К.ГЕРБОВ

IX Съюзен юнашки събор 1939 г. През месец юли 1939 г. на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” предстояло да изнесе в столицата своя IX общ юбилеен събор, съвпадащ с навършване на 40-годишния живот на организацията. По замисъл съборът трябвало да бъде по-величествен и по-многолюден от всички проведени до тогава. Предвиждало се броят на участниците да достигне над 30 000 души от 350 юнашки дружества в страната. Щели да гостуват и няколко хиляди соколи и соколки от славянските страни - Югославия, Чехословакия и Полша, както и представители на много други чуждестранни организации за физическа култура. През м. март 1937 г. Соколската жупа от Белград гостува на Софийската юнашка област. Във вестник „Юнак” събитието е отбелязано като „една голяма крачка по пътя на сближението на двата братски народа”. Поради слабите си материални възможности съюзът нямал възможност сам да покрие разходите по подобряване на игрище „Юнак” и приспособяването му за масовата многохилядна проява, защото не всичко по ремонта, започнат преди години, било довършено. Затова била потърсена пак помощта на държавата. В края на 1938 г. Съюзът поискал 3 милиона лева, които да му бъдат дадени или направо от държавния бюджет, или чрез отпечатване на пощенски юбилейни марки за същата сума. „С това - пишат ръководителите на съюза в изложението си до министъра на народното просвещение, - няма да се ощети държавното съкровище, защото по-голямата част от тия марки ще бъдат откупени от филателисти колекционери в чужбина и у нас и от гостите на събора, понеже като юбилейни и печатани в малко количество ще представляват интерес за тях”. В изложението се предлагало конкретно: “Желателно е марките да имат следните цени: 1, 2, 4, 7, 14 и 50 лева (15 000 броя по 50 лева и 80 000 серии от 1, 2, 4, 7 и 14 лева). За тяхната художествена изисканост ще произведем конкурс между наши художници.” Предложението било препратено до Министерството на финансите с молба да се внесе за разглеждане в Министерския съвет. Отделението за държавни ценни книжа обаче отговорило, че за 1939 г. то е изготвило вече своя издателски план и няма техническа възможност да издаде исканите юбилейни марки, още повече пък да отклони държавните приходи в полза на каквито и да било организации и комитети. Получили неблагоприятния отговор, в Съюза на българските гимнастически дружества не се отказали от идеята си, а се обърнали този път към главния директор на пощите, телеграфите и телефоните с молба да подкрепи тяхното искане и да окаже съдействие за най-скорошно разрешение и отпечатване на юбилейните „съборни” пощенски марки. Посочвали се като положителни примери издаването в миналото на марки за „Балканските футболни мачове” в 1931 г. и „VIII Юнашки събор” от 1935 г., когато били отпечатани и дадени в помощ на организаторите марки в размер на 16 милиона лева в първия случай и 1,5 милиона лева във втория. В отговор на тази молба Министерството на железниците, пощите и телеграфите дало съгласието си „да се отпечатат като единствено изключение през 1939 г. пощенски марки по случай IX Юнашки събор”. Но настояло пласментът им да се извърши по общия ред за продажбата на марките, тъй като практиката в миналото да се дават в подобни случаи пощенските марки за продажба на самата заинтересована организация, компрометирало режима за пласмента на българските пощенски марки. На основа на това застъпничество Министерството на финансите предложило Министерският съвет да реши въпроса. Последният обаче, с IX постановление от 13 март 1939 г. постановил: „не се одобрява искането за отпечатване на специални възпоменателни пощенски марки по случай IX общ юнашки събор”. След това решение съюзът „Юнак” с третото си писмо потърсил направо застъпничеството на министъра на финансите. Дали личните обръщения са задължавали или освен официалните писма е имало и някакъв друг контакт, но на 91-то заседание от Първата редовна сесия на ХХIV-то обикновено Народно събрание, държано на 26 април 1939 г., бил приет „Закон за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай IX юнашки събор” (ДВ бр. 105 от 13.V.1939 г.). В него се казва: „Чл. 1. Разрешава се на министъра на финансите да отпечата юбилейни пощенски марки по случай IX юнашки събор в размер на 3 500 000 лева. От тия марки 50% от стойността и количеството на разните видове да се отстъпят, както следва: а) на Съюза на българските гимнастически дружества “Юнак” за довършване, приспособяване и подобрение съюзното игрище и покриване на разходите по IX юнашки събор за 1 450 000 лв., и б) на Българския туристически съюз за уреждане на юбилейния събор на същия през 1939 г. за 300 000 лв. Чл. 2. Пускането в обръщение на горните марки, срокът за продажбата им, а също и видовете и количествата по стойности, да се определят от министъра на финансите, в съгласие с Главната дирекция на пощите”. Вземайки мнението на Главната дирекция на ПТТ и Държавната печатница, Министерството на финансите предложило за отпечатване следните стойности и количества: от 1 лв. - 180 000 къса; от 2 лв. - 180 000 къса; от 4 лв. - 180 000 къса; от 7 лв. - 140 000 къса; от 14 лв. - 90 000 къса. С писмо N 11944 от 27.V.1939 г. марките с посочените номинали и тиражи били поръчани за отпечатване по представените проекти от художника Стефан Баджов. В поръчката били посочени следните сюжети: скачка от паралелка (1 лв.), юнашка значка (2 лв.), Дискобол (4 лв), ритмични упражнения на юнакиня (7 лв.), тежка атлетика (14 лв.). Цветовете били определени по указанията на Главната дирекция на ПТТ съгласно изискванията на Всемирната пощенска конвенция: 1 лв. - зелена, 2 лв. - червена, 7 лв. - синя. Допълнително за 4 лв. е избран тъмнокафяв цвят и за 14 лв. – тъмно-виолетов. На 4.VII.39 г. смесена пощенско-финансова комисия определя за време на употреба на марките периода от 7 юли до 10 август с. г. и ги разпределя. На основа на чл. 1 от „Закона за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай IХ-ти юнашки събор” на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” са дадени марки на обща стойност 1 450 000 лева (37 285 пълни серии и допълнително от ниските стойности) и на Българския туристически съюз - марки на обща стойност 300 000 лева (7715 пълни серии и допълнителни количества от ниските стойности). Остатъкът 50% от общото количество бил разпределен между Съюза на българските филателисти (3325), Браншовото сдружение на търговците- филателисти (18 000), Военно-инвалидната задруга (1000) и т. п. станциите в София и страната (около 20 000). Съгласно разпределението известни количества от марките - 8000 поредици, са пуснати из цялата страна, като на 8 първо степенни т. п. станции са изпратени по 200 пълни поредици, на 13 второстепенни - по 150, на 20 третостепенни - по 100, на 100 четвъртостепенни - по 10 и на около 450 петостепенни - по 3. На решението на Министерството на финансите да даде марки на съюза „Юнак” и БТС, а не парични средства равностойни на тези марки, Главната дирекция на ПТТ възразила, като обяснила, че „съгласно едно устно разяснение, което г-н министъра на финансите е дал на г-на главния директор, с излизането на пощенските марки за IX юнашки събор, продажбата им ще става от държавните органи”. Това мнение обаче, насочено за предотвратяване на евентуалната спекула и неразумен пласмент, не е взето под внимание. Пощенските марки за IX-ти съюзен юнашки събор: 1 лв. - юнак изпълнява упражнение на висилка, на заден план трибуната на игрище „Юнак”в София и планината Витоша; 2 лв. - значката на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”; 4 – статуята „Дискобол” на древногръцкия скулптор Мирон на фона на антични руини; 7 лв. - ритмични упражнения на юнакиня; 14 лв. - тежкоатлет вдига камък с една ръка, на заден план силуети на съвременни сгради. Марките този път имат несравнено по-добро качество. То се дължи на новите машини за дълбок печат, с които Държавната печатница се сдобила след критиките, които били отправени към качеството на отпечатваните в нея марки. Новата печатарска техника позволила на изображението да бъде придаден художествен вид. Хартията също била висококачествена, гланцирана. Неправилно в поръчката за отпечатване на марките е било посочено, че на стойността от 1 лев е представено упражнение на паралелка (успоредка). Уредът е висилка и той вероятно е избран от художника, за да се даде възможност трибуната на стадион „Юнак” и планината Витоша да присъстват по-убедително върху марките. В композицията на Баджов „юнакът” сякаш лети. Към марките е проявен голям интерес. В Министерството на финансите постъпват много заявки и искания за тях от търговци, народни представители, професори от Софийския университет, от филателни дружества. Отделни търговци искат дори по 12 000 серии, персоналът при Държавната печатница - 3200 серии, филателното дружество в София - 14 317 серии, Русенското филателно дружество - 2000 серии, Филателното дружество в Стара Загора - 1000 серии и т. н. Има протести, че по пощенските станции са пратени малко пълни серии, недостатъчни да задоволят исканията на филателните дружества, нечленуващи още в Съюза на българските филателистически дружества (напр. Варна, Казанлък). IХ-ят юнашки събор се провел в София от 8 до 12 юли 1939 г. Бил открит официално на 9 юли с реч на царя и с молебен, отслужен пред храма „Александър Невски”. След това грандиозната манифестация на юнаците и соко­лите с параден марш преминала покрай двореца. Значки на участващите в събора сръбски соколи и български юнаци Участниците в игрите и състезанията възлизали на около 20 000 юнаци и около 7000 соколи от Югославия, между които и няколкостотин от руската емиграция. Събитията около подготвящата се най-голяма война в Европа хвърлят тъмната си сянка - на събора не присъстват чехо-словашките и полските соколи. Мероприятието е съпроводено с усилена филателна дейност, която приела малко неочакван обрат. Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” по неизвестни причини (вероятно и от съображения за допълнителни печалби) не пуснал в продажба полагащите му се марки, а ги „заложил в банка”. При това положение в налична продажба в София - за централна поща и клоновете ѝ, останали по-малко от 10 000 пълни серии. Не знаещи действителния тираж, в условията на дефицит, много филателисти стават жертва на психозата, че както при предишните издания на спортна тема, марките впоследствие ще струват скъпо. Пред пощенските гишета масово се образуват навалици - предимно младежи от бедния слой на обществото. С глъчка, блъскане, протести, в пощенските клонове в София марките се продават до обяд на 8 юли. Само централна поща продължава продажбата и след обяд. Всред блъскащата се публика липсват юнаците и соколите, участници в състезанията. Те стават жертва на спекулата и купуват марките на другия ден вместо по 28 лева - по 80-100 лева поредицата. На откритите на игрище “Юнак” в палатки телеграфна, телефонна и пощенска служби били предоставени марки само от ниските номинали. Самите юнаци и соколи, след като се сдобивали с марките на свободния пазар по спекулативните цени, отивали в пощенската станция на игрището да си изготвят филателни сувенири. Пощенските служители от станцията били подложени на укори, заплахи и обиди, поради подозренията, че те са укрили марките. Открито ги обвинявали в „далавера”. Някои юнаци и соколи не вярвали в обясненията им относно разпределението на марките. Други - уверени в чистосърдечните обяснения на пощенци, протестирало пред съюзната управа, че не им се продава на игрището от марките, които правителството е отпуснало уж безплатно. От своя страна пък ръководството на „Юнак” протестирала пред пощенци, „за гдето са разправяли работи не от тяхната компетентност”. Филателен сувенир: специален плик за събора, облепен с марката от 2 лв. и подпечатан с два печата на специално пощенска станция на игрище „Юнак” Известният филателист Н. Терзиянов пише в сп. „Българска марка”: „Липсвайки куриоз в самите марки, не липсва такъв в писменото искане на софийското дружество „Юнак”, което иска от централната пощенска станция юнашки марки за раздаване на столичните юнаци за „спомен” от юнашките съборни игри, които те изнесоха на своето игрище. И това при наличността на 37 285 поредици в касата на същото дружество!” На 27 юли 1939 г. с писмо N 1198 Съюзът на българските гимнастически дружества помолил министъра на финансите да се продължи срока за валидността на марките за IX общ юнашки събор допълнително с един месец, за да може същите да бъдат пласирани чрез т. п. станциите. На писмото е поставена резолюция: „Докл. Мин. Съв. 28.VII.39 - Отказано”. (Цитираните документи са от Държавен архив, ф. 159, оп. 7). * * * През 40-те години на миналия век българската пощенска администрация със съдействието на финансовите органи издава четири пощенски поредици с марки на спортна тема с благотворителната цел, за да се подпомогне развитието на спорта в България. Благородната идея е реализирана изцяло и получените от продажбата на марките (или по-скоро отклонените от бюджета на държавата) финансови средства осигуряват провеждането на четири крупни спортни мероприятия у нас. Не по-малки от вълненията на организаторите на мероприятията са били и вълненията на българските филателисти. Именно благодарение на отстояване на тяхното мнение българските пощенска и финансови администрации успяват да коригират издателските си планове и да преминат от издаване на поредици с високи номинали и малки тиражи (Балканските игри 1931 г., V Балкански турнир и VIII Съюзен юнашки събор 1935 г.) към поредица с по-малки номинални стойности и в по-големи количества (IX съюзен юнашки събор 1939 г.). В предишните статии бе изказано мнение, че поради малкия си тираж първите от горепосочените издания са ключови за събиращите спортната тема. Но като че ли по-прав е Никола Терзиянов, който в сп. „Българска марка” по повод дискусията около тиражите на марките за IX съюзен юнашки събор пише: „Идеята за възпоменателните марки има само една цел - да постъпят в държавното съкровище няколко милиона лева срещу няколко килограма книга и бои. Значи, нужно е само да се осигури пълната продажба на марките. Ако сериите бъдат 100 000 по 28 лв. (както се решава да бъдат отпечатани - б.а.) ще се задоволят и маркотърговци и марколюбители, а още и ония, които хранят добри чувства към юначеството на нашите юнаци. Ако пълните серии бъдат 10 000 по 78 лв. (първоначалното предложение на съюза “Юнак” - б.а.), ще се задоволят хората улеснени със съответните възможности. И в двата случая ще се получи сумата, определена от церберите на държавната хазна - една догматична обязаност на отговорните лица. Всяка друга чувствителност, съобразителност и разпоредителност е от лукавого. Никой не е тупал по гърба маркотърговеца да отваря дюкян, нито марколюбителя да събира „шарени” книжки. Единият е волен да спусне капенците и търси по-нормален занаят, а и на другия никой не пречи да захвърли албума и от страстен филателист да стане още по-страстен фоботелист”.

Симон (мъжко име) – Уикипедия Симон (женско име) – Уикипедия

Професори, академици, все авторитети, написали книги. Никой обаче не може да представи някакви конкретни доказателства. Ето какво е записано в Кирило-методиевската енциклопедия, том 2, с. 309.

Фружине, не следиш какво става у нас напоследък. Оказва се, че дори генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН Талеб Рафай е много добре запознат, че „Тракийската цивилизация е българска цивилизация”. „Аз съм от поколението, което е чувало много истории за Спартак, не знаех, че той е българин. Трябва да го заявите на висок глас – Спартак е българин", заяви още Рифай, цитиран от Фокус. „Що се отнася до траките – имате фантастична възможност. Целият свят знае за гърците, египтяните, римляните, инките, маите, но малко хора обаче знаят за вашето местно население. Това, което имате, е златна възможност. Никой друг не може да има претенции към това културно наследство, освен вас. Историите са забележителни. Вие сте едно от най-важните племена в световната история“, заяви Рифай и добави, че България трябва да подчертава стойността на историята си, за да привлече вниманието на света. Човекът ни подсказва: имате голям шанс да развиете туризма си, като наблягате на присъствието на траките по българските земи. Как ви звучи: Спартак е българин? Баш генералния е повярвал, че е така. Орфей, нали също е българин. Част от участниците в Троянската война също са били българи. Има доста неща, които могат да се измислят за траките. Но и за това трябва талант https://www.actualno.com/society/organizacijata-po-turizym-kym-oon-trakijskata-civilizacija-e-bylgarska-i-celijat-svjat-trjabva-da-go-nauchi-news_578297.html

Вази с цветя Сюжетът наглед е тривиален, но както ще се види по-нататък - не съвсем. Първият натюрморт от вида „ваза с цветя” направих по времето, когато снимах гъбите. Реших, че повета и цветята ще изглеждат добре като букет във ваза. Понеже бях ги откъснал с къса дръжка, поставих ги в чаша. Стори ми се, че ако тя е прозрачна и се вижда водата в нея, композицията ще бъде по-приветлива. Като вариант на натюрморта реших да включа в кадъра и пердето. После експериментирах и с дивата слива, като цвят и форма. Следващите натюрморти не са с познатите тривиални градински цветя, а с диворастящи. Още докато снимах първите „вази с цветя”, реших, че ще взема от парка диви. Един ден успях да набера сина метличина, бяла детелина, червена детелина, звездан, див камшик, бяла комунига, жълта комунига, винче, зайчина, лугачка, див морков и … магарешки трън. Много скоро след откъсването, цвета на синята метличина побеля и така тя присъства в снимките. Тъй като фонът не ми се стори удачен (лайсната отзад идва в повече), на балкона направих нов, по-изчистен вариант. Всички снимки, с изключение на тази, която посочих, са правени през 2010 година. Имам и други снимки, но епизодични, главно вази с цветя. По форумите жанрът „натюрморт” е доста популярен. Ако човек се е отдал сериозно на фотографията, а не на мимолетни увлечения, трябва да бъде по-изобретателен при търсене на сполучливия сюжет.

Гъби Снимките с цветовете на каталпа на езика на военните могат да бъдат окачествени като „полеви”. Което не е характерно за традиционните натюрморти. С диворастящите гъби, обаче, успях да направя както „полеви”, така и традиционни натюрморти - върху кухненски маса и шкаф. Гъбите бяха пораснали в едно незастроено място – бивш двор на къща, оставен като градинка за разходка и почивка. Те ми направиха впечатление с формата и цвета си и понеже бяха добре запазени, реших да ги снимам. Подредих ги върху тревата и растенията, които растяха там, и така те станаха естествен фон. „Обогатих” натюрморта, като хвърлих отгоре няколко стръка бяла детелина. Продължавайки разходката си в парка, попаднах и на една бяла гъба (не ми се вижда да е печурка, защото пластините ѝ са бели). За съжаление не си спомням къде бяха плочките, но когато ги видях, реших, че мога да ги използвам за фон и заснех нова композиция. По пътя си, откъснах няколко клончета цъфнал повет. Прибирайки се, добавих цветя и плодове и върху един кухненски шкаф до прозореца композирах нови, вече „традиционни” натюрморти, с различен състав на участващите елементи.

Ако човек не се е научил да рисува, си заслужава да опита с помощта на фотоапарата да достигне внушенията, каквито постига една художествена картина. Както художниците често правят варианти на картините си, така и фотографите могат да правят варианти на снимания сюжет, особено по темата „натюрморт”. Това е отправната точка за моите снимки. Мисля, че като визия, те не се различават съществено от натюрмортите на художниците, изпълнени в стил „академичен реализъм”. Като например тази, рисувана от холандският художник Питер Клас през 17 в. При снимане на натюрморт основното предварително занимание е подготвянето на предметите, които ще участват в композицията. Търсят се такива с интересна форма, после се експериментира комбинирането им и взаимното им разположение. На второ място идва осветлението. Най-често се използва изкуствено такова, като се цели да се подчертаят формите и цветовете на отделните елементи на композицията, така че да се получи определено излъчване, каквото фотографът счита за естетически добре съчетано. От важно значение е основата върху която се разполагат предметите и фонът зад тях. Моите натюрморти възникнаха спонтанно. Тематично те представляват три вида: цвят на дърво, гъби, вази с цветя. Основните елементи, участващи в композициите, са от Южния парк, София. Добавил съм и нещо от къщи. Някои от снимките са правени в парка, други в апартамента. Цвят на каталпа Каталпата е дърво, пренесено от Северна Америка в Европа в края на 18 в. У нас се среща в парковете. Цветовете са големи и когато паднат накуп под дървото, привличат вниманието. Така се случи и с мен, когато под едно дърво, край една алея в парка, видях много изпопадали бели цветове. Установих, че те имат приятни шарки в средата и затова реших да снимам от близо един от тях. Понеже мястото под дървото беше мрачно и мръсно, потърсих наблизо нещо по-подходящо за фон. Хареса ми една маса и столчета около нея, направени от бетон и баластра. Те бяха оцапани със спрей или флумастер, но когато поставих цвета каталпа на масата, установих, че петната по нея хармонират с украсата на цветовете, а камъчетата в бетона създават допълнителни ефекти. Мярнах до масата и една „крилатка” от прецъфтял цвят на клен, та реших и нея да включа в композицията, която разширих с още няколко цвята. След това направих няколко варианта, като в някои включих заден план, обогатяващ като цяло натюрморта с допълнителни форми и цветове. Снимките до тук съм ги правил през 2010 г. През 2013 г., при същата ситуация, на същото място направих нещо като кавър на по-ранните снимки. Този път обърнах по-вече внимание на втория план, чрез който се създава усещането за реално присъствие сред природата. На снимката се вижда къде е въпросната маса, а светлите мъгляви петна отзад вдясно, са цветовете каталпа, паднали върху алеята. Лилавите петна върху масата са измити от дъждовете.

Мисля, че тази статия е писана от руснаци: Русский алфавит — Википедия. Ще си призная, че не съм я чел подробно, но началото считам за достоверно. Това, което днес наричаме „кирилица” (печатните букви), е далеч от средновековната „кирилица”. В статията още в началото е уточнено: „Ру́сский алфави́т (ру́сская а́збука) — алфавит русского языка, в нынешнем виде с 33 буквами существующий фактически с 1918 года (официально лишь с 1942 года).” Монголците също ползват руската кирилица, но се уточнява, че става дума за Монголската кирилска азбука (виж Монголска писменост – Уикипедия).

Обяснил съм в

Ако „монетите” са частно търговско издание, значи то е също такъв ерзац като „изданието” на Българската монетна къща, наречено „1330 години от създаването на Българската държава”.

Този ДНК анализ работи в полза на версията, че сасанидските съдове в съкровището от Над сент Миклош най-вероятно са донесени в Европа от аварите. Придобито е, когато те са били съседи на Сасанидите и са ги нападали.

Във Фейсбук организират конкурс за най-добро „селфи с приятел”. Тук няма показани такива снимки. Сетих се, че имам нещо снимано в градинката на последната спирка на трамвай 1 при пазара „Иван Вазов”. Там като си пия кафето на обяд, нося и филийка хляб и храня гълъбите и врабчетата. Показвам две снимки „селфи с приятел”, които могат да онагледят максимата: „Пуснеш ли гълъба на коляното си, ще ти се качи на главата.”

„По захода течу есмъ са Тудора пятъ человиека стигле смо Рупчоса нахия. Стали на една кардашлар мешелика, гудили тамо харбига коя сочи чанак са алтание ка дара а дарена. А де е Рескифъ кюпрю, тамо Дикили ташъ, коие тахтъ лишана каната са кетапа тъде са ие яйлака, во ие го яма ча гудили, тамо шепчеци хепси алтъние и цъкла са бела рада. Ту де са чактисале пишолъ Ченгене уста, коие турил лишане гудили иегоуво перфила. Уфатиле друм Геджеа стигле Аврова махлеси. Иже место каразуфа Каманъ дерво рамо ие кайнака лишан Чертени. У во земля по аршиие два гудили медниче лире турки. Исто у Стоянъ писале кетапа за … Тудора воиевода на лето 1825-то” Текстът не е прецизен. Ако се познават по-добре турцизмите и остарелите български думи, може да стане по.ясен. Става дума за пари: алтъни, лири турски, май и „бяла рада” са някакви сребърни пари. „Хепси алтъни” трябва да е „всички алтъни”. „Чанак са алтание” е „гърне с алтъни”. „У во земля по аршине два гудили медниче лире турске” – заровили в земята менче с турски лири. Сочат се и някакви географски места, явно там са заровени парите. „Лишан” е „нишан”: В едно изследване се твърди: „нишан//лишан//лишен е сборен термин за накит в Родопите”. Но в една легенда се казва по-точното: „Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побягнали, крещейки че това е лишан /белег,знак/.” „Мешелика” трябва да е дъбова гора – има такъв горски резерват. Който успее да разбере къде са посочените места, може да открие заровеното там имане.

Откога Русия сече долари? Това са монети на държавата Остров Ниуе. А информацията е на продавача им в Москва. http://coinsmoscow.ru/ru__product__1-dollar-2013-niue-russian-alphabet-az/ Не става дума за "пуснали", а за "продават".

Не съм запознат с античната история, пък и английският го чета с ел.преводач, но в A mosaic of Alexander the Great in an Israeli 5th C synagogue? сцената се свързва с Макавеите, които са от Hasmonean dynasty. The scene includes elephants outfitted for battle—a detail that immediately suggests the story of the Maccabees, Judean leaders who mounted a revolt against the Seleucid Empire in the mid-second century B.C. The Seleucids, who were descendants of one of Alexander the Great’s generals, are famed for including elephants in their armies. But excavation director Jodi Magness, an archaeologist at the University of North Carolina, Chapel Hill, has a different interpretation. She believes the leader of the army is none other than Alexander the Great himself. His meeting with the high priest of Jerusalem never happened, but it was a piece of historical fiction that would have been very familiar to the residents of ancient Huqoq. (Learn more about the excavation at Huqoq here and here.)

Животното по-скоро е свиня. И тогава горната част на изображението кореспондира с писаното в Житие на св. Седем мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар: „В това време живеел в Йерусалим един старец на име Елеазар. Той бил уважаван от всички за своите добродетели и ученост. Смятали го за един от най-главните законоучители. Началниците, поставяни от Антиох в Йерусалим, го принуждавали да яде свинско месо от жертвоприношението. Елеазар решително отказвал да изпълни заповедта, понеже това месо било забранено от Мойсей, а да се съгласи някой да яде от него, се смятало като доказателство за отричане от юдейския закон. Някои от приятелите му, жалейки за него, му казвали: “Ние скришом ще заменим месото от жертвоприношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори само, че уж ядеш от жертвоприношението и чрез това ще се избавиш от смърт.” - Това ще бъде измама и лицемерие, недостойно за моята старост – отговорил Елеазар. – Не ще ли дам аз чрез това гибелен пример на младите? Те ще помислят, че щом 90-годишният старец се отклонява в езичество, за да спаси малкото останали свои дни, защо и те да не могат по също такъв начин да спасят своя живот. Моята измама ще ги съблазни и това ще опозори моята старост. Освен това, ако аз избягна смъртното наказание от човеците, то няма да се спася от ръката на Всевишния. Не, аз по-добре ще ида на смърт и ще дам на младите пример за твърдост, умирайки радостно за нашите свети закони. Приятелите тогава оставили Елеазар. Те наричали гордост и безумие неговата чистосърдечност и благородна твърдост. Дори му се разсърдили. А старецът бил предаден на жестоки мъчения. Пред смъртта си той извикал с висок глас: “На Господа Бога е известно, че аз имам възможност да се спася от смърт, но търпя жестоки страдания с тялото си, а в душата си се радвам, загдето страдам за Него.” Тъй умрял светият старец, като оставил на своя народ пример на непоколебима твърдост. Тоя доблестен пример скоро последвали седем момци, които били ученици на Елеазар. Те произлизали от рода на Макавеите. Понеже отказвали да ядат от езическите жертвоприношения, тези момци били доведени заедно с майка им при цар Антиох. Царят заповядал да ги бият жестоко, като мислил чрез това да ги застави да изпълнят волята му. “Какво искаш от нас? – му казал най-големият брат. – Ние сме готови да умрем, но не и да отстъпим от нашия закон…” Буквата „H” по дрехите би следвало да означава принадлежността към династията на Хасмонеите. Макавеите са били от нея (виж Маккавеи).

Ама разбира се! Затова трябва да се отхвърлят категорично всички днешни изследвания, които показват, че кокалите ни са по-близо до тези на римляните и гърците, отколкото на северните народи.

Днес на Гергьовден масово се колят агнета, а на Коледа – прасета. По гръцко и римско време агнета са принасяни в жертва на героят Херкулес, който е произведен посмъртно в бог. А свине са принасяни в жертва на Деметра. Принасянето в жертва е ставало чрез опичане на убитото животно и изяждането му. Така правим и ние днес, но сме забравили произхода на този обичай. И името Коледа също е дошло до нас от римско време. Жертвоприношение на агне в чест на Херкулес Жертвеното месо се обработва на жертвеника На каква култура сме тогава наследници: хунска, тюркска, славянска, българска, гръцка, римска? И не е ли този въпрос по-важен от търсенето на биологичния ни родител? Масовото възприемане на чуждата култура не е ли ставало чрез смесените бракове? В Европа е също като в Америка, но това не личи толкова. Ако черната раса се беше установила по трайно на стария континент, и тук щеше да бъде пълно с мулати. И от далеч щеше да се разбира кой кой е. Нямаше да има нужда да се правят генетични изследвания. Случилото се в Америка се е случило в Европа по време на робовладелския строй, когато се появяват и големите империи. А в тези империи са се установявали най-различни народи, които не са живеели изолирано. Мислите ли, че основателите на Османската империя са изглеждали така, както главните герои от турските сериали? Турците са закарвали в харемите си най-красивите представителки от подчинените народи. За еничари пък са избирали най-добрите мъжки екземпляри.

VII.2. (1) ...Оставив Одисс, [Петр] перешел в области, расположенные левее, и, прибыв в Маркиануполь, приказал тысяче [воинов] двинуться впереди войска. (2) И вот они натолкнулись на шестьсот славян, везших большую добычу от ромеев: они, [славяне), разорив Залдапу, Акис и Скопис, гнали теперь несчастных назад в качестве добычи. Все трофеи были у них собраны на огромном множестве повозок. (3) Как только варвары увидели приближающихся ромеев, а затем были ими замечены, они принялись убивать пленных. Из пленников-мужчин были убиты все, способные носить оружие. (4) Поскольку варвары не могли избежать столкновения, они устроили крепость из составленных повозок, в середине обвода поместив детей и женщин. (5) Ромеи, приблизившись к готам — таково древнее имя этих варваров, — не решались сойтись с ними врукопашную: они боялись дротиков, которые варвары со своего укрепления метали в коней. (6) Разказът върви така: ромеите се натъкнали на склавини, които са окачествени като варвари - впоследствие се уточнява, че преди на тези варвари им казвали гети. Във Востлит е допусната грешка: става дума за гети, а не за готи. В оригиналният текст няма Гетите, сиреч Склавените (това им беше старото име на тия варвари). Но логически предаването на смисъла на текста е вярно. „Сиреч Склавените” е пояснение, дадено от цитиращият текста и той е трябвало да укаже това по някакъв начин. Няма фалшификация в предаването на текста на Симоката. Но преводът на тези текстове не е лесен. Изглежда авторът на историята не е знаел какви са варварите-склавини, и за това е посочил, че на тях преди време им викали гети.

В това съобщение става дума за „християни”, които, за да бъдат унизени, били изпратени в „склавинии”. Т. е. били заточени. След като продали и имотите им, те по нищо не се различавали от пленниците (?). Какъв е бил тогава статута на склавините, щом императорът е заточавал провинилите се ромеи-християни при тях? Не са ли това вид федерати, населяващи границите на империята. Нали за седемте склавински рода се твърди, че били федерати. При Кедрин-Скилица Крум черпи с черепа на Никифор не склавински, а български архонти.

Да налеем малко вода в мелницата и на другите участници в спора, които много държат на буквата. В Началната летопис става дума за „словени”, а не за „славяни”. На старославянски език текстът гласи: „По мнозѣхъ же временѣхъ сѣлѣ суть словени по Дунаеви, кде есть нынѣ Угорьская земля и Болгарьская. От тѣхъ словенъ разидошася по земьли и прозвашася имены своими, кде сѣдше на которомъ мѣстѣ. Яко пришедше сѣдоша на рѣцѣ именемъ Моравѣ, и прозвашася морава, а друзии чесѣ нарекошася. А се ти же словѣне: хорвати бѣлии, серпь и хорутане [19] Волохомъ бо нашедшим на словены на дунайскые, и сѣдшимъ в нихъ и насиляющимъ имъ.[20] Словѣне же ови пришедше и сѣдоша на Вислѣ, и прозвашася ляховѣ, а от тѣхъ ляховъ прозвашася поляне, ляховѣ друзии — лютицѣ, инии мазовшане, а инии поморяне.[21] Такоже и тѣ же словѣне, пришедше, сѣдоша по Днепру и наркошася поляне, а друзии деревляне, зане сѣдоша в лѣсѣхъ, а друзии сѣдоша межи Припѣтью и Двиною и наркошася дреговичи, и инии сѣдоша на Двинѣ и нарекошася полочане, рѣчькы ради, яже втечеть въ Двину, именемь Полота,[22] от сея прозвашася полочанѣ. Словѣне же сѣдоша около озера Илмера, и прозвашася своимъ именемъ, и сдѣлаша городъ и нарекоша и́ Новъгородъ. А друзии же сѣдоша на Деснѣ, и по Семи,[23] и по Сулѣ[24] и наркошася сѣверо.[25] И тако разидеся словенескъ языкъ, тѣмьже и прозвася словеньская грамота.” На съвременен руски език е: „Спустя много времени сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. И те славяне разошлись по земле и назвались именами своими от мест, на которых сели. Как придя, сели на реке именем Морава, так назвались морава, а другие назвались чехи. А вот те же славяне: белые хорваты, и сербы, и хорутане. Когда волохи напали на славян дунайских, то поселились среди них, и стали притеснять их. Славяне же другие пришли и сели на Висле и прозвались поляками, а от тех поляков пошли поляне, другие поляки — лютичи, иные — мазовшане, а иные — поморяне. Также эти же славяне, придя, сели по Днепру и назвались полянами, а другие — древлянами, потому что сели в лесах, а другие сели между Припятью и Двиною и назвались дреговичами, иные сели по Двине и назвались полочанами, по речке, впадающей в Двину, именуемой Полота, от нее и прозвались полочане. Те же славяне, которые сели около озера Ильмень, назывались своим именем и построили город, и назвали его Новгородом. А другие сели по Десне, и по Сейму, и по Суле и назвались северянами. И так распространился славянский народ, а по его имени и грамота назвалась славянской.”

VIII съюзен юнашки събор 1935 г. Съюзът на гимнастическите дружества „Юнак” е основан през 1898 г. Той е демократична организация за физическа подготовка на населението, обединяваща гимнастическите дружества, създадени в някои от българските градове. Възпитава членовете си в духа на предосвобожденските прогресивни традиции и възприема за парадно облекло униформата на Ботевите четници. Униформа и значка на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” Съюзът „Юнак” полага основите на модерната българска национална система за физическо възпитание. Участващите в организацията дружества устройват гимнастически игри, увеселения и вечеринки, организират екскурзии в страната и в чужбина, провеждат публични беседи. Към дружествата има създадени певчески хорове, оркестри, библиотеки. Периодично се устройват национални юнашки събори, на които се изнасят масови гимнастически игри и състезания. От IV-ти събор, състоял се в Русе през 1907 г., на тях присъстват представителни групи на сродните организации „Сокол“ от славянските страни. Парад на участниците в III-ти Юнашки събор в София На 12-14 юли 1935 г. в София трябвало да се състои VIII-я Съюзен юнашки събор. В писмо до Министерството на финансите от 21 април 1935 г. ръководството на Съюза на българските гимнастически дружества обяснява, че по време на събора, на стадион „Юнак” в София ще се проведат игри, с които ще се манифестира системата на физическото възпитание в България, както и постиженията на юнашката организация в отделните дисциплини. „На този събор – пише в писмото – ще се стекат от цялата страна юнаците, юнакините, юношите и юношките, както и над 30 000 гости чужденци, от които повечето славяни, защото Съюзът е член, както на Международната гимнастическа федерация, така и на Всеславянския соколски съюз.” По този повод се предлагало да се издадат пощенски марки на стойност 3 000 000 лева, от които 50% да бъдат дадени в помощ на Съюза за ремонт и обзавеждане на игрището и за посрещането на чужденците. С III-то постановление на Министерския съвет, взето на заседанието му от 21 май 1935 г. (протокол № 91), е приета „Наредба-закон за отпечатване юбилейни пощенски марки по случай VIII Юнашки събор", в която се казва: „Член 1. Разрешава се на министъра на финансите да отпечати юбилейни пощенски марки по 36 000 къса от по 1, 2, 4, 7 и 14 лева и 10 000 къса по 50 лева, по случай VIII Юнашки събор на 12-14 юли 1935 година. Прихода от продажбата на 35 000 серии и 9 000 серии да се отстъпи на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“, за поправка на съюзното игрище и покриване разходите по този събор. Член 2. Пускането в обръщение на горните марки и срока за продажбата им да се определят от Министерството на финансите в съгласие с Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните“. С указ № 166 на цар Борис III наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 121 от 1 юни 1935 г. В текста ѝ има допусната неточност: 35 000 са сериите с марките с по-ниски стойности 1 до 14 лв., а 9 000 е броят на марките от 50 лв. В началото на юни проектите за марките били готови и Отделението за държавни ценни книжа към Министерството на финансите поръчва в Държавната печатница с писмо № 12203 от 10.VI.1935 г.: „... да се отпечатат юбилейни пощенски марки по случай VIII юнашки събор, както следва: 36 000 къса от по 1 лв. с фигура „Юнак на паралелка“ в зелен цвят; 36 000 къса от по 2 лв. с фигура „Юнак в парадна униформа“ в светлосин цвят; 36 000 къса от по 4 лв. с фигура „Юнакиня в парадна униформа“ в червен цвят; 36 000 къса от по 7 лв. с фигура „Овчарски скок“ в тъмно син цвят; 36 000 къса от по 14 лв. с фигура „Игрището „Юнак“ в сепия; 10 000 къса от по 50 лв. с фигура „Юнашка значка“ в оранжев цвят.“ По-нататък Отделението за държавни ценни книжа добавя, че марките ще се изработят по проектите-скици на професор Стефан Баджов и трябва да бъдат готови най-късно на 8 юли. В писмото се прилагат и шест „проекто-скици“. В друг документ някои от сюжетите са уточнени така: 7 лв. — Юнак в игрална форма в момент на овчарски скок, в положение над летвата; 14 лв. — Главната трибуна на игрище „Юнак” в София. Художникът е добавил някои символични и декоративни елементи, сложил е и инициалите си. Пощенските марки за VIII съюзен юнашки събор: 1 лв. - упражнение на паралелка (успоредка) на игрище „Юнак”, София; 2 лв. - юнак в парадна униформа, житен клас; 4 лв. - юнакиня в парадна униформа, рози; 5 лв. - овчарски скок; 14 лв. - игрище „Юнак” в София с главната трибуна; 50 лв. - значката с емблемата на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” (юнак в игрална форма (спортен екип) с гира, българският лъв, рапири, името на организацията и годината на учредяването ѝ), около значката са изобразени лозови израстъци с листа и плодове. На марките фигурират инициалите на художника - „СБ”; на 50 лв. те са върху значката, което подсказва, че Стефан Баджов вероятно е художник и на емблемата на организацията. На 4 юли 1935 г. с писмо 13928 Централното управление на БНБ и Главната дирекция на ПТТ са известени, че „са отпечатани и от 11 юли н. г. се пускат в продажба в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Търново юбилейните марки за VIII юнашки събор.“ Срокът за продажбата се определял до окончателното изчерпване на марките. Разпращането им не било равномерно по количество: най-голямо било това за София - по 24 000 къса от ниските стойности и 6 300 къса по 50 лева, тъй като на сборното игрище се откривала временна пощенска станция. И тези марки не са били изработени качествено. Особено стойностите от 2 и 4 лв., при които гравьорът е предал портретите от проектните рисунки с много едър линеен щрих. До голяма степен това решение е било продиктувано от ниското качество на съществуващата техника в Държавната печатница, но определено може да се каже, че качеството на марките за VIII-ми юнашки турнир е по-ниско от това на предишните две спортни поредици. Филателен сувенир: пощенски марки за събора, подпечатани с печата на пощенската станция на стадион „Юнак” с трите дати, когато се е провеждало мероприятието Към края на август основното количество марки е изчерпано с изключение на една част от 14 лева на стойност около 150 000 лева. Тъй като и тази сума била необходима на Съюза „Юнак“, за да изплати дълговете си по „станалия грандиозен събор, чийто благоприятен отзвук не е стихнал и няма да стихне още за дълго време“, се наложило срочно половината от изостаналите марки да бъдат изпратени за пласмент в Бургас, Варна, Пловдив и Русе, а за другата половина било наредено на Централната софийска пощенска станция да ги закупи от БНБ и ги употреби за заплащане на кореспонденцията с намалена тарифа в експедицията на вестниците и списанията при гара София. Вляво: стадион „Юнак”след ремонта и обновлението. Вдясно: отличителен знак на участниците в събора (Цитираните документи са от Държавен архив, ф. 159, оп. 7, а. е. 9)

В Търновския пътеводител представят нещата така:

В Пространното житие на Йоан Рилски, Патриарх Евтимий пише за Йоан Асен: „Изпълнен със силна радост и духовно веселие, той замисли добър замисъл - за по-голяма чест и утвърждение на царството си да пренесе мощите на преподобния отец в своя преславен град Търнов”. И по-нататък казва: „Сам той се устреми, та дойде спешно в своя царски град и започна да изгражда църква на името на светеца в славния град Трапезица”.

Хайде, пак, малко от Николай Генчев. Отношението на Левски към Русия: „За разлика от консервативните среди в националното движение Левски поставя отношенията с официална царска Русия на принципни основи. Той вижда дълбокото различие между политиката на Русия и тежненията на българската революция, различията в крайните цели, към които се домогват двете страни. И в същото време, теглейки разделителната линия, той схваща обективната възможност за единодействие в общата борба срещу Турция. Именно поради това той пише до одеските търговци: «не отказваме помощта и от гявола, но имаме си предначертание», т. е. ще приеме всякаква помощ, но само тогава и дотолкова, доколкото тя би съдействувала да се осъществят историческите цели на българската революция. Левски преценява, че моментът, който одесчани са избрали за акция при руския император, е неподходящ и в духа на своята теза за самостоятелност и неангажираност на националното движение категорично се обявява против обвързването с руския царизъм. Поради това той нарежда на Данаил Попов да отговори отрицателно на Н. М. Тошков, в смисъл, че само след като се нареди добре работата в България, тогава «ще ходят при едно или друго правителство». Отношението на Левски към Сърбия: „Първоначално, когато движението е още слабо и неукрепнало, Левски отхвърля всякакви проекти за политически контакти със Сърбия. «Чак тогава, когато съберем и четертях краища на Българско в едно и направим прописът си (сметката си), та да видим какво имаме пред нази, че тогава за хора да пратим в Сърбия е лесно. И тяхната работа е с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно. Ако ли мисли то с комедии да постигне целта си, т. е. с лъжи и предателства... па тогава ще отсвирюваме.» (Това е цитат на Левски от писмото му до Д. Попов от април 1871 г.) Ще мислим по-нататък по въпроса, дали някой ще ни помага отвън, срещаме в писмата на Левски. Дали обаче той не е казвал това, за да отбие номера, не е ясно. „Не отказваме помощта на дявола” и многото „ако”, които ползва, показва, че не е вземал много насериозно този въпрос.