decapitator

"Гетика" - потресаваща компилация от чуто и дочуто, гарнирана с обилна доза фантазия.

Доста симпатична интерпретация е направил Натански. Често да си кажа, по ми допада от онез за шамана Боян, който се вълко-травестирал по стар протобулгериански обичай.

Значи ей върху това умувам в момента, като тук ще постна само една част (1/5 от набрания текст) тъй като останалото е в насипно състояние. Предвиждам като го завърша да цъкна 2-3-5 карти за красота, ако някой има някакви забележки по преводите (някой са от латин. на бг, други от латин. през английски на бг.) да пише. TERRAE FOEDERATICAE: Варварските поселища в късноантична Романия От към края на третото и началото на четвъртото столетие, различни, по своя етнически състав и брой, варварски племена и военно-племенни обединения (готи, хуни, алани, бургунди, алемани и т.н., б.а.) се заселват на територията на Ромейската империя. Самото варварско усядане на имперска земя, се явява следствие от сключването на специфични, двустрани договори – foedеra (ед. ч. foedus, б.а), регламентиращи отношенията между Романия и нейните варварски съюзници1, а процесите на заселване и усядане протичат мирно, и под контрола на ромейския военно-административен апарат2. Целта на този материал е да хвърли светлина върху онези фундаментални въпроси съпътстващи всички изследвания посветени на късноантичните варварски поселищa на ромейска земя, а именно: „По какъв начин протичали самите варварски заселвания и усядания, и какъв бил механизма, уреждащ тези законови процеси?”. На следващите редове, ще разгледаме основните хипотези и теории отнасящи се до процесите на установяването ромейските foederati на територията на Империята, като в контекста на въпросните, ще обърнем специално внимание на хунските поселища в Панония и Тракия от края на IV-ти в. С публикуването на своя епохален труд „Die germanischen Ansiedlungen und Landtheilungen in den Provinzen des römischen”3 в далечната 1844-та г., немският историк Ернст T. Гауп прави първия, сериозен опит да обясни т.нар. „techniques of accommodation”4 или, правовите механизми регламентиращи варварските заселвания и респективно тяхното – на варварите, усядане на имперска земя. За Гауп, въпросните механизми се развиват на базата на римската системата на hospitalitas5, според която, на пътуващите римски войници се осигурявало подслон в частни домове, като всеки отделен собственик – домакин, се задължавал със закон, да преотстъпи на госта (лат. hospes, б.а.) 1/3 от своя дом за временно ползване6. Тази практика, според Гауп, се трансформира по начин, който да отрази адекватно новите реалности в Империята, т.е. в отношенията между ромеи и варвари. Със заселването на Теодериковите тервинги – ромейски foederati7, в провинция Aquitania Secunda към началото на V-ти в., огромни поземлени имения с приходящите им manucipia8 (лат. роби, слуги, б.а.) стават обект на поделяне между отделните частни собственици от една страна – т.нар. домакини, и варварите foederati от друга. Едрите частни собственици, прехвърлят 1/3 от своите владения на тервингите (респ. на бургундите в Галия или на вандалите Африка, б.а.) като всеки готски войник получавал част от тази една трета, която да обработва или отдава под аренда. Тези собственици обаче, които оставали извън обсега на системата на hospitalitas, били облагани със специален данък. Като основно доказателство, в полза на своята теория, немският учен сочи един закон (CTh.7.8.5pr.) издаден от августите Аркадий (395–408 г.) и Хонорий (395–423 г.) в 398-ма г., който гласи: „Императорите Аркадий и Хонорий до Ходий Magister Officiorum. […] Една трета от дома ще бъде отстъпена на разквартирувания, а собственика ще владее две трети от къщата, като своя собствена, в пълна сигурност и увереност до такава степен, че в момента на деление на къщата на три, той пръв ще може да избира своята част, а разквартирувания ще избира втори частта, която желае […] трета част ще остане за собственика […]“9. Въпреки че закона не предвижда отнемане частното имущество на домакина10, а осигуряването на временен подслон за госта, Гауповата теория става основата, над която градят всички изследователи отразяващи, пряко или косвено, процесите на заселване и усядане, на ромейските foederati11. Бележки: 1)За късноантичния foedus и ромейските foederati, вж. Ив. Стоянов, „Романия и нейните foederati” в: сп. Българска наука, бр. 52, 2012 г., с. 99–129. 2)По темата, вж. Walter Goffart, Barbarians & Romans, a.d. 418-584: the Techniques of Accommodation. Princeton, 1980; Критичен анализ на Гофартовите постановки, вж. у S. J. B. Barnish, „Taxation, Land and Barbarian Settlement in the Western Empire”, in: Papers of the British School at Rome, Vol. 54 (1986), pp. 170–195. Вж. най-вече, Walter Goffart, „The Technique of Barbarian Settlement in the Fifth Century: A Personal, Streamlined Account with Ten Additional Comments” in: Journal of Late Antiquity, Vol. 3 (2010), pp. 65–98. 3)Ernst-Theodor Gaupp, Die germanischen Ansiedlungen und Landtheilung in den Provinzen des ròmischen Westreiches. Breslau, 1884, pp. 197–515. 4)Терминът - „техники за настаняване“ (буквален превод, б.а.), е въвден от американския историк Уолтър Гофарт, който се явява най-големия критик на Гауповата теория, вж. по-горе, бел. 2. Съвременната научна общност е раздвоена между визиите на Гауп и Гофарт, като трудовете на втория „торпилират” ключови моменти в постановките на Гауп, вж. G. Halsall, Barbarian Migrations and the Roman Weset, 376–568. Cambridge University Press (1980), p. 435. 5)За въпросната практика на подслоняване държавни служители, войници и т.н., вж. Walter Goffart, Barbarian Tides: The Migration Age and the Later Roman Empire. Cambridge University Press, University of Pennsylvania Press (2006), pp. 127–134; 6)Вж. тук, бел. 3. 7)За готското кралствто на Алариковия син Теодерик (? – 451 г.) в Аквитания, вж. Herwing Wolfram, „The Goths in Aquitaine” in: German Studies Review, Vol. 2, No. 2 (1979), pp. 153–168; p. 153: „They (готите, б.а.) did not enter as conquerors, rather they were settled as foederati, a federated tribe, of the imperial government”. 8)Contamine, Phillippe. War in the Middle Ages. trans. Michael Jones. Oxford, (1984), p. 19. 9)Codex Theodosianus: Lib. VII, VII, 8.5, ed. T. Mommsen and P.M. Meyer, Berlin (1905): „Impp. Arcadius et Honorius aa. Hosio magistro officiorum. In qualibet vel nos ipsi urbe fuerimus vel ii qui nobis militant commorentur, omni tam mensorum quam etiam hospitum iniquitate summota duas dominus propriae domus, tertia hospiti deputata, eatenus intrepidus ac securus possideat portiones, ut in tres domu divisa partes primam eligendi dominus habeat facultatem, secundam hospes quam voluerit exequatur, tertia domino relinquenda. Plenum enim aequitate atque iustitia est, ut qui aut successione fruitur aut empto vel extructione gaudet electam praecipue iudicio suam rem teneat et relictam. (398 febr. 6)“. 10)Вж. по-горе, бел. 5. Изключително показателни в това отношение са два закона; първият (CTh.7.9.3) – издадени от името на Валентиниан (364–375 г.) и Теодосий I-ви Велики (379–395 г.) гласи, че: „Никой войник, не ще изисква продоволствия от своя домакин под формата на есктра; тоест, няма да се искат дърва или масло […]“; а втория закон (CTh.7.9.4) – издаден в 416-та г. – отново постановява, че:„Нито един човек, който е разквартируван в каквъвто и да е дом, няма да настоява за дърва и масло […] данъкопладците, винаги ще бъдат подлагани само на годишните вземания“. Очевидно, разквартируваните лица са търсели начини да обсебат допълнителни екстри (под формата на услуги или продоволствия, б.а.), като с въпросните закони, домакина е бил защитен срещу подобни посегателства. 11)Според Бъри, старата римска система на разквартируване – вж. Bury, J.B. History of the Later Roman Empire. Macmillan & Co., Ltd., (1923), p. 205–206. – „[…] задължавала собстветика да даде 1/3 от своята продукция на гостите (законът не предвижда предаването на храни и продоволствия, вж. по-горе, б.а.), които неохотно подслонявал. Този принцип сега се прилагал към самата земя“.

Atom-e подценяваш гръцкия език, все пак едно 90+% от епиграфските паметници от времето на ПБД са на гръцки.

Фадлан престоява при някакви сакалиба на Волга. Дали тия сакалиба са тюрки, тюрко-българи и пингвини, мисля, че е ясно.

Латиноезичните българи и те ли са власи?

Твоите авторитетни светила по-добре да не се вадят от формалина.

Същинските хуни (царски хуни и т.н.) са една аристократична прослойка от варварски родове (готски, алански, гепидски, хунски и т.н. скито-сарматски ора), която владее над скитските племена в течение на 100+ години.

Според мен Atom-е, изместваш (ненужно), времево и териториално, смесването на Аспаруховите оногундури и котраги с ромейзираното варварско население (тоз термин ми е по-удачен от варваризирани ромеи) - т. нар. от теб 3-ти елемент, на Балканите, довело до образуването на средновековните българи. Долнодунавските ромейски територии (в нашия случаи Мизия и Добруджа) винаги са били контантна зона между народите на Романия и народите от причерноморскaтa степ. Та същите тези територии са си достатъчно обитавани от латиногласни "местни" (ромейзирани готи, гепиди, българи, херули и т.н., може за цвят и някои друг истински римляни - разбирай ромейзиран трак), в периода на заселването на Аспаруховата орда. Плод на тез контакти и сношения (между "българи", "славяни" и "румънци") в тез територии е именно долнодунавската култура Дриду, която е датира с някои оговорки 8-9 в., следователно опрашването помежду им е започнало в някакъв предходен период.

Мое лично мнение е, че обезлюдяването на Балканите вследствие на т.нар. „аваро-славянски нашествия” и последвалото масово заселване на „славяни” на овакантените територии на юг от Дунавския лимес са две ,от многото, митологеми в българската историография. За да илюстрират ситуацията, в която се оказва градското население на Север от Стара планина към началото на VII в., братчедите инглизи биха използвали една много удачна формулировка, приложена от същите при разглеждането на пост-римското развитие на Британия – т. нар. трансформация „from town-life into life-in-town”. Като основен белег за започването на въпросната, може да се приеме преустановяването (или изменението) на военните фукнции на дадения град, след което започва една масова деградация – намаляване/изчезване монетния обмен; публичните сгради се напускат или се престрояват в жилищни, с цел приютяване крайградското население; уличната мрежа изчезва (пак се застроява с жилища); дюкянчетата, лафките и работилниците се преместват зад градските стени; и т.н. Събитията, които хронологически могат да маркират таз деградация, по лимеса и на юг от р. Дунав, са аваро-славянските нашествия и най-вече онези от 70-те и 80-те г. на VI в., както и тези след 614 г. Дунавският лимес престава да същесетвува като такъв de facto към 604 г., с оттеглянето на армията към персийския фронт, но с аваро-ромейския договор от същата година р. Дунав de jure остава граница между Романия и Авария. До периода на т.нар. „големи аваро-славянски нашествия” (614-619 г.) мишени, на които стават важни градски центрове като Ниш, Сердика, Солун се наблюдава един период на стабилизация, въпреки стегнацията и икономическата криза в Империята от последното десетилетие на VI в. (според бракята румънеще, рухването на долнодунавския лимес е следствие именно от таз иконом. криза, обхванала както пограничните райони така и Мала Азия). В хода на въпросните нашествия от второто десетилетие на VII в., за наше най-голямо учудване, по-малките градове като Томи, Истрия, Сакидава, Аргамум, Карсиум биват подминати от аваро-славянските вълни, т.е. те и тяхното население не стават жертва на въпросните барберианс (отново според бракята румънеще – следи от тия аваро-слав. нашествия няма в Добруджа!). А до индването на мръсните прото-булгариенси в 680 г. (да се прави разлика с онези българи – колони, федерати и ромеи, които столетия преди заветната 680 г. преджапвайки на „орди” Дунава, кат по този начин явно се омиват от мръсотията, стават от мамуни – хора) важни гранични ромейски градове като Дръстър и изброените в предишния ми пост, продължават своето съществуване, макар и с променени функции.

Дам, тоя печат е известен от бая време. Печата е свързан с дунавската експедиция срещу Аспаруховите оногундури и котраги. За да се осъществи една подобна експедиция, най-малкото Доросторум е бил ромейски а градове като Капидава, Новиодунум или Карсиум са играли ролята на опорни пуктове по вече бившия limes, т.е. вероятно и те са били ромейски, а защо не и държани от някои федерати... Юстиниан канеше антите да колонизират Турис, ако не се лъжа.

А мерси. Въпреки, че отново правя някакви козметични и не само промени... Но не мисля да го ъпдейтвам докато не цъкна още 10-15 стр.

Самите хуни не се знае от къде са тръгнали, че да ги локализира дядя Птолемей в европейска Сарматия към II в. от н.е., където до такава степен се сарматизират, че почват да си чекнат тиквитите от Крим до Галия. Има една много симпатична "статия" в The Cambridge History of Early Inner Asia, Том 1 относно хуните и връзката им (по-скоро липсата на такава!) с ксиун-ну. Шаманизъм... къде го видя Гарване?

Подариха ми я преди години, много слаба книга.

Имах предвид, че в държавните ромейски документи, двустранна кореспонценция и т.н. само двама (до един определен момент) носят титлата василевс - шахиншаха и авсгуста.

Интересна дискусия се заформя. До колкото съм запознат, от/след Ираклиевата реформа (а с някои оговорки и преди това, т.е. изобщо) титлата василевс (и по персийски - василевс на василевсите) си е резервирана само и единствено за тоя, дет седи на трона в Константинопол. Това разбира се, според държ. кореспонденция/канцелария и т.н. Единственото изключение - персийският шахиншах, е наричан както василевс така и архивасилевс. На цясъра Симеон (пак по спомен), в прав текст му "пишеше" духовния му брат Лакапин, че ако иска може да се титулува "василевс", но на българите, което пак си е вид легетимация.

Няма нужда и тази тема да се превръща в поредното развенчаване на тюркоалтайската теория и да се пишат едни и същи неща отново и отново.

Замени Имеон с Алтай, горепосочените от теб иранизми с тюрко/монгослките корем, шаран и разбира се хан; солидните доказателства от рода на Омуртаговия надпис с "Тенгри хан"; тюркоезичните етимологии на етнонима простиращи се от "буламач" до жувотно от рода на белките и картината е същата. С единствената разлика, че едното го пише в учебник за средношколци, а другото в Академичната история на БАН.

@Равен Не съм останал с впечатлението, че на държавано или академично ниво съществува някакъв спор относно "древността" или "прабългарите". Прабългарите са си все още тюрки и номади, а след "унищожаването" на СТАРА ВЕЛИКА/ОГРОМНА БЪЛГАРИЯ, в 681 г. хан Аспарух създава ПБД на Дунав. Въпреки, че са тюрки номади, прабългарите строят валове и дървени/каменни "градове", из които си опъват юртите, принасят жертви в името на Тангра, а пък прабългарския хан бил хем сюбашия, хем шаман и похапвал шаран на корем. A инак си копат хората, ей октомври месец разкопаха един голям некропол край Русе. Някъде в нета имаше качен репортаж, на който в кадер се вижда баш си праболгарин с деформирания череп. пп его и клипа; http://www.youtube.com/watch?v=-LFpJFj_2N8

Ъпдейт в първия пост.

А ще има втора част, сиг. ще обхваща 400-500(+) години.

Ъпгрейда е 2-3 страници нов текст, иначе инфото е просто по-систематизирано.

Мерси за коментарите хора По-късно през деня ще кача нов pdf. файл. Скелет на част 1-ва (ок. 30-31 стр.): 1)КЪСНОАНТИЧНИЯТ FOEDUS:Същност и особености 2) АДРИАНОПОЛ И ДОГОВОРА ОТ 382 Г. : Предистория и последици 3 )CIVES ROMANI: Федератите и въпроса за поданичеството 4.1)ТЕОДОСИЕВИЯТ ORBIS ROMANIS: Федератите между Изтока и Запада 4.2)ТЕОДОСИЕВИЯТ ORBIS ROMANIS: Федератите по Limes Orientalis 4.3)ТЕОДОСИЕВИЯТ ORBIS ROMANIS: Равносметка Поздрави.