kipen

Не, напротив. Спрямо външен наблюдател няма промяна в координатната с-ма на ускоряващия се. Бих уточнил какво имам предвид под "външен наблюдател" в описанието на хипотетичната ситуация или няма нужда да описвам мен и теб, примерно, като "външни наблюдатели", коментиращи хипотетичната ситуация? Още миналата година поисках помощ от Малоум2 и Втори след княза, изразена в това да ми дадат определение за тази позиция - коментиращ и разглеждащ модела човек, и най-близкото май беше "съзнателен изследовател". Моя грешка е, че не го използвах в цитараната ти част от поста ми! Извинявам се! Дай пример, защото така казано, трудно ще се съглася с теб Ако разглеждаш гравитационното привличане като породено от сила, то за движението на обект към друг, по-масивен, ще излезне, че му действа сила, която ще се изрази като разход на енергия за придвижването на по-лекия обект към по-масивния. Но не и ако разглеждаш обектът като движещ се равномерно, праволинейно по мирова линия във ВП, съвпадаща с правата геодезична линия, която ще бъде права линия до даден бъдещ момент, когато има взаимодействие на по-лекия с по-масивния обект, при което мировата линия на по-лекия вече ще съвпада с тази на по-масивния, т.е. ще се движат по една и съща геодезична. (пример - домат се движи към асфалта и след съприкосновението му с асфалта вече ще се движи във ВП заедно с асфалта, във форма резултат от обмяна на енергия между домата и пустия му асфалт, но обмяната, т.е действителният разход на енергия на обектът-домат ще го има чак когато освободената енергия от промяната на структурата му се пренесе в средата около точката му във ВП на съприкосновение с асфалта )

Ето ти, примерно една сламка: ускорението (разхода на енергия) създава допълнително пространство и време, вътре в ускоряващия се обект. Това пространство клони към безкрайност, когато ускорението клони към С "Разходът на енергия" е относителен. Зависи къде, в коя точка от пространството се реализира пренос на енергия, от какво се пренася енергията и дали изобщо има значим за посоката на движението енергиен обмен. (Аз за това му възразих на "разход на енергия за придвижване към центъра на масата" в примера ми със свободното падане към Земята.) Съответно, в координатната система на даден ускоряващ обект(неинерциална система) измененията на отчетите по координатнтите оси на пространство и време може да се интерпретира като "създаване" на допълнителни такива, НО спрямо гледната точка на външен наблюдател (трета точка, в която се съпоставят отчетите от неинерциалната и инерциална система). .....Не е далновидно отново да се пропуска този факт при описването на ситуацията, че пак ще стане като при близнаците в темата за парадоксите.

Е, ами говориш за скрити параметри. Само за това ли бях писал в поста ми? Верно, че даването ми като пример на твоята "хипотеза" може да се интерпретира като че е в общ контекст с частта, в която споменавам "скрит параметър". Ама последното, според мен, е производно на по-висока размерност на пространството в модела - или по-точно - разглеждането на времето като физически параметър на 4Д-пространство, а не само като имагинерна величина. Критерий, спрямо който си позволявам да разгранича типовете моделиране (вкл. и твоя) на 1."физическо пространство и имагинерно време" и 2.други. Ами не ти задвам въпроси вече, защото си установих, че твоето не е научна хипотеза! Не е фалсифицируема и ти много добре знаеш това! п.п. между другото и твоята "хипотеза" може да стане фалсифицируема, ако се разгледа времето като физически параметър на 4Д-пространственото разпределение на етер*частиците ти, но ти си изключил това условие. А и не го прие като мое предложение.

Може и да не е толкова строг критерия, за да стигне до отговор защо не получава аргументи за "неверността" на подхода му, според мен. Просто, ако си направи елементарна проверка на предположенията и до какви резултати водят, сам ще си установи, че са нефалсифицируеми. Няма как да се провери дали са верни. Т.е. не отговарят на критерия да са научни хипотези.....съответно художествени похвати за описание на Вселената. Лошо няма човек да твори, ама като се завихри около фикс идеята, че подходът му е правилен до доказване на противното и вече се отива в етични крайности като надменно отношение (подминаване на полезна информация за синхронизиране на представите с научното познание до момента) или пък проектиране на измислени аргументи в мненията на други събеседници. Сам си решава какво точно твърди другия човек....а пък после гради противо-теза върху собствената си интерпретация. Прогнозирах някъде, че в сегашното му състояние, ще му са нужни поне няколко месеца, за да се синхронизират нещата, ама май ще са повече. Особено след тази изцепка-лапсус: Ами, че то когато нечий подход е идентичен на избирателни извадки от натрупаното научно познание до момента, но пък неотклонно следване на следствия от формираната му система на убеждения, то е съвсем естествено да "вижда" догмата у "двора на комшията", а не в своя. И 10 пъти да му се повтори, че има грешка в подхода му, то тази грешка ще бъде "откривана навън". Поне до рамките на научна хипотеза, аз лично споделих клипче на предната страница на темата, в което автора си представя хипотезата, и от което можеш да почерпиш доста информация относно аспектите в науката, които засягат насоките на твоите размисли. ...но надменното подминаване на инфото от постовете ми си е твое право! В клипчето, поне авторът си е подредил измеренията до 5 като 3+1+1времево (по съответните оси "х","у","z" и "w" +"ct"). Дава и координатите за бъдещ момент като ct, т.е. като имагинерни числа от комплексната равнина х,ct. Докато имагинерността на тези координати при теб я няма като осъзнаване и за това гадаеш във някаква от безкрайно многото четиримерни посоки на развитието на построения.

"Проблемът с измерването" при поведението на материята в мащабите около Планковата дължина е, че измерването влияе на измерваното, съответно - резултатите, описанието на измерваното! А ти както искаш си го интерпретирай, колкото искаш "вълни на неопределеност" разпределяй в пространството, колкото искаш разтягай дължината на Планк, както искаш "усещай измеренията"... ... започва да ми прилича на несериозно отношение към вече установеното в науката, но все тая... не искам и аз да задръствам темата с моите впечатления.

Извинявай, но понякога оставам с впечатление, че ми повтаряш всеки път едно и също нещо, независимо какво си цитирал от това, което съм написал.

По-скоро логическа връзка, която никой досега не е доказал... ....за установяване - доста от елементите му са производни на концепцията за 4тото измерение при теософите или при П.Д.Успенски, само дето се опитва да добави и 5то измерение, но чрез художествени похвати, каквито са и предноизброените... Доста по-обоснован е подхода за въвеждане на 4-то пространствено измерение на друг човек (нещо ме наведе към този пример, след използването на въвеждане на ос "w" от Станислав Янков). Онзи с профил в ютуб -"Крис мозъка", поне въвежда (като хипотеза) 4-то пространствено измерение по пространствена ос "w" от общо 5 (3+1+1време). ...прави го и по забавен начин(доста му е развито чувството за хумор и самоиронията) Приема допълнително пространство, като компресия от концентрация на маса, което предизвиква кривина в останалите 3пространствени измерения, и съответстващото "забавяне на времето" в гравитационно поле. И поне прави коректна съпоставка с приетото до момента в науката, а не като Станислав - взема си някакви извадки и си ги апликира в некъв безкраен цикъл към индивидуалното съзнание и после обратно и затвърдително към субективните му извадки. Станислав просто влага прекалено много страст и не си прави труда, изглежда, да обръща достатъчно внимание какво пишат другите. Благодаря за загрижеността! Виж сега и прочети по-внимателно какво съм написал: Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание.

Благодаря все пак! Имах предвид иначе тази статия - "Скритите измерения на фракталната размерност", https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Skritite-izmereniia-na-fraktalnata-razmernost_661.html По линия "Стивън Кинг"+"пътуване във времето" има и разказ-ъпгрейд. С добавена "фрактално" и концепцията за "Нищото". От "Четири след полунощ", разказът "Ланголиерите". ....онези топчести зверчета, дето "изяждат" цялата материя около озовалите се на друго място пътници на самолет,преминал през портал във ВП.

Станиславе, опитваш да смесиш комплексни представи, при което вероятността да се получи объркване, да се изпусне влиянието на даден фактор, е доста висока. "Малко камъче да преобърне каруцата". Бързаш, воден от фикс идея, чиято форма все още е неопределена, не е придобила синхронизирани с научното познание до момента черти. ( и за това те избива и на "проповеднически" стил - "може да даде някакви насоки относно формата и взаимоотношението от наша гледна точка на това измерение", ами за кой може да даде? Подобно безличностно обръщение+"насоки"+без точни параметри = се ползва като похват при индоктринирането. Т.е. след като не знаеш със сигурност се опитваш да си затвърдиш незнанието с надежда, че нещо ще ти даде насоки, но без да променяш утвърдените си методи на интерпретиране и да ползваш математика, сам се вкарваш отново в циклажа, независимо че осъзнаваш, че зацикляш) В бързането пропускаш смисъла на качествените насочващи въпроси на Гравити. След като те насочи да си уточниш, че перспективата, от която разглеждаш ситуацията е от "яхнал светлината", то: , би следвало да си го коригираш. Защото твърдението е за материални обекти, но е вярно за движение в макромащаби. При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването". Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя. А, ако решиш амбициозно захванатата ти задачка, ще изнамериш и теория за квантовата гравитация. Дано! ама без да си изясниш и математическите връзки - едва ли... Напанагон, при такъв подход на "смесване", често се получава заддържане в една от перспективите и се получават сериозни разлики в проекто-отчетите. Особено при мащабната разлика между наблюдател и матер.обект, която ползваш - движение с "с". Ти се опитваш по някакъв начин да опишеш, че има разлика, а и да "хванеш" механиката на промяната на отчетите по 4те оси на ВП. Ама това без да използваш математика ще е просто опити за по-точно гадаене, което винаги е свързано с доста условности и нагаждане. (отделно на това, е наложително да се ползват и проекции на 4Д движение в 3Д простанство, а тука си има Лоренцови трансформации, дето са строго математически похват, със съответните му изисквания при ползването) Като пример бих ти дал решение на задача, без да се ползва математика: Един човек се движи бързо спрямо мен. Ще успее ли да се качи на трамвая, който не се движи толкова бързо спрямо мен. Отговор - ще успее! В смисъл, че предният метод за решение се прилага при ежедневни задачи, но не и при научни. Т.е. към подходът на Гравити да те насочи към изясняването на основната гледна точка, на различните перспективи, които ползваш при изследването ти, бих добавил и съвета да си прецениш дали не се опитваш да прехвърлиш решението на ежедневни задачи, но в научното поприще. Просто като съвет от изпатил.("Питай патило, а не старило") п.п. с второто изображени на права геодезична от предния ти пост, предполагам сам можеш да прецениш защо ти написах, че не хабиш енергия за да се движиш гравитационно към Земята...

Аз като ходя в гората виждам много формирани материални обекти - дървета. В зависимост от показателите на средата са ми определили лесоустроителите колко дървесина мога да ползвам от дадено насаждение, а аз от моя лесовъдски опит изхождам при определянето на отделните дървета за сеч, така че да запазя жизнено и продуктивно самото насаждение. Но ако трябва да измеря колко дървесина съм маркирал - измервам диаметрите на маркираните дървета на височина 1,30м. Ако тези данни ги обединя със скица-карта на насаждението(2Д), с нанесени точки-местоположения на отделните дървета и изобразен кръгово диаметъра на всяко дърво, то ще получа 2Д-сечение на слой от 3Д обекта гора. Това би ми бил помощен инструмент при работата ми, а не изражение на реалния обект гора. Него няма как да го предам на 2Д. Но все пак ето ти два "инструмента", примерни геометрични похвати за изобразяване на развитие на събития във ВП, чрез 2Д-сечения в условно 3Д пространство(графика с придадена планиметрична перспектива) със сведено до 0 измерението по височината. от цитирана тук - https://megavselena.bg/zhivotyt-e-plitka-v-prostranstvo-vremeto/ , популярна статия на Макс Тегмарк.

Еее, още не съм натрупал самочувствие толкова, че да отворя тема, още по-малко за фрактално време. Като си чета какво съм писал в темите и после като си правя проверка или ми изниква коригираща информация, направо ме е срам после да пиша....докато не се издуе отново балона, де В смисъл, че първото ми впечатление при бегъл прочит, често се оказво интуитивно правлино за смисъла на написаното, ама в линкнатата статия се омазах в тия сложни формули и във въвеждането на нечелочислена размерност на мат.пространство. Т.е. ще ми трябва малко време да прочета отново инторото на статията до 3-4 стр. - там ми беше "часът на смъртта" п.п. а и сега се сетих, че Ваня Милева имаше идна статия за фракталите и как се получава дробна размерност, която трабвя пак да прочета...

Ами според мен, точно липсата на разлика в интервалите по 4те оси на ВП е производна на постулата за с=const. Та и за това данните от наблюденията на движение на материален обект са относителни за различни инерциални системи. А вече последният ти пример касае разпределянето на различните компоненти на 4-вектора по 4-те оси на ВП е за да се опише движението на обект спрямо наблюдател. Също така и при равномерно праволинейно движение по геодезична в ОТО не изразходваш енергия, за да се приближаваш към центъра на масата на "по-тежкия" обект(примерно Земята). Имаш само движение по права линия във ВП. А и Нютоновата гравитационна константа е просто за калибриране на взаимоотношенията между масите и разстоянието ти от Земята. В случая, за да възникне ускоретелното ти движение към Земята роля играе неимоверно по-голямата й маса(не задълбаваме в понятието маса). Но пък това ускорение би представлявало намалящото разстояние за определен времеви интервал, което би измервал наблюдател върху повърхността на Земята, че си изминал по траектория на движението ти към Земята. Спрямо наблюдател на Земята. За теб като свободно падащ ще наблюдаваш (ако си в ракета, за да няма съпротивление от въздуха), би наблюдавал как Земята се приближава към теб, по някакъв ъгъл съобразно траекторията определена от кривината на ВП, създадена от масата на Земята (щото твоята е пренебрежимо малка като участие в уравнението на взаимодействието ви). ....И тука вече, при положение, че ползваме ОТО за описанието вече, при определянето на кривината ти идва и гравитационната константа на Айнщайн(ако нея визираш, която идва от в случая к, която пък е свързана с Нютоновата грав.константа G така- ), но и тя е за калибриране на отношенията между различните изменения на измерваните интервали по различните 4оси на ВП, които биха се наблюдавали от различни точки. Иначе от наблюдател на Земята би се виждало как се движиш към обекта и би се създала илюзията за сила която те привлича към, а не че се движиш по права геодезична във ВП, което е контраинтуитивно, съпоставено с конвенционалния ни начин на възприемане в 3Д-пространството. А усещането за тегло би се появило при оказано съпротивление от материалната среда на равномерното ти (по условие) движение по права геодезична. Но, ако човек си развие интуицията може спокойно да си представи, че изпитва съпротивление на движението си към Земята, ама не знам защо би го правил...освен за пиниза.

Подведох се от нагласата ми да поставям времевия параметър на втора позиция при изписването на координати. ....Бая интересен циклаж за мен си ми се получи..

Поне така, както го е задал Гравити, не би трябвало да е движение само в пространството. Вземи точките (0,0) и (2,0). Тогава по правата разстоянието е s=2. Ако обаче минеш по прaвaта от (0,0) до (1,1) и от там до (2,0) пътят ще е s=0. Без да уточнява коя координата за данните на кое измерване е, според мен се подразбира, че едната е за времето. Е тогава, ако ползваме диаграмата на Минковски - излиза, че от 0,0 до 1,1 нещо се е движело със "с" във време-пространството, а пък после се е върнало обратно във времето, но на отстояние 2 по оста х. Т.е., ако приложим този резултат във Вселената за дадена отправна система ще се получи, че в различни точки в пространството може да се установят характеристики на едно и също "нещо" по едно и също време t=0 - прилича на квантово тунелиране, мигновен пренос на инфо в пространството, спрямо наблюдател. Само дето е за другата тема за "пътуването във времето" и дали е възможно. Ми възможно е...поне на графика Не е сигурно, макар и контраинтуитивно, че съотношенията на интервалите са различни. " На диаграмата вдясно, в зелено са показани времеподобни интервали, в червено - пространственоподобни, черният диагонал под 45 градуса е линията на "светлинния конус". Тъй като интервалът се изчислява по необичаен начин, могат да бъдат равни отсечки, които на пръв поглед не са равни. На диаграмата, зелените отсечки са равни помежду си: за "късата" S2=32-02=9, за "дългата" S2=52-42=9. Червените също са равни една на друга и S2=-9. http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/STO/2.gifИлюстрация: michurin.net " А и ако става въпрос за СТО, то пространство-времето се описва като плоско четиримерно многообразие, а възможните причинно-следствени развития на събитие са ограничени във времето и пространството във формата на светлинен конус. Та този светлинен конус дава различни дефиниции за събития спрямо наблюдателя: а)Причинно-следствено обусловени, б)Причинно-следствено необусловени и в)Граничен случай - със скоростта на светлината, където възможният път през ВП е този, който може да бъде изминат от светлината с максималната й скорост - във вакуум. Сега на теб, Станиславе, да ти споделям нещо, което знаеш за диаграмата на Минковски, ми се струва излишно, на пък все пак ... ... двумерната проекция на конуса(бъдещ или минал) дава правоъгълен триъгълник с бедра, тангентни линии (като 2D-проекция на тангентното 3D-пространство на 4мерното ВП, което като първа производна от метриката кратна на "с" дава отново кратно на "с", т.е това е макс спийда, лимита за случването на нещо спрямо наблюдател, ама вече изобразено на 2Д). Тамън тези "бедра" представляват границата между времевите интервали и пространствените разстояния в диаграмата, които делят наблюдаемата част от ВП на "сектори" или множества от интервали, които са Времеподобни Пространственоподобни Светлинноподобни Това е граничен случай за частици, движещи се със скоростта на светлината. Ако d=0, т.е. става въпрос за едно и също тяло, чийто път през ВП- S122 = 0, от това следва, че S12=ic(t2-t1) е чисто имагинерна величина и зависи само от времето. Или по-опростено - ако частица се движи със скоростта на светлината съзнателен наблюдател, при параметрите на СТО, не би могъл да я види (може обаче да се засече при взаимодействие). Но пък, означава и че фотоните се движат и по оста на времето, а не както ти си решил. п.п. Друг е въпросът, че има и РТО(разширена теория на относителността), в която частиците са разделени според скоростта им на придвижване на брадиони(бавни) и тахиони(бързи), а пък движещите се с "c" - луксони (тука е и фотонът). А пък "светлинноподобният интервал" е границата, при която тахионите от "времеподобния интервал" на ВП спрямо наблюдател се забавят до светлинни скорости и кондензират като отдават енергията си за достигане до минимума. Пример за тахионна кондензация е механизмът на Хигс. -https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Tahionite-akusherite-na-Vselenata_5403.html

Точно поради фактът, че вече спомена, че имаш предложение свързано с работа по невронни мрежи, последното ти изречение-лапсус, особено една от интерпретациите му, ми предизвиква най-нисък когн.дисонанс... та така си реших, че това е самата истина, и... Щом нямаш време - мога да разбера. Извинявай! Просто ми се навърза една представа, докато четях линкнатата статия-резюме на концепциите за фрактални информационни серии, в съпоставка с линейните. Исках да я обсъдим, но не искам да се натрапвам. Пак Сори!

Не думай! "Повечето споделяли, че е проблем".... А пък огледалото не отразява тях си?!? Доколкото Ровели се доближава до "квантовия мистицизъм" в някой от будистките или всички даоистки школи от изтока е спорен въпрос, макар и пълната идентичност на основната рамка на концептуалното му мислене със "закона за взаимозависимото възникване", "дхарма"(или нещо подобно беше) или неопределимото Дао, което още като го помислиш и вече не е Дао, щото Дао не въниква, а е. Обаче не мога да не му сваля шапка за статията му, която цитирах на Станислав, но и за теб - за "Примковата квантова гравитация" и подходът му с въвеждане на геометричен контекст, способстваш реализирането на възможността за обединение на ОТО и КМ. Само дето, както беше отбелязано и в една друга цитирана от теб статия - въвеждането на допълнително пространство в квантовите изчисления дава синхронизация (или пък "хомеоморфизъм" между мат.моделите, или пък "холографския принцип"), ама изисква и бая усложняване на описанията. А всичко със "скритите параметри", дето са скарали Айнщайн и Бор,Хайзенберг, та и Бел даже и неравенства е направил за оценка, се решава, ако се приеме, че скритите параметри са допълнително "пространство-време". Ама не по Калуза-Клайн, щото теорията им също свежда фокуса до парадигмата "физическо сега", т.е. при нас(среднопретегления, конвенционален, съзнателен наблюдател). Нито пък по твоята "хипотеза", щото постулираш, че от нейде в некви 3Д периметри от се реализира "вход" на енергия за извършване на работа по възпроизвеждане на пространствен шаблон. От някъде, неизмеримо в 3Д. Което директно определя модела ти от типа "физическо пространство и имагинерно време" . Тамън това, което Ровели предлага да преодолеят като предръзсъдък колегите му, клонящи към квантовомеханичната парадигма за случайността, която съвсем естествено няма нужда от допълнително измерение, защото така може да се окаже, че "случайността" е проекция на "скрит параметър", производен на по-високата размерност на контекста на разглеждане... съответно структура (метрика и евентуално кривини)

@scaner, може ли малко съдействие по въпросите ми? ....Щото имам и други, които пък са в зависимост от това, колко ще разбера от вече зададените... п.п. ето вложих и труд да се науча : "As a matter of factor, there exist spaces with fractional dimension, such as where 0<d<1 is a fraction. Therefore, even in the low-dimensional case of n=1,2,3 , those in are not completely visible." .. намерих му цаката как да напиша многообразие..

, , Интересен похват Шпага! Ако и при условие, че идеята, която носи е като тази за "кристализация във времето" и съпътстващата я концепция за забавяне до светлинни скорости.

Ааа, Скенере, хвърли ме ти в дълбоки води, гадино! Та и ми се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал... Бут лекичко и сламка не подаваш. Я кажи ми, ако обичаш, какво ще рече " Spaces of integer dimension are not enough. As a matter of factor, there exist spaces with fractional dimension, such as (n+d)-многообразие (че не мога да напиша R за пространство на степен n с добавено d) where 0<d<1 is a fraction. Therefore, even in the low-dimensional case of n=1,2,3 , those in (n+d)-многообразие are not completely visible." - https://www.hindawi.com/journals/mpe/2010/157264/#EEq10 ,след твърдение (1.2) В смисъл какво е 4,5-мерно пространство или 3.4-мерно пространство?.... или иначе - какво е "фрактално измерение"? Защо се разглежда от дадена сфера само част? Какво става с останалата част? Питам, щото се оказва, че така си го избъзиках Станислав за "3,5-мерното пространство", без да знам, че има и подобни мат.обекти. А и още един въпрос : какво прави този Риманово-Лювилски интеграл .....че за фрактално смятане, или пък фрактални диференциални уравнения - направо не смея да питам....

Неприятна прогноза! Не само заради положението, при което на учените в Русия вероятно ще им пада относителното ниво, не само заради житейските трагедии, които вероятно ще се заформят, но и заради лишаването от контрапункт, от допълнителни, градивни, критични гледни точки. Последното често води до възможности за когнитивни изкривявания, които да са трудни за забелязване - съответно отражение върху научната продукция като качество. Но в природата нишите не остават незаети. Вероятно китайците и индийците ще "запълнят вакуума", щото корейците и японците, по мое мнение, не са "на гребена на вълната".

Като добавка на констатацията на Гравити за ползването ти на всякакви масови източници, ще напомня и бележката от моите наблюдения, че силно въздействие върху общественото съзнание има "ню ейдж" културата. От там "идат" когнитивните изкривявания, водещи до смесването на "измерения" и "Светове" в поп-културата. Аз лично не си спомням в учебниците по физика в гимназията(верно до 97ма...) да съм чел за измерение(измерване), без да е конкретизирано за коя ос на декартовата к.с-ма става въпрос. Все пак в гимназиалния клас се изучава само Евклидова геометрия, при която се борави само с правоъгълната(декартовата) к.с-ма.

Не думай! Верно ли? .... П.п. Да смесиш "Вселена" с "пространство-време" е идентично на смесването на "измерение" и "Свят".... и двата случая се описват от старите хора като "да си вкараш таралеж в гащите".

Ами то и СТО и ОТО си работят в абсолютното пространство-време, защото са "ъпгрейд" на Нютоновата теория за гравитацията (в смисъл че трябва да съдържат в себе си тази концепция). Само дето има уточнение, че няма "главна гледна точка" - "всеки си гледа през неговата камбанария", всеки хвърля различен поглед в абсолютното време-пространство, в което са разположени материални обекти, я видими с просто око, я видими само с телескоп или с електронен микроскоп и сведени до изображения чрез усилване на сигналите. Има и един интересен момент, свързан с относителността и фактът, че е неотличимо възпрепятстваното свободно падане от състояние на покой, но с маса. На същия принцип човек не може обосновано да отличи и определи: 1. Статичен наблюдател ли е и 3Дсечения на ВП("кадри") се "движат" към когнитивната му точка и така се реализира "историята на наблюдаването". или 2. Се движи между статично разположени във ВП събития. п.п. от втория вариант на постулиране се извеждат по-лесно взаимовръзки, указващи че гравитацията е ефект от геометрията на ВП, изразена от структурата на разположението в статична 4Д-конструкция от елементарни събития. Но пък възниква и проблемът с "едномерността на времето"("стрелата на времето")

Офф топик! ...сори