Gabraka

Не ги отродих аз, а Вселенската патриаршия.

Съществува, разбира се. Съществува и има свои държава и цар. Да, в християнска Европа т.нар. "национализъм" е потиснат от християнския универсализъм. Хората приемат християнския конструкт като водещ и отритват от обществото "неверниците". Точно като СССР и неговия комунистически конструкт. Всички са "съветски човеци" и ако се появи дисидент, той бива отритнат. Солженицин остава руснак, но съветското общество го отритва и той става "друг вид" руснак. Да, така е. Киевска Русь се разпада и всички княжества са руски. Лвовското воеводство на Полша също е руско - Wojewodstvo russkoje. Извършва се известна консолидация и остават само два "вида" руснаци - западните рутени и московците. Те спорят кои са "истинските" руснаци. Московците печелят. Междувременно лвовските руснаци са станали униати и "губят правото" да бъдат руснаци, защото руснаците са изначално православни. Така се ражда украинския народ. Нещо подобно е щяло да сполети и българския народ, но османци завладяват Балканите и консолидират всички езиково балканизирани славяни, което води до наличието на само един вид българи. После някои българи се помюсюлманчват и се появява "нов вид" българи, но времето за създаване на помашки народ не стига, защото авраамическият универсализъм минава на втори план. Не мога да се съглася с това твърдение. Съгласен съм, че са считали външните българоезични за чужди, но може ли още малко доказателства, че са ги считали конкретно за сърби. Може би имаш предвид само македонските славяноезични, защото са попаднали в сръбската държава?

Тази глупост пък откъде я измисли? Българският народ се свежда до всички, които се припознават като българи. Аз нямам интерпретация. Аз се оглеждам около себе си и виждам българи. Освен тях виждам турци, цигани, "граждани на света", арменци, руснаци, а отскоро и украинци. Това не е интерпретация, а фактическото състояние на варненския етнически състав. Общият български език през Средновековието е църковнославянският. На него общуват всички грамотни българи. Селячеството общува на местни диалекти, но в църквата слуша общия български език. Някои балканизирани славянски диалекти така и не стават български. Милингите и езеритите никога не стават българи, въпреки че диалектите им са напълно взаимноразбираеми с диалекта на драговитите. Драговитите обаче попадат в България и стават българи. За мене също. Това твърди и езиковедската наука и аз съм напълно съгласен. Понятието "правилна" не е мое и не го използвам. А българските общности по периферията на българската народност се отродяват и днес не са българи. Българската общност във Воден се погърчва, българската общност в Зайчар се посърбва, голяма част от българската общност в Северна Македония се помакедончва.

И по какъв начин това противоречи на моето твърдение? Приравни твоите одрински българоезични на днешните македонисти. Същото е. Част от българският народ остава извън държавните и духовните граници на България и се отродява. Средностатистическият българин днес не възприема премиера Мицкоски за българин. Същото и с твоите одринци. А критериите ми за народ са изцяло обективни и ясно изразени - общи език, вяра, земя и кръв в християнска Европа и общи език, земя и кръв в следхристиянска Европа. Като в съвременната следхристиянска Европа, по инерция от миналото, има българи извън държавните ни граници, които са подложени на постепенна асимилация и отродяване.

Много се радвам, че има такива фирми и много се радвам, че някой прави филми за тях. Дано станат повече на брой. Истинската икономика се крепи на производствена частна инициатива и затова е важно да я имаме. Но делът на производството на крайни продукти в българската икономика остава нисък. За съжаление. А изтичането на капитали към чужбина е значително. Много български предприемачи избират да осребрят създаденото от тях предприятие и го продават на външни инвестиционни фондове и други външни ЮЛ.

А защо е нужно да имам доказателство? И да имам, и да нямам, това няма да промени факта, че българи съществуват по време на ВБЦ. В онези времена християнството е първостепенно, а Одринската епархия не е подчинена на Търново. Значи има предпоставки одринските славяноезични да бъдат смятани за ромеи. Не знам дали е било така, но е логично да е било така. Това обаче не променя факта, че български народ съществува. Той, българският народ, съществува независимо дали одринските славяноезични са част от него. Така че никакви факти не замитам. Просто тези факти не противоречат на твърденията ми.

Бях чел някъде, че османците забраняват на българите в Подунавието да емигрират отвъд реката и те пътуват към Смедеревския санджак и от там се прехвърлят в Задунавието, лъжейки че са сърби. Български топоними също има в изобилие. И до днес има български квартал в Брашов, например. Иначе в Хасковско има и албанско село като Мандрица. Всякакви миграции се случват в многонационални империи като Османската. Не е нужно да усложняваме обяснението след като е налично далеч по-просто.

Досега в темата дадох примери с поляци, руснаци, сърби, албанци... Не е нужно да оборвате твърдение, което никой в темата не е твърдял.

Да, това е твърдението Ви от самото начало, но реалността около нас го опревергава. Реших да попитам и ChatGPT, нали сега е модерно. На въпросът дали българският език е въображаем, отговорът му е твърдо отрицателен. Същото е и с въпроса дали българският народ е въображаем

Религията и държавата са конструкти, разбира се. Не съм твърдял обратното. Чрез тези контрукти се създава българския народ, който днес вече е реално существуващ. Съществува независимо от тях. Днешните българи нямаме обща религия, а много от нас живеят в чужди държави. Но всички сме българи. Ако с насилие ни отнемат правото да говорим и пишем на български, аз и ти ще си останем българи, но децата и внуците ни навярно ще бъдат нещо друго. Македонци, например. Бегал е, разбира се. Днес българи в Епир няма, но някога е имало. Процесът на отродяване не означава, че обектът на отродяване е въображаем. Арванитите в днешна Гърция все още не са напълно отродени, защото езикът арванитика все още съществува. Но тенденцията е за отмирането му. При равни други условия, бъдните поколения навярно няма да знаят, че такъв език е съществувал по родните им места. Отродяването отнема поколения - може 2, може и 20. Зависи колко насилие е вложено в него.

Аз говоря за обща идентичност на големи групи хора, които имат реална връзка помежду си чрез общи език, вяра, земя и кръв. Обозначавам такава голяма група от хора с понятието народ. Големи групи от хора без реални връзки помежду си не могат да бъдат народи - СССР и Югославия са пример в тази посока.

В малките - също. Патриархалното българско общество е пълно с принуди. Даже венчавките са често по принуда В големите групи принудата е това, което изобщо помага на групата да съществува като такава. Иначе би се разпаднала на по-малки - родствени, примерно Точно както в патриархалното българско семейство. Ако дядото отпусне юздите, всички синове тръгват по своя път и родът се разпада на отделни семейства. Същото, но в различен мащаб. Неформалната институция се нарича "глава на рода" и всички го почитат, а той налага волята си над членовете на рода. Монарх, но в по-малък мащаб от царския.

Пакетирането на фъстъци не е продукт с висока добавена стойност.

Понеже модератор твърди, че имаш някакви не отговорени въпроси, ще сляза на нивото на "дрискащ дебил" и ще им отговоря. Можеш ли да се напрегнеш и да ги зададеш с грамотен правопис и четливо?

Не разбирам. Сръбската църква е основана върху най-западните български епархии в Косово и по времето на цитирания надпис те са вече сръбски духовно. Йоан Асен II присъединява Косово и споменава сърбите в надписа си. Оспорваш сръбските поселения в Рашка и Косово ли? Топонимията в източните части е по-скоро българска - Липян, Раховец и други подобни, но Призренската и Липянската епархии стават част от Сръбската архиепископия и това е достатъчен повод Йоан Асен II да спомене и сърбите в надписа си. Но това е съвсем друг разговор...

Какво значение има това за темата? Може би къмто Скадър, в Косово навярно.

Всичката земя, която българският цар владее, е българска. Няма смисъл да го упоменава изрично. Упоменава, че на новопридобитата българска земя живеят и чужди народи. Работа на българската държава е да ги асимилира. Но не успява.

Да. Има разлика в мащаба. И аз това написах. В малките - също. Патриархалното българско общество е пълно с принуди. Даже венчавките са често по принуда Точно както в българското патриархално общество през ХIX век - син, който не се подчинява на бащината повеля, бива отлъчван. Да, има разлика в мащаба. Както и аз написах. Имат, разбира се. Членовете на едно семейство трябва да гледат в една и съща посока - спестяване за жилище, например. Идеологията е по-проста, заради РАЗЛИКАТА В МАЩАБА.

Според тебе излиза, че според мене излиза това, което си написал. Но това си е твое мнение и няма общо с моето истинско мнение. Върни се, прочети какво съм написал и, ако го разбереш, съм съгласен да го обсъдим. Иначе е безсмислено сам да строиш вятърни мелници и после да ги рушиш

Да са живи и здрави Благодаря, че ме осведоми. Ще се опитам да не запомня този безполезен за темата факт. Полезен факт относно изрезката на Капитал обаче е фактът, че България не изнася нефт и газ. Внася ги.

И как това противоречи на написаното от мене, че ме цитираш

Аз също не виждам защо да не ги експлоатираме. Само че ние ги изнасяме, а единствените, които експлоатираме, са с вдигнат мерник от евро-атлантическите ни управници. Не съм твърдял, че всички компании в България са чужда собственост. Но голяма част са. Воглаве с банките. Явно не си запознат със схемата. В България се регистрират ЮЛ, които служат за наем на евтина работна ръка, а печалбите отиват пряко в компанията майка зад граница. Българските ЮЛ са кухи дружества, които се захранват от майката с толкова, колкото да платят заплатите. Не всички компании, но голяма част. Един отдел в България, друг - в Индия, а печалбата заминава на Запад.

Е... управляващите твърдят, че са либерали и затова използвах това понятие. Иначе съм съгласен, че днешният либерализъм не е либерализъм. Затова и написах, че е различен от либерализма на XIX век. Това обаче е разговор за темата с понятията, не е за тук. Твърдението ми тук е, че национализмът не е измислен преди 200-300 години, а е осъвременена стара концепция, на която са се изграждали дохристиянските общества. Езичниците са се делели на племена с общи земя, език, вяра и кръв. Политическата развитие обаче изисква окрупняване. Окрупняването е ставало с насилие. Племето поляни е подчинило съседните племена висляни и мазовци, основало е държаво и й е дало името си - Полша. По-късно присъединяват силезийците и поморяните, но полабските съседи се съпротивляват и не стават поляци. Днес няма вислянски и мазовски народи, въпреки че диалектната карта на полския език нагледно показва какво е било миналото на полския народ. По-късно Силезия е загубена и сега там живеят поляци, които са разколебани поляци ли са или силезийци. По поречието на Висла обаче няма колебание. Там живеят поляци, независимо мазовски варшавски диалект ли говорят или малополски краковски. В тази връзка, нищо изключително не се случва днес в Украйна. По политически причини руснаците около Лвов престават да бъдат руснаци, но московските руснаци са успели да обединят всички руснаци, после са загубили част от тях и днес пак се опитват да ги обединят. Историята си върви, като междувременно се създават народи и изчезват народи. Ако преди няколко века руските императори бяха унищожили униатството в днешна Украйна и не бяха договорили Лвов да стане хабсбургски, днес не би имало украинци. Но не са го направили и днес съществува украински народ, колкото и да е неприятно на мнозина. Друг е въпросът, че украинският народ опитва да надскочи своите граници и да поукраинчи съседните руснаци в Донбас и Крим. Практиката от миналото показва, че следвоенните граници не са естествени и не след дълго противоречията се подновяват. Мисълта ми е, че нищо ново не се случва. Разни племена се разширяват, други се смаляват, а от време на време се появяват универсални идеологии като християнство и комунизъм, които целят да заличат междуплеменните различия. Но не успяват. Примерите са многобройни. А разликите между семейство, род, задруга, племе и народ са само в мащаба.

Не съм твърдял такова нещо.

Либерализмът днес и либерализмът през XIX век са различни животни Кое за тебе не е фикция? Съмнявам се да е защитник на султанската власт. Да не би да е защитник на монархия, но българска и царска Разделение на властите.