Thorn

Малък бях някога, не съм питал за подробности, пък и сигурно нямаше да ми кажат. Но мародерства и изасилвания от нашите в Унгария през 1945 също не са липсвали.

- това изречение е голяма тъпотия. Освен ,че просто не е вярно. `ма наистина е изумително!

Добре де, и в Маркели ли няма живот преди пътешествието на Константин и Ирина?

Галахад - професионален историк?

Аз очевидно съм или сляп или тъп. Ти каза, че дромоните не могат да влязат в Дунава. Аз ти показах, че могат. И ти ми заявяваш, че нямало противоречие! Е как да няма противоречие. А примерът за възможната численост на ромейския флот от 2600 кораба се отнася за черноморското крайбрежие, а не за Дунава, както сам щеше да знаеш, ако имаше навик да четеш, а не да си измисляш. Даден беше като пример за възможна максимална численост на този флот, а не като твърдение колко голям е бил конкретно флота, който е извел пленените ромеи от Бесарабия. За него нищо не знаем - дали е бил от 100, 500 или 1000 кораба.

Я нека да попрочетем малко и да сравним: Хърс: Леон Дякон: Леон Дякон е съвременник на описваните събития, Хърса не е , ще си позволя да вярвам на Леон Дякон :vertag::vertag:.

Мисля, че във "Войната на Аугсбургската лига", ако правилно помня заглавието и в блога на автора и, който е изцяло посветен на ветроходния флот. Но аргументът ти, че два кораба трудно ще се намерят в открито море тъпи критика по две линнии. Първата линия е, че не случайно писах "конвойни битки" Ставаше дума за нападения върху испанските конвои от Америка, върху френски конвои със зърно или риба, върху британски остиндийски конвои в Индийския океан и върху британско-холандски конвои с левантийски товари. Както и за многодневни морски битки в западната част на Средиземно море и в Карибите. Често става дума за преследване на конвоя със седмици, без да му позволяват да се откъсне, с отделяне и превземане на отделни кораби и многократни сражения. Или за сражение и преследване с дни на бойни ескадри, които понякога се разделят само поради изчерпване на боеприпасите. Освен това два кораба е трудно да се намерят, наистина. Но в някои от тези случаи имаме буквално стотици кораби. Нещо такова беше споменатия левантински конвой. В момента говоря по памет, но ставаше дума за около 150 слабо въоръжени търговци, охранявани от няколко десетки линкора и нападани също от няколко десетки френски кораба. Един вимпел наистина е труден за откриване, но 200 кораба заемат оста по-голяма площ, нали? Иначе в нашите води няма и как да са водени "битки в открито море". В Егейско море въобще няма такива пространства, а в Черно море прекият път от Константинопол си е покрабрега, въобще няма смисъл да се навират навътре в морето за да стигнат Варна или Месемврия.

Извинявай, не разбирам от Манлихер, но каква е разликата в патроните за пушката и в тези за картечница? Още повече, че не се сещам някъде още да се ползва този австро-унгарски калибър, та да имаме запаси специално за картечници. И то за Шварц-Лозе.

В момента не ми се ровичка Теофан, но по моите спомени Копроним успява да осъществи и едното и другото, наистина без решителни резултати.

Влизането в Дунава при това не е било никакъв проблем.

Как няма да се задавя, като съвсем наскоро четях подробни описания за конвойните битки по време на големите войни от 17-18 век. Сражения, продължаващи със седмици по целия океан от Европа до Карибите с участие на десетки линейни кораби и стотици транспорти. И изведнъж - нямало битки в открито море до Първата световна. Колкото до съмненията за влизането на дромони в Дунава - още по-безпочвени са. Когато Светослав е бил обсаден в Силистра вероятно много му се е искало да си прав, защото тези дромони, при това в огнеметен вариант не са му позволявали дори да избяга от там. Даже и за вместимостта на дромоните си излишно уверен. Много малко знаем за тях. А още по-малко за използваните по-това време хеландии, които със сигурност са по-вместими от дромоните, макар и да не можем да кажем нищо по-определено.

-. По-полека с хумора, че се задавих.

Почти всичко, което може да се каже смислено по темата, е казано тук http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8245&highlight=%F4%EB%EE%F2

Значението е, е че ако е по плодородна има вероятност да е по населена, съответно да има повече запасено продоволствие, което да плячкосат. В една рядконаселена неплодородна земя просто нищо няма да намерят.

Всеки е знаел, че империята е гръцка. По характер и по култура. Точно както Съветския съюз. Може да е многонационален, да е имал грузинец или украинец за държавен глава и представители на всички възможни народи включително във висшата администрация. Може да има неасимилирани национални покрайнини, където населението не знае руски. Може да има провинции с ярки сепаратистки настроения. Може да е общоизвестно, че предците на някои руснаци са немци или татари или предсавители на още сто народа и дори имената да са останали съответните. Може да се твърди, че основен идентификационен признак всъщност е изповядването или поне лоялността към една квазирелигия, а не непременно етноса. Но дори и при такива условия въпрос "Има ли руснаци в СССР?" щеше да е напълно абсурден. Не е ли така? Иначе източната империя винаги на запад е смятана за гръцка, дори по времето на Юстиниан, когато още са говорели латински.Дори готите в италия са призовавали местните римляни да не се подчиняват на гърците.

Къпчакски език говорят поне от стотина години преди татарите. Някакъв тюркски - поне от началото на 11 век. Какво са говорели преди това - никой не знае със сигурност. Съгласни ли сме?

Трудно е да се определят обективни критерии за изкуство. Но съм гледал фреските в Бояна, внимателно съм гледал работи на Чимабуе и Джото, на сиенците, на Мазачо, на Учело и на Пизанело. При това за мое щастие повечето от тях в оригинал. Имам право на собствено мнение и основания да го смятам за правилно.

Фъфлел е гръчки още как. Гръцкият е бил език на културата, а Лъки Лучано също го е знаел.

Хайде си ги погледни пак. Къде го видя този реализъм?

Звучи като имало ли е сърби в Югославия?

Няма нищо особено ренесансово и в стенописите. Даже в боянските.

А пък приемането на чужди претенденти за престола и подкрепянето им не е византийски патент. Я си спомнете историйката с Юстиниан и Тервел.

Италианския ренесанс няма нищо общо с България.

И все пак е том XXXI на ЛИБИ. Предишното издание, за което говори Галахад е било непълно. Gesta hungarorum - за теглене