tantin

Ти сериозно ли си го взел това че Аеций бил българин ? Естествено че не е и никога не е бил и никога няма да бъде.. Аз това съм го писал полунашега, за разпалване на страстите. Дори не може да се нарече провокация, щото виждаш в какъв контекст съм го писал .. Примерно втората част на същия цитат: "пръв приятел на Атила" ... Първи приятели са нали ? И защото са първи приятели, скрепили голямото си приятелство с Каталунската битка, само че не един до друг а един срещу друг.. Така че нека си уважаваме шегите

Напротив! Това показва само пълното пренебрежение към историята. Историята на родния край, историята на великите личности, които са се родили в тия земи. Историята , която после се е случила благодарение на закътаното и затънтено селце някъде до Сапарева баня или пък някой обрасъл с храсталаци дол в покрайнините на Силистра.. Аз съм по-скоро за това да покажем на света тия закътани и изоставени местенца..Нека хората да знаят откъде е тръгнал жизнения си път Флавий Аеций... Нека се знае повече и за Сапарева Баня .. Може пък правителството и общините да се позасрамят малко и да решат да направят вложения в паркове или паметници и други... Но мисля си че това е най-вече до гражданите, до обикновенните хора, които имат енергията да почистват местата, да се грижат, да облагородяват.. Пълно е с римски пътища и селища, в непосредствена близост до цигански махали.. Римляните в съседство с ромите ! Каква гледка се получава.

Руфи́н — мужское имя, видоизменённая форма широко распространённого в Древнем Риме прозвища Руф; в переводе с латыни — «рыжий». https://en.wikipedia.org/wiki/Rufinus_(consul) Flavius Rufinus (c. 335 – November 27, 395) was a 4th-century East Roman statesman of Gaulish extraction who served as Praetorian prefect of the East for the emperor Theodosius I, as well as for his son Arcadius, under whom Rufinus was the actual power behind the throne. Руфин не е тракийско име а Руфинка може и да е влашка мома. Справката показва връзка към древния Рим и Галия.

Някои от постингите ми тук са писани от мобилния тел. Моля да ме извините за правописните грешки.

През 4-5 век в Римската Империя се утвърждава една практика на раздаване на подаръци на съседни на тях племена и привличането им за съюзници. Някои от тях биват заселвани като федерати. За да се избегнат войни и кръвопролития със Северните варвари римланите или византийците са плащали с много злато и други подаръци: съдове, дрехи, мебели. Утвърждават се правилата на пратеничеството - това са форми на международната политика и пращане на посланици (послать - изпращам). Посланиците или пратениците са били приемани с почести, угощавали ги и ги изпращали с подаръци. По-особена форма на посланичество са заложниците. При тях заложникът е изпратен и живее в чарския дворец (или в хансия двор, шатра , село, табор). Заложниците се радват на прислуга, храна, почести. Но ако се наруши договора и не се спазят обещанията - то заложници са обезглавявани или хвърляни в тъмницата. Затова като заложници са изпращани най-близки хора от обкръжението на управляващата династия, за да се гарантират дадените думи и обещания. Флавиус Аеций е прекарал няколко такива пратеничества и съответно е живял известно време в двора на Бледа. По него време обаче седалището на Бледа е някъде в сегашната Източна Румъния. За това ни съобщава накратко Приск Тракиеца. Подобно "заложничество" е изкарал и бъдещият хан Кубрат, който на младини като непълнолетен младеж е живял в столицата на ИРИ - Константинопол. Тази размяна на пратеници и оставяне на високопредставени лица в залог е била част от техните договорки. Това се практикува еднакво и с хуните и с германците и после с българи и хазари. По времето когато Приск заминава на пратеничество при Атила - Аеций вече се е завърнал в Западната РИ и съответно срещаме много пъти споменаването на Аеций във връзка с много събития. От разказа на Приск става видно също че ИРИ и ЗРИ пращат свои отделни делегации. Тоест още тогава РИ е вече разделена. Смешна и комична е историята на аварските пратеничества, където аварите едновременно са вежливи и ласкави, но в същото заплашват византийците с нови нападения. В крайна сметка византийците не се поддали на натиска и отказали да изпълнят исканията на аварите. На аварските пратеници им се наложило да се връщат с почти празни ръце и в немилост. Дипломатическият "кодекс" многократно е бил наришаван и посланици са били убивани, задържани, пращани на остров и прочие. Примерно аварите убиват славянският княз, пратеник Мезамир. Такива договорки са били възможни между лидерите, император -хан . императорът еднолично е решавал каква сума да даде за подаръци. Никой не му е искал отчет, никой император не е бил уволняван. Понеже императорът е най-висшият чин. Но императори са били убивани и посичани. Падали са жертва на заговори. С две думи: Римската Империя през 4-5 век не е демокрация. Въпреки че Императори са били избирани от войниците.. Така наречените Войнишки Императори. Което обаче е по-скоро форма на виенен преврат отколкото вид на войнишка демокрация. Но да се върнем пак на парите: императорите са сечали пари, плащали са на войниците и съответно са плащали дори и на враговете си за да не ги нападат. Един вид живота на хората-поданиците е по скъп и по-важен от златото. Но пък с тази практика да се плаща злато за мир се навъдили множество варварски племена, дето чакали на опашка от делегации , за да си получат техните пари за мир... После по същата тая схема: византийците нахъсали оногурите да нападнат кутригирите, за да получат те парите за мир, а не техните съплеменици дето хем взимали парите, хем нападали и разорявали империята.

Мисля че е време да се издигнат не един , а много такива паметници.. Из цялата българска и не само българска Земя.. Да се почитат героите според заслугите им. След войнишките паметници, паметници на опълченици, паметници на партизани, паметници на незнайни царе - не е лошо да се положат паметни плочи и за такива световни имена.. Било то в центъра на някое село, на края на селото, на някоя поляна, на кръстопът , въобще места, дето може да имат някаква връзка.. Толкоз много римски пътища, казарми, тракийски селища и всякакви интересни места.. Отидеш на Гоогле-Мап - погледнеш мястото - превърнато в боклук, затрупано с полуразрушени къщи или пасат накакви магарета и кокошки.. В 21 век си заслужава да се обръща внимание на героите, на бележити места, на историята на древността.. Ние не си знаем героите, не си знаем историята на местата по които живеем, въобще много неща остават неизвестни.. Специалистите си ги знаят, но хората дето живеят на самото място не само че не знаят ами и намат откъде да го прочетат.. Освен ако не идат в местния музеи и да разпитват наляво или надясно.. Иначе трябва да научат 2-3 чужди езици и да почнат да ровят по специализираните публикации.

Е така е ! Няма как да го наречем българин... (Че ще надминем македонците). Можем да го наричаме "наш човек", наше момче, син на нашата земя. Ако и двамата му родители бяха римляни - бихме го споменали без много национална гордост. Но след като знаем че бащата е местен аристократ - няма как да не добавим и малко местен шовинизъм , ей така за патос, за "Нещо пикантно ", да го усетим малко по-нашенец. Иначе ни остава далечен и безразличен.. А той за нас е по-близък и по-родствен отколкото за каталунците в чийто поля се е проляла голямата кръв ...

Флавий Аеций на картина, чакаме го на паметник в Силистра http://jordansilistra.blogspot.com/2019/11/blog-post_6.html

https://www.kvorum-silistra.info/news/15651?fb_comment_id=3016313118385053_3021196401230058

А какъв е Аеций според теб? Чист римлянин ? При условие че древните източници ясно казват за майка му: богата и аристократична римлянка и баща му : професионален войник от местната тракийска или гетска или готска , а възможно също скитска аристокрация???? Расизъм, дискриминация, робство, разделение.. (Сегрегация ) Не ние сме ги измислили тези категории, те си съществуват от как свят светува .. И понеже древните римляни делели света на няколко категории: потомствени аристократи, патриции, плебеи, роби, войници и незнам още какви си.. Виждаш че нямаш никакъв шанс да те запишат за чист римлянин и потомствен аристократ... Нама да казваме защо .. Така че уважаеми г-н Гаудиенций - Веселин !!! Какво да направим за клетия Аеций, който не е имал късмета да има баща чистокръвен патриций ??? Това не му е попречило на човека да завоюва предостатъчно и слава и успехи и дори да го кръстят последен римлянин.. Но ако е верно твърдението че същият е роден на територията на днешната Силистра или древниа Дуросторум ? Да се правим че не го забелязваме ? Да му подминаваме родното място и да го плюем, понеже не е от нашите ? Вие какво предлагате уважаеми г-н Гаудиенций - Веселин ? Аз предлагам да приемем че Аеций е от нашите и дори да му направим един великолепен паметник.. Поне един глупав камък да му надпишем... Ей така - от цимен да му го излеем с надпис: посвещаваме това парче камък, тая скала на славния и непобедим Аеций !! Щото едва ли ще се намери такова нещо из нашия Дуросторум.. Така е редно да се почитат героите, пък били те и не съвсем българи... И стига сте плюли по тоя фолк-хистори... Аеций не е фолк герой, не е легенда, не е Крали Марко... Разберете го.. Аеций е нещо повече..

За тракийца Велизарий ... Изглежда че имаме повече от един Велизарий из Тракия.. Но все пак нека да внимаваме. Името Велизарий не е тракийско. Много по-вероятно е това име да е келтско - от галите. Накъде около Средногорието се оформят малки и по-големи селца и градчета с предимно железарски бит - рудари , ковачи и това са в повечето случаи келти. Тези откъснати келтски селища продължават да съществуват мирно при всякакви идващи владетели и водят търговия с околните села и градове. Панагюрище мисля също има някаква връзка с келтите, но за това погледнете по специализираните проучвания. В днешната си форма това име изглежда като : Belisario. Естествено най-много Велизариевци има във Венецуела, Бразилия и Филипините като бивши испански колонии. При нас се среща като Велизарий. Изглежда че произхода на името е откъм Галия - Галиция. Etymology[edit] Probably from Gothic, from Proto-Germanic *bilją (“axe”) + *harjaz (“army”). The name was in use in Galicia (Spain) and Portugal during the Early Middle Ages, where it left some place names (Belesar, Belsar), but was not used in Catalonia in the Mediterranean, so it can rather be Suevic. Уикипедията го дават дори като готско и прото-германско. Като се има предвид мястото на произход на нашия Велизарий - от селото Герман - множество са възможните обяснения за това име и как се е появило то по нашите земи. В Средногорието обаче както вече го споменах - това са най-вероятно разпръснати "железарски" селища около планинските рудници - а не масивна компактна маса еднородно население.. Тъй че подлагам "тракийската" родова принадлежност на Велизарий на силно съмнение.. А по отношение че той е тракиец, че знае перфектно тракийски , че е отрасъл почти в самата Тракия - няма спорове за това.. Тракийските БЕСИ също са в тоя регион. Възможно е тракийците беси - за които се знае че са рудари и тези "германи" около селището Герман и Сапарева баня да са заформили един малък занаятчийско-промишлен металодобивен и метало-обработващ комплекс. Все пак Тракийската Германия си е ясно диференцирана при древните автори. При това хората от същата тази " Германия" не са директно назовавани като тракийци. Възможно е да са дардани, пеони, трибали и както вече споменах келти - гали. Още едно интересно обяснение: LANGUAGE FAMILY: INDO-EUROPEAN > HELLENIC > GREEK ORIGIN: GREEK NAME ROOT: BÉLOS ÀREOS > BELISÁRIOS NATIVE NAME ROOT: BÉLOS (ΒΈΛΟΣ) ÀREOS (ΆΡΕΩΣ) BELISÁRIOS (ΒΕΛΙΣΆΡΙΟΣ) MEANING: This name derives from the Ancient Greek name “Belisários (Βελισάριος)”, composed of two elements: “bélos (Βέλος)” (arrow, dart, weapon) plus “àreos (Άρεως)” (Ares). In turn the name means “dart of Ares”. Belisarius was a general of the Byzantine Empire. He was instrumental to Emperor Justinian's ambitious project of reconquering much of the Mediterranean territory of the former Western Roman Empire, which had been lost less than a century previously. Според това тълкувание, Велизарий ще да рече Белиос-Арес - стрелата или оръжието на Арес . Тоест войн на Арес ... Това обаче го запраща съвсем при римляните и техния бог на войната Арес и това силно ме съмнява. ( BELISARIUS ) Географското разпределение пък според последните тълкуватели е направо убийствено: картата им показва Южна Африка, някъде около Малайзия и джунглите на Венецуела... Остава на ни покажат тия тълкуватели как така древните гърци и римляни са се скрили из най-недостъпни острови и джунгли... карта Тоест по тази последната версия Велизарий ще рече меченосец, войнът със сабята. Аз обаче го подлагам на силно съмнение че това е "тракийско" име.. Ако ви дам примери: Бесос, Себазиос, Котис, Терес.. Знаем за 50-100 най-популярни тракийски имена и Велизарий не ми изглежда изобщо да е едно от тези..

Флоренций се е чисто италийско име. Ще да рече Цветан по нашенски. На тракийски не знам как ще да се нарече същото. Либеларий - не мога да коментирам. Павел ? Петър ? - най-вероятно са имена от първите християнизирани общности. За Руфий и Буркенций е по-сложно. Велизарий - също е сложно за коментиране. Такива връзки без съмнение има.. Понякога най-неочаквани белези на човека дават отпечатък върху действията и решенията му.. Примери има всякакви. За момента се въздържам от анализ, нека съберем повече наблюдения и тогава да коментираме конкретно за Аеций.

Името на Бонифаций произлиза от бони (добре) и фаци - фачере (прави) . Добре правещ, добродетелен. Нещо подобно на Добромир, ДоброДан, Добрин. Типично италийско, може да има връзка и с илирийско но второто ме съмнява. Така че не е "тракийско". Докато Аетиус ( Аеции) има друга структура. Не мога да кажа нищо , възможно е да има някаква връзка с древните Мизийски или Гетски. Примерно добавяйки едно слабо "г" отпред: (г)Аетиус - може да е гет, може да е дори и гот. Ако обаче се добави х - ще излезе че е хет.

Межу другото това не ми прилича много да е вярно. Няма данни за това, поне аз не откривам а и името на Бонифации изобщо не е тракийско.. Така че чакам доказателства г-н Евристей , щото иначе няма да приемем Бонифация за наше момче.

Значи бай Григор е категоричен , че Аеций е ...неуморен с мятането на копие , но Тантин го ...къса на изпита и завява, че не е доволен от тази дисциплина на Аеций ! Също така Тантин си представя , че съдбата на Римската империя се решава на гладиаторската арена и Аеций е гладиатор който компенсира липсата си на тежка физическа сила с ...пъргавина ?! Така надделява над …..тежките борци ?! И.....силовите играчи ?! Благодаря ви за включването г-н Евристей! Изхващахте ме на място, признавам си. Това с копието си беше мое недоглеждане. Но анализа на физическите качества на Аеций си е мои ! Няма нужда от ръкопляскания или освирквания. В спорта нещата са по-сложни, това също е наука. За съжаление аз не съм спец в хвърлянето на копия и нека други по-запознати с тоя спорт се изкажат конкретно по казуса. Значи все пак на базата на физическите данни с които разполагаме: ръст, тегло, профил на лицето, шията и други - моят анализ по принцип е правилен. Дали обаче хвърлянето на копие изисква повече физическа сила (груба сила) или пъргавина - бързина - това те се ангажирам да твърдя и отстоявам. Вероятно копие-хвърлянето е също част от пъргавината... Тоест не се изисква да си тренирал щанги и да си способен да вдигнеш 200 кг, за да мяташ добре копието. Нашият герой, момчето от Силистра (Дуросторум) определено е пъргав и бърз и добре знае да се ориентира в обстановката.. Знае как да привлече в своя полза нежния пол и дори непредвидимите хора на Атила... Само дето по стара балканска традиция се изпокарал с местния си колега, тракийчето Бонифации... Докъде я докарахме значи.. Не успяват нашите балкански момчета да преодолеят личните си вражди в името на световния прогрес и напредък! Язък!

Това си е стандартна практика на Империята. Все пак Рим освен че "дои" местните аборигени, като ги превръща в земеделци - все пак създават се основите на бъдещата модерна цивилизация и се създават възможности за изява на способните. Някой ще си останат земеделци, някой ще се прославят като войници и прочие. Част от Римската Политика е да се ангажира местното население. Създава се местна аристокрация. Бащата на Аеции по всичко си личи да е местен аристократ. Гауденций - името не е Римско. Аетиус (Аеций) също е местно име. Вследствие на дългото пребиваване на Аеций като заложнил при германски или готски племена и после при хуните на Ругила можем да бъдем уверени че той е познавал отлично живота и навиците на тия народи. В тоя смисъл Аеций е не само Римлянин, но той е и гет и гот и скит и германец и хун. На първо място е Римлянин, и той служи еднакво и на Източната и на Западната части от империята. Типичен представител на "военните". Животът му е там където го командирова службата. Няма време да изкара до пенсия, щото го убива предателски неговия началник. Но пък неговите телохранители го отмъщават. Можем да кажем че това е политик и военен командир на световно ниво. Създателят на съвременната Европа. Той е раздавал парчета земя от баницата на Европа и на практика именно той създава германските царства на Западна Европа, превръщайки последните в негови феоди или васали.

С известно вълнение подхождам към отварянето на тази нова тема и има защо... Става дума за един велик пълководец.. Флавий Аеций. Вероятно малко се знае за него от не-историците.. Но този гражданин на Балканите и на Римската Империя е един от най-великите хора на света. Вероятно името му трябва да се изучава наравно с това на Атила... И докато за Атила има премного спекулации, то за Аеции има предостатъчно факти от римската история. Флавий Аеций спокойно може да бъде наречен най-великият гражданин на Силистра (Durostorum, днес Силистра) . Накратко да кажем за детството или произхода му: Баща: Флавий Гауденций - романизиран местен аристократ . Самото му второ име го подсказва. https://bg.wikipedia.org/wiki/Флавий_Гауденций Йорданес в Getica claims пише, че е от готите или гетите. Дали е гот или е гет или е от скитите - в случая няма да влизаме в анализ. По-нататък може и на това да обърнем повече внимание. Майка: името на майката е неизвестно. Знае се обаче че майка му е от знатно богато семейство произхождащо от Италия . Това идва да ни подскаже че още в детството си Аеций е владеел латински или италийски (възможно също илирийски) , и също така езиците на местния град Durostorum - вероятно гетски или скитски. Тези му езикови познания ще се окажат решаващи и в по-късната му съдба и кариера. Често е наричан „последният от римляните“. He has often been called "the last of the Romans". Edward Gibbon refers to him as "the man universally celebrated as the terror of Barbarians and the support of the Republic" for his victory at the Catalaunian Plains. Григорий Турский, цитирайки труд на историка Ренат Фригерид (неговото съчинение не се е запазило), описва по следния начин външността и характера на Аеций: Семейството на Гауденций се ползва с влияние в Рим. Неговият син Аеций е взет като момче за телохранител на римския император Хонорий.[4]. Когато през 408 г. Хонорий убива предводителя на войската Стилихон, то вождът на вестготите Аларих I иска от императора да сключи мирно споразумение, за което римляните са длъжни да платят дан и да разменят с вестготите знатни заложници. Един от тези заложници трябвало да бъде Флавий Аеций. [5] който по това време вече е прекарал 3 години като заложник в началото при вестготите, а след това при хуните. [4] Въобще доста време младият Аеций е прекарал като заложник при варварските народи и ги познава толкова добре, колкото и цялата Римска Империя. Пръв приятел на Атила от времето когато прекарва като заложник при Хуните. Знае им езика, отличен ездач и стрелец с лък. Не е толкова добър обаче с копието, където се изисква повече физическа сила. Можем да кажем че младият Аеции е слаб и пъргав, бърз е , но му липсва тежката физическа сила, не е от категорията на тежките борци и силовите играчи.. За сметка на това с пъргавината си, бързина на ума и с познанията си ще успее да надвие всякакви врагове. Да почетем този велик син на Балканите, най-великия гражданин на Силистра, един достоен българин и пръв приятел на Атила, най-великият боец на Римската империя и последният римлянин, както го наричат.. Човекът, който спря Атила на Каталунското Поле.. Това е Аеций .... С най-голямо удоволствие ви поканвам да разгледаме съдбата и живота на този велик син на българската земя или на древните територии които днес наричаме България.

The Second Burgundian Kingdom between 443 and 476

Това по повод на Германските-Българи или по-точно съюзите и войните между хуни и германски племена.

Може и да имат някаква връзка, но тази връзка едва ли има някакво отношение към българи и славяни. После германските племена в голямата си част се изселват към Италия. И да са останали тук някакви единични семейства или малки селища - отдавна да са се смесили с заобикалящите ги. По отношение на гети - мизи - скити, келти (бастарни) - там е вече много мътна работата. И понеже те не са някаква огромна компактна маса - а по-скоро са някакви разпръснати селища то не можеш да очакваш да са се запазили там в продължение на 2 хилядолетия. По-скоро са пребивавали там за някакъв период от време , а после се иснасят - я с конете, или със корабите или с волските каруци при голямата общност на техните сънародници - съплеменници. Ако да са останали - то те ще да са приели езика на заобикалящите ги.

Изглежда че готите са разпръснати навсякъде около 4-5 век. Източни готи -тетраксити има на изток от Меотис. Християнизирани готи - от тези на Улфила има в Крим и Таврия близо до Херсонес. Има ги разпръснати межди Черно море и Балтика. Има готи отсам Дунава на Балканите. Особено интересни са нас са Готите от Мизия и техният запазен речник. Падежи и склонения, думи, азбуката им. Вчера си играх да разглеждам речника на мизийските готи; виждам чисто славянски думи, срещат се латински заемки, срещат се същи италийски или влашки (румънски). Тоест при германските и готските племена има голямо езиково разнообразие от диалекти и заемки. Източните германци -остроготи показват близост спрямо славяните, но езикът им си остава германски. (Славянските езици показват много по-голяма вътрешна близост). В тоя смисъл ще намериш много повече доказателства за славяно-германската близост отколкото германо-прабългарска. Въпреки че имаш сведения за германо-хунска близост, езиково едните и другите са несъвместими.

Това е нашият превод от ГИБИ за същото: ГИБИ, Менеандър, Пратеничествата, т.9 http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_237.html Известният КОТРАГИР, това ще рече вождът на племето на котрагирите. (кутригури) . Тоест Кутригури, котрагири и кортрагир като единствен представител на човек или владетелят на племето. (Κοτραγηρος - на гръцки) Същите котрагири са едновременно наричани и хуни.. Макар че в случая този автор почти не използва термина за прабългарите, но много други използват "българи" наместо хуни. Дори и да има някакви съмнения по отношение на оногури, Онугундури, утигури, то кутригурите до голяма степен са единични и трудно могат да бъдат сбъркани с други народи. Връзката им и родството с утигурите също не подлежат на съмнения.. По отношение на оногури, Онугундури, утигури - там лесно може да се сбъркат с Десето-стрелни , десет-племена и други подобни названия понеже ОН на турски е 10. Въпреки тези разделения и временни противостояния то виждаме че по-късно по времето на Кубрат прабългарските племена постигат обединение.

Относно кутругури и котарги, попадна ми този стар превод от 1770 година. Източник: Извѣстия Византийских историков объясняющия Российскую историю древних ... By Johann Gotthelf Stritter 1 Линк

Нещата не са чак толкова неясни. Прочетете по-внимателно Менеандър: http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_222.html