ISTORIK

Никой не е съвършен... От друга страна, имаме и политик извън властта...

Нанесъл съм желаните от теб корекции.

Я да видим сега... Опитвам се да направя анкета, имайте търпение да я завърша... --- А, завърших я. Надявам се да отговорите честно, за да видим какъв е профилът на нашите потребители. Важно е да ги познаваме, за да можем по-добре да отговорим на техните нужди. Прелюбопитно е какъв е средният потребител на "Българска наука". Мъж ли е, жена ли е, дете ли е, старец ли е... Или е в активна трудова и детеродна възраст... От какво се интересува, какво го вълнува... Какво е нивото на неговото или на нейното образование... Какво работи... За съжаление анкетата може да съдържа едва 25 въпроса. Не претендирам, че тези са най- добрите, но само тях успях да измисля. ---------- ВНИМАНИЕ! В квадратчетата може да давате по повече от един отговор.

Дали тази прелюбопитна тема ще има продължение? Да очакваме ли приятна изненада в тази посока?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3618&st=0&p=24392

Пак опираме до генетичния, културния и социалния капитал на семейството.

Наскоро имах възможността да опитам "вегетариански" и "вегански" кюфтета. Или, както аз ги наричам - "кюфтета от трева". И те са вкусни, но не са толкова засищащи, колкото са онези - традиционните, направени от кайма (доколкото в каймата има И месо).

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти? Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги. С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора. Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност. Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Изяж растение, спаси животно! Изяж камък, спаси растение! Изяж пластмаса, спаси камък! Природата трябва да се опазва! :-)

В ролята на големия печеливш, сключил мир с победените съюзници в Потсдам, Германия щеше да се размине с репарациите и с бедите, наложени й от Франция във Версай. Оттук - вероятността Хитлер да вземе властта, да избухне Втората световна война и да бъде извършен холокостът срещу евреите щеше да е значително по-малка. А, ако евреите в Германия бяха оцелели, ционизмът нямаше да има тази международна морална сила, която си спечели по право след поражението на Хитлер. Съвременната история на Близкия Изток щеше да е съвсем различна, донякъде - и защото през 1918 г. Турция щеше да се окаже сред победителите. А вероятно и еврейската държава Израел нямаше да бъде създадена насред арабските земи, откъдето насилствено са изселени 700 000 араби. В една кайзерова Европа победената Франция, а не - Германия, щеше да се окаже вероятен разсадник на фашизма. Но като се има предвид, че френската стомана и въглищата щяха да останат в Елзас и Лотарингия, тоест в немски ръце, потенциалът на френските армия и флот щеше да бъде доста ограничен. Междувременно целият флот на Великобритания щеше да бъде потопен при Хелголанд и британците щяха да бъдат принудени да се откажат от интересите си, свързани с нефта в Близкия изток и Персийския залив, за сметка на германците. Страната нямаше да е в състояне да се противопостави на възхода на национализма в Индия. На практика съществуването на Британската империя щеше да стане невъзможно. Днес Великобритания вероятно щеше да представлява скромна северноевропейска социалдемократическа република – нещо като Дания, но - без принц. Междувременно Америка, чиято намеса във войната щеше да бъде предотвратена от победата на Германия, щеше да се превърне в изолационистка държава – нищо общо с големия играч, който диктува световния ред. Франклин Рузвелт щеше да реши икономическите проблеми на САЩ през 30-те г. на ХХ в., но никога нямаше да му се наложи да води война в Европа, макар че вероятно нямаше да избегне сблъсък с Япония. Съветският съюз, с един предпазлив, но силен съсед в лицето на Германия, можеше да се окаже сериозен дестабилизиращ фактор, но нямаше да стане обект на германска агресия през 1941 г. А без Втората световна война вероятно нямаше да има и Студена война. Ако германците бяха спечелили през 1918 г., Европа щеше да е много по-различна. В много отношения Континентът може би щеше да е мрачно, репресивно и непредсказуемо място. Но спокойно можем да заявим, че през ХХ в. там щяха да загинат много по-малко хора. Дори само този факт е достатъчен и заслужава да се замислим! Една англичанка среща на улицата младеж, който не сее записал на фронта. Обвинява го впредателство. И го пита: "Младежо, кажете ми кое е по-важно от това, да воювате в защита на нашата цивилизация?" На което той с достойнство й итговаря: "Моят живот, госпожо!". Нека си представим една историческа хронология, в която царе продължават да управляват Русия (ако октомврийската революция не се бе състояла или ако бе неуспешна), Британската империя не е изтощена от войната, Османската империя продължава да контролира Близкия Изток... А Австро-Унгария дава власт и на чехите и/или на сърбите и така предотвратява своя разпад. Какво би могла да направи Германия, за да победи или да загуби с по-малко? - Да не напада Франция. Сун Цзъ казва: "Да влезеш в 100 сражения и да победиш противника си не е върха на военното изкуство. Върхът на изкуството е да победиш без да влизаш в сражение." В случая - във война. - Избягване на възможността да воюва на два фронта. В кунг фу филмите е забавно как героят успешно бие по няколко противници едновременно, но в действителност е по-добре враговете да се бият поотделно, един по един, един след друг, а не - едновременно. - Германия да не нахлува в неутрална Белгия. Англия би трябвало да търси друг повод, за да обяви война на Германия. Ходът с нахлуването във Франция през Белгия, като по този начин се заобиколи укрепената френска линия по границата с Германия, е гениална, но именно навлизането на германската войска на белгийска територия вкарва Англия във войната. - Германия не строи могъщ флот, а - повече танкове и самолети - Германия да не прибягва до неограничена подводна война. Потопяването и на американски кораби е причината САЩ да се включат във войната срещу Германия. - Германското военно командване да делегира повече права и отговорности на българското офицерство на фронтовете срещу Румъния и Сърбия. Да се бяха вслушвали повече в идеите и предложенията на българското военно командване! Повече доверие на съюзниците! Никоя от тези алтернативи не би могла да гарантира на Германия спечелването на войната. Но всяка от тях би могла да й даде по-добри шансове.

Какъв би бил светът, ако ислямът никога не бе съществувал? Един свят без ислям е вдъхновяваща тема за дебати и за промени в начина, по който мислим за връзката на исляма с Европа. За някои това е успокояваща мисъл: не би имало сблъсък на цивилизациите, свещени войни (джихад), терористи, наемни убийци (асасини), самоубийствени атентати, коли бомби, бунтове, фетви, партизански войни, заплашителни видеоклипове… Но какво ли би било, ако не бе създаден ислямът? Ако не бе съществувал пророкът Мохаммед, не бе написан Коранът, не бе създаден шериатът? А ислямът не бе разпространен в обширни части на Близкия Изток, Азия и Африка? В името на дискусията, като акт на историческото въображение, представям Близкия Изток, в който ислямът никога не се е появявал. Тогава вероятно бихме били пощадени от много от настоящите предизвикателства, стоящи пред нас? Близкият Изток щеше ли да бъде по-спокоен регион? Колко различен би бил характерът на отношенията между Близкия Изток и Запада? Без исляма, със сигурност международният ред би представлявал значително по-различна картина, отколкото е той днес. А може би – не?! Възможно е съвременният свят без наличието на исляма да не би могъл да изглежда твърде различно от това, което е той днес. От 20-те години на 7-ми век в един значително по-широк Близък Изток, ислямът е привидно втъкан в културните норми и в политическите предпочитания на своите последователи. Как тогава бихме могли да отделим исляма от Близкия Изток? Може би не би било толкова трудно да си представим това. Нека да започнем с етническата принадлежност! Без исляма, лицето на региона остава сложно и конфликтно. Доминиращите етнически групи в Близкия Изток - араби, перси, турци, кюрди, евреи, бербери и пущуни - ще продължават да преобладават в политиката, провеждана в този регион на света. Няколко примера… Много преди възникването на исляма персийската империя достига до древна Атина и изглежда „вечен” съперник на всеки, който населява Анадола или пък се опитва да проникне там. Семитски народи се борят с персите за овладяване на „Плодородния полумесец” и на Ирак. Монголите пак ще са унищожили цивилизациите на Централна Азия и голяма част от Близкия Изток през 13-ти век. Турците отново биха завладяли Анадола, Балканския полуостров и Централна Европа до Виена, както и по-голямата част от Близкия Изток. Тези борби - за власт, територии, влияние, данъкоплатци, войници, занаятчии, учени, а също така – и търговията – са съществували много преди появата на исляма. Продължават и след нея. И все пак, твърде нелека задача е изваждането на която и да е религия от историческите „уравнения”. Ако в действителност ислямът никога не се бе появил, то немалка част от Близкия Изток щеше да си остане предимно християнска, но вероятно някои християнски секти/ереси щяха да доминират - точно както е било в зората на исляма. Отделно от различни „варианти” на християнството, някои други религии също биха присъствали там – зороастризмът, юдеизмът… Защо не – и будизмът?! А арабите дали биха запазили примитивните си религиозни възгледи? Или някоя по-голяма религия би ги привлякла? Коя?! Но би ли се възцарила хармония във взаимоотношенията на Близкия Изток със Запада, ако наистина целият регион на Близкия Изток бе останал християнски? Щеше ли да ги има кръстоносните походи към Божи гроб, щеше ли да я има реконкистата в Испания? Може би, но – без сблъсъците между идеологиите на исляма и християнството. Щеше ли да има гонения и погроми срещу евреите – вероятно - да. Европа най-вероятно пак би се опитвала да християнизира и да цивилизова поредните „варвари” и да установи свои колониални предни постове в Отвъдморието (Outremer). Твърде малко вероятно би било християнските жители на Близкия Изток да приветстват приливите от европейски „въоръжени поклонници”, европейските флоти и техните търговци, подкрепени от армии, съставляващи „цвета на западното рицарство”. А в по-ново време плевелите на империализма и колониализма отново биха просперирали сред етническата мозайка на региона, където народите са само „пешки” в древната игра „Разделяй и владей!”. Новата история на Близкия Изток вероятно би приличала повече на индийската и/или на китайската. Макар и християнски, близкоизточните държави едва ли биха приветствали създаването на европейски протекторат над техния регион. Европейският Запад отново ще създаде и ще контролира Суецкия канал. А САЩ отново биха овладели петролните кладенци в региона. Да погледнем към дългата история на латиноамериканските реакции към американската доминация над техните петролни кладенци, икономика и политика. Държавите в Близкия Изток щяха да създадат свои националистически антиколониални движения, за да изтръгнат контрола върху собствените си земя, пазари, суверенитет, и съдба от чуждестранните колонизатори - точно като антиколониалните борби в Индия,Китай, Виетнам, Латинска Америка и Африка. Със сигурност нито англичаните биха се отказали да завладеят Индия, Египет и Нигерия; нито французите биха спрели колониалното си разширение в Алжир, Мароко и Тунис; нито Италия би спряла настъплението си към Либия, Етиопия, и Еритрея; нито Германия би пропуснала да завладее Того и Камерун; нито Белгия би пропуснала да прилапа Конго, понеже, видите ли, там имало било „братя християни”. Тоест, няма причина да се смята, че реакцията на Близкия Изток и на Африка към европейския колониализъм щеше да се различава значително от начина, по който тя всъщност реагира при наличието на исляма. Но може би Близкият Изток щеше да е по-демократичен, ако го нямаше ислямът? Историята на диктатурите в Европа, в Латинска Америка и в Африка не носи чувство на успокоение. Великите сили и дори Папството подкрепят диктаторите на много места. Защо в Близкия Изток да е по-различно? И стигаме до Палестина. Тя бе създадена като „отплата” от страна на християните към евреите след Холокоста – кулминация на антисемитизма в Европа. Ужасяващи примери за антисемитизъм са здраво вкоренени в историята и културата на западното християнство. Евреите отново биха си търсили отечество извън Европа; ционисткото движение пак щеше да възникне и да иска база в Палестина. И новата еврейска държава пак щеше да „телепортира” същите 750 000 арабски коренни жители на Палестина далеч от родните им земи, дори и те да бяха християни. А някои наистина са. Нямаше ли тези арабски палестинци да се борят,за да си възвърнат земята, от която са били насилствено прогонени? Израелско-палестинският проблем щеше да избухне, независимо от това, дали арабите са мюсюлмани или – не. И нека не забравяме, че арабските християни са изиграли основна роля в началото на арабското националистическо движение в Близкия изток! Но със сигурност християните в Близкия изток биха били най-малкото религиозно предразположени към Запада. Всъщност, самият християнския свят е разкъсван от ереси още от ранните векове на християнството. Вероятно Близкият Изток би бил въвлечен в религиозните войни на Запада, подклаждани от етнически, политически, икономически и културни борби за надмощие. Дори самите позоваванията на "Christian Middle East" прикриват грозна ненавист. Без появата на исляма, народите от Близкия Изток биха останали такива, каквито ги заварва раждането на исляма - най-вече привърженици на източноправославното вероизповедание. Или – принадлежащи на християнски секти/ереси. Не е лесно да се забрави, че едно от най-издръжливите, вирулентни и горчиви религиозни противоречия в историята е това между Католическата църква в Рим и източноправославното вероизповедание в Константинопол - злоба, която продължава и до днес. Източноправославните християни никога няма да забравят или да простят превземането на Константинопол от западните кръстоносци през 1204 г. „Триенето” между християните от Изтока и от Запада в Близкия Изток би се запазило такова, каквото е то и днес. То щеше да продължи и в годините на „Студената война”. Американската окупация на Ирак не би се харесала повече на иракчаните, ако те бяха християни. САЩ не свалиха Саддам Хюсеин от власт, защото той е мюсюлманин. Други арабски народи щяха да подкрепят иракските араби в тяхната антиамериканска борба. Никъде по света хората не приветстват чуждата окупация и умъртвяването на техните съграждани от страна на чуждестранни войски. Всъщност, групи, застрашени от такива външни сили, намират подходящата идеология, която да оправдае и да прослави съпротивата им. Религията е една твърде подходяща акава идеология. И дори, ако ислямът като средство за съпротива никога не бе съществувал, на негово място щеше да бъде някаква политико-икономиеска идеология, каквато е марксизмът. Тази идеология е вдъхновила безброй терористични, партизански, национално-освободителни и сепаратистични движения. Какъв би бил „портретът” на предполагаемия "свят без исляма." Това е Middle East, контролиран от източноправославното вероизповедание – християнска Църква исторически и психологически подозрителна, и дори враждебна към Запада. Палестина отново би била „барутният погреб” на Близкия Изток. Отново ще се бият палестинци с евреи, чеченци с руснаци, иранци с американци и англичани, индийци с пакистанци, уйгури с китайци. Това съвсем не е една спокойна и успокояваща картина. Абсурдно е да се твърди, че съществуването на исляма, не оказва своето влияние върху отношенията в самия Близък Изток или между Изтока и Запада. Ислямът е обединяваща сила на висока цел в широк регион. Като глобална и универсална вяра, той е създал широка цивилизация, която споделя много общи принципи на философията, изкуството и обществото; визия за морал; чувство за справедливост, юриспруденция и добро управление - всичко това в една дълбоко вкоренена висока култура. Като културна и морална сила, ислямът е помогнал за преодоляването на етническите различия между различните мюсюлмански народи, като ги насърчава да се чувстват като част от един по-широк мюсюлмански цивилизационен проект. Ислямската цивилизация осигурява общ идеал. Само този факт прави исляма много важен. След падането на Западната римска империя ислямската цивилизация поддържа развитието на научните знания. Тя е свързващото звено между знанията в сферата на науките и технологиите на Китай, Иран, северна Африка, древна Гърция, Византия, древен Рим и Западна Европа. В продължение на векове след падането на Рим, Западна Европа е затънала в невежество, тя е един свят на дребно земеделие, минимална грамотност, и сериозни конфликти. Арабската култура, от друга страна, там, където се е наложила, е процъфтяваща, ослепителна за онези европейци, имали късмета да посетят градове като Багдад или Антиохия. Там философи, математици, астрономи, химици, географи, историци и поети разширяват границите на познанието, като запазват живи творбите на Платон и Аристотел. Когато най-добрите библиотеки в Европа, съдържат едва по няколко десетки книги, голямата библиотека на Багдад, наречена „домът на Мъдростта”, съдържа 400 000 книги! Това само по себе показва колко много "западни" идеи дължим на Златния век на арабската цивилизация и на исляма. В средните векове ислямът е символ на просветление, тази религия учи, че нейните последователи трябва да се стремят да разберат света, който Аллах е създал. Докато християнството потиска развитието на науките („да разбираш означава да разрушаваш илюзиите!”), ислямът ги прегръща. Без исляма, Близкият Изток нямаше да се превърне във "врата към гръко- римските знания" през Средновековието, а оттам и в Европа може би нямаше да го има Ренесансът. Ислямът засяга и политическата география. Ако не бе имало ислям, мюсюлманските страни от Южна Азия и Югоизточна Азия днес - особено Пакистан, Бангладеш, Малайзия и Индонезия – биха останали в сферата на хиндуизма.

Ето как накратко стоят нещата в реалната история... Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната да се упражнява лихварство), ислямът е възприеман предимно доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно. С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н. Ислямът е пренесен в Китай през 7 век. 18 милионното население от различни народности - хуей, уйгури, татари, киргизи, казахи, узбеки, дунсян, сала и баоан вярва в исляма. Мнозинство китайски мюсюлмани живеят в автономния район Синдзян, Нинся, провинция Гансу, Цинхай и Юнан. Този обширен регион е известен под името "поясът на Корана". Сега в Китай има над 30 000 джамии и над 40 000 ислямски духовници. На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан. В днешно време разпространението му е свързано с миграцията на мюсюлманите. Ислямът се появява на Балканите включително на територията на днешна България още през 7 век, когато след първите византийско-арабски войни много пленници са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. През 14 -15 век той е бил налаган насилствено чрез убийства и издевателства над българския народ и в по-редки случаи е бил приеман доброволно поради облекчената данъчна система, която предлага османската система. Представители на старите балкански аристократични фамилии са сред първите, възприели исляма. Особено значение за бъдещето на Балканите има приемането на исляма от албанците през XVI - XVII век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци като второстепенен народ, те получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия. Същото се отнася и за босненците, които преди да приемат исляма изповядвали богомилството.

Да видим сега кой е "мистериозният Стефан"... След смъртта на цар Симеон I (настъпила на 27.05.927 г.) и демонстрационните военни действия през лятото на същата година в Източна Тракия, новият бълг. цар - Петър I и неговият настойник Георги Сурсувул (вероятно - син на кавхан Теодор) решават да предложат мир на Византия. Техният първи пратеник до Империята, който действал тайно от българската знат, е арменският монах Калокир, един от приближените до византийския император. Монахът пристигнал в Месемврия. Там било уговорено пратеничеството на Стефан, който, според хрониста Йоан Скилица, "бил твърде именит в България". Самият Стефан отпътувал за Константинопол по суша. Предполага се, че Стефан е братовчед на цар Петър. Негов предполагаем баща е някой от братята на цар Симеон - Гавриил или Яков. За съжаление и двамата са починали твърде млади. След това във византийската столица заминали Георги Сурсувул, маготин (или магот) Крон, калутаркан и сампсис Симеон, миник (неизвестен по име), които били придружавани от други видни българи. Заедно с всички тях Стефан участвал в преговорите относно българо-византийския мир и в уговарянето на брака между цар Петър и Мария-Ирина Лакапина.

Както се вижда, в "моя" вариант думата е дадена с наставката в стария й вид - -ствува-. Не противоконституциооснователствувайте! По "новия" начин тя би трябвало да изглежда така - Не противоконституциооснователствайте! Колкото до двете о-та... Първото о играе роля на свързващо двете думи (като пример давам думата водОпад.) конституци-О-основателствувайте. Идеята е не да не се предприемат действия против основаване на нова конституция, а - да не се предприемат действия, подкопаващи основите на актуалната конституция. Не може да се каже конституци... ...основателствувайте.

Ето едно прелюбопитно изследване, корто открива, че Иван Вазов използва най-голям брой различни думи в своите най-известни литературни произведения - 52596, а броят а уникалните думи, използвани в неговото творчество, са 17 568. На второ място след него е Вера Мутафчиева. От преводната литература на български език сред английските писатели водещи са Чарлз Дикенс, Джек Лондон, Марк Твен и Артър-Конан Дойл. Ето и изследването: http://www.webcafe.bg/id_363585406_arena http://ivanvergiliev.github.io/vocabulary-analysis/ https://zwischenzugs.wordpress.com/2011/03/06/shakespeare_unexceptional_vocabulary/

Съставителят на речника също може да сбърка. Става въпрос да не се бориш срещу основите на конституцията. Частицата за отрицание трябва да бъде отделена от думата. (За сравнение: не пипай, не тичай...) Не противоконститоциоОСНОВАтелствувайте! НепротивокоституциоНСТВУВАтелствувайте! Къде е тук логиката? Във втория вариант има 2 грешки - частицата за отрицание е слята с думата, която отрицава, а самата дума е сбъркана. Наставката -ствув- не може да се напише два пъти ствув...ствув-а. Направи сравнение и ще се увериш, че не винаги трябва сляпо да се предоверяваш на написаното някога някъде. Това, че съм историк, не означава, че не мога да бъда и лингвист. Преподавал съм и български език. И то - не само в занималнята, но - и в редовните часове. Разбира се, аз не съм имунизиран от това, да не мога да сбъркам понякога. За разнообразие. :-)

Напънала се мишката и родила... планина... Тази поговорка ми идва на ум, след всичко прочетено по темата.

Правилният вариант е: Моля, не противоконституциооснователствувайте! Ама защосатолковасложнидумитевнемскияезик, бе!

Спокойно можем да наречем правилата в немския език "лингвистично инженерство". Те позволяват - стига да внимаваш да не рухне цялата конструкция - налепването на поредица от думи в една единствена сякаш безкрайна дума. Най-големият инкубатор на подобно езиково творчество е правото, където се раждат сложните термини, но също така и химията и химическата индустрия. Именно такъв термин бе изтеглен от официална употреба миналия месец. Думата е Rindfleischetikettierungsüberwachungsaufgabenübertragungs- gesetz. Това са цели 63 букви или с 18 букви повече от официално признатата за най-дълга дума в английския език pneumonoultramicroscopicsilicovolcanoconiosis, което е наименованиe на заболяване на дихателните пътища. Тя всъщност е израз, който се превежда като "закон за прехвърлянето на отговорностите по надзора над етикирането на телешкото месо". Думата-чудовище, както я нарича германското сп."Шпигел", е била в регионалните документи на провинция Мекленбург-Предна Померания, но местният парламент е решил да се прекрати използването й. Тя е въведена през 1999г. във връзка със защитата на потребителите от болестта "луда крава" и е по-известна в съкратената си форма RkREÜAÜG. Думата вече е ненужна не толкова защото е тромава, а понеже ЕС предложи да се спрат повсеместните проверки за "луда крава" на здравите животни. Въпросът е, че сега се търси нова най-дълга дума в немския. До 2007г. шампионът бе Grundstücksverkehrsgenehmigungszuständigkeitsübertragungs- verordnung, което е вид закон за имуществото, описан в 67 букви. От гледна точка на специалистите RkREÜAÜG никога не е била признавана от речника Duden (еквивалентът на Oxford English Dictionary) за най-дългата поради това, че не е в масова употреба. Съставителите на речника определят като най-дълга думата от 36 букви за "Гражданска отговорност" - Kraftfahrzeug-Haftpflichtversicherung. "Шпигел" обаче дава пример за това как в немския, подобно на финландския и унгарския, думи могат да се лепят една до друга практически безкрай. Свръхзвуков самолет, например, е Überschallgeschwindigkeitsflugzeug. Отбор, класирал се за световното първенство по футбол може да се изпише като Fussballweltmeisterschaftsendrundenteilnehmer. Логиката е следната: Химикалка е kugelschreiber. Химикалката на капитана е Kapitänskugelschreiber, но ако той работи в Дунавското параходство, нещата започват да стават сложни - Donaudampfschiffahrtsgesellschaftskapitänskugelschreiber. Тази химикалка е напълнена с мастило Donaudampfschiffahrtsgesellschaftskapitänskugelschreibertinte. Магазинът, в който се продава такова мастило, е Donaudampfschiffahrtsgesellschaftskapitänskugelschreibertin- tenfachgeschäft. Този магазин вероятно си има и управител Donaudampfschiffahrtsgesellschaftskapitänskugelschreibertin- tenfachgeschäftsführer. Това са 81 букви и това не е краят. В момента нова предълга дума в немския език е почти 50-буквена – Donaudampfschifffahrtsgesellschaftskapitaenswitwe.Тя означава „вдовицата на капитана на дунавската корабоплавателна компания”. --- Най-дългата дума на английски – химическото име на гигантският протеин Titin, който се грижи за пасивната еластичност на мускула – започва с Methionyl и няколко хиляди букви по-късно завършва на isoleucine. Тя се състои от 189 819 букви и за да се произнесе правилно, са необходими цели 3.5 часа. Искате да се пробвате? Това е просто първата част от думата. Цялата (65-килобайтов файл) може да бъде свалена тук. А ако се чувствате достатъчно приключенски настроени, може да гледате приложеното по-долу видео – в него един ентусиаст успява да я произнесе безпроблемно, макар че според някои YouTube потребители това е просто човек с добри видеомонтажни умения.

Авторката Мария Чулова е родена на 23 април 1977 г. Завършила е специалностите „Българска филология”, „Английска филология” и „Международни икономически отношения” с образователна степен магистър в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Специализирала е в областта на маркетинга и управлението. Била е преподавателка в средни училища и в университети в гр.Пловдив. Тя е авторка на стихосбирката „Минутата, отлитнала от тебе” (2010 г.), на критическият литературен прочит „Без идоли” (2012 г.) и „Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/” (2013 г.). Печелила е конкурси: за наука и изкуство на фондацията „Отворено общество”, на НПО „Единение Д.Е.Н.” и ТВ състезанието „Минута е много”. Някои от творбите й са публикувани в литературната периодика. Публикувана е нейна статия и на руски език в научна конференция в гр. Москва. М. Чулова е собственик на портала за филология, култура и политика „Прометей” (http://www.prometheus-bg.eu/), в който има форум за изразяване на позиции, а предстои да се превърне в интернет-списание и в печатно издание. Предприемаческата си идея Чулова представя пред Института „Отворено общество” през 2011 г., пред журито и публиката в турнира “3Challenge – Idea” през май 2012 г., където я подкрепят общественици с гласовете си във Фейсбук. Тя участва и в проекта „Подкрепа на предприемчивите българи” през юни 2012 г. За съаление авторката не печели достатъчно подкрепа от УС на фондацията „Пловдив – Европейска столица на културата”, където кандидатства за експерт. Левски ни прости Душо – предан Ваш, гълъбе, отпраща те гарван с грак, ти за империята бе призрак, ти за народа бъди небе... Там ме чакат призваните - Шишман, Самуил, Омуртаг. Шишман бие камбаните: На турците вече простих. Кънти Самуил в мрак:  На гърците вече простих. Дойдох при Пресиян и Омуртаг:  На братовите си синове не още, но аз ще простя за кръвта. Не още, братя, не сте готови да жертвате свои Апостоли. Левски рече толкова просто:  Нему молитва отправям за тебе, народе ми верен, Господ дано те избави от Лукавия враг черен, България, Боже пази! Не спускай мрак, щом чуваме грак! Стихосбирката "Социална мрежа" излезе от печат на 15 януари 2015 г. Мария Чулова ще представи четвъртата си книга на 9 март 2015 г. от 18 часа в книжарница "Сиела" в мол Пловдив. Всички читатели могат да си вземат книгата от книжарницата или от автора. https://www.facebook.com/events/1622456091322722/?ref=4 За контакт с авторката: гр. Пловдив, ул. „Ил. Макариополски” № 26, тел.032/630348, моб. тел. 0894/374798, и-мейл: journalprometheus@gmail.com

Занимават ли се днешните деца с науки, изкуства и спортове? Четат ли книги? Ходят ли редовно на училище? Тези номинации опровергават наскоро направена анкета, която установи, че над 50% от анкетираните младежи не четат книги, не работят, не продължават образованието си, не спортуват. Тези трудолюбиви и ученолюбиви деца са доказателството, че чрез упоритост може да се постигне много. http://dberbatov.org/projects/nagradi/nominees http://dberbatov.org/projects/nagradi/project

Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието... Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето. Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода. Съдържание на гръцкия огън: нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др. Механизъм на запалване: CACO3 -> CaO + CO2 CA3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид) Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид) Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин) Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин) PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина ?) 2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)... ...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън. Повишаването на концентрацията на водородни катиони (Н+) в средата (разтвора) намалява рН стойността - средата (разтворът) става по-силно кисела, увеличава се киселинността на средата. Скалата за киселинност е от 0 до 11. Тук рН 7 се смята за неутрална среда, стойности < 7 сочат кисела среда, а стойности > 7 - силно алкална такава. HCl + NaOH = NACl + H2O Това е реакция между киселина и основа. Взаимно се неутрализират. Някои шампоани имат рН 5,5, Кока-Колата има рН 3,3, а стомашната киселина - 1,5.

Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието... Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето. Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода. Съдържание на гръцкия огън: нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др. Механизъм на запалване: CACO3 -> CaO + CO2 CA3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид) Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид) Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин) Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин) PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина ?) 2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)... ...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън. --- Повишаването на концентрацията на водородни катиони (Н+) в средата (разтвора) намалява рН стойността - средата (разтворът) става по-силно кисела, увеличава се киселинността на средата. --- Скалата за киселинност е от 0 до 11. Тук рН 7 се смята за неутрална среда, стойности < 7 сочат кисела среда, а стойности > 7 - силно алкална такава. HCl + NaOH = NACl + H2O Това е реакция между киселина и основа. Взаимно се неутрализират. Някои шампоани имат рН 5,5, Кока-Колата има рН 3,3, а стомашната киселина - 1,5.

Вселената е огромна, с крупни мащаби и по всяка вероятност - с безкраен обем. Тъмната енергия (70% от състава на Вселената) ускорява нейното (на Вселената) разширение. А тъмната материя (25% от състава на Вселената) забавя нейното разширение. Тоест, Вселената хем е безкрайна, хем се разширява.

По един професор на ден. Нов ден - нов професор! :-)