
Джереми
Потребител-
Брой отговори
905 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Джереми
-
Защо комптънов ефект, при фотоефекта показва че се поглъща на отделни порции електромагнитна вълна..
-
Времето не спира съвсем в черните дупки, клони към безкрайно забавяне.
-
Ако я поглъща как ще действа, нали действа чрез нея, тя е устроена така че създава свръхсилна гравитация.
-
Ако времето беше реално то тогава защо да не може да се пътува в него, да речем че тече като река, в течаща река може да се ходи по течението или в обратна посока, във времето не може да се пътува, още едно доказателство че то реално не съществува. Ще кажат че ентропията го забранявала, да но ако ентропията беше прогресираща нямаше да има вселена а то я има, значи ентропията може да влиае само на някои процеси на други не, примерно възобновяемите процеси. Миналото и бъдещето са понятия които задават посоката на времето, от настоящето, защото само в настоящето се пораждат минали и бъдещи събития. Стрелата на времето я задава ентропията, демек посоката от минало към бъдеще, но в квантовите системи няма ентропия няма и стрела на времето ТТ симетрията го показва, там времето няма значение, ето защо времето е само конструкт породен от нашата вселена.
-
Няма ограничения - скоростта му зависи от средата (а не от енергията му), в която се разпространява, и в дадена среда скоростта му може да е нула. Забавянето на светлината в среда всъщност не е забавяне, а преизлъчване на атомите на средата вследствие на което се получава вътрешна интерференция, и все едно пътят на светлината вътре в средата се увеличава, неправилно тълкувание е също и спирането на светлината в среда, например фотолуминисценцията също може да се тълкува като спиране на светлината в средата на луминофора и пускането и, когато той започва да излъчва на тъмно. Фотонът не може да бъде никога в покой, понеже представлява редуващи се и разпространяващи се в пространството промени на електричния и магнитният интензитет Е и Н, единичен фотон може да предизвика фотоефект, щом енергията и честотата му са достатъчни за избиване на електрон. Електричният и магнитният интензитет се променят синусуидално перпендикулярно на разпространението си в пространството, ако страничен наблюдател се изравни със скоростта на тези напречни трептения, се оказва че трептенията в неговата отправна система си остават, а според законите на електродинамиката, всяко трептене на електромагнитното поле, си се разпространява със скоростта на светлината във вакуум, така че за страничният наблюдател трептенията си продължават да се разпространяват със скоростта на светлината във вакуум.
-
Да, за всяка продълговата стружка устойчивото положение ще е полегнало а не настръхнало ако полето нямаше линейна структура. Полето обаче има явна линейна структура и това го показва всеки опит с магнитче и малко иглени стружки по него, те настръхват. Но е възможно това тяхно разположение да се обясни и със сили на отблъскване между тях възникнали от едноименно намагнитване на краищата на всяка стружка, демек застават като железни колчета едно до друго с намагнитени краища SS долу и NN горе, едноимените полюси се отблъскват и "изправят" стружките да не стоят полегнали а настръхнали. Второто ми изглежда по вероятно как мислиш, но тогава това означава че полето на магнита е чисто хомогенно а не със структура.
-
Защо се събират в линия а не безразборно, линейното подреждане е по неустойчиво от аморфното, това не показва ли структура на полето.
-
Точно в трудовете на Майкал Фарадей се обясняват как той описва електромагнитното поле като напрегнати линии на енергия, но не мога да ги намеря сега. Нагледно може да си ги представиш като струна на китара, като я търкаш не издава звук, а като я опънеш и пуснеш издава. Те тва е и аналогията която в момента се опитвам да обясня и ако си достатъчно схватлив ще схванеш и без детински обяснения от А до Я.
-
Кибик, ти казваш че светлината се разпространявала като вълна, но ето че има опит в който се говори за това че при разпространението си светлината се държи и като вълна, и като частица едновременно. Това може да стане само ако класическа частица създава "ореол" от поле около себе си, подобно на планета. ето и експеримента
-
Запознай се с трудовете на един истински физик Майкъл Фарадей Ето и още но достоверните идентични трудове по описание на електромагнитното поле не ги намирам в интернет в момента. Но да доуточним, все още не се знае пълният механизъм на поглъщане или излъчването на електромагнитна енергия от веществото, защо става на кванто "порции" цели вълни, а не само на части от нея. Има и друга една теория че атомите трептят но не излъчват, и когато техните трептения съвпаднат по честота и кохерентност със електромагнитно лъчение попаднало в този атом, атома го поглъща изцяло така че става фотон електромагнитно излъчване и приемане, аналогично става и когато атома след като е погълнал това лъчение, става нестабилен и излъчва отново електромагнитното поле което е погълнал. атомът и той проявява дуализъм, интерферира и дифрактира като вълна, но изпуска и приема само на порции. Атомът не е частица, той е сложно образувание от полета които си взаимодействат с различни сили електромагнитно ядрено глюонно, може би и гравитационно, всички тези полета трептят и създават атома. Е това е по особенно възприятие не точно описание от КМ но е модел за изясняване на същноста. Нали и КТП също казва че всички познати частици не са частичци в класически смисъл, а са само трептения на полета.
-
Плужека пак се обажда
-
Така си мислиш че е збъркано, опитай да го обориш тогава.
-
Казало едно зомби
-
Ти си клакьор кибичещ по форумите, едно си баба знае едно си бае.
-
Ще излъчва но ако е достатъчно неустойчив, когато вземе да се приближава към ядрото ще започне да излъчва поради пресичане на полевите линии. Ти за електромагнитна индукция чувал ли си, електроните се движат по "писти" около ядрото на линиите на магнитен и електричен интензитет на полето на ядрото, така че техният интензитет е статичен а не динамичен. Започне ли да "пада" електронът пресича линиите на интензитета на полето на ядрото и те започват да трептят да се изменят хармонично по синусуоидален закон. Не напразно направих аналогия с планетите, чиито орбити са също относително устойчиви но при външно влиание могат да станат неустойчиви, но това е за умни хора, а глупците като теб вярващи безусловно на всичко което им се поднася от учебниците, и нямат нито собствена критика нито собствен разум за отсяване, не могат да го проумеят, а само се пуйчат с "академични знания" които даже не разбират а само наизустяват.
-
Щеше да падне върху ядрото за 0.000000000001 sec. Планетите що не падат тогава, не че електрона е баш планета ама и той подобво на нея се врътка и клатушка само че по особенно.
-
Всяка частица си е частица и пътува като такава, но създава поле, което е нелокално в пространството и при пътуването на частицата обкръжаващото и поле се мени спрямо страничен наблюдател по синусииден закон. Фотонът е като цяло електронеутрален, но има електрична и магнитна съставка, за разлика от електрона които ако е в покой има само електрична съставка, а ако е в движение има магнитна и електрична съставка.
-
Та сега и етър ли си забърка малоумнико