kipen

Предното "зацикляне" има връзка и с горния въпрос. Когато говорим за субективна представа(а същата се формира в когнитивната ни точка, "нашето сега") би следвало да се има предвид особеностите на възприемането, обработката и интерпретирането в тази ни точка. Защото когнитивната ни точка, конвенционалният ни начин на възприемане е да виждаме процеси във физическият свят(3Д) и да имаме някакъв усет за време(формиран от наблюдаването на промяната на средата). Но, за да се "стиковат нещата" с ОТО, то трябва да се отбележи, че "когнитивната ни точка" се движи във времето също. Тогава за да може човек да си формира представата за движението на гледната си точка във ВП е нужно просто да си въведе абстрактната форма на оста "ct". Достатъчно практичен инструмент е, за да може да си визуалира всеки, че не се скъсява "празно пространство", ами се променя геометрията на наблюдаваното в пространството за определен времеви интервал на наблюдаване. Поне за да си обясни "скъсяванията" я на времето, я на наблюдаваните(измерваните размери) .... и то при забележи - движения с близка до светлинната скорост във вакуум "с", когато тези ефекти стават значими.... иначе и Галилеевите трансформации са си достатъчно прецизни при ниските скорости на движение. п.п. а вече, ако даден човек иска да си представи как при движение на когнитивната му точка със скорост "с" по времевата ос (времевото измерение) каква ще биде динамиката на наблюдаваното, как ще се изменят формите на проява на материята - тука вече иде циклажа.

Еее, кви са тия неща ся?!? Разбирам, че понякога се случват подобни ситуации - аз например един път цял час си търсих ключовете за вкъщи, докато ги държах в ръката, амаа ... Цялата "фатка" се състои в "мобилността на гледната точка", дето я описах и у Станислав, та и в друга тема у Ники. Явно и теб те е "полазило". Чета, че Скенер го е обяснил, ама дай и аз с мойте по-прости обяснения: Разстоянието между двете по-малки ракети е част от характеристиките на инерциалната система на трите ракети. За какво скъсяване на "празно пространсто" става въпрос?!?? при положение, че се скъсява по оста на движението в Декартовата му координатна система разстоянието между по-малките ракети, което би измервал статичния наблюдател, покрай който прелитат ракетите?!? Кви са тия циклажи, бре хора?!?

Според мен, "швейцарската кула" е по-екологосъобразен вариант.

Не знам дали е даван този швейцарски пример в темата, но ето: GRAVITY ENERGY STORAGE WILL SHOW ITS POTENTIAL IN 2021 п.п. малко прилича на принципа на ПАВЕЦ-а, като има излишък на произведен ток издигат тежести, а от спускането възвръщат вложеното ... с неква редукция, де..

Моето предимство е, че успявам(къде правилно, къде не) да си опростя сложните математически описания и така да му ги споделя в опростен вид. (за съжаление "опростяването" е двояко, щото често простите на пръв поглед неща са по-сложни от сложните) И не е въпрос на желание да му помогна, а на това дали той може да си помогне с това, което му споделям, не само аз. Защото забелязвам, че и той като теб в темата за "парадоксите" си поддържа мобилност на гледната точка. Така както ти "скачаше" от гледна точка близнака на Земята в тази на пътуващият близнак до Сириус и ти се получаваха различни времеви "разстояния", но проекции на едно и също 4Д разстояние, така и Станислав "скача" в гледна точка на наблюдател зад "хоризонта на събитията" и се връща в тази на конвенционален наблюдател на Земята. ( вижда ми се вече, че май има развитие в осъзнаването, че смесва значенията на "Свят" и "Измерение" и се опитва да "обработи" тази представа....за това му написах, че му е нужно време за "хармонизиране", което при сегашното състояние на натрупано и организирано инфо, независимо че е схватлив, ще е няколко месеца поне)

Големи купонджии ще излезнете тука, бре!

Като формиране на представа - субективно. Или можеш да си представиш движението на гледната си точка във ВП или не. Като математическо описание - чрез прилагане на "оперъторът за развитие във времето"(time evolution) към описаното за даден момент от ВП състояние на системата. Статичността на ВП, а не на гледната точка, според мен, де... В смисъл, че ВП като абстракция възниква от статично разположени елементарни събития. Принципно така, както е в дескриптивната геометрия - пространството възниква чрез определянето на разстояния между съседно разположени точко в пространството. ((Доколкото знам (вероятно е и грешно да съм разбрал), в началото на постулирането на ОТО, Айнщайн ползва за контекст на теорията си статична 4-мерна сфера(хиперсфера) и за това въвежда и ламдата - за да има нещо, което да отразява и кривината на манифолда(многобразието, 4-мерното пространство). ... макаар, че малко след представянето да получава критични бележки от Ламетър, че същата принципна постановка важи и при Анти ДеСитер пространство, антипод на използваното ДеСитерово (хиперсферата е с положителна кривина) ...))

Ей го Тъкмо, както съм го линкнал на 4:37мин...също и на 9:20 В зависимост от константата, която добавяме към променливата, в диапазона "има го(1), няма го(-1)" се получава хармонично развитие на функцията или хаотичен растеж...

Мен лично, от фракталите ме впечатли това, че дават "области на хармонизиране, ред" и такива на "хаос". Само да намеря точното клипче за Манделбротовия сет и ще цитирам, визуализирам точно какво имам предвид....

Въпросът е, какво значи "спекулация" в случая? https://en.wikipedia.org/wiki/GRB_060614 - нещо като този случай и предположенията за същността на наблюдаваното... Малии! То и без това се е омотал в представите за фракталната природа на реалността... направо да зацепи в Манделбротовия фрактал...екшъъън... Опитваш се да нагодиш една представа в рамките на геометричните трансформации, възникващи при относително движение, нали? Ако е тази, която си мисля, то тороидалната форма (графика d от фигурата) е най-простата, която може да опише динамиката, за която питаш. Единственият, ама основен, недостатък на подобна представата за движение по оста на времето е че клони към солипсистичния мироглед - движението по оста на времето е на точката(или областта), която е центъра на дипола (квадропула, октопула и т.н). Като се наложи изискването от ОТО - за равнопоставеност на инерциалните системи(т.е. допускането на реално съществуване и на други съзнателни наблюдатели, "излизане от солипсизма) става толкова сложно, че ще ти трябва доста време за хармонизиране.... Също и това, че според мен не начисляваш движение на гледната точка във ВП - получава се това, което спъва доста хора в интерпретацциите на 4мерното пространство - стоят си статични и свеждат динамиката, фокусират цялото инфо към тази точка. А така става доста сложно, щото се "кръстосват" доста инфо потоци. ....и често се получава яка каша...

Аз съм тука от година и вече знам - то това е класика! Ей го и другия чепкач на тоя раздел: Така де, ти вече говориш за приближаване към ЧД, близък аналог на свободно падане. Но когато си неподвижен, мисля че разстоянието е определимо. ОК! Отново реши, че знаеш точно за какво говоря...тогаз кът за последно по казус "разстояние до ЧД", ще приема че сме неподвижни в ПРОСТРАНСТВОТО(не и във времето) и ще те попитам: Кое разстояние според теб е лесно определимо: 1. От нас до началото на радиуса на Шваршийлд ( определящ големината на Event horizon-а). 2. От нас до вътрешния диаметър на акреационния диск. 3. От нас до фотонната орбита, по която обикалят фотоните около ЧД. п.п. за жокер виж това клипче на пича от Веритасиум:

Що пропусна "нарцис"? Да не ти резонира с идентификациите, та да се получи дисонанс? Бъди мирен! Не скачай като пале по мен. Харесвам си те, ама не чак толко! Като сееш страх от превръщането на България в нечия провинция се замисли от къде иде тоя страх и реален ли е...еле пък това дали си пророк...

Ами, според мен, се отнася до проблемът с практическото установяване на реалното разстояние в пространството спрямо нас тук и сега. В смисъл, че ако се вземе предвид кривината на време пространството, то колкото повече се приближаваме до ЧД би следвало да се променя измерваното разстояние, спрямо нас на Земята. Т.е. няма как да измерим точно разстоянието поради кривината във ВП около ЧД. Чисто теоретично... За свободно падащият в ЧД съществува проблемът с изборът на координатна система, където относителността вече има значение за това как ще приравним тези показания спряма нас, дето не падаме към ЧД (а може би го правим, поне към тази дето заснеха в центъра на Млечния път, но е толкова бавно движението натам, че не може да се установи)

Съчувствай на майките и жените! Тъжи и за моето безсилие... Христос ли си, шкарто ли си...зюмбюл вероятно... или нарцис... За мен пишеш, па твоите интерпретации за мен в центъра поставяш....аз не съм там, където ти ме поставяш!

Кофти ми стана за Станислав Янков сега. Представих си как му се отразява фактът, че няколко хиляди трилиона атома в тялото му, от които зависят физическите процеси в него, си обменят инфо помежду си щото са независими черни дупки, та и трябва да се ориентира накъде отива всяка траектория във времето. Тежичко! Таз "когнитивната точка" и какво е "в нея" си е хапка, която може и да ти разчекне устата. Толкова са я коментирали философите и се е установило, че няма едно мнение по въпроса - демек оправяй се, не си малък. п.п. отдавна ми се оформя един "клонеж" към Калаби-Яу, какво му е физическото значение, ама бягам от там - нещо ми е прекалено голямо, та ме е страх да не се изгубя.... е и това компактифициране - колко пъти ми е минавала представата за сечения, толкоз пъти съм се чудил как се свеждат от n до n-1 измерностите. Благодаря! Преглеждам ги вече...

- О, ти заслужаваш нещо по-добро! - каза ми личната лекарка и ми написа направление за психолог.

Баа, пак ме прати за една седмица в размисъл и преподреждане! Искам нещо за подпомагане на домашното! Това "простиране извън област" как да го впиша в случая на достигане до екстремум и възстановяване на нормалността на кривата? Примерно - по оста Х на разсояние безкрайно близко до "N св.г." се намира ЧД. Въображаемата линия, измерението (оста х) в тази точка "се губи" консистентността му, а след нея отново е линия.

Бре, колко много прогностици се появиха, включая и аз, де.... Не мога да ни се нарадвам! Страхотни сме! Визионери, та дрънка... За съжаление има една особеност на прогностичните данни и резултирането в случването : "По-добре да ти се случи това, за което се опасява съпругата ти, а не майка ти". Човекът се запил на село, а по кво си мислят близките му жени, ти дъ видиш... Така си смятаме, без да знаем изкуствения интелект до 2050 дали няма да има и тяло - уж постнах за киберфермата, ама тоз аргумент не се появява в калкулациите ни и тва си е.... най-малкото черната дупка в нужника ще реши проблемите със замърсяването...

Т.е. спрямо нашето положение като наблюдатели е изчислено, че има "увиване" до 0 м в пространството, но и съществуване (по ct) във времето на подобен обект като ЧД. Но спрямо кординатна система с 0,0,0 в точката от пространството - ЧД - няма усукване? Има обаче значение при определянето на разстоянието...както при граница на функция - аха да определим точно колко св.г. е разстоянието до ЧД, па то има още мъничко недостигащо. Аз за това подпитах - защото размера на разстоянието "N св.г. до черната дупка"(спрямо нас) не би трябвало да е реално число.

А ние тези N св.г. до черната дупка, като разстояние как пък решихме, че са крайно разстояние? Не са ли разстояние до видимия акреационен диск на черната дупка, а не до самото местоположение на ЧД?

Обаче има и други учени след него, които са мислили по този въпрос и са създали "ограничаващи" принципи, които да бидат решение на "времевите парадокси"(пътуването във времето), както "Дядото и внука"(описан кратко и тук). Примерно "космическата цензура" на Ст.Хокинг, за възможността за наблюдаването на сингуларности(за която в друга тема спомена Скенер), която пък е свързал с "предположението за запазване на хронологията" на събитията. Т.е. ограничаване на движението назад във времето само до квантови мащаби. Което пък изглежда не коментираме в темата, а връщането назад във времето на човек. За последното има един принцип "Novikov self-consistency principle", от който най-общо и просто следва, че ако "не е писано да се върнеш във времето, то няма и да се върнеш" . В смисъл, че ако можеше внук да се върне назад във времето и да убие дядо си, то това нарушение на причинно-следствените връзки би следвало да съществува във вариант на реалност, който ние не бихме могли да наблюдаваме, защото просто за нас внукът няма да съществува след убийството на дядото( като събитие във войнишкия момент във ВП, което съответства за нас на изчезването на войника). Т.е. можем да познаваме дядото до смъртта му, но никога не бихме могли да познаваме внукът му след моментът, в който ще изчезне за нас (за да се върне да убие дядо си). И ако има проследим хронологично запис(инфо за събитията) след като на дядото се родят родителите на внукът му, та и внукът порасне до войник, който изчезва в даден бъдещ хронологично момент спрямо нас. В смисъл, че дори и да е възможно човек да пътува назад-напред във времето, ние не бихме могли да докажем, че това е възможно. Т.е. разтегаме си локуми като на петъчна високоградусова сбирка

Бих добавил и нещо, което пропуска, според мен - Спрямо коя гледна точка "се увиват"?

Сабинето е "немска кучка-физичка", дето оформи прическата на Мичиу Каку, но след като Пенроуз го острига до 0-номер. ....не забравяй и фенът-водещ-модератор на срещата - ебааси отнесения пич , изкефи ме. Не му се получи помпозността в срещата като тези на Браян Грийн, но това може би е предимство.

Видно е, че игнорираш несъзнавано "бележката" на Шпага за това, че "огъването" е според модел на теория - ОТО. Обаче и "наслагваш"! Така стигаш до интерпретацията, че всяка ел.частица в 3Д физическия свят е "черна дупка". Тази интерпретация има предимство, че поставя теоретична основа за обединение на ОТО и КМ, защото сингулярностите от ОТО ги приема за огънато ВП... Обаче!!! Това интерпретиране, като се вземе предвид, че подхода на ОТО е геометричен, дава охарктеризиране на всяка точка в 3Д -(тримерното физическо пространство) - като "черна дупка". А пък понеже свеждането до граница - Планкова дължина, намесва и КМ, то какво се получава за 4Д? Ами нищо по-различно от Мултивселена, описана като четиримерно пространство, чиито връзки между точки не са линейни. Т.е. многообразие(мат.пространство), което не е "simple connected", a "multi connected". А когато контекстът на представата не е 4Дпространство(многообразие, manifold) с "проста връзка" между точките в това пространство, то се получава това, което описа Скенер в предния му пост в отговор на Кибик. Само че, Станислав Янков, това касае теоретична перспектива на елементарна частица в мултисвързано 4 измерно пространство!!! Защо се идентифицираш с тази гледна точка е твоя си работа, но пък действието ти го описах като "самовглъбяване"(може би неточно, но не страдам от това, че не съм перфектен. сори, ако нещо съм те засегнал с определянето ти!)

Е, толкова ли е трудно да му се хване идеята на човека?!? - При тези тенденции, които е описал, как би могла да изглежда картата на днешна България.... И за какви "държавни граници" пишеш, при положение, че с глобализацията и урбанизацията, те вече клонят към просто "административни" и смесващо се етнически население. 50г. не знам защо някой реши, че са дълъг период, при положение, че за 100г., поне на нас българите като цяло манталитетът много-много не се е променил?!? Видно е как темата изби на комунизъм/анти и русофили/фоби. А в примерът ми с руската кибер ферма визирах обезлюдяването на селските райони, в комбинация с прилагане на технологии за механизиране, за за може да не опустеят земите. Беше положителна прогноза за Периферията.(като не си позволявам да предположа презаселване с други етноси там, щото всичко го влече по-назапад... дори и мигрантите си плащат да ги прекарат, а не да дойдат тук ) А ББ и Чък Норис си е чисто отрицателна прогноза за урбанизирания Център, където комплексите за малоценност у политическите представители ще възпроизвеждат една и съща бутафория на загриженост за Периферията, а не просто фермери за доене.