Джереми

От други по малки събития съставки на продължителното събитие. Така например продължителноста на един час е съвкупност от събития тиктакания на часовника в минути и секунди и милисекунди ит.н . Събитията имат размерност също като пространствената размерност на обектите. Едната размерност касае движението на материята, другата размерност касае формата на материята.

Ами никакви проблеми няма, само дето един жител на 3 мелното пространство ще установи движение невъзможно за 2 мерният жител. Нещо подобно ще установи и жител на 4 мерно пространство за нас които живеем в 3 мерното пространство, ще си каже как тези хора могат да ходят напред - назад, нагоре - надолу и на лязо-дясно. Много са ограничени в пространството.

Така е като те обработих.

Има, земята ти е отправна система и измерва точка във вакуума на еди колко си километра от нея.

Младенов ти е отговорил Но не се споменава от каква отправна система се мери скоростта на светлината във вакуум спрямо друга, може да е подвижна, може и да не е.

формулата не е за различни наблюдатели в различни ИС, а е за това че вакуума притежава някаква полева проводимост, и тя не е задължително да бъде константа.

Тъй де, ама еднаквоста на скороста на светлината може да се дължи на друго а не на скъсяване на разстоянията, затова трябва директно потвърждение, щото обяснението че кукуригането на петела е причината за изгрева на слънцето не върви. А има и опити в които се потвърждава че скоростта на светлината не е константа спрямо всяка ИС, ама заблудените релативисти си заравят главите и ушите за тези факти.

Тц не е следствие а допускане, Максуел допуска че скоростта на светлината е константна за да опише уравненията на електромагнитното поле, но дори и без това допускане уравненията му ще се запазят само дето няма да фигурира скоростта на светлината като константа. Именно затова Айнщайн създава СТО в " Електродинамиката на движещите се тела".

Сега се сетих че полето на заредени частици ускорени в колайдерите до скорост близка на светлината, трябва да търпи деформация, демек да не е еднородно във всички посоки ако лоренцовите скъсявания на дължините са реални, това може да се провери експериментално, ако полето е нееднородно вследствие скъсяването на дължините, частиците трябва да търпят различни отклонения в хоризонтално или вертикално разположение на магнитните полюси преминаващи през магнитно поле.

Забавянето е потвърдено защото се забавят честоти, а не време, доплер е прекрасен пример как тиктакането на фотони - разбирай го като честотата им, се забавя вследствие доплеров ефект а не забавяне на времето. Практически и инженерно може да се направи експеримет дали е вярно скъсяването на дължините, но досега никой не го е правил. Например с контактуваща пластина, една пластина с дължина равна на клемите плюс и минус на източник на ток, в покой, се допира и светва лампа, индикация че пластината е с точният размер, ако се засили със скорост половината от скороста на светлината, за което засега няма как да се направи, нейното скъсяване няма да прави контакт с клемите и крушката няма да светне, и значи е вярно скъсяването на дължините от скороста.

Времето е илюзорно следствие от пространствената протяжност, числов ред на събития и премествания в пространството, то обаче не е материя затова не можем да определим точка в пространството координата, ако няма материално тяло, материята се "протяга" и така създава пространството. Как става номерът не е известно на науката, може би ентропия, може би квантово състояние или нещо друго.

Да вметна че плътността на дадена среда е константа, спрямо отправните системи, но съпротивлението и противодействието и, на тяло което се движи в нея, зависи от скоростта на тялото. Например ако тяло с висока скорост се пльосне във вода, водата ще му противодейства така че сякаш е с плътност на бетон.

Това никой досега не го е доказал с експеримент.

Масата не е коефициент тя си остава една и съща, само скоростта се изменя, силата също остава една и съща.

Безкрайно висока скорост не съществува защото не може да се дефинира, път върху време да даде безкрайно число. Безкрайноста обезсмисля всякакви физически величини. Друг е въпросът че свръхсветлините скорости са реално възможни и само табутата на Айнщайн не помагат за да се проумее това. По въпроса дали причината и следствието могат да бъдат едновремени , би могло ако има планковска дължина при която действието се разпространява без скорост мигновенно. това разбира се е все още в сферата на научната фантастика, но кой знае един ден науката ако не е в застой, както сега, може да бъде открито такова нещо.

Масата е една и съща, няма разни видове маси. Въобще въпросът откъде идва масата на частиците още не е изяснен, хигс бозонът е неубедителен щото откритието му ужким е откритие.

В клипа се обяснява че масата е фиктивно съществуваща, следствие на енергията общата енергия, енергия на връзките потенциална и кинетична топлина значи и движението е кинетична енергия. Щом обаче масата е следствие на общата енергия няма как тя да не се повишава щом на тялото му се придаде кинетична енергия скорост. Кинетичната енергия на движещо се тяло обаче е нула в неговата отправна система така че тази енергия не се добавя в общата, но за външен наблюдател не трябва да е така, едно движещо се тяло трябва да има по голяма маса от тяло в покой демек да става по тежко но това няма как да се измери с кантар но може да се установи по друг начин, например ако орбиталното движение на тяло принесе за неговата маса, тогава и гравитационото взаимодействие между тялото, и орбитиращото тяло, трябва да се увеличи, демек въртящите се тела трябва да стават по тежки, но пък това не е установено един въртящ се пумпал не става по тежък. Следователно само вътрешната енергия допринася за масата на обект, от това пък следва че нищо не пречи , едно масивно тяло да се ускори до скороста на светлината.

Както винаги се обадил един неграмотно всезнаещ.

Така и не се дава обяснение защо на масов обект му е нужна безкрайна енергия за да достигне скоростта на светлината като при това не се увеличавала масата му на покой.

Именно, външният неподвижен наблюдател ще вижда различни времена на тиктаканията на фотона, което е в противоречие със СТО, един път ще вижда забавяне друг път забързване на фотоновите тиктакания. Фотонът винаги ще достига стените на движещият се обект защото източника му е винаги в покой спрямо движещият се обект, даже да е подвижен пак ще достига защото обекта никога не може да се движи със скоростта равна на фотона спроред СТО. Виждаш ли че колкото рипаш примката се затяга все повече

Как ще схванеш глупости, нали ги виждаш тези, оплели се като пилета в кълчища и продължават да рипат макар че положението им е в безисходица.

Тъпчо, времето не се мери, всъщност се мери промяната на кординатата на планетата земя, спрямо небесната сфера, защото земята се врътка около слънцето за 365 денонощия. Ама то трябва мозък бре

Я помисли малко, ако фотона се движи противоположно на обекта какво ще стане, пътят му ще се съкрати ъгълът на попадение ще се увеличава докато стане вертикален и тогава тиктаканията на фотона ще зачестят и ще има забързване а не забавяне, вследствие движението на обекта. Даже това е прекрасен пример че може да се установи движение на обект без затова да е необходима външна отправна система. Колкото и да се пънеш примката на парадокса се затяга още повече около врата ти.

Така е когато ви набивам канчетата.

Виждаш ли как се досещаш.