tantin

https://sergeytsvetkov.livejournal.com/84227.html History and Etymology for skirmish Noun Middle English skyrmissh, alteration (influenced by Anglo-French eskermir to fence (with swords), protect, of Germanic origin; akin to Old High German scirmen to protect, scirm shield) of skarmuch, from Anglo-French escarmuche, from Old Italian scaramuccia — more at SCREEN

Днес стана дума в другата тема за севери и скамари. Славянското име на княза на северите ясно ни подсказва за етническата принадлежност на това племе.

Ще ти помогна с една дума за твоята иранска колекция: берекет. Най-вероятно тая дума ще да е от ирански произход, щото я ползват таджики, кримски народи, ние я ползваме. Но болшинството тюрки си имат други по-употребявани версии за същото. Берекет се ползва и от арабите също.

Въобще не са очевидни тия аналогии. Очевидни са само и единствено за застъпниците на подобни хипотези. Изкуствената черепна деформация има и в Южна Америка. Да търсим ли прабългари и сред индиянците от Перу? При скитите има толкова много народи и всички те биват назовавани скити. А като стане дума за царските скити и нещата зациклят. Описанията за царски скити наподобват по скоро за дебели мазни гърци със шкембета, и изобщо там не става дума за онези мълниеносни конници дето вкарвали в ужас всякакви армии.

Шамани е имало при българите, така каткто ги има при скити и при останалите тюркски народи и при монголите също. Едно от местата където се споменава за шаманите е в писмото от римския папа до цар Борис. А кукерите са остатък от древните шамански практики.

Избутвам тази тема на по-видно място, понеже бих желал да огледаме още веднъж ролята на севери-те в ПБД. Не го обичам този водещия нa това предаване, понеже е способен в рамките на 1 изречение на госта си да го прекъсне поне 5 пъти и с това не само че прекъсва ами и непрекъснато измества насоката на разговора. Това е най-ужасният водещ погледнат откъм журналистическа гледна точка. Отделно пък не съм застъпник на иранската версия, защитаватна от госта. И все пак предаването си заслужава да бъде видяно. Темата е интересна и актуална. Изнасят се нови данни и информация за неотдавнашни открития. И освен това те говорят на скорост, не се губи време в излишни неща.

https://www.academia.edu/25632885/Аспаруховите_българи_и_северите_археологически_срещу_исторически_свидетелства_Asparukh_Bulgars_and_Severs_Archaeological_vs_Historical_Evidence_Известия_на_Националния_археологически_институт_XLIII_In_Honorem_Professoris_Stanislav_Stanilov_София_2016_197_216

Намерих: https://www.academia.edu/25632885/Аспаруховите_българи_и_северите_археологически_срещу_исторически_свидетелства_Asparukh_Bulgars_and_Severs_Archaeological_vs_Historical_Evidence_Известия_на_Националния_археологически_институт_XLIII_In_Honorem_Professoris_Stanislav_Stanilov_София_2016_197_216

То това добре, северите даже сме ги намерили, въпреки,че не са славяни, ама това са подробности. Къде са ги намерили? Дай подробностите?

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/L_Doncheva_Petkova_Baltschik.pdf Некропола Балчик

По отношение на езика на прабългрите - вече доста изписахме за връзката им с тюрките. Тук не мисля да обсъждаме много в тази посока, понеже тази връзка е много особена. Тюрките са по-късен прдукт, смесване на множество средно-азиатски народи. Прабългарите са един по-рано отделил се народ. По отношение на чувашите - чувашите са също късно оформил се народ. Обаче има 2 други народи с ранна история: тувинци и хакаси. Тези два народа са малочислени и са в близост до Алтай. При тях можем да открием елементите на подобна ранна тюрко-езичност или алтайски говори, които в много отношения ни напомнят на тези загадъчни термини завещани от прабългарите. На един по-нататъшен момент може да се впуснем да разглеждаме в повече подробности тази връзка. Обаче няма смисъл да прекаляваме в търсене на тая връзка. Ще дам пример с прословутия календар: Китайския зодиак: https://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_zodiac#Chinese_calendar Този древен календар е изобретен от Китайците още преди новата ера. Възможно е същият да е още по-древен и да има няколко хилядолетия история. При китайците обаче той се установява и се стандартизира. Заимстван е от всички народи около тях: виетнамци, лаосци, корейци. Някакви нмадски народи от Източна Азия тръгват на запад и пренасят със себе си календара и познанията по него. В централна Азия около Алтай този календар се установява да много векове и тюрко-говорящите дават свои имена на месеците и годините. Правят собствена видоизменена интерпретация на китайкия календар. И от там заедно със същите, вероятно по времето на хуните или прабългрите календарът е донесен и до Първата Българска Държава. Ползван е като официален календар на царството и дори присъства в официални надписи и документи. Използването на тоя китайски календра с тюркските имена на месеци и години за нас се оказва изключително важно в идентифициране на самите прабългари. Има множество статии по този въпрос, а и последната ни тема по календара даде множество препратки за желаещите да погледнат повече. Новото което искам да добавя са хакаската версия на каледара. https://ru.wikipedia.org/wiki/Хакасский_календарь Привидно тази версия на календара може да ви изглежда далечна, но според моите справки и сравнения тази му версия е една от най-близките към прабългрския календар. Ето и малко по-подробно обясниение как те са отчитали времето: https://nbdrx.ru/pdf/staty/ax0000027_62.pdf

Проблема не е в липсата на власи и ромеи.. Такива ще се намерят в някакви минимални количества. Проблема е в липсата и на самите прабългари като носители на пра-български език.. Просто такъв не се открива. Освен някоя друга дума за военни титли и разни обозначения. Вероятно прабългарите донасят със себе си и определено количество познания - строежи, укрепления, конструкции. И можем да отркирем определена пра-българска лексика около тези понятия. Но езика на прабългарите по времето на Първата Българска Държава до голяма степен си остава загадка. Което ме кара да си мисля следното: Българите - това са Северяните . За да не цапам по тая тема и като знам отношението на домакина на тая тема към моите разсъждения открих новата 3-та версия за да има по-свободен формат на разговор.

Вероятно прабългарите донасят със себе си и определено количество познания - строежи, укрепления, конструкции. И можем да отркирем определена пра-българска лексика около тези понятия. Но езика на прабългарите по времето на Първата Българска Държава до голяма степен си остава загадка. Което ме кара да си мисля следното: Българите - това са Северяните . Тоест пристигналите от севера българи са всъщност славянските племена на Северяните с утвърдена към тях прабългарска върхушка. Езикът им вече са е бил славянски. А битът им - жилища и организация до голяма степен вече са прабългарски. (не-славянски, или смесица прабългари-славяни). Ясно се различават прабългарски имена от славянски. Вижда се че живеят смесено.. Към славяните си има прабългарска върхушка - боляри, боили, таркани , комити и прочие. Това смесване на славяните с прабългарите не мога да си го обясня другояче. Славяните не са се пра-българизирали и не са научили тюркски. Дори не са взаимствали особено от лексиката на господарите си. Все пак не само че не са оспорвали върховенството на прабългарските си господари, ами и са го търсили и са способствали за успеха и величието на прабългарите.. При това дори не са интегрирали особенно лексиката на господарите си в ежедневието си! Как това е възможно ? Ами много просто.. По него време вече прабългарите са били тотално славяно-говорящи.. Може би шамана е помнел и знаел все още песни и предания на древния език, може да е имало ритуали с древните магически слова .. но малките им деца от предимно славянски майки едва ли са разбирали повече от 100-тина прабългарски думи. Ако прабългарският беше активен език - то по времето на създаване на книжнината щяха да бъдат записани десетки и стотици прабългарски думи като част от активния живот на царството им.. А такива букавално няма.. Това дори не е и загадка... Това показва липса на такива. А защо липсват ? Ами много е просто.. Станали са процеси и тези процеси може да са случили преди още прабългарите да пристигнат на Балканите. Тук изказвам хипотезата за пристигането на Аспарух с голямо количество Славяни - Северяни говорещи славянски език и с прикрепени към тях 100-тина или 200 прабългарски знатни семейства - боляри, боили и други знатни войни. Тази конфигурация от утвърдени връзки между северяни-прабългари изисква прабългарите вече да са владеели до съвършенство езика на подчинените им (поданици). Прабългарският все още се е използвал в ограничена употреба между самите прабългари (върхушката) но с течение на времето неговата употреба дори между тях е намаляла и изчезнала заради много по-широката употреба на славянския. Термините обаче по конструкции, военно дело , езически шамански практики са продължили да се ползват за известно време. Българите по този начин много бързо увеличават своята власт и влияние понеже подчиняват и присъединяват към себе си предимно други славянски племена и по този начин създават ред и държава там където разпокъсаните и неорганизирани славяни са ставали лесна плячка за всяка организирана армия. Ако трябва да търсим как и къде точно са се славянизирали прабългарите - смея да твърдя че това търсене трябва да се започне от един по-ранен етап - вероятно още по времето на Кубрат - някъде на север по времето на Първата им Великата Държава или стара велика България. Аспарух потегля на юг с не просто разнородна сбирщина, а с хора владеещи обща система, договорености, разбиращи общ език, взаимно-допъващо се разделение на труда . Армията му е с утвърдена структура и иерархия. ПБД не се създава от нищото, а пренася със себе си традициите и умения на СВБ (Старата Велика България).

Всяко отваряне на нова страница, нова книга или нова тема може да е ново начало. Нова гледна точка. Нов поглед. Дотук доста време отделихме на въпроси, които са дискутирани от почти 2 столетия. Спорихме и обсъждахме. Търсихме и продължаваме да търсим, да разсъждаваме. И краят му не се вижда. Отварям наново темата с прабългарите и с тяхната хипотетична (реална или нереална ) връзка с тюрките . Дотук нека обобщя за хора, които поглеждат темите за пръв път: - обсъждахме множество варианти по прабългарския календар и именника. Има си тема за това. -обсъждахме по темата за двуезичието. -продължаваме да обсъждаме за етническата хомогенност - вижте в темата там. - леко надникнахме за къщи и стоежи, но там нещата са доста специализирани и заглъхнаха. -в множество теми се обсъждат лингвистичните връзки между прабългари, тюрки, иранци и други. С преотварянето на тази тема вече бих желал да продължим обсъждането в определена посока. А именно: Вероятната славяно-езичност на прабългарите по времето на пристигането им на балканския полуостров. Тоест - прабългарите да са евентуално дву-езични , а много скоро стават тотално славяно-езични. Ако процеса на превключване към славянски се беше забавил и ако количеството на прабългарите беше значително - то невъзможно би било така само за 150 години техният език да бъде тотално забравен, отхвърнен и изключен от употреба. Значи варианта за тоя език предполага неговата минимална употреба и бързо западане. Използването на прабългарски е почти приключило към 9-ти век когато се приема Християнството. В темата за етническата хомогенност стана дума за присъствие на ромеи и власи в ПБД. Но дори и такива до голяма степен липсват. Проблема не е в липсата на власи и ромеи.. Такива ще се намерят в някакви минимални количества. Проблема е в липсата и на самите прабългари като носители на пра-български език.. Просто такъв не се открива. Освен някоя друга дума за военни титли и разни обозначения.

Да търсиш власи или романо-говорящи в северна България по времето на първото българско царство (или държава) си е загуба на време. Съмнявам се дали въобще такива е имало вече по него време. Няма следи особено. Ако имаше - тези хора щаха да се интегрират в държавата, щяха да се умножат, да оставят значително езиково наследство - някакъв слой с думи. Обаче такива няма. Само 50-100години по късно по цялата територия на сегашна Северна България си се говори слявянски. И тоя език е записан, Дори и топологията на местата не е оставила особени романски имена.

Траките са много важна част от македонската армия. Когато не са им достигали македонски войинци или главнокомандващи са слагали на мястото на липсващите македонци - тракийци. Това е било в Египет и по други места. Малката антична Македония не смогвала да изпрати нужния брой войници по огрмната територия , завладяна от Ал . Македонски. Ако погледнеш по централна Азия - там където е един от градовете Александрия се засичат Бактрия, кушаните , има продължително гъцко-македонско управление и имат контакт с китайците. Но кой знае какво взаимоотношение на Тракия с Китай едва ли можем да очакваме. Може да са докарали коприна и стъклени бутилки, китайски порцелан и подобни. За рода - не ми се коментира , не го вярвам. С корейците сме по-скоро роднина по линия на хуните, жужани или подобни - с които е тръгнал тоя календар на Запад.Същите жужани създават някъде из Манджурия друга държава, която по-късно става държавата на корейците. Но хуните не са разнесли някаква особена писменост. Ползвали са китайските надписи, а тия от Корея ползвали будиски и китайски и чак в 14 век си направили своя си азбука.

Е как кое? Общото е календара. Тоя каленар е източно азиатски. Едва ли някои би помъкнал големи каменни плочи ей така за удоволствие или за украса. Това са си плочици или пластинки, кога са пренесени и от кой едва ли аз и ти можем да определим. Но съответствието с календара от именика за нас е интересно. Прабългарския календар идва с явно тюркските наименования на животните, някъде от Алтай са ги преименовали . А календарът е дошъл от доста по на изток.

И да и не... Тази плочица от Разлог може и да си е чист фалшификат, може и да е древна изработка донесена . И аз в началото реших че е чист фалшификат, понеже същият календар се ползва в Корея. И там са същите символи и дори йероглифното обозначение е същото. Обаче корейската писменост е от 14 век.. По моите сметки тая плочица също трябваше да е късна от 14 век. Само че корейците заимстват за азбуката си някакви китайски символи и продължават да си ги ползват. А иероглифите се ползват и сега в Китай. Значи възможно е да има и древна такава плочица дори от прабългарско време. А находката от Кавказ е може да се каже дубликат на същия календар. Важно е също разположението на животните по месеци или години. Виждаме пълното му съответствие с именника. Което е все пак една стъпка напред.

По въпроса за родовете: именника го казва ясно. Дълго време управлява родът на Дуло. Родовете ги има. И не само че ги има, ами управляващият род е само един и владетелят за много столетия е все от Дуло. После обаче идва Кормисош от рода на Вокил. И същия променя управлението. Родът на Дуло никога повече не се възкачва. После се сменят няколко рода. Възкачва се Телец - и той е от някакав друг род - Угаин. Тоест до последните събития от именника родовете си ги има и изобщо не са преставали да съществуват. Едва ли в следващите 50 или 100 години родовете са изчезнали. Такива промени не стават толкова бързо. Съмнявам се че християнството е премахнало родовата система. Християнството обикновенно се вгражда като надстройка на съществуващата обществена система. Допълнение и усъвършенстване. След приемането на християнството се премахват родови , етнически и други социални бариери и хората се заобичат като братя. Нещо като пролетарската любов между трудещите. А за тия дето не се обичат си има инквизиция и секира. Дали основните родове са били 20 или 50 - не можем да кажем. При всички случаи прабългарските родове са аристикратична войнска класа. Те са основата и гръбнака на държавата. Около тях се групира славянството. Много е вероятно големият поход на Никифор да е унищожил гръбнака на прабългарската аристокрация. Унищожени са крепости и важни селища. Въпреки че Крум съумява да организира силите на държавата си и да победи нашественика - загубите на българите са огромни. Никифоровото нашествие изменя за винаги положението на Балканите и променя също родовата организация. Вероятно от тоя момент нататък славяните стават активна част от аристокрацията.

Както вече споменахме , надписите на вторият ред са еднакви при двете пластини. Такива можете да откриете много. Ето за сравнение: С просто око се вижда че това са същите символи. Можете сами да проверите значението на китайските йероглифи.

Една друга много подобна метална пластинка (според информацията от статията ) Двете пластинки показват едно и също разположение на животните, а символите във вътрешнив кръг са приблизително същите. Първата снимка се предполага че е на гипсова отливка на някаква керамична плочица от Разлог. Цитат:

Да се върнем пак на темата за календара. https://www.academia.edu/38010712/АСТРОНОМИЧЕСКИТЕ_ОСНОВИ_НА_СТАРИЯ_БЪЛГАРСКИ_КАЛЕНДАР_ЕДНО_РАЗСЪЖДЕНИЕ_Автор_Веселин_Тракийски Ако сте запознати с разсъжденията на Веселин Тракийски - в публикацията му има разглеждане на китайския календар като се търсят паралели с народни герои, песни, митове, звезди и съзвездия. Едва ли има какво ново да добавим тук. Освен следните 2 интересни снимки на мраморна плочка от Разлог и на метална пластина от Дагестан. Позволявам си да ги препостна тука предвид засиления интерес на масовата публика по тия въпроси. Можете да отворите и погледнете същите от статията:

https://www.academia.edu/8565249/Норовският_псалтир_писмен_паметник_на_българското_средовековие_и_пасхалните_измервания_на_българитеия Стана дума за псалтира на Норов. Доста интересни неща могат да се видят там . Мен по-специално ме вълнуваха имената на месеците в страробългарския език. В този псалтир можете да ги видите, макар и в съкратения им вариант. Най-интересен от всичките месеци е януари - "Генар" - понеже той не е заимстван от гърците. В публикацията на Веселин Тракийски се прави анализ на средновековния църковен календар и формулата за изчисляване на Великден. Това го споделям и по повод на търсените от нас пра-български имена на месеците и хипотетичните славянски наименования като Малък Сечко, голям Сечко и прочие. Месеците може да са имали и някакви простонародни обозначения, но както виждаме през 13 век вече са утвърдени римските имена на месеците. Допълнителна бележка: последните 3-реда са този тайнствен код, неразгадан до момента. Аз подозирам някаква връзка с илирийците. Много е вероятно псалтирът да е бил в обръщение някъде из Дардания - Сердика или на запад. Има още 2 такива документа от същият преписвач. Отделно има още една друга публикация от В. Тракийски- за прабългарския календар. Там също има едни неща, дето ни дават допълнителна информация за прабългарския календар. Става дума за 2 плочи с изображенията на животните.

Отдавна власите не са славяни и никога не са били. Румънският си е друга група - най-близък до латинския. Това че има много румънизирани славяни там е друг въпрос. Избрали са хората или така се е случило че са останали там. Но те отдавна са се омешали с автентичните власи и в днешно време е невъзможно да откриете нито чист влах, нито чист славянин.. Да не говорим че румънците си имат премного други етноси: унгарци, цигани, татари руснаци. Културно-религиозно румънците са най-близки до българите.. Това може и да ви изненада, но на практика така се получава. Ако не познавате румънци и ако нямате приятели измежду тях - едва ли ще го разберете. Аз обаче имам много румънски приятели, нищо че не говоря езика им, нито пък те българския. В нашите езици има много балкански общи думи, унаследени предимно от славяните или другите автохонни етноси. Примерно думи като: праз, баница, закуска, каруца, магаре. И множество други. Дори и жаба е пак жаба на румънски. Мисля че се надценява ролята на Франция в тези процеси. Русия или Съветския съюз са оказали не по-малко влияние от Франция. Че и Германия също е била в тесни отношения с Балканите. Австроунгария също е участвала. Въпреки катаклизмите и световните войни българите и румънците са вероятно най-близки като съюзници и приятели и дано така си остане.

От същият документ който си дал е интересна статията на стр.127 . Прабългарските военни титли - "Чигот" и аналогичната дума на гръцки и на славянски. За съжаление само 1 е тази дума в 3-те варианта. Това обаче е показателно за три-езичието, съществувало в началото и преминало в двуезичие и едно-езичие.