К.ГЕРБОВ

Снимката е тайна, зад която стои още по-голяма тайна и колкото повече си мислиш, че е показано, толкова по-малко всъщност си видял. Това казва една от най-прочутите фотографки на 20 век Диан Арбъс. В опит да надникнем зад тайните на един такъв кадър ни провокира авиационният фотограф Огнян Стефанов. Той публикува в началото на октомври на Facebook профила си снимка на военна база, която прилича на описание на милитаристично Lego или на ключова карта от настолна стратегическа игра. Но е запечатала напълно реални обекти и хора. Авиобаза Безмер отгоре: Как се прави такъв кадър? - BG .

„Свети Кирил постил 40 дни, съставил 38 букви и съчинил писмо на славянски език. Най-напред написали евангелието на Йоана „В началото бе словото“ и го показали на царя и на другите, и на патриарх Йгнатий. И те много похвалили това и им казали да учат българите и славяните на техния език и да превеждат от гръцките книги на славянски. И те отишли в Охрид при архиепископ Климент. Той бил родом българин, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария — това се всичките свети пет учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали го първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това... https://chitanka.info/text/3746-istorija-slavjanobylgarska/9#textstart Според Паисий Хилендарски в славянския превод на евангелието са били включени думи от няколко славянски народности. Разказът му е объркан, но тази му констатация се вижда ясно. Първо Кирил и Методий „написали евангелието на Йоан“ (не се казва на какъв език, може би на солунски славянски), пък после Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангеларий „събирали избрани и прави думи" от всички славянски народи, съставили псалтира, евангелието и другите църковни книги. Логично е, учениците на Кирил и Методий (тези, които са били във Великоморавия) да са допринесли за формиране на старославянския език и са го превърнали в литературен такъв. В легендата за Кирил и Методий от ПВЛ е записано: „След това княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел. Методий постави двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца, започвайки през март и завършвайки на 26 ден на месец октомври.“ Значи в преводите на книгите във Великоморавия са участвали и учениците на Кирил и Методий. И те едва ли са били двама. Методий явно е бил само редактор.

- Откуда повелось называть угловую шлифмашину «болгаркой»? - Сразу вспоминается старый анекдот: болгарин — человек, а болгарка — инструмент, финн — человек, а финка — нож, американец — человек, а американка — бильярд, и только белоруска — человек, а белорус — это трактор. Наверное, так получилось не случайно, ведь мужчины у нас в стране работящие, и, я думаю, почти каждый хоть раз держал в руках болгарку. https://gp.by/novosti/kaleidoscope/news142402.html

Угловая шлифовальная машина (УШМ). Русское разговорное название этого инструмента — «болгарка» — возникло в СССР в 1970-х годах, когда здесь появились первые его образцы, выпущенные именно в Болгарии[3], на предприятии «Спарки Элтос» под торговой маркой «Eltos» в городе Ловеч[4]. Сейчас слово «болгарка» можно встретить даже на ценниках в магазинах. Нигде, кроме как в странах бывшего Советского Союза, такое название этого инструмента не употребляется[5]. https://ru.wikipedia.org/wiki/Угловая_шлифовальная_машина

Оригиналът е съставен „не по-късно от края на ХІV в.“ Това означава, че не се знае за кое време се отнася написаното. То е определено „на око“ от авторите на информацията. Райна Заимова е написала: „За съжаление не са налице достатъчно сведения за ръкописа и текста в него, за да може да се изгради обоснована хипотеза.” Хан, в Търново, преди края на ХІV в., е бил Чака. Ако пренебрегнем информацията за хана, могат да се направят много хипотези.

Владимир-Василий Мономах не е бил духовен син на византийския император, а биологичен внук на император Константин IX Мономах. Владимир родился в 1053 году или около этого времени в Переяславле-Южном, где княжил его отец. Он единственный из внуков Ярослава Мудрого, о чьем рождении сообщает летопись. Сам Владимир в своем знаменитом "Поучении детям" с гордостью писал о том, что обязан именем деду, который, незадолго до кончины нарекая внука, очевидно, хотел видеть его продолжателем дел своего великого отца — Крестителя Руси Владимира Святого. Мономах унаследовал от того оба своих имени: и княжеское — Владимир, и крестильное — Василий. Его появление на свет действительно стало событием, выходящим за рамки одной только русской истории. Отец Владимира, переяславский князь Всеволод Ярославич, четвертый из известных летописи сыновей Ярослава Мудрого, получил в жены не просто одну из иностранных принцесс, но византийскую царевну, дочь правящего в Византии императора Константина IX Мономаха. (Вероятнее всего, она родилась от второго брака Константина, с дочерью Василия Склира, внука знаменитого мятежника последней четверти X века Варды Склира, и племянницей императора Романа III Аргира.) Родовое имя последнего перешло к русскому князю. Так Владимир оказался внуком сразу двух могущественных правителей — Руси и Византии. Позднее киевский митрополит грек Никифор напишет, обращаясь к Владимиру — тогда уже киевскому князю — и имея в виду его необычное происхождение: "Егоже Богъ… изъ утробы освяти и помазавъ, от царьские и княжьские крови смесивъ…" А сам Владимир, будучи уже владетельным князем, закажет на своей печати исполненную гордости надпись на греческом языке: "Печать Василия,благороднейшего архонта Руси, Мономаха". https://www.docsity.com/ru/vladimir-vsevolodovich-monomah-1/1399604/ Известны многочисленные свинцовые печати В. В. с изображением свт. Василия Великого, в честь к-рого князь был крещен, и с греч. или рус. молитвенной надписью: ΣΘΡΑΓ[ΙΣ] ΒΑΣΙΛΙΟ[Υ] ΤΟΥ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤ[Ο]Υ ΑΡΧΟΝΤΟΣ ΡΟΣΙΑΣ ΤΟΥ ΜΟΝΟΜΑΧΟΥ[ΟΥ] («печать Василия, благороднейшего архонта Росии, Мономаха») и «ГИ ПОМОЗИ РАБОУ СВОЕМОУ ВАСИЛЬЕВИ КНАЗОУ РОУСЬСКОГО [Так!- А. Н.]» или подобное. https://www.pravenc.ru/text/159100.html В случая имаме архонт-княз. Титлите си съответстват. Владимир-Василий Мономах е княз до 1113 г. До тогава велик княз е Светополк. В статията за печатите на Мономах се посочва, че на ранните печати било посочено христианското и славянското име на княза и родовото прозвище: Господи помоги рабу своему Василию Владимиру Мономаху. Матриците за печатите били изготвени от византийски майстори. По-късно имало печати с текст само с Василий: Господи помоги рабу своему Василию. Няма да се опитвам да обяснявам тези факти, защото пак някой ще се закачи за нещо, на което после да му търся обяснението.

А можем ли да бъдем сигурни, че Владимир-Василий не се е считал за духовен син на византийския император? Може формално да се е водел велик княз, но тъй като това си е било равностойно на император, вътрешно не е приемал, че може да бъде равностоен на императора в Цариград. Разсъждавате като съвременни хора. Не знаем как точно са разсъждавали навремето.

В легенде этой печати мы читаем греческое слово Архонт – правитель. Относительно небольшой период времени на Руси князья использовали подобные византийские термины, но повторюсь, его мать была византийская принцесса и вполне естественно, что её сыну прививались византийские нравы и обычаи. Владимир вполне мог воспринимать себя наследником двух культур. И довольно длительное время употреблял греческие регалии властелина. Всем нам известная «шапка Мономаха», как мне кажется, это и есть результат обогащения русской культуры византийской традицией. Одновременно – византийская корона и русский меховой головной убор! В шапке Мономаха соединены царские (византийские) регалии, золото, скань, драгоценные камни и русское богатство – драгоценная пушнина. Именно этот головной убор и был принят дальнейшими потомками Рюриковичами, чьи княжеские регалии мы до сих пор помним и чтим. https://sammlung.ru/?p=23759

Арабският пътешественик бил написал, че „ханската стража носела щитове с лъвски изображения“. Значи владетелят, притежател на герба с трите лъва е бил хан. Така че следва да се направи уточнението, че гербът не е на цар Иван Шишман, а на хан Чака. Който е син на Ногай. За Ногай става дума и в темата.

Направо си е заяждяне. Бешевлиев има предвид не „архонт“, а „от бога архонт“. Но бърка, като пише, че „от бога архонт“ била официално признатата от Византия титла на българския владетел. Писмата до Симеон са адресирани „до архонта на България“. „Бог“ липсва. http://promacedonia.org/gibi/4/gal/4_186.jpg От това писмо, а и от „За церемониите“ се вижда, че отношенията между византийския император и българския архонт са били като между баща и син. Имало е някаква зависимост помежду им. А маджари, руси, печенеги и още една камара други владетели, сами определяли ли са се като архонти?

Така са написали едни български историци, които не споменават името на пътешественика. Може би, за да не разбере някой друг какво точно е написал. той. Нямам намерение да повтарям статията в началото на темата, която е точно по този повод. Достатъчно се каза във форума след това, за да започваме наново тази дискусия. Когато човек не познава хералдиката и не знае, че в България за герб започва да се говори за първи път в История славянобългарска, се излага като вездесъщия професор Николай Овчаров.

https://www.ploshtadslaveikov.com/gerb-na-ivan-shishman-ili-visulka-za-anglijska-konska-amunitsiya/

Николай Овчаров се подиграва с българите. Разчита, че журналистите не разбират от хералдика и ще пропагандират "откритието" му. Антикварите обаче, казаха за какво става дума. "Висулка за конска амуниция като показаната от Овчаров се предлага и в сайта „Antique silver“, член на Британската асоциация на дилърите на антики (BADA), който предлага за продан редки предмети от древността. Датирана е от XIII – XIV век, от времето на английския крал Едуард. Според описанието, висулката с герба изобразява принадлежността на ездача към кралския двор с въпросния герб. Показаният накит е открит в графство Бъркшър, на чиято територия се намира замъкът Уиндзор. В „Пишман историци и манипулатори“ изказват предположение, че английският конски медальон е попаднал в българските земи по време на Никополския кръстоносен поход от 1396 г., завършил трагично с битката срещу османците край Никопол. Като един от водачите на този поход е споменаван Джон Холанд, дук на Ексетър, полубрат на английския крал Ричард II." https://www.segabg.com/hot/category-culture/arheologicheskoto-otkritie-na-godinata-ne-e-bezsporno Щит с Королевским гербом Англии, использовшийся королём Англии с 1198 по 1340 гг., когда король Эдуард III объединил его с древним гербом Франции в четверочастный щит. https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Файл:Royal_Arms_of_England.svg

Бешевлиев за Чаталарския надпис. Извадил съм само текста, който считам за логичен и аз го приемам: „Официалната гръцка титла на българския владетел „от бога архонт” се явява тук за първи път. Гръцката титла само архонт е била, както вече се посочи, много по-нисша от титлата на византийския владетел „василевс” и е изразявала известна зависимост от последния... от Омуртаг нататък в строителните и други надписи се явява титлата „от бога архонт”, поставена след прабългарската титла на кана. Тя се среща за пръв път в горния надпис, но липсва във вече разгледания строителен, който е по-стар. Тя не е издълбана и във всички възпоменателни надписи може би понеже те са били, така да се каже, за домашна употреба. Титлата „от бога архонт” е образувана по подобие на византийската императорска титла „от бога василевс”, която се среща върху монетите на императорите от Константин V до Василий I, върху по-старите императорски оловни печати и в акламациите „от бога василевс на войската” и „от бога василевс на вселената” у Константин Багренородни. Императорската титла стои във връзка с представата, че императорите са поставени от бога, че те са богоизбрани, която представа води началото си още от от предхристиянската епоха. След приемането на християнството римските, съответно византийските императори почнали да се смятат за богоизбрани и боговенчани... Обстоятелството, че титлата „от бога архонт” носят не само Омуртаг, Маламир и Персиан, но и Симеон и че във времето на последния тя е била официалната от Византия призната титла на българския владетел, както това се вижда от адреса на писмата, отправени до него от канцеларията на византийския император, от въпросите на логотета за здравето на същия, задавани на българските пратеници, и от кореспонденцията на патриарх Николай Мистик със Симеон, в която сам патриархът го титулува така, показва, че почива върху двустранно съглашение между България и Византия, сключено още във времето на Омуртаг.“ http://macedonia.kroraina.com/vb/vb_10.html с. 131-132 Сръбските князе не са плащали данък на Византия. Написал съм, че Василий I оставил на славянските князе данъка, който преди това византийските градове плащали на византийския управител. В замяна князете приели върховната власт на императора и заели позицията на архонти. По аналогия излиза, че и българските архонти трябва да са били освободени от плащане на данък на императора, но след като са се признали за васали. Тук явно аз съм сбъркал, като съм приел, че събрания данък в България е изпращан в Цариград. Сръбските статии ги четох през последните два дена. Преди не съм се занимавал сериозно с темата, имах само нахвърлени някои бележки, които поместих в първия ми пост. Очевидно, че има доста неясноти в това, което съм нахвърлил набързо тук. Но идеята е да се осъзнае, че „архонт“ не случайно фигурира в надписите и печатите на българските владетели. Това не е титла за независим владетел и тези които са поръчвали надписите, са знаели това. Считам за коректна оценката на Бешевлиев, че архонт е била официалната от Византия призната титла на българския владетел, както това се вижда от адреса на писмата, отправени до него от канцеларията на византийския император, от въпросите на логотета за здравето на същия, задавани на българските пратеници, и от кореспонденцията на патриарх Николай Мистик със Симеон, в която сам патриархът го титулува така.

„Канасубиги“ може да се разчете като „княз от бога“, но може и да е „велик княз“, ако „биги“ се приеме за „голям“. Като аргумент, че второто е по-малко вероятно, идва констатацията, че „велик княз“ не съответства на архонт. Архонт е подчинено длъжностно лице, а великият княз е самодържец. Велик княз е титла твърде близка до цар и император. Иван Грозни е бил Велик княз на Великото Московско княжество, преди да се обяви за цар на цяла Русия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Велик_княз Сърбите приемат, че гехните първи князе също са били архонти. Според сръбската Уикипедия "Вишеслав или Воислав най-вероятно е управлявал сърбите от около 780 до около 814 г. Вишеслав е първият известен сръбски княз (архонт) на Балканите, чието име е надеждно записано в историческите източници. Той принадлежи към владетелския род (Властимировичи) или Лужишко-балканската династия, която довежда сърбите на Балканите около 631 г.... Не е напълно ясно каква титла е имал този владетел. Константин VII Порфирогенит пише за името на първите сръбски владетели, че имат титлата архонт." https://sr.wikipedia.org/wiki/Вишеслав В сръбската статия „Княжество Сърбия през ранното Средновековие“ се казва, че Василий I оставил на славянските князе данъка, който преди това византийските градове плащали на византийския управител. В замяна князете приели върховната власт на императора и заели позицията на архонти. https://sr.wikipedia.org/wiki/Кнежевина_Србија_у_раном_средњем_веку Пак в сръбската Уикипедия Властимир, след който според Багренородни сърбите се освобождават от опеката на византийският император, е посочен също като сръбски княз (архонт), управлявал през 830-850 г. Наследен на трона бил от сина си Мутимир. За Мутимир се отбелязва, че е княз, без да се добавя, че е архонт. Управлявал през 851—891. В руската Уикипедия обаче, се уточнява, че Мутимир е бил велик княз. Т. е. станал е независим владетел. Че Мутимир е станал независим владетел, става ясно пак от статията в сръбската Уикипедия, където обясняват: „Когато арабите обсаждат Дубровник и някои други градове на Адриатическото крайбрежие през 867 г., жителите на Дубровник поискали защита от императора. Василий I изпраща голям флот, който изгонва арабите, но също така убеждава сръбския владетел, че е по-разумно да бъде съюзник на византийския император, отколкото да бъде в конфликт с него. Около 870 г. е изпратено византийско посолство при сърбите. Докладът за него може да бъде намерен в житието на св. Герман, който по това време завършва работата по изграждането на манастира, посветен на Богородица (манастир Кушница в източна Македония)... Най -вероятно като следствие на това пратеничество Мутимир е утвърден от византийския император като законен владетел на Сърбия същата година.“https://sr.wikipedia.org/wiki/Мутимир Значи заключението на Багренородни, че до Властимир сърбите са били подчинени на византийския император е точно. Приблизително по същото време Симеон се обявява за независим владетел. Михаил, наричан Борис, е бил княз, сам се е определял като архонт. Симеон, обаче, вече е велик княз. Така е посочен в един от руските преписи на Шестоднева на Йоан Екзарх.

Въпросът е следния: Българските владетели, които сами са се определили като архонти, действително ли са били признати от Византия за такива, или става дума за използване на гръцката дума за пояснение какъв е ранга на владетеля. Примерно: Омуртаг е канасюбиги, което е равностойно на византийски архонт. Ако обаче, действително са били признати от византийския император за архонти (т. е. за византийски управители) те са били длъжни да събират данъците в областта, която управляват и да ги изпращат на сюзерена в Цариград. Това е била една от основните дейности на архонтите и не е било необходимо това да се отбелязва в договорите. Няма логика. Българите побеждават византийците и те плащат данък. Византийците бият българите – разменят пленници, преместват някое и друго гранично колче, за данъците нито дума!

Николай Мистик явно е имал някакви данни. Не знаем пълното съдържание на всички българо-византийски договори. Възможно е византийските хронисти да са приемали като нормално състояние архонтите да плащат данък на василевса. И затова са отразявали само случаите, когато византийците е трябвало да плащат данъци. Теофан е написал, че Константин Погонат сключил мир с българите, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите. Значи това явление не е било обичайно за Византия и макар да е било за срам, е отразено. Архонт е управител, зависим от византийския император. Може и да не е било като му плаща данъци. Омуртаг явно се е гордял с това, за да го напише на колоната си. Същото важи и за другите български владетели, които на печатите и каменните си надписи са отбелязали, че са архонти. Явно това ги е лигитимирало като владетели, а не че са били канасюбиги. Възможно е византийските хронисти да не са уцелили кои от българските владетели са били архонти. За Кардам, например, не е отбелязано, че е архонт, защото императорът е трябвало да му плаща. И както се вижда, изплатил се е.

Грешка при редактиране на горния текст!

Архонт ("началник, владетел, глава", от ἄρχη - "начало, власт") е най -висшата длъжност в древногръцките полиси (градове -държави). Във Византийската империя тази титла се носи от високопоставени благородници. Думата архонт до голяма степен има същото значение, като славянската дума „княз“. До края на 10 век във Византия архонтът е владетел на държава (архонтия), който в една или друга степен признава сюзеренитета на императора. https://ru.wikipedia.org/wiki/Архонт „До управлението на Властимир българите живеели в мир със сърбите, обичали се един друг и понеже били съседи и имали обща граница, намирали се в робско подчинение спрямо императорите на ромеите и били облагодетелствувани от тях.“ К. Багренородни, за управлението, ГИБИ V, с. 209. http://promacedonia.org/gibi/5/gal/5_209.html „Захвърли оръжието, чедо мое, прекрати войните и кръвопролитията, потърси мира и се устреми към него... Срещу ромеите обаче са имали често пъти войни персите и българите, вашите прадеди, войни малко или много продължителни, но все пак те са свършвали с мирни договори, според които била установявана дан, плащана понякога от другите на ромеите, а понякога от ромеите на другите.“ Николай Мистик до Симеон Български, ГИБИ IV, с. 276-277 http://promacedonia.org/gibi/4/gal/4_277.html Повечето български владетели до Симеон са плащали данък на Цариград и затова са били архонти, т. е. считали са се за повластни на византийския император. Сами са признавали това. В 822 г. Омуртаг потвърждава в Чаталарския надпис, че е архонт от бога. Но „архонт от бога“ е византийска титла. За българите Омуртаг си е бил княз или канас (както ви се харесва). През 823 г. същият Омуртаг помага на византийския император да се справи с узурпатора Тома Славянина. След това византийския придворен хронист Йоан Скилица величае Омуртаг вече като василевс на българите. До 913 г. Николай Мистик адресира писмата си до Симеон „до архонта на България“. След това адреса става „до Симеон Български“. В 913 г. Симеон пристига пред Цариград и иска да сключи мирен договор. Може да се предположи, че в него е нямало да фигурира клаузата, той да плаща данък на византийския император. Възможно е да е искал византийския император да му плаща данък. Вероятно и за това е искал да се обяви за василевс на ромеите. Трактовките, че е искал да завладее Цариград нямат реално основание. В 913 г. пред Цариград не било постигнато съгласие по въпроса и договор не бил подписан. Но патриарх Николай разбира, че Симеон вече не се счита за византийски архонт. Затова българският владетел е назован Симеон Български. След това византийските хронисти пишат за Петър Български. Продължителят на Теофан е отбелязъл, че Мария се омъжила за василевс, но по-нататък в същото писание Мария се споменава като съпруга на Петър Български. В ГИБИ го пишат Петър Българина, но според мен е по-правилно Петър Български, като Балдуин Фландърски. Константин Багренородни архаизира, като употребява архонт. Така е открил титлата на българския владетел в старите документи, така я е написал. За руския княз Игор също е написал, че е „архонт на Русия“. Текстът е: „Еднодръвките, спускащи се от външна Русия в Цариград, са от Новгород, в който се беше установил Светослав, синът на Игор, архонта на Русия“. Така е според гръцкия текст. В ГИБИ са превели обаче, за по-разбираемо: „княза на Русия". http://promacedonia.org/gibi/5/gal/5_199.html България до Симеон е била като Източна Румелия до обявяване на независимостта на България. Българите са считали Източна Румелия за част от единна България. Но турския султан е приемал Александър Батенберг, впоследствие Фердинанд I, за владетели на Княжество България и генерал-губернатори на Източна Румелия.

The Ninth Wave (Russian: Девятый вал, Dyevyatiy val) is an 1850 painting by Russian-Armenian marine painter Ivan Aivazovsky. It is his best-known work.[1][2] The title refers to an old sailing expression referring to a wave of incredible size that comes after a succession of incrementally larger waves.[3] It depicts a sea after a night storm and people facing death attempting to save themselves by clinging to debris from a wrecked ship. The debris, in the shape of the cross, appears to be a Christian metaphor for salvation from the earthly sin. The painting has warm tones, which reduce the sea's apparent menacing overtones and a chance for the people to survive seems plausible. This painting shows both the destructiveness and beauty of nature. https://en.wikipedia.org/wiki/The_Ninth_Wave

Девя́тый вал — распространённый в искусстве, публицистике и разговорной речи художественный образ, символ роковой опасности, наивысшего подъёма грозной, непреодолимой силы. Символ девятого вала исходит из старинного народного поверья, что во время морской бури девятая волна является самой сильной и опасной, зачастую роковой. Выражение «девятый вал» часто употребляется также в переносном, метафорическом смысле. Основанием для возникновения данного поверья являлось сделанное ещё в древности наблюдение, что во время волнения на море высота волн заметно колеблется. Данное природное явление объясняется тем, что во время морского ветрового волнения возникают волны, различные по высоте, длине, периоду, скорости распространения и другим параметрам. При этом более короткие волны медленнее, чем волны длинные. Вследствие этого длинная волна «догоняет» короткую и они интерферируют (сливаются) в единый вал. В результате слияния нескольких волн и возникает вал, который значительно крупнее и мощнее других волн. Таким образом, среди сильного волнения наряду с волнами, характерными для силы данной бури, могут возникать краткие периоды сравнительного затишья, состоящих из существенно более маленьких волн, которые потом сменяются очень высокими одиночными волнами или даже группами высоких волн. Какой-либо определённой системы в возникновении нехарактерно больших волн нет — это может быть любая по счёту волна после предыдущего большого вала. Древние греки роковой волной считали третий, а римляне — десятый вал. https://ru.wikipedia.org/wiki/Девятый_вал

Някой се е изгубил в превода. В българския фолклор подобно същество се нарича змей. Външността му е многолика. В класическата си форма съчетава елементи на змия, риба, птица и човек: изглежда като огромна змия, покрита с рибешки люспи; може да има четири крака като на гущер и птичи криле, няколко глави, едно око на челото, човешко лице. Може да приема облика на различни животни: змия, риба, костенурка, петел, орел, овен. Популярен е и образът наполовина човек – наполовина змия: по-често горната половина е човешка, но се среща и обратният случай: змийска глава върху човешко тяло. https://spisanie8.bg/рубрики/наука/5710-приложна-змейология.html

Това има вид на „змия с глава на заек“. Но от друг кадър се вижда, че става дума за етап от събитието „змия изяжда заек“. Цялото събитие Змия Убива И Изяжда Заек https://www.vbox7.com/play:a2deb32f

Такъв „австрийски“ кръст фигурира на ордените за храброст. Наричат го малтийски, рицарски, масонски. https://history.wikireading.ru/314952 Краищата му имат различна форма, но точно в същия вид, като на коментираното тук изображение, фигурира върху руския военен орден „Свети Георги“.