tantin

Но простият народ въобще не разбирал гръцкото слово. Смисълът на божественото тайнство и благодат съвсем им убягвал и простите хора никак не се радвали на новата религия. Докато аристокрацията им била вече попила от божествения благодат. (Значи аристокрацията владее перфектно гръцки). Специално за простия народ великите братя създали азбуката и започнало превеждането на светите книги. Щото народът бил груб, недодялан, необучен. Славянските земеделци, орачи, овчари са били много далеч и в страни от книжнина и науки. Дори и много векове по-късно тези дето се занимават с полска работа и животновъдство също остават слабо научени. Спецификата на тежката физическа работа не е изисквала познаването на писменост и наука, а усвояването на тая работа и традиции се предавали по безписмен път. От поколение на поколение. За да разберем обаче билингвизма ни е нужно да знаем повече за аристокрацията. Докато в Западна Европа се създават големи аристократични общества, българската аристокрация е от вида: едри земеделски собственици, военни командири. Духовенството е по-специфична аристокрация заради неучастието им в пирове . Няма информация за превключване от шаманизъм в християнство, тоест едва ли шаманът се е покръстил и приел църковен сан. Друга особеност на българската аристокрация е тясното и подчинение към централната власт. На практика за да се задържи даден болярин като част от аристокрацията се е изисквала вярност и вярно служене на хана. (Царя). Тоест тази централизирана власт и иерархия в никакъв случай не дава повече свобода на аристокрацията. Имаме примери когато цели аристократични родове били посичани (унищожаване) вероятно за неподчинение или заговорничене. Тоест за да разберем как са се развили езиковите процеси на ниво двуезичие е задължително да знаем повече за аристокрацията.

Пак за двуезичието: прабългарите бързо са се наложили като господстваща класа - аристокрация. Значи говорим за езика на аристокрацията. Дори и бедните прабългари вероятно също са разполагали с подчинени им слуги или роби или славяни. Ханът е решавал как да се разпределя плячката, въроятно имат централизирано разпределение на богатствата. Дори не знаем как точно е била организирана частната им собственост. С издигането на прабългарите за аристокрация (господарите) ( господин) прабългарсият се установява за аристократичен език, но в същото време аристокрацията владее и славянския език. Така Билингвизма се установява на ниво аристокрация. ( Чорбаджиите). С всяко сл.поколение употребата на ПБ език е намалявала. Особено смесените бракове. Масовият език, езика на народа е бил славянски. С покръстването и приемането на писмеността нещата се установяват окончателно. ---- Обаче аристокрацията по всичко личи че превключва на гръцки. Защо? Ами защото се поддържат активни връзки с ромеите. Защото това ще е бил езика на търговията, езика на занаятчиите и строителите. Гръцкият е писменния език. Военната аристокрация за известно време държи прабългарски, примесват го със славянски, но и там навлиза гръцки. Дори си имат и ромеи на служба при българските ханове. По отношение билингвизма славянски - гръцки - вече казахме че има много повече доказателства в тая посока.. Дори в началото след покръстването църковните служби се водели изцяло на гръцки.

Смея да си мисля, че славянската експанзия се е случила от запад на изток и югоизток . По принцип черномосрките крепости са добре охранявани и при нужда е изпращана помощ по морето. Тракия , Несебър, района на Варна са от стратегическо значение, през 680 г щом се появяват там българите Византия веднага изпраща доста голяма армия. Затова си мисля че славянското присъствие на Изток е било доста ограничено. Проникването би трябало да е станало от запад. По същата логига пристигането на прабългарите би трябвало да е нещо ново. Различно от славянските нашествия. Българите се настяняват там и не се втурват към обичаините за онова време грабителски походи, а обратното: окопават се , изграждат крепости и ровове. Вероятно подчиняват живеещите вече там славяни и ги впрягат в изкопни и укрепителни работи. По времето на пристигането на 25 000 византийска армия византийците намират там сериозна крепостна стена и ровове. Ромеите обсаждат укрепеният лагер в продължение на 4 дни, без никакъв успех да го превземат. Тези 10 000 прабългари, в укрепения лагер са основното ядро на прабългарското преселение. Вероятно е имало и някаква конница разхвърляна из околни места и в очакване на команди. ПБД би трябвало да е създадена от това ядро. Монолитно, прабългарско, едно културно и едно-езично с начални елементи на разбиране на славянския. Относно ритуали по погребения, къщи - не мога да коментирам. Като военна единица обаче това си е армия, структурирана, добре организирана и тренирана, с иерархиите си, с тясната им специализация като родове и видове войски. Армията притежава тази способност да сплотява различните етноси и да създава единна бойна единица, да налага един общ език и общо командване. Без една такава сериозна организация няма как 10-те хиляди прабългари на Аспарух да унищожат до крак 25 000 превъзхождаща ги редовна армия. И това после се повтаря много пъти, българите да разгромяват византийците. Най-вероятно първите жилища на прабългарие да са били юрти , тоест палатки. Но дори и в съвременния свят при походите се правят палатки. А юртата е най-древен вариант на днешните палатки. Организират се и се правят бързо, могат да бъдат пренасяни лесно. И прочие. После вече след като се установяват и заселват е нормално да наблюдаваме и други видове жилища. Но да не бъркаме военизираните лагери - юрти (палатки ) и постоянните им жилища. Билингвизма или дву-езичието започва от момента на подчинявянето на първите славянски племена, заварени в Добруджа и Дунавската Равнина. От там нататъка тези 10 000 войници усвояват все повече езика на местното покорено ( и покорно ) население, вземат си за жени славянки, разпръскват се върху увеличаващите се територии на ПБД, охраняват или участват в далечни походи и прочие. Ествственият прираст (нарастване броя ) на прабългарите не може да компенсира загубите на хора от битките, разпръскването по новите територии и походи до далечните земи. В процентно съотношение започва едно непрекъснато намаляване на прабългарският елемент и не след дълго прабългарите се оказват в съотношение 1:10 или 1:20 в полза на славяните. Централната им област - столицата се оказва обкт на атаката и отмъщение от страна на Византийците. На няколко пъти столицата е захващана и опожарявана. Населението избивано. Това означава че районите с най-плътна концентрация на Прабългари са били най-честата цел на ответните византийски атаки. А това би променило баланса на населението пак в полза на славяните. По тоя начин районите с най-многото прабългари са били приравнени към останалите области и допълнително славянизирани.

Понеже го споменах вече това твърдение: "Славяните легализират властта и силата на прабългарите. " Нека го обоснова още по-добре. Властта, силата, законите обикновенно се утвърждават с религията, със законите, с армията, с оръжие и понякога с много кръв и революции. Легализацията - това означава признаването.. Една общност приема и потвърждава правата на друга общност. Един владетел е легитимен тогава, когато неговата власт е признавана и уважавана от населението, което той владее и управлява. Легално е това което е признато, прието. Нелегално е това , което не е прието, не е официално, не е одобрено. Влиза в противоречие със закони или други правила. Към времето на създаване на ПБД етапът на развитие на славяни и прабълари е далеч от критериите за модерната държава. Няма писменост. Няма писани закони. Но закони и правила все пак има. Макар че не знаем достатъчно за тях, няма съмнение в съществуването на такива, в тяхното налагане и спазване. По какъв начин точно е ставало разбиратеслтвото и спазването на такива закони и правила също нямаме достатъчно информация. Единственото което знаем и сме сигурни: в началото при създаването на ПБД имената на хановете, галвно командващи пълководци, пратеници са основно прабългари. После започват да се появяват и славянски имена. Няма съмнение в това че прабългарите са били начело. Както и едва ли има съмнение за приемането на властта на прабългарите от страна на славяните. Има известни сведения за избягали славяни: ако не се лъжа 100 000 славяни от Тракия предимно избягали в ИРИ и после били заселени в Азия. От тях се създала войска, дето била пратена да се бие срещу арабите. Вижте гръцките източници за повече. Но можем да приемем че това са били до голяма степен романизирани или гърцизирани славяни - такива, останали и задържали се в ИРИ за по-дълго време и откъснали се от влиянието и властта на прабългари и авари. Огромното мнозинство славяни остава подчинено и вярно на авари и прабългари, част от този военно-политически съюз, симбиоза между народи със съвсем различна култура, езици бит и препитание.

Славяние и прабългарите са в някаква форма на симбиоза. Славяните легализират властта и силата на прабългарите. Въпреки че са многобройни, славянството по никакъв начин не оспорва господстващото положение на прабългарите. Точно обратното: наблюдаваме пълно подчинение от страна на славянското население спрамо прабългарските общности или войска. Нямаме информация за някакви войни или изтребление помежду им. С подчинението си на практика славянските общности легализират или дават легитимност на съществуването на тази специална класа - войнско съсловие. Прабългарите от друга страна осъществяват логистична и военна поддръжка на славянската експанзия. Без прабългарските конни отряди византийците биха се справили много лесно с многобройните, но зле организирани и недобре тренирани като войни славяни. В процеса на тая симбиоза между едните и другите славянския се установява като основен език за общуване между едните и другите. Славяните се прекланят и поклоняват на прабългарите, дават им хляб (като земеделци ) , а прабългарите се отнасят с тях приятелски. Вземат си за жени славянки. Тоя процес е протекъл гладко. В езика от онова време са навлезли някакви прабългарски термини. Но така или иначе славянския се е наложил като основния език, а прабългарите са се разпръснали върху новозавладените територии. Вероятно е съществувала практическата необходимост от изпращане на прабългари в новозавладените земи. Само в рамките на 100 - 150 години прабългарската държава увеличава територията си и населението си над 10 пъти. Това означава и съотношението прабългари -славяни да се е променило в подобно: 1 към 10 в полза на славяните. А ако славяните са присъствали и в самото начално създаване на ПБД още от Онгъла, то това съотношение би могло да варира и в посока 1:20 или 1:50 .

Направих следната примерна схема: Можем да проследим 2 паралелни процеса: Разселване на славяните и установяване на властта на ПБД. ( Завладяване или усвояване ) Славянската експанзия е започнала от по-рано, с аварите. Прабългарите заварват голямо количество славяни вече установени по крайдунавските територии. (2 и 3). Номерацията я давам с условност и приближение. Около 680 г прабългарите се установяват в район 1 - Онгъла. След голямата битка и поражението на византийците към район 1 се добавя и район 2. На запад са аварите. Усвояването на Македония (6) много вероятно да е станало през западните територии - 4 - 5 . Тракия и Средногорието са присъединени по-късно, понеже Стара Планина е служела като естествена граница между двете държави. Тия граници са били преначертавани след всеки голям военен поход на едната или другата страна. Езиково: 1. Онгъла - прабългари с присъствие на славяни 2. Прабългари + Славяни 3. Славяни + някакво минимално присъствие на прабългарски войски и елит . 4. Смесени райони - Масивно присъствие на славяни + власи + авари + прабългари (войска и господарски елит ). 5. Същото като 4 + албанци 6. Македония: основно славяни + прабългари и албанци в периферията на запад 7, 8 - Гръко или романизирани тракийци (ромеи ) + славяни

Ако се вгледаме в тази територия, Сердика е в провинция Дакия Медиттеранеа ( наричана преди това също Германия ) , а на запад е Дардания. (Тоест сегашното Косово ) . По отношения на Дакия и откъде са тръгнали власите, едва ли има много възражения. По отношение на албанците - Косово е само на 50 км на запад от сегашната граница. Напълно възможно е провинцията Дардания да е допирната точка на власи и шиптари. Лингвистите и без друго откриват най-голяма близост между тези два езика. Дарданския език е особена версия на балканските езици, някой го дефинират като междинен между илирийските и тракийските езици. А пеонския език малко по-надолу на юг също не би трябвало да е много далечен на дарданския. Ако обаче тази теза за близостта на дарданите с албанци и власи е вярна, то тогава Косово ще се окаже прародината на албанците, а сръбските претенции за Косово като люлката на сръбската цивилизация увисват отвсякъде. В същото време ако твърдението по аксиома 1 (В ПБД не се допускат другоезични) е вярно, то това обяснява как албано-говорящите (дардани) са изтласкани на Запад, а италоговорящите даки са изтласкани на север. Но там нещата са още по-особени. И едните и другите са овчари - номади, колибари.. Живеят и мигрират със стадата си. Основно са из планините. Дори не ми се вярва същите да присъстват по равнините и в градове и села.. Тези по градовете и селата са вече романизирани, евентуално по някакви села може да има запазени елементи на дарданите ( албано или влахо-говорящи), но в равнината същите са достатъчно романизирани (итало-говорящи). Накъде около 20 Римски Императори са с произход от тая зона. Нека г-н Евристей ни поправи ако има нужда, но Дарданията е дала премного императори и дори може да се каже че в даден момент се превръща в сърцето на Римската Империя. Дори един от тия императори имал амбиция да смени и официалния език с илирийски или дарданийски, но естествено нищо подобно не се случило. Ако трябва да ги разграничим: власите са явно по-колаборационисти с римляните. Специално балканските власи са най-надъханите ромеи. Докато албанските дардани са тотална опозиция и избягват на всякаква цена колаборационизма (сътрудничеството) с римляните. Съответно албанските сепаратисти се крият из недостъпните планини, а българите са им помогнали съвсем да се изнесат от последните си убежища от планинките на Дардания.

За подаряване: едва ли . Земите около Охрид и почти до Солун са били до голяма степен завладени от славяни и авари. Става някакво вътрешно преразпределение между българи и авари. Никой не е питал Империята за сългасие мисля. Все пак подаряване на земя е имало. Юстиниан подарил някаква част от Тракия на Тервел за благодарност че му помогнал да си възвърне трона.

Остава да ни обясниш по-конкретно каква е разликата между завладяване и усвояване. Със същото значение са и подчиняване, присвояване. Присъединяване.

Приблизителни административни граници на административните области в ИРИ преди създаването на ПБД.

Имате ли представа за териториално-административните единици? На гръцки доколкото знам се наричат "тема" . По всяка вероятност прабългарите са завладявали цялата административна единица и са подчинявали съществуващата администрация, без да променят из основи границите на селищата, нивите собствеността на селяните. Промените би трябвало да се случват на ниво област. В някои случаи за били завладявани и добавяни множество нови области наведнъж. Трябва да погледнем кои са основните области и кои са преобладаващите езици за всяка област. Ясно е че езикът на Североизточната България може да се е отличавал коренно от югозападна или югоизточна Тракия. На Запад от Сердика пък - в Дардания или Пауталия други диалекти и говори, дори съвсем други езици са възможни. Но едновременно с разрастването на територията се провежда допълнително разселване на славянските племена, вероятно на вече опразнени територии или за допълване на намaлялото население. Заедно с това разселване на славяните би трябвало да се установи фактическото двуезичие: без значение дали гръко-славянско или илирийско- (италийско) - славянско. В Североизточната част на България можем да очакваме славяно-прабългарско двуезичие.. Всичките намерени ранни надписи в Северо-Източна България са на славянски. Прабългарски текстове практически отсъстват. Новите черкви около Мурфатлар и Равна си служат с църковно-славянски език. Към Югозапада - там билингвизма се задвижва в друга посока. Въпреки че Климент Охридски основал множество църкви и манастири - на практитка там голяма част от териториите вторично се албанизира. Но няма как да се отрече билингвизъм славянски-албански. Дори и в днешната Албания този билингвизъм е запазен по определени територии.

Темата съм я задал много прилично: за двуезичието в ПБД. При това разговора ни се заформи много по-интересен отколкото очаквах. Аз си мислех че ще можем да посочим някакви примери са такова двуезичие основно откъм прабългарски-славянски. Но това не се получава. И объркването не идва от грешното задаване на темата, а от липсата на достатъчно достоверни писмени сведения. Ако погледнем към тържищата за земеделски стоки и животни из Тракия, то много е вероятно да се говорят и над 5 езика на такива места. Подобно би било и на граничните търговски центрове из Дунавската равнина или Панония. Не става въпрос за откъснати планински махали из Балканите или за други изолирани общности с техните си диалекти. Основно говорехме за езика на ПБД: а това е езика на администрацията, законите, армията, съдилищата, духовенството , дипломацията и пратениците, царския двор (болярите) . Затова се опитах и да начертая някаква схема, където да можем да погледнем взаимодействието между съществуващите товава държавни и обществени институции.

Понеже ми хареса да имаме графично представяне на управленческите връзки, опитах се да направя една по-обобщена схема на структурата: Тука обаче се сблъсквам със следния проблем: 1. Не съм сигурен дали има разделение между военните и административните управители. В Римската империя имаме периоди, когато те се съвпадат, после ги разделят и така нататъка. Но за ПБД нямаме достатъчно информация. 2. Ако приемем че административните управители са различни от военните командири: имаме съвпадение при някои титли. ( заради дублирането на административни и военни функции и също следствие на би- и три-лингвизма ) ( примерно комендант на военна крепост е в същото време и кмет на града ) 3. Не е сигурна иерархията на нивата им. Самата структура на Старобългарската администрация и управление изглежда сравнително упростена. Без проблем могат да бъдат добавяни нови области и да бъдат интегрирани към съществуващата структура. Ако се приеме наготово факта , че при тюрките армията е набирана и организирана по родово-племенните структури, то при прабългарите армията е по-вероятно да бъде набирана по местните структури: местния управител събира селски и градски началници и те му изпращат нужните хора. Виждаме как при уседналия начин на живот местната организация по села и градове измества предишната племенна организация където старейшините на племето са управители на общността. Разполагаме с около 50-тина наименования на длъжности, но някои от тях се дублират. ( следствие на би- и три-лингвизма ) Някои от тях са с незначителна роля: примерно разни длъжности като писари, преводачи, глашатаи или пратеници.. Ползвал съм следната информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/Титли_(България)#През_Първата_българска_държава http://www.baga-tur.com/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?8996.last Имаше и още 1 - 2 сайта с интересна подобна информация. Схемата която показвам е недовършена, но без да се уточни иерархията няма как да я довърша. За момента не съществува ясна и неоспорима структура относно прабългарските титли и тяхната иерархия.

Ето примерна схема как би изглеждало това: На местно ниво областния управител ще има грижата да разпрати съобщенията на съответния език според това какви хора са му подчинени. На първо ниво съм сложил прабългарски (ПБ) , но знаем че в един момент става превключване и прабългарският е тотално изхвърлен от употреба на високо ниво. На негово място се ползва гръцки и после старобългарски (славянски).

Защо да е митично двуезичието? Ако нямаше двуезичие, не би имало никакъв преходен период.. Държавата директно би следвало да превключи от единия език на другия.. Защо това е така? Нека се опитам пак да го разясня. Пристигат прабългарите и завземат територии, правят си грепости и градове, подчиняват нови села и градове. Възможно ли е да са говорели чист славянски от първия си ден? По принцип е възможно, на теория всичко е възможно.. Но тогава Юри Венелин ще се окаже съвсем прав и ще излезе че 200 години модерната наука е била сляпа, а великият славянин и приятел на българите Юри Венелин е бил съвсем прав. Обаче никой сериозен учен не смята прабългарите са част от славяните. Възможно ли е те да са били билингвистични и да са владеели славянски език още преди пресичане на Дунава ? Да възможно е.. И тогава няма нужда от официално двуезичие. Прабългарската върхушка ще се съвещава и взема решения на прабългарски, а славяните ще бъдат командвани на славянски, прабългарските боляри влизат и в ролята на преводачи.. Това е пак пример за билингвизъм: прабългарски -славянски . Прабългарският е езика на господарите, висшата класа. Славянският е езика на народа. Гръцкият е езика за връзка с завареното местно население, езика за дипломация и договори и възможно това да е езика за новозавладените провинции. Тоест първите години по практическа необходимост е нужно поддържане не на билингвизъм , а на три-лингвизъм. И понеже в самото начало съюзът е основно славяни - прабългари, гръцкият би трябвало да стане стратегически важен към един по-късен момент. Поддържането на преводачи, осигуряване на достъп до пазарите. Изпращане на глашатаи, дето да изясняват или заповядват на населението какво да прави: това са все задачи свързани с поддържане на 2 или повече езика. По какъв начин точно са били механизмите за налагане на властта и съответно осигуряване на двуезичието? Най-вероятно законите, данъците, набиране на войници и други задачи са управлявани на ниво провинция. Комити или комитат. (Таркан) . Ханът дава заповеди към Комит или Комес и заповедите се прилагат на местно ниво. Заповедта отгоре може да е на прабългарски, а прилагането да е съответно на славянски или гръцки според преобладаващото население. Прабългарите прилагат строго централизирана йерархия. Нямат нищо общо с гръцката демокарация. Подобно на хуните и тюрките върховния командващ - ханът е с неограничена власт. В тоя смисъл сте напълно прави че не е нужно да има официален билингвизъм. В едната област може да има управление на славянски. В съседната да се управлява на гръцки , като и двете да са част от ПБД. Рязката смяна на езика е възможна при смяна на владетеля и подмяна на най-близките хора - болярите. Назначаването на нови първенци и освобождаването на старите отваря възможност за налагане на ново управление на съвсем друг език и съответно използване на съществуващите езици на местно ниво. Тоест има начин как да се управлява една мултиетническа държава и без да се въвеждат официално 2 или повече езици . Обаче в нашия случай се е минало през Билингвизъм и този билингвизъм се отнася най-вече за столицата, за царския дворец, за царския двор. Понеже са се ползвали доста работници, прислужници, слуги, коняри, строители . Разглеждаме 2 сценария: А> Най-вероятно славянският език е бил повече ползван и говорен отколкото господарският прабългарски. Славяните са били евтина и достъпна работна ръка и така са се изграждали градове, крепости и всичко. Прабългарският се е затворил и консервирал като език за вътрешна употреба и така той сам се е ограничил и изчезнал. И подобно се е случило и в големите къщи или замъци на болярите. Подобно е станало и във войската. Двуезични са станали господарската класа на болярите, а от после употребата на прабългарския твърде бързо намалявала със всяко следващо поколение. Някаква част от славянската аристокрация вероятно може да е минала през временен билингвизъм, но пред вид голямата езикова разлика межди славянските и тюркските езици заучаването на тюрски език от страна на многобройното славянско население се оказало мисията-невъзможна. Б>. Никакви славяни не са били ползвани, понеже славяните не са били образовани и квалифицирани за занаятчии. От самото начало прабългарите наемат и ползват гръцките (ромейски) майстори за строители и всичко по-квалифицирано - писари, ковачи и друго. И понеже гръцкото занаятчийство било толкова важно и ценено - то гръцкият от ранните години да се е заформил като 2 официален или неофициален език в царския двор и столицата на ПБД. Тоест про Вариант Б. директно отиваме на билингвизъм прабългарски-гръцки. Но тогава славянският отсъства и би трябвало да го търсим вече на едно ниво по-долу = при местните комитати. С тези разсъждения искам да покажа че билинвизмът е практическа необходимост. Без поддържането му е невъзможно да се осигури функциониране на една такава сложна много-етническа държава. Фактът , че в един по-късен момент старобългаският език (който е славянски) се налага и разпрострянява равномерно и навсякъде по цялата територия показва че езиковите процеси не са били тясно ограничени на териториален или административен принцип. Забелязва се една експанзия на славяно-говорящите по цялата територия на държавата, като едновременно с това има и доста доказателства за билингвизъм в посока славянски - гръцки.

Много добре го казваш това. Аз ще се опитам да го допълня: 1 . Балкари Това са Кумики и Карачаево-балкарци 2. Кримски прабългари Не съм сигурен дали Кримските прабългари са били гръцко-говорящи, възможно е да е така. По отношение на караимите аз си мислех че са повече свързани с хазарите или някаква еврейска общност. 3. Българи - Ако това е вярно, то тогава славянизацията на нашенските прабългари би трябвало да се е случила още оттатък Дунава и те още с идването си да са били билингвистични. Това решава множество проблеми от раз. 4. запад (северо-запад) - Болгари Това би трябвало да са Волжските татари. Там се проявява известна връзка спрямо северните готски-германски култури. Пропуснахме само билингвизъм прабългарски-финоугорски - който наблюдаваме при Чувашите. Това е наследството от Старата Велика България на Кубрат... ( В добавка , изказвам предположение за възможна връзка на Азерите (Азърбейжан) с барсили и хазари, като една такава връзка с прабългарите вече е по-проблематична. ) Някогашният единен прабългарски език, ако такъв е съществувал би трябвало да е език от групата на хуно-гури (оно-гури) тоест хунски език .. И тука пак се връщаме до ефекта на снежната топка или лавината. Хуните (хуно-българите) са отключили тия процеси, дето са довели до генезиса на множеството народи известни ни днес.

Тривелий Теоктист Тая информация доколко можем да я смятаме за вярна? Възможно ли е Тервел да е бил издигнат до ранг на светец? Едва ли византийците са му дали такъв статус, а българската църкава се създава 2 века по-късно.

Ако следваме модела: 685 г - първо поколение българи 705 г. второ поколение 725 г. трето поколение На третото поколение очакваме прабългарският вече да е съвсем отслабен, славянският да се е превърнал в Лингуа Франка, а гръцкият като единствен писмен език да се е затвърдил за административен език (със съответните писари и пратеници на съобщения). По времето на второто поколение около 700 - 721 година управлява хан Тервел. https://bg.wikipedia.org/wiki/Тервел Период 700 – 721 След Тервел се предполага че царува Кормесий и това съвпада по време с третото поколение родени българи. По времето на Кормесий славянския би трябвало да стане единствен и водещ език на българите, а гръцкия да е официалният им административен (писмен) език .

По принцип, археологическите находки са слаб аргумент за доказване на етническа или езикова принадлежност към каквато и да било езикова група. Освен ако намерените обекти не са конкретно надписи. Или специфични култови божества (статуетки) използвани само и единствено от даден етнос.

Рашо Рашев е археолог. Не е работа на археолог да се изказва за езиковата принадлежност на намерените от него артефакти. Костите не могат да говорят. При намерени надписи и други обекти има други специалисти които правят разчитания. Тясната специалност на аргеолога е да прави разкопките. Определянето на езиковата принадлежност е работа на лингвистите. Не ми е известно Рашев да е лингвист. Единственото, което може да направи археолога е да отнесе намерените предмети към дадена култура. (археологическа)

Каквато и да е схемата: През 685 г - расте първото поколение българи. Половината майки са славянки, другата половина прабългарки. Първото поколение е двуезично и говори еднакво добре славянски и прабългарски. 705 г. Расте второто поколение. 25% е делът на прабългарските жени майки. Славянските им жени са вече 75%. Това поколение все още знае някакъв прабългарски, но говори много по-добре славянски. 725г. Ражда се трето поколение. Тези вече са изцяло славяноговорящи. Прабългарският им е ограничен и на практика нефункционален.

Ако първата вълна на пристигналите прабилгари са само мъже - войници.. Достатъчно на брой. А заедно с тях се преселват и славянският народ на Северите. Прабългарите идват със задачата да ги охраняват. После една част от прабългарите воиници остават в Добруджа. Друга част се завръщат обратно в Онгъла. Става накакво преселение и смесване. Ханът Аспарух и неговите 60 боляри (рицарите) са със сигурност прабългари. Доверени, верни нему хора. Останалата част от армията, може да са 6 - 10 хил. чов. Възможно да е имало разнородни. Но жени и деца едва ли е имало с тях. Спомнете си преселението на Германците през Дунава. Там идват всички - мъже, жените, децата. После германците опустошават Тракия. Прабългарското навлизане обаче е военна операция, а не масово преселение. По време на последвалото преселение най- вероятно да са дошли славяни и някаква част прабългари. Самото пресичане на Дунав е бавна и времеемка операция. В повечето случаи пресичането ставало през зимата по леда. Но да тръгнеш на поход зимата е самоубийство. А пресичането с лодки и прехвърлането на стада от коне и овце би отнело много време. Крави и бикове пък още по-трудно се прехвърлят.

Именно, това е проблема. Вариант би било също прабългарите да са преселили друг народ (северите) с жените и децата им, докато прабългарките и жените им остават оттатък Дунав - Онгъла. В ПБД се установява голям контингент войска - прабългари, командировани като на война. Защото ако се бяха изселили всички заедно: с жени, деца, с животните, със стадата си. Нали се сещаш къде им е първото местообитание: на някакъв заблатен остров. Едно е да командваш и скриеш 5000 армия. Мъже с коне. Съвсем друго е с 50 000 души жени и деца и с 200 000 глави добитък. Блатото и липсата на храна щяха да ги уморят, а болестите съвсем да ги довършат. Някакво преселение е имало, но едва ли прабългарите са преселили собствените си деца и жени. Вероятно (еднакво вероятно) е те да са преселили друг подчинен им народ. Подобно на преселенията на ромеи.

Ако обаче Атом е прав??? Вариант 2... Аспарух дошъл на балканите с още 50 отбрани конници -юнаци. Нещо като Крал Артур и рицарите на кръглата маса. При това рицарите на хан Аспарух били от кол и въже , тоест алани, хуни, прабългари от всякакви родове че дори и други.. Без жени , без деца.. Една банда мъже, въоръжени от глави до пети. И тая разнородна сбирщина подчинила всичко по пътя си. След като подчинили всякакво народи , рицарите на хан Аспарух ( или княза както му казвали славяните ) си взели жени от местните.. Оженили се за дъщерите на местните големци - предимно славяни. Тоест ако първото поколение прабългари - това са войни (само мъже).. Техните деца би трябвало да са родени от жени - славянки. Второто поколение ще знае и славянски и прабългарски.. Но ще говори лошо прабългарския. Славянският им вече минава за първи език.. Третото поколение вече може въобще да не може да говори и ползва пра-българския. Иначе казано в рамките на някакви си 50 години езика на прабългарските богатири - геройте конници, рицарите на хан Аспарух безследно се изгубил... Това е така, щото носителят на езика са жените.. Жените са тези които възпитават децата си да говорят и те прекарват цялото време с децата си докато те порастнат. А ако мъжете им са все в бойни походи и завоевания - възможно е децата им слабо да научат бащиния си език. За първото поколение това едва ли е било така. Но при второто поколение нещата вече са необратими.. Възможно е генетическите тестове, дето сега се провеждат да ни кажат повече дали по женска линия прабългарите са наследници на същите централно-азиатци или са от славянски произход. Дори и нещата да не са се случили по сценария, дето посочвам - има вероятност същите процеси да са се случили при едно неблагоприятно съотношение: малък брой пра-български жени спрямо по-голям брой мъже прабългари и съответно заместване на прабългарските жени-съпруги със славянки за жени - съпруги. При условие че многоженството е било също така разпространено, то много вероятно славянизацията да се е случила още с вземането на първата или втората жена - съпруга..

Не ми се искаше да се меся в тази тъповата тема, но това ме заинтригува. Какво конкретно навежда на такива мисли? 1. Определението за темата като "тъповата" е несправедливо, понеже едва ли има спор относно би-лингуализма или мулти-лингуализма в ПБД. А едно по-обстойно вглеждане в тези езикови взаимодействия си заслужава усилието. Не малко трудове вече са посветени в тая област. 2. Знаем си отношението (персон-персон) и аз също съм си казал че не искам да те коментирам. Но все пак нямам нищо против твоите включвания , стига да не ръсиш змии и гущери по мой адрес. 3. Относно твърдението на Атом - за разнородността на прабългарите в културно отношение . Тук вече минаваме по същество. Възможно е Атом да е прав. Но тогава се сблъскваме с още един проблем. Не стига че прабългарите са малобройни , ами оказва се че са и съвсем разнородни че дори и разно-културни.. Остава само да са и разно-езични и тогава що за прабългари или що за народ ще се окажат тези малобройни племена? Това не само че не се връзва, ами и няма как да се случи така. Ако прабългарите са една разнородна сбирщина - то те няма как да установят такава дисциплина, власт, влияние.. Няма как да създадат държавата или обединението дето да се задържи за много векове напред. Би трябвало прабългарите да са точно обратното: монолитни в културно и езиково отношение. Дори роднини.. Близки като племе, род, произход. Само така тази неголяма племенна група би могла да установи власт и влияние върху голямата площ и множеството народи, където после се простира ПБД. Прабългарската общност в БПД е монолитно и здраво ядро. После след около 20- 30 години се случват разни процеси и много вероятно това ядро да се е пропукало и разрушило отвътре и по този начин да се е случила славянизацията, но по времето на създаването на ПБД няма как те да са разнородни.