ISTORIK

Списъкът може да бъде разгледан тук. http://resursi.blogspot.com/p/scopus.html Acta Medica Bulgarica Active 0.146 0.179^ Acta Physiologica et Pharmacologica Bulgarica - Inactive Acta Zoologica Bulgarica, Active 0.000 Advanced Studies in Theoretical Physics, Active 0.228 0.626^ Akusherstvo i Ginekologiia 0,104 Anaesthesiology and Intensive Care, Active 0.100 0.000 Applied Mathematical Sciences, Active 0.236 0,671^ Archaeologica Bulgarica, Active 0124^ Asklepii: bolgaro-sovetskii ezhegodnik istorii i teorii meditsiny - Inactive Balkan Journal of Medical Genetics, Active 0.103 0.052 Biomedical Reviews, Active 0,110 0.103 Biotechnology and Biotechnological Equipment, Active 0.217 0.323^ Bulgarian Chemical Communications, Active 0.140 0.290^ Bulgarian Historical Review, Active 0.100 0.000 Bulgarian Journal of Agricultural Science, Active 0.214 0.308^ Bulgarian Medicine - Inactive Chemistry, Active 0.187 0.580^ Clinical and Transfusion Haematology, Active 0.101 0.025 Clinical Application of Immunology - Inactive 0.000 Comptes Rendus - Academie Bulgarie des Sciences, Active 0.201 0.380^ Cybernetics and Information Technologies, Active 0.101 0.100 Doklady Bolgarskoi akademii nauk - Inactive Eksperimentalna Medicina i Morfologiya, Inactive Endokrinologya, Active 0.100 0.000 Epitheorese Klinikes Farmakologias kai Farmakokinetikes, Active 0.100 0.012 EJTR (European Journal of Tourism Research) Active 0.259 0.526^ Farmatsija 0.000 Fizikalna Kurortna i Rekhabilitatsionna Meditsina, Inactive Folia Medica, Active 0.138 0.000 General Medicine, Active 0.100 0.000 Geochimija, Mineralogija i Petrologija, Inactive Geologica Balcanica, Inactive Ikonomicheski Izsledvania, Active 0.100 0.073 Internal Diseases, Inactive International Journal Bioautomotion 0.000 International Journal of Mathematical Analysis, Active 0,180 0.318 Journal of the Balkan Tribological Association, Active 0.200 0.255 Journal of Environmental Protection and Ecology, Active 0.201 0.549 Journal of Geometry and Symmetry in Physics 0.438 0.708 Khigiena i Zdraveopazvane - Inactive Khirurgiia - Inactive Kurortologiya i Fizioterapiya - Inactive Molekuliarna meditsina = Molecular medicine / Nauchno sdruzhenie 'Molekuliarna meditsina' - Inactive Nauchni trudove na Meditsinskata akademiia Vǔlko Chervenkov - Inactive Nauchni trudove na Visshiia meditsinski institut, Sofiia - Inactive Nephrology, Dialysis and Transplantation, Active 0.101 0.051 Nephrology, Hemodialysis and Transplantation - Inactive Nevrologija Psikhiatrija I Nevrokhirurgija - Inactive Ortopediya i Travmatologiya - Inactive Oxidation Communications, Active 0.140 0.141 Pediatriya, Active 0.100 0.000 Problemi na Geografijata, Inactive Problemi na Geografijata na NR. Balgarija - Inactive Problemi na Khigienata - Inactive Problemi na Pnevmologiyata i Ftiziatriyata - Inactive Problems of Infectious and Parasitic Diseases, Active 0.104 0.062 Propagation of Ornamental Plants, Active 0,206 0.310^ Rentgenologiya i Radiologiya, Active 0.100 0.000 Review of Clinical Pharmacology and Pharmacokinetics, International Edition, Active 0.102 0.121 Revmatologiia, Active 0.000 Savremenna Medicina, Inactive Silva Balcanica, active 0.162 0,916^ Tekstil i Obleklo, Inactive 0.000 Textilat, Inactive 0.000 Tekstilna Promishlenost, Inactive ZooKeys, Active 0,504 1.087^

Или пък Веселин Топалов ще играе шахмат срещу този супер компютър!

На суперкомпютъра в БАН Blizzard Entertainment и Square Enix ще разработват играта Diablo IV.

Българската академия на науките (БАН) ще има собствен суперкомпютър, който струва 3 300 000 лв. без ДДС. Това става ясно от справка в европейския регистър на обществените поръчки TED. Машината е втората по рода си в България - страната вече разполага с подобно свръхмощно устройство, което се стопанисва от държавната изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) и се помещава в сградата на гърба на централната софийска поща. Учените в БАН, както и Софийският, Техническият и Медицинският университет в столицата имат достъп до първия български суперкомпютър от купуването му преди седем години. За момента от академията на науките отказаха да отговорят на въпроси за нуждата от нов суперкомпютър при наличието на друг такъв. Причината е, че "все още се договарят точните условия с изпълнителите на поръчката". От институцията не дават и подробности за това откъде идва бюджетът на проекта, както и колко ще струва неговата поддръжка и кой ще поеме този разход, но обещаха повече подробности в бъдеще. Новият суперкомпютър ще бъде инсталиран в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. От обществената поръчка личи, че той е предназначен както за учените в различните институти на академията, така и за "основните университети в България" и ще подкрепя дейността на "високотехнологични малки и средни предприятия, ИТ компании и софтуерни фирми". Подобно на първата такава машина идеята е мощният компютър да се използва за "обработка и анализ на много големи масиви от данни; виртуален дизайн на нови продукти, оценка на потребителските им качества и създаване на технологии за тяхното производство". Знаем също, че проектът включва доставката на водно охлаждане и "непрекъснато електрозахранване" (UPS), които липсват на първия компютър с такава мощност, с който разполага държавата. Засега е ясно, че т.нар. многофункционален компютърен комплекс ще бъде доставен на БАН от "Hewlett-Packard България" и "Сиенсис" АД, които са се обединили в консорциума "Ейч Пи Енд Си България". Обединението е единственият участник в обществената поръчка. От БАН обаче са решили да не прекратяват процедурата въпреки липсата на конкуренция. От институцията не са били и задължени да я спрат, тъй като Законът за обществените поръчки не задължава конкурсите да бъдат спирани, когато на тях се е явил един участник. В проекта ще участват още две фирми подизпълнители. "Стемо" ООД ще отговаря за "дейностите софтуер за обработка, управление и съхраняване на неструктурирани данни за 128 GB", а "Лирекс БГ" ООД ще достави и монтира водното охлаждане и UPS захранването на системата. България купи първия си суперкомпютър - Blue Gene на IBM, без търг и на цена от 5 400 000 лв. по време на управлението на Сергей Станишев през 2008 г. Машината се състои от два двуметрови модула и работи с общо 8192 микропроцесора, които обработват данни със скорост от 23.42 трилиона операции в секунда (аналогична на изчислителната мощ на 2 500 персонални компютъра). За първите четири години от експлоатацията му в него бяха вложени допълнителни 1 500 000 лв. - само месечната сметка за ток, която генерира този вид хардуер, е около 13 000 лв. Машината се използва от учени (общо около 100 на брой), сред които доц. д-р Леандър Литов, който се занимава с физика на елементарните частици и провежда опити в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Предназначението на суперкомпютрите е решаването на комплексни проблеми. Те могат да имат и практично приложение за гражданите - например анализ на пътния трафик в реално време, защита на банкови транзакции или прогноза на метеорологичните условия. България е първата страна в региона, която се сдоби с подобна изчислителна мощ. Опитът от първите седем години на суперкомпютъра обаче показва, че той се използва предимно за специализирани академични изследвания, много от които в начална фаза. В интервю за в."Капитал" доц. д-р. Красимир Георгиев от Института по паралелна обработка на информацията на БАН си обяснява бавния ход на проектите около суперкомпютъра с липсата на достатъчно млади хора, които да се интересуват от това. Според условията на новия проект вторият суперкомпютър трябва да работи и в услуга на високотехнологичните малки и средни предприятия, което би го отличило от неговия предшественик и би могло да е от реална полза на развитието на иновации в България. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/01/18/2455800_ban_kupuva_superkompjutur_za_33_mlnlv/?ref=komentirano24

Типичният български учител е жена на 47 години. Преподавателите у нас са средно с 4 години по-възрастни от колегите си по света, сочи международното проучване за преподаване и учене TALIS. То е направено сред учители и училищни директори от различни държави не само в Европа, като всяка от тях участва с извадка от около 20 учители от 200 училища, избрани на случаен принцип. Анкетираните са общо около 100 000. От проучването става ясно, че учителите ни може да са по-възрастни, но пък школските ни директори са по-млади с година от колегите си. Феминизацията сред учителите у нас е огромна - 81 на сто от преподавателите са жени срещу 68% в другите държави. В България обаче 100% от учителите са висшисти срещу 90% за останалите страни. По-голям е и броят на учителите, които са завършили педагогическо образование. В същото време средният стаж на един български учител е с пет години по-дълъг, отколкото на неговите колеги в другите държави. Синдикатите отдавна алармират, че учителското съсловие у нас застарява и в близките 10 -15 години ще бъдат оголени много работни места. В същото време обаче българските даскали преподават на по-малки паралелки, отколкото колегите им в Европа. Любопитно е също, че преподавателите у нас хабят по-малко време за бумащина и за налагане на ред и дисциплина в класните стаи, въпреки оплакванията им в тази посока. Според проучването те отделят 4% от времето си за административна работа и оправяне на документацията, докато в чужбина за това се хаби двойно повече време - 8%. Като цяло от проучването излиза, че родните даскали отделят най-много време за преподаване, въпреки съмнителните резултати на възпитаниците им на финала. Колегите им от Европа обаче прекарват повече време в планиране на уроците си и на това, което ще покажат пред своите ученици в класната стая. Сериозно разминаване обаче има в данните за това, колко учители участват в допълнителни обучения. Много се говори, че у нас нищожен процент от преподавателите се включват в курсове, защото това не е обвързано нито със заплащането им, нито с кариерното им израстване. Оказва се обаче, че въпреки всичко участието на нашите преподаватели в допълнителни обучения е по-високо от средното за TALIS. Общо 49% са участвали в някакви форми на обучение, независимо далиса организирани от неправителствени организации или от МОН. Проучването показва също, че около половината от директорите на училища в чужбина са мъже, докато у нас мениджмънтът на школата е поверен предимно на жени. Под 1/3 от училищните директори са мъже, като средната им възраст е 51 години. Те имат по-дълъг директорски стаж, но по-кратка практика като учители. От проучването става ясно обаче, че явно в повечето страни няма ограничение на директорските мандати, за което у нас усилено се настоява. У нас 92% от школските шефове влизат и в класната стая. Копирано от standartnews.com

присъединихме се към... ?

Аааа! Хайде да организираме научна екскурзия до там и да се запознаем с тях! Ако се покажат пред нашата делегация, де. Ако не ги видим, можем да кажем, че те не са искали да се открият пред нас или, че са се скрили много добре, а не - че не са там. :-) Хм!, излиза, че територията на страната се намира над цяла приказна вселена, пълна със съкровища и легендарни създания, които са живи и днес! Там - някъде в Средната земя - има бял и черен овен (с помощта на които юнакът от народните приказки се премества от Горната на Долната земя), змейове и змеици, златни ябълки... А жените?! Сигурно са най-красивите и най-мъдрите в цялата позната нам Вселена! А къде се намира кладенецът, по който се слиза в Долната земя? Това интервюираният премълчава. Колко жалко!

За да не пропуснем някое важно и интересно събитие! http://en.wikipedia.org/wiki/2015_in_science http://en.wikipedia.org/wiki/Category:2015_in_science http://www.sciencebg.net/bg/ http://cognitivesciencesociety.org/conference2015/index.html http://www.nature.com/natureevents/science/events?search[q]=bulgaria&commit=Search+events&search[starting_at]=January+12%2C+2015&search[order]=date http://omicsonline.org/international-scientific-conferences/scientific-international-conferences-2015.php http://www.nature.com/natureevents/science/events http://www.ucsf.edu/news/2014/12/121901/top-trends-health-and-science-2015 http://www.globaleventslist.elsevier.com/events/#/filterYears=2015&disciplineIds=&specialtyIds=&continentCodes=&countryCodes= http://sgmeet.com/aslo/granada2015/ http://www.frontiersinpolymerscience.com/ http://efic.kenes.com/ http://www.wcpt.org/congress/update http://www.wehc2015.org/ http://www.cish.org/EN/congres/ http://www.ichschina2015.org/cms/ http://www.iahr2015.org/iahr/index.html http://www.5icch.org/ http://www.sabf.org.ar/conference/about https://www.dur.ac.uk/archaeology/conferences/current/ukas/ http://www.archaeologists.net/conference/2015info https://www.waset.org/conference/2015/09/singapore/ICAS http://www.smh-hq.org/conf/cfp.html И сега, може би - най-интересните! http://www.academia.edu/7891690/The_25th_Annual_Theoretical_Roman_Archaeology_Conference_Leicester_-_Call_for_Sessions https://oxfordbyzantinesociety.wordpress.com/international-graduate-conference-2015/

Науката през 2014 г. или 2014 г. в науката http://en.wikipedia.org/wiki/2014_in_science

В статията се цитират следните примери: "Изследователи от държави, които представят лъвския пай от предпечатните текстове в архива на arXiv - САЩ, Канада и малък брой индустриални държави в Европа и Азия - са склонни да изплагиатстват значително по-рядко, в сравнение с изследователи на други места. Например, 20,43% (38 от 186) от авторите, които подават документи от България, попадат в списъка на плагиаторите. Над осем пъти по-малък от техният дял е делът на авторите от Нова Зеландия - 2,42% (5 от 207). В Япония плагиаторите са 5,65% (269 от 4759), в сравнение с 15,60% (164 от 1054) от страна на Иран."

Някои премъдри глАви са пълни с твърде много "духовност", натрупана от алкохолните изпарения. Само да напомня, че авторката на първото прелюбопитно четивце беше банната оттук твърде отдавна. Щото писанията й са пропити с повече "духовност" (каквото и да значи това!), отколкото - с научност. С други думи - псевдонаучни са.

Достъпът до качествени научни ресурси е неразделна част от научната инфраструктура за развитието на науката и технологиите. Отчитайки огромната роля на актуалната научна информация, настояваме да бъде продължен националният лиценз за базите данни ScienceDirect и Scopus и МОН да осигури възможности за подпомагане научната и академична общност. Зaщото: - над 90% от достъпите до базите данни досега са извършени от страна на БАН и на СУ. - 33% от българските учени цитират статии от периодичните издания на Elsevier. - 29% от цитатите си българските учени получават от издания на Elsevier. - 21% от изследователите ни публикуват в рецензираните списания на Elsevier и това е най-големия чужд издател на българските учени. Науката се извършва едновременно във всички държави в света (без значение дали са малки или големи) и би било огромна грешка, ако ние сами се изключим от този процес. Вечната песен „няма пари“ се изтърка отдавна. Всички виждаме как държавата ежедневно пилее огромни количества пари за безсмислени неща. Закриването на достъпа до базите данни Science Direct и Scopus в България би било най-красноречиво доказателство за пълното невежество на управляващите по отношение на начина, по който се развива съвременната наука! Ето и самата петиция: http://www.peticiq.com/sciencedirect --- ScienceDirect http://www.sciencedirect.com/ Scopus https://www.scopus.com/customer/authenticate/loginfull.url Ръководство за употреба на тези ресурси http://www.files.sciverse.com/documents/pdf/Elsevier_ScienceDirect_User_Guide_Bulgarian.pdf

На мен ми се ходи до Le Mont Saint Michel. https://www.google.bg/search?q=le+mont+saint+michel&biw=1280&bih=644&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=3SitVI2-GM2P7Aag84CgAg&ved=0CAYQ_AUoAQ

Ето някои книги, които прочетох през 2014 г. и които приятно ме изненадаха (може би не всички са издадени през 2014 г.!). Подредбата е хаотична. - Възвишение - Милен Русков - Векът на цар Самуил - Пламен Павлов - Тайното оръжие на Третия райх - Ханс-Улрих фон Кранц - Български работи - Иво Сиромахов - България - военният трофей на Сталин - Георги Боздуганов - 50 места, които (трябва) да посетите в България през 2015 г. - авт. колектив - Българската история в 100 личности - авт. кол. (Иван Кънчев, Ивомир Колев, Марио Мишев) - Предателите на Левски - Росен Янков - Кой уби Ботев - Стефан Влахов - Поредицата "Старобългарски загадки" (Зад маската на дявола, Убий императора, Жълтата кутия, Кръв по снега, Главата на хана) - Николай Пенчев - Другата история на България - Тома Биков - Кан Тервел - кошмарът на халифата - Емил Димитров - Капка кръв за вампира - Галина Златарева - В търсене на средновековното време - наравният път на българите (VII - XV век) - Христо Матанов - Конспирацията "хазара" - Димитър Герганов Да не си помислите, че само тези книги съм прочел през изминалата година! Четох много книги, но не съм си водил статистика за бройката. Аз не чета книгите за брой, не ги трупам на килограми и на метри.

Американски учени са изчислили, че до 2115 г. от съществуващите на Земята над 6000 езика ще изчезнат повече от 5000, съобщава БТА ,като се позовава на "Уолстрийт джърнъл". Според специалистите този проблем се дължи на това, че по-малките етнически и езикови групи са подложени на въздействието на големите общности и с времето приемат тяхната култура, а също - и езика им. В същото време някои развити общества, като например японското, ще запазят своя език. Изследователите са уверени, че подобни процеси са се случвали през цялата история на човечеството. А сега като катализатор действат набиращите скорост процеси на глобализацията. --- През 2005 г. броят на езиците в света е бил изчислен на почти 7000, по-точно - на 6912. Според различни източници говорещите български език, днешните носители на езика, сме около 6 800 000 - 9 000 000 - 12 000 000 д., разпространени из целия свят. Езиците имат свой живот и постоянно се променят. Измирането на езици не е ново явление. Около 50% до 90% от общия брой езици са обречени на изчезване към 2100 - 2115 г. Сред тях например са арагонски, навахо и коро (този език се говори в някои малки територии в североизточна Индия). Изчезването на подобни езици няма да нанесе физическа вреда на човечеството, но ще пострадат науката, изкуството и културното многообразие. Ще изчезнат и някои жестомимични езици. Най-много езици са застрашени от изчезване в Централен и Източен Сибир, Северна Австралия, Централна и Южна Америка и др. ЮНЕСКО работи с пет нива на езикова застрашеност: - "безопасен" (Говори се от децата и извън дома), - "уязвим" (не се говори от децата извън дома), - "определено застрашен" (децата не го говорят), - "сериозно застрашен" (говори се само от най-старите поколения), - "критично застрашен" (говорен само от няколко членове на най-старото поколение, често се използва като допълнителен език, използва се рядко или го владее само последният му носител). Използва се и алтернативна схема на класификация на езиците: - "безопасен", ако децата ще го говорят след 100 години; - "застрашен", ако децата няма да го говорят след 100 години (приблизително 60-80% от езиците попадат в тази категория); - "умиращ", ако децата не го говорят сега. Застрашен език е език, който е изложен на риск от отпадане от употреба като неговите говорители измират или преминават към употреба на друг език. Загуба на език се случва, когато езикът вече няма свои носители (хора, които го говорят и пишат на него), и се превръща в "мъртъв език". Ако в крайна сметка никой не използва даден език, той се превръща в "изчезнал/изгаснал език". Въпреки че езици са изчезвали през цялата човешка история, в момента езици изчезват с ускорени темпове поради процесите на глобализация и поради неоколониализъм, при който икономически мощни езици доминират над други езици. По-разпространени официални езици доминират над по-малко разпространени езици и това е причината най-малко разпространените официални езици в крайна сметка да изчезнат. Други причини, поради които изчезват езици са: природни бедствия, болести, глад, война, геноцид, политически репресии, социално-икономическа/политическа/културна маргинализация на носителите на езика, неграмотност... За да запазят езиците от изчезване, лингвистите правят три неща: - документират ги, - съживяват ги, като разширяват количеството на носителите им (на използващите ги), - поддържат ги да не изчезнат, поддържайки техните носители. Ето списък на езиците, които са (били) говорени от своя последен известен носител: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_last_known_speakers_of_languages Ето списък на изчезващите езици по региони: http://en.wikipedia.org/wiki/Lists_of_endangered_languages

Аз бих искал да гледам филм по книгите от поредицата "Сага за войната на разлома". За онези, които не са чели нищо по тази тема: „Сага за войната на разлома“ е поредица в жанр епично фентъзи (меч и магия). Поредицата се състои от шест книги и е написана от Реймънд Фийст. Първите две части, „Чиракът на магьосника“ и „Майстор магьосник“ първоначално са издадени като самостоятелен роман. Действието в последните два романа, „Принц на кръвта“ и „Кралският корсар“, започва близо две десетилетия след събитията в третия роман и на английски те са издадени като дилогия със заглавие „Krondor's Sons“ (Синовете на Крондор). Сагата разкрива света Мидкемия, който е нападнат от войнствени пришълци от света Келеуан. Историята за Мидкемия е продължена в тетралогията "Войната на студенокръвните". Романите от „Сага за войната на разлома“ са: - Чиракът на магьосника (Magician: Apprentice, 1986. През 1982 е издаден като част от романа „Magician“.) - Майстор магьосник (Magician: Master, 1983. През 1982 е издаден като част от романа „Magician“.) - Сребротрън (Silverthorn, 1985) - Мрак над Сетанон (A Darkness at Sethanon, 1986) - Принц на кръвта (Prince of the Blood, 1989) - Кралският корсар (The King's Buccaneer, 1992)

Ето списък на български византолози: - Димитър Ангелов - Георги Бакалов - Иван Дуйчев - Василка Тъпкова-Заимова - Христо Матанов - Петър Ников - Васил Гюзелев Списъкът не е изчерпателен.

Чудя се дали ще има нови филми от тази поредица (може и да са извън книгите вече, а - по хрумвания на режисьорите)?

Константин 5 (Константин Пет) изглежда визуално и звучи като Ванко 1 (Ванко Едно). Поредността на владетелите се пише с римски цифри. Константин V, Луи XIV, Петър I - ето го коректният начин за записване. Вековете също се пишат с римски цифри. (XXI-ви век, XIV-ти в.) Месеците - също, макар че все по-често вече се изписват с арабски цифри. (Датата може да се изпише и като 29.V.1453 г., и като 29.05.1453 г. )

Малко уточнение... Българският термин е "византология". Идва от френски - byzantologie или английски - byzantology. Oттук, ученият, занимаващ се с византология, се нарича "византолог". А термините "византинистика" и "византиноведение" са руски. Оттук, ученият, занимаващ се с Византия, се нарича византинист или византиновед. --- Византологията (византинистиката, византиноведението) е интердисциплинарен клон на хуманитарните науки, чийто предмет на изследване са историята, културата, религията, изкуството, науката, икономиката, политиката и военното дело на Византийската империя. За основател на дисциплината се счита немският филолог Йеронимус Волф - ренесансов хуманист, комуто дължим и днешното популярно име на Източната Римска империя - Византия или Византийска империя. Византологията намира последователи още през XVI век и извън границите на Свещената Римска империя - сред ренесансовите творци и изследователи в Холандия и Италия.

Приемаме онова, което ни подсказва нашата, хм... "научна интуиция"... :-)

Не, някакви от Мека - "Кибер армия на Средния Изток". Хакнали са доста български сайтове, между другото. Действат от средата на юли 2014 г., като хакват сайтове из целия свят.

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена. Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми. Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление. Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави. Дерастежът не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята. Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия. Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще. Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление. Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост. Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни). Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди. В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса. Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като: - намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата); - постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие); - прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели; - влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество. - възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване); - Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата значително се увеличава. - Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата. - Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм). - От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло. - Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води. - Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд. - Свеждане до минимум на производството на отпадъци. - Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно. - Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство. Ето петте стъпки в правилната посока: - намаляване на консумацията; (reduce) - поправяне на това, което вече имаме; (repair) - повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse) - рециклиране на старото в ново, (recycle) - възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine). Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци. Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили. Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо. Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото. Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък. Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти. Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване? Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас! Неделин Бояджиев По материали от: http://en.wikipedia.org/wiki/Degrowth http://fr.wikipedia.org/wiki/D%C3%A9croissance_%28%C3%A9conomie%29 http://clubfordegrowth.org/ http://leipzig.degrowth.org/en/ http://www.degrowth.org/ https://degrowthcanada.wordpress.com/intro/ http://summerschool2014.degrowth.net/ http://blogs.worldwatch.org/sustainableprosperity/wp-content/uploads/2012/04/SOW12_chap_2.pdf http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Fsustainableprosperity%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F03%2Fdegrowth-desazkundea-flickr.gif&imgrefurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Ftransformingcultures%2Fthe-club-for-degrowth%2F&h=488&w=400&tbnid=Wbwf68OY26JfbM%3A&zoom=1&docid=DfFANq9gbjWNkM&ei=0--KVIboL-SeywP6qoCADg&tbm=isch&ved=0CCcQMygIMAg&iact=rc&uact=3&dur=378&page=1&start=0&ndsp=15 http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Fsustainableprosperity%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F03%2FdegrowthVsGrowth-Desazkundea.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Fsustainableprosperity%2Fresources%2Fclubfordegrowth%2F&h=796&w=800&tbnid=qedQN7XTvNbx1M%3A&zoom=1&docid=wz4Sn8SJPbQpnM&ei=0--KVIboL-SeywP6qoCADg&tbm=isch&ved=0CCUQMygGMAY&iact=rc&uact=3&dur=626&page=1&start=0&ndsp=15 http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fdegrowth.weebly.com%2Fuploads%2F1%2F2%2F6%2F3%2F12634328%2F4144454_orig.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fdegrowth.weebly.com%2F&h=566&w=1100&tbnid=jUD-BkH3llWl5M%3A&zoom=1&docid=fcYUaba99yYpNM&ei=0--KVIboL-SeywP6qoCADg&tbm=isch&ved=0CCEQMygCMAI&iact=rc&uact=3&dur=570&page=1&start=0&ndsp=15 http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Ftheoverthinker.org%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F10%2Flemmings.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Ftheoverthinker.org%2Fdegrowth-getting-to-the-root-of-the-climate-crisis-part-2%2F&h=400&w=569&tbnid=iLZ2Y4ySnP7vuM%3A&zoom=1&docid=bjCWYZZMAw9sEM&ei=C_GKVIP2NabB7gbZ64DgBg&tbm=isch&ved=0CDIQMygqMCo4ZA&iact=rc&uact=3&dur=406&page=8&start=137&ndsp=20

Министерството на образованието и науката е публикувало на сайта си проект на Наредба за изменение на Наредба № 3 от 2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Промяната е свързана с учебния час по учебния предмет „Физическо възпитание и спорт“. Според проекта за изменение на наредбата учебният час по учебния предмет „Физическо възпитание и спорт“, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито, се включва в изискванията за откриване на работно място по чл. 4 от наредбата. Според чл. 8 от действащата в момента наредба учебният час по учебния предмет „Физическо възпитание и спорт“, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито, не се включва в изискванията за откриване на работно място по чл. 4 и с него се допълва нормата за преподавателска работа. Според проекта за изменение на наредбата когато учебните часове са недостатъчни за откриване на работно място учебният час може да се възлага над минималната норма задължителна преподавателска работа на педагогическия персонал, който отговаря на изискванията за заемате на учителска длъжност по учебния предмет „Физическо възпитание и спорт“. Бележки, становища и предложения по проекта на постановление могат да бъдат изпращани в МОН към дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ до 17.12.2014 г.

Pub quiz - този вид викторина се провежда в кръчма или в бар. Тези събития се наричат още quiz night (нощна викторина), trivia night (нощ на любопитните факти) и table quiz (трапезна викторина) и могат да се провеждат и в други формати. Това е интелектуално забавление за хора от всички възрасти. Все пак, не бива да се забравя, че чрез пъб викторини се привличат клиенти на дадена кръчма или на даден бар, които традиционно не идват там в определени дни. Кръчмарската викторина е модерен пример за кръчмарска игра. Такива състезания се организират всяка седмица и започват във вечерно време. Куизът се провежда от човек от персонала на заведението или от външен експерт, който влиза в ролята на quizmaster (модератор) и задава въпросите. Той раздава на отборите химикалки и листове с въпроси или листове с тестове или пък - само празни листове, на които всеки отбор да записва своите отговори. Някои заведения изискват някаква скромна такса за участие от всеки член на отбор, която после бива раздадена като награда на "отбора на най-знаещите". Другаде се задоволяват с това, което клиентите консумират като храни и напитки. Колкото по-дълго се играе играта (а тя изисква да й се отдадат няколко часа свободно време!), толкова клиентите на заведението, играещи и наблюдаващи куиза, консумират повече храни и напитки! Идеята възниква през 1976 г. Шарън Бърнс и Том Портър заедно организират викторини в кръчми, бирарии и барове предимно в северната част на Англия, като представят своите викторини като маркетингова стратегия, която трябва да вкара в питейните заведенния стари и нови клиенти в слабите дни. Идеята е викторина с въпроси да допълни поомръзнали забавления като танците, билярда и дартса. Инициаторите редовно изпращат въпросите си за играта в кръчмите, в които се организират куизове, а след това систематизират резултатите от игрите и формират рейтинга на отборите. Само в първата кръчма се създават 32 отбора, които се състезават помежду си! Скоро броят на отборите в страната нараства до над 10 000, които играят редовно всяка седмица. През 1986 г. двамата новатори са наградени за това, че са създали "най-ефективния бизнес през последното десетилетие". Проучване, проведено през 2009 г. преброява 22 445 викторини, които се провеждат ежеседмично в цяла Великобритания. За сравнение, по същото време в САЩ се провеждат едва 2000 такива викторини седмично. Първите организатори на пъб куиз в България са служители на Британския съвет (British Counsil), които популяризират играта у нас в края на 2001 г. Въпросите може да са от всяка област на познанието. Може да се вземат от книги, посветени на телевизионни викторини от типа на "Минута е много", "Стани богат", "Какво? Къде?, Кога?", "Това го знае всяко хлапе"... Въпросите може да бъдат определени от персонала на заведението, или пък - от доброволци измежду състезателите. В последния случай, доброволците заслужават да бъдат възнаградени от заведението с напитка, с мезе, със салата или с малко пари. Това е една много трудна и отговорна задача, защото понякога играещите може да имат претенции относно начина, по който е зададен даден въпрос или за правилността на отговора на друг. Възможни са противоречия, когато отговорите, приети за верни, в действителност са неверни или недоказуеми. Тъй като тестовете не са формални въпроси, незначителни грешки в текста на въпроса може да доведат до объркване на състезателите, а това - до съдебно дело като това от 2005 г. във Великобритания. Играта продължава в рамките на около 2 или 3 часа, може - и повече. Тя се състои от няколко (например - 4) кръга, в които всички участващи отбори могат да покажат своите знания и да премерят сили помежду си. Кръговете на играта Възможно е да има между 1 и повече от 6 игрови кръга от въпроси, като във всеки кръг на отборите се задават от поне 10 до около 80 въпроса. 1. Фактически кръг. Общите теми тук включват: - Общи познания - по тематиката, изброена по-долу (ако някои варианти не са включени в отделен кръг) и също теми от сфери като история, география, литература, различни науки и природа. Може да има повече от един от тези кръгове. - Спорт - включва статистиката и дребни детайли, свързани с популярни, общоизвестни спортове и спортисти, както - и общи факти за по-малко известните спортове и спортисти. - Развлечения - филми, телевизионни сериали, телевизионни предавания и музика (виж също по-долу). - Вярно или невярно - въпроси, на които трябва да се отговори дали съобщеното е вярно или невярно. 2. Снимков кръг - в този кръг играта изисква снимки да бъдат идентифицирани. Например - снимки на известни хора (евентуално рязко извадени от контекста, или частично затмъглени или затъмнени) или лога на компании (без издайническите букви и думи в тях!) , известни места или обекти, изобразени от странен ъгъл. 3. Кръг Кой (или - какво) съм аз? - Серия от улики за самоличността на известна личност (или нещо). Уликите са дадени в реда на намаляване на трудността им. Колкото по-рано отборът може да определи правилния отговор, толкова повече точки му се присъждат. 4. Музикален кръг - той се състои от музикални откъси (често - само интрото или други не-вокални сегменти) на парчета, изсвирени по радиоуредбата. Обикновено отборите трябва да определят заглавието на песента и певицата или музикалната група (понякога годината на излизане на песента и/или на албума) Вариациите включват включването на музика от филми. Ако е пусната класическа музика, се търси името на композитора. 5. Пъзел кръг - включва кръстословици, пъзели, судоку, разпознаване на значението на символи, разгадаване на дитлоиди (трябва да се познае абревиатурата на анаграми, изрази, цитати, лога или девизи), а също - и решаване на задачи с букви, с думи, с цифри... (из основни проблеми на математиката). 6. Кръг на новостите и на изненадите - тематиката се върти около определена дума (например - някакъв научен термин или неологизъм) или определено име (например - известна историческа личност или местна знаменитост). Тук може също така въпросите да са предложени от зрителите в заведението. (Не се изключва и играта с публиката, за да може и външни хора - външни за отборите - да бъдат привлечени в следваща игра!) А може и всеки отбор да задава въпроси на другите отбори. 7. Кръг Въпрос с предмет. На отбора се показва някакъв предмет и се предлага да познаят за какво служи или е служил той или им бива даден, за да го използват, за да достигнат до определен резултат. Може да се наложи играчът да познае вида на предмета със завързани очи - само по неговата миризма или по вкуса му (ако става за ядене). Възможностите тук са много. 8. Кръг Въпрос с черна кутия. На масата се изнася черна кутия. Предимството е, че отборът знае, че в кутията има нещо материално, а не - абстрактно и, че търсеният обект не е по-голям от размерите на кутията. Видно е, че вариантите за комбинация тук са твърде много. Всичко зависи от изобретателността на куизмастъра. Примерно разиграване - Първи кръг - Вярно или невярно - по 10 въпроса на отбор. По полин минута или по една минута за отговор на всеки въпрос. Всеки верен отговор дава по 1 точка. - Втори кръг - по 10 въпроса във вид на тест - с по 4 отговора (а, б, в, г). Тук времето за отговор мже да е малко по-дълго - по 1 - 2 минути. Верният отговор отново дава по 1 точка. - Трети кръг - от 5 до 10 снимки на най-различни личности – актьори, певци, спортисти, политици и то - не само от нашето общество, а от целия свят. Още от 5 до 10 снимки на сгради, животни, природни забележителности... За някакъв времеви норматив трябва да бъде разпознат обектът на снимката. - Четвърти кръг - 10 музикални мотива, които трябва да бъдат разпознати. - Пети кръг - 5 или 10 въпроса с повишена трудност. Лимитът за отговаряне може да бъде от 2 до 3 минути. Някои викторини добавят отделен кръг от въпроси към края на редовния тест, които дават възможност за удвояване на спечелените точки и дават шанс да бъде спечелен натрупаният джакпот, ако има такъв. Всяка седмица някаква парична сума се добавя към джакпота и, ако никой отбор не отговори правилно на въпросите, парите се запзават за следващия викторина. Внимание! Максималният размер на джакпота може да бъде ограничен от местните разпоредби относно хазартните игри. Играта изисква голяма обща култура и широк кръгозор, способност за бързо и оригинално мислене от страна на всеки участник. Като във всяко състезание и тук основна цел е победата. Тя се постига със събирането на точки, които отборите получават за верни отговори на въпросите. Според установените правила отборите трябва да са съставени от определена бройка, например - от четирима души, като за всеки участник над квотата се отнемат по 2 точки от по-големите отбори. При надвишаването й отборът губи по две точки за всеки допълнителен участник или съответно получава, ако членовете му са под четирима души. На пръв поглед това изглежда малко дребнаво, но при твърде изравнени сили, всичко е от значение. Какъв трябва да бъде броят на отборите в една игра? Ограничението в броя на отборите зависи единствено от възможностите на заведението, където се провежда играта. Минималният брой е два отбора, но колкото повече място има, толкова и отборите може да са повече. Тъкмо надпреварата ще бъде още по-оспорвана и още по-зрелищна. Много е весело по време на самата игра. Има много закачки между отборите, подвикват си едни на други; подхвърлят се фалшиви отговори и понякога някои отбори се хващат на тази уловка, дават грешен отговор и губят... Изобщо развихря се едно голямо забавление! „Знание и забавление“ - това е лайтмотивът на тези игри. Играта е много разнообразна и хората добиват енциклопедични знания, научават интересни факти, анализират и търсят верни отговори, показват знания, спорят, веселят се с приятели... Внимание! Не се гледа с добро око на отбори, чиито играчи се допитват до "външния" свят с sms-и или ровейки в интернет през своя лаптоп или през мобилния си телефон. Други се съветват с външни за отбора хора в тоалетната или извън бара, докато са излязли за по цигара. Трети набързо преглеждат купчината вестници и списания, ако в заведението има такава възможност. Други опити за измама включват опити да се прешишат отговорите на отборите от съседните маси; два отбора да играят някак си в комбина и после да си поделят наградата. Най-подлото обаче е да организираш викторина в един бар, а после да отидеш в друг бар, където да се играе отново с (част от) твоите въпроси. Някои от организаторите на кръчмарски викторини забраняват използването на лаптопи и мобилни телефони и анулират резултата на сгафилия отбор при всеки безспорно установен опит за измама. Възможно е кръчмарският куиз да извади най-лошото от нормални здравомислещи хора. Трансформацията на състезателите от онези, които те са били, прекрачвайки прага на кръчмата ПРЕДИ куиза, и онези, в които те се превръщат, докато се състезават или след като състезанието е приключило, понякога е очевадна. Някои играчи обикновено влизат цивилизовано и с добро чувство за хумор, но накрая сменят кожата си и се превръщат в кисели, ирационални и изключително враждебни, понякога дори - и в задната част на полицейска кола. Понякога спор за формулировката на въпрос или за достоверността на отговор може да превърне кръчмата в каубойски бар. Веднъж всички участници и куизмастърът попадат в местния арест заедно. И за всеобща почуда на полицаите продължават куеста зад решетките! Какви награди може да се присъждат на "отбора на знаещите"? Наградите се присъждат на отбора, натрупал най-голям брой точки, а често - и на отбора - подгласник. Наградите обикновено са някое от следните неща: - алкохолни напитки (Все пак, тази игра в пивница ли се провежда или - не?) - парични средства; Ако се събира входна такса от всеки играч или от всеки отбор, сумата се използва за награда на победителя. Може да има отделен кратък набор от въпроси или дори само един "джакпот" въпрос, за да бъдат спечелени парите в брой! А ако никой отбор не даде правилния отговор, парите обикновено се използват като джакпот за следващия куиз. Паричният джакпот може да бъде спечелен по различни начини, включително - чрез елиминации чрез игра на шахмат, на табла, чрез танцови или певчески компромиси. - ваучери и купони: например - за кино прожекция, за книги, за хранителни и нехранителни стоки, или дори за напитки в бара, където се провежда играта - рекламни материали, свързани с пивоварната индустрия - тениски, шапки, чаши, подложки за чаши, ключодържатели, отварячки и тирбушони... - всякакви нестандартен награди, например - шоколади, бонбони, сувенири, играчки и др. В Австралия често такива игри се използват за набиране на средства за спонсориране на спортни зали и игрища или на училища, на различни благотворителни групи. В САЩ отборите, участващи в такава викторина, са между 3 и 25 или 35. Максималният брой играчи в един отбор е 6 д. Веднъж годишно в САЩ се провежда куиз олимпиада, в която се събират градски, щатски и национални отбори и тяхната надпревара завършва със солиден награден фонд. Чест за всяка кръчма е да бъде домакин на такава олимиада. Викторината, влязла в "Книгата на Гинес", се е провела в белгийския град Гент през 2010 г. В нея са участвали общо 2 280 играчи!