tantin

Трудно е за обяснение. Едва ли прабългарите са били толкова неграмотни. Правят се паметни плочи, надгробни паметници, дворци. Има надписи по най-различни поводи. Славянско-гръцки текстове има. Прабългарският отсъства. Затова смея да предполагам че още през първите 20- 50 години след създаването на държавата е станало това превключване от славяно-прабългарски билингуализъм към преобладаващо славянски или славяно-гръцки билингуализъм. Но понеже първите 20-50 години се падат в годините на "тъмните " , тоест без да има намерени много сведения от тоя период, то няма как да ги осветим за да разберем какво се е случило. В държавите с официално дву-езичие официалните текстове, грамоти, закони се печатат или гравират и на двата езика.. При нас свидетелствата за двуезичието са на пръстите на едната ръка, и при това двуезичието е отместено в посока към гръцкия, което е повече от смущаващо.

Цитата е от Уикипедията, не зная на базата на кой изследовател е давено това твърдение. По принцип би трябвало там за всяко твърдение да се посочва източника. Аз обаче съм склонен да се съглася че след Тервел започва много да се ползва гръцкия. Билингуализма се наблюдава в посока славянски - гръцки. Има още един двуезичен надпис, ще гледам да го приложа и него. Нямаме ни един пример за двуезичен славяно-прабългарски надпис, което е много смущаващо.

На её надгробном кресте, обнаруженном археологами в 1965 году, имеется надпись на староболгарском и греческом языках «Почина раба Божиа Анна † През месец октомври в деветия ден почина раба Божия Анна», которая подтверждает, что она умерла монахиней 9 октября неуказанного года.[1] https://ru.wikipedia.org/wiki/Анна_Болгарская

През Първата българска държаваРедактиране През Първата българска държава 680 – 1018 г., в периода до приемането на християнството за държавна религия в 865 г. йерархията е доминирана от тюркската и тюркско-иранска титулатура на сановете и длъжностите и както е характерно за тази система, а и за епохата на Ранното средновековие въобще, сановете на държавните и административно-военни длъжности преобладават над родово наследствените, макар и те да имат своето съществено място. Жреческото съсловие също заема своето място в държавата по време на мир и на война. След приемането на християнството се появява широко разгърнатата структура на духовническите титли, а изчезват паганистичните такива. Процесът на навлизане на ромейски практики и титулатури, който започва с коронясването на Тервел за кесар, става ясно забележим при Крум и Омуртаг, и вече е мощен и необратим, макар много от старите титли да продължават да съществуват неотклонно до 1018 г

Едва ли някой се съмнява в съществуването на билингуализъм в ПБД. Проблемът обаче не е в съществуването на тоя би или три-лингуализъм.. Проблемът ни е кои са тия езици и в кой момент става смяната, превключването от един на друг... Пример следният цитат за цар Симеон: http://promacedonia.com/zv/zv6_5.html Гръцкият източник ни казва че войската на Симеон го е славела на чист Гръцки Език !!! Защо не на славянски, защо не на пра-български, защо не на латински ? Отива цар Симеон с цялата си войска или с многото си разноезични войски и в един момент всички войни започват да го възхваляват на чист гръцки език: Слава на царя наш Симеон, най-мъдрия и прославен.. Това малко като заучените фрази по комунизма.. Симеон специално обучил разнородната си армия да знае ключовите фрази на гръцки, за да може враговете му по-добре да разберат за какво става дума и повече да ги е страх може би ? А ако наистина гръцкият е ползван по онова време като официален административен че дори и използван във войската им език ? Въпреки че Симеон е голям защитник и поддръжник на книжнината, види се че звучния и богоугоден славянски език не е стигнал до армията му... Армейците предпочитат да си поздравяват главнокомандващият ги на езика на враговете си... Тука моето проучване за билингуализма е на път да се срине.. Нещо не се връзват фактите с предположенията ми. Къде отиде прабългарският език ? По времето на Симеон простолюдието си говори на славянски.. Войската се командва на гръцки... Прабългарите вече ги няма никакви.. А първоучителите и създателите на славянската писменост работят денонощно.. Без сън и почивка.. През деня учат и наставляват учениците си, нощем превеждат божествените книги.. И така се създала славната славянска книжнина.. Но армията ще почака.. Незнайно и неразбираемо прабългарите вече са изчезнали. Командния състав на Симеоновата армия вероятно си служи с гръцко слово, а не с прабългарското .. Симеон вече се е провъзгласил за цар и на българи и на ромеи... Така че няма нищо неразбираемо защо похвалите в неговото име са и на гръцки.. Но това по никакъв начин не ни помага да видим къде са прабългарите към тоя момент и защо билингуализма славянски - прабългарски на практика липсва...

Относно това дали "прабългаризмите" са много или малко - Уикипедията е на обратното мнение" : Отношения между писменост и култура[редактиране | редактиране на кода] Много от основните понятия на християнството не са съществували в езика на славяните. Старобългарските книжовници са езикови строители. Те изковават нови думи на базата на славянски корени, които обогатяват старобългарския език. В старобългарския език от епохата на първата българска държава се съдържат множество прабългаризми, които най-често отразяват понятия, свързани с политическото управление (боритаркан, чръгубоил и др.). Те показват, че административната структура на България в този период следва най-вече прабългарски модели. Множество думи от гръцки произход, които можем да открием в старобългарските паметници, показват непрекъснато взаимодействие със средновековната гръкоезична култура. https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарска_литература Дали това "множество" от "прабългаризми" е много или е малобройно ? Българската дума за множество предполага че това са много предмети или обекти.. Но математическото понятие за множество включва също един специфичен обект, наречен празното множество. Затова да не се подлъгваме под термина за "множество" или множественост. Така нареченото "множество" от "прабългаризми" е в крайна сметка доста ограничено както по бройка (количество ) така и по тематика.

"kanas bigiom ourtag" (Kanas(u)bigi Omurtag)

Доказателствата за ДВУЕЗИЧОСТ в ПБД са много малко и слаби. Нямаме нито 1 доказано дву-езичен документ - на славянски + прабългарски. Откриват се 2-3 документа написани на 2 езика, обаче езиците са славянски и гръцки. Последните дори не са документи, а са някакви надгробни плочи. В същото време най-многото надписи са оставени от хан Омуртаг и при това тези надписи са на гръцки. Тоест набива се на очи това че гръцкият език е бил доказано използван за административни нужди. На гръцки са договорите с Византия. На гръцки има множество паметни плочи. Хан Омуртаг е направил паметните плочи за неговите загинали хора - герои на гръцки също. С какво може да си обясним тази употреба на гръцки и почти тоталната липса на прабългаски възпоменателни плочи и текстове ? Дали ДВУЕЗИЧОСТТА (Би-лингуализма) в ПБД не е на гръцки - славянски вместо прабългарски-славянски ? Да не би в царският дворец или Двора да се е говорело само на гръцки ? Да речем че писарите са записвали на гръцки.. Това после и при покръстването е казано че в началото службите се водели само на гръцки и простият народ нищо не разбирал.. Това обаче може да не е било така за висшата каста - царския двор. Възможно ли е царският двор да е бил частично или изцяло гръцко-говорящ или гръцко-пишещ ? Гръцкия като 2-ри официален език и първи писмен език на администрацията ?

Според Дуриданов (Иванчев ) - остатъците - прабългаризми в Старобългарския са малобройни:

Старобългарският език — най-рано засвидетелствуваният славянски език (§ 1—4) — Св. Иванчев 19 Названия на старобългарския език (§ 4) — Св. Иванчев 21 Първата глава на граматиката на Старобългарския е написана от Св. Иванчев. Добре щеше да бъде ако неговата теза беше изказана в пълен формат със съответните доказателства: за разкопки, намерени примери за бита на прабългари и славяни. Но да сме доволни и на това което е. Тезата на Иванчев е до голяма степен приемлива, въпреки че новопоявилите се защитници на иранския произход както и останалите, защитаващи многобройността на прабългарите веднага ще скочат на твърдението на Иванчев. Нека го изкажа в максимално кратък формат, това което обяснява Иванчев е многобройно славяно-говорящо население и малобройна прабългарска военна администрация. Постепенно езика се уеднаквява, прабългарите се славянизират.

http://macedonia.kroraina.com/id_gram/index.htm

http://www.pravoslavie.bg/жития/животопис-на-св-климент-български-арх/#.U3nZ4_R_ttI Цитатът е от горния източник, казаното не е от мен.

Доказателства за наличие на Билингвизъм (двуезичие) в ПБД! 1. На първо място това е Именника на българските князе. В него присъстват думи на славянски и термини от друг език, за който предполагаме че е пра-български. 2. Употребата на титли и военни звания. Запазват се такива титли и звания и същите откриваме и в надписите, оставени от гръцки или латински източници. Вижда се че подобни термини не са славянски. 3. Наименования на местности , градове и села. Едно по-внимателно вглеждане би трябвало да ни подскаже в кой момент се появяват първите селища със славянски наименования. Внимателният прочит на първите писмени източници в първите години , оставени на църковно-славянски от друга страна би трябвало да ни помогнат да разберем дали все още съществуват някакви остатъци от прабългарски език, или обратното - пълното отсъствие на прабългаризми през 9-10 век.

По-конкретно за дву-езичието в ПБД. Както разгледахме по-горе, през периода 5-6 - 7 век се наблюдава процес на рязка промяна на официалните езици на Балканите. Латински - Гръцки - Пра-Български - Славянски. Възможно е едновременната употреба и на други езици - племенни, диалектни, провинциални .. Но нека да приемем че езиковата трансформация от Латински към Гръцко Койне е била приключила по времето на пристигане на прабългари и славяни. Дори и да е имало езикови разминавяния - то с пристигането на славяните и прабългарите и латино-говорящите и гръцки-говорящите се оказват в позицията на малцинства, в случай че не са били убити, изселени, или не са избягали от нашествениците. Така че латино и гръцки-говорящите местни жители са били или претопени или са се изселили от новозавладените земи в които се настаняват българите. Въпреки множеството езици, за които можем да предполагаме че са използвани в ПБД, то пра-български и славянски са двата основни езика, за които очакваме да са водещи и официални. Причината: пра-българите - господстващ етнос и създател на държавното обединение. Славяните - най-многоброен етнос. Паралелно с тези 2 езика можем да очакваме използването на гръцки - основно за междудържавни договори и споразумения а също и в администрацията - за новозавладените територии където прабългарите поставят под контрол заварено население и някаква съществуваща административна структура. Съвсем естествено ни изниква въпроса през кой период "Славянския" език придобива статус на официален език в ПБД ? Моето предположение е за сравнително ранно приемане на славянския като равноправен официален език. Може би в първите 10-20 години след създаването на Аспаруховата България. Следва период на двуезичие или Билингвизъм (билингуализъм) . 50-години след създаването на ПБД славянският се превръща във водещ, преимуществен език на администрацията. След това прабългарският постепенно отпада и напълно изчезва. По времето на християнизацията на практика пра-българският език вече отсъства от официална и неофициална употреба.

Здравейте отново! Накратко за терминологията: ДВУЕЗИЧИЕ Двуезичност е термин в езикознанието, означаващ едновременното използване на два езика (двуезичност или билингвизъм) от една държава, народ или отделна личност. От фр. biblinguisme по лат. bilinguis 'двуезичен' . Многоезичност ( Двуезичност) на общностно ниво се отнася за цели общности, където хората могат да общуват на повече от един език. В съвременния свят имаме множество примери за ДВУЕЗИЧИЕ. Обикновенно това се наблюдава в райони със смесено население. Най-често и двата езика имат официален статус. С течение на времето с с промяна на демографския състав на населението е възможно единият от езиците да загуби своето значение и постепенно да излезе от употреба. Това се е случило с такива древни езици като шумерски и латински. Нека да погледнем към първата българска държава на Аспарух. Не е трудно да се досетим че в тази държава са се говорели множество езици. Дори можем да ги посочим конкретно кои са били тези езици, както и да предположим за тяхното разпространение. На първо място това би трябвало да е пра-българския език. За момента няма да го коментираме, понеже имаме множество теми по тоя въпрос. Втори по значение очакваме да е славянски или склавински език. Може да бъде наричан още Венетски, Северски, Антски и прочие по имената на племената, но най-вероятно си е бил Просто Език или Слово, Словена.. Трети по значение в онези времена би трябвало да е бил латински, по името на ромеите или романизираните жители на балканите - траки и илири. Четвърти по значение би трябвало да е гръцки. (тук обаче нещана не са никак сигурни ) Да погледнем Византия. Относно двуезичието в Източната Римска Империя: Официалният статус на гръцкия в ИРИ се закрепва при Император Ираклий - същият който е пръв приятел на Кубрат. До преди Ираклий латинският е бил преобладаващ и официален на балканите. След Ираклий латинския бива изхвърлен от употреба. Ромейте престават да говорят на "ромейски" - латински или италийски, и минават на гръцкото койне. Възможно е тези процеси на "гърцизация да са били повлияни също и от славянските нашествия и масово изселване на коренните жители на Балканите. До 6-ти век болшинството от намираните надписи по сегашните български земи са на латински. След 6-ти век надписите вече са основно на гръцки.

Малко избързва Стамов с тия заключения: Бащата - хуно-монгол-тюрк. Майката - скитка. Бабата - Иранка. Срещнали се в Бактрия - Маргиана. Говорели ирански езици, ама някак си неусетно превключили на тюркски. При това гените на индианеца се разтворили, а останали само и единствено иранските гени.. Нещата трябва да се прецизират и оформят по-внимателно. Рано е за генерални исторически заключения.

Здравейте отново ! Не ми се отваря нова тема, а по тази тема изписахме немалко.. Няколко неща за добавяне: Андрей Скляров: ученый, уникальный талантливый исследователь, физик, писатель, режиссер и выдающаяся личность, душа компании и ... Аз дори и не знаех че човекът не е вече между живите, но неговите предавания, достъпни по Ю-туб са много живи и актуални... Ако не сте гледали от неговите или техните филми - препоръчвам. Има множество такива достъпни. (Научно-исследовательский центр ЛАИ) По същество: А.Скляров разглежда следния синдром: А. Скляров: "Божественные" предметы и их имитация .. КАРГО КУЛТ Карго Култ Изследвайки тоя интересен синдром от късни времена, Скляров прави предположението за същото явление от по-ранните времена. В търсене на боговете Според него: по подобие на карго- култа , появява се някаква високоразвита технологично група хора, а тези от неразвитите се опитват да ги имитират или обожествяват тези елементи дето остават неразбрани. Който желае да погледне видеото от Скляров, няма да го цитирам. Според класификацията на Скляров: 1. Боговете - това са цивилизацията - притежаваща някаква висока технология - за обработка на камъни или металургия или нещо друго .. 2 . Полубоговете - това е смесеното поколение на наследници между човешките дъщери и боговете (дето се оказват предимно от мъжки род ). 3. Герои За съжаление този интересен и проницателен изследовател не е вече между живите... Той прилага изключително научни и инженерни методи в своите изследвания и затова той е много интересен и убедителен за мен.. Двете видео-та които споделям с вас по-горе се отнасят изключително за Египет. Затова и прецених че това може да се вмъкне към тази тема и да послужи за едно интересно продължение.

Докато търсех за една дума ми попадна следната статия: http://georgesg.info/belb/personal/chakyrova/Turcizmi.htm А думата, за която търсех е 'чешит".

Уважаеми Мироки, уважаемий г-н Евристей!! Тоя спор е до голяма степен измислен и излишен. Уважавам мненията и на двама ви и не бих желал да се прахосва време и енергия в нищото. Аз в немалко случаи съм бил провокатор или инициатор, но не бих желал в никой случай да се стига до политически битки заради съмнителни хипотези... Пелгасите са една тъкава съмнителна хипотеза. Забележете че географски те се локализират много тясно, в един много тесен географски участък, малко на югозапад от Солун. Имат също присъствие по островите - специално Лесбос. Но като брой, многолюдност, население - забравете. Тия са малобройни. Между 1 десета или 1 стотна от многолюдните траки. Колкото и да са прославени като строители или мореплаватели - прочутите пеласги твърде бързо се стопили насред гърци, траки, македони и етриски.. По причина най-вече тяхната малобройност.. От там нататък всякакви други спекулации са излишни. Ако някой разполага със сведения и данни - да заповяда! Научни статии, разработки. Спекулации. Но нещата с пеласгите заглъхват бързо. Частично се проследяват към филистимците или Палестина. Това вече сме го обсъждали.

Караимите - част от Хазарско-прабългарската мешавица. https://ru.wikipedia.org/wiki/Караимы#Семитическая_(еврейская)_теория

Би трябвало този свързващ език да е именно хунския език. Но поради липсата на данни за него пра-българският би трябвало да е следващият най-близък по време и звучене. Но и това обяснение създава повече проблеми отколкото отговорите дето ни дава. Най-вече заради липсата на данни. Ако обаче направим списък и с другите свързани езици: савири, барсили, хазари, авари - ясно е че би трябвало да има немалко обособили се говори и диалекти. Невъзможно е да предвидим как точно са се случили нещата. Но така или иначе пак всичко се върти около прабългарския.

Спори се обаче дали тия тагарци са тюрко или алтай-говорящи или пък са индоевропейци. Понеже се смятат за наследници на Андроновската култура. Май че индоевропейските застъпници са мнозинство. Това са ковачите на хунското оръжие. От тоя микс тръгва и металургията на тюрките - Демир , Темир, Тимур - желязото е на особена почит.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тагарская_культура Знаменитите хунски котли са произвеждани от тази именно култура.