Джереми

На крива ракета космоса и крив

Сканер обяви че обиколката на колелото нямала значение а значение имали някакви точки по обиколката на колелото. какви са тези измислени точки.

Както казах, това не е достатъчно - обиколката не ни върши работа. Работа вършат именувани точки разположени на еднакви ъгли в собствената система на колелото - каква е следата, която оставят на пътя. И сумата им е равна на обиколката на колелото в собствената система. Не мисля че някакви точки имат отношение към въпроса, точно дължините на колелото са важни в случая.

значи да обобщим, в какво се изразява парадокса в конкретният случай на оборотите на колелото на кола пътуваща с релативистка скорост.

Как ще стане това, геометрически е невъзможно.

Дължината на окръжноста му не се знае дали ще се съкрати от лоренцовият фактор, така ли.

Нещо си се объркал, няма такава точка.

За наблюдател на земята колелото има въртеливо и постъпателно движение, значи диаметърът му един път ще се съкрати от ротационото движение, втори път от постъпателното движение като стане на елипса.

В стационарната система (тази на автомобила) колелото е кръг. А в примовата система то е елипса ... както Коко и Скенер показаха. Не аз имах друго в предвид, едно колело се върти с релативистична скорост, как ще изглежда като се приложат ЛТ за него.

Как ще изглежда едно въртящо се колело от неподвижна система, тоест като се приложат за колелото ЛТ как ще изглежда неговата геометрия.

След като показах че пространствените дължини и времевите интервали се "скъсяват" при относително движещите се една спрямо друга отправни системи със скорост близка до тази на светлината, и то с един и същи коефициент, то във всяка инерциална система в която е дефинирано движение по отношение на друга, лоренцовият фактор се автоелиминира. Скъсяването е само по отношение на покоящи се отправни системи, и относително движещи се. Например сравняване на двойка от отправни системи, като например мост и земя, към например движеща се относително една спрямо друга системи на земя и автомобил който пътува. Май трудно ще ме разберат

Две релативистични пръчки "А" и "В", със часовници, по отношение на всяка една, търпи скъсяване на дължина и забавяне на времето, с еднаква пропорционалност. Според часовника "А" времето му се забавя спрямо този на "В" с петнайсет минути, аналогична е и обратната ситуация. Значи и от която и от двете системи да гледаме все гледаме в движение, ако бяха покоящи се, нямаше да има лоренцов фактор. Пространствовремето е относително само когато го разглеждаме в движение, което се определя от отправните системи. Ако го разглеждаме от покоящи се системи , такива които са в покой една спрямо друга , тогава времето и пространството не са относителни.

Няма приплъзване. Радиуса на колелото намалява: Разглеждано релативистично, радиуса на колелото намалява, намалява и дължината на окръжноста му, с толкова намалява обаче и отсечката от пътя равна на дължината на колелото . Гледаш от отправната система на пътя, дължината на колелото намалява с точно толкова, когато гледаш отсечка от пътя равна на дължината на колелото , гледано от отправната система на колата. Двете скъсявания не са ли равни, и това означава че се анулират съпоставяйки ги.

Мисля че щом дължините на пътя търпят ЛТ по отношение на колата, равни на търпящите ЛТ хоризонтални полуоси на елиптичната траектория на материална точка от колелата на автомобила, двете ЛТ се компенсират и накрая има еднакви обороти и в двете инерциални системи, тази на пътя и тази на колата.

Отдавна зарязахме коляновия вал. Работим с колелото Добре колело да е, като се върти едно колело по земята и ако няма кал за да боксува, какво преплъзване има.

Коляновият вал върти маховика, той върти съединителя, той върти валовете в скоростната кутия, те въртят полуоските и така... Но това са движения на други материални точки които не ни интересуват.

Докосва го чрез посредничеството на много други материални точки. Затова по-добре да разглеждаме самото колело, както и правим от известно време насам: Не виждам как става това докосване, я покажи с някакъв чертеж да видим.

Ето лоренцовият фактор Ето формулата за изчисляване на дължина на елипса (дължина на сплесната окръжност) трябва да се има в предвид че формулата не дава 100% точност на изчислението на дължината на елипсата. a= едната полуос b=другата полуос на елипсата. Коко да се наеме в изчислението че на мене не ми се занимава.

Така де, материалната точка се движи по елипса и периодично докосва пътя в някакви точки. Въпросът е дали разстоянието между две последователни точки на пътя винаги е колкото обиколката на елипсата. В началото мислех, че е така, вече и в това не съм сигурен. Разглеждаме движение на материална точка от повърхноста на коляновият вал, тя не докосва пътя по който се движи автомобила.

И какво от това, според СТО те ще се движат със скороста на светлината.

какво е това приплъзване. разглеждаме движението на материална точка по елипса и кръг, когато височината на елипсата е равна на диаметъра на кръга.

Да бе, само за фотони е възможно щото били без маса в покой

Този въпрос не ми е ясен, засега не знам. Дотук всички описани модели ми изглеждат меко казано неубедителни. Кръгът и елипсата изобразени на картинката нямат еднаква дължина на окръжноста, следователно и материална точка движеща се по елипсата ще има по кратък път отколкото движеща се по правилният кръг. Ако се движи материалната точка с еднаква ъглова скорост по двата кръга, при елипсата ще прави по големи обороти отколкото по кръга за едно и също време.

разбира се, никога не може да я настигне, затова и движенията никога не спират в такава система. Интересно, как тогава фотонът се движи въобще, това не ти ли намирисва отново на парадокс, е физиците ще кажат че това не пречи на движението на безмасови тела

Сложно е. Не мога да кажа. Всяка точка от колелото се движи с различна скорост. Ще има от 0 до С Оставам с впечатлението, че настъпи хаос. Нека започнем от начало: Първо, еднакъв брой обороти ли ще направи колелото, за цялото пътуване, в двете ОС? Ето как ще изглежда 1 оборот на материална точка, разположена на коляновият вал на автомобила, гледано от отправната система на наблюдател който е на земята.