tantin

Благодаря за съвета Атоме. Още малко да поровя по ИЕ тематиката, а спирането ще стане от самосебе си. Тука сега ми е потръгнало, нека видим още малко по темата с осите и пчелите. Ползвам едни скриптове при преводите, така че с минимум труд мога да изкарам тонове с думи. Не е задължително да ме четете, аз като стигна до нещо по-съществено ще се обадя. Гледайте на тази тема като нещо в кьошето....

Сега да погледнем осите: Не е ли красиво? Пчелите са "аспа", а осите са "веспа" ? И докато при пчелите имаме повече разминаване, то за осите можем да кажем че всички ИЕ са единодушни по тяхното наименование. Лекото изключение при французите не бива да ни учудва: старото френско наименование ще да е било Геспа което пък е директно продължение от същото Веспа.

Защо пчелата е толкова интересна дума в индо-европейските езици? Защото пчелите са известни на човечеството много преди да започнат да се правят оръжията за убийства. По времето на културата cordedware пчелите вече са били част от ежедневието на европейците. И вероятно същото можем да кажем и за Ямненци. От пчелите можем да направим заключение до кога едни индоевропейци са били заедно или в контакт с други. Един пример от гърците: sword σπαθί thorn αγκάθι honey μέλι to stab να μαχαιρώσει wasp σφήκα При гърците - пчелата не е бодлива , не хапи, а дава мед. И затова се нарича медодайна, медена. Пропускат факта че е остра и бодлива. Това обаче не е така при остата: σφήκα . Относно осата при гърците трудно мога да кажа повече, но има какво още да видим за осите.

Да добавя още едно келтско значение по последните тълкувания: Бретонски: gwana - то stab - пробождам gwenanenn, gwenan - пчела За сравнение също: épée - Arme de main faite d'une lame d'acier pointue fixée à une poignée munie d'une garde. - на френски това е меч, фехтовка. Оръжие за пробождане. (сравни с abeille - за пчела) sword épée, sabre, glaive, lame, bataille, duel à l'épée

Здравейте уважаеми участници... Както вече ви казах, това ще се окаже поредната много интересна тема.. И ще видите колко много изненади ще срещнем по пътя.. Има причини, исторически и лингвистигни.. Започнах с пчелата и бодила и може да продължа още малко по тази линия. Вече ви доказах че името на "пчелата" произлиза от "Бодил".. А сега ще ви го докажа съвсем, като направим още няколко проверки и в други ИЕ езици. Както вече го показахме в първия постинг, името на пчелата в славянските езици произхожда директно от "бодил". А ето за съпоставка с други ИЕ езици: English thorn bee Bulgarian трън пчела Lithuanian Erškėčių bičių Latvian ērkšķis bite Latin spina apis Romanian ghimpe albină Albanian gjemb bletë Italian spina Ape Spanish espina abeja Catalan espina abella Galician espiño. Bee. German Dorn Biene Norwegian torn Bie Welsh drain gwenyn Irish dealga beacha ScottishGaelic droigheann seillean Какво забелязваме? Навсякъде се заблязва тази прилика между пчела и трън. Но да започнем от латинското Апис . Вероятно в по-древни времена това се е казвало "Аспис" . И от там Аспис - Аспина - Еспина. / спина/. По отношение на латински / италийски / испански - нещата са видими. Латинското Апис се изменя към френското abis - abeya -> abeille . Келтското наименование за пчела буквално се съвпада с албанското/ румънското за трън. gwenyn - ghimpe gjemb . А по отношение на славянското трън , немското: Dorn, английското: Thorn - дори няма нужда и да коментираме. Ние вече уточнихме че славянската форма под която "трън" влиза като наименование за пчелите е "бодил".

Идеята беше да видим с колко (хил. години) ямненския е по-стар от славянския. Отговора е приблизително известен: На лингвистичната карта дават 2500 г за славянския, тоест поява между 500 г пне или около началото на новата ера. Между ямненци и славяните има още около 2000 - 2500 г.

Малка поправка: значението на "нимфа" не е свързано с вдовица. https://en.wiktionary.org/wiki/ἠΐθεος From Proto-Hellenic *ewítʰewos, from Proto-Indo-European *h₁widʰéwh₂. Cognates include Sanskrit विधवा (vidhávā), Latin vidua and Old English widuwe (English widow). unmarried young man, bachelor one who is unmarried - Тоест: Нимфа - ще да рече мома. ἠΐθεος / нифеос/ - ще да рече момък. И в единия и в другия случай ще да рече че не са омъжени/оженени.

Списъка с ИЕ думи е много дълъг. Примерите които аз давам са основно от тук. Можете да погледнете още в речника на Старостин тук. Още една интересна дума: Вдовица. (Вдов). На английски е Widow. Reconstruction notes De Vaan disputes the existence of this word as a feminine noun in PIE, as the Latin and Greek forms point to a thematic adjective *h₁widʰ(h₁)éwos which could be substantivized for people of either gender.[2] Proto-Hellenic: *ewítʰewos m; *ewitʰéwā f Alternative forms[edit] ᾔθεος (ḗitheos) – Attic <-------------- ???? ᾄθεος (ā́itheos) – Doric Ancient Greek: νύμφη Интересно значение за "Нимфа" - това би трябвало същото да значи и вдовица. - оказва се че не. "Нимфата" се ползва изобщо за млада жена, богиня или полу-богиня, може да е мома, може да е женена (не се знае семейно положение). (може и за вдовици да е било, но значението се е изменило с годините и в един момент е станало понятие за жена в разцвета на силите си и красотата си. ).

По-скоро проблема е другаде: Едва ли Живко може така лесно да ни оплете. По-трудно е да бъде проследена мисълта му, а още по-трудно е да бъде проверен по източниците дето той ползва. Да речем че той цитира разни автори. Но отдолу са 50 заглавия ако не и повече. Цитатите му са малко разхвърляни. Не посочва конкретно откъде ползва даден факт. "Представата за числото девет се получава от петте пръста на едната ръка «голяма педя» и от първи до четвърти пръст на другата ръка, 5+4=9! Так или иначе календарният термин твир/твирем – девет, девети, е много близък с ТМ ез., а в тюркските ез. се наблюдава правилото на зетацизма, или прехода r>z, което паказва, че тюркските форми не са първоизточника на каленадрното название!" - споменава разни такива факти, дето биха били много интересни и полезни в тълкуването, но да се докопаме до първоизточника значи да му изчетем всичките 50 източника и да пренаправим наново неговия труд. Това за "Товирем" за мен е интересно, но от неговите източници аз трудно мога да се докопам до информацията, до която изглежда той се е добрал. Това с пръстите на едната ръка , + другата - аз дори не мога да му разбера идеята. Как успя да получи 9 = 5+4. тутом – четвърти, петтицата липсва в неговите числа. Бехти - което нормално другите превеждат за 5 - Войников превежда за пълнолуние, което силно ме съмнява. Но да не се занимаваме с "бехти". Въпроса ми е как така Живко успя да докаже че "товирем" = 4 + 5 ? Аз нещо не го виждам и не го разбирам в тази част. PP. Похвално че той така е видял и разбрал нещата, но все пак трябва и нас да ни убеди в същото. Той звучи убедително за самия себе си, но е доста неубедително пред широката публика, която също би желала да се убеди дали това е така или не.

Относно "твирем" - ще цитирам Живко: Бих казал че Живко е свършил огромна работа по тоя календар. Много здраво е преровил из тези сибирски и самодийски народи. Аз примерно съм поровил по 1/3 от тях, затова останах много приятно изненадан от новите факти които той е насъбрал. Започва да се очертава все по ясно картината на онези жужани, рурани или както ги наричат там древните автори. Живко е успял да ни доближи с още една стъпка напред.

То май ти нещо беше на лечение, че толкоз време те нямаше? Чак се бях притеснил за теб ?

Подобно на тази тука. (тая не е моя)

Дори пробвах да го покажа във времето как е станало, но си е много работа. Няма кой да ми плаща да правя такива презентации.

Хети и тохари за момента не ги разглеждаме. Но нищо не пречи.

А ето и схемата на разделението на езиците според лингвисти: Цялата статия тук.

Гледаме къде са разположени, с кого имат контакти, как стоят езиково и къде има директна връзка със съседните им ИЕ.

Не бе хора . Не съм засегнат, и не са глупости. Сложих малко ИЕ терминология в насипно състояние, дори не съм коментирал много по тия неща. Ще ми се да видя къде стои славянския спрямо другите ИЕ: германски, келтски, латински, италийски. Доколкото виждам ( а аз и преди бях стигнал до същия извод) - е че славянския е по-късно формиран. Ще гледам да нарисувам една схемичка.

Т.4 тъмен, тъмнина, тъмнота, тъма Уелс: tywyll - (twilight ) Irland: dorcha ( от здрач, здрачаване ) Шотл. dorcha From dorcha (“dark, dusky, enigmatic”), from Old Irish dorchae. ===> Което пък още веднъж идва да подскаже че има връзка между "здрач", келтското "dorchae." и късното английско "dark" . Мрак: Derived terms[edit] *sǫmorkъ - сумрак - мрачен -мръква -мрачина

54. latin: solis gr. ήλιος rom: soare it: sole welsh: haul Irish: ghrian Scots Gaelic: ghrian Келтските наименования за Слънцето се извеждат от друг корен: gʷʰer- - което пък е свързано с грея, горя , жар. https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/gʷʰer-

S. 51

Губиш си времето с тези проверки по ингушки, приятелю. Това дето намираш са или късни заемки от руски, или случайни съвпадения, или турцизми, или иранизми, че дори и арабизми / там е ислям/. Все пак виж още веднъж списъка на Свадеш - никакви съвпадения няма, освен вътрешни измежду кавказките езици. https://ru.wiktionary.org/wiki/Приложение:Списки_Сводеша_для_нахско-дагестанских_языков

Май си сбъркал със заглавието на темата. трябвало да я кръстиш за ингушкия език като за праезик в основата на ИЕ , а не да почваш с тракийцките .;) Между другото немски и английски са едно, английския е разклонение на немски с множество добавени латински и келтски думи. Освен това английски се формира много късно. Ако ще даваш примери с английския - проверявай по коя линия идват - немски, латински, бретонски или друго.

Дори сърби и хървати казват "купус". Wedding cabbage (Serbian: свадбарски купус / svadbarski kupus) is traditional Serbian dish. - това което е нашите сърми - те му казват "купус" - пак от капуста, копс.. А нашето "сърми" мисля че идва през влашки, но може да се погледне повече.

Ти не трябва да приемаш ингушките думи за 100% автентични. Щото те от 100 или 200 години са в рамките на Руската Империя / Съветски Съюз и сега Русия. В такива ситуации подчинените народи заемат множество лексика от Държавата господар. Не съм гледал толкоз задълбочено по кавказките езици, но като цяло те нямат много вземане даване с ИЕ. Освен осетински - (Иронски) - всички други кавказци са не-ИЕ. Сега за капуста: (зелето) - прав си - наистина го извеждат от каппа - глава. ( но това не идва от Кавказ. ). Немското копф, латинското caput. Преди да навлезе обаче в славянския, зелето има други разновидности: kopūstų (литовски) kāposti (латвийски) kapsas (естонски, заемка ) Докато на балканите зелето (зелкия) вече се ползва като дума преди още славяните да са се отделили като самостоятелен език от общия славяно-балтийски масив. Затова и твърдя че това е балкански субстрат.