ISTORIK

Когато мишките спят, те виждат на сън "филм" за това, което са правили през деня, твърдят американски учени от Масачузетския технологичен институт. Изследването им дава основание да се предположи, че съновиденията на животните може би са подобни на тези при хората, съобщи "Лайв сайънс". Изследването потвърждава хипотезата, че спомените на животните се запазват в паметта и след това "се прожектират като заснет филм" в процеса на съня. То ни доближава до разбирането на характера на съня и ни дава важни сведения за ролята му в обработката на спомените за събитията, разказва Матю Уилсън, един от участниците в експеримента на Масачузетския технологичен институт. В предишни проучвания Уилсън е определял активността на хипокампа (част от мозъка, участваща в механизма на формиране на емоциите и прехода от краткосрочна памет в дългосрочна) у мишки по време на сън и на бодърстване. Оказало се, че гризачите наистина съхраняват спомени за събитията. Емоциите, които те изпитват, когато заспиват, могат да бъдат "възпроизведени" отново при събуждането. Тогава обаче е било неясно доколко са свързани тези емоции с актуални изображения от живота на гризачите. В сънищата, които вижда човек, ярките изображения обикновено се преплитат в едно, образувайки нещо подобно на "кинолента на паметта". Учените са извършили експеримент, за да определят съществува ли нещо подобно в мозъчната активност на мишките. Изследователите са измерили активността на хипокампа (зоната на мозъка, отговаряща за паметта) на гризач и на зрителния център на мозъка по времето, когато мишката е бягала в различни видове лабиринти. Участъците на мозъка са показали определена активност, отразяваща усещанията на мишката в лабиринта. След това, когато животното е заспало, измерванията са били направени отново. Оказало се, че мозъкът на мишките е показвал картини "от живота" - за това как мишката е тичала през лабиринтите. Данните за активността на мозъка при събуждане също говорят за това, че животното е запазило тези картини в паметта си. Освен това учените са регистрирали активност на отделни участъци на нервните клетки в мозъка на мишки, които са оставали активни в момента на оживена дейност в лабиринта, а също по време на сън. Това са били едни и същи нервни клетки. Според изследователите по този начин нервните клетки в зрителния център на мозъка "съобщават" информацията на хипокампа. Това е нещо като своеобразен "разговор", твърдят учените. Предполага се, че по време на сън информацията, получена по време на бодърстване, се обобщава и затвърждава. Засега обаче това са само хипотези. Изследването безспорно показва, че на сън мозъкът възпроизвежда събития от живота, при това го прави едновременно в две области - в зрителния център и в центъра на паметта. http://actualno.com/

Лекарите обичат да наричат главоболието "куче-пазач" на здравето. Ако главата ни боли, това означава, че организмът изпраща сигнали за същестуването на някакъв проблем. Обикновено се опитваме за заглушим тази болка, като използваме някакви медикаменти, без да сме наясно с истинската причина за болката. Главоболието си има свой "характер". Причините за него може да ни изглеждат ясни, но най-добре е да се допитаме до своя лекар. Ако му опишем подробно нашето оплакване, къде именно е болката, каква е и през коя част от денонощието възниква, той има реалната възможност да постави по-точна диагноза. Любопитен факт е, че съществуват около 50 болести, при които цефалгията (така се нарича главоболието на медицински език) е единственият или главен симптом. - Боли ни половината глава. Това е най-яркият признак на мигрена (в древността са го наричали хемикрания, което в превод означава "половината на главата"). Болката е пулсираща и се увеличава при движение на главата. Страдащият изпитва потребността да се скрие на тихо място от всички. Мигрената се отнася към първичните болки в главата т.е. това е самостоятелна болест, която може и трябва да се лекува. - Остри едностранни болки. Най-голяма част от хората, изпитващи подобни кластерни болки в областта на челото и очите (те се зачервяват и сълзят), са мъжете над 30 години, особено пушачите. Пристъпите могат да започнат с цигарата или дори с малка доза алкохол, а също с рязка смяна на климата. Те винаги са мъчителни, страдащият буквално не може да стои на едно място, а обезболяващите средства не помагат за дълго време. Природата на тези болки не е достатъчно добре изучена, но специалистите ги отнасят към съдовите. - Силна болка в цялата глава. Петна пред очите и усещане за висока температура могат да се появят при рязко повишаване на артериалното налягане. В този случай е задължително то да се премери и да се вземат мерки. Хроничните хипертоници по-често страдат от подобно главоболие сутрин, а към средата на деня изпитват облекчение. При намалено налягане болката е стягаща и се съпътства с гадене и сънливост. Главоболието е силно изразено в областта на слепоочията и темето. Болката в областта на тила, появяваща се сутрин, може да бъде свързана с хипотонията (ниско артериално кръвно налягане). - Постоянни силни болки в областта на челото. Те се засилват при навеждане на главата или кашляне, появява се и повишено вътречерепно налягане. Още един характерен признак е болката при движението на очите. От подобни болки страдат най-често жените с наднормено тегло. - Главата не само ни боли, но и ни се вие свят. Трябва де се провери дали всичко е наред с шийния отдел на гръбначния стълб. Нередностите с тази част практически винаги причиняват главоболие, например при четене в неудобна поза, спане върху неправилна възглавница или носене на тежка чанта на рамото. Болката е по-силна в областта на тила и шията, но понякога може да е в очите и слепоочията. - Усещане за притискане в менгеме. Това е характерен признак на т.нар. главоболие от напрежение. То възниква след дълга седяща работа, седене в неудобна поза, неприятни емоции, многочасово пребиваване пред компютъра или телевизора. Боли ни цялата глава, състоянието ни не се променя при физическо натоварване (например изкачване на стъпала), светлината и силните звуци не увеличават болката. Пристъпът продължава не по-малко от половин час. От този вид главоболие се оплакват 54% от всички страдащи от някакъв вид болка в главата. - Боли ни не толкова главата, колкото лицето. Причините трябва да се търсят в заболявания на носа, зъбите, ушите и очите. Резки болки в областта на долната и горна челюст се появяват и при нервно възпаление. Главоболието си има свой "характер" Главоболието не е нещо, с което трябва да се примиряваме. Но преди за посегнем към обезболяващите таблетки е препоръчително да приемем някакъв растителен препарат с мек успокояващ ефект (валериан, глог, дяволска уста). Той може да се окаже достатъчен, ако болката е предизвикана от стрес или напрежение. Масъжът (общ или в областта на врата) също помага за премахване на болката. Ако пък е предизвикана от недостиг на глюкоза в кръвта, минава по-лесно, като хапнете нещо. Ако болката е свързана с ниското кръвно налягане, чаша силен и подсладен чай ще подобрят състоянието, а ако се дължи на спазма в съдовете - трябва да се приеме спазмолитик (например но-шпа). Постоянното и неконтролирано приглушаване на главоболието е неправилно, защото главата може да боледува от самите таблетки, съдържащи най-често ацетилсалицилова киселина (аспирин), кофеин, метамизол (аналгин). http://zdrave.bg/

Българите - объркани за европейското си членство Красимир Димитров беше на път за среща с приятели в ресторант на оживена софийска улица, но не успя да стигне. На излизане от колата мъж изстреля няколко куршума с пистолет със заглушител в главата и тялото му. В тази бедна балканска държава, която ще се присъедини към ЕС през януари, подобни нагли убийства посред бял ден, както и престрелки и взривяване на коли и апартаменти, са се превърнали в нещо обичайно, почти част от ежедневието. Много хора бяха наоколо в късната ноемврийска вечер когато беше убит 42 годишният Димитров, богат бизнесмен и бивш професионален волейболист, но никой не се обади да свитеделства в полицията. През последните пет години в София станаха над 100 убийства посред бял ден, тоест по две всеки месец. Досега не е осъден нито един извършител. Полицията обикновено описва убийствата в мафиотски стил като "разчистване на сметки между бизнесмени". Това често е последната стъпка, предшествана от поставяне на експлозив под колата или дома на жертвата като предупреждение. Няколко дни след убийството на Димитров, друг бизнесмен също беше убит на улицата - 55 годишншят Румен Пешев. Според полицейски източници, се предполага, че той е имал тесни бизнес-връзки с Димитров. Вълната на насилие представлява сериозно предизвикателство за българската полиция и съдебна състема, които бяха остро критикувани от ЕС заради неефективност и широко разпространена корупция. Европейската комисия нееднократно приканваше България да вземе надмощие в борбата с организираната престъпност, прането на пари и корупцията по високите етажи на властта още преди планираното влизане на страната в ЕС от 1 януари 2007. Западни представители предупреждаваха, че широко разпространената корупция в България може да доведе до злоупотреби при използването на 7 милиарда евро фондове, заделени за България до 2013 година. С надеждата да не бъдат поставени "предпазни клаузи", които можеха да доведат до непризнаване на решенията на българските съдилища за две години, българските власти твърдяха, че страната активно се бори с престъпността и корупцията. Експертът по организирана престъпност и президент на Гермънския съюз на следователите Клаус Йансен, който подготви доклад за България за Европейската комисия по-рано тази година, обаче изрази тревога, че ще са необходими години преди България да има честна полиция. "В годините след разпадането на комунизма в България - каза германският експерт - някои полицейски служители продължиха да работят за правителството, докато други се оттеглиха и помогнаха за създаването на процъфтяващ подземен свят". Неотдавна Великобритания обяви, че ще изпрати детективи в Източна Европа, за да помогне в борбата с организираната престъпност, опасявайки се, че български и румънски банди са готови да се възползват от европейското членство на България и Румъния и да изнесат организирана престъпност. Екип от пет служители на Скотланд Ярд се очаква да пристигне в София, за да съветва българските полицейски служби за методите на ЕС за борба с престъпността. Новият главен прокурор на България, Борис Велчев, чието назначение по-рано тази година засили надеждите, че борбата с престъпността ще стане по-ефективна, призна, че поръчковите убийства и трафикът на наркотици и хора, продължават да бъдат проблеми за страната. Велчев прибягна до услугите на бивш холандски прокурор, който да го съветва и да му помага при очистването на силите за прилагане на закона от служители, които са небрежни или злоупотребяват с правомощията си. "Трябва да проявяваме нулева толерантносткъм корупцията във всичките й форми, както на високо, така и на ниско равнища. Никой не трябва да се чувства недосегаем от закона" - заяви Велчев пред журналисти. В навечерието на приемането на България в ЕС, обикновените българи не са сигурни да се радват или да се страхуват от европейското членство, което местните медии определят като "последната, решителна крачка към свобода и демокрация". Въпреки официалния оптимизъм, непосредствените изгледи за членство не успяха да изтрият съмненията на много хора как ще се нагодят към по-строгите европейски стандарти. Много бълргари обаче продължават да имат високи очаквания, че редът и законъг ще надделеят след като страната им стане член на ЕС. "Очевидно ние не сме способни на разчистим сами бъркотията - казва Албена Миланова, 38 годишна учителка - но ЕС ще ни принуди да направим това." actualno.com

На 56-годишна възраст почина популярният български актьор Антоний Генов. Според лекарите от Спешна помощ, смъртта на актьора е настъпила четири часа преди съпругата му да го намери в дома им. Лекарите от "Бърза помощ", потвърдиха смъртта на актьора и съобщиха, че смъртта му е настъпила 4-5 часа преди да дойде екипът им. Антоний Ангелов Генов е роден на 09.02.1950 г. в София. Завършил е актьорско майсторство при проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1974). От 1974 г. постъпва на работа в театър "Сълза и смях", където се връща отново през 1979 г. В периода 1978-1979 г. и от 1988 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Едни от най-успешните му роли са в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, в "Чайка" на Чехов, "Дон Жуан" на Молиер, в "Последните" на Горки, в "Без зестра" на Островский, в "Дон Жуан или любовта към геометрията" на Макс Фриш. Изключителна популярност му донасят ролите във филмите на Инсаров във "В навечерието"/1959/, "Записки по българските въстания", където изиграва Панайот Волов /1976/, "Адаптация" /1981/ на д-р Банков, ролята на Велизарий в "Хан Аспарух" /1981/ и на Владимир-Расате в "Борис І". Последните му роли са във филмите "Борис I" от 1985 г., "Те надделяха" от 1986 г. и "Куршум за рая" от 1992 г.

http://www.politicalcompass.org/questionnaire http://glasovoditel.online.bg/ http://www.koimipasva.bg Тeзи тестoве показват каква е вашата политическа насоченост.

http://tangra.bitex.com/bul/izdania.htm

Относно църковнославянския език Днес Църквата не е пряко преследвана и много хора приемат Свето Кръщение в зряла възраст. Други, които са били кръстени като деца, но не са били възпитавани във вярата, вече като големи хора, започват да проявяват съзнателен интерес. Някои извървяват сложни пътища, като минават през съблазните на източни учения, различни секти, окултизъм и т. н. И пак се завръщат към Православието, не само защото намират там родовите си духовни корени, но главно, защото намират там истината, която така дълго и болезнено са търсили. И тук, изведнъж, започва поредица от недоразумения, и тук започва един друг и не по-малко мъчителен път. Защото много от тези хора, млади и образовани, щом започнат да посещават църковните богослужения, срещат бариера. Тази бариера е езикова. Погрешно би било да се мисли, че само църковнославянският език е в основата на проблема. Днес, в храмовете, Свещеното Писание, много от молитвите и от проповедите са на чист съвременен български език. Но ето, че пълната разбираемост, въпреки това, някъде се нарушава. Ще се опитаме накратко да анализираме това явление. Какъв всъщност е езикът на Църквата? Би трябвало най-напред да си дадем сметка, че няма един-единствен църковен език, универсален в Църквата във всички случаи. Не, но съществуват: - език на апостолската проповед, сиреч проповедта сред още неприелите вярата. И тук отделно има значение дали аудиторията е от юдеи, или е от езичници. Или пък – от атеисти, ако говорим конкретно за нашето време. - език на църковната проповед. Това е проповедта сред верните, сред убедените и утвърдените във вярата. - език на богословието. Той е предназначен предимно за четене. Това е езикът на книги и трактати, който се характеризира с висота на стила (въпреки че някои подменят висотата с изкуствена сложност на изказа). - език на Свещеното Писание - старозаветен и новозаветен, съответно с различни първоизточници и особености. - език на молитвата. Това може да е най-интимният, най-съкровеният и личен изказ, строго индивидуален. И всеки запазва своята свобода с какви думи и изрази ще се обърне към Бога, стига да има вярата и дръзновението да го направи. Но освен език на частната молитва, различаваме и език на общата молитва в църковното събрание. - език на славословието. Това е богослужебният език, който съдържа поетични, библейски, молитвени и богословски елементи. В него се смесват съответно библейската лексика, богословската, поетическата и молитвената. Значи първата езикова бариера е свързана с това, че много хора, добре образовани в светската област, влизат в Църквата неподготвени за спецификата на нейния изказ. Това не им пречи обаче да имат своите предварителни представи и дори изисквания, често - погрешни. Те директно идват на неделните служби и изведнъж попадат сред песнопения и славословия, без да си дават сметка за многообразието на църковния език, в зависимост от случая, мястото и аудиторията. Те очакват от богослужебния език да бъде за тях и проповед, и разяснение, и молитва. Вторият езиков проблем идва от онези, на които е поверена просветната мисия на Църквата - свещенство, богослови, учители по вероучение. Често те проявяват неразбиране точно в обратна посока: тъй като отдавна са се сближили с богослужебния език, с лекота го внасят в проповедта, в свободните разговори, в катехизиса пред аудитория, която още не е готова за това. (Не защото тя е необразована, а тъкмо обратното - защото е много добре образована, но в една лаическа среда, чужда по ценности и по духовна идентичност на Църквата или - даже на християнството изобщо.) Третата основна езикова бариера се дължи на преводите. Невинаги българските преводи на църковна литература са достатъчно добри. Те страдат от утвърждаването на една лексика, която невинаги е съвместима с българския език, използван днес. Срещат се неоправдани архаизми, терминологията понякога е утежнена. Има и преводи, които звучат изкуствено и даже наивно, а има и такива, които принизяват езиковата висота на оригиналните текстове, идващи чрез църковнославянския - най-често от гръцки, еврейски и латински. Това се отнася както до Свещеното Писание, така - и до богослужебните и нравоучителните текстове. Този проблем се отнася в по-малка степен за богословските творения, но затова пък, те се възприемат като тясно специализирана литература и, по този начин, излизат от интересите на широкия кръг читатели. Всички тези проблеми са свързани с интересната история на формирането на българския език, с динамичните и съдбовни промени, настъпили и настъпващи в него. Първо, отдалечаването му от старобългарския език и съответно - от църковнославянския език (русифициран старобългарски език; старобългарски език под руска редакция) - като основа на всички славянски езици. Естествено е такова отдалечаване от общия корен да се наблюдава и при другите славянски езици, още повече, че църковнославянският език никога не е бил разговорен. Но отдалечаването на останалите славянски езици е повече на равнище лексика. Българският език, всъщност, остава единственият славянски език (ако изключим македонския), който от синтетичен става аналитичен. Това означава, че падежите в него изчезват. Изгубват се също инфинитивът и супинът на глаголите, а определителният член се премества в края на думата като суфикс (наставка). Не зная точно, по какви причини това се случва. Не бих изключил възможността те да се окажат свързани с определени особености на темперамента, на манталитета и даже - на историческата съдба на българите. Това по-добре могат да обяснят лингвистите. Сигурно е обаче, че с тези важни промени се променя и самата логика на езика, самият изказ. Когато става дума за превод от друг, синтетичен език с падежи, самият езиков инструментариум при превода е вече различен. В същото време, църковнославянският се съхранява като богослужебен език и звучи в храма наред с българския. Но за нас той вече не е така разбираем, както е бил и както днес е за другите славяни, например - руснаците. Причината не е в лексиката, тя лесно се усвоява. Причината е в падежните форми. Затова, днес, българи, владеещи руски или сръбски (по-точно – сърбохърватски), много по-лесно разбират богослужебния език. Замяната на църковнославянския със съвременен български също не е никак лесна. Все още, не можем да кажем, че са направени достатъчно добри преводи, които да звучат убедително и да са на високото ниво на църковнославянските. Като се имат предвид грамадните инвестиции, които са необходими за тази цел, това едва ли някога ще стане. Най-полезното и благодатно, и сътоветно - най-трудното разрешение на проблема е да положим усилие и да изучаваме корените на собствения си език; да възстановим езиковата си памет; да усвоим падежната система и да се опитаме да влезем в нейната логика. Църковнославянският език е определен етап от развоя на Кирило-Методиевия език, затова, когато се говори за църковнославянския език като богослужебен, винаги трябва да се имат предвид неговата история, неговото начало, създаването на първата славянска азбука от светите братя Кирил и Методий, извършването на първите преводи, тяхното разпространение, за да се разбере в какво се състои същността и особеностите на съвременния църковнославянски език, който се използва в богослужението. Относно създаването на първия славянски книжовен език в славистиката съществуват доста неизяснени въпроси, но основното, което е установено, е, че първият книжовен славянски език се свързва с дейността на светите братя Кирил и Методий и то във връзка с тяхната конкретна мисия сред западните славяни, моравските славяни – молбата на моравския княз Ростислав до византийския император да му бъдат изпратени учени мъже, които да проповядват Словото Божие на разбираем за неговите поданици език. Известно е от източниците на светите братя Кирил и Методий и техните жития, че императорът се спира на тях, като хора, които са познавали много добре говоримия (забележете) език на славяните, които са живели в град Солун и неговите околности. Самият император казва: „Вие двамата сте солуняни, а е известно, че всички солуняни говорят чисто по славянски –ето кое е диалектната основа на езика, създаден от светите братя Кирил и Методий с цел да бъде разпространявано християнството и да се извършва богослужение на този език. Значи, диалектната основа е солунският славянобългарски диалект – това е първото, което трябва да се знае. Този солунски диалект – установено е от езиковедите – стои в пряка генетична връзка със съвременните български говори. В него фонетични, морфологични и някои синтактични особености, които съвсем определено го свързват със съвременни говори на територията на България, по-конкретно с т.нар. „рупски говори” в Източните Родопи. Разбира се, през ІХ-ти век тези особености, които са залегнали в основата на Кирило-Методиевия език, са били разпространени в много по-широк ареал. По-късно са настъпили промени в диалектите. В съвременните български диалекти например широкото произношение на т.нар. ятова гласна (бЯл-бЯли) в Югоизточните Родопи е различно от книжовното (бЯл-бЕли) т.нар. променливо Я. В езика на солунските славяни през ІХ-ти век произношението е било само широко Я. Неслучайно в глаголицата, за която се смята, че е първата създадена азбука, има само един буквен знак за означаване както на индоевропейското широко Е, така и на йотуваното А, което говори за широкия характер на тази гласна. Други важни фонетични особености, които разкриват българската диалектна основа на Кирило-Методиевия език, е ШТ, ЖД на мястото на праславянските съчетания тj, дj. Това е характерна особеност на българския език, която не се среща при другите славянски езици и която свързва езика на светите братя Кирил и Методий със съвременните български говори, т.е. говори за българската диалектна основа на този език. В науката съществува вече утвърдено становище, което се заражда през ХІХ-ти век, когато се заражда славистиката, че народностната основа на Кирило-Методиевия език е българска и неслучайно за това много от славистите наричат езика на светите братя Кирил и Методий „старобългарски” – така го наричаме днес и ние по традиция. В другите славянски страни се използва друг термин –старославянски език, но той е синоним на старобългарски, подчертава се общославянския характер на Кирило-Методиевия език. Използва се и терминът църковнославянски за езика на светите братя, но този термин е с по-тясна употреба сред езиковедите, защото подчертава преди всичко църковното значение на Кирило-Методиевия език. Този термин трябва да се разграничава от днешния термин „църковнославянски език”, който предполага преди всичко езика на съвременните печатни богослужебни книги. Но, като термин, църковнославянския език се използва и за обозначаване език е на светите братя Кирил и Методий. Употребяват се и някои други термини – общославянски, славянски, древнославянски и прочие. Независимо от тази разнообразна терминология, днес сред славистите единодушно е утвърдено становището, че народностната, диалектната основа на Кирило-Методиевия език е солунския славянобългарски говор, който се свързва генетически със съвременните български говори. Веднъж създаден, този език вече се разпространява сред славянските страни. Знаем за неуспеха на моравската мисия и трагичните обстоятелства, довели до това. Кирило-Методиевите ученици са прогонени след смъртта на св.Методий. Делото на светите братя се продължава от непосредствените техни ученици – св. Климент Охридски, св. Наум, св.Сава, св. Горазд, св.Ангеларий, св.Константин Преславски и други неизвестни автори, които развиват нормите и правилата на този книжовен език. Размножават се създадени вече текстове, правят се нови преводи, създават се и нови произведения. Този език, който ние наричаме старобългарски, се разпространява в Русия, в Сърбия и други страни. Този език обслужва преди всичко нуждите на богослужението – той е богослужебен, както е и език на църковната книжнина, на тълкувания на Свещеното Писание, на проповеди. През това време обаче – ІХ-Х-началото на ХІ век – различията между отделните говорими славянски езици са много по-малки, отколкото днес, затова било на пълно възможно езикът да се използва от различните области говорещи славяни. постепенно обаче говоримите славянски езици се развиват по свои закономерности, различни от закономерностите на книжовния език. Трябва да се прави разлика, когато говорим за историята на книжовния език и когато говорим за историята на говоримите славянски езици – това са два различни пътя с обща основа. Така например за българския език е установено, че вероятно още през ХІІ-ХІІІ век настъпва една много съществена промяна, а именно: този синтетичен характер на езика, който е бил характерен за ІХ-Х-ХІ век, постепенно започва да се променя и езикът става аналитичен, тоест голяма част от падежните форми престават да се употребяват и се заменят с предлози и общи падежни форми. Пред ХІV век вече имаме една много голяма разлика между книжовния език, който е много по-консервативен и в много по-малка степен се влияе от развоя на говоримия език. През ХІV век вече езикът на светите братя Кирил и Методий става неразбираем. Това става една от причините да бъде направена реформа на книжовния език. основната причина е преди всичко литургическа, защото настъпват доста съществени изменения в богослужението. Въвежда се т.нар Ерусалимски устав –от ХІІІ век на гръцка почва, а от ХІV век – на славянска. това предполага реформи на богослужебните книги, въвеждане на нови текстове, редактиране на стари. Успоредно с тази реформа обаче възниква и необходимостта от кодифициране на правилата на книжовния език. Въвеждат се определени единни норми. Целта на реформата на св.Патриарх Евтимий преди всичко е да въведе общи за всички правила и норми. Тези правила в определени случаи са по-архаични. Св.патриарх Евтимий се връща в някои моменти към много по-архаичния етап от развоя на езика. Например двойнственото число, което е характерно за говоримия език от периода ІХ-ХІ век и което постепенно е заменено от множественото число, е възстановено от св.патриарх Евтимий (макар че и днес имаме петрифицирани форми на двойнственото число – очи, уши), въпреки, че то не съществува в говоримия език. ето едно връщане към древността, въпреки че противоречи на говоримия език и това се въвежда като книжовна норма. Същото е с някои правописни правила, като употреба на ерове, носовки. Така че езикът на св.патриарх Евтимий до голяма степен е изкуствен, т.е. той въвежда книжовни правила и норми, които не са характерни за говоримия език. реформата на св.патриарх Евтимий не е направила езика по-разбираем за хората, напротив – усложнила е възприемането на този език. Но заслугата на св. патриарх Евтимий е, че е въвел правила и ред в употребата на старобългарския книжовен език. От друга страна, когато се изпълняват песнопения по време на богослужението, трябва да се има предвид, че, промени ли се езикът, основата, езиковата база, трябва да се промени изцяло и музикалната традиция, всичко трябва да се промени. Защото текст и музика в църковните песнопения по време на църковната служба са органически свързани.Не можем да си представим изпълнението по същия начин на текст, адаптиран на новобългарски език, със същата византийска традиционна мелодия. Трябва по същия начин да се реформира и самата мелодия. Това, според мен, е неоправдано. Реформата на св. патриарх Евтимий е само един от етапите на развитие на Кирило-Методиевия език. Църковнославянският език, който ние употребяваме, продължава да се кодифицира и днес, но на руска почва. В него са съхранени лексикални и синтактични особености от езика на светите братя Кирил и Методий, на първите старобългарски преводи. Фонетиката обаче е руска. Това е разликата между църковнославянския и старобългарския език – в произношението, правописа. Но същината остава. Тоест това е същият Кирило-Методиев език, минал през етапите на редактиране. Църковнославянският език е богослужебният език на всички славяни. Той е много по - богат от съвременния български език и отразява състоянието на света и на нашата вяра от времена, в които като че ли сме били по - близо до Господа.

Да се ограничи броят на предметите, между които зрелостниците ще правят избор за полагане на матури, предвиждат приетите на второ четене от парламента промени в Закона за народната просвета. Държавните зрелостни изпити за придобиване на средно образование са два, като единият от тях е по български език и литература, а вторият ще се определя по избор на ученика от предметите "чужд език", "математика", "физика и астрономия", "биология и здравно образование", "химия и опазване на околната среда", "история и цивилизации", "география и икономика" и "философия", изучавани в часовете за задължителната общообразователна подготовка, предвиждат измененията. За учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се предвижда възможност в дипломата за средно образование да се впише средноаритметичната оценка от оценките от положените държавни изпити за придобиване на професионална квалификация.

И аз съм китарист, ходил съм на уроци по китара цели 10 години. Оттогава рядко свиря, а и китарата ми "отесня", трябва да си взема нова, по-голяма... Вижте нещо хубаво... http://www.youtube.com/watch?v=FhGgTXCu1QI...ted&search= http://www.youtube.com/watch?v=hOosYEJDS4o...ted&search=

Йероглифът "иночи", означаващ живот и приличащ на летящ въздушен змей, бе избран за символ на отиващата си 2006 г. в Япония, предаде ИТАР-ТАС. Според общонационалния Съвет на уважавани експерти, йероглифът най-добре отразява същността на изминалата година. На първо място, той подчертава радостта на японците от раждането през септември на дългоочаквания наследник в императорското семейство. Малкият принц, какъвто не се бе раждал още от 1965 г., бе кръстен Хисахито, което в свободен превод означава: "Благороден мъж, който спокойно и дълго крачи по Земята". Японците свързват с понятието "живот" и мрачните моменти на отиващата си година. По традиция "знакът на годината" се определя на 12 декември от Японското дружество за проверка на знанието на йероглифите - канджи (56 000 на брой). За символ на 2005 г. то избра йероглифа "Ай" - "любов" - заради изобилието от сватби сред известни личности. Тогава дъщерята на император Акихито, принцеса Саяко, се омъжи за служителя от токийското кметство инж. Йошики Курода и, заради любовта си, по своя воля се превърна в простосмъртен човек. Междувременно, вестник "Чайна дейли" съобщи, че над 90% от 100 000 ползватели на китайския сегмент от интернет са участвали в интерактивна анкета и са отговорили, че драконът е напълно достоен символ на Китай и не може да олицетворява насилие и агресия. Директорът на Китайския център за изучаване на културата на дракона и феникса Пан Цзин е заявил, че в западните страни драконът се асоциира със злото, докато в Китай драконът е смятан за добро и неагресивно свръхестествено същество. Червеният дракон, от своя страна, е смятан за символ на благоденствието.

http://www.lecsiko.com/ http://www.pe-bg.com/ http://www.store.bg/ http://www.book-bg.com/ http://www.books.bg/ http://www.bukvara.com/home.html http://www.bgbook.dir.bg/ http://www.trud.cc/books/ http://www.bard.bg/ http://www.clubabagar.com/index.php http://www.vi-books.com/ http://orfia-bg.net/ http://www.omophor.com/omophor/start.htm http://www.stenobooks.com/ http://www.prosveta.net/ http://www.gealibris.com/ http://www.anubis-bg.net/ http://www.lik-bg.com/ http://attika.dir.bg/ http://web.narodnakultura.hit.bg/index_b.htm http://www.baspress.com/ http://www.obsidian.bg/ http://www.kragozor.com/ http://www.rivapublishers.com/books.php?f=1 http://www.zstoyanov.com/books.php http://www.egmontbulgaria.com/ http://www.ednorog.com/books.php http://www.colibri.bg/ http://mab.slovar.org.uk/ http://vessela.slovar.org.uk/catalog/index.htm http://www.lettera.bg/ http://www.bulvest.com/ http://www.baspress.com/ http://www.locus-publishing.com/ http://www.stanpress.com/knigi.html http://www.relaxa.bg/ http://attika.dir.bg/index.html http://dealbg.com/ http://www.knigomania.bg/ http://www.geocities.com/aa_izd/bginx.html http://www.readersdigest.bg/products.php http://www.technica-bg.com/ http://www.slavena.net/ http://photonika.hit.bg/books.htm http://izdateli.hit.bg/makros.htm http://www.trudipravo.bg/ http://www.ciela.net/home_b.asp http://www.sibi.bg/Katalog/otfp.htm http://via.market.bg/list_articles.phtml?cid=190 http://kabry.eu/ http://www.forcom-bg.com/ http://www.pneuma.biz/ http://www.tavor.hit.bg/ http://synpress-classic.dveri.bg/ http://synpress-classic.dveri.bg/dk/index.htm http://healthh.hit.bg/ http://www.newteck.bg/ http://www.alexsoft.net/ http://www.soft-press.com/ http://www.infodar.com/ http://www.helikon.bg/home.php http://www.pensoft.net/index.htm http://www.alapage.com/mx/index.php http://books.svetove.com/ http://www.nissimbooks.com/ http://www.fnac.com/ http://www.furet.com/ http://www.armand-colin.com/ http://www.amazon.com/

Началото на този празник е тясно свързано с първото и до 1920 г. единствено висше учебно заведение у нас – Софийския университет. Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети). От началото на ХХ век в него се допускат да следват и девойки. Решението за празника е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата. В параграф 25 от общия правилник на университета от 1905 г. се казва: "На 25 ноември (8 декември), ден на Свети Климента Охридски и празник на университета, става тържествено представление на новия ректор (мандатът е бил едногодишен). Старият ректор чете отчет за вървежа на университета, а новия казва академическа реч." До 1919 г. честването на празника има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение. В условията на тоталитарната власт студентският празник се деформира и опошлява, докато в един момент е изобщо зачеркнат от българския календар. Празнуването на празника е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември - когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановенно - отново като оръжие на тогавашната партийна власт. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти. През последните десет години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник. Студенти по света отбелязват тази дата и със смъртта на Джон Ленън. На този ден през 1980 г. Марк Дейвид Чапман убива основателя на "Бийтълс" Джон Ленън.

На коледно пътешествие По Коледа из света Независимо дали вярват или - не в тайнството на Христовото Рождество, милиони хора по света отбелязват Коледа като празник на радостта и надеждата, на красивите спомени от детството и родния дом. Желанието да се възпроизвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години. Според някои изследователир корените на този обичай се губят в най-дълбока древност. Първите, при това - сравнително скромни - доказателства за пресъздаването на Рождество Христово са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век. А първият, който се заел да възпроизведе на живо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век. Кой как посреща и какво приготвя за коледната трапеза? Нашата малка разходка из няколко европейски държави. Англия Основното и задължително ястие в менюто е пуйката. Рецептите са много и в повечето случаи тя е пълнена. Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък - маслени сладкиши от бадемово тесто с най-различни захаросани плодове. И, разбира се, в менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки. В навечерието на Коледа и на следващия ден по улиците могат да се видят многобройни карнавали и тайнствени пиеси, в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай, костюмите им са направени от дълги, широки ленти. Нарастването на деня също се празнува на Острова. По няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26. Холандия От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори - и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал, добрият старец тръгва да провери дали децата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой - не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахват знаменца, пишат му писма... И всичко това - при звъна на черковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца. Дания Четири седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така - всяка неделя до Коледа палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно - с канела). След това трябва да се украси елхата с червени панделки, датски флагчета и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено. В Дания няма Дядо Коледа, а подаръците донся червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек. Вечерята на 24 декември е традиционна - херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с бадеми и канела. След това, всички пеят и танцуват, в очакване на Червения дух. Италия На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е големият козуначена кекс, който служи за коледен сладкиш. Той се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и риба (най-често - змиорка). Традиционната пуйка се сервира на обяда на 25-и. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по-голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен. Но то е захарно! Швеция Там Коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен, че шведите са построили цял коледен лунапарк. Въпреки потока от туристи, традициите се спазват стриктно. Например, тази със свещичките, като в Дания. Коледните празници започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Подобно на Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, е назначен да раздава подаръците. Испания Коледа в Испания е предимно семеен празник. След 22:00 часа на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се прибират в къщи и чакат рождественската литургията в полунощ. Угощението започва след това: моруна, кестени и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Общото и на двете места е обилното, хубаво вино. Десертът е бадемов сладкиш с мед. Германия Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините са с пищна украса и светлини. И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. Събира се цялото семейство. Младите отиват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, бисквитки "пфеферкухен" и "лубкухен" и не на последно място - чудесният сладкиш "щолен", който се прави поне месец преди това. Франция Всяка област тук е добавила по нещо типично свое към коледната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада - малко лакомство. На 24-ти декември се отваря последното и най голямо прозорче. В празничната вечер около искрящите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, сьомга и, разбира се - прочутият гъши пастет. В Елзас - област, която в последните столетия е била ту част от Франция , ту част от Германия, традицията гласи: печени кестени и греяно вино. Гърция Гръцките коледни и новогодишни традиции са особено тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и се разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас постно - ошав, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят - коледуване. И в Гърция Коледа е семеен празник - всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори, която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Свети Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техният Дядо Коледа. В България Празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември. Въоръжени с дрянови пръчки – коледарки (сурвакници) - и с торбички, те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: "Бог се роди, Коледо!". Домакинята ги дарява с кравайчета, орехи, парче сланина или кървавица. Възрастните коледари тръгват след вечерята. Събират се на дружини от по десетина души. Един е предводителят им - четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете - той е с дисаги на гърба. Водачът се избира доста преди Коледа. Не може да е кой да е. Трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой! На Бъдни вечер се меси специален хляб със оплетки по края и от същото тесто се правят и фигурки на прасета, крави, овце, каруца и др. които се опичат заедно с хляба. Хлябът, преди да се опече, се отнася в църквата на попа - да му удари специален печат! Приготвят се постни гозби - боб, леща, зеле, пълнени сушени чушки с лук и ориз, зелева чорба с нарязан в нея праз и парчета сухи люти чушки! Вечерта се простира коларката (платнище, което се простира в каруцата, когато се пренася жито) и децата сядат на него. От същата тъкан се шие и наметало с качулка за овчарите и говедарите, да ги пази от дъжд, вятър и студ - ямурлук… По средата на платнището се слага хляба със забодена свещ по средата, най-възрастният прочита молитвата, след което разчупва хляба и раздава на всички. Най-голямото парче от хляба се увиваше кърпа и дядото го вдига на високо над огнището с думите:"Да порасне житото високо, високо, по-високо от човешки бой!" После, децата започват да си играят с опечените от хляб фигурки - "да ги колят" (прасето), "да ги доят" (овцете и кравите), да "караме" каруцата…, след което ги изяждат! Бъдни вечер е последният ден от 40-дневните Коледни пости. Затова вечерята трябва да е богата (5, 7, 9, 11 и т. н. ястия и храни), но - изключително постна (зрял боб, зеле, сарми, зелева чорба, варена или печена тиква, тиквеник, ошав, подсладен със захар или с мед). Коледната трапеза също е богата, но за разлика от бъднивечерската - блажна, с преобладаване на свинското месо (кебапи, пържоли, кюфтета, сарми, кавърми), както и нашенските специалитети от свинско месо (пачи, наденици, кървавици, бахури, луканки, бабеци и др.) или пълнено прасенце, печено във фурна или - на скара... Девет постни ястия трябва да има на трапезата на Бъдни вечер, когато според библейското предание са започнали мъките на Дева Мария. Главата на семейството разчупва хляба и го раздава на всички. Първото парче е за къщата, второто - за домашните животни, останалите се раздават по старшинство. Комуто се падне парата, ще изхранва домочадието през цялата година. Някога на Бъдни вечер в огнището се е слагало дебело дърво,бъдник, който трябвало да гори през цялата нощ. Коледните празници продължават до Стефанов ден - 27 декември. През тези дни се смята за грях да се работи. Аржентина Вечеря в лятната градина Въпреки че е зима, в Аржентина пият ледени напитки и се разхлаждат с климатик. Децата украсяват вечно зелените дръвчета със сняг, направен от памук. Време е за коледна вечеря - цялото семейство се събира в лятната градина под все още парещите лъчи на слънцето. Люто печено прасенце или късчета месо с чесън и твърдо сварени яйца са традиционните блюда на аржентинците. Подаръците идват чак на 6 януари. Тогава малките деца оставят обувките си под коледното дърво или до леглото, за да може Дядо Коледа да пусне в тях много играчки и бонбони. В знак на благодарност, пред вратата малчуганите оставят вода и сено за уморените елени. Белгия Фигурно пързаляне в коледния ден Прекрасно украсени улици, паркове и домове. Само в Белгия може да видите как някой татко мъкне елхата още в началото на декември. Това е така, защото там децата почитат повече Св. Николас (чийто празник е в началото на декември), а не - Дядо Коледа. Малчуганите получават подаръците си едва в новогодишната нощ, и то - чак след като удари 12-ият час. Традицията повелява навръх Коледа цялото семейство да отиде на ледената пързалка, за да кара кънки. В някои малки белгийски селца има обичай трима мъже да се маскират като царе и да обикалят от къща на къща, пеейки коледни песни. Бразилия Подарък за тайния приятел Ако искате да видите Дядо Коледа по бански костюм, отидете в Бразилия. Горещините там не позволяват на добрия старец да се облече по-прилично. В началото на декември всеки член от семейството избира "таен приятел". Роднините се събират на вечеря и след това всеки пише името си на малко листче. Хартийките са разбъркват и всеки взема по една - човекът, чието име е изтеглил, е неговият таен приятел. На 25 декември за тайния приятел има специален подарък. Египет Риба и понички за бедните В Египет празнуват Коледа на 7 декември. Обичай е по-заможните жени да приготвят риба и понички и да ги раздават на бедните. На коледната трапеза има супа, месо и ориз. Във всяка къща може да опитате и от специалните бисквити с формата на кръст, наречен анкх. Освен множеството играчки и какви ли - не други подаръци, децата получават задължително и комплект нови дрехи. Индия Коледно дръвче с банани Коледният дух се усеща и в Индия, въпреки че християните там са малко. В южната част на страната хората имат обичай да украсяват къщите с малки газени лампички и да слагат разноцветни панделки на вратите. На север пък всяка вечер в продължение на една седмица християните ходят на църква, където пеят коледни песни. Традиция е между къщите и по улиците да се палят големи картонени фенери. Не липсва и коледно дръвче. То е изящно украсено с играчки, гирлянди и манго или банани. Китай Къде са ми подаръците Да отскочим до Китай! Хората там обикновено украсяват домовете си с огромни фенери, а коледното дръвче се нарича Дърво на светлината. За китайските малчугани Дядо Коледа е Дин Че Лао Лен, което в превод означава "Старият Коледен човек". Той им носи подаръците едва в края на януари, когато е китайската Нова година. Португалия Спомени за миналото Португалците вярват, че в коледната нощ на гости идват душите на мъртвите роднини. Хората оставят на масата хляб и плодове, за да може починалите да си хапнат. Коледните празници завършват на 6 януари, когато жените месят специален хляб и поставят дребна монета в него. Който намери паричката, трябва да почерпи цялото семейство и да плати коледната вечеря на следващата година. Швеция Кралицата на светлината В Швеция коледните празници започват на 13 декември с Деня на Лусия (Кралицата на светлината). Възрастните хора вярват, че това е най-дългата нощ от годината, когато и човекът, и животното са най-гладни и жадни. Обикновено, най-голямата дъщеря в семейството се облича в бяло и си слага корона от свещи. Тя събужда родителите си, пеейки Коледни песни, и им поднася кафе и курабийки. Дядо Коледа няма работа в Швеция. Там децата вярват, че подаръците ги носи добрият гном Жилтомтен. Украйна Да хапнем на земята На 24 декември украинците правят Свята вечеря, на която в кръг се поставят 12 различни постни ястия. Преди вечерята жените връзват с красива панделка сноп от пшеница. Бащата или главата на семейството го внася в къщата и обикаля целия дом три пъти. След това оставя снопчето в един ъгъл на кухнята близо до някоя икона. Семейството сяда да се храни на пода върху специална покривка, а в центъра се поставя обреден хляб със свещичка.

Обредна трапеза съпътства светия празник и преди век, първите елхи се появяват в града след Освобождението Донка Христова http://www.chernomore.bg/ Коледните и новогодишните обичаи във Варненския край не се отличават съществено от тези в страната, разказва Лидия Петрова, завеждаща Етнографския музей във Варна. И все пак, има редица любопитни подробности, които създават празничното настроение и съпътстват всяка рождественска нощ - и десетилетия, и столетия назад във времето. Подготовката за Коледа започва от Игнажден До 20 декември (Игнажден) вече трябва да се знае кои ще са коледарите. Те се събират, за да преговорят песните. Работата съвсем не е проста. Защото мъжете, които обикалят къщите в коледната нощ, трябва да знаят 80 песни. На този ден е много важно кой първи ще влезе в дома, кой ще е полазникът. По него се гадае каква ще е предстоящата година. Ако човекът е добър, ако е правил добри дела, добра ще е и годината. Полазникът обаче трябва малко да се потруди - да събере съчки от дръвника и да ги хвърли в огнището. След това непременно да поседне, за да измътят кокошките повече пиленца. В знак на благодарност стопаните го черпят и го даряват. Според народната традиция на Бъдни вечер се пали огън, който не трябва да загасва през цялата нощ. Затова е важно какъв бъдник ще гори в огнището. Подходящото дърво се избира специално в гората и се внася тържествено в къщата. Цяла нощ членовете на семейство му обръщат специално внимание - пазят да не изгасне огънят. Това напомня на свещите, които ползваме днес, обяснява Лидия Петрова. Огънят символизира Слънцето. Това е времето, когато слънчевото греене е най-кратко и денят е най-къс. Вероятно затова хората са се мъчели да пренесат слънцето в дома си. Огънят е малко слънце, внесено в къщата Интересни обреди съпътстват деня преди Бъдни вечер. Един от тях е обредното заплашване на дърветата. Ако някое дърво е младо и още не е раждало, стопанинът се заканва, че ще го отсече. Стопанката, като по-милозлива, му отвръща така: недей, то ще роди догодина. Подобно обредно заплашване се прави и на непроходили едногодишни деца. Стопанинът вдига символично секирата към детето, а стопанката казва: недей, детето ще проходи. През деня срещу Коледа деца коледарчета обикалят селските къщи. Казват му Малка Коледа. Стопанката ги черпи с орехи и кравайчета, а те пеят песни. Обредната трапеза на Бъдни вечер е много важна. Преди век и повече селските софри се нареждали на земята върху слама, застлана с месал. Там слагали ястията. А те трябва да са нечетен брой - 7, 9, 11. В някои селища държат на цифрата 12, символ на 12-те месеца, разказва етнографката Лидия Петрова. Ястията са само постни - сърми, ошав, жито, боб, питка, орехи, вино... Слагат се и неща, които не са типични за сезона - диня, грозде и др. Смята се, че колкото повече работи има на трапезата, толкова по-плодородна ще е следващата година. Преди да започне вечерята, трапезата се прекадява. В по-старо време върху палешника слагали въглища и тамян. По-късно започват да използват кандила. Смисълът на ритуала е да се изгонят лошите духове, злите сили от дома. Преди да започне вечерята, стопанинът става прав и разчупва обредния хляб високо над главата си - за да са високи житата. След това подскача три пъти и отправя най-добри пожелания към всички на софрата. Присъстващите отчупват по малко от питата. Ако в къщата има мома, тя скрива хапка от хляба под възглавницата си - с надеждата, че който момък харесва, за него ще се омъжи. Над трапезата се разпръсква и жито. Всичко е свързано с основните поминъци на българите - земеделието и животновъдството. От трапезата на Бъдни вечер не се става Единствено стопанинът може да стане, но прегърбен, за да са прегърбени от тежък клас и житата. След като се навечерят, всички се изправят едновременно - за да измътят много яйца кокошките, а житните класове да са високи и равни. Трапезата се оставя цяла нощ, без да се вдига. Стопаните очакват коледари. Лошо е, ако не ти влязат в къщата. Коледарската група (неженени млади мъже) се води от станиник - мъж, който знае песните и обичаите. А някоя мома си е харесала годеник между тях, дава нишан - коледен кравай на избраника. Станиникът трябва не само да може да пее, а и да е силен в молитвите. Всеки кравай се "отчита" задължително, тоест чете му се молитва. Така мъжката дружина обикаля цяла нощ къщите и пее песни с пожелания за здраве и берекет. Когато накрая се съберат всички дарове, момците могат да откупят кравая на момичето, което харесват. Според възрожденска традиция събраните пари от коледуването се дават на читалището, на училището. Остава и за почерпка, разбира се. След Бъдни вечер идва Коледа. Край на постите. Идва ред на прасето. В града слагат елхи и очакват Дядо Коледа Според европейската традиция Добрият старец се появява в началото на ХХ век като символ, взет от реклама на кока-кола, пояснява Лидия Петрова. След Освобождението в бита на гражданите полека-лека навлиза и елхата. Първата елха в България е украсена от руски войници. Във Варна елхи се забелязват в последното десетилетие на ХIХ и първото на ХХ век. Има ги само в домовете на богатите варненци - търговци, интелектуалци, които имат контакти с Европа. Средните и по-бедните семейства започват да красят коледни дръвчета в домовете си едва след 1940 година. В началото играчките са домашно направени, обикновено от майката и децата. По-късно започват да се внасят елхови украшения от чужбина. Елха красяла и Военноморския клуб във Варна, където на Нова година се вдигали пищни балове. Подаръците се оставят по познатия в много семейства и днес начин - в детските обувки или чорапчета. Тогава обаче (за разлика от днес) те били достатъчни, защото и подаръците били малки - книжка, моливче, тетрадка... Ако някое дете не слуша, му слагали пръчка. Повечето жители на Варна са преселници от Добруджа и Тракия и са хора с ограничени възможности. При тях Коледа минава скромно, без излишни разточителства. Но в домовете на богатите семейства се изнасят концерти, дамите се обличат с рокли, изписани специално от Париж, Виена или Букурещ. По-първите къщи обикаля хорът на известния за времето си музикален деец Александър Кръстев, останал в историята на музикалната ни култура. Коледари ходят и по градските къщи. Но трапезата там не е на земята, а на масата. А тя е богато украсена със свещи, бродирани покривки и други празнични красоти. По същото време, пак под европейско влияние, започват да се изпращат и картички. Етнографският музей във Варна пази много от първите коледни картички.

Аз, откакто бях в Япония, вече сърцето ми е заровено там - на входа на летище "Нарита" в Оосака. Искам да живея в град Хирошима или на остров Мияджима, може и в град Химеджи или в град Окаяма (последният град е побратимен с Пловдив!)... В Япония се чувстваш ценен, уважаван и обичан - твърде малко, а всъщност - толкова много... Там навсякъде царят дисциплина, чистота и хората се трудят премного - работят на няколко места, работят и нощем, включително - и у дома си... Там боклукът се събира разделно, а никой не цапа и не изхвърля боклуците си на места, където това не се прави. Ако един японец види боклук, взима го и го изхвърля на определено за това място - в раздела, където му е мястото. Учениците сами чистят училището си. В него се влиза с пантофи. Така е и в музеите, и в храмовете, и в замъците... А в България не живеем в нормална и чиста държава, а живеем в кочина, но "нямаме очи" да видим това, защото сме свикнали с мръсотията и с боклуците, които подритваме, докато ходим по улиците. Ако българин види боклук, пуска още 5 боклука, а вторият след него пуска нови 25 боклука.

Един-единствен голям астероид се е блъснал в Земята преди 65 милиона години и е обрекъл на гибел динозаврите и много други видове животни, твърдят учени от университета на Колумбия-Мисури, САЩ, цитирани от Ройтерс. Новото изследване оборва разпространените в последно време теории, според които нееднократни сблъсъци на астероиди със Земята са причина за изчезването на динозаврите. Анализът на скални седименти, извлечени от пет места на дъното на Атлантическия океан, показва, че масовото унищожение се дължи на един-единствен масивен астероид, обяснява геологът Кен Маклауд, ръководител на изследователския екип. Учените вярват, че преди 65 милиона години, в края на периода креда, 10-километров астероид е ударил Земята и е паднал на мястото, където сега се намира полуостров Юкатан, издълбавайки прочутия кратер Чиксулуб. След сблъсъка е настъпила повсеместна екологична катастрофа и планетата е потънала в дългогодишен мрак. Не само динозаврите, властвали над Земята цели 160 милиона години, били унищожени. Същата съдба сполетяла и огромните морски влечуги като мозазаврите и плезиозаврите, летящите птерозаври, амонитите, обитавали моретата, както и много видове морски планктон. Птиците и бозайниците обаче оцелели. Доказателствата, че един-единствен астероид е виновник за масовото унищожение, се съдържат в скали, датиращи отпреди 65 милиона години. Преди 26 години учени открили висока концентрация на редкия елемент иридий в скалния пласт, чието наличие според тях се дължи на сблъсък с метеорит. Група учени от университета на Принстън, под ръководството на Герта Келер, са предложили конкурентна теория, според която сблъсъкът с астероид, довел до образуването на кратера Чиксулуб, се е случил 300 000 години по-рано и не е причина за масовото унищожение на динозаврите. Келер и колегите й твърдят, че още един или повече сблъсъци са причина за гибелта им, но досега не са намерени кратери, които да свидетелстват в подкрепа на това твърдение. Екипът на Кен Маклауд изследвал скали, извлечени дълбоко под морската повърхност на около 4500 километра от мястото на сблъсъка на полуостров Юкатан. Учените обясняват, че съставът на скалите, намиращи се прекалено близо до кратера, може да е променен от събития, случили се непосредствено след сблъсъка. Прекалено отдалечените скали пък не съдържат достатъчно доказателства за удара. Изследваните от Маклауд и колегите му скални седименти съдържат пласт, който "разказва историята на сблъсъка", но под него и над него няма никакви други следи. Това според специалистите означава, че преди 65 милиона години само един астероид е ударил Земята. http://science.actualno.com/

"Спри да се оплакваш, а действай!" е мотото на проекта Image.BG - онлайн платформа за представяне на оригинални и интересни произведения на български автори, които се отнасят към съвременния образ на България. Проектът с адрес http://www.image.bg/ ще включва артистични проекти и материали в разнообразни медии, като фотография, текст, видео и аудио, които разкриват и коментират различните лица на страната ни. Съдържанието на онлайн платформата ще бъде на български и английски език, а за попълването му ще бъдат обявени текущи покани за участие с проекти и материали, които ще бъдат селектирани от редактора на сайта. В Image.BG може да участва всеки, който иска да сподели своята визия за страната ни. Участието става с попълване на онлайн формата за участие на адрес: http://www.image.bg/ и прикрепяне на демо на проект или на фотографии, филми, авторска музика, есе, разказ, стих - на български и английски език, без ограничение в жанровете и броя на подадените материали. Файлове над 20 mb трябва да бъдат предоставени на CD или DVD, изпратено по пощата или донесено на адрес Сдружение "Интерспейс", ул. "Бенковски" 27, вх. Б, ет. 1, ап. 18, София 1000. Платформата Image.BG предлага два типа участие - с уеб базиран проект или с материали, поместени в блог. Участниците могат да предложат проект, който да има собствен под-домейн от типа <име на проекта.image.bg> и да бъде свързан с основната структура на платформата. Авторите ще могат сами да разработят проект по тема, важна за тях самите и свързана с образа на страната ни. Категориите, с които стартира платформата, са: Light - позитивният поглед към действителността и живота в България - материали, коментиращи актуални процеси и важни аспекти в социалната, политическата, културната и икономическата ситуация в страната ни Dark - позицията на авторите за актуални и болезнени проблеми в сегашната ситуация в България Red - следите от соц миналото на страната ни - носталгични или неносталгични препратки и привички от времето на комунизма Funny - иронични и изпълнени с хумор материали за нелепи или забавни неща в нашата действителност Fake - мястото за материали, разбиващи досегашните клишета и заблуди за страната ни Taste - материали относно нещата, който ни разкриват най-добре като нация - храната, пиенето, празниците, забавленията... типично по български. Участниците могат да предлагат допълнителни категории, в които да бъдат поместени материалите им. Image.BG ще бъде събирателното място за свежи, оригинални и гениални артистични презентации, които показват истинските образи на България. Затова се обръща най-вече към младото поколение на България, което иска да се отърве от призрака на миналото и клишета за страната ни. Най-добрите работи, включени в Image.BG, ще бъдат представяни в серия от изложби, прожекции, концерти, дебати, които ще бъдат организирани в страната и чужбина. Поканата за участие в мултимедийната онлайн платформа Image.BG е текуща. Ако искате обаче да бъдете сред първите, които ще попълнят съдържанието на платформата и попаднат сред представителните събития за старта на проекта, трябва да изпратите вашите материали до 18 декември 2006. Официалният старт на Image.BG ще бъде в края на декември, а съпътстващите го събития ще стартират през януари 2007 и ще продължат през цялата година. Капитал Light

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=5718 Тук ще прочетете доста за берсерките/берсеркерите.

http://vremeto.start.bg/ http://www.weather.com/ http://www.accuweather.com/ http://weather.digsys.bg/ http://weather.meteo.bg/ http://www.cnn.com/WEATHER/ http://www.intellicast.com/ http://weather.yahoo.com/ http://weather.about.com/About_Weather.htm http://www.ecmwf.int/ http://bulgarian.wunderground.com/global/ http://www.met.fsu.edu/ http://www.meteofrance.com/FR/glossaire/index.jsp http://www.phys.uni-sofia.bg/bul/departmen...logy/index.html http://www.bbc.co.uk/weather/ http://www.theweathernetwork.com/ http://pss.bglink.net/ http://adds.aviationweather.noaa.gov/ http://www.climateark.org/ http://www.nesdis.noaa.gov/ http://homepage.ntlworld.com/phqfh1/ http://www.hurricanehunters.com/ http://www.spaceweather.com/ http://www.weather.com/common/welcomepage/world.html http://www.wunderground.com/ http://en.wikipedia.org/wiki/Meteorology/ http://weather.ou.edu/

Хладното оръжие през XXI век се радва на употреба най-вече при битовите скандали. През Средните векове обаче саби, мечове и ножове са били определящият аргумент за изхода на епични сблъсъци. По време на кръстоносните походи преди повече от десет века европейските рицари горчиво изпитват върху себе си разчленяващото тактическо предимство на сарацините - винаги острата като бръснач сабя дамаскиня. През вековете тайната на дамаскинската стомана е загубена и днес можем да съдим за качествата й най-вече от легендите, историческите паметници (запазените остриета на различни арабски принцове по музеите) и научните изследвания. Изследователи от Техническия университет в Дрезден обаче изненадаха света преди седмица, като обявиха, че са преоткрили технологията на дамаскинското стоманолеене. Те застъпват тезата, че става въпрос за своеобразна средновековна нанотехнология. Счита се, че рецептурата за обработка на метали е загубена безвъзвратно някъде през осемнадесети век. Дамаскинските саби носят името на сегашната столица на Сирия, която е била най-големият търговски център за военни стоки по време на кръстоносните походи. Въпреки това се смята, че технологията всъщност произхожда от Индия. Дамаскинските саби притежават няколко отличителни характеристики. Това са оръжия с отлични механични качества. Острието им е по-тънко и по-гъвкаво в сравнение с европейските мечове. Освен това сабята притежава характерна дъговидна форма и е изключително остра. Твърди се, че при продължително използване не само че не се изтъпява, но дори се самозаостря. Легендата твърди, че с един замах сабята може да разреже хвърлена във въздуха копринена кърпа. За целта на изследването си екипът на професор Петер Пауфлер е провел няколко експеримента върху сабя, произведена през XVII век. Тя е изработена от персийския ковач Асад Ула. Германските учени са взели проби от повърхността на историческото острие, след което са ги поставили в солна киселина. Последвалият анализ е установил, че стоманата съдържа не само тънки нишки железен карбид, т.нар. цементит (Fe3C), но и въглеродни нанотръбички. При обработката със солна киселина цементитът се разтваря напълно, но въглеродът остава. След експеримента обаче са установени и цементитни нишки, които не са изчезнали. Тоест учените предполагат, че наличието на въглеродната наноструктура е предпоставка за образуването на цементитните влакна. Характерната дъговидна форма на сабята вероятно се дължи именно на специфичната въглеродна наноструктура. Учените са убедени, че именно въглеродът е и причина за особената острота на меча. Според професор Пауфлер, цитиран от онлайн изданието на списание Der Spiegel, върху повърхността на острието има множество микроскопични зъбчета. Сеченето с дамаскинскаата сабя всъщност прилича повече на рязане с трион, а при всеки удар тези зъбци се заточват сами отново, смята ученият. Индийските майстори металурзи, които са използвали тази технология, са имали специфичен метод за обработка на стоманата, траещ часове и дори дни. След като парчето метал било нагорещявано, ковачът го обработвал до пълното му изстиване, след което веднага го нагорещявал отново. За изработката на меча е използвана специална индийска стомана, наричана wootz. Тя се отличава с особено високо процентно съдържание на въглерод, както и на други химически елементи като манган, кобалт, ванадий, хром и никел. При термичната обработка на метала вероятно възникват химични реакции, които водят до образуването на въглеродната наноструктура. Тук обаче възниква друг потенциален проблем - многото въглерод и цементит вероятно биха довели до понижаване качествата на самата стомана. Учените в Дрезден предполагат, че продължителната обработка на wootz стоманата има за цел да минимизира подобен риск. Рудите за изработването на wootz стоманата са били налични само в Индия и някои от тях са изчерпани през XVIII век. Предполага се, че производството на дамаскински мечове практически изчезва именно поради тази причина. Европейските ковачи не са подозирали за химическите реакции, водещи до особените качества на ориенталските остриета, поради което се опитвали да я пресъздадат по изпитани механични способи. Те комбинирали твърдо с шупливо желязо и тънка и гъвкава стомана, след което се опитвали да наподобят дамаскинскоото острие чрез стократно прегъване, подобно на многолистно тесто. Резултатът са различни по вид и качества мечове. Но не - и саби дамаскини. http://www.capital.bg/

Здравей! Искам да те попитам нещо... Една моя приятелка, която усилено се занимава с астрология, веднъж ми сподели, че съществува раздел в астрологията, свързан с... как да го формулирам... бъдеще в миналото (?!) - става дума за астрологическа "снимка" (?!) на минал исторически момент. Не става дума за откриване на неизвестната дата на някакво събитие по картината на звездното небе. Става дума за някакво сражение, примерно и астрологическа... ммм... прогноза на резултата от сражението, стратегическите възможности на ситуацията, хороскоп на събитието + хороскопи на генералите... Нещо такова... Можеш ли да осветиш малко тази проблематика?

Вечерен час, униформа и бележки за поведение, бррррр... Това са част от новите идеи на хора от образователната система и учителските синдикати за решаване на проблема с детското насилие. Същите тези хора, вероятно са писали заповед РД 57789 от края на 80-те. Тогава социалистическият морал беше в опасност - младежта слушаше метъл, ходеше с вериги, чат-пат си вдигаше косата на гребен, а бездарни чиновници мислеха, че вдигат контрареволюция. За да се защитят от нея, в тогавашното образователно министерство решиха, че трябват униформи, вечерен час и въобще - ученическа полицейщина. Един вид без дънки и Iron Maiden, капитализмът е обречен на неуспех. Пълни глупости. Точно както и сега. През последните дни обществото научи за няколко случая на деца, които жестоко убиват или пребиват други деца. Наистина зловещ проблем, но училището не е основният инструмент той да бъде решен. В училище децата трябва да получат качествено и адекватно на живота образование. Да не лъжат, да не крадат, да не убиват и другите седем неща трябва да са ги научили техните родители. Днешните тийнейджъри са възпитавани в мътните години след 1989, когато много хора мислеха, че заедно със "социалистическия морал" си е отишъл моралът въобще. А част от днешните родители са онези тийнейджъри от началото на прехода, които приеха свободата за свободия. В последвалите години честността, почтеността и спазването на законите се превърнаха в задължителни качества на социалните аутсайдери. Точно обратното - арогантността и способността да нарушаваш закона, изглеждаха на много хора като задължително качество за успех. Доказателството за пълната неадекватност на тази постановка са част от днешните деца, за които да сриташ почти до смърт свой съученик е съвсем в реда на нещата. Решението на въпроса изцяло зависи от родителите. Училището трябва да се занимава с образованието им. В момента обаче те често напълно си разменят ролите и резултатът от това, естествено е уродлив. Заради неадекватното образование родителите трябва да отделят много повече време, усилия и пари, за да са сигурни, че децата им ще получат нещо качествено и като цяло да свършат работата на училището. Училището пък се опитва да свърши работата на родителите. Абсурдно е, нали? в-к "Капитал"

избирателният достъп до властта е предопределен от принадлежност към определен кръг, клуб или друг неформална общност. Колкото по-малко ефективни са механизмите на представителната демокрация, толкова повече властта създава около себе си визия за изключителност. Именно затова едновременно със завръщането на влиянието на религиозните опори в живота на хората нови импулс получиха търсенията, свързани с тайните общества и тяхното влияние върху механизмите на властта. --- Орденът на рицарите-тамплиери (храмовници) в България Орденът е в България вече три години Орденът на тамплиерите в България вече има тригодишна история. Първите ни рицари са посветени в Сърбия. Миналата година страната ни беше провъзгласена за Приорат - самостоятелен клон на Ордена. Членовете на братството са хора от различни социални прослойки с разнообразни професии, основната им цел е да подпомага нуждаещите се и да се бори за религиозна търпимост. Не точно такива са били приоритетите на първите тамплиери, когато бил създаден Орденът през 1128 г. Тогавашните рицари трябвало да бранят със силата на оръжието сигурността на поклонниците в Йерусалим. Освен това давали обет за бедност, целомъдрие и подчинение. Официалното название на организацията "Орден на бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон" идва от мястото на седалището им - Хълма на Храма (оттук идва и името им тамплиери - temple). Орденът е известен с това, че умело съчетавал военното дело с финансови операции. Братството се превърнало в кредитор на много европейски монарси и станало първата банка в историята. На 13 октомври 1307 г. обаче крал Филип IV Хубави дава заповед за ареста на 140 рицари и с това поставя началото на края на Ордена. Успелите да се спасят забягват в Германия, Испания, Португалия и Англия. До края на 2008 г. Орденът на тамплиерите ще изгради у нас луксозен комплекс за възрастни хора до черноморското село Вранино. Сградите ще бъдат разположени на площ от 10 000 кв.м и ще включват басейни, фитнес и медицински център. Комплексът ще включва 7 еднофамилни жилищни сгради, блокчета с 50 жилища, басейни, медицински център, фитнес, ресторант, оградени с парк. Предвиден и строеж на хотел, в който да отсядат близките на постоянните обитатели. Навсякъде ще има приспособления за инвалиди и трудноподвижни хора, съобразени с изискванията на ЕС. "Ще си сътрудничим със социалното министерство за избор на хора, които да бъдат настанени там", споделиха от Ордена. Тамплиерите в България вече са 125, стана ясно, когато бяха ръкоположени нови 35 рицари. Те са последователи на Ордена, чиято история в България започва от 2003 г. В него членуват хора от различни социални кръгове, които са обединени от идеята за развитие на християнството и благотворителността, обясни Румен Ралчев - приор /върховен член/ на тамплиерите у нас. Организацията събра своите привърженици на Трета международна среща в НДК, на която присъстваха над 50 чужденци. Сред тях бяха приорите в Сърбия, Австрия и Гърция. Специално за премиерата на официалната история на рицарите бе дошъл нейният автор - архиварят на Ордена Лео Тис. Не сме кръстоносци, не сме мисионери. По-лесно е да кажа какво не сме. Ние сме християнска хуманитарна организация. Работим и към ООН по проекти за опазване на мира, образование, разпространение на помощи. Имаме и дипломатически функции - при конфликт между хора от различните крила на християнството наша задача е да им напомним, че Господ е един. Работим и с други църкви, мюсюлмански и будистки. Имаме представител в Пакистан, след земетресението там той построи сто хиляди къщи за пострадалите - просто отиде на място и го направи. Такива са целите ни - да строим мостове между културите. Въпреки че част от членовете ни са също масони, ние се интересуваме повече от запазването на мира. За разлика от тях не сме тайна организация, нито сме елитарни. Уважавам ги, но ние сме само 5 хиляди в целия свят и освен от пари имаме нужда от хора с идеи, които правят неща. Исторически това е военизиран орден, 60-65 на сто от членовете ни имат военен или полицейски опит. Точно заради това знаем, че мирът се постига не с насилие, а с градеж. Нямат собствен сайт, засега... --- Обединена велика (масонска) ложа на България http://www.grandlodge-bulgaria.org/ http://www.grandlodge-bulgaria.org/Bulgarian/main_bg.htm --- Лайънс - клубовете в България http://www.lions-bg.com/home/ http://www.lionnet.com/europe_bg.html --- Езотерично християнство, Беинса Дуно, Петър Дънов http://www.beinsadouno.org/in_bg.htm http://www.imadrugpat.org/ --- Българско антропософско общество http://www.aobg.org/ --- Кръгла маса (?!) http://www.rt3plovdiv.org/main.php --- Различни федерации на Светлината и на Мрака http://starwarsbg.org/index.php http://bgjedi.com/ http://www.citadelata.com/ http://www.bgsith.org/ http://padawan.bgjedi.com/ http://jfa.bgjedi.com/

Буренът на детската агресия И всички грешни начини да го изкореним... Какви са Причините за тази тенденция? Мненията тръгват в различни посоки. Публикувано още през 2001 г. изследване на Stanford University твърди, че колкото по-малко децата гледат телевизия или играят електронни игри, толкова по-малко агресивни стават. Според изследване на University of Pennsylvania децата, които гледат много телевизия, са по-склонни да мислят, че светът е подло и опасно място. Наблюдавани са стотина деца преди и след гледане на телевизия. Някои гледат предавания с много актове на насилие, други - такива, в които няма никаква агресия. Изследователите наблюдават огромна разлика между двете групи деца - първите много по-често от вторите удрят връстниците си, изнервят се, ако трябва да чакат нещо, и не се подчиняват на възрастните. Проведено през 2005 г. от Birmingham University проучване установява същата зависимост - насилието в компютърните игри и телевизионните предавания увеличава риска децата да станат агресивни. Публикуваното през тази година изследване на Дмитри Уилямс от University of Illinois обаче твърди, че няма силна връзка между прекарването на часове в играене на електронни игри с много насилие и агресията при децата. "Не казвам, че някои игри не водят до агресия, но казвам, че данните за това все още ги няма", казва Уилямс. Петнадесетгодишният Любомир налага с желязо някакъв човек с противогаз. Играе Half Life в клуб "Матрицата". "Аааа, не, не се бия в училище, казва той и добавя: Това, че на този му пуснах кръв, не значи, че утре ще млатя някой съученик с желязо. Да не съм луд. Тук е друго. И това му е хубавото, че няма последствия." Даниел, на 14, заявява през смях: "Хич не ме провокира да се бия, но ме прави по-пресметлив за няк'ви ситуации. Хайде на бас, че съм развил инстинктите си тук." Камен, също на 14, казва набързо: "Чакай, чакай, сега играя. Шшшт. Не, не се бия и не ме бият. Веднъж нашият отбор искахме да бием другия, дет` ни би на Quake 3, ама не се бихме. Решихме да играем наново. Пак ни биха, тъпаците. Не мисля, че боят на монитора провокира и този на улицата. Онези, дет` се бият, не знаят откъде се включва компютърът." "Компютърните игри са начин да се разтовариш от негативните емоции", казва д-р Александър Хаджигеоргиев, завеждащ психиатрично отделение в Медицинския институт на МВР. "С компютърните игри и филмите ти отреагираш агресията си като с агресивните фантазии и сънища или страшните приказки в детството. Родителят обаче трябва да дава обратна връзка на детето си - "това е наужким, това е лошо, от него ще го заболи", заявява д-р Владимир Сотиров от амбулатория за психично здраве "Адаптация". "Агресията е инструмент за постигане на власт и себеутвърждаване. Хората се раждат с агресивен нагон, а средата е тази, която трябва да ни научи да го управляваме и контролираме. Родителите са значимите хора в живота на едно дете и са базисен модел за подражание. Когато има лошо родителстване, детето няма как да има друг модел на подражание", казва още Сотиров. "Медиите и игрите не са решаващи. Те ще са решаващи само ако липсва основата в семейството", твърди и Анна Жукивская, психолог в център "Надя". "Говорим за демократичните деца. В този период на преход колко родители заминаха, за да работят в чужбина. Оставиха децата си на баби, дядовци... Британският психоаналитик Доналд Уиникът говори за Втората световна война, когато семейството като ядро е разпаднато, защото мъжът е на фронта, майката работи, а децата са оставени или в дом, където временно се грижат за тях, или на баба и дядо. Малко по-късно се наблюдава една антисоциална тенденция при тези деца, на които явно им е липсвала стабилност и сигурност в семейството. Това се наблюдава сега и тук. Поведението на децата днес е всъщност една реакция на липса на любов, на липса на топлина в семейството." Галя Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" развива подобна теза: "След насилие, ирония и сарказъм от страна на родителите, когато са обезценявани и държани в страх, децата също могат да станат агресивни. При мен идват деца, които бягат от училище, крадат, дори без да имат нужда от откраднатото, защото имат конфликт в семейството. Те допълнително нарушават нормите, за да утвърдят себе си." И така - ролята на медиите и игрите във възникването на агресия е спорна; ролята на семейството - безспорна. А сещате ли се за другия фактор, около който специалистите се обединяват? Средата. Средата, в която Деси-Слава пееше: "Бизнесмен си, бате, аз разбрах, не си като другите сиромах. Караш само лъскави коли, возиш само хубави жени"; а "Гумени глави" пригласяха: "Купих си днеска новата бата и исках да я изпробвам на някой в главата. В училището гадно на чина си седях и новата бухалка под чина си държах. Започна тогава кошмарният час, за решителен бой вече бях готов аз. А новата даскалка се направи на тарикатка, разбих главата тогава на тази скапана патка." "В обществото се демонстрира, че агресията е успешен модел на поведение. И това дава своя плод. Проблем е и концепцията за налагането на индивида на всяка цена, която съвременното общество пропагандира. Когато липсва активната роля на родителя и коригиращите ценности на обществото, отделната личност следва примитивните модели "трябва да победя, трябва да се реализирам на всяка цена". Съвременните деца са чужди на оценъчния модел, на избора, основан на морални категории "добро - лошо", казва Валери Илиев, инспектор в детска педагогическа стая към 7-о РПУ в София. "Днешните деца са се родили в едно индивидуалистично общество, в което всеки спасява себе си и самите родители възпитават това - "недей да гледаш другите, ти сам гледай да се оправиш". Духовната криза, за която като че ли не се говори толкова, колкото за социалната и икономическата криза, е изключително дълбока. Подмяната на истинските ценности - каквито са любовта, приятелството, семейството, и налагането на чалга ценностите, е разрушително", твърди Анна Жукивская от център "Надя". И сега - най-неясната част от пъзела. Какви да са мерките за преодоляване на агресията у децата. Ако оставим нещата в ръцете на министерството на образованието и синдиката на българските учители, отговорът е тоталитарни. От СБУ и Национален съюз "Безопасност и охрана" в началото на седмицата предложиха да се въведе вечерен час за учениците до 16 години; както и "да се организират" детски дискотеки, на които да присъстват родителите и представители на органите на реда. Министърът на образованието Даниел Вълчев пък обяви, че в министерството разсъждават над възможността отново да върнат оценката по поведение. Сред по-добрите попадения на МОН влизат поръчването на серия социологически проучвания по темата за агресията сред децата и организирането на кръгла маса, за да бъдат обсъдени методи за справяне с проблема. А всъщност работата срещу агресията на децата трябва да стартира не от МОН или от СБУ, а от семейството. И не децата трябва да се променят първо, а родителите. Които освен по-обичащи и внимателни трябва малко повече да се стараят да разбират децата си (точно обратния случай вижте на стр. 36). И преди да искаме от децата да бъдат други, всички ние трябва да станем други. Както казва Валери Илиев: "Трябва да се култивират ценности в съвременното общество. Когато успехът оправдава несъобразяването с морала - това значи, че обществото, а и институциите, продукт на състоянието на това общество, са в криза." Kingsize го описват добре: "Всичките пари, всичкото злато беше в нас, мисълта за парите ни крепеше в този час, защото нашите мечти са невъзможни без пари, а за да имаш пари, в на`ща банда се включи." вестник "Капитал" ---

Христо Монов, психолог Когато приех да напиша материал за влиянието на феминизацията на учителската професия върху личностното развитие на учениците, в паметта ми изплува един много ярък спомен отпреди двайсетина години. Бях с група мои студенти на стаж в една базова детска градина, току-що построена, с модерна архитектура и прекрасна актова зала, от която можеше да се види целия двор на обединеното детско заведение. Присъствахме на подготовката на тържеството по случай 8 март. Децата бяха от последната група, между пет и половина и шест и половина години и както може да се предположи, с голям ентусиазъм и старание подготвяха тържеството за Деня на мама. Но изведнъж настъпи хаос. Всички деца се спуснаха към прозорците и започнаха да крещят: "Чичо Пешо, чичо Пешо". Оказа се, че през двора минава парнаджията на градината, с леко "къдрава походка", защото в този ранен следобед беше взел обичайната си доза гроздова. И въпреки това неговата поява беше събитие за децата. Една от учителките се оплака, че "всеки път, когато минава през двора или идва в занималните, децата му обръщат повече внимание, отколкото на нас, учителите". След това анализирахме този случай на семинар с моите студенти и бяхме единодушни, че въпреки професионалния си статус, вида и навиците си чичо Пешо е единственият мъж в градината и интересът на децата към него отразява естествената потребност не само на тази, а на всички ученически възрасти да се срещат в ежедневието си и с мъже. Това, че сме мъже и жени, предполага и фундаментална разлика и в моделите на поведение. Никой не се ражда със зададени образци на поведение, те се усвояват и колкото са по-разнообразни образците, толкова е по-голяма възможността детето да избира и да има една по-богата репертоарна решетка от роли, т.е да бъде по-адаптивно и по-успешно. За съжаление в детската градина и училището децата попадат в среда, която е тотално феминизирана. Такава е световната тенденция, това не е проблем само в България. За България цифрите са следните: жените са 63,1% от работещите в средното образование срещу 36,9% мъже, които са главно в средното училище, техникумите и специалните училища. Незначителен е техният брой в основното училище, където жените учители са около 90%. Наблюдава се тенденция за намаляване на броя мъже учители като съотношението през 1990-1991 година е било на един мъж учител - 6,29 жени, а през 1997-1998 година на един учител са се падали 8,65 учителки. В настоящия момент съотношението е може би 1:10. Именно тази тенденция е тревожна, защото тя показва бягството на мъжете от учителската професия. И това не е случайно. Социалният статус и заплащането на професията прави невъзможно един учител да подсигурява дори екзистенц-минимума на своето семейство. Получава се един парадокс: мъжът учител не може да реализира "мъжкия тип поведение" - отговорно да се грижи за семейството си и затова бяга от училище, а учениците: и момчета, и момичета нямат в училище образци на мъжки тип поведение. Като знаем на какво ниво е семейното функциониране в България, много често децата са лишени от такъв тип поведение и в семейството и тогава те удовлетворяват тази своя потребност чрез намиране на тези образци на други места: в медиите, във филмите, на улицата, в градския фолклор. Трябва ли да се учудваме тогава, че много често децата ни не знаят как да реагират в сложни ситуации, които всеки ден животът им поставя за разрешаване. Именно там трябва да търсим причините за бума на насилие в училище. Агресията е най-първичният и елементарен поведенчески механизъм за адаптация и попаднали в сложна ситуация, лишени от достатъчно жизнен опит и по-сложни модели на поведение, българските деца реагират първично, агресивно и импулсивно. Много често в моята практика съм чувал обяснения от рода: "Постъпих така, защото така правят всички", или пък: "Той и баща ми, така се отнася с мен и майка ми", и т.н. Често е обяснението: "Искам да приличам на…" и обикновено това на са екшън герои, поп-фолк идоли или известни спортисти, но много често - кварталната мутра. Казано накратко, достъпните образци на мъжко поведение. И почти никога не съм чувал: "Искам да приличам на моя учител", защото него, учителя, просто го няма в училище. Не е сега времето да анализираме причините за това, но в последните 60 години нежеланието на мъжете да се насочват към учителската професия е факт. По-важно е да видим има ли начини за спиране и преобръщане на тази тенденция. Да погледнем традицията и миналото. До 40-те години на двадесети век мъжете са били болшинство от учителите в България, особено в прогимназията и гимназията. Със закон в пограничните територии са назначавани само мъже за учители, а на неомъжените жени не е разрешавано да преподават в средния и горен курс. И сега някои страни се опитват да решат законодателно проблема, като определят процента на мъже в училище. Например в Япония 70% от учителите в началното училище са мъже. През 80-те години в Западна Европа чрез специални закони се гарантираха привилегии на мъжете учители: по-високо, понякога в пъти заплащане, по-ниски учебни нормативи, по-добри възможности за кариерно развитие и др. Но и това не доведе до решаване на проблема с феминизацията на учителската професия. Преди една година Дружеството на психолозите в България поде инициативата "Училището - по-добро място за децата ни". Нейната основна цел е да се подобри психологическото обслужване на образованието, като в центъра му застанат потребностите на децата ни и добрите социални практики за тяхното удовлетворяване, а основна потребност е и изграждането на половата идентичност и формирането на психичния пол. Ние не сме просто мъже и жени. Жените са жени, защото те са по-емоционално отзивчиви, загрижени, даряващи живот и топлина. Мъжете са мъже, ако са отговорни, способни да вземат и отстояват решения, защитаващи себе си и семейството си. Може ли училището да е онова пространство, в което момчетата и момичетата да формират тези качества на своя психичен пол. Моят отговор е: да, въпреки отсъствието на мъжете от учителската професия. Другите помагащи професии от психолози, социални работници, педагогически съветници, гражданския сектор и общността могат да компенсират тази липса, но затова трябва да изградим в себе си като общество разбирането, че училището не е просто място, където децата ни ходят просто да научават нещо, а институция, призвана да обезпечи цялостното им психично развитие. Дошло е време ясно и точно да определим училището като национален приоритет и да сме в него и при децата ни във всички наши социални качества и роли, а не да ходим там от родителска среща на родителска среща. В колко училища и класове училищните настоятелства организираха съвместно с ръководството обсъждане на проблема с детското насилие? Сигурно се броят на пръстите на едната ръка тези случаи. А сред родителите има хора, които са специалисти или пък са известни и успели хора, които със своя авторитет могат да дадат на децата и подрастващите успешни решения на проблема. Колко са училищата, които потърсиха специализирани организации от гражданския сектор за индивидуална или групова работа с насилниците и с жертвите? Пак единици. Къде е Българската православна църква и другите религиозни институции в този момент? И тях ги няма в училище, по-скоро ги интересува дали ще има часове по вероизповедание. Още един учебен час не гарантира в никакъв случай превръщането на религиозните норми в норми на поведение. Но срещата на децата с авторитетни свещеници, приети от общността, може да им даде липсващите образци на поведение. Да не говорим за медиите. Не е достатъчно да пишеш на първа страница за фрапиращи случаи на насилие и да затормозяваш и без това затормозеното ни обществено съзнание. Колко бяха авторитетните журналисти, които отидоха в българското училище да поговорят за тези неща? Не се сещам за такъв случай. Уж тръгнах от един периферен за образованието проблем- феминизацията на учителската професия, а стигнах до същностните и злободневни проблеми на образованието. Така е, защото нещата са взаимно обвързани и тази обвързаност се предопределя от законите на психичното развитие. За да растат децата ни като психично здрави, интегрирани и успешни личности, е необходима здрава, пълноценна и богата на поведенчески образци и модели среда. вестник "Сега" --- Все повече момичета в европейските страни се оказват замесени в различни актове на насилие. От няколко месеца насам Италия си задава въпроси за причините, които стоят зад насилието във френските предградия от миналата есен. Идеята на италианските власти е да избегнат същите грешки в областта на интегрирането и провежданата политика в градовете и не на последно място да не се допуска създаването на гета. Наскоро в Милано бе разбита банда на латиноамерикански малолетни, в която момичета съвсем не са играели второстепенна роля. За разпределяне на територия от известно време воювали перуанска и еквадорска банди, но миналата седмица полицията извърши 18 ареста. Нито едно от класическите престъпления не било чуждо на тези банди, но още по-тревожното е, че в редиците им имало и много момичета, повечето от които били избягали от семействата си и не отстъпвали по жестокост на момчетата. От общо 44 малолетни смятани официално за изчезнали през 2004 в Милано 12 са били екводорци и този факт привлякъл вниманието на полицейските следователи. За да се финансират бандите зачестявали престъпленията, а всяка една групировка се стремяла да контролира своя територия. В Германия, където 20 % от извършителите на насилие са младежи едно от всеки десет нападения е дело на момиче. Властите в Кьолн са осъзнали, че това явление е на път да се превърне в тенденция и полагат грижи да се справят с него. Усилията се насочват основно към училището, където децата се формират като личности. Учителите споделят, че зачестяват случаите на насилие от страна на момичетата, които често се оказват и с оръжие в себе си. Тревожното, според данните на полицията е, че насилието започва да се проявява във все по-ранна възраст – около 10 години. Най-активната възраст обаче за момичета си остава между 13 и 16-17 години. Най-невинните случаи на насилие от страна на момичета са разправии заради момчета – когато някое момче изоставя приятелката си заради друга. Лошото обаче е, че насилие от страна на момичета се проявява и извън училището. Според германската полиция причините за тези прояви в повечето случаи са едни и същи – почти винаги става дума за завист, засегната чест или ревност. Детските психолози са категорични, че през последните години се наблюдава промяна в реакциите при случаите на ревност. Докато преди време момичетата са отивали да плачат, то днес много от тях прибягват до физическа разправа със съперничките. Наблюдава се и солидарна подкрепа между отделни групи на етническа основа. Така например групи момичета от турски произход се изправят срещу друга група от африкански произход. В Кьолн ръководствата на различните училища работят заедно за справяне с проблемите на детското насилие и в частност с насилието от страна на момичета. Преди две години обществото ни беше разтърсено от убийството на 14-годишно момиче от Пловдив. Зад нечовешкия акт се оказа, че стоят двете нейни приятелки на същата възраст. Двете момичета се признаха за виновни и посочиха като мотив за извършеното от тях престъпление факта, че убитата била “център на внимание и се правела на интересна”, както и че „им крадяла гаджетата”. Момичето било по-чаровно и по-харесвано от тях и това се превърнало в причина отношенията на иначе неразделните приятелки да се обтегнат. Убийството било планирано месец преди да бъде осъществено. Пред съда двете момичета са заявили разкаяние, но според присъствали в залата поведението им е било изключително хладнокръвно, без сянка на съжаление. Ревност, предизвикана от момчешки интерес, е изведеният мотив за престъплението. Основният фактор за формиране на агресия сред учениците е гледане на филми със сцени на насилие. Това сочи извод на изследване от 2001 година на Института по психология към МВР, направено сред педагози, ученици и полицейски служители. Не само момичетата проявават агресия и насилие, но и момчетата. Има десетки примери, сред които също и най-тежкото- убийство. Такъв случай имаше в Перник, където момче ликвидира свой съученик. Според социологическо проучване на Агенцията за социални проучвания и анализи ПРЕВИС КОНСУЛТ насилието сред децата все повече се превръща в средство за социална реализация. То се мисли като важен механизъм за разширяване на социално пространство и присвояване на по-висок социален статус. Най-често споменавани мотиви за насилствения акт са: набавяне на пари, обогатяване (32%); власт, доминиране и надмощие (28%); заемане на по-престижно място в груповата йерархия (22%); отмъщение за прегрешения (10%); житейска безизходица, безперспективност (8%). Основна констатация на изследването е, че насилието е навлязло трайно в нашия живот. Привикнали сме с по-"меките" му форми. Реагираме на най-крайните му прояви. Доминиращото мнение е, че детската престъпност е остър симптом за много сериозни неблагополучия в обществото. Радио France Internationale --- Темата за деструктивните нагласи и прояви на младите хора в училище и въобще в по-широк план в нашето общество, на която беше посветена срещата на Светия Синод с интелектуалци и писатели, е свързана за съжаление с тенденциите на огрубяване и даже ожесточаване на нравите не само сред подрастващото поколение в България. Тази тема напоследък все повече тревожи обществото, защото се наблюдава ескалация на проявите на агресия и насилие сред учениците и затова подобна дискусия е изключително наложителна и навременна, ако не даже и закъсняла. В света, който ни заобикаля и в който, все по-динамично, но сякаш и все по-тревожно, живеем, се сблъскваме с най-различни прояви на груба агресия и все по-уродливи форми на насилие. Понякога ни се струва, че проявите на арогантност, безпардонност и неуважение, водещи до грубо физическо или друг тип - вербално, психическо или сексуално насилие, се превръщат вече в съзнателен стил на поведение и начин за "справяне със стреса", за разрешаване на вътрешни психологически терзания или освобождаване на комплекси или в "ефективно средство" за разрешаване на междуличностни конфликти. Да преминеш от словесното общуване към грубите и арогантни форми на агресивно поведение и насилие е вече сякаш една съвсем съзнателно и рационално възприета стратегия за постигане на целите и домогванията в живота. Стратегия, която от възрастните се предава като модел на повение и преминава върху децата, които неукрепнали в своето духовно и нравствено съзнание, имитират механично или прилагат без задръжки този стил на поведение в отношенията си с връстниците. Случаите, например, на убийства на български ученици, извършени от техни съученици и връстници през първите месеци на 2004 г., които потресоха и шокираха всички, още повече засилиха това тревожно усещане в обществото. Оттогава журналисти, медии, специалисти психолози, падагози и даже психиатри, се опитват да проникнат и да разгадаят скритите механизми на този феномен. Една важна, и може би интересна за специалистите, подробност и особеност при тези случаи се очертава още на пръв поглед и при най-беглия сравнителен анализ на отделните прояви на насилие, проявено от ученици или в училище. В особеностите на тези прояви на агресия изпъква на първо място, че при повечето случаи извършителите и авторите на деянията са момичета в тийнейджърска възраст, които са мотивирани и движени в своите постъпки от особени антипатии към жертвите, примесени със завист, ревност, конкурентно съревнование или стремеж за самоутвърждаване и демостриране на превъзходство, чрез опити за доминиране и унижение на по-слабите. При един от случаите, твърде показателно и симптоматично, присъства и допълващия ефект от употребата на марихуана, което подсилва психологическото въздействие за прекрачване на общоприетите норми на поведение и отприщва нездравите - от психологическа и духовно-нравствена гледна точка, приумици на патологичното въображение за прилагането на особено унизителни и ексцентрични методи на мъчение спрямо жертвата и подигравателно отношение, уронващи честта и достойнството на личността. Всичко това прави картината пълна и до болка позната, но макар и обществото вече да свиква със всичко това, тенденциите, които се крият под повърхността си остават тревожни и обезпокоителни за педагозите, учителите, родителите и представителите на социалните и образователни институции, работещи с деца и младежи. Прекъснати ли са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства? Каква е функцията на училището - само да образова или и да възпитава? Съгласни ли са и способни ли са учителите да се нагърбват и с възпитателни функции в тяхната работа или предпочитат да не се намесват в тази област от изключителен приоритет на семейството? Къде е мястото в тези отношения на Църквата като духовна, просветна и религиозна институция, призвана да бъде стожер на морала в обществото? На всички тези въпроси все още самите възрастни нямат отговор, а кризата на ценностите, която продължава в нашето общество се отразява и на разпадането на авторитета на споменатите институции и на невъзможността да се намери ясен, приемлив и работещ отговор на посочените въпроси. И до като умните се наумуват децата растат под въздействието на улицата и масовата култура и прилагат в поведението си най-тиражираните образци за "успешно" поведение. Преди всичко не бива да забравяме, че обществената среда в която израстват младите хора днес е много силно заредена с проявите и фактите на насилие. Това е все още среда и неприветлива картина на груби мафиотски сблъсъци и перманентни убийства, разчистване на сметки и ганстерски войни на фона на почти пълно безсилие на обществото и на държавните политически институции и правоохранителни органи да реагират адекватно на тези явления и да се справят с организираното насилие и престъпност. В общественото пространство и медиите се наслагва усещането, че обществените институции и държавни органи, призвани да подържат реда и законите в страната, са по-слаби и неефективни в битката с престъпността и изпитват сериозно затруднение и безсилие да се справят с организираната престъпност и насилието; да наложат с инструментариума, с който разполагат, върховенството на закона и уважението към обществените морални норми над престъпния произвол и законите на саморазправата. Това системно и неконтролируемо насилие на макросоциално равнище оказва много силно и сериозно ерозиращо въздействие и на микросоциално ниво – то предопределя моделите за грубо и насилническо поведение в междуличностните отношения и култивира определени стереотипи и модели на поведение в съзнанието на младите хора и подрастващите. Постоянното демонстриране в социален план, че грубият е по-силен, че наглият успява, че в света и обществото цари грубата арогантна сила и може да успее в живота само този, който дръзко, решително и смело нарушава общоприетите норми и правила се отразява трайно върху формирането на съзнанието на подрастващите и въздейства върху тяхното възпитание. Така се формират трайни нагласи, които имат когнитивен, емоционален и волеви елемент - те са едновременно светогледни стереотипи, особена чувствителност и модел за подражание и поведение. Пред очертаната картина от факти и симптоматични явления, които се свързват в ясно изразена тревожна и възходяща тенденция всички ние продължаваме да се питаме – къде са корените на този изблик на насилие и агресия спрямо другия, проявявани от ученици и млади хора днес в нашето общество? Защо и как се стига до подобно драстично неуважение към човека и незачитане на елементарното му лично достойнство и дори до хладнокръвно погазване на изконното му и ненакърнимо право на живот? Как така сред толкова млади и необременени все още от живота хора - неугнетени и непотиснати от трудните и неразрешими понякога житейски ситуации, етични дилеми и морални проблеми, покълва такава воля за насилие и жажда за агресивно доминиране над другия? А може би те твърде рано попиват агресията от заобикалящата ги среда, усещат липсата на правила и безсилието да се спазват те в обществото и се възползват от сивата зона на безразличието, апатията и безотговорността, които създават морален хаос и липса на устойчиви правила? Усещат духовната криза на ценности и морални норми в обществото, раздвоението на възрастните и безсилието им да им покажат положителен модел за справяне с житейските проблеми и предизвикателства на живота. Така по лесно избират да следват закона на грубата сила и да се справят в живота според правото на силния, а не чрез силата на правото? При някои от тях, безспорно, агресията е и защитен механизъм – обратната на пасивността и апатията форма за справяне със стреса и проблемите на възрастовото развитие, личностното израстване и социализацията. Всичко това ни показва, че за духовното израстване и развитие на младите хора отговорността преди всичко е на възрастните - на родителите, на обществото, на институциите на училището и медиите и атмосферата, която създават възрастните хора в тях. Уродливите и грозни картини на детското насилие в училище са духовните плодове на безсилието на възрастните и на обществото като цяло да живеят според елементарните морални норми и да демонстрират успешни модели на този нормален и почтен живот, които да са приемливи и за техните деца. За всичко това сме отговорни и даже виновни всички ние. Както някога Достоевски беше казал това:"Всеки е отговорен за всичко пред всекиго!" Европа копнее за нашата сакрална, мистична страна като българи. Това каза пред репортер на Агенция “Фокус” доц. Божидар Андонов, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. “Oт първи януари в Европейския съюз ще влязат над 30 млн. православни християни. Европа иска да знае как да приема тези православни християни-като събратя или като хора, които отричат друговерците”, посочи Андонов. Според него е недопустимо децата да остават без религиозно образование и категорично трябва да бъде въведено вероучение в училищата. По думите на Андонов така децата ще опознаят и другите вероизповедания и ще успеят да се впишат по-успешно в многообразието от вероизповедания в ЕС. “Ако децата започнат да изучават вероизповедание в училищата, ескалацията на детското насилие ще намалее”, бе категоричен Андонов. Той обясни още, че една от причините за ескалиращото детско насилие е нефункционирането на четириъгълника училище, семейство, църква и общество. Андонов обяви, че с благословията на Св. Синод ще бъде създаде фондация “Свети Панталейном” с идеална цел да бъдат учредени неделни училища, в които децата да изучават религия. “Искаме на направим религиозното обучение на два фронта-в храмовете и в училищата”, допълни Андонов. http://www.dveri.bg/ --- Училищният двор вече не е онова весело и безгрижно място, където срещаш приятели за цял живот. Сега в училище децата се бият със столове... Cлучаите на насилие в българското училище има само през последните дни. Близко е до ума тогава, че има нещо гнило в образователната ни система. Министърът на образованието Даниел Вълчев започна да говори за наказания, с които да вкара учениците в правия път. Според него обаче не е важно да има строги санкции, а правила, които да се спазват стриктно. Но дали тези мерки ще дадат някакъв резултат? Дали те ще накарат учениците да ходят по-често на училище, да имат респект от учителите и да не се бият помежду си? Насилието е последната капка, която прелива чашата на безредието в училищата. Често срещани гледки са пушещи ученици пред школските двери, но и в самите школа, пиенето на алкохол по време на час, а вече даже и стриптийз в училищния коридор. Колкото и да са строги санкциите, едва ли ще дадат резултат. Дори и след като стана ясно, че ще се спират детските надбавки на семейства, чиито деца са отсъствали повечко от училище, малчуганите не се втурнаха към класните стаи. Същото е и със забраната да се продават алкохол и цигари на малолетни. Малък експеримент е достатъчен да видите как се спазва забраната. Да, затова ако трябва да се въвеждат санкции, то те трябва да бъдат строги. Най- голямата грешка би била да седнем и да оправдаваме децата, защото ако всеки път им прощаваме никога няма да си вземат поука. Като за начало се заговори за скенери и камери, които да пазят децата в училище. Заговори се за връщане на оценките за поведение, за вечерен час. Но за техниката се искат пари, които образователното министерство няма, а и като цяло няма особеното желание. Дали ако се въведат все пак в училищата такива мерки няма ли да децата да се почувстват като в затвор и да се чувстват потиснати от постоянното присъствие на полицаи и охранители. Нещата трябва да бъдат така изпипани, че децата ни да са спокойни. Но в крайна сметка тяхната безопастност е на първо място и е по-добре да са живи и здрави и малко притеснени от някои забрани, отколкото с разбити глави. Наред с тези мерки обаче е хубаво да се поговори за проблемите на децата със специалисти - психолози и социални работници. Няколко случаи на насилие в българското училище има само през последните дни. И трябва да си признаем едно - нещата не винаги са били такива. Няма ги вече училищните униформи, оценките за поведение и т.н. И въпреки че и те си имат отрицателни страни, все пак караха учениците да залягат над уроците, а не да да се бият в час по английски. Тогава все още е учителят е разполагал с необходимия авторитет, за да не допуска подобни волности от страна на учениците. Но сега извън училище детето е объркано - и в обществото като цяло, и в семейството. Това го прави по-лесно ранимо в училище и оттук - по-агресивно. Но какво се е променило? Как сме допуснали да се стигне чак до тук? В кого да търсим вината? Дали в родителите, дали в учителите или в цялата ни действителност? И кой на кого ще прехвърли вината? Родителите много често оставят на заден план децата и разчитат, че училището ще реши всички техни проблеми. Учителите пък се оплакват от възпитанието в семейството. Ключът може би се крие в това, че децата се възпитават в едно общество, в което насилието е ежедневие - насилие вкъщи, по телевизията, компютърните игри и т.н. При децата се наблюдават същите причини, които се наблюдават в цялото общество - детското, училищното, семейното насилие са едни от формите на общуване, които са се настанили в ежедневието ни. Каквито родителите, такива и децата. Нали помните поговорката за крушката и опашката й. http://www.actualno.com/ ---