
Джереми
Потребител-
Брой отговори
905 -
Регистрация
-
Последен вход
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Джереми
-
Времето е постояното възникване на процеси, тези процеси не съществуват нито в миналото нито в бъдещето, процесите са преходни но възобновими, затова човешкото съзнание ги описва като настоящи минали и бъдещи. В действителност съществува само настояще, то обаче е вариращо, тази година , този месец , тази седмица , този ден , този час , тази минута , тази секунда , тази милисекунда , онази микросекунда и т.н. делене на процесите, които винаги са в настоящето. Във вселената има може би безкраен брой събития от събитията в атомите до събитията в галактиките. Според мен времето не е точно илюзия а конструкт абстрактен, метафизичен за разграничаване на събитията, защото само несъбитийноста може да ги разграничи, а това означава да не се случва нищо, а това означава да няма нищо. Сега не знам дали планковските дължини за пространство и времеинтервали са реалност във физиката, може и да ги има но досега не са доказани експериментално. Ако ги има трябва да има и планкеони, най елементарните частици на елементарното във вселената от което е изградено всичко и които са първопричина за всички процеси във вселената.
-
Поредица от фотони дават интерферична картина, все едно стреляш с автомат, и всеки куршум преминаващ през процеп с ширината на куршума отклонява куршума в даден ъглов диапазон така че накрая се получават множество от ивици на попаденията на куршумите. Ако се стреля само с един фотон не се получава никаква интерференция. Дифракцията обаче може да се причини само от един фотон, той взаимодейства с електромагнитната материя, макар че като цяло е електронеутрален притежава магнитна и електрическа индукция. Електромагнитни вълни пораждат токове във някои специфични среди. Фотонът не е вълна в среда, това е възбуждение на поле във вакуума, но не е вълна на самият вакуум.
-
Човек има способноста да променя заобикалящата го действителност и събития, именно за това бъдещето не може да бъде предсказано на 100%, не само човек но и редица неща и събития във вселената които са случайни поради не пълният детерминизъм на вселената могат да предотвратят причиноследствени връзки и корелации. Ако ти знаеш например че утре ще те блъсне кола, няма ли да вземеш мерки за да предотвратиш това събитие, това може да бъде непредотвратимо само ако вселената е напълно детерминирана, човек има свободна воля и разум, във вселената протичат и случайни процеси. Ако вселената беше напълно детерминирана, нямаше да има развитие , креативност и т.н.
-
Ти хабер си нямаш от отправни системи, взел да се фука по форумите. Пространствените измерения са 3 хигс игрек и зет, времето се представя като допълнително измерение но не във пространството, а всяка ос на пространството е комбинирана със времева ос, защото като се движиш накъдето и да е изминава време, да но то не е реално като останалите 3 пространственни кординати, а само абстракция защото няма кордината в пространството която да отговаря за време. Анадъмно. Обичаш да те подритват по задника, усещам го, както и по интернет така и в реалният живот. И как го доказа че е реално, никак, само чрез декларации. Издишате отвсякъде другари рилативисти.
-
Връзката е много ясна, гравитацията забавя процеси но не и време защото то не съществува. Ти ако мериш време със пясъчен часовник на луната, еднакво ли ще мериш с него и на земята. На земята пясъчният часовник ще избързва а на луната ще се забавя, поради разлика в гравитацията. Това е в напълно противоречие със ОТО, при което трябва да е обратното, земята да забавя а луната да забързва часовника.
-
Така е, а релативистите не проумяват че няма времево измерение то е само привидно следствие от събития чиито последователен ред се определя от причиноследствената връзка защото материята има свойството да си взаимодейства. Пространствената протяжност също е следствие от свойството на материята да си взаимодейства. Пример свойството да се увеличава обема на тяло и да намалява плътноста е вид протяжност както и обратното, въществото като количество остава едно и също но пространството като количесво се мени.