Джереми
Потребител-
Брой отговори
912 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Джереми
-
Времето според теб не е реално но се измерва. Ако искаш мога да ти подскажа как да мерим движение без да използваме време, например измерваме колко се движи автомобил от точка А до точка Б, като използваме изминатият път от произволно друго тяло, демек съпоставяме един изминат път с друг. Съгласен ли си При това положение пространството остава реално а времето го игнорираме.
-
Движението без покоят не може да се дефинира, така че и покоят е основна философска категория на познанието. Така че да се говори кое е реално и първично, движението или покоят, е спорно, както и кое е първично, яйцето или кокошката. Важното е да се знае че вселената е динамична тоест движи се, но и покоят и, не е маловажен, защото чрез него се запазват състоянията на вселената които са причина за нейните следствия.
-
Чрез време измерваме и състоянието на покой, например колко часа иван е чакал автобуса на спирката. Но времето върви движи се, пита се кое всъщност се движи върви, ами околният свят, той е в непрестанно движение, но за да дефинираме движение ние трябва да използваме покоят. кое е първично покоят или движението, този въпрос няма отговор, хипотетично може да се приеме покоят като първичен, ако приемем че преди сътворението на вселената е имало нещо което съществува само чрез покоят, и по някакъв необясним начин е започнало да се движи. ако приемем че движението е несътворимо и неунищожимо, тогава то е първичното а не покоят. Ако покоят е първичен а движението следствие, то времето се е появило когато всичко е започнало да се движи тече. Чрез движение пък определяме и покой, това е относителността на движението и покоят, нарочваме нещо за движещо се и нещо покоящо се за да ги разграничим. Значи и покоят и движението са абстракции, както и времето та и пространството. За да има изменение трябва да има и неизменност за определен срок време както и обратното, тук няма необратимост теза и антитеза вървят заедно. Изменението става обаче винаги чрез въздействието, то пък се поражда от движението, времето няма свойства да въздейства на обектите, така си тече но не въздейства, въздейства само материя на материя чрез движението, затова времето не е реалност а абстракция както покоят и движението, единствено реални са само материята и способността и да въздейства което не е следствие на движението, защото чрез въздействие материята може да се приведе в състояние на покой, който е относителен заедно с движението.
-
Младенов, Айнщайн е възприел идеите на Лайбниц които са още от времето на Нютон. Лайбниц и Нютон са противостоящи, Нютон схваща времето като независимо от материята и движението, Лайбниц наобратно, схваща пространството и времето като прояви на материята и движението, които зависят от него. Досега никой не е доказал правотата на Нютон или на Лайбниц. Има и още една идея според която времето и пространството са субективни категории.
-
Защо не приемат че електрона се върти в истинският смисъл, след като експериментът го потвърждава, а се опитват всячески да клинчат че той не може да се върти а само има прилика с въртенето, кой експеримент пък е доказал че електрона не се върти, естествено че няма такъв експеримент и се приема само аксиоматично че електрона не трябва да се върти. Уфф забравих също че въртенето на електрона противоречи на СТО.
-
Сумарният импулс е нулев при движение в противоположни посоки, но имаме движение което се характеризира с импулс, обаче след като топчетата се слепят и липсва всякакво движение, това не означава ли че въобще липсва всякакъв импулс. Ако има някакъв импулс при неподвижните слепени топчета, как той се дефинира въобще.
-
Един по прост пример, самолет се движи спрямо земята със скорост 50 километра в секунда, масата му е 1000 килограма, импулса според класическата физика ще е 50 000, същевременно космеческа совалка се движи със скорост 0,8 с , спрямо земята, какъв ще е импулса на самолета в отправната система на космическата совалка , според класическата физика и според релативизма. Нека Младенов го изчисли.
-
Импулса трябва да се запази, съответно щом ЛТ запазват скоростите трябва да запазват и масата. Затова и понятието "релативистка маса" не е коректно и е било игнорирано. Айнщайн не е твърдял че масата на тяло движещо се с релативистка скорост трябва да се променя, това е по късна интерпретация на физиците, които обясняват чрез нея невъзможното достигане на релативистка скорост от частица с маса в покой.
-
Запомни че импулса е относителна величина, и се смята в конкретна отправна система. В случая в отправната система на билярдната маса, какъвто пример даде младенов, две билярдни топки с маса примерно половин килограм, се блъскат една в друга с еднакви скорости спрямо билярдната маса, и отскачат еластично една от друга със същите скорости. Каква ще е сумарната им скорост, естествено два пъти скоростта на едната билярдна топка. Сумарният импулс се пресмята съответно по класическата формула като сума от отделните импулси на всяка топка, но скоростта за да се изчисли сумарният импулс също трябва да е сума от скоростите на отделните топки, както и сумата от техните маси. Как изглежда обаче сумарният импулс на топките от отправната система на наблюдател движещ се с близка скорост на светлината. Мисля че е много сложно да се изчисли но нека Младенов се опита.
-
Запазването на импулса както и на енергията не е по условие, то си е експериментално установено, ако масата е константа в релативизма, тогава наистина в примовата система, скоростите сумарните, трябва да се запазват,( скоростта на билярдните топки трябва да се сумира или вади със скоростта на наблюдателят който се движи спрямо отправната система на билярдната маса) и ако той се движи със скоростта на светлината, тогава лоренцовият фактор е излишен, защото при това положение скоростта на светлината няма да е константа , иначе законът за запазване на импулса няма да работи. Значи светлинната скорост на наблюдателят от примовата система трябва да се пренебрегне, но тогава няма да има запазване на скоростите, а отам и запазване на импулса щом масата е константа по условие.
