ISTORIK

Виждам, че е много спешно. Флуор - 1s22s22p5 Бром - 3d10 4s2 4p5 Вас ви мързи да си потърсите сами информацията в интернет. Ето я: http://en.wikipedia.org/wiki/Bromine http://en.wikipedia.org/wiki/Fluorine http://en.wikipedia.org/wiki/Methane http://en.wikipedia.org/wiki/Water http://en.wikipedia.org/wiki/Ammonia --- В края на краищата, не аз имам домашно по химия.

Да, трайна е. Издържа "проверката на времето".

Мексиканската история е богата и очарователна. Сред ценното й културно наследство от миналото са т.нар. „свидетелства“ - кодекси, или ръкописи, с пиктографско писмо. Чрез тези кодекси можем да дълбаем в много области на познанието - история, наука, религия и хронология - и да научим повече за ежедневието на развитите цивилизации в Централна Америка, в това число - тези на ацтеките и маите. Тогавашните „тлакуилос“, или книжници, с удивителна вещина са записали своята история върху различни материали. Някои кодекси са направени от ивици плат, от еленова кожа или от хартия от растението агаве, но основният материал била хартията амате. Името „амате“ произлиза от думата „аматл“, която на езика нахуатл означава „хартия“. Амате се получава от кората на фикус или от кората на смокиново дърво. Преди да започнат да произвеждат хартия, индианците пишели върху камък, глина и животинска кожа. Мезоамериканската хартия се различава от китайската, която се изработва от ориз, а така също - и от египетските папируси. Мезоамериканските култури използват хартията и за ритуални цели. Те я поднасят в жертва на боговете, като я изгарят, след като са я напоили с кръв, тамян, копал (вид дървесна смола) или каучук. Идолите на боговете, свещениците, а също - и жертвите, определени за човешките жертвоприношения, били облечени в дрехи, изработени от амате. След испанското завоевание хартията амате бива изместена от внесената европейска хартия. Завоевателите забраняват нейното производство. Но то се запазва в труднодостъпните планински селища. Когато завладели континента през XVI век, испанците се опитали да спрат производството на амате. Защо обаче те са искали да направят това? В очите на завоевателите хартията амате била тясно свързана с индианските религиозни ритуали, които католическата църква осъждала, понеже ги считала за езически и варварски. В труда си „История на Индиите на Нова Испания и прилежащите острови“ испанският монах Диего Дуран подчертава, че местните жители „записвали подробно различни истории за предците си. Тези писмени сведения можеха да хвърлят повече светлина върху миналото, ако невежеството не ги беше унищожило. Някои невежи хора ги изгорили, смятайки ги за идоли, а в действителност това били истории, които заслужавали да бъдат помнени“. Как се прави амате? Опитите да се унищожи традицията на амате не били успешни и за щастие тя е достигнала и до наши дни. В северната част на планината Сиера Мадре в щата Пуебла, в места като Сан Паблито (община Пауатлан) все още се прави такава хартия. В списание „Мексиканска археология“ се цитира придворният лекар на крал Филип II, Франциско Ернандес. Там се казва: „Майсторите на хартия режат само дебелите клони на дърветата и оставят младите. След това клоните се оставят да омекнат през нощта в близките реки или потоци. На следващия ден се маха кората им, вътрешният й слой се отделя от външния и се запазва.“ След като кората се почисти, влакната се разпростират на плоска повърхност и се удрят с камък или с каменен чук. Тъй като повърхността е грапава, тя се покрива с тънък пласт от нишесте. Днес влакната се варят в големи котли, в които се прибавят пепел и вар, така че да станат по–меки и да се отстранят някои вещества от тях. Варенето може да продължи до шест часа. След това влакната се измиват и се оставят във вода. Майсторите поставят влакната едно по едно на плоска дървена повърхност, така че да се образува мрежа. По–късно, като използват плосък чук, удрят влакната на равни интервали докато те не се преплетат и не образуват лист хартия. После получената хартиена маса се избелва като се търка с лимон. Най–накрая краищата на хартията се сгъват навътре, за да станат по–здрави, и се оставя на слънце да изсъхне. Има няколко цвята хартия амате. Обикновено тя е кафява, но може да бъде и бяла, с цвят на слонова кост, на кафяви и бели петна, както и жълта, синя, розова и зелена. Съвременно приложение на амате От хартия амате се правят красиви мексикански произведения на изкуството. Някои от рисунките върху тази хартия са с религиозен характер, но други изобразяват различни стилизирани животни, празненства и сцени от щастливия живот на мексиканците. Освен красивите разноцветни картини се правят и картички, лентички за отбелязване на страници и други предмети, ръчна изработка. Тези произведения на изкуството удивляват както местните жители, така и чужденците, които ги купуват за украса. Това изкуство се е разпространило и извън границите на Мексико. Направени са репродукции на древните кодекси. Несъмнено испанците са наблюдавали за първи път изкуството на амате с голям интерес. Според монаха от Ордена на доминиканците Диего Дуран, когото споменахме по–горе, местните жители „записвали и рисували всички събития в книги и на дълги листове хартия, заедно с изчисления за годините, месеците и дните, в които те са се случили. В тези рисунки те вписвали с голяма прилежност своите закони и наредби, данните от преброяването на населението и т.н.“. Колко хубаво, че традицията на амате е оцеляла до наши дни, а с нея - и красотата на този интересен елемент от мексиканското културно наследство! Точно както „тлакуилос“, или книжниците, в древността, съвременните майстори се радват на чудната хартия амате, която с право може да се нарече мексикански папирус.

https://docs.google.com/forms/d/1fsCzszwLarnuiuDoWFs02N4zcPqkJe63vEe-sfQpZT0/viewform Още една анкета - копирани са тукашните отговори и са добавени още.

Не вярвай на никого, който те разубеждава да не следваш мечтите си. --- 1. Не вярвай на никого от онези, които те убеждават да НЕ следваш мечтите си! 2. Не вярвай на никого от онези, които те РАЗубеждават (от убеждението ти) да следваш мечтите си.

Приемам забележките.

Първият международен език е финикийският. По-късно международни езици стават гръцкият, латинският, регионално - арабският и старобългарският език. От XVIII век в световен мащаб първият международен език е френският език, от средата на ХХ век по решение на ООН като официални международни езици са определени още руският, английският, испанският и китайският език, по-късно - и немският език. Установени са и 7 работни международни и регионални езици - италиански, португалски, арабски, суахили, хинди, индонезийски и японски. Към международните езици се отнасят и изкуствено създадените езици - универсалглот, волапюк, есперанто, спокил, мундолинго, идо, окцидентал, новиал, унтерлингуа, унилингуа, униш, словио, мондланго, словиански, лингва де планета. За международен език може да се приеме и клингонски. За международни езици се считат и езиците за програмиране - АЛГОЛ, ФОРТРАН, БЕЙСИК, Джава и др.

Отгворих на лично съобщение.

Ами, всичко това е много хубаво! А също така, след време, към http://www.scientix.eu/ ще можем ли да се включим?

А какъв е смисълът от "упражнението"? Какъв е този сайт? Каква организация стои зад него? Какво печели наият сайт/форум? Какво печели Сдружение „Форум Наука”?

Ако с Кличко бяха играли 5 шахматни партии, Кубрат може би щеше да има по-големи шансове. Известно е, че играе шахмат. (А за Кличко не зная дали играе и той.)

Кубрат правеше повече излишни движения и това май го умори допълнително. Кличко често се залепваше за него, прегръщаше го и после го удряше във врата, в тила и в бъбреците. След като го удари за последно, го блъсна с ръце и нашият падна лошо. Животът и тренировките продължават. Вярвам, че Кубрат ще продължи по Пътя. --- Може би, ако пак се боксира с Кличко, след време, Кубрат не би било зле да се вслуша в съветите на онези, които са успявали да нокаутират Кличко - да издържи дълго време, докато Кличко се умори и да се бие в по-близка дистанция. Да работи повече с краката, да се отклонява от пътя на атаката, да не прави излишни движения, да изпълнява техниките с цялото си тяло.

Програма 14 ноември, петък 10,00-11,00 І етаж, фоайе Регистрация на участниците 11,00-12,20 І етаж, зала 103 11,00-11,20 11,20-12,20 Пленарно заседание модератор: доц. д-р Славка Ненова Откриване на форума проф. д-р Росица Пенкова, председател на Организационния комитет Пленарни доклади „Методологически и методически аспекти на социалнопсихологическия тренинг“ проф. д. пс. н. Стойко Иванов, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет „Статутът на българския учител“ д. ик. н. Янка Такева, председател на СБУ 12,20-12,40 ІІ етаж, зала 218 Кафе-пауза 12,40-14,15 І етаж, зала 103 12,40-13,20 13,20-13,40 13,40-14,00 14,00-14,15 Презентации Издателство „Просвета“ представя модерни образователни ресурси „Образование и бизнес = успешна икономика“ (БТПП) „Обучение за обещаващи лидери в образованието“ (фондация „Америка за България“ и Институт за международно образование – САЩ) „VEDAMO – онлайн среда за обучение и комуникация“ (Прознание АД) 14,15-15,00 Обедна почивка 15,00-16,30 Първа секция ІІ етаж, зала 203 Втора секция ІІ етаж, зала 206 Заседания по секции Образователен мениджмънт и образователни технологии модератори: доц. д-р Даниела Миткова, гл. ас. Бистра Стоименова Съвременният учител: професионална и личностна компетентност, кариерно развитие модератори: доц. д-р Катя Гетова, гл. ас. д-р Мирена Легурска 16,30-17,00 ІІ етаж, зала 218 Кафе-пауза 17,00-18,00 І етаж, зала 103 Кръгла маса „Учителят и неговите социални роли“ модератори: доц. д-р Райна Захариева, доц. д-р Катя Гетова 15 ноември, събота 10,00-11,30 Първа секция ІІ етаж, зала 203 Втора секция ІІ етаж, зала 206 Заседания по секции Образователен мениджмънт и образователни технологии модератори: доц. д-р. Славка Ненова, гл. ас. инж. Светлана Янкова Съвременният учител: професионална и личностна компетентност, кариерно развитие модератори: доц. д-р Мариета Савчева, гл. ас. д-р Нели Димитрова 11,30-12,00 ІІ етаж, зала 218 Кафе-пауза 12,00-13,00 І етаж, зала 103 Тържествена церемония по връчване на свидетелствата за І ПКС на учителите иноватори – сесия 2014 13,00-13,30 І етаж, зала 103 Закриване на форума проф. д-р Росица Пенкова, председател на Организационния комитет модератори: доц. д-р Даниела Миткова, доц. д-р Катя Гетова --- Програмата нещо не излезе много яснаЕто я тук в табличен вид: http://diuu.bg/forum/

Всъщност, при всяка историческа годишнина се оказва, че младите поколения масово не знаят с какво е свързана тя. Не знаят, наример, кой е първият владетел на Дунавска България, не знаят кога е създадена нашата държава, не знаят и кои са народните будители, цар Самуил, светите Седмочисленици, строителите на съвременна България, Васил Левски и така - нататък. Всяка година кандиат-студентите сътворяват купища "бисери" по история и литература. Вярно е, че младежите ни не са преки свидетели на конкретната историческа епоха. Но това не ги оправдава. Ако имат интерес и желание, могат да научат всичко, което им е необходимо. Конкретно за определен исторически период (за всеки период) има купища научна литература и научни списания. Дори не - купища, а - вагони и дори - цели влакови композиции с книги и списания. Но за тяхното прочитане и осмисляне е необходимо време. Да не говорим, че има куп други науки, помощни на историята, които също трябва да се овладеят, за да може да се използва интердисциплинарният подход към миналото. Всяка друга наука може да бъде в помощ на историята при определени условия. Но най-близките до нея науки са археологията, литературата, географията, лингвистиката, археоастрономията и др. За съжаление напоследък все по-малко ученици се вълнуват от историческата наука, а наблягат повече на други научни дисциплини или пък абсолютно нищо не ги интересува. Вълнуват ги предимно разни странични неща, които ги разсейват и ги отдалечават от сериозната наука. От друга страна, държавните образователни изисквания (ДОИ), които предписват каква да бъде тематиката на урочните единици, са ги предписали така, че тематичните сисъци на урочните единици по история са непълни и недостатъчни. Множество интересни ми, които биха били полезни за разбирането на същността на изучаваната епоха, не са включени. А пък да не говорим, че вместо да се намалява броят на учениците в клас, се намаляват часовете по история! От трета страна, идеален учебник по история няма. (Да не забравяме, че авторите на учебниците по история са длъжни да се съобразяват с ДОИ!) Конкретно съвременната история все още не е изцяло разкрита. Много документи все още не са разсекретени или открити, а други документи са умишлено унищожени от службите за сигурност. Така че историята на комунистическия период все още не е напълно изяснена. Но всичко това не оправдава незаинтересоваността на младите поколения към миналото. Защото народ, който не познава или не помни миналото си, е обречен да го повтаря.

Българската младеж масово е исторически неграмотна, що се отнася до периода на най-новата и съвременната история, започващ след края на Първата световна война. Нищо не й говорят имената Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Лех Валенса, Робер Шуман... Според 40% от анкетираните българи (1200 д. над 16 годишна възраст) си мислят, че комунимът в Европа е приключил със събарянето на... Великата китайска стена! 92% от анкетираните не познават и границите на комунистическия блок. 31% не могат да определят дали развитието на България в епохата на комунизма е успешно или неуспешно. 94% заявяват, че не знаят почти нищо за онзи период. От друга страна, някои младежи, небедени за "VIP", не знаят кой и кога е създал Дунавска България. Всичко това звучи като виц, но в действителност е трагедия. Защото тези безгрижни и исторически неграмотни младежи, на които не им пука нито кога е създадена България, нито кой и защо е построил не само Берлинската, но - и Китайската стена, са бъдещето на страната ни! Това са родителите на бъдещите поколения. Това са следващите лекари, зъболекари, учители, икономисти, политици... Единственият изход от тази ужасна ситуация е образованието. Само образованият човек може да промени съдбата си и да срути всички стени по пътя си. Но, когато 40% от младото поколение имат двойка по история, няма шанс скоро да видим края на мрачния преход. Ще продължим да се блъскаме в стената от невежество и безразличие, която става все по-голяма. Историята е учителка на народите, но не всички народи са добри нейни ученици. А в часовете по физкултура и спорт (ФВС) не се учи история. Не рядко в тези часове се правят най-различни други неща, като спортът е някак изтикан встрани. Било - поради липсата на база (двор, физкултурен салон, басейн, фитнес зала), било - поради липсата на необходимите материали (топки, мрежи, маси за тенис, дюшеци, баскетболни кошове и др. подобни), било - поради мързел от страна на учениците, било - поради незаинтересованост на учителите, било - поради някакви други причини.

Нямам ни най-малко намерение да въвличам когото и да било в каквото и да било. Ти сама се въвличаш.

Връщам се на темата за туризма. Понятието "туризъм" произлиза от френската дума „tour“ (обиколка). Туризмът, в класическия смисъл а понятието, се нарича пътуване с цел отдих и развлечение. Той може да се разглежда и като стопански отрасъл (спада към сектора на услугите), който обслужва туристическата дейност. Основател на българския туризъм е българският писател и общественик Алеко Константинов. Туризмът има важно значение в социален и икономически аспект. Благодарение на него човешкото здраве и трудоспособността се стабилизират и се разкриват работни места, които понякога са основен източник на доходи за определено селище и подобряват жизнения стандарт в него. В личен план, пътуванията, които хората предприемат, често обогатяват тяхната езикова, познавателна и социална култура. Съвременният туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа, като първоначално той е по-развит в индустриализиращи се страни като Англияво, Франция, Швейцария и други. След Втората световна война става масово социално-икономическо явление. Като цяло се развива с високи темпове и е определян като един от водещите отрасли на XXI век. Туризмът представлява сериозно предизвикателство за способността на човека да се организира. Още от незапомнени времена е имало посетители в градовете. Туристите са пристигнали по различни начини и тяхното присъствие в града, е имало своето въздействие върху икономиката, пейзажа/ландшафта и обичаите. Може да се твърди, че някои европейски градове като Париж и Лондон са били туристически дестинации, още по времето на античността - в древен Египет, древна Гърция/Елада и древен Рим! Още тогава туризмът е имал разнообразен характер - спортен (Олимпийските игри!), религиозен/поклоннически, военен (по време на военните походи и по време на колонизацията на нови земи), търговски, рекреационен... През средновековието туризмът е предимно поклоннически (Йерусалим, Рим, Константинопол, Сант Яго де Компостела, Льо монт Сент Мишель, Мека), военен (напр. - кръстоносните походи или експанзията на арабите). Характерна особеност на пътуванията през Ренесанса, визуализираща стремежът за знания и опознаване на историята, природата, изкуствата и културата, е т.нар. Голямо пътешествие (Grand Тур), което започва да се провежда около 1500 г. и в което участват млади аристократи от Централна и Северна Европа. Мотивите на тези пътешественици са предимно познавателни. Целта им е да опознаят Европа и паметниците на античността. Пътуването е било дълго, понякога - опасно и свързано с преодоляването на много трудности. Участниците в Гранд Тур обикновено пътуват на големи групи и са придружавани от приятели и слуги. По пътищата на техните постоянни маршрути се създават условия за наченки на обслужваща туристическа дейност страноприемници, станции за почивка и смяна на конете, водачи, екскурзоводи, биват следвани или пресрещани от пътуващи артисти и музиканти. Особеност за късния Ренесанс (XVII-XVIII век) е реактивизирането на използването на някои минерални бани. Те се посещават с цел лечение и почивка от короновани глави, аристократи, интелигенцията, някои богати представители на буржоазията. През този период се поставят основите на много известни европейски бански курорти - Карлови вари, Виши, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др. Пътуванията през епохата на Ренесанса се характеризират с качествено и количествено нарастване. Въпреки създаването на някои от предпоставките за обособяване на туристическо обслужване, зараждането на първите курорти и създаването на обслужващи навици у населението, пътуванията все още не могат да бъдат определени като туристически. Те все още са рисковани и съпроводени с големи транспортно-технически и други затруднения. А в ерата на индустриалния Grand Tour завършилите своето средно образование посещват "културните градове” на Европа, сред които са Лондон, Париж, Рим, Торино, Базел, Берлин, Мюнхен, Виена и Прага. Индустриализацията и урбанизацията през XIX-ти век изместват фокуса на туристическото движение от градските към селските райони, предизвиквайки сезонна миграция на хората от града към планината, морето и селото. Родоначалникът на съвременния туризъм е англичанинът Томас Кук, който е първият в света регистриран ,,екскурзионен агент" (1842 г.) Той първи стига до идеята, че влакът може да се използва за организирането на туристически пътувания, които едновременно хем да са удобни и приятни за хората, хем - и да носят печалба. За близо 50 години Т. Кук успява да развие напълно концепцията за комплексното туристическо обслужване. Той е създателят на туристическия пакет (организирано туристическо пътуване с обща цена), международния бланков билет, на туристическият ваучер, на пътническите чекове и на кредитните карти. Кук съдейства за масовизация и демократизация на туристическото движение чрез разсрочено плащане на пътуванията, пакетиране на различни видове услуги на по-ниска цена и др. Кук полага основите на туристическото развитие в много страни като Швейцария, Италия, Франция, Египет и др. Благодарение на дейността на Кук англичани са пионерите на туристическото усвояване на Алпите, на френската и италианската Ривиера. През 1872 г. той организира първото околосветско туристическо пътуване, открива Америка за туристически посещения и доказва, че няма недостижими туристически цели по света. Предисторията на организирания туризъм в България е свързана с пътувания до Божи гроб в Ерусалим, с поклоненията в Рилския манастир на търговци, пътуващи от Беломорието за Дубровник, Виена и Будапеща, които преминават през Разложката котловина и ползват местни водачи, с уроци сред природата на даскал Бачо Киро Петров, с излети на членуващите в клуб "Весела България" към читалище "Славянска беседа" и създатели на Урвич клуб. На 27 август 1895 г. у нас, на Черни връх е учреден клуб на българските туристи по покана на Алеко Константинов - виден български общественик, демократ, юрист, писател. Поканата е публикувана във в. "Знаме", бр.99 от 23 август с.г. с адресат - любителите на българската природа. Отзовават се повече от 300 души, различни по възраст, пол и социална принадлежност. Идеята е чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България - нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите й в морални добродетели. Поради убийството на Алеко движението заглъхва, за да се възроди отново през 1899 г. в Първо българско туристическо дружество "Алеко Константинов". --- От изнесената лекция става очевидно, че туризмът не е спорт, а спортът не е туризъм. :-)

Дорис, струва ми се, че да си привърженик на (някакви политики, които се подкрепят от) дадена политическа партия, и по време на избори да не гласуваш за тази партия (особено - ако харесваш лидера й и нейните кандидати!) е най-меко казано странно.

Специално за Alwasareiro ще разкажа една случка. Като учител, аз бързам да си нанеса пръв (или един от първите) учебния материал, който преподавам за деня в материалната книга. Първо, за да не пропусна да добавя някой час и после - защото това, което преподавам, го намирам за много интересно и давам възможност на колегите си, вписващи своите часове след мен, да видят какво ще преподавам за този ден. Та, ако имат въпроси, да ме питат... И веднъж след мен идва да пише един от няколкото учители по физкултура и... "Абе, колега Бояджиев, ти в това малко квадратче да не се опитваш да ни разкажеш целя урок?..." (Понеже аз подробно описвам заглавието, годините, някакви уточнения, ако е необхидимо...) Поглеждам той какво е писал в неговото си квадратче и виждам само две букви - ИТ. На свой ред го питам "Що е то ИТ? Откога часът по физкултура се провежда в компютърната зала?" На което той ми отговори, че И. Т. било означавало игра с топка. Е, нямаше как да се сетя.

Аз никъде не твърдя, дори и не намеквам, че ако някой човек харесва някаква идея, лансирана от друг човек (или пък харесва самия човек, лансиращ дадената идея), представител на определена партия, да я наречем партия Хикс, той непременно е бил, е или пък ще бъде (или би бил някога) избирател на същата тази партия. Дорис, хайде да не слагаш в устата ми думи, които не съм изрекъл и, които нямам намерение да изричам. --- По-горе Alvasareiro ме помоли да коментирам някои идеи за нови часове в училищното образование и аз се включих, споделяйки мнението си. Нищо повече.

Образователната политика е част от политиката. Няма как да се избяга от това. А споменатите партии, опитващи се да налагат определени популистки идеи в образователната сфера, са всеизвестни. Тази информация не е някаква държавна тайна, която аз съм издал.

Едно по едно... 1. Допълнителен час по физкултура в гимназията. Такъв е въведен преди няколко години. Провежда се в определен за всеки випуск (или клас?) ден, в другата смяна. Ако учениците учат в първа смяна, след училище остават за още един час (или идват по-късно през деня?). И обратното - ако учат втора смяна, идват преди началото на учебните занятия за деня, преди обяд. 2. Всеки ден час по физкултура. (За авторството на тази идея спорят ББЦ и ПФ.) Това е безумие. За сметка на кои други часове? Ако се въведе, учениците ще трябва да учат или и в двете смени, или пък - и в събота, а защо не - и в неделя? А най-добре - хем - и в двете смени, хем - и в почивните дни! А най-хубаво - и без лятна ваканция. (В действителност, в много от по-развитите държави лятната ваканция е значително по-къса, отколкото у нас.) От друга страна, ако не им се увеличи времето, в което учениците да учат, трябва да бъдат намалени часовете по някои учебни предмети. Въпрос - кои предмети да бъдат с намалени седмични часове? И още - с колко часа седмично да бъдат намалени тези учебни предмети? 3. Час по начално военно обучение (НВО). Виж точка две! Ние учехме такъв предмет, но учехме и в събота. Имахме по 6 часа всеки ден. В момента елементи от НВО се преподават като част от темите, разглеждани в часа на класа (наред с природни бедствия, тютюнопушене, алкохолизъм, болести и др. такива неща.) 4. Час по вероучение / история на религиите. В отделни училища и класове е въведен като СИП - по желание на учениците или на родителите. 5. Таблет на всеки ученик. В бедните държави на учениците им предоставят тетрадки, учебници, учебни помагала, компютри, лаптопи, таблети, смартфони, интернет, интерактивни дъски... В богатите държави на учениците се осигуряват най-добрите учители. Без коментар! 6. Час по родолюбие / патриотизъм. Вероятно ще се преподава като СИП/ЗИП. (ВМРО са направили учебник, по-точно - "Патриотичен буквар", който раздават на първокласниците на 24-ти май, но той съвсем не е от вчера.) Нямам представа в кой курс на обучение ще се преподават часовете по родолюбие/патриотизъм (предучилищен, начален, основен, среден?). Казва ли ни някой?! Този учебен предмет би дублирал до голяма степен часовете по история, литература, география, ако щете - и свят и личност. Въпросът тук е КАКВО се предвижда са се преподава? Ура-джийски кръчмарски и футболен патриотизъм? Ракия, шопска салата, таратор, боб с наденица... (най-вкусните!), високи сини планини (най-високите и най-сините!), Черно море (най-черното!)... Имена на футболни отбори (всеки да изреди за себе си десетина!, щото аз не мога; не ги знам, не се интересувам от този псевдо спорт.)... Джон Атанасов, славни битки, най-старото злато на света... Най-най-най... До патриотизма няма да се докоснат само онези ученици, които бягат от часовете по български език, история, литература и география, за да ритат топка в задния двор, да играят тенис на маса или на корт, карти или табла (щото за шахмат не им достига акълът!). Ако някой иска, може да си изтегли патриотичното букварче. А колкото до всички популистки идеи, трябва да се има предвид, че всички те струват пари. Много пари. И ето - накрая - и сметката! Става дума за цената на популизма, изразена в пари. Post scriptum По темата за желаещите повече спорт в училище. Колкото до учениците, които се интересуват от даден спорт повече от общата маса, те могат да се запишат в най-близкото спортно училище - в паралелка, изучаваща онзи спорт, който най-много им допада. После може да продължат в НСА със същия вид спорт или със съвсем друг. От друга страна, ученик в определен вид гимназия (езикова, математическа или художествена, да речем), би могъл да се запише паралелно в друг вид гимназия (например - спортна), в която само ще се явява на изпити по учебните предмети, които профилират втората гимназия, избрана от него. ПАТРИОТИЧЕН БУКВАР.rar

Ами, той Алвасарейро вероятно прави намек за сблъсъка на арабите с гръцкия огън. Днес има напалм. На мен ми е прелюбопитно друго. Да приемем, че един ден ислямът ще залее света като потоп, ще измести или ще унищожи другите религии и ще се наложи като единствена религия. И светът ще бъде върнат в ранното средновековие. Нацистката "религия" също искаше връщане на божествата на германите, на скандинавците... И също искаше връщане назад в миналото - неясно точно - къде - в някакъв микс от IV, от VIII-X и от XI-XV век. какво ще стане тогава? Всички говоерят на кораничен арабски и славословят Аллах, навсякъде - джамии, шериат и членовредителни наказания. Хареми... Молещи се по няколко пъти на ден... Дали ще има развитие на арабската наука, философия, култура и цивилизация или ще имаме упадък, ако "новите мюсюлмани" не са на нивото на средновековната арабска мисъл? И какво толкова привлича християни или атеисти към исляма? Защо те отхвърлят християнството или атеизма и прегръщат исляма и джихада? И започват да се обличат в рокли (или каквото там се нарича), пускат дълги бради, слагат си едни кръгли шапчици... Или навличат камуфлажни дрехи и нарамват калашниците.

Ето как са разпределени местата в бъдещия Парламент според отговора на въпроса "Какъв стил музика предпочитате?": - 33% - българска чалга - 15% - песни на руски език - 15% - маанета на турски и цигански език - 9% - световни рок и поп групи - 7% - български и македонски народен фолклор - 6% - ретро чалга - 4% - военни маршове - 4% - песни на руски език --- - 1% - класическа музика - 1% - хеви/блек/траш/ пауър/фолк метал, хард рок, рок, пънк рок, пънк