ISTORIK

60 висши учебни заведения в цяла Европа ще бъдат включени в проекта. Ще бъдат ангажирани около 3000 преподаватели и 45 000 студенти.

http://crowdsourcingweek.com/get-started/csw-global-2014/ Конференция, посветена на краудсорсинга

Стратегията и тактиката са основите, върху които се "построява" победата и в отделното сражение, и в цялата военна кампания. Тоест, смятам ги за еднакво важни елементи на военното планиране.

Земята може да се смята (счита, схваща, определя) като правителствена собственост (собственост на / принадлежаща на правителството), от която се получават (от която то - правителството - получава) бюджетни приходи.

Същност на военната доктрина Военната доктрина е идеологическата основа за цялата военна и политическа дейност на държавата. Военната доктрина е неотменна част от концепцията за национална сигурност. Отделните аспекти на военната доктрина се формират и варират в зависимост от изповядваната или застъпваната идеология, (гео)политика, социалноикономическата система на страната, нивото на развитие на производителните сили, новите научни постижения и технологии и естеството на очакваната война. Военната доктрина трябва да предвиди система за действия при всички възможни опасности пред държавата, да даде оценка и прогноза за характера на военните конфликти, в които можем да бъдем въвлечени. Документът трябва да каже и каква армия ни е нужна - като численост, структура и въоръжение. Военната доктрина на България ще представлява система от официално възприети от правителството, президента и военното ръководство на Генералния щаб принципи за предотвратяване въвличането на страната във военни конфликти; подготовка на въоръжените сили и страната за отбрана; сътрудничество с международната демократична общност в опазването на мира и укрепване на сигурността, подготовка на въоръжените сили за интегриране в европейските и евроатлантическите структури за сигурност; използване на въоръжените сили за отбрана на националната територия, защита на живота и собствеността на българските граждани и гарантиране на държавния суверинитет. Накратко: Военната доктрина е или настъпателна, или отбранителна. --- Военната стратегия се отнася до планирането и ръководенето на военните кампании, движението и разположението на силите и заблуждаването на противника.Карл фон Клаузевиц, определя военната стратегия като „използване на сражението за спечелване на войната.”. Много военни стратези са се опитали да сведат военната стратегия до набор от принципи. Стратегията е главната съставна част на военното изкуство и обхваща теорията и практиката за осигуряване на военната безопасност на държавата. Стратегията е област на висшето военно-политическо ръководство, върховното командване и висшите щабове. Стратегията определя дали да търсим съюзници и кои да бъдат те. Стратегията определя също така и кои противникови крепости да се превземат приоритетно. Дали да се превземе първо столицата. Дали да се превземат първо по-големите градове и крепости. Дали първо да не се превземат малките градове и крепости, а по-големите да останат като острови в морето от превзети твърдини. --- Тактиката пък определя мястото и начина на бойното използване на всеки от родовете войски, в зависимост от неговите тактически и технически възможности. Всеки вид въоръжени сили има своя специфична обща тактика и тактика на родовете войски. Тактиката определя по какъв начин да бъде превзета всяка крепост поотделно. Дали де се щурмува веднага. Или да се отклони реката, за да останат хората в нея без вода. Дали да се пристъпи към дълга обсада. Дали пък да не се подкопаят стените или да се потърси таен вход... Дали командващият обсадителите да покани на дуел командващият крепостния гарнизон. И дали единият да не постави засада, за всеки случай...

Ето една тема, посветена на "Стратегикон"-а на византийския император Маврикий. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4538

http://megavselena.com/vylshebna-palka-za-svryhestestveni-sili-otkriha-v-siriya/

Проспериращите нации имат: - независими медии, - развито гражданско общество, - безкомпромисна, респектираща и ефективна правосъдна система, - свободна пазарна икономика.

Да не забравяме към кого са адресирани посланията в тази книга - към американците! „Бедните държави са бедни, защото властимащите вземат лоши и вредни решения, които пораждат бедност. А този факт произтича от начина, по който си взаимодействат политическите и икономическите институции. Политическите институции, които са достатъчно централизирани и плуралистични, наричаме "инклузивни политически институции". Когато липсва едното или другото от тези две условия, наричаме институциите "екстрактивни политически институции".” Малката изненада, че екстрактивните политически институции доминират човешката история авторите на книгата компенсират с извода, че те са могли да предизвикат растеж, но за съжаление - нетраен. Авторите дават данни, които потвърждават гледната им точка, че институциите стоят в основата на развитието на цивилизацията, а не - обратното. Зависимостта от миналото създава предпоставки една институционализирана практика, без значение - добра или лоша, да се запази дълго време. В историята обаче съществуват критични моменти, които разклащат обичайните практики, които дадено общество следва. Големи събития като кризи, революции, войни, епидемии, дават повод на държавите да преориентират политическите си устройства. Нищо изненадващо, разбира се. Въпросът е, как преди няколко века някои държави излизат от омагьосания кръг на екстрактивните институции и започват да развиват инклузивни такива, което довежда до Индустриалната революция и до колонизацията на огромни части от планетата. А една от важните причини за това се оказва… чумната епидемия. Според Джефри Сакс авторите представят доста опростена картина за историята: добрите политическите и икономически институции ще се подкрепят взаимно и растежът е осигурен. Сакс дава примери с Прусия в началото на XIX век, Япония по времето на епохата Мейджи (Вижте темата на Радо!) и Южна Корея след Корейската война, които ни представят случаи за важни икономически реформи и растеж в авторитарни държави. Въпреки че Южна Корея днес е демократична държава с напреднала пазарна икономика, самата пазарна икономика всъщност се развива по времето на диктатора Парк Чун-хи. Днес дори авторитарен Китай се опитва да подкрепя иновациите на своята територия и не се задоволява единствено с копирането на западни технологии. Главната критика на Сакс е в редукционизма на теорията на Аджемоглу и Робинсън. Въпреки че Сакс се съгласява с важността на институциите, той не ги превръща в единственият значим фактор: културата, географията също са от значение. Светът е значително по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. (Книгите на А. Тойнби и Ф. Фернандес-Арместо са добро допълнение към тази книга.) Съдейки написаното в книгата от висотата на нашата си камбанария, управлението и управляващите наистина са страшно важни. Нашите "опълченци" в парламента, бранещи привилегиите си да крадат безнаказано, би трябвало рано или късно да се усетят, че ако правят повече неща за общия просперитет на нацията, ще има повече за крадене. Но това пък ще застраши властта им, разбира се. А какъв по-добър стимул нищо да не се променя има от запазването на властта на всяка цена?

A парите за мегаломанските проекти ще потънат в царичината дупка. Или - в нечии джобове, естествено - на "наши хора" от средите на управляващите или на обкръжението им.

https://timeheroes.org/

Не става дума толкова за русофили, колкото - за рублофили.

Колкото до филма "Троя", той е като един голям пъзел с множество липсващи елементи. Заради липсващите елементи, картината на пъзела изглежда като бомбардирана. Ако зрителят не познава в детайли гръцката митология, много трудно би се ориентирал в това, кой кой е сред древногръцките богове и герои и за какво се бори.

Българин и японец разглеждат вишневите дървета в един японски град. Българинът задава на японеца следния въпрос: "Колко тона сладко от вишни произвежда Япония годишно?", а японецът едва не припада от изненада. Българинът на свой ред също едва не припада от изненада, когато японецът много тактично му обяснява, че японците не ядат вишните, а тези дървета имат само декоративно значение.

Някои казват, че бидейки част от Османската империя, ние сме спечелили огромен пазар на три континента - Европа, Азия, Африка.

За Пловдив съм чел, че е градът на 300-та лева. Толкова били масовите заплати. Не знам доколко е вярно.

Краудсорсингът буквално е използване на ресурса на тълпата. Тази практика е същата като аутсорсинга, но изпълнителят на услугата вече не е конкретен човек - фрийленсър, а - тълпата. Проектите се обявяват публично за доброволци и всеки може да се включи. Компанията-възложител може да обяви някаква награда, обвързана с постигнатите резултати - заплащане, предметна награда, грамота, а може компенсацията да бъде и само морална (работа за чест, слава и лично удовлетворение). По правило, паричното възнаграждение при краудсорсинга е малко. В мрежата много често тази практика се използва за решаването на даден проблем от самите потребители на продукт, сайт или услуга, предоставяни от някоя компания. В сравнение с аутсорсинга, при краудсорсинга задачите се делегират не само на професионалисти, а - и на аматьори. Залага се на колективното познание. Процесът е по-евтин и по-бърз. Разновидности: 1. Crowdvoting – буквално „гласуване на тълпата”. В най-общи лини хората се призовават от компанията да дадат предложенията си за някакъв продукт, услуга, дизайн, снимка и т. н. Направените предложения се подлагат на гласуване и предложението, което спечели най много гласове, се използва от компанията. 2. Crowdwisdom или „мъдростта на тълпата”, е вид краудсорсинг, при който се използват знанията на всички потребители на даден сайт. Такива са сайтовете Wikipedia, iStockPhoto, Българска наука и т.н. 3. Microwork – буквално „микроработа”. Тази разновидност на краудсорсинга е платформа, която се използва от компаниите да възлагат мъничка част от по-голям проект в мрежата. Това са малки задачки, които се налага да бъдат изпълнени от хора, а не - от компютри. Заплащането е символично. 4. Inducement Prize Contests са конкурси, които предлагат парични награди за идеи и достижения, най-вече - в областта на технологиите. Често използват платформи в Интернет, които улесняват участниците и дават възможност за дискусии. 5. Crowdfunding - набиране на стартов капитал за започване на някакъв бизнес проект, за снимане на филм, за издаване на книга или на музикален CD. За благотворителност... За срок от около два месеца трябва да се достигне необходимата сума или дарените пари се връщат на дарителите. Типичен пример за краудсорсинг е Wikipedia – онлайн енциклопедията, чието съдържание се попълва и редактира от доброволци. Друг пример е онлайн чекирането, което авиокомпаниите предлагат на клиентите си. Медиите използват краудсорсинга като дават възможност на зрителите или на читателите си да се изявяват като репортери или да коментират новините и да генерират ново съдържание. Краудсорсингът се използва и за генериране на идеи. Често компаниите се обръщат към клиентите си с молба да споделят свои идеи за дизайн, слоган, лого или нов продукт.

А защо да не пуснем теми за науката в различните исторически периоди? Например - за алхимията... Как научните достижения навлизат във военното дело... От друга страна, интересна тема може да се пусне за научно-техническото разузнаване, известно и като индустриален шпионаж.

Сугестопедията е метод на преподаване.

Може би трябва да се пуснат теми за най-младите - децата, за да бъдат привлечени и те към науката. Може и в сайта да се направи интерактивна секция - с тестове, игри, филмчета и др.

Да, би могло да се направи нова тема. Въпреки това, аз ще ти отговоря тук. Не знам какво мислят по въпроса колегите, затова споделям само своето собствено мнение. Първо, зависи какви са разбиранията ти за наука. Има различни видове науки. Най-общо те може да се класифицират така: природни, социални, хуманитарни, инженерно-приложни, формални. Интердисциплинарни. Псевдонауки. Въпросът е, кои науки включваш и не включваш в понятието (в разбирането си за) наука. Кое смяташ за научно, ненаучно и лъженаучно (псевдонаучно). Второ, зависи с каква и коя наука се занимаваш. Едни научни дейности ще извършват археологът и историкът, други - астрономът и математикът, трети - лекарят или хирургът, още по-други - лингвистът и литераторът. И така - нататък. Дейностите, свързани с науката, могат да бъдат твърде разнообразни - научни наблюдения, изследвания и научни експерименти, формиране на научни хипотези, проверяване на хипотезите, преподаване, оценяване (с това се занимава доцимологията), писане на статии и монографии, организиране и провеждане на научни форуми (конгреси, симпозиуми, семинари, панаири на науката, научни кафенета и др.), издаване на научна литература и периодика, създаване на научна библиотека или книжарница, създаване на онлайн научен блог, сайт, форум... От края на миналия век се говори и за нови видове туризъм - образователен, научен... Става дума за образователния междууниверситетски обмен на студентите, за обмяната на преподаватели между университетите, за образованието на чуждестранните студенти.

Щял да струва около 1000 лв (с вкл. ДДС).

Ако бихме имали пари, бихме могли да направим една форумна лаборатория, да се сдобием със суперкомпютър и да развиваме физиката, биологията, медицината, химията, биохимията и др. науки. С пари и баба може. Въпросът е какво може да се направи при липса на финансиране. Например - да се участва в проекти, да се получи финансиране и така нататък.

Български учени участват в мисия за улавяне на боклук в Космоса Само след шест години пространството около нашата планета може да е задръстено от отпадъци и да прилича по-скоро на сметище, отколкото на Космос. Това показват проучванията на Руската агенция за космически изследвания, откъдето алармират, че това налага да се вземат спешни мерки още сега, съобщава БНТ. По данни на НАСА в момента в Космоса има поне 500 000 обекта с размер над 1 см. Това са части от трети степени на ракети и изразходвали ресурса си спътници, обяснява доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания и технологии. Неизползваемите отломки може да повредят сега действащите спътници, съществува и реална опасност да навлязат и в атмосферата. Отломките се движат със скорост 28 000 километра в час и могат да нанесат непоправими щети както на изкуствените сателити, така и на Международната космическа станция. В същото време в тези отпадъци се съдържат много ценни и скъпи метали, които биха могли повторно да се използват, подчертава проф. Гаро Мардиросян. За да помогнат за почистването на космическия отпадък, български учени разработват система за наблюдение и маркиране на замърсените участъци. Изстрелването на първия изкуствен спътник през 1957 г. слага началото на космическата надпревара между САЩ и Русия. Едва ли някой си е давал сметка тогава, че пет десетилетия по-късно земната орбита ще заприлича на сметище. Само като пример спътникът "България 1300", който България изстреля през 1981 г., вече е изразходил ресурса си, но ако ние не го свалим на Земята и не изгори в атмосферата, той ще стои като ненужна отломка в орбитата около 550 години. Мисия "улавяне на боклук в Космоса" Първата мисия за улавяне на боклук е планирана за 2020 г. Дотогава екип от учени, сред които и българи, ще се опитва да предпазва летателните апарати, само че от Земята. Доцент Стоев отговаря за малка група изследователи, които ще наблюдават движението на космическия боклук от станция в околностите на Стара Загора. Данните им ще помагат, за да се насочват летателните апарати в морето от боклук. Учените трябва да започнат работа тази есен, а първите резултати се очакват в края на годината. http://www.dnevnik.bg/

Обаче в нашенската Уикипедия някои писатели използват немалко информации от нашия форум и от нашите статии наготово. Копи пейст. Дискусиите във форума не водели до нищо... А до какво трябва да доведат, според теб? Ако двама души имат по една ябълка и си ги разменят, всеки от тях ще има отново по една ябълка. Но, ако двамата имат по една идея, след като обменят идеите си, всеки от тях ще има по две идеи. Тази роля на форума - да събира хора, които обменят мисли и идеи, никак не е малка.