tantin

20. бродяга - за тоя дето ходи, скита брод - за път, място за минаване, проход

11. бълг.: вря, варя

фригийски: ΑΒΒΕΡΕΤ abberet will bring

Поканвам ви в много специална тема, в един много интересен разговор. Вече намекнахме за предполагаемата връзка на славяните с древните индо-европейци. Генетически нещата го потвърждават. Сега остава да видим и да си разясним разни дребни нещица, дето са ни убягвали от погледа. Където и да погледнете все ще откриете интересните съвпадения. С какво да започнем? Да речем с нещо от най-безобидните неща.. Или не точно - с пчелите? *bʰei- («пчела»): ст.‑слав. бъчела, рус. пчела, укр. бджола, польск. pszczoła, лит. bitė, латыш. bite, осет. мыды'бындз', ирл. bech, англ. bēo>bee, нем. bīa>biene, алб. bletë, прусск. bitte, валл. begegyr, гэльск. bekos, др.-норв. bý, лат. fūcus https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_праиндоевропейских_корней Сега директно ще ви докажа етимолгията, от къде произлиза името на пчелите. Да погледнем литовски и латвийски: bitė, bite . Това на какво ни прилича ? Английското байт, което значи хапя, боде. Само че при пчелите - това е жили, ужили. Което идва да ни подскаже, че наименованието тръгва от способността на пчелите да хапят, да жилят. С това си обясняваме половината от етимологиите на: bee, bite, bia, blete bitte... и т.н. По-интересната част за нас са обаче славянските наименования. Игнорираме за момента "*bʰei" като реконструкция и ще направим наша си реконструкция. укр. бджола - това ни напомня на "жили", "жиля".. Знаем че пчелата жили, хапе. польск. pszczoła - много се доближава до нашето "пчела". Обаче изненадата и отговора намираме от старобългарския вариант: ст.‑слав. бъчела . И търсим връзка с друго нещо което така боде и хапе.. Не точно хапе, но все пак ни наранява: бодил. Бджола-БъДжол-а Бъчела.. Бодил.. Виждате как и откъде се е появило наименованието на "пчела". Няма нищо общо с байт, понеже Бодил и байт са разни думи.. Но дали е така ? Бодил, боде, байте? Боде и bite - са също прекалено сходни за да кажем че не си приличат.. Значи все пак имат доста общо помежду си.. В едните езици пчелите са бодящи, а в другата група езици - пчелите са наречени "бодливи". Веднъж след като разгадахме откъде идва "жиля", това може да ни помогне и с разтълкуването на "жила".. Но това ще го разглеждаме по-нататък .

Тука уцели шестицата: zèle nom masculin (latin zelus, du grec dzêlos) Ardeur, empressement au service de quelqu'un, d'une idée ; vive application à très bien faire son travail : Excès de zèle. Тази дума се ползва и в сегашния френски, но не съм предполагал че произхода може да е от гръцки и латински.

Ти ако искаш наричай "ямненския" - "тарантински". Еднакво вярно ще е спрямо "ямненски", понеже и в единия и в другия случай те не са се самонаричали така. Това си е чисто условно понятие как ще го наречем. Но понеже културата "Ямна" си има ясни показатели - измерение откъм време и място - то съвсем логично и естествено е да наречем и езика им от онова време за "Ямненски"... И така няма нужда да доуточняваме всеки път за какво става дума. Ясно че между реконструирания ПИЕ и Ямненски може да има множество разминавания, но като цяло Ямненски ще е най-близък до предполагаемия прото-ИЕ език.

Грешиш. Ямненския е на практика вече реконструиран. https://ru.wikipedia.org/wiki/Праиндоевропейский_язык

Да се върнем пак на свежата хипотеза: славяните са доста близо до ядрото на индо-европеизма - Ямна. Гледах онзи ден генетическите диаграми. Ямна са на около 45:45 :10 - WHG : Кавказ: ANE. При това ямненския език седи доста близо до славянския. ANE директно ги изключваме от ИЕ. Кавказците също. Значи ИЕ трябва да са някаква част от WHG. Трябва да търсим ИЕ в източната и североизточната част на WHG, там където са и славяни и балти. При смесването на същите се формира Ямна, а не обратното.

Да не прибързваме със "зелето". Както вече казах зелето е документирано във фригийския. Най-вероятно подобно е и при тракийски илирийски. С една особеност- стар влашки е "беардзиле, веарЗиле".. И нищо чудно ако "зеле" е тръгнало от тая съкратена форма на verderie - зеленина. Щото руснаците и сега си казват "капуста". Зелето се ползва от южни и западни славяни. Така че темата ни все още е за "тракийския". След като 'оправихте" спора по Кукузел можем пак да се върнем към Палео-балканските говори. Защо в Дакия и Мизия назовават селата си с "-дава". Докато разглеждах славянски топоними ми дойде наум интересно предположение . Брягово, Куманово, Сега ползваме много такива наименования в притежателна форма. Но това не винаги е звучало така. Брягово - Брегово - може да се произнесе и като "Берегауа". И от там у може лесно да мине във В. Получава се " Берегава " - Брягово. Подобно е и "Даугава". На юг от Стара Планина започват топобимите с -итца. Твърдица. Променя се притежателната форма: (Мостич). В тоя континуум от говори влашкия може се окаже че е междинен свързващ говор между старите балкански говори и славянските говори формирани до Карпатието

Москополец много добре го е записал и на четирите езика. Забележете влашкия вариант: "беартзиле" (veart-zille) На съвременен румънски се казва varză . Което ме кара ще веднъж да си мисля че зеле е балканска дума, още от тракийци и илири. Румънската версия за зеленчуци не бива да ни учудва. Идва от verde - verderie - зеленина.

Този разговор за зелето и за Йоан Кукузел вече го водихме веднъж, същите хора , в темата за двуезичието и по повод речника на Николай Москополец от 17 -18 век.

Противопоставяне е свързано с военни съюзи, с агресия, с изтребване, с непримиримост и враждебност. А отношенията българи - гърци през вековете са повече приятелски отколкото враждебни. Дори църквата им е обща, празниците им са същите. Ти обаче виждаш само враждебността, и при това смяташ че българите били враждебните. Да не би баба ти да е гъркиня ? Или си емигрирал в Гърция?

Ха ха ха... Ти това ли наричаш противопоставяне ? Има разлика между разграничение и противопоставяне.. Разграничението е част от класификацията, то е част от периодизацията, от систематизирането..До тази дата и след тази дата. Преди и след.. Противопоставяне и сравнение са много различни неща. Ти обаче слагаш знак за равенство между сравнение и противопоставяне.. Проблема ти е методологичен.

Е чакай сега... Българската история започва преди идването на Балканите. Ако не си забелязал ние тука се занимаваме повече с Алтай и Кавказ, отколкото с гърците. Гърците са ни оставили много писмени сведения и благодарение на тях ние научаваме много за себе си. При това ти дори не си даваш труда да разграничиш гърци и ромеи, византийци. Щото голяма част от ромеите са латино-говорящи, тоест не-гърци. За същински гърци може да се говори едва към 17-18 век. Но в Българската история има всичко друго освен гърци и византийци- има и авари и маджари и монголи и руснаци , има договори с франките и папата.

Добре все пак че ги разграничавате - персонален комплекс от национален.. Национален комплекс не би трябвало да има.. Но по неволя такива се формират, също както и персонални комплекси. Въобе това са поредици от събития, внушаващи дадена обреченост, безсилие или невъзможност за промяна, ограничения в пространството/ времето/ икономиката или други. Българската история е сложна и превратна, нормално е това да е сложило не един ами много отпечатъци. Всеки един народ си ги има комплексите. Където има хора, там има и комплекси. Може да са комплекси за малоценност, може да са комплекси за превъзходство над останалите. Ти самия / ими самата/ си пример за комплексарщина, дори това да се твърди че: " не може ли да съществува българин, без да обвинява или да се оправдава с някой друг? " - това е също от примерите за комплексарщина.. Съверменните българи вече не си служат с такива формули и заклинания. Поне тези дето са високо-образовани , динамични и успешни.. А за провалилите се и тези дето непрекъснато се провялят - подобни формули и повтаряния са като вид само-оправдание - всички се провалят, значи и аз мога да се провялям колкото си искам. Всичко е провалено още в зародиш.. И подобно.

Ако анализираме ролята на брадвите във Варненската цивилизация: вижда се че Ямненци започват да се появяват там, наблизо са, но не са е елита, в царското гробище . Бойните брадви ги има и се слагат в погребенията. Тоест имаме съвместно съществуване на старата и новата цивилизации. Отпосле Ямненци тръгват на запад и завладяват централна Европа . Bellbeakers, и културата на шнуровата керамика. Вижда се също че около Варна има голяма фабрика за Брадви. После мисля че имаше голямо засушаване, температурни аномалии и най-вероятно бойните брадви се изтеглят на север. Едва след като прекосяват Балтика, бойните брадви придобиват лодковидната форма. Но няма никакво съмнение че бойните брадви са Bellbeakers.

Йоханес Краус го казва същото, и гените го потвърждават. Преди да идат да бастисат Германия и Скандинавието, ямненци минават през Варна. Значи и Варна е от кандидатите за родината на ИЕ езиците.

http://www.omda.bg/uploaded_files/pics/articles/3000.jpg http://www.omda.bg/page.php?tittle=Оръдия_на_труда&IDMenu=463&IDArticle=121 Varna "Каменен чук от същото време." селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро (V хил. пр. Хр.)

То няма как да са същите. Варненските са с 1000 -1500 г по-стари. По-важна е символиката - да се слага брадвата в погребението

Тези науки са така. Мъчат се хората с десетки и стотици години. Отвреме на време нещо се разплете, после пак се закучи.. После с натрупванията се насъбират нови данни... Така ще продължи.

Вижте го с колко бойни брадви е погребан златния човек. После такива брадви се появяват по Скандинавия.

Това , което обаче за мен е най-интересно е че същите бойни брадви ги виждаме и в погребенията на Варненската цивилизация. Тоест преди Ямненци да отидат да бастисат CordedWare и Скандинавия - първо бастисват Варна и се обкичват със Злато.

Обсъждахме за ролята на славяните в индо-европейската експанзия. Това video не е за славяните, но се отнася за съседните на славяните земи..

Дори не знаех че е починал. Лека му пръст на човека. Сравнително млад си заминал. Докато го четях неотдавна беше още жив и публикуваше в академията. А за мушки - той наистина твърдеше че са мизийци. Има и доста спорни неща , аз затова спрях да го следя в един момент.

Като за упражнение става, но като надеждност на превода - много много се съмнявам и въобще не го вярвам да е така. (признавам че не съм ровил и в оригиналния превод от гръцки за да видя как точно са го превеждали дума по дума. )