогенна славяно-говоряща маса ? Това по-скоро трябва да го обсъждаме в темата с историческото моделиране, понеже нямаме директни доказателзтва по време и също така този процес е продължил през много векове. Това не е еднократен процес, а бавно и постепенно сближаване, преселване, изместване, разширение.. При това румъно-говорящите са се настанили и разширили зад Дунава не като държава - а като поданици на други държави.

Има една друга по-древна карата - тази на Иречек където е обяснено преминаването или езиковото влияние гръцки-латински. Тази линия не минава В посока Север - Юг а както виждате е Запад- Изток при това Стара планина служи за разделител в по-голямата част. После в софийското поле (Дардания) има езиково смесване, от там линията се насочва към Албания. Ако приемем обаче че коренните жителина Балканите са носители на тракийски корени и съответно древният им майчин език е някакаъв "тракийски" , то линията на Иречек разделя "политически" или по-скоро териториално тракийците на тези 2 големи разно-езични общности. Латинизираните траки или също даки - власи се предполага да са бъдещите румънци.. Това обаче е по-сложно, защото илирите също биват латинизирани (те също се падат от към северозападната страна на линията на Иречек ). Как румъно-говорящите се оказват оттатък Дунав? А на тяхното място се настянява почти хомогенна славяно-говоряща маса ? Това по-скоро трябва да го обсъждаме в темата с историческото моделиране, понеже нямаме директни доказателзтва по време и също така този процес е продължил през много векове. Това не е еднократен процес, а бавно и постепенно сближаване, преселване, изместване, разширение.. При това румъно-говорящите са се настанили и разширили зад Дунава не като държава - а като поданици на други държави.

Първо - нека да кажем че измежду поданиците на ПБД има някакво количество ромеи. Много или малко - ще умуваме после. Можем ли са разглеждаме тези ромеи като някакъв вид средна класа? Ясно е че ромеите не са напирали на пълчища с желание да се заселят в новонастанилото се царство на българите. Но тия дето са били заварени или заловени са били принуждавани да живеят и да работят като поданици на българите. Ползвани са като майстори - да правят водопроводи, да строят сгради и крепости и за всякакви други по-квалифицирани задачи. С това си положение те вероятно са се ползвали и с известни облаги. Да не говорим също че има и ромеи - командващи сред войската. Същото това ромейско съсловие е грамотната част, хората пишещи писма, пращани като пратеници . Можем да предполагаме също че българската държава е давала подслон на множество еретици - преследвани от църква и държава във Визанития. Ариани, богомили и други. Значи можем да очакваме една прилична гръцко-говоряща част, или общности разпръснати из държавата. Обаче гръцките общности ползват множество диалекти. До такава степен че понякога гръцките диалекти да са неразбираеми един спрямо друг. Гръцко-говорящите ромеи от Tракия са ромеизирани или гръцко-говорящи тракийци. Тоест те говорят гръцки с доста силен тракийски акцент. Някакъв диалект - да го наречем тракийски диалект на гръцкия. Смея да предполагам че тези гърцизирани траки са дали доста приличен дял или принос за оформянето на старобългарския като по-специфичен славянски език... Това е "средната класа " на ПБД. Ако ромеизираните тракийци бяха много - то тогава би имало вероятност да се заформят гръцкоговорящи региони в ПБД. Но такива вероятно не е имало. Българските владетели са се грижели да изселват ромеите оттатък Дунава , или по други места, където са имали нужда от такива. Или са провеждали някаква друга тяхна политика, не знаем точно каква. Послушните ромеи вероятно са получавали доста солидни облаги от богатата българска държава. (богата с многото поданици, стада и коне, роби, заграбено злато и получавани подаръци от съседните подчинени територии ).

Няма съмнение в славянския произход на новите топоними. Такива се наблюдават от Карпатите и над Дунава чак то Северна Гърция. Разликата с тракийските топоними е огромна. Славяните са поданици в Българската държава. Думи като славянин, християнин, селянин стават почти като синоними. Градското население и занаятчиите са по-малко славянски. Прабългарската върхушка идва, създава едно класово разслоено общество - държава. После следват някакви убийствени борби за властта сред върхушката - това през първите 50-100 години. Сместват се славянска и прабългарска върхушка. Дори и гърци на българска служба са вероятно привлечени към аристокрацията - болярска служба или храненици на царя.. В един момент вече не знаем царете от кой род са и откъде са избрани или докарани. Системата им обаче се запазва.. Тоест тази организация, структура, върховенство на властта, централизацията на структурите и военната им организация се запазват и просъществуват чак то края на втората Българска Държава. А същата структура на държавата наблюдаваме и след края на Втората Българска Държава в румънските и влашките княжества. Средновековната Българска Държава е модел за управление на Балканските държави. При това държавата е упростен модел, сравнително лесна за управление, динамична, бързо приспособяваща се към външните предизвикателства и опасности. Затова и тази държава устоява през толкова много векове. Реформаторите - царе не са чак толкова много. Правят се реформи, но никога към демокрация, не се увеличава кой знае колко много благородническата класа. Реформите засягат предимно данъци, закони, но не и самата структура на държавата.

Това което ще кажа тук изобщо не се отнася към ПБД. He was long considered to be the author of the earliest grammatical text on the Greek language, one that was used as a standard manual for perhaps some 1,500 years,[1] and which was until recently regarded as the groundwork of the entire Western grammatical tradition.[a] He was a Hellenistic grammarian and a pupil of Aristarchus of Samothrace. His Thracian background was inferred from the name, considered to be Thracian, of his father Tērēs (Τήρης). One of his co-students during his studies in Alexandria under Aristarchus was Apollodorus of Athens, who also became a distinguished grammarian.[3][4] Познахте ли го кой е този най-известен първи гръцки лингвист или филолог ? Това е Дионисий Тракиеца! Предполага се че той е син на тракиец. А може кракът му изобщо да не е стъпил в Тракия, понеже е роден и израстнал в Александрия. А защо великият тракиец не е написал граматика и на тракийския език? Защото тракийски, македонски и разни други говори са включвани в групата на: глосите. (c) γλῶσσαι (glōssai ) - exposition of obsolete words and subject matter (ἱστορίαι). с други думи - тракийския е разглеждан като някакъв диалект, може и да е по-далечен, но до голяма степен разбираем за гърците. Учителя на Дионисий е Aristarchus of Samothrace .. А на остов Самотраки също говорят някакъв Тракийски. Значи създателите на гръцката граматика и на модерната им писменост са от тракийски произход.. Което идва да ни подскаже че тракийският не е някакъв екзотичен варварски език, а е по-скоро трудно разбираем диалект за гърците. Обаче в същото време грамотните тракийци владеят до съвършенство гръцкият писмен език . Пример за друг такъв грамотен тракиец е Приск Пантийски. Простите и необразовани тракийци със сигурност не са умеели да пишат на гръцки, но е възможно да са поназнайвали езика на съседите ако са били в контакт с гърци. Тракийският език обаче едва ли е бил един единствен и разбираем за всички. Най-вероятно е имало няколко тракийски диалекта. Разбирателството между тракийските диалекти със сигурност е било по-лесно отколкото с гръцкото койне. Мизи, гети, трибали, понтийци, боспориани - възможно е и техните говори да са разбираеми за тракийците, нещо като други диалекти. Най-вероятно тракийският език е сроден с фригийския. Но колко са се раздалечили тези 2 езика за 1000 години разделение е трудно да гадаем. При всички случаи тракийците не са оставили писменост - защото са ползвали вече готовия и стандартизиран книжовен език - гръцкото койне. (щото дори и самите тракийци са участвали в стандартизирането на тоя език ). А когато прабългари и славяни се разполагат на Балканите - все още се намират остатъци от тракийците - обаче те вече не говорят тракийски, а са ромеи и са основно гръцко-говорящи, ползват си и местен тракийски диалект с примеси и от други балкански езици.

Явно не си ме разбрал. С посоченото споменаване на тракийския език аз го споменавам като диалект на гръцкия , някакво гръцко койне. С това премахвам едно неизвестно от уравнението. При всичкото разнообразие на народи всичките споменати по-горе са индо-европейци. Добре е да можем да различаваме кои от тези народи са отделен език и кои от тях са диалект на някои от известните ни езици.

Във връзка с двуезичието искам да споделя още една хипотеза... За Тракийкия език. Вече коментирахме че наблюдаваме двуезичие в посока славянски - гръцки. За да го разберем по-добре е необходимо да се върнем отново към езика на коренното местно население - тракийците. Вече не малко хипотези и теории са изказани за тракийския език. Напоследък преглеждах доста за най-близкия до тракийците език - фригийския. И до голяма степен фригийския напомня на гръцкия. В тоя смисъл фригийски и тракийски биха могли да бъдат не само родствени на гръцки като близост, но биха могли да бъдат разглеждани и като далечни диалектни езици. На пръв поглед това са несъвместими езици. Но при едно по-продължително общуване се създава взаимна разбираемост. Нещо както швейцарски диалекти - към немски, или холандски - немски - датски. По същият начин тракийския е недалечен на гръцките говори. Защо тракийците нямат писменост? Ами че такава си има: на гръцки. Грамотните тракийци си ползват гръцки като собствен език. За неграмотните тракийци едва ли има нужда да пишат или да си измислят нови несъществуващи езици. Има немалко известни тракийци, при това дори и римски императори. Някой са ползвали римски (латински) . Други са се изявявали в гръцко-говоряща среда. Няма спор също че говоримият тракийски и писменият гръцки може да се разминават значително едни от други. Но такива разминавания има при много от диалектите спрямо официалния език. Как това се отразява на официалните езици в ПБД ? Ами с това че заварените тракийци - ромеи говорят на тракийски диалект, но в същото време са способни да си общуват с гръцко-говорящите ромеи, а също и да пишат с гръцката азбука. И няма особен смисъл да се търси "тракийски" като независим и далечен език, понеже тракийският винаги е бил недалечен на гръцките диалекти и между тях е имало прилично езиково разбирателство.

Разбирам че ти си склонен да отречеш евентуалното присъствие на тази нетипична за нашите земи цивилизация. Нураги са във възход някъде около 1000 г пме. По това време траките са стъпили здраво на Балканите. Една лястовица пролет не прави. И един култов кладенец също не ни казва кой знае колко много.

Проф. Митова-Джонова е провела многогодишни изследвания на това място. Приликата със нурагите на о-в Сардиния изобщо не е случайна. Жената е от старата генерация и до последно е работила, възможно е дори да не е успяла да публикува всичко. Последната и публикация е от 2012, а тя умира през 2015. Според информацията за тоя кладенец - там има естествени извори. Реално няма никаква необходимост да се копае кладенец на наклонена планина, къдто в околността текат рекички. Това е култово съоръжение, отделно свода му е доста сложен и ненужен за да се прави това на обикновен кладенец. Друг такъв кладенец на балканите за момента не е известен.

https://www.youtube.com/watch?v=QmhnWFAw1zs

Работното заглавие "Етническа и културна хомогенност на българите" не ни дава ясна насока дали основното направление за доказване е към хомогенност или нехомогенност. Еднородност или разнородност. Етническа еднаквост или обратното - разноплеменност. Културната хомогенност пък съвсем може да ни обърка идеите , защото хомогенните етнически прабългари в дадем момент се разцепват на разнокултурни: християни и езичници (пагани). В същото време културната и религиозна принадлежност води до създаването на нови родово-племенни и етнически съюзи. Зависи и как дефинираме "българите" , тоест към кой исторически момент. Дали това е за Онгъла или ПБЦ. Преди или след Покръстването. Доколкото разбирам вниманието на темата е към ПБЦ , преди покръстването.

"По време на консервационните работи извършени на обекта в средата на 1980-те, проф. Митова-Джонова открива фрагмент от керамична плочка с шумерско клинописно писмо. Находката е публикуване едва през 2012 г. от изследователката, но запазените знаци от клинописното писмо не са анализирани.[33] " https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Гърленски_храм-кладенец Горният цитат се отнася за кладенеца от Гърлен. Така между другото е подхвърлено небрежно за шумерската култура Нураги. Находка от същият тип култура е този кладенец от Гърлен, а изследователката дори открила клинописна плочка. Много небрежно и несериозно е поднесена тая информация. Вероятно плочицата от Гърлен едва ли е съвсем запазена и четима, възможно да са само някакви драсканици.

Въпреки че ти си чел и си запознат по въпроса едва ли можеш да посочиш примери с аналогична структура. Имаше някакъв тракийски храм или гробница дето са ползвали остатъчни елементи от Оструша за декорации. Но проекта Оструша е уникат.Много скъп. И вероятно много пъти ограбван.

следи от леки повреди по основната конструкция по време на наместване върху постамента. Саркофагът е носен по средата и поставен върху двата странични реда от правоъгълни блокове. Неравномерното натоварване на тежестта зараду усукване на носещата греда води до това че в крайщата се получава по-голямо натоварване и съотвенто ръбът не е изддържал. Дали саркофагът по време на наместването е бил все още монолитен блок (запълнен ) или издълбан - не е от значение. Пълният блок е по здрав, но много по-тежък. Олекотеният кух блок е по-лек , но по-малко здрав. Разликата в теглото между плътният и кухият блок може да е между 2 и 4 пъти .

Вероятно капака и основната конструкция са изработени едновременно, като времето за изработката и на двете части би трябвало да е приблизително едно и също предвид по-голямата сложност на капака.

След като за едно сравнително елементарно наместване на готовия капак има толкова ясни следи, то престави си какво би останало от основната конструкция ако се подложи на подобни натоварвания. Този гранит не е от най-твърдия.

Показвам ти поражения по капака и дори по основната конструкция по време на наместването на капака:

дупликат

Това го твърдиш ти.. При цялото разнообразие от саркофази от Анатолия и древен Египет едва ли ще намериш поне 1 да е подобен на нашия по размери и конструкция. Забележи че конструкцията е тотално наподобяваща на подобни тракийски храмове и гробници - с тая разлика че е изработена от монолит. Мерси че ме оспорваш, така ти сам се вкарвяш в позиция на необходимост да доказваш собствените си твърдения. Аз доста такива каменни конструкции съм изгледал напоследък от Египет и Анатолия, затова като ти казвам че нашенския е уникален - никак не го казвам без причинно. Просто досега не се е обръщало много внимание или пък изследователите са ги казали нещата в твърде професионален план и неразбираемо за широката публика. (примерно поставен върху "тристъпален стереобат" - ходи че разбери какво е това стереобат ...) Да пренесеш обелиск е едно. А да пенесеш куха 60 тонна структура си има съвсем други предизвикателства. Да пренесеш и поставиш финно изработения капак е също немалко предизвикателство. Пак повтярям: при поставянето на капака има повреда в задната част на капака. Докатао основната конструкция е без драскотина дори.. Извода: частта дето са я пренасяли и намествали е с повреда .. Частта, изработена на мястото не е повредена ни най-малко. Ако бяха толква добри с пренясянето - щяха да пренесат и поставят капака също така цялостен и перфектен. Фактът че са го повредили ни казва че са имали някакви трудности. Това е уникалното на нашия саркофаг - скалата е пренесена и наместена . И после е доработена на място. Иначе и индийците правят какви ли не шедьоври, но предимно на място. Египтяните също така пренасят монолитния блок и го доработват на мястото. За колоните правели са ги в каменоломните и са ги транспортирали, но за това са имали вече отработена технология. За изработката на нашенския саркофаг анатолийците са приложили тяхната технология на обработка и са приложили графичните изисквания и вкус на местния тракийски велможа - за да не е много различно от другите храмове в Тракия.

Такива амулети обаче не са никак рядкост. Има множество такива намерени. Има изследване на Светлана Цонкова посветено на средовековните амулети и заклинания в ранна и средновековна България.

В горното филмче от Плиска става дума за някакъв новооткрит заклинателен надпис. Вероятно е на кирилица. Показват го хората дори. Аз се пробвах да прочета нещо по него , но не се получава. Споделям

Жилищата в първата българска столица Плиска са съвсем малки, прости и скромни. Дворци има, но обикновенното жилище е малко по площ, квадратно или правоъгълно , с печка. Територията на едно такова жилище не е много по-голямо от една юрта. Ако не се лъжа, подобни жилища има и в Хакасия. Според археоложката - правят се някакви подравнявания на терена, ако теренът не е стабилен се правела камменна основа, а имало и жилища директно върху пръстта. В това филмче се покава също някакъв надпис, дето не съм го срещал другаде. Може да е на кирилица в някакъв доста раннен етап.

Има и червен гранит. Има и в други разновидности. Зависи от примеси с други минерали.

Какво общо имат тези кули ? Монолитни блокове ли са ? Намирането на изходния материал, транспортиране, позициониране, декориране, изрисуване .. Това са много етапи. Броят на ангажираните хора се е променял според нуждите. Не съм съгласен с теб че транспортирането било лесна работа.. Ако е една обла скала, просто я връзваш с големи въжета, подлагаш контролни греди и камъни и влачиш, по-скоро търкаляш по улея. Но ако е финно изработен куб - не можеш го търкяля, не можеш да го влачиш. Можеш само и единственно да го превозваш.. Обаче как се пренася 60 тонна грамада ? Помисли си и дай отговор.. Дори и със съвременни средства си трябват големи супер влекачи. А тогава те са нямали такива мощни превозни средства. Влачене би било възможно наистина. Но да рискуваш да влачиш и напукаш една такава готова конструкция е поемане на излишен риск. Защото 1-2 годишна работа по изрязване и дялане може за един миг да се спука на парчета, въпреки че гранитът е доста твърд.. Когато е вече издялан и обработен стените му са тънки и наи малките натоварвания може да го усучат и спукат. Отделно че дори и температурните разширения могат също да го повредят. Докато изработката на място и позизионирането в стационарна позиция на практика изключват подобен риск. Просто огледай я тази конструкция, виж колко е финна и полирана.. Единственото наместване е на капака и сам можеш да видиш множество повреди по капака. Вероятно при поставянето на капака са го повредили по крайщата, там където са го придържали. Ако трябваше да пренесат и основата - щеше да има сериозни пукнатини.