tantin

На Киргизки: ловец на мармоти - суур мергенчи В точката с нулата е планината Имеон. Значи тази дума за "суур" все още се ползва в киргизки език. Не знам как е с другите тюркски езици. Суур означава мармот.

Вариант 2: Имеонците и Суварите си говорят директно на хуно-тюркски! Това им е основния език.. (скитски или ирано-скитски сака - не знаем дали участва ). Хуно-тюркския език е също толкова вероятно да е общ език межди горните. Това е в резултат от Империяна на Зиези. (https://en.wikipedia.org/wiki/Zhizhi) Планината Имеон изглежда че е разделителната линия докъдето стига хуно-тюркското влияние... Ако прабългарите (тези от Имеон) са били на юг от Имеон, то едва ли са ползвали тюркски. Ако обаче са от северната страна на Имеон, то те са част от хуно-тюркската общност. Зиези управлява по времето малко преди новата ера: Reign c. 55–36 BCE Достатъчно време за да се наложи хуно-тюркски като новия лингуа франка за Централна Азия.

Аз продължавам да разглеждам как може едновременно да са верни и 2-те хипотези за произхода: Алтайската и Имеонската. Все пак разтоянието между 2-те области е значително: Това са цели 1250 км. Горе долу България - Франция. Значи не може едновременно прабългарите да са и на Имеон и до планината Тарбагатай . (ловците на белки, сур, саур ) Все пак доста неща идват да ни кажат че тези от Сувария и тези от Имеон са от едно племе. Вероятно имат общи обичаи, вероятно говорят много близък език , разбират се помежду си без проблеми. Възможно ли е едното племе да е дошло от Сувария, а другото от Имеон? После поради езикови и културни близости да са се обединили ? Теоретически не е невъзмонжо. Но практически е трудно да се е случило така. Ако обаче това е ситуацията, то само една група езици предлага най-прилично обединяване за тия племена: скитските .. Ако прабългарите от Имеон са от групата на южните скити, а в Сувария има от източните скити , то тогава те биха могли без проблем да се разбират помежду си на родиня си диалект на скитски - ирански.. Съответно суварите вече са усвоили или в последствие усвояват тюркския ... Там в тая контактната област до Монголия се случват доста събития, там се заражда началото на тюркската конфедерация.. Обаче прабългарите от Имеон няма как да са научили тюркски от планината Имеон... Невъзможно е за оня момент.. По пътя до Кавказ това е възможно да се е случило, но е недостатъчно за тотално изместване и изтриване на "Имеонския" език. Значи единствената възможност за комуникация между Имеонците и Суварите -аз я виждам като скитски език.. Съответно Сур, Сурва - най-вероятно ще да е остатък от скитското наследство. Впоследствие монголците и тюрките заменят тая дума със съвсем други названия. Явно че идването в Кавказ на Имеонците и Суварите по някаква причина се е случило по едно време или близко във времето. Близоста на език и обичаи вероятно да са допринесли за тесни връзки между едните и другите.. Суварите полека лека се турцизират.. Те вероятно са били частично турцизирани при първоначалното им идване до Кавказ.. Значи проблема е основно в езика на Имеонците.. Ако вярваме на Приск, тракиеца - Атила си е "скит"... Дори не е и хун, а е скит !!! Но вероятно с него вече има прилично количество хуни, които обаче без проблем се разбират с него, понеже "суварите" са вече частично или изцяло "хуно-говорящи" ??? Алтайската хипотеза си е съвсем работеща, отнесено за суварите или източните скити . (ако те обаче са огури, каквито твърдения също има, то тогава скитския не може да бъде ползван за общ език ).. Ако обаче Атила не е от Имеонците, а е от другата група: на Суварите ??? То тогава проблем с преводачеството няма.. Атила ще знае и скитски и хуно-тюркски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Самур Ето и това животинче е от същата група . Интересно че името се среща в следните разновидности: сурок, самур, Соболь, Сурки..

В допълнение: прабългарите са били ловци на такива животни заради кожите им . Не всичките прабългари, но някои от племената им . Специално за кутригурите мисля. Добавих още, пак там в темата при ловците на белки, за да не се разводнява хубавата тема тук.

Да припомним малко от тая тема: кутугури- оногури - някои от тях се занимават с лов на белки . Поне за тия наименования бях срещнал като най-близки: -гиркугир - белка-летяга - летящата катерица самур - Сурка - мармот - Гималайский сурок -лат. Marmota himalayana Има планина в Казахстан, която се казва: Тарбагатай . Название Тарбагатай происходило от монгольского языка: (на старомонгольском письме тарбаган современный монгольский тарвага — от монгольского «сурок», суффикс творительного падежа тай); дословно — «гора, на которой много сурков». На съвременен монголски: самур - булга ( На казахски: Бұлғын ) . След голямото хунско поражение от китайците през 2-ри век племето Дулу се скриват високо в планината, известна като планина на мармотите.(самури). Или планината на булгите. (Дулу "укрылись в горных долинах Тарбагатая") Има леко развитие по тая тема: Tarbagatai Mountains https://en.wikipedia.org/wiki/Tarbagatai_Mountains Името на тази планина буквално означава планината на мармотите или планината на белките. Но това не е всичко.. Изтоия дял на тази планина си има по-специално наименование: https://en.wikipedia.org/wiki/Saur_Mountains Саур Няма никаква грешка: това също означава планина на белките, на мармотите, само че на друг език. Сур или Саур. Сур , саур.. Това ни отвежда до едно древно място, наречено Сувария. Сувари или Савири.. От там са тръгнали тези племена на савирите. И от там идва нашето сураки , сурваки , сурва нова година.. Сур е от белка, но кожите на белките са също скъпоценност, вид пари. Богатство. Съответно Сур идва да покаже и благополучие, щедрост. Колкото повече белки, толкова повече богатство. Да има много белки през годината, си пожелавали пра-българските ловци. И още едно "случайно" съвпадение: самур - булга ( На казахски: Бұлғын ) . Дори и на кавказки език се е запазило някакво наименование на белките като Булгин, Булга.. Дали и това е случайно? Говорим за съвпадение през следните езици: български, чувашки, монголски и казахски...

Много добра тема. Благодаря за изследването ви. Аз бях започнал да разглеждам подобни неща във връзка със старите българи lovcite-na-belki

Ние ползваме твърде модерни подходи в опита да разберем старите цивилизации. .. Истината трябва да се търси с подход, максимално близък към начина на живот и оцеляването на древните племена. Особено при степните народи , а и не само степните - при първите земеделци.. В древността земеделието е било задължение на жените.. Дайте да не се лъжем.. Мъжете са се занимавали с защита , били са ловци, войници. Ходели са на грабителски походи.. Идеята за "мирния" земеделец , дето ходи кротко и спокойно да си оре на нивата с двата вола.. Или че ходи със стадото вакли овчици в планината и го няма по 2-3 седмици че и повече.. В степните цивилизации живота е около стадото и животните. Но без значение - дали мъжете са ловци, риболовци, земеделци, войници , търговци.. Домакинството винаги си е било част от задълженията на жените. Жените не само чистели и готвели, гледали многобройната челяд.. Ами са се занимавали и с основно земеделие в непосредствена близост до дома.. С изключение разбира се на ония жени, дето наедно с мъжете са ходели с ония покритите каруци и са мъкнели цялата покъщнина със себе си и децата си. Така наречените номади, дето нямат точно установено място.. За пра-българите по всички свидетелства има установяване. Имат си дом, села.. Те не са типичните номади.. Вижте Петър Добрев, той го разглежда това .. А жените им все пак са основните крепители на домашното им стопанство и това е било на всякъде по ония времена.. Как е положението при хуните: Те не само че са номади, но и имат по много жени.. Жените им са пръснати по най-различни места и села.. Не са на едно място.. Могат да имат жена на една територия... После на 200 км може да се окажат че имат и други владения, и друга палатка е под техен контрол и си имали и друга жена там... Жените им си знаят задълженията и работата.. Най много да оставят накой стар войн - жрец да седи в селото и да им наглежда жените и децата. А младите войни ходят след стадата или с войската за да се бият с другите там племена и врагове.. Това са били хуните, не са били мирни овчари и коняри, а са били много агресивни, бързо подвижни и организирани по войнски структури - на племенна основа.. Само че племената им си имат мъжка структура и женска структура.. Мъжката и женската структура функционират сравнително независимо едни от други.. Днес мъжете от едното племе посичат мъжете от другото племе.. Обаче жените на посеченото племе си продължават живота и традициите си. Всяко едно завладяване на нови територии при хуните е носело като плячка не само богатства, но и жени и всякакви там други привилегии. Ако другото племе се покори, то те са пощадявали мъжете, но са ги принуждавали да воюват с тях като съюзници или пък в знак на приятелство са си разменяли жени или са давали дъщери от едно племе за жени на мъжете от друго племе.. И така са се сродявали, така са смесвали езиците си.. Сродяванията между племената са били доброволни - политически обусловени или пък принудителни - когато едната страна завладее другата и налага със сила правилата си.. При хуните този процес на завладяване е особено силен и показателен и после по същия начин бива продължен и от тюрките и монголите.. Има си оригинал тюрки или хуни - където да речем и мъжката част и женската част са еднородни, хомогенни. Обаче тия с многото жени понякога контролират смесени селища - където жените в другото селище са от друга група. Метиси да го наречем. Значи такива племена би ставало най-бързото смесване на езици .. Мъжете говорят на един език, а жените на друг.. Как те се разбират - не е време и място да го обсъждаме тук.. Но горе долу това е било по хунските времена. Прочетете историята за Атила от Максимин Тракиеца или Амелин Марселин. Прабългарите изглежда са от някаква подобна метисна група - не се знае каква група жени и вероятно хунски нашествие.. Може да са били политически съюз, може да е имало силово налагане, насилствено хунизиране.. Все пак жените са запазили голямата част от типичните за бита им и облеклото особености. Дори и мъжете им изглежда да не са били тотално изтрепани и изместени от хунския елемент.. Затова и се откриват толкова много ирански елементи ако щете.. Но и отпечатъка, оставен от хунските завоеватели е доста видим. До такава степен, щото някои изследователи твърдят че пра-българите са самите хуни.

Всяка една дума, до която се докопаме и за която установим че е присъствала в речника на прабългарите за нас е "прабългарска" дума. Ние търсим речника им. Отделно корени на думите, произход на тия думи. Склонения и прочие. Това което ти правиш МейкБулгар няма смисъл: влагаме усилия , намираме думи, обясняваме ги, а после ги зачертваме тия думи, понеже не ни били удобни, не се вписват в политическата насока... Щом са били в речника на прабългарите, значи са прабългарски. Дори и за месеците: виж как ние казваме и записваме Януари. Виж как го казват и записват в Малайзия. И ние и те ще разпознаем тая дума и в 2-та варианта. Но нашата дума Януари си е българска, български вариант и българско записване на тази почти универсална и международна дума. По начина по който някой ще каже или запише Януари веднага ще го познаеш дали е българин. Така че нека не зачертаваме българщината в календарните месеци. Името на месеца е носител на информация за идентичността на народа. (все пак трябва да се съглася че с тая информация трябва да се оперира внимателно, не можем от името на месец да вадим изводи за наименование на планети или на животните ако нямаме някакви допълнителни потвърждения ).

Имаме още един аналог , синоним за числото "1". Това е "раз". Раз се свързва с еднократно усилие: - от раз, от веднъж, от един път, бързо. - раз, два, 3, 4 - броим подред, ползва се за такт, бързина, скорост. - раз - рязко - бързо, внезапно, отведнъж. - раз - може да го свържеш по произход с рязането, режа. Защото отсичането става така, със замах, раз и готово. Ако първият удар е недостатъчен, налага се да приложиш втори път усилие - Два..и така нататък.

Дай да погледнем за числителните бройни или редни. Едно - но казваме първо, първом. Може да кажем и едном, едного, один раз, однождий, или веднъж. Тоест думата едно се склонява по 2 съвсем различни начина. Отделно от това имаме и трети вариант за Един, Единичен: това е "сам". Самичък. Самец. Само. Само и единствено - повторение за подсилване. Бях сам, бях един, бях първи. Усещаш разликата, има нюанси. Самотен. (Няма други) Първи - преди другите. Един - един от многото. На английски това са : one, first, only. Only е производно от one. В английският обаче и "втори" си има отделната форма за second. Нашето Втори е вероятно производна от две two, tva, dva twarom, vtorom. Докато Първи е производна от бойните редици: Пер, Бир : Первом. Тоест Първи - най вероятно пройзхожда от бойния строй , от военната терминология и има произход от знаеш кои езици.

Направих още една проверка с коза на уйгурски и този път нещата се подреждат горе долу. Проверка за Козел (поначало календара ползва Козирог за символ, би трябвало да е от мъжки род.) https://ru.glosbe.com/ru/ug/козёл ئۆشكە Произношение: 'eۆshkە Тук вече близостта на етхь и 'eۆshkە е повече от видима. Само че това е при схемата на Янков: 876 МАЙМУНА БЕХТИ ЕТХ ПОКРЪСТВАНЕ

Все пак: нещата са 50:50 в тази си част. етхь - би могло да се сравнява с уйгурското: 'eۆچkە, което пък вероятно се чете като "ЕЦКЪ" - за коза... И тогава за куче спокойно може да кажем че се е наричало: "теку" . При силна втора сричка Ку, първата сричка е слаба, почти не се произнася освен едно слабо "т". Малко стъкмистика прилагам в тази част, но веднъж натъкмени нещата е много по-лесно после да се потвърждават и доказват. Имаме една стара дума за овцата на български: наричат я още "бечка " .. Аз съм си мислел че е заради блеенето " беее" - като типичен звук за овцата. Без да имам други доказателства, оставам това като отворен въпрос относно дали етхь може да е било нещо като "ечкъ, бечкъ" за овца.. то и коч не е много далеч то тия думи.

И понеже в тюркските езици думата за кон е Ат, то аз се замислих как ли са различавали Ат от Ят или етхь.. Реално по начина на записване тези думи биха могли да се произнесат много близко. То отговора е в ударението и интонацията. За да ги разграничим трябва ясно да произнесем ударението: Ат , àт - с ударение на А-то. това е кон Ят, Етхь, Етхъ - това е куче.. Това е като да се разграничи "А" от "Е" Все пак при прабългарите този проблем не е съществувал особено, понеже те ползват по-сложната форма на " имеон -шегор " за коня, тоест имеонска крава.. Това доста много ме изненада, признавам си.. За един конен народ на наричат конете си кравата на Имеон ! Сигурно са имали причини да се гордеят с конете си - от специална порода..

Все пак проверката за "куче" доста неоспоримо показва следното: Татарски: dog - эт Уйгурски: ئىت - това се чете като : 'eat или нещо като "ЯТ" Значи най-вероятно прабългарската дума за куче ще да е била: "етхь" .. Твърде много са близостите и паралелите с татарски и уйгурски.. Не можем да си затворим очите... Сори Янков, ще се окажеш прав че все още нещата не са изчистени. Има си работа по календарната част.. Откъм лингвистика обаче нещата започват за мен да се проясняват.

Спорът е единствено дали "теку" е куче или овца, коза.. Анализът на Призак никак не е убедителен в тази си част: овца теку [8] qony qoin қой ҡой қой хой қақай „свиня“ (монг.) куче етхь [10] it it ит эт ит турна „жерав“ инек „крава“ Преведено на уйгурски получавам следните думи: sheep, ram , goat --> قوي قوچقار ئۆچكە Това обаче има следния прочит: qwy qwچqar 'eۆچkە На български би звучало: коу (нещо като английската крава) коцкар (няма нужда да я обясняваме тая дума, но никога не съм предполагал че идва от "коч ", въпреки че близостта е очевидна ) ецак ( за коза или козел ) Никоя от тия думи не показва близост с "теку", затова съм много по-склонен да отнеса теку към кучето.. Поне имаме втората сричка "Ку" която е много характерна и силна особеност при кучето. Искам да кажа че анализа на Присак е наистина много слаб в тази му част..

Горе долу това са животните, за които няма особени противоречия: дракон - верени (варан) мишка сомор вол шегор заек двлан змия диломъ кон имеон-шегор / от планината Имеон ? / петел тох маймуна бичин свиня дохсъ

Относно животните: там е по-сложно. Повече съм склонен да вярвам на схемата дадена от Прицак - откъм лингвистика. (Но и обосновката на Янков си струва. ) https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_календар Разминаването е само при 2 или 3 животни. . За останалите можем със сигурност да твърдим как са се назовавали съответните животни на прабългарски.

Ако сметките на Янков са верни ( той не си вярвя, но аз съм много склонен да му вярвям и дори си мисля че нещата са точно така) то можем да се похвалим с доста прилична възтановка на числата при прабългарите: Proto-Bulgar Число на татарском Уйгурски Лат. числително, редно Число на прото-български числително редно 1 ALEM, elem Алем Ал бер ялдагха барандза 2 ике якка яккандза 3 večem Вечем Веч өч еч ечандза 4 tütem Тутом Тут дүрт тут тутандза 5 behtem БЕХТИ Бехт биш беш бошандза 6 altem АЛТЕМ, алтом Алти алты ялт ялтандза 7 čilem ЧИТЕМ Чите җиде якхша йоттандза 8 sehtem ШЕХТЕМ Шехте сигез соказ, секаз соккандза 9 tvirem Твирем Твир тугыз мумаса туккандза 10 ун Тср Юнандза 11 унбер Юн-бар Юн-барандза 12 унике Юн-ек, Юн-екандза

Дадох примера с уйгурите, понеже те са точно доказан случай, при който оригиналният им език е ирански или скитски (сака). Върху тоя език се наслагва като следващо ниво тюркския. Тоя тип езикови смесвания винаги дават някакво наслагване, езиково напластяване. При уйгурите сега езикът им е тюркски, но в лексиката им присъства огромно количество думи от ирански или индо-европейски произход. Почти за всяка дума те имат 2 варианта - един тюркски и един ирански. (това го казвам само и единствено на базата на проверки, които аз съм правил и съм сравнявал за определени думи с най-общ характер .. ) Ако прабългарите са от същата или подобна група, в която първоначален език е бил индо-европейски или ирански и върху него се е насложил следващ пласт - тюркски - то ние бихме очаквали да наблюдаваме подобни процеси в езиковото усвояване и съответно приспособяване.. Но понеже тези процеси са се случили в доста отдалечени времена, то едва ли може това да е станало по еднакъв начин.. Според официалната информация уйгурите са се турцизирали едва към 10 век, а към 11 век техния местен език е бил само за домашна употреба. Прабългарите са се турцизирали или хуни-зирали вероятно към началото на новата ера- 1ви век. Има разлика между хунизирали и турцизирали.. Към 10 век тюркските езици са били вече окончателно оформени.. А в 1ви век тюркски език все още няма. Имало е някакви езици на северните народи . "Хубаво или лошо" - налага се да приемаме реалността такава каквато е.. Прабългарите са един от проводниците на нововъзникналите хуно-тюркски езици и чрез прабългарите един от тия варианти достига най-рано до Европа. Дали прабългарите са си говорели с жените си на друг - домашен език в къщите си , подобно на уйгурите - трудно е да се каже и да се гадае. Но поне в официалната употреба изглежда са ползвали здраво някакъв първоначален хуно-тюркски.

По време на тая дискусия те влизат в разгорещяване на спора. Едната група от техните академици отстоява дълбоки ирански връзки на прабългарите - костюми, религия , погребения. Другата част от чувашките академици отстояват тюркско-огурски произход. Проф.В.Димитриев казва това си твърдение в най - нагорещения момент и не се доуточнява. Относно "р" ротацизма на прабългарите и суварите явно те нямат никакви съмнения и препирни. Но дали "р" езичността се отнася и за останалите: авари, хуни ? Не става ясно. В него момент буквално му казаха на професора да не говори, щото не знаел... А той изглежда имаше какво още да каже.

Според това, което твърдят чувашките академици - връзките между прабългари и сувари, сабири са още по стари, от времето преди преселенията. Българите и суварите първи поели на запад по времето на хунското нашествие 2-ри век. Езиковата им близост вероятно не е от 10 -11 век, а много по-стара - вероятно от преди новата ера. Те говорят за формиране около 1000 г. пне. Не знам за угърски остатък или влияния, вероятно такива има.

Причини всякакви: географско положение, езикови и всякакви други контакти. Не съм имал време да търся в тая посока. Това е една хипотеза. Прародината им. Великата Сувария както казват чувашите.

Да, това ми е известно. По него време се заформят така наречените тюрки или бъдещите тюркски народи. Ако трябва да търсим баш тюрките , то трябва да ходим на север при якути, тунгуси и подобни. Всичко от централна Азия, дето се пишат за тюрки са смесица. Включиетлно език, числа и прочие.. Числата на северните народи , езика им са много по-древни с няколко хилядолетия.. Тюрките са резултат от политически коалиции.

Сега за числителните, мисля че споровете са много по-малко. Почти всички дават едни и същи числа. При това има съответствие с някои си "индоевропейски език" , дето не го знаем съвсем кой е той. все пак няколко езика ни дават добро съответствие: http://www.zompist.com/asia.htm