tantin

Не знам как го виждате вие. Така по-добре ли е? Това да са склавините, нали ?

Ето друг вариант на примерно разположение ( по Йорданес ) : В жълто - склавини. Оранжево - анти. На север около река Вистула не ги знаем точно какви са (сложил съм ги в междинен цвят ).

Последните 2 карти са само за да се покажат реките. Така се очертават ясно възможните зони на разположение.

Тук добавям Тиса по средата. Дунав е отдолу, с по-силно изразен светлосин цвят. Езерото Балатон е оградено в червено.

Предишната схема е много претрупана. Ето тук съм извадил изчистен вариант: Двете реки са Вистула - на север и Днестър на югоизток. Вижда се че те извират леко на запад от Карпатите, в началото отиват на изток и после двете реки се отклоняват в срещуположни посоки. Тази линия начертана от Висла - Днестър е разделителна линия и при склавини- анти. Предполага се че антите са от източната страна. В действителност тези граници никога не са толкова строги и винаги има някакво препокриване или отместване. Затова трябва да гледаме на тая линия като условна граница.

Аз им бях задал следното разположение: Виждате че реката Вистула не е откъм западната граница на славяните, а е по скоро до границата разделяща анти и склавини, тоест Днестър. Полша и Чехия са предполагаемо древно славянски територии също..

Да , така е.. Исках да кажа че гледната му посока като наблюдател е от юг на север. (Ако го позиционираш в Швеция, то тогава гледната точка става север-юг и лявото се обръща на изток.)

Това в ляво от Карпатите не е в Румъния. Йоранес не се намира на севера.. Погледни откъм позицията на Рим.. Вляво се пада на Запад.. Но трябва да гледаш по на север над Карпатите.. Това се има предвид - на север и на запад от Вистула, което е някъде Полша и източна Германия.

Дакия , контура в синьо. Включва Унгария и Трансилвания.

първото племе откъм запад са гепидите: Всред тях е Дакия (Всред гепидите) . Обърнете внимание: Дакия - това е Унгарската низина, защитена отвсякъде с Алпите. (тоест Карпатите.) После спрямо Дакия и гепидите се позиционират славяните: Това е Север - Северозапад спрямо Дакия. От езерот Балатон до Днестър:

Първата част, където той казва следното: Север и в ляво от Вистула.. Това е този северозападен участък, където има отместване спрямо описанието на Склавини и анти. И понеже този участък не отговяря нито на едните, нито на другите, затова са го нарисували като Венеди. (а иначе е ясно че венеди би трябвало да е обобщаващо за всичките).

Аз затова сложих текста на Йорданес от ЛИБИ в текстов формат, а не като картинка. Забележи че Венеди е старото им име.. По времето когато Йорданес е писал славяните вече са се разпръснали. Но въпреки че са се пръснали то повечето от тях той нарича Склавини и Анти. Нищо не пречи някои все още да се наричат и Венеди (Венети). А ако погледнеш по-старите източници - за същото това място, откъдето тръгва разпространението на славяните - там точно са сарматите: тези свободните и техните роби - лимигантите . Limigantes , Arcaragantes, Sarmatae liberi - Roman historian Ammianus Marcellinus

Territorium gentium Slavicorum - теритроии на славянските народи. (по описанието на Йорданес) https://ru.wikipedia.org/wiki/Склавины

Дай препратка към тази тема.

Jordanes - за произхода на Йорданес. https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#visi Йорданес, цитат от ЛИБИ т.1 (също превод от на горния текст)

За смъртта на Атила (според Йорданес): Според историка Йорданес, приживе Атила страдал от обилно кръвотечение от носа.. Това си е било нещо нормално с което самият Атила и хората около него явно са били привикнали. Обаче след прекалената веселба и вероятно прекаляване с вино през ноща се случило кръвотечение и кръвта се изляла смъртоносно в гърлото.. Тоест или се е случила смърт от кръвозагуба, или пък се е получило задушаване на сън по време на това кръвотечение. Аз си мисля че и едната и другата версия са слабовероятни.. Ако се е случило кръвотечение - то задавящият се би започнал да кашли, да се задавя и други.. А жената до него би реагирала по някакъв начин. Ако кръвотечението се е случило по време на сън и не е имало никакво задавяне или закашляне - тогава би трябвало да е имало преди това загуба на съзнание или спиране на дишане - тоест някаква форма на инсулт.. Каквато и да е точната диагноза за смъртта на Атила - обстоятелствата са горе долу ясни.

http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_351.html

Текста по долу е от Йорданес, от ЛИБИ. За конвертиране в текст съм ползвал Гугъл . Латинският текст е без никаква обработка. Jordanes http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_336.html 2. Славини и анти и техните поселища 33. В тази Скития първото племе откъм запад са гепидите, чиито земи се заобикалят от големи и прочути реки. И наистина Тисия*2 протича през северната и северозападната им област, откъм югозапад ги отделя самата голяма река Дунав, а откъм изток — Флутаксис *3, който бърза и като прави много водовъртежи, се втурва яростно във водите на Истър. 34. Всред тях е Дакия, защитена околовръст от стръмните Алпи *4 във вид на венец. От лявата им страна, която е обърната към север, и от началото на река Вистула *5 живее върху огромно пространство многолюдният народ венети *6. Наистина техните имена се менят според разните родове и места, но те се наричат главно славини и анти *7. 35. Славините обитават от Новиодунум *8 и така нареченото Мурсианско езеро *9 чак до Данастър и на север до Вистула: блатата и горите им служат за поселища. А антите, които са най-храбри от тях, живеят от Данастър чак до Данапър, гдето се извива Понтийското море. Тези реки отстоят една от друга на много дни път. 36. До брега на океана обаче, гдето водите на Вистула се изливат през три устия, обитават видивариите *10 , който са сбирщина от различни народности. Зад тях естите **11, един съвсем миролюбив народ, заемат също брега на Океана. На юг от тях се намира извънредно храбрият народ на акациpите **1, който не познава земеделието, а живее от скотовъдство и лов. 37. Отвъд тях, над Понтийско море, се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове. Оттук вече следват хуните, които като някакво буйно коренище от най-храбри племена са създали двойна напест за народите: едни от тях са наречени алциaгири **2, а другите — савири**3. Те обаче живеят отделно. Близо до Херсон, гдето алчният търговец внася азиатски стоки, са алциагирите. Лете те бродят по полята и се пръскат нашироко, за да търсят паша за добитъка си, а зиме се завръщат при Понтийското море. Хунугурите**4 пък са известни по това, че търгуват с хермелинови кожи. От тях се изплашили тия толкова смели мъже**5, (38) чието първо местопребиваване, както четем, било на скитска земя покрай Меотидското блато, после в Мизия, Тракия и Дакия и найсетне отново над Понтийското море в Скития. 1 Танаис едн. р. Дон. 2 Тисия едн. р. Тиса. 3.Флутанзис едн. р. Алута. Срв. Brands, Dacia, PWRE, IV, кол. 1969 4 Става дума за Карпатите. 5 Река Висла. 6. През и II в. от н. е. славяните се споменават у авторите под името венети или венеди. От този пасаж, както и от други автори, се вижда, че през тази епоха те са обитавали областта между Висла, Балтийско море и Карпатите. Срв. Niederle, Manuel de l'antiquite slave, I, стр. 31 сл. 7. Антите и славяните са били двата oсновни клона на голямата славянска племенна общност. Антите се смятат за предци на източните славяни, а славините - на южните и западните. За анти и славини срв. "П. Н. Третьяков, Восточнославянские племена?, Москва - Ленинград, 1953 г. 8. Едни автори го отъждествяват с Новиодунум (дн. Исакча), а други - с Neviodunum в Горна Панония (дн. Дерново). Срв. Скржанская, пос. съч., стр. 15. 9 Това езеро се отъждествява с езерото Незидер в Югославия, източно от Винковци, а според други автори то е Балатонското езеро. Срв. Скржинская, пос. съч., стр. 13—15. 10 Видивариите (у Йорданес, История на готите, 96, се наричат и Vividarii) се отъждествяват с някогашните обитатели на старата Лифландия (част от дн. Латвия). 11 Естите се смятат за предшественици на естонците, 1 Акацирите били хунско племе. 2 Алциaгирите са били вероятно хунско племе и се отъждествяват от някои учени с т. н. otkrivkovpot. Bж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, стр. 153,198. 3 Савирите (сабирите) се смятат за хунско племе, което през V-VI в. обитавало близо до Кавказ. 4 Хунугурите или унoгурите са били тюркски племена, които влизали в състава на хунския племенен съюз Вж. Златарски, История, 1, ч. 1, стр. 23—33; Moravc sik, Zur Geschichte der Onoguren, Ungarische Jahrbucher, 10 (1930), стр. 53—90, Същият, Byzantinoturcica, II, стр. 189. Сиреч готите. Latin version: 2. De Sclavinorum et Antarum sedibus 33. In qua Scythia prima ab occidente gens residet Gepidarum, que magnis opinatisque ambitur fluminibus. Nam Tisia per aquilonem eius chorumque discurrit; ab africo vero magnus ipse Danubius, ab eoo Flutausis secat, qui rapidus ac verticosus in Istri fluenta furens divolvitur. 34. Introrsus illis Dacia est, ad coronae speciem arduis Alpibus emunita, iuxta quorum sinistrum latus, qui in aquilone vergit, ab ortu Vistulae fluminis per inmensa spatia Venetharum' natio populosa consedit. Quorum nomina licet nunc per varias familias et loca mutentur, principaliter tamen Sclavenit et Antes nominantur. 35. Sclavenie a civitate Novietunense et laco qui appellatur Mursiano usque ad Danastrum et in boream Viscla tenus commorantur: hi paludes silvasque pro civitatibus habent. Antes' vero, qui sunt eorum fortissimi, qua Ponticum mare curvatur, a Danastro extenduntur usque ad Danaprum, quae flumina multis mansionibus ab invicem absunt. 36. Ad litus autem Oceani, ubi tribus faucibus fluenta Vistulae fluminis ebibuntur, Vidivariis resident, ex diversis nationibus adgregati; post quos ripam Oceani item Aesti tenent, pacatum hominum genus omnino. a) uenetharum HPVLXYZ, uenetarum A, uenit uuinidarm B, uenit tuinadarum 0. b) scaueni AO, sclauani B, sclauenni Z., c) et antes nominantur (dicuntur A' sclaueniom. XYZ. d) sclauani OB, scaueni A. f) novietuense L, nouietanense XYZ noui et sclauinnorum unnense (-sem B) OB. f) antei 08. g) danubrum 0, danubium B. h) uiriuarii V, uidioarii OB. tur, quinam Alzi importades, pre Quibus in austrum adsidet gens Acatzirorum" fortissima, frugum ignara, quae pecoribus et venationibus victitat. 37. Ultra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarumb seđes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt. Hinc iam Hunni quasi fortissimorum gentium fecundissimus cespes bifariam populorum rabiem pullularunt. Nam alii Altziagiri', alii Saviri nuncupantur, qui tamen sedes habent divisas: iuxta Chersonam Alziagiri", quo Asiae bona avidus mercator importat, qui aestate campos pervagant effusas sedes, prout armentorum invitaverint pabula, hieme supra mare Ponticum se referentes. Hunugurio autem hinc sant noti, quia ab ipsis pellium murinarum venit commercium: quos tantorum virorum formidavit audacia. 38. Quorum mansione prima in Scythiae solo iuxa paludem Meotidem, secundo in Mysiam Thraciamque et Daciam, tertio supra mare Ponticum rursus in Scythia legimus habitasse. (pp. 6256318). a) acatirorum V, agatzirorum OB. b) uuloarum V, burgarum 0. c) altziagri Z, * * aulzlagri 0, aulziagri B. d) ultziagiri PV, ultiziagiri X, ultiziagri. 2, uultziagiri L, autziagiri A, aulgia iri , aulziagri B. e) hunugguri P, uniguri L, hunucari ObB, hunu **** Oa, hunugiri Y. f) fortasse Gothorum Mommsen. g) mensiam tratiasque et daciam O, maesiam traciaque et dacia A, maesia traciaque et dacia B, mysiam misiam Y) thraciasque et daciam (datiam Y, dacia 2) XYZ.

Червеният кръг - съм означил най-високата част на терена, това което го означават като Яуди табия или Банишоръ баир. Върхът на стрелката е в северозападният ъгъл на стената.

На улица Козлодуй има някакъв строеж там показан на Гоогле снимката. координати: 42°42'25.3"N 23°18'58.1"E Докато оглеждах терена видях че там има някакви видими стени от древната стена. С тънката черна линия съм показал траекторията на стената. Остатък от стената на северозападния ъгъл

Ето го и поглед от самото място.. Птичи поглед разбира се.. Но е възможно тая височинка да са я свалили за заплване на улици и диги. Google

Това е мястото. Мостът е леко завъртян в посоката на бул. Княгиня Мария Луиза. Това позволява наблюдателят да има страничен поглед от около 30- 40 градуса от тая позиция. Така всичко си идва на мястото. Получава ни се и ъгъла между джамията и църквата св. София. Координатите на мястото с червения маркер са: 42°42'27.6"N 23°19'28.4"E

Вижда се че моста има усукване, извивка: А това е моста при Каниц: Проблема е че застанете ли в тая позиция джамията и църквата горе отиват на една линия . Има леко художническо интерпретиране в случая. Каниц е художник, а не фотограф все пак.

https://m.offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Izcheznalite-sofijski-cheshmi-fontani-i-vodenitci_730729.html Копие от скицата (хаидрис 446) на първия чертожник на новия кадастър на София - Йосиф Обербауер, от 1894 г., с маркиране на моста на бул. Христо Ботев и вадата на „Хендека“. Допълнително вляво се виждат старите Православни гробища, където предположително е погребан Васил Левски. Тази скица също не е много надеждна относно моста.. Направих следното сравнение между фотография на моста и рисунката на Каниц. Явно че по отношение на моста той го е направил по-разпознаваем за зрителя, но го е изкривил откъм позицията му, ъгъла и в този смисъл е неточен. Ако видите на рисунката на Каниц - зрителя е под ъгъл 45 о спрямо моста , откъм източната страна. обаче ако вие се позиционирате в такава позиция, то Църквата (сегашната св. Неделя) и Джамията ще излязат на една линия.. Колкото по-далеч отивате под ъгъл 45 спрямо моста - тогава съвсем се отдалечавате от крепостта.. Значи най-вероятно моста на Каниц е завъртян леко.. Ако позиционираме точно по моста, ще се отзовем някъде до Софийската митница на вискокото. Но там крепостта изглежда че свършва.

Благодаря Гербов. Късно разбрах че имало вече такава тема. Щях да си спестя малко време.