tantin
Потребител-
Брой отговори
6578 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
27
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ tantin
-
Това е мястото. Мостът е леко завъртян в посоката на бул. Княгиня Мария Луиза. Това позволява наблюдателят да има страничен поглед от около 30- 40 градуса от тая позиция. Така всичко си идва на мястото. Получава ни се и ъгъла между джамията и църквата св. София. Координатите на мястото с червения маркер са: 42°42'27.6"N 23°19'28.4"E
-
https://m.offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Izcheznalite-sofijski-cheshmi-fontani-i-vodenitci_730729.html Копие от скицата (хаидрис 446) на първия чертожник на новия кадастър на София - Йосиф Обербауер, от 1894 г., с маркиране на моста на бул. Христо Ботев и вадата на „Хендека“. Допълнително вляво се виждат старите Православни гробища, където предположително е погребан Васил Левски. Тази скица също не е много надеждна относно моста.. Направих следното сравнение между фотография на моста и рисунката на Каниц. Явно че по отношение на моста той го е направил по-разпознаваем за зрителя, но го е изкривил откъм позицията му, ъгъла и в този смисъл е неточен. Ако видите на рисунката на Каниц - зрителя е под ъгъл 45 о спрямо моста , откъм източната страна. обаче ако вие се позиционирате в такава позиция, то Църквата (сегашната св. Неделя) и Джамията ще излязат на една линия.. Колкото по-далеч отивате под ъгъл 45 спрямо моста - тогава съвсем се отдалечавате от крепостта.. Значи най-вероятно моста на Каниц е завъртян леко.. Ако позиционираме точно по моста, ще се отзовем някъде до Софийската митница на вискокото. Но там крепостта изглежда че свършва.
-
Благодаря Гербов. Късно разбрах че имало вече такава тема. Щях да си спестя малко време.
-
Това мостче зад овчаря също така не е Лъвовия мост, както вече казах. Нека обясня защо. Разтоянието от северната крепостна стена до Владайската река не е малко. Това са 200 метра. Освен това в далечината се вижда че къщите са разположени доста по ниско. Тоест има още по-нисък терен в далечината. Обаче Владайската река е най-ниският участък в този край. Значи няма как мостът да е на река Владая и в същото време зад тоя мост да се виждат още по-ниско разположени къщи.. Ясно е че това е някакво малко ручейче, рекичка, слизаща надолу по терена или по улица Козлодуй или по по близката Селиолу.. Мостчето е сложено за да не се препятства движението, а рекичката може да е била с променлив обем. Вероятно се влива малко по надолу към Владайската река. Назад в далечината където са разположени горичките и високите дървета - там е реката Владайска.. Тези 200 метра до реката не са чак толкова далеч и там се виждат добре къщите от другата страна на Владайската река. Иначе се получаваше още един парадокс дето не можех да си го обясна. Мостчето зад овчаря се пада почти успоредно или под ъгъл 45 градуса спрямо реката, а ясно че никой мост не се прави по тоя начин.. Мостовете са винаги под прав ъгъл освен в редки изключения.. И още един аргумент: от рисунката се вижда наклона на терена. Овчарят е застанал на най-високият участък, Същият е наклона на терена и зад него - при мостчето.. Значи течението на рекичката е от ляво на дясно... А помислете си уважаеми колеги каква е посоката на течението на Владайската река... Вижда се че те се засрещат... Сори за офтопика, но мисля че вече се изясни тоя въпрос.
-
Защо ли ми трябваше да се ровя да търся за северната стена.. Оказва се че историята с крепостта Сердика е доста по заплетена. Има 2 крепости: Сердика 1 и Сердика 2. Сердика 2 е къстно разширение на съществуващата вече Сердика 1.. Но поради нападенията на хуните , поради икономически причини или други - строежът на Сердика 2 е бил изоставен и изглежда че си е останал на нивото на основите. Езерцата или бойните кули никога не са били издигнати на ниво достатъчно да пази уголемения град. За сметка на това са били подсилени стените на Сердика 1. Повече информация тук: http://zheleva-martins.com/2010/09/17/честит-празник-софия-2/ https://bulgariancastles.com/bg/node/1951 Хипотетична реконструкция на Сердика І и Сердика ІІ от Ст. Бояджиев Започнатите и недовършени стени с вградени към тях кули и бойници. Ако тези стени бяха изградени , то те щяха да са доста по високи и внушителни и все още нещо щеше да е останало.. Видимата част показва само започнати основи и подравняване на терена. Вероятно при изработката на тази крепост са щели да ползват и природната особеност на терена - надигнатото хълмче.. Тази част от лявата страна където седи човека също е останала така недоизградена, но е възможно да е имало наблюдателен пункт или някакви стражи. Дори и да няма стени тук все пак се вижда маркировката на терена и очертаването на града. Мостчето отзат също е много вероятно да не е Лъвовия мост. Лъвов мост е изграден доста по късно и е много по-голям. А това мостче най-вероятно е излизало директно на централния пазар, тоест по улица цар Самуил.. После като са направили новия голям Лъвов мост са отклонили Пазарната улица да отива към новия мост и затова тя е така накриво.. (или открай време пазарът си е бил така разположен по диагонала ). Няма обаче логика защо в един правоъгълен планиран град с ориентация север юг главната пазарна улица ще е сложена по диагонал.
-
при още по-внимателно оглеждане се вижда че това не е пътя за Ниш, а по скоро за Берковица, пътя през Годеч. Това (черното ) е столицата преди освобождението.. Вижда се че римските остатъци са на около метър - до 2 под земята.. Отгоре са турски сгради и джамии.. От римското величие на Улпия Сердика са останали само развалини.
-
Рисунката на Феликс Каниц си е панорамна снимка. С обикновен фотоапарат не можете да я заснемете. Художникът е изобразил това което се вижда в доста широк ъгъл и го е проектирал на рисунката. Доколкото успях да го позиционирам, това е от същият тоя парк за кучетата на булевард Христо Ботев.. Там има един участък заграден с телена мрежа и много мраморни камъни - вероятно надгробни плочи от това гробище дето се вижда зад овчаря.. Неочаквано но някак си успяхме да свържем Аеций с Константин, стената на Константин и рисунката на Каниц... Приятна разходка уважаеми софиянци, гледайте да направите някоя интересна снимка от това място следващият пък като минавате от там. ПП. да добавя също че това е пътят за Ниш. Възможно е да е една от улиците Охрид, Клокотница или Кавала. Някъде в тоя участък, вероятно където е бул. Хр.Ботев главният път за Ниш влиза през Северната Порта в крепостта Сердика.. Жалко че не са запазили нищо от това дето е било видимо с просто око преди освобождението. В процеса на създаване на новата столица всичко е било усвоено - камъни тухли и всяка свободна педя земя..
-
Мястото там трудно може да се нарече възвишение, но все пак надигнато е. Погледни тая статия от PhD, Senior Researcher, Associate Professor : http://zheleva-martins.com/2010/09/17/честит-празник-софия-2/ Аз успях да локализирам следните координати: 42.708340, 23.318935 На това място има сега един парк , направили са го за разходка на кучета, но има и много едри камъни разхвърлени из него.. За софиянците: поразходете се до това паркче с фотоапаратите и огледайте от близко тия камънаци, току виж някой римски надпис още седи там на тия белите камъни. Това е точно пред входа на северната порта. Парк за кучета пред входа на северната пората ( приблизително на мястото където е седял овчаря).
-
Благодаря за помоща Мейкбулгар. Северен вход на Константиновата стена. Така се получава още по-добре, горе долу по схемата. Значи овчарят е застанал на развалините на нещо което е било северната врата или пропускателен пункт. Мостчето отзад ще трябва да е лъвов мост. Пътя по който минават 2-та турски конници е булевард Мария Луиза. Северната стена трябва да е приблизително по улица Клокотница или съседната - Селиолу.
-
-
Позиционирах го малко по-точно. Горе долу това е мястото дето е избрал Каниц. Каниц Това е на входа на София, ломско шосе, преди да се пресече една рекичка - Какач. А мостчето е сегашният мост на Ломско шосе, от там минава и метрото.
-
София преди Освобождението, гравюра на Феликс Каниц Обърнете внимание на рисунката на Феликс Каниц: кръговете от дясната страна приличат на изкуствени езерца или част от парк. Зад овчаря със стадото се виждат множество каменни колони - възможно е да е старо гробище. По нататък е моста. А в далечината са много джамии. Планината в далечината е Витоша. Мястото от което е направена рисунката е приблизително на входа на Малашевските гробища. Отзад мостчето е над Владайската река. Зад мостчето започва квартал Хаджи Димитър. Приблизителното място където е рисувал Каниц: тук.
-
Това е скъп лукс дето само богатите държави и градове могат да си го позволят.. Като се има предвид ценителският интерес към подобни съоръжения от страна на ромското братство то се знае че няма голям шанс за дълговременно оцеляване на такова. Съмнявам се че дори и в каменна или в бетонова форма все ще се намери някой дето ще се пробва да си откърти меча или друго. За нашите условия в подходящо да им се слага по един еленов камък - хем да е тежък и непомръдваем, хем да не може да бъде счупен.. А и да има някаква приемственост с другите ни племена.
-
Да.. 1000 пъти по добре да се разхождаш из парк с римските паметници отколкото из незаконни сметища, боклуци и всякакви такива места..Погледни по Гоогле мап и ще видиш до каква степен е занемарено. Никой чужденец няма да се трогне от паметник на някой безисвестен войн на хан Аспарух или Омуртаг.. То и българите едва ли си знаят имената на всичките царе, а какво остава за чужденците. Освен това помислиси кой е помлял римляните ??? Нашите германци - мизийските готи !!! Правим паметник на Атила от едната страна на пътеката , а на Аеций от другата страна .. Така ще е още по-жива паметта им. А ако искаш може и на същото място - показани в битката с копия или саби.
-
Така е, прав си.. Но май гледаш само едната страна на монетата. Забравяш кой е бил приятела на Тервел и как Тервел ходил да си пие питието в Константинопол, даше си имал любимото местенце там, запазена маса. А Симеон бил царя и на българи и на ромеи. Имало е войни, но има и мирни години, приятелство , търговия.. За църквата да не говорим.
-
Нали знаеш за оня стар философски въпрос - кое било по-важното - средата или наследствеността? Средата, това е родната ти земя, родното място. Наследствеността - това са гените и генетиката. При автохонците - подценяваш малко ролята на генетиката и въздигаш средата ( за по-просто земята и родния край) и готово. Дори си има и термин за същото: шовинизъм, местен шовинизъм. Това са тия дето са прекалено предани и отдадени на земята си.. Но ако сме честни: тракийските "бригади" не са шовинисти, а по-скоро интернационалисти. Щото се разпръсват да бранят империята по всичките и краища. И подобно виждаме и при илирийци и дардани. Ако ни трабва и по-добро научно обяснение: средата е тази която "отключва" скритите възможности на гените, заложеното, заложби или призвания. Още от древността се е "оценяла" изключителната роля на средата за проявяване на заложбите. И затова са се появявали такива велики люде... ( трябва съвсем да е лош матрияла , щот от тях нищо да не става). Но римляните са имали рецепта и за лошия материал: къде гладиаторчета, да се пробват при лъвовете.. Може и овчарчета да си останат а може и войничета. Забележи че Римската система, древния Рим са оставили много дълбок отпечатък на Балканите и обратното - Балканите са дали немалко на Империята. Въобще може да се каже че големите империй в даден момент от историята си включват или интегрират в себе си всичките или повечето от народите- етносите. Тези дето не успяват да интегрират, да смелят и да приравнят етносите си имат по-късно множество проблеми с местните си националисти... Римляните и за това са му намерили цаката: изселваш едни и заселваш на твхно място други - по-верни. (После и другаря Сталин ще приложи същата максима).. Англичаните пък също си харесали тая максима с разселванията, но при англичаните се ползва в още по-голята степен другият римски постулат; Разделяй и владей! Но да не се разсейваме в съвременноста. Вижда се че нищо не се е променило.. Само дето "чумата" вече е забравена, а на нейно място сега имаме "Ковид19".. Кое е по-вярното - за изключителната роля на средата или за изключителната роля на матрияла? Защо в едим момент средата е загубила изключителните си "магически" качества и защо "матрияла" по-малко проявява своята "изключителност"? Отговорът е прост.. Няма никаква "изключителност" . Има местни националисти които са примесени патриоти и родолюбци.. Има и интернационалисти, глобалисти всякакви смесени тем подобни. Като за всяка манджа: само с един единствен ингредиент не можеш да получиш вкусно ядене. Трвбва да смесиш в пропорции. Така и в съвремения свят и наука: прекалено много повярвахме на генетиката, забравихме за факторите дето подобряват и улесняват отключването на гените... Древните шамани по-добре са усещали магическото значение на земята. Връзката с боговете и вселената... Но също така Древното Християнство се постарава да премахне шаманите.. Христовата религия се нагажда и напасва за нуждите на Империята, а от шаманизма и помен не остава. Местният национализъм и шовинизъм е по-скоро проява на "шаманизъм" отколкото на голятата и всепоглъщаща Християнска Любов , която е интернационална по замисъл и природа. По тези причини автохонството няма големи шансове за успех .. (Да докажем на римляните че ние сме по-римляни, истинските римляни..) Не е целта да се изкараме римляни.. Целта е да кажем че е имало римляни и наши местни бележити римски граждани и военачалници. Нека ги кажем кои са тия велики люде. И нека да им отдаваме почести като на наши герои, а те са такива и го заслужават.
-
Гай Галерий Валерий Максимиан се оказва друг наш земляк или съселянин.. При това от столицата Сердика (София ) . Галерий се стреми към господство над цялата империя, за да основе собствена династия, поставяйки на всички постове свои земляци. Според летописа на Лактанций, той говорел, че империята трябва да се нарича не Римска, а Дакийска, понеже това е най-великият народ, а името „римски“ и „римлянин“ трябвало да бъдат забранени. На този наш гениален дакиец или илириец или дарданин - както и да го наречем все ще се окаже вярно.. Нищо чудно че после сърбите си успяват да преброят 17 императора родом из техните земи.. Ние дори не ги знаем колко са същие откъм нашите земи.. Същият Гай Галерий Валерий Максимиан назначавал свои хора по четирите края на империята, обаче за много от тях се казва че са подобни на тоя: "Максимин Дая - неук, избухлив и жесток варварин. Алчен и суеверен, склонен към пиянство и разврат, той нямал способности да управлява добре. Гонител е на християните. " Това е другото наше момче, земляче - Максимин Дая или Максимин ( Максим - овчарчето ) както му казвали ... (Наричан е с прозвището Дая или Даза (т.е. „овчар“), поради селския си произход.) - справка от Уикипедията !!!!! Сега тука влизаме в малко спорни територии - дали хората на големия шеф Гай Галерий Валерий Максимиан са от сръбско или от българско коляно. За да няма недоразумения: този път без шеги и майтапи.. Нито са от сръбско коляно, нито са от българите... Римски граждани са, от Дакия Рипенза или Дардания или както се е наричало по него време областта - вероятно обхващаща Софийското и Нишкото поле.. Списъка от нашенци , земляци ще се окаже доста дълъг .
-
Дали на мен така ми се струва или това е така? В Рим си имат сенат. Патриции.. Почетени граждани и консули и други институции. А Балканите са нещо като житницата и казармата им. Тук се тренират и разгръщат войските им. И не случайно императорите им са половината тукашни. Едва ли някой ще оспори това че Тракийските и Илирийските Легиони се превръщат в първостепенната войска на Империята.
-
Случват се и недоразумения, но нека сме позитивни! Старите баби и дядовци едно време ползваха израза "голям българин"... Примерно показват Фидел Кастро по телевизията и някой старец ще изтърси следното: " Голям българин е тоя Фидел Кастро ! " По онова време това се ползваше и в смисъл на едър човек.
-
После съм го поправил с по-безобидното: "този велик син на българската земя или на древните територии които днес наричаме България. " - което също може да плаче за поправка.
-
Ти сериозно ли си го взел това че Аеций бил българин ? Естествено че не е и никога не е бил и никога няма да бъде.. Аз това съм го писал полунашега, за разпалване на страстите. Дори не може да се нарече провокация, щото виждаш в какъв контекст съм го писал .. Примерно втората част на същия цитат: "пръв приятел на Атила" ... Първи приятели са нали ? И защото са първи приятели, скрепили голямото си приятелство с Каталунската битка, само че не един до друг а един срещу друг.. Така че нека си уважаваме шегите
