RIZAR

Атом , говорите пълни глупости. В Сърбия знаете ли кога са написани първите книги на "славянски " език и под чие влияние ??? В Хърватско се пише на глаголица , наричана още и гетица, създателят на която, според хърватите бил св. Йероним. Тя пък е анатемосана от папата. Съгласен съм, че не е необходимо да е същата алафабет на Улфила, за да е анатемосана , като готска, но защо пък самите хървати от край време си я наричат "гетица" ,а не К-Методиевица е отделен въпрос. Във Влашко и Молдова също "славянската" писменост , която не е "занесена'" от някой ромейски чернец , а напротив през XVII в. са правени няколко неуспешни опита да бъде изхвърлена оттам , което става едва през XIXв. и то не по църковно , а по гражданско решение. За Чехия и Полша , пък е направо пълен нонсенс , а са същестували периоди в които Унгария е била в отлични отношения с Византия и последната е могла да съдейства за разпространението на "славянския" език , поне на "славянските" територии в Унгария , но не го е сторила . Защо ли ???

Напротив Византия през периода XI- нач. XIIIв. е цялала да унищожи "славянското " богослужение в България. Неоспорим факт е ,че нямаме книги написани на старобългарски език , запазени на нашата територия "Отсам Дунав" , а и много от древните ''славянски" жития са унищожени и преведени на ново от ромеи, какъвто е случая с житието на Св. Климент Охридски и мн. др. Имаме едно народно житие на св. Иван Рилски , но то е от късен препис (XIII в.).

Някои хора ще трябва да ходят в 10-ти клас . Да е чувал някой за "славянска" топонимика в Гърция ??? За демографските структури в територията на днешната държавица наричаща се гръмко "Гърция/ Елада" има безкрайно много данни. Основен извор са османските данъчни регистри от XV до XIX в. от които може да се установи ''славянското" и албанското присъствие по тези земи. Само в Пелопонес Фасмер е индикирал 429 славянски топонима.

През дадения период - IX в. ИРИ (Византия) е изживяла период на един малък Ренесанс. Това в пълнота важи за всички направления в живота на империята. Още повече е редно, този Ренесанс да важи и за Богослужението, като най-важната част от религиозния култ . Ако приемем , че КиМ са ученици на Магнаурската школа , но отивайки във Великоморавия са започнали да въвеждат Западен чин на Богослужение, то ще трябва да излезем концептуално от единствените исторически извори за дейноста им и да влезем в сферата схоластичните предположения. Ето няколко разсъждения в тази насока - Богослужебните чинове преведени от св. братя Кирил и Методий при подготовката им за моравската мисия Първа част За преводите - от годищния богослужебен цикъл на Великата Константинополска църква през IX век Въпросът за превода на Св. Писание и богослужебните книги е от съществено значение за разбирането, както на мащаба на мисионерското дело на св. братя, така и на общо културното значение на това дело за българите и славяните. Този въпрос е бил проучван от мнозина изследователи и богослови, но и до сега си остава не напълно изяснен. В настоящата работа ще се опитам да напрая преглед на научните проучвания и на техните изводи и заключения, за които има достатъчно и неоспорими доказателства. По-конкретно ще разгледам въпросът, какво са превели св. братя преди началото на великомораската си мисия и какво е било преведено по-късно. В началото трябва да се направи обзор на основните извори, от които черпим сведения за осветляването на историческите факти. Първо, в пространното житие на св. Кирил се казва: „Когато пристигна Кирил в Моравия заедно с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба – светата литургия." (Левкийски епископ Партений, Жития на българските светии, С., 1974, с. 70). Второ, в пространното жите на св. Методий се говори, че преди края на живота си той довършил превода на Свещ. Писание и освен това превел и Номоканона (Кормчая книга) и Отечник или Патерик. Изворният текст е следният: „После, като отхвърли всички тревоги и възложи на Бога своята печал, постави двама от своите ученици за скорописци и бързо преведе цялата Библия без Макавейските книги от гръцки на славянски за шест месеца: започна от март месец до 26-я ден на октомври. И като завърши въздаде достойна хвала на Бога, Който дава такава благодат и помощ, и възнесе тайнственото свето възношение (св. литургия) ... Защото до тогава беше превел заедно с Философа само Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. Тогава преведе и Номоканона, сиреч Законоправило и книга на отците". (Левкийски епископ Партений, Жития на българс ките светии, С., 1974, с. 79-80). Трето, житието на св. Методиий ни предава писмото на папа Адриан ІІ (Gloria in excelsis), в което се казва: „Съказая кънигъІ въ язъ­Ікъ вашь по всемоу цьрквьномоу чиноу испълнь и съ святою мъшею, рекъше съ слоужьбою и крещениемь" (Цит. По: Бл. Чифлянов, богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия, С., 1976, с. 242). Четвърто, в пролога към книгата „Небеса" Йоан Екзарх пише: „.............." Пето, в своето творение „За буквите" Черноризец Храбър казва: „святий Константин ..." От първите две житиета според Бл. Чифлянов би могло да се направи извода, че до пристигането си във Великоморавия св. братя вече са били превели Псалтир, Евангелие и Апостол. Трябва да се направи уточнението, че тук изворите споменават, т. нар. Апракос-Евангелие, апракос-Апостол или изборно Евангелие и Апостол, както и Псалтир за богослужебна употреба. Това, че тези книги е трябвало да бъдат преведени в самото начало, произтича, както от най-належащата потребност от тях както с оглед на мисионерско-проповедническите нужди, така и от неотменимата им потрбеност за отслужването на богослужебните последования. А под „избрани църковни служби" се подразбират всички онези богослужебни текстове, взети от непреведените от тях цялостно, гръцки църковни книги (Бл. Чифлянов, Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия, С., 1976, с. 229). Посочените два извора са най-близки до времето на св. братя и свидетелстват, че в началото на моравската си мисия те са превели „целия църковен чин". Посочват се и необходимите книги за извършването на богослужението: „Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани църковни служби". Тези книги са били напълно достатъчни за осъществяването на целия църковен чин от една мисия, водена от клирик в презвитерски сан. Те са били в съответствие на потребностите за извършването на денонощният, празничният, великопостният и следвеликопостният богослужебен чин, а освен това и на църковните тайнства и обреди (Пак там, с. 243). Интересно становище за обема на преводите, направени от св. Кирил и св. Методий преди заминаването им за Моравия, изказва Куйо Куев в своето изследване „Към въпроса за началото на славянската писменост". Той смята, че са неправилни мненията на учените, които правят своите изводи възоснова на съвременното състояние на богослужебните книги, че днешният обем на тези книги, не отговаря на техния обем през средата на ІХ в. Той прави обобщението, че „за правилното разрешение на въпроса трябва да се има предвид обстоятелството, че в днешното си състояние богослужебните книги се оформят в продължение на редица векове. Затова Кирило-Методиевото преводаческо дело трябва да се разгледа и прецени в светлината на конкретната обстановка от средата на ІХв., в светлината на тогавашната византийска литургична практика и книжнина. Освен това не бива да се забравя, че двамата братя заминават за една страна, където християнството току-що е прието, където трябва да се задоволяват само най-съществените религиозни нужди, където няма условия условия за пищен богослужебен ритуал, тъй като няма развит християнски живот" (Куйо Куев, „Към въпроса за началото на славянската писменост", Год. на Соф. Унив., Филолог. Фак., 1959/1960, с. 91). Ценни свидетелства за изясняването на въпроса се намират в пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Български, който пише: „Той богато снабдил Църквата с псалмоподобни песнопения, едни от които са съставени за много от светиите, а други пък, молитвени и благодарствени са в чест на всенепорочната Божия майка. Изобщо Климент е предал на нас българите всичко, което се отнася до Църквата и с което се прославя паметта на Бога и на светиите и чрез което се трогват душите" (Ал. Милев, Жития на св. Климент Охридски, С., 1961, с. 108). От голямо значение за осветляването на въпроса също така е и друг текст от същото житие, който се отнася до до периода преди края на живота на светителя. От голямо значение е написаното житиеписецът : „като предусетил смъртта си, поднесъл последен дар на българските църкви и прибавил към триода това, което му липсвало, защото тогава завършил тази част, която се пее от новата неделя до Петдесетница" (Пак там, с. 114). От този извор би могло да се направи заключението, че св. Климент Охридски е допълнил и довършил работата по превеждането и съставянето на църковните служби за прослава на Бога, на Св. Богородица и в памет на светиите. Той също така е превел и съставил Цветния триод, а понеже се казва, че той е прибавил към Постният триод и Цветния, то това обикновенно се прави от този, които е превел и съставил първата част, той превежда и втората, защото ако друг беше превел Постният триод, тогава би било неправилно да се каже: „защото тогава завърши тази част", какъвто извод прави и прот. Благой Чифлянов в изследването си „Богослужебния чин, преведен от светите братя Кирил и Методий в началото на тяхната мопавска мисия" (Бл. Чифлянов, С., 1976, с. 236). Свидетелството на св. Теофилакт Охридски ни навежда на мисълта, че „преводът на целия тогавашен триод (постен и цветен), на тогавашния октоих и на материала, който влиза в състава на нашите минеи, сиреч книгите, които съдържат „псалмоподобните песнопения" („псалмикис каноси"), с които се прославя паметта на Бога, на св. Богородица и на светиите е дело на св. Климент, защото: а) Под израза „псалмоподобни песнопения" разбираме ония песнопения на Източната църква, които имитират псалмите. Такива са т. нар. от нас духовни песни, които първоначално били съставени, за да се прибавят към стиховете на библейските псалми и библейските химни, имитирайки и развивайки техните идеи. Тези духовни песни намираме предимно в октоиха, минеите и триода (постен и цветен)" (цит. съч., с. 236-237). В периода до ІХ в. богослужебни книги и сборници - минеи и триоди, оформени в днешния им вид, не е имало (цит. съч., с.232-233). „Такива книги нямаме, защото песненият състав на тия книги в оная епоха не съществувал в днешния му вид и тъкмо в оная епоха едни книги изчезват, а нови почват да се оформят. Изчезва книгата, съдържаща стари песни, наричана <тропологий>, а почват да се оформят триодът и по-късно минеят. Старият песнен материал се състои от тропари, антифони, кондаци, икоси и акатисти......"(цит. съч., с.233). Налага се тук да уточним какво точно трябва да разбираме под съответните наименования на богослужебните книги през ІХ в. и какъв е обема на включваните в тях богослужебни последования: „под Триод... ще трябва да разбираме не химнологичното съдържание на ония книги, които употребяваме в предпасхалния (Постен Триод) и следпасхален (Цветен Триод или Пентикостар) период, а празничния фонд на тия два периода, свързани с Пасхата. Така че в случая понятието Триод е паралелно на понятието Месецослов. Като под месецослов разбираме списъка на празниците и възпоменанията от неподвижния календарен годишен кръг, под Триод ще трябва да разбираме списъка на празниците и възпомемнанията от подвижния календарен годишен кръг" (Бл. Чифлянов, Триодът и месецословът на Великата Църква през ІХ век. С., 1970, с. 269). При анализа на горепосочените извори прот. Благой Чифлянов отбелязва факта: „че никъде в т. нар. Панонски легенди не се говори за превода на такива важни богослужебни книги като октоих, триод и тропологий, т. е. че Панонските легенди не познават монашеския чин на денонощните последования, който не може да се извърши без химническия материал, поместен в горните книги. Ако солунските братя бяха превели монашеския чин на денонощния богослужебен кръг, авторите на Пространните жития щяха да отбележат преди всичко октоиха, триода (постен и цветен) и тропологията, съдържащ вероятно нашите минейни материали. Те са споменали имената на изцяло преведените от св. братя евангелие, апостол и псалтир и за „избрани църковни служби" от непреведения изцяло евлогитарий, защото славянските просветители са превели азматическия чин на денонощното, празничното, великопостното и следвеликопостното богослужение, както и тайнствата и обредите, които може да извърши един свещеник. "Още по-силен аргумент в полза на моята нова теза, а именно, че солунските братя са превели азматичекия чин на Константинополската църква е обстоятелството, че авторът на Кириловото житие сочи само четири богослужебни последования на денонощния кръг: утренни, часове, вечерни и повечерия, сиреч четирите последования на азматическия чин" (Бл. Чифлянов, Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия, С., 1976, с. 243). За този чин може да се каже: „цариградският, енорийският, светски или още азматически чин (асма-песен), песенен чин на Великата църква получил крайното си оформяне в Цариград. Извършвал се в големите градове на Византия. Симеон Солунски казва, че този чин бил предаден от св. Отци и че в началото се извършвал от цялата Божия църква, а по-късно само в Цариград, Солун и Ахтиохия. Наричал се азматически (песенен) за разлика от манастирския, в който първоначално преобладавало библейският псалмодичен материал". (цит. съч. с.238) „Така Цариград и Солун имали свой богослужебен чин за денонощния кръг, който се отличавал от палестинския. Влиянието на последния се почувствало в Цариград между 787 и 807 г., но най-вече след окончателната победа на православието над иконоборството през 843 г. И то по манастирите, между които на първо време в Студийския. Следователно с положителност можем да кажем, че когато солунските братя били натоварени с моравската мисия (862) и започнали да превеждат богослужебните книги, в Цариград се е служило по двата типика: в енорийските храмове и в консервативните манастири на столицата по типика на Великата църква, а в Студийския манастир и в ония манастири, които последвали неговото нововъведение, по типика на „Св. Сава" (пос. съч., с.238-239). Специфичното за азматическия чин е, че четирите му последования са съставени от по три елемента: 1. Псалми или библейски химни, пяти антифонно с припев, или се пеят тропари; 2. Синапти, т. е. Общи моления на свещеника, дякона и народа; 3. Библейски четения (пос. съч., с. 245). В заключение на своята студия прот. Благой Чифлянов прави следните изводи: 1. Славянските просветители св. Кирил и Методий в началото на своята моравска мисия до смъртта на св. Кирил са превели устава на Великата константинополска църква, т. е. четирите азматически последования на денонощния богослужебен кръг, които лежал в основата на всекидневните, празничните, великопостните и следвеликопостните богослужения, както тайствата и обредите, които биха могли да бъдат извършвани от клирик в презвитерски сан и които биха могли да имат приложение в извънвизантийската действителност. 2. Като имаме предвид, че уставът на Великата църква в горните рамки съдържал около 25 машинописни страници химнография, византийския псалтир – 2200 стиха старозаветни четива, изборния апостол и изборното евангелие в краткоапракостния им вид – около 17 ектении и около 200 молитви, т. е., че химничхият молитвеният и библейският материал, който св. братя трябвало да преведат бил твърде малък, един от най-силните аргументи на ония, които поддържат, че началото на славянската писменост е положено в 855г., отпада. Св. братя могли да преведат този материал в рамките на една година, както твърди авторът на ЖК. 3.Панонските легенди отразяват азматическото богослужение на Константинополската църква от преди Х век. Този факт е един нов и солиден аргумент в полза на достоверността им като извори за живота и делото на славянските просветители. 4. Превода на манастирския богослужебен чин ще трябва да търсим в българските школи и по-специално у св. Климент Охридски, към което ни насочва и правилното разбиране на Теофилактовото свидетелство за преводната му дейност" (цит. съч., с. 260). До сходно становище, че светите братя са могли да преведат преди отиването им в Моравия, необходимите им за богослужението книги, достига и Куйо Куев, въпреки факта, че той счита, че преводите са направени от подобни на съществуващите днес богослужебни книги (Октоих и Триод – Постен и Цветен). Той прави следния извод: „за превода на богослужебните книги, извършен от Кирил и Методий преди заминаването им за Моравия, съвсем не са били необходими години наред... Като се вземе пред вид, от една страна пълния текст на Псалтира, Евангелието и Апостола... от друга – обемът на изборните евангелия и апостоли, а от трета – състоянието на богослужебни книги през ІХ в.... Колкото и бавно да са превеждали те, колкото и да са обмисляли всяко изречение, колкото и трудности да са имали поради обработеността на славянския език, все пак това е работа за месеци, нека бъде за година. А с такъв период от време двамата братя са разполагали: Ростиславовите пратеници пристигат в Цариград през 862г., а Кирил и Методий заминават за Моравия към края на 863г. Никой не твърди, че заминаването за Моравия е станало веднага или месец-два след пристигането на моравската делегация във византийската столица. Теорията за превода на славянските книги през 863г. допуска от съобщението в Цариград за Ростиславовата молба, до окончателното привършване на превода време до една година" (Куйо Куев, „Към въпроса за началото на славянската писменост", Год. на Соф. Унив., Филолог. Фак., 1959/1960, с. 99-100). За Св. Литургия преведена от св. Братя Кирил и Методи при подготовката им за моравската мисия Светата Литургия, в която се извършва тайнството Евхаристия, заема централно място в богослужебния живот на Църквата и в духовния живот на всеки православен християнин. Евхаристията е свято тайнство, прието от апостолите (Лука 22: 19-20), развито и предадено нам, като свидетелсво за истинността на Божия промисъл за спасението на падналото човешко естество. Векове наред най-достойните служители на църквата са развивали и украсявали псалмопенията на „оформения в древност християнски култ, при спазването на две основни правила: верни на догматиката и на добрия литературен вкус" (Бл. Чифлянов, Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мися. С., 1976, с. 231). „Затова днес се говори за етапи в развитието на богослужението, които се обобщават в: 1. Период на импровизации (I-IVв.); 2. Период на създаване на богослужебни формули (IV-VIIв.); 3. Период на компилации (VIII-XIIв.); 4. Период на фиксиране на богослужението (XIII-XIV в.). Това важи най-вече за Западната църква, където боголужението не е стабилно и интеграцията на ритуалите не е докарана до крайност" (цит. съч. с. 230-231). Достигналите до нас най-ранни литургийни текстове са от IV в., когато те почват да се фиксират в отделни църковни центрове. Така на Изток богослужението се е развило под влияние на двата древни центъра: Алесандрия и Антиохия, а на Запад в по-дълъг период от средновековието, под влиянието на Рим, Медиолан, Галия, Испания и Британия (Бл. Чифлянов, Православна литургика. С. 2008, с. 183-184). Развивайки се под влиянието на много фактори християнското богослужение получило различни форми в различните региони. Изследването на това многообразие в контекста на конкретната тема ограничава анализа на богослужебната практика от IXв. в Константинопол, Рим и на трето място земите, които са били част от Византийската империя, но църковно подчинени на римската катедра чрез Солункия митрополит до 732г. Списъкът на изворите, които свидетелстват за превода на литургичен текст от св. братя Кирил и Методий, е много кратък. На първо място, ще посоча пространното житие на Константин-Кирил Философ, в което е записано „Когато пристигна Кирил в Моравия заедно с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба – светата литургия" (Левкийски епископ Партений, Жития на българските светии. С., 1974, с. 70). И по-кьсно след описание посрещането на Константин Философ в Рим, съставителя на житието продължава - "След това папата заповяда на двама епископи, Формоза и Гаудерик, да посветят славянските ученици, които ръкоположени, веднага служиха св. литургия на славянски език в църквата <Св. апостол Петьр> ... в църквата на великия вселенски учител <Св. апостол Павел>, кьдето цяла нощ пяха славословия на славянски, а на другия ден – литургия над неговия св. гроб" (пак там, с. 73). На трето място, пространното житие на св. Методий предава писмото на папа Адриан II до князете Ростислав, Светополк и Коцел, в което той говори за св. Методий: „Ние, получили тройна радост, намислихме да изпитаме нашия син Методий, мъж съвършен в разума и правоверието, да го посветим с учениците му и да го пратим във вашите страни да ви учи, както искахте, и да ви проповядва Библията на ваш език според целия църковен чин със светата литургия и кръщение... Само този обичай спазвайте, на литургия да четат най-напред апостол и евангелие на латински, а после на славянски" (Левкийски епископ Партений, Жития на българските светии. С., 1974, с. 77). На четвърто място, в пространното жите на св. Методий се говори, че преди края на живота си „бързо преведе цялата Библия без Макавейските книги от гръцки на славянски за шест месеца: започна от март месец до 26-я ден на октомври. И като завърши въздаде достойна хвала на Бога, Който дава такава благодат и помощ, и възнесе тайнственото свето възношение (св. литургия) и заедно със своя клир отпразнува паметта на св. Димитрий" (пак там, с. 79-80). На пето място в „Беседа против Богомилите" Козма презвитер изброява имена на литургийни последования: "Та апостол Петър не създаде ли литургия... Иаков, Господният брат... не създаде ли литургия, която и досега слушаме да пеят над гроба Господен... Едва след това великият Василий... ни предаде литургия" (Презвитер Козма. 1998, с. 64). На последно място в поясненията за – Литургия на Свети Петър – е посочен цитат от Евтимий Атонски (починал 1028г.): „а ако някой някога желае да служи, то всяка [литургия] е добра – Якововата и Петровата, Василиевата и Златоустовата" (КМЕ, с. 542). Първите два извора, от които черпим информация за живота и дейноста на св. братя Кирил и Методий - "Панонските легенди" не изясняват кой литургиен текст (или кои литургийни текстове) са преведени от тях при подготовката им за моравската мисия. Единствената подробност, включена в писмото на папа Адриан ІІ, „на литургия да четат най-напред апостол и евангелие на латински, а после на славянски", не помага за решаването на проблема, защото 'евангелският чин' е неделима част, както на най-старото литургийно последование, така и на разработените и утвърдени по-късно във Византия и Рим (Собрание древних литургий. Москва, 2007 с. 130, с. 766). Поради отсъствието на информация, уточняващи подробности и загатвания, изследователите прибягват до анализ на литургийните текстове и практики от времето на тяхното възникване и през процеса на развитието им. "Съставът на текста на една литургия може да бъде добро свидетелствоза времето, когато той е записан или преведен" (И. Христова, Медиевистични рекурси. С., 1993, с. 33). „Във връзка с историята... е извънредно важно да отчетем и всеизвестното богослужебно многообразие на ранното средновековие както на Изток така и на Запад. В онези времена римската и двете цариградски литургии (на Василий Великий и Иоан Златоуст), на които по-късно било съдено да се наложат над вече разделения християнски свят, все още имали ограничено разпространение. Особено разпространена по онова време била най-старата литургия в нейните многобройни варианти, приписвана на св. Яков и наричана сирийска или иерусалимска. Не само отделни епархии, но даже и отделни храмове в един и същи град притежавали собствена богослужебна практика." (Теодосий Смядовски, Проучвания вьрху Супрасълският сборник. С., 1980, с. 109-110). В своите анализи, проф. Бл. Чифлянов отхвърля тезата, че светите братя са превели римския или римовизантийския ритуал. За доказателство той анализира текста на Панонските легенди като най-авторитетни извори за началната история на славянската книжнина. Според него „Съставителят на Кириловото житие използвал византийската богослужебна терминология, когато изброил богослужебните последования от денонощния кръг, а евангелието, което превежда св. Кирил, е византийското изборно евангелие, което, както сега, така и тогава почвало с Пролога на Иоановото евангелие." (Бл. Чифлянов. цит. сьч., С., 1976, с. 231). Друг аргумент проф. Чифлянов намира във фактите, че „в Рим братята извършват тържествени богослужения и никой документ не прави алюзия за техния ритуал. Учениците им, славяни, били ръкоположени, св. Методий бил въведен в епископски сан от латински духовници и славянските извори не изразяват своето очудване от това, нито пък смятат, че тези факти са противни на византийските обичаи. Че това поведение не било дипломатически акт от страна на двамата братя, нито пък местен либерализъм на Римската църква се вижда от приведения от него пример и анализа му. Той констатира, „че различието между византийския и латинския клир било в езика, а не в ритуала. Не че по това време ритуалът се извършвал по един и същ начин, а че различията в ритуала не засягали същността на богослужението, нито богословието му, нито пък главните елементи на формата му" (пак там, с. 229-230). На основата на този извод, проф. Чифлянов не намира смисъл да се твърди, че св. братя Кирил и Методий (като представители на византийския клир) са приели да служат по римски ритуал или „да преведат и въведат в Моравия един ритуал, който те самите не познавали, а още повече да "научат" и други да го извършват" (пак там, с. 231). Така той заключава „че солунските братя превели и въвели в Моравия онова богослужение, което те познавали от младини и в което вземали участие. Ето защо ние се насочваме към Византия и търсим отговор на въпроса: кой е бил онзи Цариградски 'църковен чин', преведен от братята в самото начало на тяхната моравска мисия, та още със самото си пристигане Константин да събере ученици за да ги научи да го извършват" (пак там, с. 231). На друго място проф. Чифлянов пише: „С положителност може да се твърди, че солунските братя са превели трите литургии на византийския ритуал в техния състав от ІХ в. до времето, когато техните ученици са дошли в България. Основанията за това са следните: 1) Василиевата литургия до към ХІІ в. е на първо място в запазаните до нас ръкописи и следователно е основна литургия във Византия; 2) В старобългарски паметници са запазени молитви и фрагменти от молитви, които се намират само в Златоустовата литургия (Похвално слово за св. архангели от Климент Охридски); 3) Преждеосвещената литургия е била абсолютно необходима за великопостния период; 4) За високите качества на най-ранния превод на Литургия старобългарска говори не само съвършено точното предаване на съдържанието на текста, но и спазването на неговата ритмическа организация" (КМЕ, с. 544). Свидетелството на другите два извора от уводната част са насърчавали изследователи да вклюват превода на Литургията на св. Петър в последния етап от литургичното творчество на Светите братя Кирил и Методий (пак там, с. 541-542). Според Теодосий Смядовски „Св. Петровата служба, била в употреба в ония земи на империята, които до 732 г. били на двойно подчинение: политически към Цариград, а Църковно към Рим. ... Обаче промяната в църковното подчинение след едикта на (Император Лъв III) Исаврянина не довела автоматично и до промяна на литургичната практика на споменатите диоцези. Било поради консерватизма на местните църкви, било поради някогашната богослужебна търпимост на патриаршията, отслужването на тази литургия продължило, изглежда, и след 732г. ... показателно за запазването до късно на св. Петровата литургия в някои области на империята е едно писмо на св. Евтимий Атонски. Там наред с другите две традиционни цариградски литургии (Василиевата и Златоустовата), се подчертава догматичната законност и на св. Якововата, и на св. Петровата литургия, като се препоръчва и тяхното отслужване". (Теодосий Смядовски, Проучвания върху Супрасълския сборник. С., 1980, с. 111). „Литургията на св. Петър е всъщност римска меса, "поставена във византиийска рамка" и предназначена за гръкоговорящи, намиращи се под юрисдикцията на римсия папа, т. е. тя е междинно звено между западния и източния ритуал. Въпреки, че елементи в нея са заимствани от Василиевата и от Златоустовата литургия (или по-точно съвпадат с тях, може би защото имат общ по-древен изтичник), нейната структура е доста по-различна от структурата на византийските лутургии. По-точно, нейната анафора е александрийска по тип, докато трите византийски литургии имат антиохийска по структура анафора" (Искра Христова, Медиевистични рекурси. С., 1993, с.33). Най-старият сборник, съдържащ препис на литургията на св. Петър е открит в монастира Пресвета Богородица Одигитрия в Россан, област Калабрия в Италия и освен литургиите на апостол Марк, апостол Яков и Златоустовата, съдържа и много други текстове. В сборника са упоменати Ахтиохийските патриарси от апостол Петър до Теодосий, т. е. почти до ХІІ в. (Собрание древних литургий. Москва, 2007, с. 120). Известни са още два ръкописа, които съдържат двете литургии на св. Яков и на св. Петър. Единият ръкопис от 1676 г. е от Хилендарския монастир, а другият 1693 г. е от сбирката на Московската Духовна академия (Искра Христова, Медиевистични рекурси. с. 34-35). Много изследователи са проучвали ръкописите на литургията и са предложили различни заключения. „Фр. Мареш анализира подробно двата преписа на литургията на св. Петър – Хилендарскя и Киевския, и отхвърля ...., че текстът на Хилендарския препис има Кирило-Методиевски произход. Основание му дават две неща. Първо, че не открива в текста на литургията нито моравизми, нито други синтактични или стилистични особености, които да говорят за Кирило-Методиевски или моравски превод. Второ, славянският превод стои най-близо до този гръцки вариант на литургията, който се открива само в атонски преписи от XIV век нататък" ( пак там, с. 36). Доказателсво за това, че в периода след покръстването на Българския народ, са използвани други литургиини чинове освен утвърдените във Великата константинополска църква, намираме в архитектурните особености на преславските храмове от епохата на покръстването на България. (Т. Смядовски, За Преславския дворцово-църковен церемониал. Архиология, 1980, кн. 1, с. 7-9). „В полза на предположението, че литургията на св. Петър била прилагана някога и в някои старобългарски диоцези, идва и Беседата на Презвитер Козма. ... Затова логично е, че Козма визира в случая нещо, което било познато и прилагано някога и някъде и в нашите зами (Теодосий Смядовски, Проучвания върху Супрасълския сборник. с. 112). В заключение мога да кажа, че не разполагаме със средновековна книжнина, която пряко да посочва състава и обема на литургийния превод на светите братя Кирил и Методий. Ако по Божий промисъл, все пак нещо е оцеляло, надявам се то да бъде открито и побликувано, за да се осветли една толкова важна и интересна част от историко-богословското минало. Професор Чифлянов намира косвени доказателства за решаването на тематичния проблем в анализа на информацията за живота и дейността на св. братя Кирил и Методий поставена в контекста на богослужебните книги и практики на Великата Константинополска църква от ІХ век. Той установява наличието на два богослужебни типика: Иерусалимския или т. нар. Монашески типик оформен в монастира на 'Св. Сава', който в този период (от VII в. до XII в.) претърпява развитие, и Цариградския, енорийски или т. нар. Азматчески, (песенен), оформен в Цариград. Азматическият е традиционният богослужебен чин има по-опростен ред, който Солунските братя са познавали добре. Проф. Чифлянов смята, че те са превели именно Азматическият чин, оценявайки го и като по-подходящ за постигане целта на своята мисия. Авторите на Пространните жития посочват, че св. братя преди кончината на Св. Константин-Кирил Философ превеждат „Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани црковни служби" (Левкийски епископ Партений, пос. съч., с. 80). Проф. Чифлянов , отхвърля мъзможноста светите братя да са са използвали св.Петровата литургия в мисионерското си дело. Той пропуска един много важен факт, който е сериозен аргумент в противното. Същестуването на грузински превод на тази литургия , направен от арх. Иларион (822-875). Именно той е игумен на манастира в Олимп (Витиния) , а този манастир е поддържал тесни връзки със Солунската църква, откъдето става ясно, защо св. Методий избира този манастир за свой духовен път. Евангелието и апостола преведени от братята Кирил и Методий, проф. Чифлянов определя като византийското изборното евангелие и апостол и заедно с тях трите литургии на византийския ритуал в техния състав от ІХ век. Преводът на псалтира е бил насочен към задоволяване нуждите на азматическия богослужебен чин, а съставът на избраните църковни служби той определя, като службите на празниците и възпоменанията от неподвижния и подвижния календарен годишен кръг заедно с тайнствата и обредите които може да извърши един свещеник (Бл. Чифлянов, Триодът и месецословът на Великата Църква през ІХ век. С., 1970, с. 269). Наличните преписи от средновековието, на текстовете на древните литургии, предоставят възможност за нови проучвания, които чакат своите пионери. Нашему Создателю, во славу, родителем же нашим на утешение, церкви и отечеству на ползу. Амин!

[...] Даже на полуголите "славяни" им откриха импровизираните в земята пещи. Станилов преди да се прави на политик има една хубава схема от с. Гарван , ако не се лъжа. И още малко и да ти повярваме ,че хуните са дошли от другия край на света , само с едни върхове на стрели....

Цялостния проблем се заключава в това ,че някои манипулатори написаха история в стил ''ефекта на пеперудата'' ,според който разбитите потомци на една империя, намираща се на северните граници на Китай през 170-200г. сл. Хр., трябваше да дойде и да овладее Европа , защото , както се знае ,тук живеят най-големите некадърници на земята. Но понеже , имаше един хиатус от над 150г. трябваше , буквално тези прикитайски варвари да бъдат пришити към гащите на угро-фините в тъмните тилилейски гори , където да прекарат този латентен период и възродени да се спуснат в евроазийската степ , като нейни покорители. Така и българската история се оказа дедукция на тази схема , която никоя позитивна сила не може да низвергне от престола на историята с фалшивите си тези . Добре ,че след световните войни се появиха учени историци ревизионисти, които да оборят изказаните релатвистични причини за тези войи. Вече има голяма група от учени от най-различни дисциплини и тук няма нужда да се лигавим с Фоменко, които започват да пробиват китайската стена на фалшифицираната история. А инъче дедукция си е метод и ако се борави правилно с него може да се постигнат известни успехи.

Като се заговори желязо , мога ли да попитам , къде са им ''металургичните" комбинати на тези хуни , дето преспали 200 години в "угро-финските" гори и появили се ex nihilo през 376г. и разсипали аланите и готите с блестящите си лъкове и мечове ???

Глишев , уточни се , ако обичаш, защото отидохме пак до езика на Константин . Даваш ли си сметка. Никой не отрича , че Вулгата е използвана и през IX в. и при Синодалния превод от 1923г. Обаче , Евангелие от Йоан не е превод от латински . А за Псалтира да използваш латински, ще трябва да минеш първо през библия хебраикум . И с Майендорф се конкретизирай.

Да разбрах . То, въобще трудовете за възрожденско изкуство и църковна архитектура са малко на брой. За "Св. София" в Сливен . Съществуването на ранни образци на кръстокуполни храмове обезценяват теориите на О. Вулф или Стриговски. И двамата са носители на Дарвиновото учение в църковното изкуство. Сиреч еволюционната им теория е архаична и неверна. Мнацаканян например ,дори смята ,че прототипът на куполообразните църкви е изгубен към 600 г. Човека си дърпа за Армения , като смята ,че през V в. имненно там се намират първите храмове. Е, в Сирия и въобще на Изток има и по-ранни. Отделен е въпросът, дали на мястото на с. Ново село е същестувало ранновизантийско селище през V-VIв., което засега не може да се установи, защото Цоида е бил малко по на север , близко до планината. Не е невъзможно да е същестува и църква извън града, което по това време е обичайно, но пък името на църквата "Св. София" не е много подходящо. Да естествено , че няма път подходящ за съвременна кола, но между Земен и Ръждавица има каменна кариера, така ,че си има много пътища.

Маготине , за пермците и мордвите съм напълно съгласен ,че са угро-фини, но въпроса за чувашите си е още дискусионен. Може и да са такива ,ако са ''автохтонни'' волжки племена, но са бая тюркизирани вторично . От филма за ''30 000 км път '' можах да видя ,че фолклорът им доста прилича на угро-фински ,но факта ,че са приели исляма , ме кара да се замисля, че едва ли се касае за угро-фини. Бих те помолил да ми дадеш и примери с други ислямизирани фински народи , не отделни лица , защото чини ми се, че няма друг подобен, но не е изключено и да греша. То и затова на батюшка Сталин му беше лесно да ги разпарчатоса - вие сте християни, вие сте езичници, вие мохамедани и те така.

Здравей , Торн . Ако позволиш няколко корекции , бележки и пък въпроси в дискурса. 1. Църквата "Света София" в Сливен, която си причислил към разрушените , всъщност си е много читава . Разбира се тотално е преустройвана през Възраждането , но си е там. Наскоро излезе цяла монография за нея от българския романтичен филолог и изкуствовед Г. Тодоров. В тази църква служи една медийна звезда - о. Силвестър , който от време на време яхва Росинант и тръгва да громи я аборти, я баба Ванга , я секти и т.н. Няма да споря дали е от X-XIв. както твърди Г. Тодоров. , но такива църкви през XIв. не са се строили. Мисля ,че е доста по-ранна - от V-VI в.( от времето на Юстиниан) , но разбира се през XI в. е основно преустройвана и реставрирана. 2. Чувал ли си за християнския комплекс край Воден ? http://alexooo.blog....ambolsko.372259 Страшно интересен е и няма аналог на Балканите. Официалните археологически изследвания са публикувани в няколко сборници ,един от които е "Североизточна Тракия и Византия през IV-XIVв. " са направени от Н. Танчева- Василева Над него е издигната църква от по-късно време. Според Танчева - Василева , това е раннохристиянски комплекс от IV- Vв. , а според издателите на обяснителната табела - М. Ваклинова смята ,че тук е имало мартириум-баптистериум на незивестен мъченик и ,че Воденското светилище "следвас да се търси сред някои от несигурно идентифицираните или въобще нелокализирани имена на християнски центрове и култови места". Както виждаш голям разнобой. Естествено е да заложим на маститите археоложки , но какво правим с манастирския комплекс??? Всъщност може и да се примирят двете течения, като се отбележи ,че след ранното Средновековие е построен манастир през XI-XIIв. , върху старото светилище. Това обаче изключва възможността комплекса да е създаден от св. Григорий Синаит , който както знаем , заселвайки се в Парория е избрал пустинно място. Всъщност аз знаех доста малко за това място, докато не се запознах с един реставратор от Ямбол , който смята,че това е манастира на Св. Григорий. Той ми обясни , че участвал най-дейно в разкопките проведени от 79-до 93г. . Според него, най-важния факт е ,че св. Григорий имал тайна килия , упомената и в житието на светеца, в която е извършвал своя исихастки подвиг . Тази килия той е локализирал in situ в комплекса. На всички здраво ни се е развило патриотарството , но не е лошо да се прегледа и тази хипотеза. Питах го разбира ли от строежи и той утвърдително ми каза ,че нямало никакви ранно-християнски сгради. Човека си дърпа за Тополовградска Парория , но твърди, че част от археолозите са направили неправилни интерпретации . Май хич не го е еня, че това не е Странда , ни Сакар ,а Манастирските възвишения. Заслужава си обаче да се видят опциите по въпроса. 3. За Ръждавица - знаеш ли ,че в прекрасния планински пролом от Земен към Ръждавица е имало и един манастир, някъде около мястото на един от много живописните водопади в планината ??? Някои хора вземали камъни от развалините му за да си построят къщи. Не знам откъде си минал с колата , но доколкото помня , между Земен и Ръждавица има само стар черен път , а с кола се заобикаля цялата Конявска планина. Въобще , искам да те питам , само със оцелелите църкви ли се занимаваш или изследваш и места с техните развалини , щото то в България , повечето е в развалини, на някои и камък върху камък не е останал/ ???

Ами как приятелю , по номера на обувките ( шегувам се ) - по коланите открити в гробовете на българите. Всички "Дуловци" са носели колани. Понеже гробовете им по инвентар, форма и предназначение са сарматски, а не ирански (партски, персийски или бактрийски) или тюрски. Българите не изповядват тюрския тотемен анимизъм и не са криви еднометрови човечета ,а двуметрови тъмноруси гиганти. Кои са тези "големи хора " , които живеят по Северното Черноморие и се различават по генетичен белег от дребните азиатски хора - ми освен анти, готи и сармати(алани и сродни племена) , май няма много други претенденти за сходни генетични белези. Най-знатните у тях са носели колани със златни токи , вътрешните боляри - със сребърни, а външните с бронзови. Обикновените българи са носели железьни токи , а небългарите не са ги носели. Впрочем ,този аргумент също има своите про и анти , защото и в Египет са намерени български колани за което нееднократно е ставало реч в този форум от мноооого години . Много важен аргумент за нетюрко-монголския произход на блъгарите, е че те нямат огънят за магиен иснтрумент в смисъл , в който той се употребява от сибиро-алтайските народи и няма минаване на българи ритуално през дим запален от шамана, който ритуално да очиства българина. Това си е индикирано за тюрки, тюркути и дори за монголо-татари. Това на някои хора отдааааавна , би трябвало да им е станало ясно. Докато се почне от траки, скити и сармати, па се стигне до хазари и западни иранци , включая и блъгари , огънят е обект на поклонение , а при тюрки -юти 1, 2 и 3 (по Качо и Добрев) , монголи, жужанци и разни далекоазиатски драндарланци - огъня е само духовен инструмент . Скити, траки, сармати прескачат огъня, стъпват , минават през него и той е обект на поклонение, а тюрките го използват за общение с невидимия свят. Тук имаме разлика в категориите на религиозните понятия и вярвания , което от своя страна обуславя различията и дезинтегритетът между "иранци" /респ. българи и тюрки .

Няма да отричам , че БПЦ е под силно политическо давление още от годините на Освобождението . Но , ако трябва да бъдем честни, научни и исторични , нещо за което форума, непрекъснато претендира, то трябва да кажем ,че не винаги БПЦ в цялост или в отделни лица е била в крак с политическата конюктура. Примерите за това са много и не му е мястото тук да го разискваме . Исторически факт е обаче и възможността на всеки един батачанин да избегне личната си Голгота, като прескочи църковната ограда и сложи покорна на главата си чалмата, приготвена наблизо за целта. Историята си е история , един литературен критик , може би соц. реалист,беше критикувал И. Вазов, че св. Кочо не стрелял по турците , а по децата си. Ние няма да съдим за канонизацията по делата на Батачани или по изтреляните от тях куршуми по врага. БПЦ преценява , че подвигът им на саможертва е достоен не само пред олтара на Отечеството , но и мъченически и изповеднически пред олтара на Христовата саможертва. В Църквата не се мисли , категорийно и на кантар за добрите дела на този или онзи християнин , а неговия живот се сверява с образа на Христос и именно доколко християнина тук на земята в земния си живот се е уподобил на Христос. Самата цел на християнския живот е ОХристовяването или уподобявянето на Бога. Именно Богооподобяването на Батачани, които за своя Голгота избират енорийската си църква, а не личен дом, паланка или работното си място , показва , къде е съкровището на сърцето им. Именно у Христос търсят Живота и края на своя земен път. "За мен животът е Христос , а смъртта придобивка" - тези апостол Павлови думи са отеквали в дъното на душите на разбитите клетници , вдигнали се срещу неправдата на този свят . В национален план , някои може да мислят, че това е отново една митологизация на българския нихилизъм , неправилно очертана в трудовете на П. Мутафчиев, но според мярката на Духа , тези хора изстрадват един мъченически подвиг, подвиг за който не са били готови в дадения конкретно исторически момент , други българи. Няма да изпадна в схоластика , ако продължа и допълня, че за такъв мъченически подвиг , Бог не избира кого да е , а само най-достойните. Достойни се оказаха не търновчани, шопи , врачанци, тронки или пловдивчани ,а именно батачани. За изнежените търновчани и пловдивчани , за страхливите шопи и за гордите сливенски войводи и фабриканти се оказа недостижим порива към Богоуподобеността. Както у еврейския народ Давида, както при елинския 300-те, така и у българския народ , най-издържливи и верни се оказаха не най-можещите, силните и възможните , а най- готовите ! Суровите планинци, които не преклониха да последноглавите си в титаничния сблъсък с една империя, поставила си за цел да изтрие от лицето на планината името Християнин, още преди четири века. Място , където над 150 години , не беше стъпвало институционализирано християнство. Място , където над 200 години не знаеше, що е Причастие, що е Служение, само за няколко десетки години стана най-добрия виноград на подвига на атонските монаси, които успяха да пристъпят отново в планината и да възобновят службата на Единия и Истински Бог ! Хора, които от най-маклка възраст бяха приучени на истинско Християнство нямаше как да не добият стократен плод на Божията нива. Жалко, че по-рано църквата не популяризира тихия и скромен живот на тези хора, които тайно се подготвиха за най-трудното в живота - да презреш себе си и да положиш своя живот за ближния. Ето защо, упованието им беше Отец , Прибежището Син, а покровът - Дух Светий ! И отидоха у дома си и Бог ги прие. Поклон пред светлата им памет. Свети Баташки мъченици, молете Бога за нас !

Сармати са хората от Дуловата династия , за по-голямата част от народа , това не може да докаже 100%.

Хайде , нова митологема си открихме.... Като оставим настрана схоластичните еквилибристични умотворения на Хърс , ще кажем само ,че официалното покръстване в България е ставало, не между някакви племена, етноси , а над един народ , над едно общество , което именно, не е окатегоризирано в изворите, като нехомогенно и тепърва , нуждаещо се от здрава спойка. Насоки по темата са и предварително детерминираните времеви граници на митологичния процес протичал на териториите на Дунавска България.

От кой век са те и сигурно ли е , че не са преписи , а именно оригиналните творби на КиМ ученици ? За точната намеса ,нямам никакво възражение, нито отричам , че такива извори не съществуват. Сложните мисловни процеси се проявяват при Христо Тамарин , който разгледа Вулгата, като възможен източник, което си е чист нон сенс . Именно поради това, че съм съгласен с Тироглифос за превода , но на Евангелията, които няма как да са превод от "староеврейски", тъй като повече от тях въобще и никога не са писани на староеврейски, нито пък са превеждани на този език . Едва през XX в. група еврейски ентусиасти превеждат Евангелие според Йоан на Иврит. Това го казвам , за някои лаици, защото специалистите много добре знаят горния факт. Отново на лаиците оставям факта, защо днешния Синодален превод на Новобългарски на книгата "Псалтир" е направена по масоретския текст. Поздрави. П. С. За патриотарските възгледи кръга отново се изказа неподготвен, защото по този жегнещ въпрос има изписани хиляди страници и то не от псевдочуени или лаици , тип Живко Войников или проф. Иван Добрев, а от княз Д. Оболенски и архимандрит Леонид (един от най-добрите старобългаристи на XIX в. ). П.С. И още нещо приятелю Глишев , дай да не фаворизираме абсолютно Септуагинтата . Този старогръцки, на който е била преведена преди Рождеството , въобще е доста архаичен с византийския от VIII-X в. , като добър специалист, поне това можеш да ни съобщиш.

Жалко, че това са преводи от гръцки източници и не могат да бъдат много обективни.Естествено би било , гърците да дърпат чергата към себе си. Български произход имаме само при Краткото житие, в което , доколкото помня не се упоменаваше за езика. Значи, искам да поясня - в Православното богослужение в последованията от Денонощния кръг се използва , като основна книга ПСАЛТИРА - Азматична Вечерня, Утреня, Повечерия, Полунощници, Часове и т.н. . Свети св. Кирил и Методий за нуждите на една мисионерска кампания са превели именно книгите с които може да се извърши едно богослужение и затова трябва да се отчете ,че редом с преводите на каноничните Евангелия от гръцки език , те са използвали за превода на Псалтира именно староеврейския, защото гръцкия дава други нюанси . Това може да се докаже и видно от факта, че и до ден днешен , Синодалния превод на Библията на новобългарския не е по гръцкия текст на 70-те , а по масоретския текст, което от своя страна се обуславя, от невъзможността в по-ново време да се състави един цялостен превод от по -стария еврейски (преди масоретските редакции ,в които нарочно се замъгляват местата с препратките към Месията) . Вярно е обаче ,че Руската редакция основно се води по текста на Септуагинтата и затова именно са унищожени по текстове съдържащи стария превод от времето на КиМ и Преславско-Охридската школа.

Все повече оставам с убеждението , че има възможност архиеп. Теофилакт Български да греши за религията на българите. Откъде всъщност , той знае за разговора на княз Омуртаг с Кинамон ?. Да не би да е от апологетичните бележки на екзарх Йоан или от някаква друга съхранена византийска хроника ...

Йончев , качвай латинския текст !

Галахад ,добри сравнения , жалко ,че и до днес нямаме нито едно сериозно изследване по Възрожденско църковно изкуство . Ако говорим за школници от Охрид , дискусионен е един Йоан , който написал житие на св. Антоний. Спори се това Йоан Екзарх ли е , или Йоан архиепископ Охридски. Архиепископ Лъв Охридски пише един копмпендиум против латинските лъжеучения ,някъде към 11в. , но и той е бил дискусионен. Най-плодовите са Теофилакт и Димитрий. Мъчат се нещо по времето на Иван Асен и после при Стефан Душан , но общо взето слаба работа.

Набива се впечатлението ,че аварите и славяните май не са племенни групи, а някакви формирования първата с опит за държаво-творчество, а другата без. Качо , чакам да ми отговориш ,след като отричаш ''славянския '' прозиход на Пирин и липсата на преки паралели в божествата на балканците и т.нар. ''западни и ''източни'' славяни, как ще докажеш, че ''славяните от българската група '' са по произход от Мазурските блата ? Да изключим антите ,за тях спор няма , че обитават Балканите като федерати и то точно формулирано от времето на Юстиниан. Съвсем друг е въпросът , дали антите са славяни, но той е за друга тема ,която си същестува някъде е пространството. И до днес българите от ''славянски'' произход нямат никакви остатъци от т.нар. славянски богове , а си тачат сабазиво-дионисиеви празници , викат Сабо , а не Перун или Световит на Атанасовден. Нямат никакъв Ярило , а си имат празник "Герман", Позедрави.!

КГ , прекрасно е ,че ни показваш М48, но не ни казваш , как сте отработвали победа над тези натовски мастодонти, които в момента са консервирани на юг от нашите граници и чакат удобен таймаут за да нахлуят в държавните ни граници ??? На по младите ще им е интересен въпроса, конкретно с едно Т-55 какво ще им сториш на тези натовски сандъци през 70-те или 80 -те години???

Ако бяха добри преводачи нямаше да оставят в миманса доказани извори , указващи на древното присъствие на българите на Балканите , диференциращо техния народностен произход спрямо тюркския.

Щях да се самосезирам сам,. но добре си ме поправил Глишев. Предубедените и маргинализирани преводи на Йончев, обаче са ясна индикация ,че на някой не му се иска да представя информацията обективно,. Колкото до латинския , използвания термин ''юрис джентилес'' , говори за пряко отношение на българите към Балканите още от най-древни времена . И въпросът не опира до ''подчиняване'' , ''разширяване'' или ''присъидиняване'' , а до ''народностно и произходно право. Говори се за прерогативи , а не за криворазбрани ''вербиуми'' на паднали от Марс племена.

Грифоне, не забравяй ,че според Хелфън хуните са сарматски народ , пар ексаланс!