kipen

А на каква база е отрицанието? За отрицанието не е ли нужна вяра, особено ако липсват доказателства? Когато не разбираш отрицанието на атеиста си измисляш мотивация, която е производна на твоите възгледи. Както между другото прави и тролът-автор на темата. Ако има някаква вяра, която да е характерна за атеиста, то тя е насочена към вярването, че има и по-разумни обяснения на света. Т.е. основанието на един атеист да не се съгласи, че съществуват бог/божества се състои в това, че дава преимущество на разума и опита, а не на чувствата и емоционално повлияните интерпретации. ...и между другото авторът, въпреки претенциите му, че иска да "помогне да разбират" християнството демонстрира типични за религиозно-фанатизирани хора противоречиви действия, когато се изявяват по интернет форуми. Заявяват, че имат тяхно морално оправдано желание да извършат нещо, което не е съобразено с това къде го осъществяват, нито пък с условията на разделите, още по-малко пък ги интересува че агресивно си налагат мненията още в началото на темите и подминават всякаква градивна критика. Така, че да ми шляфотиш, че е най-малкото интригантстване от неразбиране на предизвикана обратна реакция на глупостта, с която се подхожда от автора на темата. И се захващаш да се изживееш като изобличител, че някой не е атеист, ами антитеист. Ми Ок, троли си! ....но без някой да се изживее като жертва, никой не би се набутал да влиза в ролята на агресор. То не бяха лоши атеисти, атеизмът е религия и тем подобни.... Само ще ти споделя и не държа да ми отговаряш! Разделът е за религиозна метафизика, т.е. отворено е поле за дискусии какви са метафизичните постановки в някаква/и религия/ии. А авторът, ако вярва, че метафизиката в християнската религия се изразява във физически разговори на Мойсей с бог или пък Исус Христос личност ли е бог ли е, си е негова собствена заблуда, че знае какво е метафизика. Още повече, че аврамическите религии са монотеистични и са някакви вариации я на брахманизма, както е при християнството, или както е при юдеизма - на митът за сътворението на египтяните от Мемфис(богът творец Птах), а не митовете от Хелиополис(първичен океан и Ра) или Хермополис (осемте първични божества) . И като се смеси заето египетско от юдеите и върху него се наложи индийски брахманизъм, става една метафизична каша, дето повечето последователи на християнската религия, ама грам не ги вълнува.

Защо да си груб?!? Това е очевидно и не би било причина да почувствам тъга или гняв. Аз няма как да дам обяснение, защото не съм тесен специалист, на който това да му е задачата. Аз просто си изказвам мненията, на които се радвам да получа градивна критика, защото така бих могъл да си калибрирам възгледите със съвременните или поне доскорошните научни постижения, описани в критиката към мненията ми.

Един съвет от мен, защото гледам, че те влече проповядването и "държиш" да намериш "заблудени души", които "да положиш в лоното" на "истинската вяра". Ако искаш да намериш отклик, то не използвай конструкции като използваната от мен в предното изречение. Болшинството от младите хора вече са с модерно мислене и "завъртяната" концепция за "греха" само може да отблъсква. Друг основен момент в съвремието е, че сексуалната революция започна преди повече от половин век, а "въздържанието" е стожер, около който се въртят аврамическите религии, към които спада и християнството. Дори типичното положение в профилите на ревностните християни е това, че са имали или преживени сексуални травми или проблеми с реализирането на творческата си енергия, оформили различни форми на малоценност, които често биват свръхкомпенсирани с фанатична вяра. Т.е. за да ти минат проповедите, то се изисква да имаш малка представа и за психологическата страна в развитието, особено за психосоциалното развитие и формирането на обществения договор, на база който всеки си отразява по някакъв начин собствена морално-ценностна система. Защото често твърдиш за универсални морално норми, но в съвременните общества от западен тип "прелюбодействието" и "човек и негова жена" имат различни форми на възприемане от тези в християнската догма. А и това тук е форум наука. Не мога да разбера защо реши, че си на толкова високо ниво, че да отговаряш на критериите за "способен да научи да разбират"?!? Та и че тука би имал подходящ таргет за планираната ти дейност. Ама това си е твоя работа. Успех все пак!

"Каквото почукало, такова се обадило" - трети закон на Геле Нютонов от Трън.

Все пак е неква новина, де.... и са полезни критичните статии, дето линкна. Надявам се Ваня Милева да "щракне" скоро една по-обширна статия по въпроса с "червеевата дупка в лаборатория". Че нещо не разбрах как на база пика в измерения трансфер на инфо, решиха, че са отворили и поддържали с негативна енергия "моста".

Младенов, когато почне да разглежда нещата и в 4мерното ВП, а не само в 3Д физ.свят и имагинерното време, бих се присъединил евентуално към негово мнение за ползване на ОС.

Каква трябва да е тази среда е въпрос на желание за определяне. Факт е, че от наблюдаването на флуктуациите на вакуума изниква представата за среда. Абстракцията за "поле" съответства на тази представа, а и се припокрива донякъде с представата за "пространство". Флуктуациите на вакуума пък вече изискват към представата за "поле" да добавим и динамиката на наблюдаемите показатели на "полето", което пък изисква и допълнителната представа за "време". А "пространство" възниква като представа, когато имаме установени(измерими, дори и "на око") разстояния между съществуващи във "времето" материални обекти. Съответно теоритично към възникващите двойки частица-античастица може да се "привърже" ОС, но на практика това е невъзможно. "Проблем с измерването"

Вярващият в нещо винаги ще "вижда потвърждения" на собствените си предразсъдъци. По-кофти е, когато "потвържденията" са негативни и са за сметка на(осъждат) инакомислещите, които не вярват в това, в което вярва вяврващият. Тогава си е чиста проба фанатизъм, за който вече беше споделена дефиниция. А и е добре, авторе на темата, да си ъпдейтнете представата за понятието "атеизъм"! Атеистът не е човек, който не вярва в бог/божества, а е човек, които отрича концепцията за бог/божества. Атеизмът не е религия. Има хора, които не са религиозни - толкова ли е трудно да се приеме този факт?! "Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества.[1][2] В по-тесен смисъл атеизмът е конкретният възглед, че божества не съществуват.[3][4][5] Най-общо атеизмът е отсъствието на вяра, че съществуват някакви божества.[4][5] Атеизмът е противоположен на теизма,[6] който в най-общата си форма е вярата, че съществува поне едно божество.[7][8] " п.п. няма лошо да си поддържате темата, но поне си спестявайте необосновани твърдения, имащи форма на набеждаване. Защото в цитираното ми от Ваш пост може лесно да се открие аналагоията с "Атеиста има сестра, която е.... и го доказва...."

На ЛИ-етерът какво му пречи да бъде светоносен? И при това положение той си има качеството движение, което обаче поради лоренц-инвариантността е неоткриваемо. Т.е. можеш да постулираш каквото си искаш линейно движение на ЛИетера и всички закони няма да се нарушат. Извинявам се, но не мога да се сдържа да вметна нещо! Ситуацията с "начисляването на ДДС" е идентична с постулирането на "ненаблюдаемо" линейно движение. Не можеш да наблюдаваш ддс-то освен като цифров запис на абстракция, но пък можеш да установиш как ти се отразява на активите. ...и предложението, съобразено с Бръснача на Окам, е да изхвърлиш активите, за да не извършваш сложна икономическа дейност . А пък то дали ще се обръснеш или не, не определя растежа на брадата. Така де, извън шегата... ами може да се постулира линейно движение на ЛИетера, но спрямо дадена ИС, което ще рече, че в точки на наблюдение в ИС-мата ще се наблюдава как "се движи светът". Обаче това ще е субективен "поглед", съответно индивидуална като съставяне представа (или групово споделена в различните точки, съставяващи ИС-мата). (последното пък изисква и паметови записи и нещо/неща да възпроизведе/ат отражението, както и "бръснач на Окам", та и ...т.н....). И това не противоречи нито на ТО-тата, нито на квантовите теории на полето, щото "съзнателния наблюдател" не е в обхвата им. Само че, при това положение "лоренцово-инвариантният етер" би бил отражение на време-пространството с "начислени"(установени) свойства на материята, валидни за ИС-мата, от която се извършва наблюдение. ....А пък самото "наблюдение", бидейки извършвано във ВП се явява процес на наблюдаване, съвкупност от дискретни актове на наблюдаване, в консолидираното възпроизвеждане на които може да "се открие" движение, което да се постулира, че е присъщо на материята във ВП, спрямо ИС-мата. Съответно определя информационен "времеви поток" на процесът на наблюдаване на изменението на материята в физическото пространство. А пък, когато към този "информационен поток" се добави и производния такъв от извършване на наблюдаване от други условно приети за отправни системи, се формира представата за обективна реалност = консенсусната представа за физически проявения свят във ВП. След съпоставяне на данните от различните наблюдения в различни точки от ВП сме установили, че след редуцирането на относителното движение на различните ИС една спрямо друга се получава, че не светът се движи, а се преместват една спрямо друга или запазват разстоянието помежду си различните отправни системи... дето могат да формират неинрециални или инерциални такива, относително. В смисъл, че не ЛИетерът има качеството движение, ами това качество е присъщо на точките на наблюдение в различните отправни системи. Които пък арбитрално могат да се избират за ИС. Като за улеснение на това примемаме, че не им влияе никаква сила. Дори и да "елиминираме" гравитационното взаимодействие като сила, т.е. да приемем, че гравитацията е ефект от наблюдаването на движението на обект в ВП спрямо нас, пак има генерално елктро-слаби сили, които му въздействат. То дори и до черните дупки достигат фотони, па кво става отвъд event horizon-а само спекулираме. За сега не знам да има достъпни данни от изследвания, извършени в среда без гравитационно въздействие, та да можем да твърдим със сигурност, че са от ИС-ма. ....Вояджър нещо прати след като напусна пределите на ЕМ-влиянието на слънцето, но данните показаха че не е баш "празно" галактическото пространство, па кво е в междугалактическото е въпрос на предположения, неподкрепени с експериментален опит. Също не е "празно" и на микро ниво. Усилените сигнали от флукутациите на вакуума са си чиста проба наблюдаване на нещо, което е среда, в която се разпространява материален обект като фотонът. Верно, че да изкажем твърдение, че има движение на флуктуациите на вакуума, то това би било сглобена представа, генерерирана от "свързването" на точки във ВП, в които са възникнали двойки частица-античастица. Т.е. самото наблюдавано движение спокойно би могло да бъде отнесено към категория "зрителни илюзии", ама тогаз значи е илюзия и реалността, а противното твърдение е постулат в основата на науката физика. Същото противоречие спрямо базиса за поддържане на науката физика е Защото в стремежът (който е производно на желанието) да се запази високата оценка на квантовата механика като пълна теория, по същият начин се поддържа (я несъзнателно, я не) нежеланието вероятностните й резултати (които все пак имат голяма прогностична сила) да им се намери механистично обяснение. П.П. Само щото е по-практично, за да се смята и трябва да се мълчи и да се смята. И кво? От подхода на ТО-тата - да се изгради цялостна теория, която да намира експериментални потвърждения, стигнахме до ситуация, в която уравниенията на квантовите теории на полето им се променят константи, само и само да съвпаднат с новите експериментални данни.....и сумати нагаждания и огромни разминавания между теоретични прогнози и експериментални резултати. Дано се изчистят тези аномалии, но това не отменя фактът, че вече се подхожда по метода на Нагласачев мен лично ми се понравиха доста коментари по клипчето...особено тези след поста на N. D. Gonzalez , 8 days ago на "pyropulse" и отговорът на предния от "Youtube Sucks" дето ще цитирам: " @pyropulse If people cannot understand that Feynman graphs and perturbation theory in general are mere approximations of the full theory, in the small coupling regime, I believe it is hopeless. No serious physicist claims that we even understand the full quantum mechanical Hilbert space of a QFT in four-dimensions. Feynmans graphs are a brilliant mathematical trick to approximate the path integral and for certain conditions (when the theory behaves nearly classical) it can be giga precise, as is the case for low-energy QED. However, QED is the simplest QFT you can imagine in four-dimensions. The crux lies in the boson part, which is described by a Yang-Mills theory. In fact it is a millennium problem to show that the associated quantum theory exists. So there is no-one claiming that the standard model explains everything because we do not even know what it rly is. (non-perturbatively, completely). So what are the things people try to do to solve this biggest mystery in physics and what even is the task? Well to formulate it simply, you need to find the strict-deformation quantization of a four-dimensional Yang-Mills theory for arbitrary gauge group. This is rather mathematical so I describe the expected phenomenology. The full quantum Yang-Mills theory has nothing to do with virtual particles. Instead there are no free particles at all. Everything is a clustered bound state of gluons and quarks. One calls this confinement. We do see it everyday and in fact it is the reason there exists any structure in the universe. These confined things appear to us as protons and neutrons or mesons. It is completely different compared to what we see in QED. Free electrons fly around interact through non-selfinteracting photons. What are the ansätze? There are many, some are more known than others. The most famous one is string theory, then there is quantum loop gravity, but sadly it is mathematically flawed at a fundamental level and there appears to be no cure. So what is string theory telling us about Yang-Mills and QFT? Well it tells us that the quantum Hilbert space is the equivariant cohomology of the moduli space of its self-dual solutions or instantons. This cohomology is isomorphic to the Verma modules of a two-dimensional integrable theory. Here it is shown that the basis of this Hilbert space is given by generalized symmetric polynomials and that the classical solutions are really a cluster of more fundamental particles. Interestingly, here one sees that quantum mechanically they form a symmetric monodical braided category or quasi-triangular Hopf algebra, which has profound mathematical consequences. The theory therefore predicts that the non-perturbative vacuum of Yang-Mills is inhabited by monopoles, which condensate when quantum fluctuations become large. This then leads to the confinement of particles because the gauge bosons acquire a mass. Ofc the details are much more subtle so I condensed it for you and simplified greatly Now you are updated and I hope you understand that our access to QFT, which is the perturbative approximation via Feymann graphs of the real theory is the only possibility we can even gain a little insight into the numerous and rich structure of QFT.

Не знам дали празът в райската градина е бил като днешния, но днешната диня по сергиите е различна от тази отпреди няколко века.Дива диня Citrullus caffer. Кредит: Wikimedia Commons Нали темата е за "еволюция"?!? ..или поне разбирането на автора на темата за това... офф топик - по отношение на праза - първото нещо, което казал Адам на Ева, след като хапнали от ябълката бил : Бягай, че това нещо расте по-бързо от праз!

Най-близката обща точка между науката и религията е в обхвата на психологията. Само в психологията се разглежда конкретно развитието на процеса-феномен изказване на предположение, проектирането "навън" на мотивацията да се изкаже и търсенето на отговорност пак "навън" за неправилността/правилността на изказаното предположение. Подобна конструкция има и в математиката, в теорията на множествата, но там връзката е доста сложно описана. Парадоксът на Ръсел. В смисъл, че парадоксът се проявява в изказването на твърдения, обединени в кръгова логическа връзка, рекурсивен процес на себепозоваване. А това, около което се "върти" логическата конструкция на изказването на твърденията е въведено от самият твърдящ. Конкретно, в поредната тема, която прочитам в този раздел, за пореден път се въвежда понятието "бог"/"богове". И съответно логично, "завъртането" на тезата е около въведеното презумтивно "бог"/"богове". Без дефиниция за "бог" не може да се оформи дискусия, а само ирационален спор! Въпросът е, че е неетично, ако се познава това неизбежно в подобни ситуации следствие, да се подема тема с вложена дилема "може ли да се вярва на учените". И то при положение, че като основание за възникване на дилемата се изказва позиция, основана на "бог"/"богове" и вярването в съществуването на предното. ...това не е конструктивно желание за дискусия, а опит за проповядване.

Това ми беше полезно като уточнение! Не го бях обмислял. Така излиза, че "разширявам" по свое усмотрение понятието за сега.

Зависи от каква гледна точка и с какво намерение ги разглеждаш. Библията като програмен документ, на който се основава християнството, вече като институционализирана религия, от позиция на управляването на нееднородни маси от хора, са си тамън ясни и не много сложни.... Стига на човек да му се е налагало да управлява групи от хора, много добре ще знае какво е "стадо овци без пастир" и "от всяка глава дим излява". От метафизична пък могат спокойно да се разгледат като "еднопосочни", с насоченост към резонирането сред масите със стадния инстинкт(стремежът към организация) и индивидуалната проява на инстинктът за самосъхранение ("спасението"), като се провеждат готови организационни схеми, с подготвена роля, която да се олицетвори от представител на взелата властта в соц.групата управляваща класа. А и в крайна сметка темата, доколкото прочетох е за "Еволюция", а пък еволюция в интерпретациите на Библията уж провеждат теолози, ама сред масите не се възприема. Т.е. нещо не е както трябва в поднасянето, няма синхрон между съвременните научни достижения и социалната неравнопоставеност (основен елемент в християнската парадигма), иначе хората биха изрезонирали. Виж за исляма имат възход по отношение на количеството на "душите в лоното". Дали парите не са богът на новото хилядолетие?!?

т.е. формираме си косенсусната представа за реалността, на база това, че съзнателните наблюдатели и изработените ни инструменти и споделените им отчети, представляват една ситема, каквато е примерно системата от радиотелескопи (забравих и името). А и проблематиката в "Стрела на времето" не съм я измислил аз, ами се коментира в ОС"жители на Земята" на база споделени наблюдения и хронология на реални събития, чието наблюдаване като факти е предизвикало полемиката.

Защо, при положение, че синтезът между двете дава "мобилността" на гледната точка на ОС, спрямо системата от реални събития във ВП, независимо от наблюдателя? Т.е. не наблюдателя определя "реалността на събитията", а преминава през тях. (минавал съм през солипсизма, но някак си са ми реални и други хора) В смисъл, че без значение от относителната скорост на ОС, за да се запазва принципната форма на физическите закони, то е нужно да има абсолютно 4Дразстояние между събитията. Т.е. физическите закони, така както сме ги установили възникват като ефект от структурата на време-пространството, формирана от реални събития. И тази рамка би следвало да е с метрика кратна на "с", защото поне за макрорастояния СТО и ОТО са доказано работещи теории. Няма значение на мен какъв обект ми е интересен, какво ми е привлякло фокусът на внимание, става въпрос за това, че споделяме една физически проявена материална среда, за която въпросът е има или няма статична макро-структура, от която като ефект произтичат предвижданите от ТО-тата резултати от експерименти при наблюдение и измерване. Нямам предвид микроструктурата, че там възниква и "проблемът с измерването". И по тази линия въведох съвсем съзнателно "общо време" с уточнението, че това съответства на установимо физ.състояние на средата в един определен момент от време във време-пространството, за система от наблюдатели с много близки като отчет параметри на средата. Т.е. ОС "жители на Земята". Това, че собственото време в моята ОС е различно като протичане спрямо друга ОС, не отменя консенсусът ни за факта, че споделяме една и съща физ.среда. Просто с други ОС на хора са ни незначително, но все рак различни индивидуалните измервания (картини на действитеността), но не и че сме в различни реалности. Съответно за ОС"жители на Земята" можем да твърдим, че т.е. формираме си косенсусната представа за реалността, на база това, че съзнателните наблюдатели и изработените ни инструменти и споделените им отчети, представляват една ситема, каквато е примерно системата от радиотелескопи (забравих и името). Не ми се вижда да има нещо некоректно в построението ми?!? п.п. това, че за относително бързодвижещи се спрямо моята ОС материални обекти ще има също толково големи относителни разлики е в пряка зависимост от относителната скорост на движение на тези оббекти спрямо скоростта на светлината във вакуум "с", но аз такива обекти със съзнание не познавам. Виж през деня като ме огрее слънцето се запознавам с въздействието върху тялото ми на едни обекти, ама още не са почнали да ми говорят ... за сега съм Киро, а не Наполеон

Па то от второто ти изречение по кратко и изпълнено на макс със смисъл, едва ли може да се сглоби... Благодаря! Е, а де! Ето в този аспект ми е "зациклянето". Синхронните часовници оперират в некви честоти в пряка зависимост от относителната скорост на движение на ОС-мата им спрямо други ОС. Перцепцията, усещането и възприемането ни са с такива скорости, че изгражданата ни представа е лесно да стигне до поддържана помежду ни консенсусната такава, битуваща в социуума ни. Т.е. споделените ни, приети и установени разстояния в обективната действителност дават консунсусната представа за 3Д физическия свят и някакво относително време, което е близко до общо време за ОС, в която сме тука на Земята. За да има възможност за лесно осъзнаване на разликите във времената, произтичащи от независимостта на всяка индивидуална ОС, то човек (като ОС) трябва да достигне относителна скорост спрямо общата ни физическа среда над 1/2 от "с". В смисъл, че е трудно постижимо и не съм запознат да е постигано. Поне така си обяснявам изградената представа за физическата действителност за настоящия общ момент време или може да се каже, че има общо време за ОС-тата ни с леки незначителни разлики в индивидуалното време, поради липсата на значими скорости на движение при определените опитно разстояния. В смисъл, че споделяме съзнателно-преживелищно общ момент на съществуване във ВП. И от тази перспектива си споделяме представите за реалността, но пък това дава обобщена представа за сечение на Континуума, което се явавява 3Д-плоскостта на настоящето. Същата може да бъде описана с 3Д сечение на 4Дпространство, като 4то измерение е времето. Та въпросът дето ме мъчи е защо приемаме за съществуващо само това, което можем да установим в това 3Д сечение или само проявеното във физическият свят, но не и това, което го е обусловило? ..... това ми изникна в на схемата или конструкцията на спора за реликтовото лъчение, дето я водихте с Младенов във "Вещево и полево взаимодействие".

Сори! С изразът ми "във времето" без "и пространството" явно оставих впечатление, че едва ли не твърдя "извън време-пространството". Като съм си правил анализ на представите, съм стигал до изводът, че имам проблем възникващ при синтеза и синхронизирането между две представи. Тази за абсолютно време-пространство, съответно супердетерминистична представа и тази за относителността на гледната точка на наблюдателя. При резултирането ми се получава представа за множество наблюдатели, движещи се в един общ настоящ момент. И това го разглеждам от някаква странична гледна точка. От тази странична гледна точка се получава едно условно разделение на общо и реално съществуващо множество от събития - "минало, настояще, бъдеще", но относителна картина за състоянието при всеки наблюдател. Това ми е контраинтутивно с конвенционалната представа за синхронизирано наблюдаване на действителността в един общ настоящ момент с другите хора. Т.е. опирам до казусът с индивидуалното съзнание и този за "обективната действителност" и те тука вече ми се получават едни рекурсии, дето не мога да измиля "изход", водещ до неква хомогенна представа. Нещо по тези ми размишления можеш ли да споделиш като далновиден подход за прилагане, изведен от твоята опитност при решаването на подобни казуси?

Само че тук липсва отношение към някакви събития, които са общи за всички. Сигнали иначе можем да си разменяме всякакви. Отношение на кого или на какво? Щото, ако отношенията са между реални събития разположени във времето, то получаваме статична 4Д конструкция и "мобилност" на гледната точка на наблюдателя. (по хипотезата за супердетерминизма 3Д физ. ни пространство би следвало да е сечение на 4Д Континуума) А, ако отношенията са между "всички" и реалните събития в 3Д физическото пространство, то ще имаме относителност на времето и стационарна гледна точка на наблюдателя. (както е конвенса, битуващ в социуумните ни интерпретации на реалността) Защо да не може? Може, винаги може да се сметне като знаем момента на приемане на сигнала, направлението му и разстоянието до Шпага както и кога тя твърди че е изпратила сигнала, чрез неговата скорост която е константа, дали става дума за конкретен спорен сигнал. Защото, ако се хване такъв сигнал и имаме налична база данни от "Шпага", потвърждаващи характеристиките на сигнала (посока, сила, времеви момент на излъчване),за да се докаже, че е един и същ сигнал, би следвало относителният времевият интервал за пътуване на сигнала от 2000 до 2001г. да е равен на 0. ...което си е нелокален пренос, а това за момента се смята, че е невъзможно през времето, а само е установено през пространството чрез квантовото сдвояване. Не знам дали срокът, след които се разсекретяват всички класифицирани документи в щатите, е 50г., но ми е интересно дали има такива за проекта "Филаделфия". Може пък от тях да излезне повече конкретна информация за опити с ЕМ дъги и получените резултати, които да се сравнят с протоколи от базата "Монтоук" от 1983г. Верно това ще е най-рано през 2033г., когато изтича 50г. срок на последните. Според мен ще е интересно, ако вече не са "потурчени" документите, де.

"Шпага" излъчваща сигнал през 2000г. в точка от пространството, в която "Скенер" засичача този сигнал през 2001г. не е задължително невъзможно. За момента не се знае дали е възможно. Проблемът е, че ако се засече такъв сигнал, не може да се докаже от "Скенер" пред другите като него в настоящия за всички тогаз момент от 2001г., че сигналът от 2000 и този от 2001 са един и същ сигнал. Най-много да се стигне до твърдение за пълно съотвествие между два, но не и един сигнал. ...и то ако има запис на този от 2000г. на "Шпага".

Зависи как ще го погледнем. Всеки наблюдател си има собствена такава неинерциална отправна система, различна от останалите. Може ли да се каже, че няма инерциални системи и това е спомагателна идеализирана абстракция? Щото би могло да бъде отговор на задачата за движение на ракета.Резултатно - ракетите винаги са криви, а не космосът. Но и реципрочното следствие, че за самата ракета траекторията й винаги е права, защото спрямо нея си пространството се криви.

Е, това е възможно, ако "двамата тъпаци" са си сложили чувал на главите и са се целували, докато се спускат по комина. А за чувал или други филтриращи материали не се споменава в условието. + Не съм съгласен, че категорично не може. Не може, но при условията от примерът на Шпага, които са отражение на сегашните условия, които сме описали като характеристики на реалността, производни на споделеният ни опита от изследванията, предаван през поколенията. Поне в примерът с движението по различни затворени писти не е упоменато какви са пистите и размерността им спрямо еталона ни за метър(макро или микро мащаб), коя е Шпага и какви са й характеристиките също и Скенер, нито дали и ние (като външен за системата "Шпага-Скенер" наблюдател) присъстваме, нито пък какво е събитието, за което Шпага може "да светне" Скенер. Т.е. не е пълно описанието в какъв контекст се развива динамиката на ситуацията. Пример: Условия: Шпага и Скенер се движат съобразно условието по различни писти и движението им гравитира около общ център. Дължината на траекторията на Шпага е 4км, на Скенер - 8км, съответно поддържат си разстояние от близо 637м помежду им като Шпага се движи относително 2 пъти по-бавно от Скенер (спрямо ОС в центъра, около който гравитират). По условие не са упоменати скоростите, нито пък ориентацията във ВП и радиусите на траекториите(предполага се, че са кръгови) и само се подразбира отношението им. Така, че възможността Шпага да уведоми Скенер за "предстоящо" за него реално събитие е свързана с относителната им скорост на движение спрямо събитието във ВП. .... (едно е двамата да се движат с 50 000 км/с, друго е с 10км/ч). Извън примера обаче, за да я има възможността и за двамата в действителност да съществува това реално събитие, би следвало същото да е "разположено" и в двата им бъдещи светлинни конуси(определящи каузалните връзки, причинно-следствената структура) - на Шпага и на Скенер. - светлинни конуси. От тука - https://en.wikipedia.org/wiki/Causal_structure Така, че за дадено реално и за двамата събитие - примерно - "двама (други)човека са приключили спускането си през комин и са излезнали и двамата с чисти лица", за да може "Шпага" да информира за това "Скенер", неинерциалната система от наблюдатели "Шпага-Скенер" би следвало да се движи заедно с общият им център на гравитиране в четиримерния Континуум в различни времеви моменти за отделните наблюдатели. А това изисква минало, настояще и бъдеще да съществуват паралено. Нещо, което не може да бъде доказано в които и да е настоящ момент, а само да се предположи (както е в концепцията на етернализма), т.е. може и да може, ама не се знае дали със сигурност може. Отделно и няма как да се знае "Шпага-Скенер" неинерциална система ли са, та да ги разглеждаме като такава. Това е въпрос на спекулация. Същата е ситуацията и със "светването" от "Шпага" на "Скенер" за бъдеще за него събитие, спрямо настоящия му момент. Дори и да предположим, че и двамата регистрират едно и също събитие с разлика във собственото им време (заобикаляме нарушаването на каузалността дето е забранено по Chronology_protection_conjecture) и приемаме, че съществуват паралелно времевите линии на "Шпага" и "Скенер" и преминават през общо реално събитие. За да може "Шпага" "да светне" "Скенер" за това събитие е нужно да има пренос на информация. Т.е. некво описание на събитието, излъчено като "пакет-инфо" от "Шпага", което да бъде "дешифрирано" от "Скенер" преди "случването" по времевата линия на "Скенер" на самото събитие в пространството. Е, информацията като описание, за да може "да се светне" "Скенер", един път е нужно да е в разпознаваема форма за самия "Скенер"(език), втори път и да се съхрани (да не се дисперсне), докато "се стигне" до момент във ВП та да се възприеме. Така, че Шпага, по правилото за "черната и бялата шапка на осъдените на смърт", дори и да си го светнала в отминалото за теб бъдеще на Скенер за готиното събитие, че двама човека могат да излезнат с чисти лица от комин, то най-вероятно ще му мине покрай ушите, без да му обърне внимание, защото има червена шапка. А не, че е невъзможно, както те успива Скенера.

Готин пример, за равноускоряващите се, но разположени в различни точки във ВП. ...Не бях си представял, че бих могъл да си го представя.(минало бъдеще в миналото) А и това: , което намеси и физиката в математическия подход да намираме парадокси, та да се поуталожат нещата. Че като се разбунят от някакъв въпрос и лесно се забравя, че не всичко от това, което циркулира в главата е физически възможно за наблюдение. Примерно: Двама човека се спускат през комин. Единият излиза с чисто лице. Кой ще си измие лицето? ..........решението - тук

Виж определението за ОС. Прав си! Не са в "различни", а формират неинерциална система. Това не пречи да са в една ОС (в случая неинерциална) Ами пречи....поне на измереното време в едната точка, която е наблюдател с часовник в неинерциалната ти система. Щото по условие имаш, че са с различни ускорения в зависимост от радиуса на траекторията спрямо центъра, около който гравитират. Типичен, абстрактен, ежедневен пример за подобно събитие е съпруг, съпруга и субективният времеви интервал "Ще закъснея 5 мин". Само дето, това не е единственото начално условие в примера на Шпага, нали?! Изглежда ми като пореден опит да се изфабрикуват парадокси, чрез преместване на фокуса между различни типове формирани ОС, поне на мен. Да не би да забрави, че въвеждаш "неподвижни", ама си стои и ОС, от която разглеждаш ситуацията? ...и че в тази точка се "ражда" парадокс. А с "преместването на часовника" и обикалящата неинерциална система "Скенер-Шпага" въвеждаш система от три обекта, с различни относителни ускорения, съответно и различни измервани времена. Какво толко те влече за пореден път да се забиваш в "задачата с трите обекта", та и да имаш компания, ти си знаеш.

Все едно сте стъпили неподвижно на общ диск и се въртите с него. В една не инерциална система сте (заедно и с диска) Още с условието, че движението им е по различни затворени траектории("писти") излиза, че са в различни неинерциални системи. Независимо, че има общ център, около който гравитира движението им. .... най-малкото центробежните сили са различни. Съответно ще има разлика в отчетените времена при съпоставка спрямо единият от двата отчета, поради различната ъглова скорост, с която се движат двамата наблюдатели(по условие). ..може да се пробва със самолети, ако не е правено до сега...