tantin

След като за едно сравнително елементарно наместване на готовия капак има толкова ясни следи, то престави си какво би останало от основната конструкция ако се подложи на подобни натоварвания. Този гранит не е от най-твърдия.

Показвам ти поражения по капака и дори по основната конструкция по време на наместването на капака:

дупликат

Това го твърдиш ти.. При цялото разнообразие от саркофази от Анатолия и древен Египет едва ли ще намериш поне 1 да е подобен на нашия по размери и конструкция. Забележи че конструкцията е тотално наподобяваща на подобни тракийски храмове и гробници - с тая разлика че е изработена от монолит. Мерси че ме оспорваш, така ти сам се вкарвяш в позиция на необходимост да доказваш собствените си твърдения. Аз доста такива каменни конструкции съм изгледал напоследък от Египет и Анатолия, затова като ти казвам че нашенския е уникален - никак не го казвам без причинно. Просто досега не се е обръщало много внимание или пък изследователите са ги казали нещата в твърде професионален план и неразбираемо за широката публика. (примерно поставен върху "тристъпален стереобат" - ходи че разбери какво е това стереобат ...) Да пренесеш обелиск е едно. А да пенесеш куха 60 тонна структура си има съвсем други предизвикателства. Да пренесеш и поставиш финно изработения капак е също немалко предизвикателство. Пак повтярям: при поставянето на капака има повреда в задната част на капака. Докатао основната конструкция е без драскотина дори.. Извода: частта дето са я пренасяли и намествали е с повреда .. Частта, изработена на мястото не е повредена ни най-малко. Ако бяха толква добри с пренясянето - щяха да пренесат и поставят капака също така цялостен и перфектен. Фактът че са го повредили ни казва че са имали някакви трудности. Това е уникалното на нашия саркофаг - скалата е пренесена и наместена . И после е доработена на място. Иначе и индийците правят какви ли не шедьоври, но предимно на място. Египтяните също така пренасят монолитния блок и го доработват на мястото. За колоните правели са ги в каменоломните и са ги транспортирали, но за това са имали вече отработена технология. За изработката на нашенския саркофаг анатолийците са приложили тяхната технология на обработка и са приложили графичните изисквания и вкус на местния тракийски велможа - за да не е много различно от другите храмове в Тракия.

Такива амулети обаче не са никак рядкост. Има множество такива намерени. Има изследване на Светлана Цонкова посветено на средовековните амулети и заклинания в ранна и средновековна България.

В горното филмче от Плиска става дума за някакъв новооткрит заклинателен надпис. Вероятно е на кирилица. Показват го хората дори. Аз се пробвах да прочета нещо по него , но не се получава. Споделям

Жилищата в първата българска столица Плиска са съвсем малки, прости и скромни. Дворци има, но обикновенното жилище е малко по площ, квадратно или правоъгълно , с печка. Територията на едно такова жилище не е много по-голямо от една юрта. Ако не се лъжа, подобни жилища има и в Хакасия. Според археоложката - правят се някакви подравнявания на терена, ако теренът не е стабилен се правела камменна основа, а имало и жилища директно върху пръстта. В това филмче се покава също някакъв надпис, дето не съм го срещал другаде. Може да е на кирилица в някакъв доста раннен етап.

Има и червен гранит. Има и в други разновидности. Зависи от примеси с други минерали.

Какво общо имат тези кули ? Монолитни блокове ли са ? Намирането на изходния материал, транспортиране, позициониране, декориране, изрисуване .. Това са много етапи. Броят на ангажираните хора се е променял според нуждите. Не съм съгласен с теб че транспортирането било лесна работа.. Ако е една обла скала, просто я връзваш с големи въжета, подлагаш контролни греди и камъни и влачиш, по-скоро търкаляш по улея. Но ако е финно изработен куб - не можеш го търкяля, не можеш да го влачиш. Можеш само и единственно да го превозваш.. Обаче как се пренася 60 тонна грамада ? Помисли си и дай отговор.. Дори и със съвременни средства си трябват големи супер влекачи. А тогава те са нямали такива мощни превозни средства. Влачене би било възможно наистина. Но да рискуваш да влачиш и напукаш една такава готова конструкция е поемане на излишен риск. Защото 1-2 годишна работа по изрязване и дялане може за един миг да се спука на парчета, въпреки че гранитът е доста твърд.. Когато е вече издялан и обработен стените му са тънки и наи малките натоварвания може да го усучат и спукат. Отделно че дори и температурните разширения могат също да го повредят. Докато изработката на място и позизионирането в стационарна позиция на практика изключват подобен риск. Просто огледай я тази конструкция, виж колко е финна и полирана.. Единственото наместване е на капака и сам можеш да видиш множество повреди по капака. Вероятно при поставянето на капака са го повредили по крайщата, там където са го придържали. Ако трябваше да пренесат и основата - щеше да има сериозни пукнатини.

По вероятното място за вземане на камъка е от Крънска Бара: Някой трябва да се разходи на мястото и да провери по скалите там дали има следи от каменодобив и изрязване на скали. А от друга страна цвета на скалите до Крънска бара е тъмен, сиво-черен. Скалите до Енина - напротив - имат жълто-оранжев цвят и съвпадат с цвета на саркофага. Нужно е да се провери по-точно на мястото.

От Крънска Бара до Оструша са 2 км, а от ждрелото на р. Енина до Оструша са 5.5 км. Онтересно откъде са изнамерили тоя 100-тонен камък . Размерите на тоя камък са били приблизително куб с дължина на страната 3 метра. Ако е бил под формата на сфера е възможно да са го търкаляли. Но след като са го изработили или изрязали все пак е трябвало да го вдигнат и позиционират на постамента му. 60 тона е достатъчно тежко съоръжение за да смачка под себе си дървени или железни подпори. Значи това си е работа на специалисти, разбиращи добре работата си. Това не е дело на самите тракийци, нито пък македонците .

В радиус от километър и половина от Оструша няма никакво възвишение. Всичко е гладко, равно. Няма откъде да бъде взета тая скала на самото място. Значи тя е докарана. Откривам интересни скали на около 2км и нещо: https://www.google.com/maps/@42.6912193,25.3773422,301m/data=!3m1!1e3 Огромната скала е донесена или от ждрелото на реката при Крънска Бара, или от по-далечното ждрело на река Енина: https://pochivka.bg/eninsko-zhdrelo-e2819 Енинско ждрело Информация за Енинско ждрело Енинското ждрело се намира в резерват Каменщица, близо до село Енина, Казанлък. То е защитена местност и има площ 11,8ха. Местността обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска. Преминаването по коритото на реката разкрива уникалната красота на каньона, но е истинско предизвикателство. Информация за Енинско ждрело Енинското ждрело се намира в резерват Каменщица, близо до село Енина, Казанлък. То е защитена местност и има площ 11,8ха. Местността обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска. Преминаването по коритото на реката разкрива уникалната красота на каньона, но е истинско предизвикателство.

Може и да си прав че това е било храм, а не владетелска гробница. При това храмов комплекс от множество съоръжения на площ от 100 кв. метра. До момента си мислех че това е само и единствено гробница, но по повод коментарите заповам да си мисля че това може да е било наистина и храм.. Ако обаче направим аналогия и с други тракийски могили - какво пречи тогава и другите могили да са изпълнявали функции на храмове? Ако владетеля цар е бил обожествяван приживе - то така на практика неговата бъдеща могила може да служи и като храм на живия им цар-бог. Като умре владетеля им - божествената му същност се издига нагоре или отива надолу в земята, а те си избират нов цар и почват да му градят нов храм -гробница и прочие. По скоро владетелят на траките има някакви други функции - на него се гледа като посредник на волята на боговете, пратеник.. Или пък те го изпращат при боговете си след смърта му. Мен обаче по-слабо ме интересува Тракийската Теология.. Има доста запазени истории от гърците. Моето внимание към Оструша беше откъм чисто технологичната страна - намиране на тоя каменен блок, транспорта, обработката, издигането на постамент, издълбаването на украшенията, поставяне на капака. И накрая заравянето на тоя храмов комплекс с една огромна камара пръст. За самото построяване както стана дума - би трябвало да е към началото на 4 в пне. Ползването му е ставало в средата на 4 век, тоест храмът е съвременник на възхода на македонската държава. Намерените монети от Филип II Македонски допълнителни ни дават идея за времето на ползване на тоя храм 382 - 336 пне или след това. Това показва че тракийците са във възход, вероятно това е времето на тяхното могъщество. Но докато Македонците инвестират в копия, щитове, превземат царствата на всичките си съседи - тракийците Одриси инвестират в изкуство, в злато, наемат изключително скъпо-струващи майстори да градят тази многотонна и скъпо-струвща конструкция. И съответно ангажират хиляди хора за да може тази огромна скала да бъде преместена и позиционирана на сегашното и място. Храмът Оструша е снимка на прицесите в Одриска Тракия точно по времето на македонския възход. Възможно е дори да е дело на самите македонци.. Но ако това е станало по времето на Ал.Македонски - със сигурност щеше да има рисунки на великия македонец, трофеи от Персия и много други неща. А липсата на такива и присъствието на скитски елементи показва един по-предишен момент от началото на 4 век пне. Ако обаче приемем че това е пред-македонски храм.. Задавам си въпроса за присъствието на тези анатолийски майстори. Дали те са дошли с кораби, дали по сушата. Как са пренесли инструментите си . Доколко са поддържали търговски и икономически отношения с Мала Азия? Дали тази връзка е минавала през Босфора или пък са поддържали морски връзки през пристанищата? Колко хора от местните тракийци са били ангажирани в изработката на тоя изключително скъпо струващ проект ? Вероятно е имало цяло селище само и единствено за изработката на каменните блокове. Вероятно са останали много тонове каменни отпадъци само като боклук от изработката на саркофага.. Тези тонове с отпадъци едва ли са на повече от няколко километра разтояние от сегашната могила. Вероятно масивната скала е била пренесена на мястото и тогава е издълбана.. Едва ли някой би работил с години на една скала и после да тръгне да пренася готовото съоръжение на километри.. най-малката грешка при преноса би повредила и спукала конструкцията.. А да се пренесе 60 тонна конструкция без повреди е непосилно дори и за съвременните техники. Значи скалата е била пренесена и позиционирана в груб вид и издълбана и декорирана на мястото. В близката околност трябва да има каменни отпадъци или временно селище където за живеели и работили анатолийските майстори каменоделци. Този проект е отнел поне няколко години. Колко точно не знаем, но на база на многото свършена и прецизна работа можем да допуснем за поне 5-10 години. Понеже това е малко на площ съоръжение - невъзможно е десетки хора да работят едновременно. Налага се изчакване . Сега познавачите на камъни и скали може да анализират структурата на камъка и да открият из околните планини къде най-близо се е намирала кариерата. От там може да открием пътя , по който е минала скалата. После можем да преценим къде е станало грубото изрязване на вътрешността на саркофага. И след това да видим дали можем да открием временното селище на анатолииците и евентуално за остатъци от техни инструменти.. Като се има предвид че са минали близо 2400 години от тогава, това са пластове на метър - до два под земята. Невъзможно е с просто око да бъдат намерени тези места. Значи няма как с налучкване да бъде открито едно такова селище, възможно е следите от обработката още тогава да са били заличени. Сам по себе си този паметник е достатъчно доказателство за това какво се е случило и можем да кажем още много по тоя уникален обект. Понякога си трябва време за анализ и преосмисляне.

Тракийската гробница от Оструша. Смея да кажа че това е най-скъпата като цена за изработка тракийска гробница. Изработена е от единичен монолитен скален блок. В обработено състояние монолитът на гробничното помещение тежи около 60 тона. Спорно дали с капака или без капака. Самият капак вероятно тежи около 10 - 12 тона . Подът вероятно също е част от този монолит, а и гробничното легло е също част от тази монолитна конструкция. Ако в обработено състояние теглото на тази конструкция е 60 тона, то представете си теглото на необработеният блок. Това прави минимум 120 - 150 тона за първоначалния блок. Ако погледнете каменните блокове от кариерата в Асуан, ще видите че там блоковете достигат до 1000 тона . Това показва че технологично по онова време са разполагали с техника за изрязване и пренос на такива огромни камъни, при това монолитът от Оструша далеч не е най-голям по рода си. Но в много отношения този монолит е уникален и единствен. Друга такава гробница при тракийците няма, поне не ми е известно да е открита до момента. Проблеми и изследвания на тракийската култура Според въпросните автори по-горе: Консуело Манета и Даниела Стоянова: изработката на архитектурния комплекс е тясно свързана с ателиетата в Анатолия. Дори можем спокойно да кажем че това е изработка на Анатолийските майтори. Тракийците не притежават тази технология. Каменната обработка при тракийците е на по-просто ниво и подобни шедоьоври на практика липсват. Има тук таме някой изработки, но в повечето случаи можем да предполагаме ангажиране на гръцки или анатолийски майстори. Защо го споменавам всичко това? 1. Цената на една такава изработка е огромна. Само и единствено владетел от ранга на цар може да си позволи такъв лукс. Остава да си зададем въпроса кой може да бъде този най-богат и най-велик тракийски цар, който е ангажирал голямо количество анатолийски майстори и половината си царство за да преместят тоя огромен блок, да го обработят и после да го затрупат с една планина пръст. Датировката на съоръжението е от около 5 век преди новата ера, защото в тоя период се практикуват тези технологии на обработка на камъка в Анатолия. Един вид това е модата. Повече подробности за артистичните и художествени стойности на тази гробница -вижте линка към Академията. А видео с показване на вътрешността има тук.

И да.. И не.. МегаЛити означава големи камъни. Това е културата на използване на големи и понякога многотонни камъни. Ползват се за колони, свещенни места, гробници, и много други структури с неясно предназначение. Камъните може да са от грубодялани до перфектно изрязани и полирани. Различават се същи етапи на каменната култура: неолит, халколит, ранен, късен, среден. Мегалитите някак си остават разпръснати, разхвърляни по всички етапи на историческата наука и напоследък множество изследователи от официалната и от алтернативната история правят усилия за по-точното разчитане на тези ценни паметници.

Така изглежда несебърската стена след заснемането и компютърно моделиране на подводните обекти: Много е вероятно този градеж да е от групата на древните циклопски или мегалитически. Вижда се че камъните са обработвани. Възрастта на пристанището или крепостната стена също не е известна. Водолоазите споменават че са открили 5 греди под водата, на база на тяхната възраст вече ще се прави оценка за възрастта на съоръжението.

Големи каменни блокове са открити също на пристанището или крепостната стена на древния Несебър. В тази част, която сега се намира на 4-5 дълбочина под водата. Блоковете са с правилни геометрични форми. Целия филм от Археология България е достъпен в ЮТуб. Несебър.

Така е. Това не е мегалит. Все пак имаме много примери където траките си правят светилищата директно върху старите мегалитни структури. Открил съм едно място където размера на блоковете е около 12- 15 тона. 2х2 х 1.2 метра. Идеално загладени каменни блокове, правоъгълни . По същия начин - нова постройка върху стари мегалити.

По въпроса за българските мегалити обаче има какво още да кажем. Специално за циклопския градеж. Представеният списък с градежи не е особено убедителен. Каменни зидове - да. Но циклопски градеж или качество каквото наблюдаваме в Мала Азия или в Перу и дума не може да става. Но има някои обекти в които имаме доста интересни неща построени в древността и които спокойно можем да наредим при древните шедьоври. Примерно тракийския дворец , палат или храм, понеже още се дискутира какво точно е било това съоръжение: Кози Грамади

От доста време търся за мегалитите . В един момент се оказва че знаем повече за чуждите мегалити отколкото за нашите. Все пак има един сайт с доста информация за българските обекти: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/MegInBg.html А това е сайт с информация за мегалити от Англия и света: https://www.megalithic.co.uk/asb_mapsquare.php

Ето още едно мнение по въпроса: 4.1.2.1 Loan-words borrowed into all South Slavic and East Slavic: Според Antoaneta Granberg "ковчег" е заемка от хуно-български и така е навлязла във всички славянски езици. https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno_Bulgarian_Loan_Words_in_Slavonic

Едва ли това е обяснението. Ако гърците са давали техни си наименования и са игнорирали местните - тогава това работи. Но в самата Гърция колко такива реки или блата се назовават Куфис? Срещат се Потамос, Ропотамо. Аз залагам повече за връзката племенно име - река. Ако обаче реката образува блатиста местност, то подобно назоваване може да се трансформира в блатните хора за живеещите там.

Малката река е Тилигул, дългата е Южен Буг . Следващата голяма река е Днепър. Да ги покажем отделно Южен Буг и Днестър: Значи че по текста асите са между Тилигул и Южен Буг, а скитите са между Южен Буг и Днестър ? За асите мисля също се казваше че са от групата на саки ? Големите скитски кургани са там около Кривий Рог, Копривницки , Запорожие. Това са си баш скитите. Тези от Азия дето ги наричат също скити са всъщност Саки. Скити като правило би трябвало да са само европейската част от тая група на кургани. Обаче има много подобни погребения из Азия, които погрешно се назовават като скитски.

Съгласен съм че това е глупост. Все пак саките са контактната група, през тях става навлизането на тюркоговорящите или по-скоро тюркизирането на централна Азия. Не е по различно и около Кавказ. Примерно прабългарите, преди да дойдат на балканите близо 2-3 века се подвизават из земите на скитите (които също се водят уж за саки ). Ако кажем че прабългарите били тюрки - болшинството изследователи са го приели като доказано. А какво странно или нереално има в това че саките (или скитите ) вероятно са се туркизирали към някакъв момент ? Били са подчинени, ако не асимилирани или прочистени (прогонени ). Нашите прабългари преди да стъпят на Балканите вероятно са от такива смесени групи , скито-сармати - тюрки. Подобни процеси стават също в централна Азия.

В пантюркистките фентъзита има и едни хети и троянци, които също са тюркоговорящи. Какви ли неща няма там. Само не знам защо във форум като този има такива писания в раздели различни от литература и историческо моделиране. Никой не говори за хети и троянци. Саки-те обаче се простират на доста обширна територия. Ако смятяш че саките нямат никакви контакти с бъдещите тюрки - кажи го в прав текст. А да препращаш дискусията ни във фентъзи и литературата си е твой проблем.