К.ГЕРБОВ

По-долу е представен колаж на откъси от книгата „Культ героев в античном Северном Причерноморье“, издадена през 2001 г. Автор е П. Д. Диатроптов. Сканираното копие, което притежавам, е в трудно четим вид. Може би трябваше да препиша текста, но реших, че ще ми е по-удобно да го представя в този колажен вид. Това е посочената в текста рисунка 10, има я и на корицата на книгата: Че Тракийският конник се е подвизавал по българските земи по римско време, свидетелства една акварелна рисунка на Феликс Каниц, направена при т. н. Римска колона „Марков камък“ край село Мусина, което е близо до Русаля и се свързва с Никополис ад Иструм. Детайл от рисунката: Повече сведения за този сюжет има тук http://strannik.bg/o/5564/rimska-kolona-markov-kamak-dikilitash/

Ако за Асен, син на стария Асен, не е съвсем ясно защо се е назовал Йоан, то за Йоан Александър и наследниците му може да се проследи по-подробно как и кога е станало това. Българският превод на Манасиевата хроника от 1345 г. дава яснота относно имената и титулатурата на мецената (виж Стара българска литература, том 3). В пояснението, изпълняващо и ролята на заглавка на хрониката се казва: „Тази книга беше преведена от гръцки език за цар Александър” (с. 241). По нататък в съдържанието на хрониката, в главата „Царуването на Теодосий Малкия“ има добавен текст, който в оригиналния ръкопис не е в червен цвят, както другите добавки, затова е подминаван и не е добил популярност. Този текст не е дело на Константин Манасий. В редовете преди добавения текст Манасий отбелязва падането на Римската империя по времето на Ромул, който в хрониката е назован Ромил. „Рим, лишен от управници, съветници, патрики, бил осъден да се мъчи като вол над браздите земни, понесъл на плещите си ярема варварски“, чертае участта на Рим Константин Манасий. След това следва въпросната добавка, която гласи: „Такива неща случиха се на стария Рим, а нашият нов Цариград гои се и расте, укрепва, подмладява се. Докрай така да расне, хей царю, ти който си над всичките царуващ! Той има толкова пресветъл светоносещ дар, велик владетел и победоносец величав, от корена изхождащ на Йоана всепреславен, българският цар Асен, наричан Александър, прекротък, милостив и покровител на монаси, на бедните кърмител, цар на българи велик! Нека неговата власт безброй слънца отмерят...” (с. 279). Вижда се, че царят, наричан в началото на хрониката Александър, е всъщност и цар Асен, чийто корен е от всепреславния Йоан. Малко объркващ е горния прочит по отношение на Асен. Все пак, както бе казано, поръчителят на превода на Манасиевата хроника си е цар Александър, а не цар Асен. Но пак имаме Асен и Йоан, без да е съвсем ясно каква е връзката между тях. Цитираният текст е взет от въпросния том на Стара българска литература. Може и да не е съвсем точно преведен, затова представям и оригиналния вид на текста за сверка. В друг малко по-ранен български ръкопис „Похвала на цар Иван Александър от 1337 г.”, поместена в Софийския псалтир, наречен още Иван Александров песнивец, с венцеславения по адрес на благодетеля („той ми се струва втори Александър от древността”), четем следното: „Радвай се, застъпнико на верните! Радвай се, българска славо и похвало! Радвай се, царю Александре! Радвай се, Иване! Радвай се с благочестивата си съпруга, с царица Теодора! Радвай се със сладките ваши чеда – цар Михаил Асен и Страцимир, и Асен!”. За да не се обърка българския читател, пожелал да посети страниците на „Стара българска литература”, том 2, където е поместена горната творба, съставителите на сборника ни обясняват по повод гореписаното, че „синовете на Иван Александър от влахинята Теодора”, са се казвали „Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен”. „Иване“ в оригиналният текст трябва да е „Йоане“. Имаме разделяне на името от прозвището или титлата, както е направил Патриарх Евтимий, отбелязвайки, че Асен бил назован Йоан. Заглавието на Манасиевата хроника и по-ранният текст от похвалата, обаче, определено показват, че името на царя е Александър, който е приел прозвището Йоан, посочвайки го за основател на династията. Срацимир през 1337 г. още не е Йоан, става такъв по-късно. Има проблем с изясняването на въпросният Йоан титла ли е или фамилия. Но има и автентични сведения, че не става дума за лично име и по елементарен начин то да се приравнява с Иван. Трябва да се работи по въпроса, а не той да се замита под килима с мотото „Такова животно няма“. Аз обръщам внимание върху някои документирани факти и постепенно попълвам пъзела, но засега не мога да го наредя така, че и на мен да ми изглежда убедителен. Все пак, ако не можем да постигнем истината, е хубаво да отстраняваме неверните неща, намерили трайно място в нашата история.

5 (арх. № 217). † Іѡань Михаиль воевода и господинь, дават господство ми сіѧ ѡризмо господства ми сѣмзи Брашовѣном и Рѫжновѣнѡм, іако варе кои чл(овѣ)кь ѿ земѧ господства ми рѡдїтелѣ и господства ми имат дльгь ѹ Брашовѣнь, а онь да подет тамо, да си ищет дльгь ѡт длъжника; ако мѹ не би платил ѿ волѧ, а тои да го тѧглит прѣд пръгари, да ако щѫт имѣти ѿ кѫдѹ взѧти, а тїе мѹ щѫт платит. Аще ли не би имал длъжникот ѿ кѫдѹ платит, а онь да си бїе ѡчи, що нѣ сї е дал добитьк ѹ добра чл(овѣ)ка. А никто да не смѣеть взѧти зде залѡг ѿ правѣх людї, ѿ Брашовѣн, и нигде се не заложѫт. Ѡти варе кто се би́ покѹсиль да им позабавит, аще и влас един, имат изгинѫт ѿ родїтелѣ господства ми и ѿ господство ми. Нѫ котрижде да си ищет тамо длъг ѿ длъжника, по ѡризмѹ господства ми. † Іѡ Михаиль воевода, милостїѧ божїѧ господинь. http://macedonia.kroraina.com/lm/lm_6a.htm#g3 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 17 (№ 227). † Пръгаремъ ѿ Брашов. † Іѡанъ Радѹлъ воевода и господинъ вьсеи земи ѹггровлахіискои, пишет господство ми приіaтелем господства ми, пръгарем ѿ Брашов. Тѹзи, защо мѣ сте просиле за вамѫ ѿ Длъгополе, а не бъдет. А господство ми е оставилъ, по-мнѡг(о) да не бѫдет. Ѹчинило е господство ми, да бѫдет по законѹ, како е билъ ѹ дни Мирче воеводе. И тази щѫ дръжат, толко вие да дръжите. Сираком господства ми криво да им не бъдет. Занъ е мило ѿ вас господстствѹ ми. И богъ ви веселит. † Іѡ Радѹл воевода, милостиѧ божїѧ господинь. http://macedonia.kroraina.com/lm/lm_6a.htm#g3 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура. 15__ [[ Мунтения (Valachia montana) не е резултатъ отъ разпокѫсваньето на „ромъно-българско царство”. Но титлата Iw значи Іоанъ и е взета направо отъ титлата на Асѣневцитѣ. Въ Влахия е имало плътно българско население, което е наложило и на Ромънитѣ своятъ езикъ като официяленъ ]] ... Ксенополъ казва (II. 219.), че българскитѣ думи, съ които се означаватъ службитѣ въ Влахия, неопровержимо показвали, че те били въведени отъ българското царство, което е било на югъ отъ Дунава. Ала какъ е станѫло това? Споредъ Ксенопола, българскитѣ държавни служби и изобщо българската организация Ромънитѣ приели отъ България „поради голѣмата омраза къмъ Маджаритѣ”. Това е станѫло слѣдъ като Ромънитѣ се устроили въ Влахия; тогава именно влѣзли въ приятелски, сношения съ Българитѣ на югъ отъ Дунава, и отъ тѣхъ приели номенклатурата на тѣхната администрация, толкова по-лесно, че били еднакви по вера и по черковния езикъ, който е билъ въведенъ и като официяленъ езикъ. Ала това обяснение, за което Ксенополъ мисли, че твърдѣ лесно се дава (foarte lesne), не се съгласява съ историческитѣ факти. Противъ това тълкуванье говори и онова „Iw”, съ което се захваща титлата на влашкитѣ и молдавскитѣ войводи. Различни тълкувания сѫ давани на това Iw, а най-сетне всички признават, че то е взето отъ титлата на българскитѣ царье отъ Асѣневския родъ, и то още отъ времето на Калояна или Іоаница, както го казватъ Ромънитѣ. Ето какво е писалъ Венелинъ по тоя въпросъ въ свое време. Той казва, че въ негово време въ Влашко нѣкои (lе vulgaire) мислели за въпросното Iw, че то означава Iwaнъ, а други Iwна, трети Iwвъ, и споредъ това тълкували, че всичкитѣ войводи нарицательно се казвали Ивановци, Іоновци или Іововци, и че въобще никой не знаелъ добре да разтълкува това Iw. Слѣдъ това Венелинъ продължава: „Думата воевода първоначално не е била титулъ на независимъ владѣтель, а название на областенъ управитель. Басарабъ, т. е. сегашна Влахия, е била българска область; поради това е ясно, че нейнитѣ войводи сѫ били чиновници или намѣстници на българскитѣ царье. Думата войвода е останѫла въ титлата и тогава, когато казанитѣ управители станѫли независими отъ България. Къмъ думитѣ „Воевода Басараба” сѫ прибавяли още: „и господинъ всей земли Угровлахійской.” Извѣстно е, че се туря „милостіѭ Божіеѭ” прѣдъ титулатурата; ала прѣдъ титлитѣ на подчиненитѣ власти се споменувала слѣдъ „Божіеѭ” и върховната власть, така нпр. епископитѣ въ Унгария и сега се пишѫтъ: Nos Dei gratia et favente clementia N. Caesaris, Episcopus etc. Така се писали и Басарабскитѣ войводи. Изъ българската история знаемъ, че слѣдъ като паднѫлъ Цариградъ подъ Латинитѣ на 1204 г., българскиятъ царь Іоанъ, на зло на Балдуинитѣ, като владѣлъ съ Румелия и Македония, приелъ титлата „кесарь на цѣла България, Гърцитѣ, Албанцитѣ и Сърбитѣ.” Това е била блѣскава епоха на въстановената България. Отъ този незабвенъ за България Іоанъ произтича и титлата: „Милостно Божіею и Іоанна (кесаря) Н. Н. воевода и проч.” Когато сетнѣ поради вѫтрѣшни раздори потъмнѣлъ блѣсъкътъ на български царье, тогава полу-феудалнитѣ и полу-васалнитѣ владетели на дунавскитѣ и забалканскитѣ страни по една мода гледали да си присвоѭтъ титлата „деспотъ” (δεσπότης), или, както Българитѣ по своему прѣвождали, „господарь.” Господари се наричали въ Цариградъ царскитѣ синове или наслѣдницитѣ на прѣстола, а така сѫщо и други роднини, които имали владения въ Македония, Тесалия, Албания, Морея и Сърбия. Въ това врѣме се явяватъ и Бесарабскитѣ войводи подъ име „господари!” Титлата „господарь” е могълъ да раздава само императоръ или царь. Слѣдъ разстройството на българ. царство, войводитѣ почти инстиктивно означавали въ своята титла, отъ кого произхожда тѣхното господарство; заради това името Іоанъ е останѫло постоянно въ титулатурата на бесарабскiтѣ господари. Но понеже, както въ всѣки титулъ, почнѫли да го употрѣбяватъ и съкратено, най-сетнѣ излѣзло: „милостиѭ божіеѭ и Iw Н. Н. воевода”. Най-наподирѣ билъ изпуснѫтъ и съѭзътъ и прѣдъ Iw. Въ не важнитѣ книжа се изпускало и „милостиѭ божіеѭ” и никой не е забѣлѣзвалъ, че Iw станѫло безъ нужда неразделно отъ името на господаритѣ, а невѣжественитѣ писци продължавали да пишѫтъ Iw, като, обикновено, не сѫ знаели източникътъ и значението му”. Приведохме Венелиновитѣ думи подробно, за да се види, какъ и тогава още, когато тоя въпросъ никакъ не бѣше тъй разясненъ, както е днесь, проницателниятъ Венелинъ въ главни черти вѣрно е сѫдилъ. Ето и днесь, 60 години слѣдъ тия думи на Венелина, историята признава, че титлата Iw значи Іоанъ и че е взето направо отъ титлата на Асѣневцитѣ. И Ксенополъ казва: „Iw въ титлитѣ на влашкитѣ и молдавскитѣ господари е заето отъ българскитѣ царье, които носѣли въ титлата си Іоанъ, отъ царя Іоаница (Калоянъ), синонимъ на цезарь. Тая титла, както и всичкитѣ боерски наименования у Власите, сѫ заети отъ Българитѣ слѣдъ основанието на влашкитѣ господарства. „Войвода” сѫ имали още отъ Трансилвания.” (II. 212.). [1] Ала колкото и да може да се каже, че Iw е заето отъ Българитѣ слѣдъ основанието на ромънскитѣ войводства, пакъ трѣбва особено да се обясни това заемванье, понеже не е въпросъ за заемванье на обикновени служебни и др. термини, а за една важна съставна часть отъ титлата на българскитѣ царье. Венелинъ съ право подозира тукъ силно доказателство, че държавното право на второто българско царство се е простирало и върху странитѣ прѣко Дунава. И ние не можемъ инакъ да разберемъ, какъ е попаднѫло въпросното Іwaнъ [2] въ титлата на ромънскитѣ войводи. 1. Познато е, че всичкитѣ Асѣневци употрѣбяватъ до сѫщь таково Iw или Іоанъ прѣдъ името си, както и ромънскитѣ войводи. Проф. Ксенополъ се убѣдилъ въ тъждеството на романското Iw съ Асѣневското Iw, първо когато госп. Бяну, библиотекарьтъ на ромънската академия, му обърналъ вниманието върху фотографическия снимъкъ изъ Іоанъ-Александровото евангелие, описано отъ Шолвина въ Archiv f. slav. Philologie т. VII. (вж. сѫщиятъ снимъкъ, гдѣто е пълната титла на царя Іоана Александра и въ Мин. Сборн. VII. т. отъ задъ.). Сѫщото е трѣбвало и по отъ рано да се забѣлѣжи въ издаденитѣ български грамоти и надписи отъ врѣмето на Асѣневцитѣ у Шафарика, Срѣзневски и Палаузова. 2. Забѣлѣзваме, че въ оригинала на грамотата на Михаилъ войвода отъ 1418 год., която тукъ издаваме (№ 5.), намѣрихме написано цѣлото име „Іwанъ” вмѣсто обикновеното Iw. http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15

Аз съм приел сведението на Асен Василиев за меродавно. Според него „предимето“ Йоан, означаващо „богопомазан“ било въведено по времето на Йоан Асен – богопомазания Асен. Следователно за Йоановците от Първото българско царство не би трябвало да има съмнения дали става дума за име или титла. Във Влашко изглежда възприемат титулатурата „Йоан“ от нас, като любопитното при тях е, че те нямат владетел с име Йоан (!). https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_владетелите_на_Влахия Не е сигурно дали „Йоан“ има точно смисъл на „богопомазан“, но да се приема, че Йоан е равностойно на Иван е голяма грешка, като се има предвид, че може да става дума за титла или родствено име. Като пишем, например Йоан Асен, или Йоан Александър, поне се доближаваме до изворите.

Мирче Воевода е бил съвременник на Йоан или Иван Шишман. Твърди се, че дори бил поставен за влашки воевода от българския цар. Сам Мирче се е нарекъл Йоан. Кой го лиши от това „име“?

Като се приеме, че „йоан“ не е Иван, посоченото сведение на Патриарх Евтимий трябва да се разбира като „ Бог въздигна рога на българското царство при преблагочестивия цар Асен, който в светото кръщение бе назован „богопомазан“. Т. е. Асен Младши е бил богопомазан и затова бог му е помогнал. „Богопомазан“ е аналогично донякъде на византийското „багренородни“. При наследниците на „Иван“ Александър се е получил конфуз. Обясняват, че „за да наложи сина си Иван Шишман, втората съпруга на цар Иван Александър – похристиянчената еврейка Сара (Теодора) изтъква довода, че синът ѝ е багренороден, роден в пурпур. Иван Александър отстъпва пред претенциите на Теодора и обявява Иван Шишман за свой наследник, а на Иван Срацимир определя, така нареченото Видинско царство в западна България.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Багренородни Всъщност и двамата сина са станали владетели на царства, понеже са били определени за богопомазани. Разказана с Ивановци, българската история прилича на руска приказка: „Всеки Иван получил по едно царство“.

И къде в двете жития се посочва това, на което ти държеше много преди време: че Йоан Асен е бил инициаторът за битката при Клокотница? Той е нападнал Теодор Комнин. А и в житието на св. Петка е уточнено: „В това време благочестивият български цар Иван Асен, син на стария цар Асен, тържествено и явно подкрепяше яко благочестието...“ АЗЪ ІѠ АСѢНЬ ВЪ Х҃ Б҃ ВѢРНЫ ЦР҃Ь И САМОДРЪЖЕЦЪ БЛЪГАРОМЪ С҃НЪ СТАРОГО АСѢНѢ ЦР҃Ѣ Ако ІѠ е име Йоан, защо синът не посочва баща му да е бил също Йоан, както е представено в руската хроника. Да, това определено е грешка в хрониката. Но че мощите на Йоан Рилски са пренесени в Търново от цар Йоан Асен, е написано и в Проложно житие на Йоан/Иван Рилски от Драгановия миней.

Според Никоновската хроника мощите на Йоан Рилски са пренесени от Средец в Търново от Асан, синът на стария Асан. Бях написал Асен, ама като прочетох Евристей, се поправих, защото и в руския текст е Асан. Проф. Асен Василиев в книгата си „Социални и патриотични теми в старото българско изкуство” (изд. 1973 г., с. 67) е написал за Йоан Александър: Писах навремето по този въпрос в „Защо Шишман е Йоан, а Мирчо Велики не е? https://www.forumnauka.bg/topic/4281-защо-шишман-е-йоан-а-мирчо-велики-не-е/

Наясно ли си, какво точно търсиш? Литературата за Димитър Солунски – деяния, чудеса и пр. е многообразна. Има и такъв момент: Литература о св. Димитрии, созданная в средние века на греческом и славянских языках, велика. Полный Corpus Demetrianum до сих пор не собран и не издан https://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Byzanz/VII/600-620/Dimitr_Solun/pred.htm Текстовете, свързани с българите и България са в посочения том на ГИБИ.

Винко Прибоевич (на хърватски: Vinko Pribojević) e хърватски историк, доминиканец, формулирал панславянската идея. Счита се за предшественик на последвалия илиризъм и създател на т.нар. хипотеза за балканската етногенеза на славяните. Заедно с неговите сънародници и последователи Мавро Орбини и Юрий Крижанич формира своеобразната хърватска света троица на ранната панславянска идеология в периода XVI-XVII век. Въпреки че, идеологията създадена от Прибоевич не издържа критиката на XIX век, той се смята за първия автор забелязал съществуването на свързани славянски общности - южните, западните и източните славяни. Оправдава съществуването на панславянската общност чрез ясни езикови, исторически и културни маркери с аргументи. Славянският феномен е откритие на Винко Прибоевич. Идеологията му провокира формирането на етикета илирийски език за всички южнославянски наречия по него време, а също така и последвалите лингвистични напъни на Крижанич през следващия XVII век - да създаде изкуствен всеславянски език. https://bg.wikipedia.org/wiki/Винко_Прибоевич

Има виждане, че Инокентий се е объркал, като е възприел думата „власи“ не като овчари, а като „римляни“. В първото писмо до Калоян от 1199 г. папа Инокентий III отбелязва: „А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници...“ В ЛИБИ 3 обясняват: „Папата твърди, че дедите на Калоян произхождали от благороден римски род. Тази мисъл на папата става напълно ясна, като се съпостави с обикновеното титулуване на Калоян от негова страна – „цар на българи и власи“. Поради политически съображения Калоян приема това внушение за своя произход (вж. писмо № 2). В отговора си до папата (въпросното писмо № 2) Калоян отбелязва: „Аз, Калоян, император на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светлост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер, и ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък. Затова въздадохме много благодарности на всемогъщия бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме.“ Коментарът тук е: „Вероятно поради дипломатически съображения Калоян приема тук направеното внушение за римския му произход. Възможно е, от друга страна, и самият Калоян да е спекулирал с някаква своя близост към влашкия елемент в България.“ Последното въщност означава Калоян да се е определял като влах. Но възможно е папата от други източници да е научил за власите и дори конкретно за Калоян, който е отбелязан в някои латински извори като Йоан Влаха. Например в ЛИБИ 3 в „Генеалогия на Фландърските графове“ четем: „В 1205 г. от въплъщение господне нашият константинополски император Балдуин, граф на Фландрия и Ано, бил пленен от Йоан, по прякор Влах...“ (с. 302) Васил Златарски е направил също коментар по въпроса. Написал е: „И тъй, Инокентий III, обръщайки се къмъ българския царь съ своето предложение, си послужилъ съ сѫщия мотивъ, съ който обикновено започвали своитѣ сношения съ православнитѣ господари, именно, какво нему е добре известна неговата преданость къмъ римската църква, но въ дадения случай папата се научилъ по слухъ (audito) и за нѣщо повече — за неговото римско потекло. Нѣма съмнение, че Инокентий III тукъ е използувалъ титлата на търновския царь. Въ папската канцелария вече е имало сведения, че тамъ, на Балканския полуостровъ, имало единъ народъ „власи”, който говорѣлъ езикъ близъкъ на латинския; за неговото сѫществуване вече сѫ знаели въ Италия, а, може би, и въ Римъ още отъ времето на първото норманско нашествие на полуострова (1081—1085) — съ тѣхъ е ималъ работа Боемундъ Тарентски въ Тесалия презъ 1083 год.; освенъ това, още въ XI вѣкъ е сѫществувало мнение, че тия власи сѫ потомци на изселници отъ Италия. Затова, понеже отъ кръстоносцитѣ на третия походъ въ папската канцелария сѫ знаели, че търновскиятъ господарь се наричалъ, споредъ тогавашната географска терминология, царь на „власитѣ”, т. е. на българитѣ отъ северна България, Инокентий III не се забавилъ да изтъкне въ първото си писмо до Калояна като най-силенъ мотивъ неговия римски произходъ.“ http://macedonia.kroraina.com/vz3/vz3_1_4.htm Любопитно е, защо Златарски споменава власите в северна България (имало ли е там такива?), а не тези в Тесалия. Но разсъжденията му, защо папа Инокентий III е решил, че Калоян има римско потекло, са логични.

Да довърша защо Асеневци се определят като власи и за кои точно власи става дума. В История славянобългарска, Паисий Хилендарски пише: „По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий. Него били славели и почитали търновските и българските царе от началото, от род в род, от благочестивия Михаил до светия Йоан-Владимир. Тоя свети мъченик закрилял дома и рода на българските царе и бил изпратен от Бога, за да помогне и поднови българското царство в Търново. Рекъл на патриарха да постави Асен за цар на българите. Бог ще бъде с него и българският скиптър ще успее в Асеновата ръка. Така патриархът по божие повелие повика Асен и неговия брат Петър от Влахия. Били от царски род, внуци на Гаврил, Самоиловия син, който бил изгонен, както се каза, във Влахия. Заповядал им да съградят хубава черква в Търново на името на светия мъченик Димитрий. Патриархът повикал българските епископи и господари в Търново за освещаване на черквата. И по божие повеление събрал се много народ. Когато патриархът осветил черквата, донесъл венец и багреница, венчал Асен на българския престол и казал на всички, че му било заповядано от Бога чрез свети Димитрий. Тъй народът от радост извикал гръмогласно: „Да живее Асен! За много години на българския цар Асен! За много години на Йоана, най-блажения патриарх търновски, и на цяла България! За много години!“ Така много български господари се присъединили към цар Асен. Той поставил брат си Петър в първи и велик военен чин и наредил цялата военна уредба по предишния ред, както са имали неговите прадеди — търновските царе. Българският народ се стекъл единодушно като един човек в Търново в помощ на Асен. Събрала се войска и от Влахия, изпратили я влашките господари в помощ на Асен. Волята божия била с Асен. Дошла му голяма помощ отвсякъде, закрепил се на българския престол и отмъстил на гърците двойно за обидата и угнетението, което те 70 години причинявали на българите и взимали тежък данък от тях. Така и те през 60 години давали данък на Асен и неговия син Йоан. Понеже те ослепили българите при цар Самоил и причинявали на българите много тайни пакости, и тях ги постигнало това по-късно от българите. Наели и пратили срещу Асен и България триста хиляди гръцка и от различни народи войска, но Асен и българите избили и поробили цялата тая войска за осем години. Едва тогава престанали да воюват с гърците и да им отмъщават за първата българска обида. В старите ръкописни книги се намира разказ за тоя цар Асен стари как след смъртта на светия патриарх Йоан повикал от Охрид светия отец Теофилакт и го поставил патриарх в Търново. Тоя премъдър и вселенски учител в тия времена просветил и очистил от различни ереси България, също и Влахия. Всички власи окончателно били приели латинската ерес и изпърво четели по латински, тъй като с латините са един род и език. Свети Теофилакт подбудил цар Асена, той тръгнал срещу Влахия, покорил двете Влахии под своя власт и забранил на власите — който чете по латински език и изповядва римско изповедание и вяра, да му се отреже езикът. И им заповядал да четат по български и да държат православната вяра. Така от това време власите се обърнали пак към православието и четели по български език до скоро време. Сега русите отново им превели писанието на прост влашки език. Така с грижата на светия патриарх Теофилакт и цар Асен много народ се обърнал към православието.“ https://chitanka.info/text/3746-istorija-slavjanobylgarska/4#textstart Според разказа на Паисий Асен и Петър били потомствени българи от Македония, но родени във Влахия. Коя обаче? Почитанието на свети Димитър Солунски сякаш подсказва, че става дума за Велика Влахия, която е била близо до Солун. Паисий пише, че цар Асен „покорил и двете Влахии“. Явно става дума за Голяма и Малка Влахия. Малка Влахия или Мала Влахия е планинската територия над и в Етолия и Акарнания, днес в Акарнанските планини в Гърция. Названието идва по другото споменавано от средновековните хронисти - Велика Влахия, означаващо влашките поселения (арумъни) в пиндските планини около Тесалия през средновековието. Когато Стефан Душан завладял земите до Атинското херцогство, той се назовавал и „граф на Влахия“. Поселения от власи (арумъни) се споменават по това време освен в тези две области на Гърция, но и в Евбея, Пелопонес и даже в Крит. Власи има и в Епир - Янина. Според Янинската хроника, деспот Тома Прелюбович Комнин ги използва срещу размирните албанци по тези земи. https://bg.wikipedia.org/wiki/Малка_Влахия В Пространно житие на Иларион Мъгленски Патриарх Евтимий отбелязва: „След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе не малка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и Етолия.“ (Стара българска литература. Том четвърти. Житиеписни творби. С., 1986, с. 107) Завладявайки двете Влахии, Калоян се определя като "цар на българи и власи".

"Историята на император Анри" от Анри дьо Валансиен „ІХ. [Есклас, батовчед на Бурил, се съюзява с императора, който му обещава дъщеря си] 545. И така, вече чухте как Бюрил беше победен и стана всичко, което чухте. Какво повече да ви кажа? Нашите хора стигнаха до Крюсмон и обградиха града и замъка. Есклас, високопоставен сеньор, който воюваше срещу Бюрил, макар да му беше първи братовчед (защото Бюрил твърдеше, че земите, владени от Есклас, трябва да бъдат негови, а Есклас отричаше; и затова враждуваха помежду си); та този Есклас прати [вестители] при император Анри, за да се помирят, тъй като искаше да разполага със силата и помощта му. 546. Точно както ви казах, след това Есклас дойде при императора и го откри да седи в шатрата си заедно с най-високопоставените барони. Есклас дойде в шатрата, където бяха бароните, падна в краката на императора, целуна ги, а сетне и ръката му. Какво да ви кажа? Мирът беше сключен и потвърден, а Есклас стана там човек на император Анри и се закле оттук нататък да му бъде верен и покорен като на свой законен сеньор. 547. Тогава маршалът му каза насаме да поиска от императора единствената му дъщеря. И Есклас отново падна на колене пред императора и му каза: “Господарю, чух, че имате дъщеря, която ви моля, ако ви е угодно, да ми дадете за съпруга. Аз съм твърде богат със земи и съкровища от сребро и злато и ме смятат за голям благородник в моята страна. Затова ви моля, ако ви е угодно, да ми я дадете.” 548. И всички високопоставени мъже, които присъстваха там, го посъветваха да я даде на Есклас, за да му служи той на драго сърце и с по-голямо усърдие. А императорът каза: “Сеньори, щом вие ме съветвате, давам му я.” После се усмихна, повика Есклас и му каза: “Есклас, давам ви дъщеря си, стига Бог да позволи да й се радвате; и с нея ви отстъпвам всички завоевания, които направихме тук, при условие, че бъдете мой човек и ми служите. Ще ви даря също и Голяма Влахия, чийто владетел ще ви направя, ако е угодно Богу и съм жив.” 549. Заради това Есклас падна в краката му и, плачейки, му благодари горещо. Тогава Есклас се върна [в собствените си земи], а нашите дойдоха пак в един замък, който се нарича Естанемак; и там Есклас отново дойде при нашите хора. Тогава нашите барони започнаха да се питат къде и кога ще се ожени той за девойката. А императорът му подари коня си, който много обичаше, и сетне му повери брат си Йосташ с два отряда негови хора; само че единият беше съставен от гърци от Андренопл, а другият от наши французи.“ https://glishev.blog.bg/technology/2007/11/08/quot-istoriiata-na-imperator-anri-quot-ot-anri-dio-valansien.130773 „Българските или дакийските славяни се спуснали от общославянската прародина н населили плътно дн. Молдова и Влашко, но проникнали и на запад, южно от Бескидите и Високите Татри, достигайки до левите брегове ни Средни Дунав и Хрон. т.е. в дн. източни дялове на Словашко и Унгария, и Задкарпатска Украйна. Седмиградско н Банат, а на юг до Долни Дунав и Сава. В края на VI и началото на VII в. те проникнали и станали пълни господари, като направили свое отечество средния, източния н южния дял на Балканския п-в. Като унищожили византийската власт във вътрешността иа полуострова, те принудили елинизираннте елементи от старото население да се изтеглят в Мала Азия, в малкото оцелели и останали под контрола на империята крепости в Цариградския п-в, Солун. Атика, част от пелопонеските брегове с Егейските о-ви. Драч и далматинските прис­танища. По съшия начин южните славяни изтласкали и романизираните елементи, които още веднъж се отдръп­нали, този пьт към високопланинските части, предимно в западния дял на Балканския полуостров. Там романнзираното старо население се съсредоточило в по-значителен брой в пл. Пннд и Северна Тесалия (придобили тогава името Велика Влахия, срещано в изворите), в край­брежните планини на Адриатика. т.е. в дн. Истрия, Далмация и Черна гора (двете последни са наричани през средновековието Мавровлахия), в Сърбия, където заели областите Стари Влах и Влашка земя, а в по-малобройни групи - в планините на дн. области в Македония (Мъгленска. Костурско и др,). Отдали се на трансхуманно скотовъдство, романизираните остатъци от старите обитатели на Балканите общували с населението в околните низини с българите около Велика Влахия или със сърбохърватите в остана­лите покрайнини. Това водело до сродяване чрез смесените бракове и частичното претопяване на планин­ците пастири в заобикалящата ги и превъзхождаща ги в културно отношение славянска маса.“ (П. Коледаров. Политическа география..., том 2, с. 21) Велика Влахия или Голяма Влахия (на гръцки: Μεγάλη Βλαχία; на румънски: Vlahia Mare), срещана също и като Тесалийска Влахия, е средновековна област около Тесалийската равнина, включваща предимно по-високите части на планините, ограждащи полята. Терминът е в употреба през периода 13 – 14 век... Приеманата като първа жена историчка в историята – Ана Комнина, през 12 век, ни съобщава за т.нар. Велика Влахия с нейните селища и съюзи в планините на Тесалия, и най-вече в Пинд. Алексиадата е основен исторически източник и за т.нар. въстание на Никулица Делфина. През същия век равинът Бенямин Туделски счита, че няма сила, която да покори власите. След превземането на Константинопол от латините, византийските хронисти съобщават за възникването на независими на практика влашки владения в планините на Тесалия, обозначавани все така като Велика Влахия. През 1230 г. територията е анексирана от Епирското деспотство, а след Клокотнишката битка, заедно с по-голяма част от земите на деспотата, е в границите на Втората българска държава. https://bg.wikipedia.org/wiki/Велика_Влахия

Руската страна за конфликта: Обыкновенный фашизм. Украинские военные преступления и нарушения прав человека (2017-2020) https://украинские-преступления.org/#p=2 Этап специальной военной операции на Украине. Анатомия антироссийской политики в Европе https://www.instituteofeurope.ru/images/uploads/doklad/390.pdf

Украинци твърдят, че домовете им са разрушени от тяхната армия (ВИДЕО) https://www.lentata.com/page_25142.html

Украинская община Крыма призвала Киев выполнить все условия России "Уверена, что в любом случае специальную военную операцию необходимо довести до конца, нельзя останавливаться на полпути. Чтобы наступил мир на Украине, необходимо выполнить все условия Российской Федерации, но кроме этого необходим пересмотр всей системы государственности", - сказала РИА Новости Гридчина. СИМФЕРОПОЛЬ, 13 мар – РИА Новости. Глава украинской общины Крыма Анастасия Гридчина высказала мнение, что для достижения мира на Украине ее властям нужно выполнить все условия России и пересмотреть нынешнюю систему государственности. По ее мнению, будущее государственное устройство Украины - федерация или конфедерация. "Возможно, даже отдельные области Украины решат пойти по пути советских социалистических республик и создать собственные независимые государства, но и исключать желания некоторых областей вступить в состав России тоже нельзя", - полагает Гридчина. https://ria.ru/20220313/usloviya-1777897861.html?utm_source=yxnews&utm_medium=desktop

https://ria.ru/20220309/ukraina-1777222627.html?utm_source=yxnews&utm_medium=desktop

Публикува Март 13, 2016

Държавната дума е въведена през 1905 г. по предложение на граф Сергий Юлиевич Витте като съвещателен орган към царя. Първите два опита да стане активна, направени от цар Николай II, са неефективни. Впоследствие всички Думи са разпуснати едва след няколко месеца. След избирателната реформа от 1907 г., третата Дума, избрана през ноември 1907 г. е съставена основно от членове на високата класа, като радикалните влияния в Думата са почти изцяло премахнати. Създаването на руската Дума след революцията от 1905 г. е предвестник на значителни промени в Руската автократична система. Държавната дума е въведена през 1905 г. по предложение на граф Сергий Юлиевич Витте като съвещателен орган към царя. Първите два опита да стане активна, направени от цар Николай II, са неефективни. Впоследствие всички Думи са разпуснати едва след няколко месеца. След избирателната реформа от 1907 г., третата Дума, избрана през ноември 1907 г. е съставена основно от членове на високата класа, като радикалните влияния в Думата са почти изцяло премахнати. Създаването на руската Дума след революцията от 1905 г. е предвестник на значителни промени в Руската автократична система. https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавна_дума Абсолютната монархия е монархическа форма на държавно управление, при която цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, а понякога и духовната власт), de facto и de jure, е съсредоточена в ръцете на монарха. При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с правителство, а законодателната – с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначавани). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха. https://bg.wikipedia.org/wiki/Абсолютна_монархия

В средата на 70-те години на ХІХ в. националноосвободителното движение на народите от Балканския полуостров, които се намирали под пряката власт на Османската империя или били политически зависими от нея, навлязло в етап, който се оказал решителен. През 1875 г. станали въоръжени стълкновения между християнското население и турските войски, при които проличало, че турското правителство, известно като Високата порта или само Портата, има трудности да се справи с народните вълнения, било чрез сила, било чрез реформи. Великите сили в Европа констатирали, че Османската империя очевидно е навлязла в политическа и икономическа криза...

https://duma.bg/karibska-kriza-v-iztochna-ukrayna-n250750

И на Александър II му е писнало да го залъгват турците и европейските държави със споразумения. Предложенията на Цариградската конфереция от 1876 г. са били подобни на Минските: турската империя е трябвало да осигури автономия на областите, в които живеят българите. Но тогава Турция, подкрепена от Англия, веднага отказва да изпълни тези искания и руският император влиза с войската си в България, за да уреди сам въпроса. Английското правителство го укорява, че не е трябвало да прави това, можел е да изчака да видят дали турците все пак няма да направят някакви реформи в България. Минските споразумения в т. 11 предвиждат: „Провеждане на конституционна реформа в Украйна с влизане в сила на нова конституция, предполагаща в качеството на ключов елемент децентрализацията (с вземане предвид на особеностите на отделни райони на Донецка и Луганска области, съгласувани с представителите на тези райони), а също така и приемане на постоянно законодателство за специалния статут на отделни райони на Донецка и Луганска области...“ Украйна не изпълнява споразуменията вече седем години. Явно нервите на Путин не са издържали и историята се повтаря. Сега на мода е „демокрацията“ в аспекта „всеки сам си решава“. И „евроатлантическите ценности“, според които границите в Европа не могат да се прекрояват. През 1877 г. е бил валиден Парижкият договор от 1856 г., подписан от всички велики сили, който има подобно изискване, с което се гарантира целостта на Османската империя. Русия обаче го нарушава и се появява Третата българска държава. Появява се, защото политиците тогава са били явно по-мъдри и чрез взаимни отстъпки на Берлинския конгрес се споразумяват, как да изглеждат управлението и границите на страните, замесени в конфликта. Да направят същото и днешните политици. Няма да стане обаче, с презумпцията „всеки сам си решава“.

Украинците сами си избраха евреина Зеленски за техен президент. А той сега, като Соломон Паси, казва: «Майната му на православието!» И иска преговорите с Русия да се водят на неговия майчин език - с посредничеството на Израел. https://www.24chasa.bg/novini/article/10977741 Ще трябва да си припомним думите на Достоевски за славяните. https://kazanto.ru/bg/christianity/dostoevskii-o-slavyanah-neozhidannoe-dostoevskii-o-slavyanah.html Разбира се, в искането на Зеленски трябва да се отчете и влиянието на финикийските знаци. https://fakti.bg/world/656665-baidan-otpusna-600-mln-dolara-na-ukraina

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп определи като "гениални" действията на президента на Русия Владимир Путин по отношение Украйна и нарече руския лидер "много разумен", съобщават "Дейли мейл" и "Индипендънт". Някои републиканци в САЩ се опитаха да хвърлят вината за кризата върху президента Джо Байдън, заявявайки, че Русия не е нахлувала никъде по времето, когато Тръмп беше президент. Самият Тръмп също публикува по-рано туит, в който твърди, че отношенията му с Путин са щели да предотвратят кризата, посочва "Индипендънт". Няколко часа след това изявление бившият президент заяви в радио предаване, че когато е научил, че Путин признава независимостта на сепаратистките региони Донецк и Луганск в Източна Украйна, си е казал: "Това е гениално". "Казах си: "колко е умно това", посочва Доналд Тръмп. https://dnes.dir.bg/politika/tramp-se-vazhiti-ot-hoda-na-putin-za-ukrayna-tova-e-genialno

https://www.avito.ru/rossiya/kollektsionirovanie/voennye_veschi-ASgBAgICAUQchgE?q=пули