ISTORIK

От една дума не може да се каже дали това е руска редакция на старобългарски текст. Като чета текста, не ми изглежда да е на староруски или да е руска редакция на старобългарски. Текстът е на старобългарски. Поне - този текст, който е сниман. Колкото до това, че е възможно да е полски препис, да, възможно е.

Старобългарски е текстът. Староруски категорично не е. Видно е още from первъй взгляд.

А, няма за какво да се извинявате. :-) От друга страна, аз съм свикнал да поправям, коригирам, редактирам, така че не се сърдете... Трябва да се внимава, понеже "Казното отлита, а написаното остава."...

Би трябвало да е с пълен член - ЖивотЪТ няма да чака. За съжаление човекЪТ, който превеждаше такива лафове на латински и на старобългарски, отдавна не влиза във форума. Може би повече от година не е влизал.

Димитър Герганов - автор Първо издание Издателство - Bookstarters Печатница "Макрос" ООД, гр. Пловдив ISBN - 978-619-188-004-1 Цена - 15 лв. За връзка с автора http://www.bookstarters.net/ http://www.facebook.com/bookstarters/ e-mail - rikoinvest@yahoo.com GSM - 0895 / 632-326 „В сянката на Боговете” е епична сага за жестоки битки, коварни интриги и дръзки предизвикателства. Гордите траки и безмилостните гърци са вкопчени в смъртоносна прегръдка из полята на Тракия. В титаничния сблъсък на воли и метал няма място за отстъпление, нито пък - за проява на милост. След смъртта на Стария Севт, Тракийският съюз е отслабен от стари вражди и нови съперничества. Ще успеят ли шепа герои да спрат неизброимата армия на генерал Одисей, или одриси, беси, мизи, трибали, серди и кикони ще се пръснат като пилци? Зрелищни обсади и коварни засади ще ви оставят без дъх до мига на финалната битка. Войната между хората обаче е само проекция на титаничния конфликт между Олимпийските Богове и техните колеги от Тракийския Пантеон. Всички средства са разрешени в името на крайната цел – окончателната победа. Всесилният Зевс протяга граблива ръка към чужд патрониум, обладан от бясна амбиция. Неговият антипод Збелсурд и хитрецът Сабазий имат своите планове, с които се надяват да му се противопоставят. Сметките на всички обаче може да излязат грешни, защото се появява нов неочакван играч. Все някой ще изтегли "късата клечка", но - кой? КОЙ? Романът "Войната за Тракия", първата част от сагата „В сянката на Боговете”, е разтърсваща история за силата на любовта и истинската цена на приятелството. От Царството на Мрака през приказната Тракийска гора, в компанията на митични същества, Героят открива шокиращи тайни, които ще променят не само него, а целия познат свят. Очакват ви 376 страници пиршество на духа, поднесени в неподражаемия стил на Димитър Герганов. И това е само началото! --- Литературно четене КЛУБ БИБЛИОТЕКАТА – гр. Пловдив, ул. „Лейди Странгфорд” 5, има удоволствието и привилегията да представи писателя Димитър Герганов и неговия роман „В СЯНКАТА НА БОГОВЕТЕ - ВОЙНАТА ЗА ТРАКИЯ" на 23 ЯНУАРИ, ЧЕТВЪРТЪК, ОТ 19:00 часа. Със специалното участие на СДРУЖЕНИЕ ЗА АНТИЧНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ РЕКОНСТРУКЦИИ "СИЛА"! Станете част от вечността с най-горещата книга на 2014-та година! Очакваме ви!

Медитацията и ползите от нея Обикновеното дишане за 10-15 минути помага за преодоляване на стреса и за намиране на вътрешния мир и баланс. В забързания ритъм на ежедневието и изискванията на модерния живот стресът се превръща в неизменен спътник на всеки от нас. Често усещаме, че времето не ни стига за всичко, което искаме да свършим. Дистресът (тоест - прекомерният стрес) и умората ни карат да се чувстваме нещастни, нетърпеливи и разстроени и могат да нанесат „невидими", но трайни поражения върху здравето ни. Усещането, че поради липсата на време не можем да се отпуснем и релаксираме, ни завладява и вкарва в затворен порочен кръг. Един приятен и лесен начин да възстановим душевния си баланс и да избягаме от лапите на „страшилището" на ХХІ век е медитацията. Тя може да ни даде много - да ни накара да преминаваме мисловната бариера между негативно и позитивно, безпокойството и мира, нещастието и щастието. Научно доказано е, че медитирането: • Намалява стреса и безпокойството • Лекува страхове и натрапчиви мисли • Засилва увереността • Освобождава от усещането за депресия • Подобрява концентрацията • Повишава мотивацията • Лекува пристрастявания • Разрешава проблеми със съня • Помага на хората, страдащи от панически атаки Какво е медитацията? Думата медитация произлиза от индо-европейската дума med- , в превод меря, което през латинското meditation постепенно се превръща в онова, което днес разбираме под медитация. Много хора не са достатъчно наясно какво е медитацията и често изразяват съмнение как точно медитирането може да им помогне да решат някои от проблемите си. За някои споменаването на медитация извиква картини на монаси в отдалечени планини, тъмни стаи, тишина и приглушена светлина. Всъщност медитацията е умствено упражнение, с което се постига преминаване на мозъка зад границата на мисленето в по-дълбока фаза на релаксация и осъзнаване. Медитацията често включва насочване на вниманието към една крайна точка. Призната е като част от почти всички религии и е била практикувана в продължение на почти 5000 години. С течение на годините медитацията става много популярно занимание в Западния свят сред хора с различен начин на живот. Медитацията е подход, който може да помогне на всеки да се пребори със здравословните си проблеми, стреса и тревогата със силата на мисълта и съзерцаването. Тя обхваща голям брой разнообразни практики, които в крайна сметка се придържат към основните принципи на мисленето и размишлението. При някои медитационни практики се изисква тялото да бъде в покой или да се движи с много малка контролирана амплитуда, докато други допускат свободно движение на тялото. Докато методите са различни, то крайната цел на всички видове медитация е една - по-спокойно и уравновесено съзнание, освободено от стрес. Как да медитираме? Има много начини да се носим във вихъра на танца. По същия начин стои и въпроса с медитацията. Съществуват около 700 различни техники за медитация, но не няма писани правила коя от тях да изберем и коя е най-подходяща за нас. Правилото, което работи безотказно, е едно- послушайте вътрешния си глас и се отдайте на собственото си усещане. Но за да го направим, трябва да сме запознати с това какво ни дава медитацията... Полезните ефекти на медитацията Полезните ефекти на медитацията със сигурност са многобройни. Проучвания доказват, че практикуването й е сигурен и лесен начин да постигнем баланс на физическото, емоционалното и умственото ни здраве. Когато сме подложени на внезапна заплаха, ние отговаряме с определена реакция, а в тялото ни се образува прилив на хормона адреналин. След освобождаване на адреналина и другите хормони пулсът се ускорява, кръвното налягане повишава, дишането се учестява и кръвния приток към мускулите се засилва. В ежедневието ни тези реакции се появяват, когато сме в задръстване на пътя, някой ни дразни на работа или просто когато счупим някакъв предмет. Много успешни бизнесмени, известни личности и професионални спортисти практикуват медитация като средство да се преборят със стреса и да запазят душевното си здраве. Кои са преките ползи от медитацията? • намалява пристъпите на тревожност • изгражда самоувереност • увеличава нивото на серотонина, който въздейства върху настроението и поведението на човека. Ниските нива на серотонин се свързват с депресия, главоболие и безсъние • увеличава издръжливостта и силата • създава усещане за дълбока релаксация и цялостно усещане за добро разположение • нормализира кръвното налягане • намалява стреса и напрежението • помага за концентрацията и засилва дейността на мозъка • помага за намаляване на болестите на сърцето • помага за намаляване на теглото Медитацията и спортът Полезните ефекти на медитацията обаче освен в широк житейски смисъл са широко и целенасочено прилагани и в една конкретна и любима на повечето от нас сфера - спорта. Проучвания доказват, че спортистите, практикуващи медитация, постигат по-добри резултати и имат завидна издръжливост и концентрация, които са съществени за успеха на всеки атлет. С увеличеното напрежение върху тялото, което всеки атлет понася, дълбоката релаксация е от изключително голямо значение. Способността за изчистване на съзнанието и изхвърляне на напрежението е ценно средство, което може да се „изработи" посредством медитацията. Резултати от проучване на тема „Медитацията при атлетите" показват,че медитацията чувствително подобрява времето за реакция. Този показател е от съществено значение при почти всеки вид спорт, а рекордните постижения не са нищо друго, освен „пригаждане" на тялото и ума да реагират бързо. Тренировките на ума във всички случаи помагат и на тренировките на тялото ни. Ето как става това ... • Концентрация - спортът обикновено изисква фокусирано внимание „тук и сега". В противен случай или изпускаме топката, или дори можем да пострадаме. В процеса на тренировки атлетите се научават да насочват своето усещане за външния свят така, че да изключват от възприятията си контакта с всякакви външни шумове и гледки, както и техните собствени мисли за страх, несигурност и провал. След бъдат като изцяло погълнати от съответното действие, спортистите придобиват непробиваемо вътрешно спокойствие въпреки движението отвън. По този начин се блокира външното влияние - крещящи фенове, залози и др. • Издръжливост - почти всеки добър атлет е станал добър, заради представянето си преди края на играта в последните секунди. В подкрепа на тази позиция известен футболен треньор казва, че „мачовете се печелят и губят в последните 2 минути на всяко полувреме". Поради това добрата издръжливост е съществено важна за успехите на всеки спортист, а медитацията я подобрява. • Запомняне - постига се отваряне към всички сетивни „входове", мисли и телесни усещания, т.е. вниманието ни не е насочено в една точка. Този вид медитация е полезна при разучаване „профила" на противника и е по-приложима в несъстезателни ситуации - например джогинг или индивидуални тренировки при състезателен спорт, когато не е необходимо фокусиране на вниманието върху нещо конкретно. Можем да запомним телесните си усещания-дишане, контакт на краката със земята, свиването на мускулите, заобикалящата ни среда, да усещаме резултатите от нашите действия, без да е необходимо да ги анализираме или да ги класифицираме като успешни или неуспешни. Можем да запомним и темпото. Някои бегачи признават, че самият стабилен ритъм при бягането е способен да създаде медитативно състояние, като повторяемостта се набива в лявото полукълбо на мозъка. • Интуиция - по аналитичен път мозъкът ни заучава техники и анализира действията ни като се опитва да контролира тялото съзнателно. Тази техника е много важна, когато за първи път практикуваме някой спорт, но значението й намалява, когато заучим основните неща и започнем да ги правим автоматично. • Изучаване на психологическото състояние - въпреки че спортната зала или стадион не са зала за медитация, все пак можем да усетим промени в различни състояния: страх, гняв, съмнение, увереност, мотивация, желание, усещане за идентичност, отношението ни към границата на собствените ни възможности. • Подобряване на междуличностните отношения - повечето спортове са колективни игри и добрите отношения със съотборниците са задължителни. Ако отборът иска победа, играчите му трябва да се разбират, тъй като конфликтите „убиват" отборния и спортния дух. • Необикновени състояния - някои спортисти преживяват състояния, които наричат „игра извън зоната" или „игра извън границите на ума". Такива състояния могат да бъдат: • Липса на усилия - постига се почти невъзможното без почти никакви усилия, мисъл и съмнения. Самото тяло има усещането, че лети, носи се или е покрито със защитна стена, която пречи на противниците да го докоснат • Изменение на възприятията - времето се ускорява, забавя или спира; зрението се изостря и очертанията на предметите се виждат по-ясно, а самите предмети (напр. баскетболния кош) изглеждат по-големи и пропускането им е невъзможно • Предусещане - знае се какво ще е следващото действие на противника • Господство на разума - появява се усещането, че може да се повлияе над определени действия, като посоката на полета на топката например • Превъзходство - усещането, че играта е жива и има собствена енергия След като вече знаем колко полезна е медитацията за психиката и тялото, ни остава единствено да изберем някоя от техниките за медитиране и да започнем да я практикуваме. Полезни връзки: http://nccam.nih.gov/ http://www.how-to-meditate.org/ http://www.theorderoftime.com/ http://www.project-meditation.org/ http://en.wikipedia.org/wiki/Meditation http://zenhabits.net/meditation-for-beginners-20-practical-tips-for-quieting-the-mind/ http://www.learningmeditation.com/ http://www.freemeditation.com/

Симпатично животнче е. Дай още снимки насам...

Ама дай няколко примера за фрази и думи!

Една литрА злато. Оттук -> Няколко литрИ злато. Мерната единица е в женски род, не - в мъжки.

Ето още подробности по темата: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1419 --- Как стоят нещата от гледна точка на международното право? В международното право се използва термина “държавен суверенитет”, въпреки,че международната общност се разглежда като съвкупност от нации. Международното право определя държавата като изразител на самостоятелна воля и я признава за носител на държавен суверенитет. Държавата извън общността не съществува. В международното право суверенитетът се признава на всяка държава, независимо дали тя е голяма или малка по площ, население, икономически показатели; независимо от това, каква е нейната форма на управление, какъв е нейният политически режим и т.н. В международен план всяка държава има свой суверенитет. Държавният суверенитет се изразява в независимостта на всяка една държава от другите държави. Посочената независимост се изразява в призната свобода на действие на държавата в международните отношения. Същевременно тази свобода не е безгранична. Ограниченията възникват от факта, че съществуват други суверенни държави. Затова свободата на действие на всяка отделна държава следва да се осъществяват с оглед на суверенитета на другите държави. Запазването на държавния суверенитет днес е една от задачите на ООН. Държавния суверенитет намира израз и в признатата възможност на всяка държава да определя самостоятелно своята вътрешна и външна политика. Поради това суверенитетът на държавата не може да се разглежда като неограничено “волевластие”. В този смисъл, днес държавния суверенитет не е абсолютен, а - относителен. Абсолютната независимост е практически невъзможна. В международната литература се поддържа становището, че фактическата зависимост – икономическа, военна, политическа и пр., не води до нарушаване на суверенитета. Нарушаването на държавния суверенитет се осъществява и “в името” на общочовешки ценности – защита на човешките права, мира, демокрацията и др. пътят към изграждане и разширяване на Европейския съюз, цел и на България, несъмнено ще постави отново въпроса за граниите на държавния суверенитет. http://www.bg-pravo.com/

Берлинският договор от 1878 г. провъзгласява България за васално на Османската империя княжество. Васалитетът се изразява в редица политически и икономически ограничения пред самостоятелното развитие на страната, предпоставили стремежа на българските правителства да нарушат забраните и като крайна стъпка - да обявят независимостта. Независимостта се превръща в необходимост и по чисто икономически причини. България се задължава да плаща годишен данък и част от дълговете на Османската империя. Това затруднява финансовото състояние на страната и оттук възможностите за икономически просперитет. Наложеният режим на капитулациите облагодетелства вноса на западни стоки с ниски мита. Обявяването на независимостта се превръща в необходимост и за да се ликвидира ограбването на българската държава от Компанията на Източните железници. На 5 септември 1908 г. избухва стачка в компанията, която дава удобна възможност на българското правителство да реши проблема. Компанията се обръща с молба пред правителството на Александър Малинов служители на БДЖ да осигурят превозите по линията. По-късно компанията приема исканията на стачкуващите, но българското правителство отказва да върне линията. На 22 септември /5 октомври/ 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. Русия настоява за свикването на международна конференция за прекратяване на Берлинския договор, тъй като е нарушен. Англия приема предложението за свикване на конференция, но не с цел прекратяване на Берлинския договор, а за дипломатическо уреждане на създаденото положение. Търновският акт засяга гарантираните от Берлинския договор интереси на великите сили като кредитори на Турция и като поддръжници на васалното подчинение на Княжество България от империята. Затова Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария изразяват позиция за компенсиране на Османската империя. Английският дипломатически агент в София Джордж В. Буканан настоява пред българския външен министър ген. Стефан Паприков България да удовлетвори Турция с компенсация за Източна Румелия. По английско внушение в средата на октомври администрацията на Дет пюблик отоман връчва на турското правителство меморандум, с който обръща внимание, че е дошъл моментът Турция да получи всичко дължимо от България по Берлинския договор. В меморандума се посочва, че България трябва да изплати на сюзерена 18 657 651 турски лири, или 429 000 000 франка. Дирижирана от заинтересуваните европейски кръгове, на 18/31 октомври 1908 г. Високата порта отправя искане за парична компенсация в рамките на меморандума пред българския министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев, изпратен като делегат на българското правителство в Цариград със задача да започне преговори с турското правителство за признаване на независимостта на България. Високата порта иска от България да изплати капитализиран трибута на Княжеството, определен на 100 000 турски лири годишно, част от османския държавен дълг в размер на 10 404 733 турски лири, закъснели плащания на Източна Румелия на сума 4 023 657, капитализирания източнорумелийски данък в размер на 265 000 турски лири годишно, да върне Източните железници на компанията или да заплати за тях 50 000 000 лв., да заплати за железницата Белово - Вакарел 10 414 658 лв., да уреди финансово въпроса за турските вакъфски имоти в България, да се ликвидират креансите на телеграфо-пощенската администрация на Източна Румелия и да се заплатят 459 934 ? турски лири на османската санитарна администрация. Обявяване на независимостта на Княжество България и Източна Румелия на хълма Царевец в Търново. Фотография от 22 септември 1908 г. Германия, подкрепена от Австро-Унгария, която очаква обратна германска поддръжка за анексията на Босна и Херцеговина, издига претенция за незабавно изплащане на прекъснатите приходи на Компанията на Източните железници след окупацията на Източните железници. Австро-Унгария и Германия успяват да изключат въпроса за Босна и Херцеговина от програмата на проектираната конференция за компенсиране на Османската империя. При тези обстоятелства международната конференция става излишна, тъй като въпросът за компенсациите може да се уреди на двустранна основа между България и Османската империя. От решаващо значение е въпросът ще подкрепи ли Франция като български заемодавец българското правителство със средства за уреждане на компенсацията? Френският финансов капитал предлага пари срещу съответни условия. По молба на кабинета Банк дьо Пари решава да отпусне, без да предявява условия, екстрено преди края на октомври краткосрочен заем (аванс) от 7 000 000 франка за 3 месеца, който да подпомогне българското правителство в създалата се кризисна обстановка да посрещне текущите нужди по държавния дълг. Водят се конфиденциални разговори за сключване на по-голям заем за евентуалното изплащане на компенсацията за Независимостта. Банк дьо Пари е готова незабавно да предостави заем за изплащане на компенсацията за Независимостта, но срещу залагането на нови държавни приходи, по-конкретно тези от митата, и заедно с това да се извърши генерална конверсия и унификация на дълга, след което той да премине в разпореждане на международен контрол. Франция започва игра с българската държавна независимост. В същото време Англия също лансира идеята за осигуряване на заема на България под "колективна гаранция". На преден план излиза лондонската банкова къща Baring & Co. Българското правителство поема курса на двустранно уреждане на въпроса за компенсациите с Турция. На 20 октомври 1908 г. правителството на Малинов декларира готовност да обезщети Високата порта. През ноември с.г. Турция иска компенсация в размер на около 600 млн. лв. Българското правителство не приема обосноваването на компенсацията с клаузите на Берлинския договор, третиращи България като васална на Османската империя държава. Напротив, то смята, че ако може да става дума за компенсация, тя следва да се пресметне единствено на основата на признаване на държавния суверенитет на България. Българският делегат в Цариград А. Ляпчев излага становището на българското правителство пред Високата порта: българското правителство по принцип не може да приеме да плаща каквато и да било сума като трибут или като част от османския държавен дълг и не приема никакви закъснели плащания на бившата Източна Румелия. Независимостта, според български експерти, се изчислява на 57,5 млн. лв., включително откупната цена на Източните железници. Английското правителство, подкрепено от френското, категорично се обявява против визираната сума и потвърждава, че България е длъжна да изплати трибута и част от турските държавни дългове. В Париж е съставена специална комисия със задача да информира френското външно министерство каква сума трябва да заплати България. Манифест за провъзгласяване на независимостта на България. 22 септември 1908 г. Българското правителство отбива натиска, но положението става все по-неблагоприятно. Високата порта упорства на исканията си и демонстративно извършва военни приготовления. Военната психоза обхваща и България. За да запази делото на Независимостта, правителството на Малинов се решава на компромисна стъпка. На 9/22 декември 1908 г. външният министър Паприков изпраща вербална нота до великите сили, че България е готова да плати 82 млн. лв., ако великите сили съдействат за незабавното признаване на Независимостта. Високата порта отправя искане за териториални компенсации и съсредоточава войски по границата. От своя страна България мобилизира VIII Тунджанска дивизия. Създава се критичен момент. България се изправя пред прага на войната. Въпреки това чрез ултиматум Англия и Франция се опитват да накарат Ал. Малинов да стои мирно с войската и настояват за незабавно съгласие със сумата от 150 млн. франка. В отговор на 16/29 януари 1909 г. българското правителство отправя ултимативна нота до великите сили, с която иска тяхна незабавна намеса за уреждане на отношенията или в противен случай ще смята, че има свободата да предприеме крайни мерки. В този момент се намесва руската дипломация. Руският външен министър Изволски предлага на великите сили неочаквана, но напълно целесъобразна и непоклатима в политическия й замисъл финансова комбинация за уреждане на независимостта на базата на българското становище с прякото участие на Русия. На 17/30 януари 1909 г. руският дипломатически представител в София Сементовски-Курило връчва на българското правителство изложение-предложение на руското правителство за уреждане на въпроса посредством финансова комбинация между Русия и Турция. Българското правителство приема предложението. При подновяване на преговорите Високата порта намалява размера на иска си на 125 млн. лв., но в замяна настоява за териториални компенсации. Англия, Франция и Италия подкрепят руското предложение. Високата порта също приема. На 3 март 1909 г. Изволски и турският външен министър Рифаат паша подписват в Санкт Петербург предварително руско-турско споразумение, което определя финансовата схема за признаването на Българската Независимост. Турция се отказва от териториалните си искания към България, а Русия опрощава 125 млн. лв. от контрибуцията, която Турция дължи на Русия от Руско-турската война от 1877-1878 г. От тази сума 40 млн. лв. са за източнорумелийският данък, внасян в Дет пюблик отоман, 40 млн. лв. стойността и правото на експлоатация на Източните железници, 2 млн. лв. за линията Белово - Вакарел и 43 млн. лв. за турските държавни имоти в Княжеството и Източна Румелия. На 6 април 1909 г. в Цариград А. Ляпчев и Рифаат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. Същия ден в Петербург е сключена българо-руска финансова сделка. С нея Русия предоставя на България заем, без гаранции и контрол, в размер на 82 млн. лв., за срок от 75 г., с лихва 4,75 %. На 7 април Независимостта на България е официално призната от Русия, а след това и от Англия, Франция, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния. http://www.monitor.bg/

От 1978 до 1908 г., когато е обявена независимостта на България, не са около 40 години, а малко по-малко, всъщност са 30. Българите са чакали удобен геополитически момент, когато от акта на обявяването на независимостта няма да има негативни политически, икономически и военни последици за страната от страна на великите сили. От друга страна, близостта на Османска Турция (имаме общата граница с нея!) виси като "Дамоклев меч" над България.

Например?

Да, черните краски са сгъстени и дадените примери са субективни. Въпрос на индивидуални вкус, критерии и ценности. На индивидуален културен капитал, образователен капитал. Но пък този текст ни призовава да бъдем по-критични към музиката, книгите и филмите, които формират "масовата" кОлтура.

Отвратителната тийн култура Една от досадните, смехотворни и обществено приети дискриминационни реалности е привилегированата позиция на младите в света. Идеята е, че те са гъвкавите, адаптивни воини на бъдещето, на тях се разчита да донесат новото и да насочат човечеството към просперитет, изчистен от предразсъдъците на миналото. Заради големите (кухи) надежди прагът на критичност към 15-25-годишните младежи днес е по-нисък от стойността на брутния вътрешен продукт на Демократична република Конго. По този начин неадекватността и болезнено лошият вкус на стъписващо голяма част от "бъдещето" хипертрофират до размерите на голям африкански слон, който си стои в стаята, и никой не иска да го забележи. Или още по-лошо - виждат го, поощряват го, създават му усещане за специална принадлежност и запращат към търбуха му индустриални количества корпоративна храна под формата на ужасяващо слаби филми, музика, реклами и джаджи. Проблемът не е просто, че като цяло 15-25-годишните притежават отвратителен вкус, а културните им хоризонти се побират в приложение за смартфон. Това, което наистина дразни, е всепоглъщащото преклонение пред критериите на тийнейджърите. Техният избор е издигнат на пиедестал и всички трябва да се съобразяват с него. През последните 25 години, сякаш неусетно, "бледните юноши" се превърнаха в основна таргет група на транснационалните корпорации и те агресивно насочиха продукцията си към десетки милиони съзнания, живеещи в крайна интелектуална бедност и лишени от какъвто и да било адекватен културен бекграунд. Злата симбиоза между долнопробните желания на младежта и потресаващо посредственото производство на компаниите роди извращения като музиката на Джъстин Бийбър, филмите от поредицата "Здрач", сериалите с Хана Монтана и "Джонас Брадърс" и огромното сметище от реклами, които се опитват да "комуникират на езика на тийнейджърите". С други думи, светът се оказа залят от цунамито на отвратителната тийнкултура и потопен в лепкава течност, служеща за смазка при рекордни продажби и интернет интерес към тотална ментална и морална нищета. Аз не искам да се съобразявам с културните ориентири на хора с броколи вместо мозък, които генерират чудовищен конформизъм, за какъвто и най-мрачните идеолози не биха се осмелили да мечтаят. Младите са доволни, защото живеят с усещането, че всичко се прави за тях. Родителите са доволни, защото досадните им наследници се чувстват комфортно в очарователния потребителски свят, проектиран по техен вкус. А най-доволни са политиците и шефовете на корпорации, които имат интерес невежеството да се разпростира, а измамното пазарно удовлетворение да задушава зараждането на критична мисъл. Няма по-потискащ символ на младежкия конформизъм от глобалния успех на продукт като Джъстин Бийбър. Лишен от агресия и бунт, сигурен и безопасен като плюшена играчка, той е машина за музикална посредственост. Лигави, захаросани "текстове" като "бейби, бейби..." са естетическата антитеза на творчеството на тийнидоли от миналото, каквито бяха например Кърт Кобейн и Мерлини Менсън. Ех, тази златната епоха на 90-те години - тревожност, страх, смърт, отхвърляне на авторитети... Кога гладки корпоративни изпълнители като Бийбър, "Джонас Брадърс", "One Direction" и други такива ще имат смелостта/лудостта да си пръснат мозъка в пристъп на екзистенциално-наркотично отчаяние? Преди рапърите пееха за социално неравенство, друсане на крек и насилие, а днес правят лъскава, римувана инвентаризация на парвенюшки придобивки. И това е в сравнение с 90-те години. С 40-те, 50-те, 60-те и 70-те, направо не е прилично да се правят паралели. Как някой може да смята, че хаус "музиката" превъзхожда рока или джаза? Кой нормален човек ще предпочете Бионсе или Риана пред Фреди Меркюри? Кога генетичен провал като "Лил Уейн" стана по-харесван от Фетс Домино? Повръща ми се от факта, че в YouTube има песни на Лейди Гага и Кейти Пери с повече гледания от цялото творчество на "Creedence clearwater revival" и "The Doors". Ако интернет е показател за популярност, значи хубавата музика окончателно е изхвърлена на бунището от кифленския ентусиазъм на 12-16 годишни момичета, които си мислят, че Бийбър ще им стане гадже. В киното и в телевизията ситуацията е подобна, но не - чак толкова трагична колкото е в музиката. Но вкусът на младите си остава гадна гротеска. Вижте какво се случва в секцията с коментари под филмите в торент сайта "Замунда", например. Стойностните заглавия с качествен диалог, добре развити персонажи и интригуваща история са заклеймени като "скучни" от 14-20-годишните потребители с крайно несполучлива ДНК конфигурация. Неприятните химически процеси, които се случват в швейцарското сирене, наричано от 17-годишните си притежатели "мозък", могат да имат и положителна страна. Тийнвкусът се превръща в ориентир за качество. Вече знаете, че това, което те харесват, не струва, а нещата, заслужили тяхното презрение, всъщност си заслужават. Посредствеността не познава национални граници. Глобалните трендове не само че не подминават България, но се манифестират по още по-отблъскващ начин. На локално ниво ситуацията е епично жалка. Да, точно така, дойде време да споменем Криско. Фактът, че знам кой е той и съм слушал около 389 секунди от "творчеството" му, е една малка трагедия. Криско звучи и изглежда като кошмарът на някой кошмар. С неговите "песни" може да се оспори дори и еволюцията. Всеки път, когато вляза в супермаркет, ресторант, кафене или фитнес зала и някой е пуснал съвременен "бг хип-хоп хит", в главата ми се случва холокост. Милиони мозъчни клетки се гърчат в агония, атакувани от звуци, които могат да сринат устоите на Западната цивилизация с арогантна липса на мелодия или смисъл. Ако Криско, Ангел и Моисей, Били Дъ Кид, Уош Мс и другите такива са лицето на съвременната популярна музика в България, значи тя спешно има нужда от пластична операция. Смешно е, когато видиш тийнреклама с рап концепция да те призовава - "йо-йо-йо, купи си т'ва нещо, мен, ти си готин, ти си млад, ти си в категория интелектуално перце и сега ще се възползваме от тази вълна, за да ти продадем малко тъпотийки". (А дори не споменаваме пораженията, нанасяни от чалгата!…) Трябва да признаем, че в момента българската музика извършва системно изнасилваане на клетите тийнове с мазохистичното одобрение на техните родители. Филмите, сериалите и предаванията също страдат от младежка фиксация, която приема формата на изсмукано от пръстите вмъкване на тийнтематики и герои във всички измъчени аудио-визуални продукти. Тъжно е, че тийнейджърите от улицата обичат да подражават на тийнейджърите от филмите и романите, които от своя страна се опитват да изглеждат и да действат като тийнейджърите от улицата, видени през погледа на възрастните, създаващи книги и филми за тийнейджъри. Това е схемата, по която чрез клишета и стереотипи се конструира образът на „градското хлапе” през XXI век. Младите (в общи линии) не са виновни, че възрастните ги таргетират, манипулират, маркетират и заливат с поп култура тип „помия”. Ако преди е било важно да има одобрено от Партията съдържание, днес е ключово да се прави популярна култура с печата на Централния комитет на заблудените подрастващи. Глупавите татуировки са новите пионерски връзки, а тийн жаргонът може да накара и най-малоумната реч на Тодор Живков или на друг партиен другар да звучи като изящна реторика. Добре де, признавам си, че сега преувеличих малко. Но за жалост днес процесът на уеднаквяване е пожелан и никой не се съпротивлява на безличността и посредствеността. Днес незнанието не е извинение - дори и за тийнейджърите. И особено - за тийнейджърите, които са доста по-отворени към новото и предимствата му спрямо всички други останали възрасти. Днес партията и държавата не ти забраняват никаква музика и култура, както беше например в моята младост и тази на поколенията преди мен. Ако пък искаш да прочетеш, да чуеш или да видиш нещо, няма да се чудиш нито къде да го намериш и как (полунелегално) да се снабдиш с него, нито пък трябва да даваш по 30-40 лв. за една плоча (албум) на някой чужд изпълнител (при средна работна заплата от 180 лв.). Днес има ЮТюб, има торенти. Цялата световна култура - музика, кино, книги - е на един клик разстояние. И е практически безплатна в общия случай. Това е и проблемът. Ако днес някой слуша Джъстин Бийбър, Криско, Мишо Шамара или чалга певци и певици, той ги слуша не защото някой друг му ги налага или защото не знае, че има нещо друго, няма достъп до това друго или няма средства да си го позволи. Слуша ги, защото ги харесва! И ако да слушаш Бийбър, Бекстрийт бойс, Тейк дет, Криско, Шамара или Азис те характеризира като тъп или като част от споменатата световна поп културна помия, то днешните тийнейджъри са тъпи не защото нямат избор, а - защото така им харесва! И това да си тъп е напълно съзнателен техен избор. Просто така им е добре. Това показва липсата на критично мислене. И липсата на културен и образователен капитал. Ето това е ужасното! Голяма част от тийнейджърите са неграмотни, невъзпитани и затъпели, в главите им има само „силикони и телефони”, но за сметка на това имат огромно самочувствие. Дали, когато пораснат, днешните глупави тийнейджъри ще поумнеят, ще си набавят необходимата култура и ще се превърнат в смислено поколение, което да освети пътя на човечеството към прогреса и истинската свобода? Някои от тях - може би, но повечето ще превърнат заблудите си в житейски постулати. А музиката ще продължава да ни трови, докато техните деца слушат наследниците на Джъстин Бийбър, Криско, Мишо Шамара и целия легион чалга изпълнители. Разбира се, има много изключения сред младите хора и това е светлинката в тунела. Надежда има. Винаги има. Но това не означава, че не бива да сочим боклуците с пръст. Напротив! Съвременната тийнейджърска поп култура е абсолютен боклук. (Както - и всички предишни такива преди нея. Лайфстайл от типа "алкохол, наркотици, секс и рок" НЕ е начин на живот, който би трябвало да се промотира. Камо ли - да се нарича "бунт"! ). И това не е въпрос на художествено възприятие или на нечий личен вкус; това е реален факт, обективиран от множество фактори. Соченето с пръст на лошото не е комплексарски хейт. То е необходимост, която помага за изграждане на естетически критерии за добро, хубаво и красиво. Трябва да отчитаме особеностите на времето, в което живеят децата ни, и да се опитваме да възпитаваме у тях добър естетически вкус и нравствени ценности. От друга страна, не бива да забравяме и, че музиката, книгите, филмите… цялата култура е бизнес. Нищо лично!... По материали от: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1706312 http://bgtatko.bg/22538/za-otvratitelnata-tiinkultura/ --- Текстът не е мой, а само е компилиран от мен в крайния вариант, в който го виждате тук. Идеята ми да компилирам този текст има за цел да стане дискусия, в която да се включат видни културолози, например...

Някога се е вярвало, че дъвченето на тютюна е полезно. Оказва се, че и дъвченето му (освен изпушването му) също е вредно за организма. Но временното му дъвчене, за кратко, ако наистина отказва от тютюнопушене, сигурно е приемливо... Чувал съм, че онези, кoито дъвчат тютюн (вместо да го пушат), не го пушат.

Подготвих няколко питания относно проблемите и перспективите за развитие на границата между миналата и тази година. Я да видим какво мисли форумното население по повдигнатите въпроси. Ако мислите, че има въпроси, които съм пропуснал, бих могъл да ги добавя. И така, ето ги и самите въпроси... Какво спечели и какво загуби България през 2013 г.? Какво (не) Ви изненада през 2013 г.? Коя беше оставката на годината? Кой беше скандалът на годината? Има ли институции, заслужаващи доверието на обществото? Коя е голямата политическа промяна? Повиши ли се политическата култура на българите през последните 25 години? Промени ли се обществото? Създаде ли се най-после истинско гражданско общество? Как оценявате първата година на новия български патриарх? Кои теми и събития незаслужено останаха извън медийното внимание? Извън протестите, кое е събитието на 2013 г.? С коя дума бихте определили 2013 г.? А каква бе изминалата година за вас? Напоследък се увеличават оплакванията, че ние – българите - сме станали много лоши, прости, злобни и завистливи, че е намаляла историческата ни памет, че вървим назад, че загиваме като нация… Вярвате ли, че действително е така? Има ли опасност страната да се откаже от евроатлантическата си ориентация? И да се окаже в нов съветски съюз? Каква е прогнозата Ви за резултатите от изборите за Европейски Парламент в края на месец май 2014 г.? Очаквате ли парламентарни избори през 2014 г.? Ако – не, то – кога? Кой от сегашните политически субекти ще изчезне? А кой ще пробие? Ще има ли нови политически лидери? Каква е Вашата прогноза за бъдещето на националистическите партии у нас? 500 000 българи мислят в категориите на национализма… Виждате ли някакви опасности за демократичния ред? А някакви перспективи за развитие пред него? До кога ще продължават протестите и какви ще бъдат резултатите от тях? Кои бяха най-интересните научни открития през изминалата година? Накъде върви светът? Накъде върви Европа? Накъде върви Балканският полуостров? Накъде върви България?

ДЕСЕТ СТЪПКИ ЗА ОТКАЗВАНЕ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕТО Стъпка 1 Определете дата за спиране. Отбележете деня в дневника си. Наденете хомота и понесете последиците. Постепенното намаляване няма да Ви свърши работа. Стъпка 2 Скъсайте с изкушението. Изхвърлете на боклука цигарите. Скрийте пепелниците. Стъпка 3 Пийте повече вода и други течности. Хапнете парче плод, резенче лимон. Това ще прочисти организма Ви. Стъпка 4 Правете физически упражнения. Щурейте, лудувайте! Опитайте всичко – тичайте по стълбите, играйте гимнастика, плувайте, пързаляйте се с кънки. Колкото повече се занимавате, толкова повече ще Ви се иска да го правите и ще Ви е по-лесно. Стъпка 5 Мислете позитивно. Ако почувствате главоболие или болки в гърлото, това може да означава, че Вашият организъм започва да се възстановява. Оплакванията Ви скоро ще изчезнат. Стъпка 6 Разбунтувайте се срещу рутината. Някои привични ситуации ще усилят желанието Ви да запушите - кръчма, бар, дори едно кафе. Установете моментите на най- силно изкушение. Не допускайте да „бъдете хванат”. Стъпка 7 Една цигара е твърде много. Не си позволявайте „само” една, защото тя ще Ви провали. Не си намирайте оправдание за едно „дръпване”. Ако сте пристрастен към никотина, една цигара ще повлече хиляди. Стъпка 8 Погрижете се за себе си. Без цигари – с повече пари! Разхождайте се и си създайте удоволствия. Купете си подарък. Позволете си нещо, за което дори не изгаряте от желание. Стъпка 9 Изстрадайте изкушението да закусите. Ако се безпокоите, че ще напълнеете – яжте плодове, пресни зеленчуци, дъвчете дъвка без захар. Те ще ангажират устата и ръцете Ви, но оставете талията си на мира. Стъпка 10 Един ден, по някое време… Не мислете за цял живот без цигари. Просто мислете за днес. Вие отказвате да запалите цигара. Вие можете да го направите. Успех!

No comment!

© Мария Чулова – автор © Издателство „Зеница“, гр. Пловдив, 2013 г. ISBN 978-954-9674-34-7 Цена 12 лв Тел. за връзка с авторката и за поръчване на книгата - 0894 374798 Уважаеми читатели! Имам удоволствието да Ви представя книгата "Символно-аналитични наблюдения" на Мария Чулова. Тaзи книга съдържа три части "Есета", "Теми по литература в помощ на учениците" и "Научни изследвания". Разглежданите теми биха били от полза за ученици и учители, както - и за всички, интересуващи се от литература. Проблематиката в сборника обхваща едно широко литературно пространство, в което авторът Ви въвежда, използвайки едновременно достъпен и прецизен език. Това е едно пътешествие основно из българската литература и литературна история, като се започне от старобългарската литература, мине се през възрожденската и следосвобожденската, след което - през литературата след Втората световна война и се стигне до съвременната литература. Наред с разглеждане и изследване на българското литературно наследство, читателят може да се запознае и с някои прегледи на древногръцката класика и митология. Тук в разсъжденията на автора намират мястото си вечно актуалните персонажи като Орфей, Прометей и героите на Омир с техните послания. Не е нужно да се прави пълен тематичен обзор на книгата и да се затъва в прекомерно глаголстване. Достатъчно е, драги читатели, да погледнете съдържанието на "Символно-аналитични наблюдения" и да се отправите на пътешествие с Мария Чулова в света на литературата, литературната история и историческата поетика. Убеден съм, че есетата, критическите анализи и изследванията, включени в книгата, ще донесат на любознателния читател радост и духовно удовлетворение. Константин Байрактаров ****** Книгата "Символно-аналитични наблюдения” не е учебно помагало по литература или история на културата, макар материалите в нея да притежават стойността на научното познание и биха могли да бъдат от огромна помощ за учещите през целия им живот. Базират се на сериозни изследвания. Всеки от материалите е с избран научен подход - система без празнини, но - и без излишна тежест. Езикът е ясен, разбираем, тезата - открита. Това, което знае авторката, читателят научава без усилия. Но това е една малка част от ценността на книгата. Мария Чулова споделя богатата си култура, а не преподава знания. Оттук нататък започват размислите, по-дълбокото изследване от най-общото и познатото, до което можем да достигнем, използвайки и други материали. Още от самото заглавие, авторката открито заявява, че става дума за наблюдения, т.е. за нещо преди всичко субективно, но, именно чрез тази форма, тя превръща своя читател в свой събеседник, в свой приятел по интелект, провокира го към размишления. Чрез фактите и описанията на своите наблюдения, тя изказва размислите си, живи и емоционални, въпреки строгостта на темите. Неизбежно този, който я чете и който се чувства по-скоро в компанията й, отколкото разгърнал нейна книга, започва да си припомня наученото преди това, запълва пропуските си, но най-важното: започва да размишлява с нея. На места все едно чете свои мисли и неща, които би си помислил, ако животът не беше насочил размислите му другаде. На места не е съгласен, но започва да размишлява защо не е съгласен и четенето преминава в една въображаема дискусия, след която усещането е, че е по-богат. Тук има опит в мисленето, в отношението към мисленето и към ценностите на самото мислене. Тук има едно искрено съпоставяне на себе си, на своята сетивност и личност с вековното и оцелялото през вековете непреходно. „Символно-аналитични наблюдения” не е и сборник философски и естетически студии. Всеки материал поотделно може да се определи жанрово като такава, но в самото си съчетание, излизат от рамките на научния маниер. Основна причина: книгата е твърде малка за енциклопедичните интереси в нея, а и интелекта на авторката им. Студиите прескачат от епоха в епоха. От предмет на една хуманитарна наука в друга. Литературно критически, културно исторически, ценностни, естетически, до съвременни социално-психологически по най-натежалите, най-наболелите теми, каквато е агресията на учениците. Всеки от материалите има конкретните си цели, без този интелектуален колорит да разкъсва по какъвто и да е било начин основната структура на книгата, да създава чувство за кич и да превръща размислите в еклектична каша. Най-точно “Символно-аналитични наблюдения” може да се опредили с нелитературния термин: ковчеже с ценности. Защото тази книга е точно това. Ценностите на един живот, събирани и обгрижвани с голяма любов, наследени от вековете духовни ценности С истинска екзистенциална стойност и за авторката и за немалкото души като нея, все още живеещи в България, все още търсещи и откриващи себе си и извън бита, непримирими с ограниченията му. Личности, оценяващи обезцененото, истинско богатство, завещано ни от вековете. Авторката ви кани на гости при своето богатство, за да го сподели с вас, за да изживеете заедно радостта от него, да го умножите заедно. Няма място, нито е уместно тук да отделя достойното внимание за перипетиите в живота и. За това е необходим цял роман. Сама жертва на интриги в системата на образованието, преминала през тежки изпитания заради агресията. Жена, срещу чиято необикновена воля е оказван целият натиск на съвременния социален бит. Човек, преминал пред десетки тежки препятствия, които биха възпрели един завинаги, друг сломили, трети направо убили и стотици хиляди отчаяли. Тя не е галеник на съдбата, а срещу светлите и или просто човешки стремежи винаги е имало съпротива. А това, което е в книгата й, то пак е животът й, духовната му страна, нейната духовна биография. Докато разлистваш книгата, чувството е, че си в машина на времето, която те носи през вековете. Мария Чулова е като гид, който те развежда в Музей на непреходните ценности. От младостта към съзряването на цивилизацията, така също се срещате с литературна критика от нейната ранна младост към настоящето. В един живот сякаш се събират хиляди години. Това е своеобразна изповед и на един млад наш съвременник и на един дух връстник на всички времена, с който не можеш да не откриеш близост. Поканила те е в света на идеите, където онова, което я е убивало, тук е само онова, което я е направило по-силна. Приключението на четенето си заслужава, след него няма как да не се почувствате по-богати. Стефан Кръстев

© Мария Чулова – автор © Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, гр. Пловдив, 2012 г. ISBN 978-954-423-763-9 Цена 10 лв Тел. за връзка с авторката и за поръчване на книгата - 0894 374798 Без идоли“ е сборник с критически наблюдения, който е полезен за учащи и преподаватели, хора със задълбочени интереси по художествена литература и читатели на други критици. За читалищните и училищните библиотеки „Без идоли“ ще допринесе за откриването на отговори на читателите, които разработват доклади, участват в литературни формации, училищни клубове, подготвят се за конкурси и участия в конференции, имат желание да представят творчеството на известни и позабравени автори пред свои колеги, могат да разширят кръгозора на свои близки и да потърсят коректив на официалните представи. Българските автори, които са представени в сборника – Валери Петров, Йордан Радичков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Васил Попов, Цветан Стоянов, бележат своя автентичен принос към уникалния фонд на българската култура. През 2010 г. всички те имаха годишнини, които тя отбелязва с критически прочит. Чуждестранната литература е представена с отделни автори – Франсис Бейкън, философ, отричащ идолите, Данте Алигиери, Петрарка, Шекспир, Гогол и Чехов. Прочитът им е интеркултурен и интердисциплинарен. Стремежът на авторката е да се разграничи от кабинетните учени, които налагат критерии за единствена наука. Тя желае да намери симпатизанти сред онези читатели, които са открили душите си да учат и черпят идеи от „Без идоли“. Мария Чулова се надява този сборник да оформи нов списък на литературни произведения и литературоведски изследвания и да даде идеи на други автори да продължат незавършеното от нея.

Земното притегляне намалее в събота, 04.01.2014 г. Земното притегляне ще намалее осезаемо на 4 януари - събота след три дни. News Hound цитира британския астроном Патрик Мур, според когото необичайно астрономическо явление ще предизвика отслабване на земната гравитация. В 9.47 ч. по Гринуич Плутон ще премине точно зад Юпитер, гледано от Земята. При такова изравняване на планетите комбинираната гравитационна сила на двете небесни тела за кратко ще придобие надмощие над земното притегляне и ние ще тежим по-малко. Все пак няма да се носим във въздуха като балони с хелий, както правят астронавтите при симулирана нулева гравитация. Мур твърди, че ще можем да изпитаме усещането за лекота, ако в точния момент подскочим във въздуха. Падането ни ще отнеме почти 3 секунди, вместо обичайните 0.2 секунди, смята ученият. Скептиците се съмняват, че "Денят с нулева гравитация" е планирана мащабна шега, за да накара хората да подскачат масово на 4 януари 2014 г. Астрономите обаче отдавна очакват явления, свързани с подравняване на планетите на тази дата, когато всички планети ще се паднат от една и съща страна на Слънцето. В социалните мрежи разнообразни групи планират зрелищни каскади, които ще излъчват онлайн в уречения час. В микроблогинг платформата Twitter за събитието има създаден специален хаштаг #ZeroGDay, а много от тези, които не вярват, че земната гравитация може да се промени, също тайничко ще подскочат на 4 януари. http://www.marica.bg/

Годината, която се задава, нека с шепи радост да раздава, да бъде мирна, плодовита и за вас да е честита! Нека огнище да топли ръцете ви, вино да стопля сърцата ви, обич да топли душите ви. И Бог да закриля делата ви! Весели празници!

Весели празници на вас и на вашите близки! Нека коледния дух влезе и във вашия дом! Желая ви весела коледа и щастлива 2014 година! Обградeте се с любими хора и празнувайте коледно-новогодишните празници с усмивка!

Тия идиоти и провокатори трябва веднага да ги изключат от институцията, наречена армия. Незабавно уволнение. И да си направят сеппуку!