Panzergrenadier

Тогава как ще определиш състоянието на транс, хипноза или медитация? Към кое от твоите четири състояния на съзнанието ще го причислиш? Очевидно при това състояние има някакво будно ниво на съзнанието, макар да се различава от нормалното будно състояние, така че тук изключваме безсъзнателността. От друга имаме "магнетичен сън", но различен от нормалния физиологичен сън.

Различните системи вършат работа съгласно съответните житейски убеждения и вери на онези които ги създават. Не се залъгвам, че в сферата на съзнанието би могла да се наложи една единствена общоприета система. За материалиста върши работа една система, за идеалиста – друга, за агностика – трета. В случая упражнението е по-трудно, защото обектът и субектът на изследването са идентични. Съзнанието изследва само себе си. Сложността на съзнанието надвишава сложността на създадената от него система, както казах, оттук идва парадоксът на изследването и на неговите резултати. Предложената от мен схема е условна, както и всяка друга, защото и тя е плод на човешко съзнание. Системата работи за психонавтите, защото им помага да реализират експериментите си на различните нива на съзнание. Накратко, да започнем от безсъзнанието: То помага на тялото да почива, предпазва организма през онези тъмни часове, за които той е неприспособен. Сънят при спане е състояние при което умът асимилира осъзнатото преживяване, и се нагажда емоционално към него. То отваря прозорец и към по-малко достъпните области на паметта. Автоматичното състояние ни позволява да извършваме действия, които не изискват мислене – вървене, ядене и др. Будното съзнание се провокира от някакъв неавтоматичен отклик спрямо някакъв стимул от външни събития. Това състояние зависи от човешкия интелект и при всеки се проявява различно, съгласно интелектуалните му дадености. Гностичното ниво е най-интересно (идва от „гнозис” - знание). При него ума започва интензивно да съзнава всичко. При него мисленето спира и обекта на съзнанието поглъща напълно вниманието на ума. Това състояние е много по различно от опитите да се мисли интензивно за нещо, защото то е състояние на немислене. Това състояние може да се предизвика от ужас, гняв, оргазъм, различни статични медитации, транс. Но както казах в сферата а психологията всички системи са относителни.

Тази тема тръгна от анализ на съзнанието и състоянията на сън и несъзнаване. Откакто човечеството съществува са се правили опити за категоризиране на ума, за съжаление повечето неуспешни. Защо? Всички системи и схеми за категоризиране на ума са неудачни, понеже сложността на ума надхвърля тази на схемата. Много от схемите са просто отражение на моралистките предрасъдъци, на онези които ги създават. В Психонавтиката (наука за изследване на съзнанието) са приети пет степени или състояния на съзнанието: 1. Гнозис 2. Будно съзнание 3. Автоматика 4. Сънуване 5. Безсъзнание Съгласни ли сте с тази категоризация? По желание можем да коментираме тук всяко едно от тези състояния, не че по-нагоре това не е правено в някаква форма.

Оставете гласуването на местни или парламентарни избори. Референдумът – прякото гласуване, формата на пряка демокрация е подложено на критика в западните демокрации и се отхвърля от тях. Дори се обявява открито, че референдумът е форма на гласуване характерна за фашистките държави! Плебисцитите на Хитлер и Мусолини карат съвременните политици да правят отрицателна критика на тази форма на пряка демокрация. Например британският политик Крис Патън е против възможността за референдум да залегне в Европейската конституция. Крис Патън: „Мисля си, че референдумите са нещо ужасно. Те са любима форма на плебисцитната демокрация на Мусолини и Хитлер. Те подронват авторитета на парламента….. Мисля си, че референдумите са антидемократични за нашата система и ние няма какво да правим с тях. Като цяло правителствата допускат референдумите само когато са слаби.” Ако от изборите зависеше нещо – щяха да ги забранят! От референдумите зависи много – затова вероятно бъдещата Европейска конституция няма да ги допуска.

Бухарин е съставител на конституцията на СССР от 1936 г. която често е наричана "Сталиновата конституция". Като вземем и в предвид кампанията за неговото политическо и физическо ликвидиране, е ясно защо "Сталиновата конституция" е била до голяма степен условна. Аз разбирам всички радикални обществени трансформации (революциите), като преминаване към по-съвършенни икономически и социални отношения. Френската революция е период известен с кървавите разправии с политическите противници (особено с роялисти, т.е. поддържници на монархията). Да си спомним само за септемврийските кланета в 4-6.ХІІ.1792 г., когато из затворите са изклани стотици привърженици на старата система като добитък в екарисажа или по-късния революционен терор при Робеспиер. Това може и да е престъпление по отношение на общочовешките ценности, но все пак Френската революция води до по-прогресивни отношения вътре в обществото - разрушава се съсловната структура, абсолютната монархия е отстранена, отпада феодалният режим провъзгласява се декларация за правата на човека и гражданина, инициативата се овладява от по-прогресивна класа – буржоазията. Но след Октомврийската революция в Русия не мога да видя такива по-прогресивни обществени и стопански отношения, напротив в следствие на революционните преобразувания се забелязва отчуждение от труда, липса на стимули за труд и в крайна сметка - разпад на системата.

А, не престъпността никога не може да бъде причина за рухването на една система. Престъпна по отношение на какво? По принцип система, която се налага по революционен път, неизбежно отрича законите на предхождащата я такава. Създават се революционни закони, които се узаконяват и отменят старите. Социалистическото право отменя капиталистическото, като тук изобщо не коментирам кое е „по-справедливо” и „по-хуманно”. Новата революционна система определя кое е престъпно и кое не е. Болшевишкият социализъм рухна, защото беше дълбоко противоестествен на стремежа на хората да създават блага и да се ползват от тях на базата на тяхната свободна стопанска инициатива. И като такъв, този социализъм водеше до регрес.

И не само. Свързано е най-вече със стратегията на Кригсмарине в подводната война. А тя се състояла в това да се унищожи колкото се може по-голям транпортен тонаж, безразлично какъв и безразлично къде. Концепцията не е била да се пресечат морските или океански комуникации, жизнено необходими за съществуването на Англия, а в унищожаването на транспортни съдове, независимо какъв товар носят и по какъв курс се движат. Фокусът на подводниците бил насочен там където противоподводната отбрана на противника била слаба или отсъствала. По такъв начин подводниците потапяли много морски съдове и показвали голяма ефективност, но най-важните комуникации към Британския остров си оставали безопасни.

То е ясно, че водещата в този съюз ще е Великобритания. Тя ще диктува правилата на френските държавници със статут на бежанци. Какво ли влияние биха имали тези френски политици в двете камари на парламента? И къде да е този парламент? Та нали европейската част на Франция е окупирана. Разбира се, че в Лондон. Или някъде в колониите? Нереално... Кой би имал по-голямо влияние там, на британска територия? А и населението, което ще гласува в този нов държавен субект ще е предимно англоговорящо. Разнебитените френски войски със сломен морален дух достигнали до Албиона каква стойност имат? Трябва да се превъоръжават и реорганизират. И двете страни в проекта биха имали взаимен интерес от обединението – Чърчил би получил френския флот и колонии, дьо Гол, като инициатор на проекта - важен пост в новото държавно обединение. Просто взаимния интерес се превръща в общ. Vive l'amour éternel!

Напротив, не е точно така. Идеята за обединението на двете държави не е измислена и предложена от Чърчил. На Чърчил му предлагат тази идея. Проектът за обединение е на някой си Жан Моне – френски фабритант на коняк, милионер и инициатор на всевъзможни международни инициативи в сферата на банковото дело и големите фирми. Той именно предлага проекта на дьо Гол, който го одобрява, среща се с Чърчил, подхвърля му го, като го убеждава да го предложи на Франция като свой. Така че проектът за обединение е на дьо Гол, а не на англичаните. Разбира се, от това печели именно Великобритания – френския флот и колониите.

Франция и Англия толкова се мразят, че чак по идея на дьо Гол, Уинстън Чърчил предлага на френското правителство през юни 1940 г. сензационната идея за обединяване на Франция и Англия в единна държава, която трябва да има една конституция, общ парламент, единно правителство и въоръжени сили. Идеята се проваля в последния момент, поради взимане на връх на кръга около маршал Петен, склонен да намери разбирателство с Райха. Разбира се това е отчаяна мярка, породена от критичната външнополитическа ситуация породена от настъплението на Вермахта, но това само доказва, че двете колониални империи са способни до такава степен да преодолеят различията си и да синхронизират общите си интереси, че това да доведе до сливане на двете държави и създаването на ново юридическо лице на картата на Европа.

За социалистически не знам, но комунистически морал има. Ето тук. комунистически морал

Е, аз говоря за лидерите на ГДР и техните изпълнители, хората от представителната извадка- олицетворение и въплъщение на социалистическия морал, елита и бъдещето на нацията. Те учеха обикновения човек, дребния работник на морал. На техния си – социалистически морал- като крадяха. А иначе дребния човек би могъл и да е в тайна опозиция на режима и да не се е поддавал на кражби и корупция. Гражданите на ГДР, както междувпрочем и в целия соц. лагер бяха недоволни от липсата на дефицитните стоки на пазара дори понякога и на стоки от първа необходимост – белег на всяко социалистическо общество. И тази липса закономерно кара човек да краде, да се корумпира и да доносничи. Това се налага да го обясниш по-ясно.

Ха, ха, в ГДР ли не са крали от държавата комунистите и техните симпатизанти? Това просто не е така. Изобщо. През октомври 1989 г. в ГДР са осъдени за злоупотреба с власт и корупция 44 бивши комунистически функционери. Сред тях бяха бившият икономически ръководител Гюнтер Миттаг, бившият председател на работническия синдикат Хари Тиш, бившият министър на държавната сигурност Ерих Милке и бившият министър-председател Вили Щоф. Последния опит на Хонекер да залъже нечистата си съвест. Защо нечиста? Ами защото самият Хонекер и кликата около него е злоупотребила с държавни пари най- безобразно. 250 млн. някогашни марки през 1992 г. безследно изчезват от сметките на виенското търговско дружество "Новум" (Novum) и дъщерната му фирма в Швейцария. Общо 230 млн. евро са препрани от Червената Фини - легендарната управителка на "Новум" и от довереник на Австрийската комунистическа партия Рудолфине Щайндлинг. Дружеството не е нищо друго освен скрита фирма на източногерманските комунисти, през която са изнесени червените куфарчета. Комунистите навсякъде са крадяли, и са разхищавали държавно имущество, независимо в НРБ или в ГДР. Много му пука на комуниста от ГДР за държавната собственост. Това са плодовете от „комунистическия морал” насаждан половин век. Според разследване на "Шпигел" комунистите от Източен Берлин са изнесли близо 6.2 млрд. източногермански марки (или 3.1 млрд. западни) само в началото на 1990 г., непосредствено преди обединението.

Винаги се е крадяло, така е, но в социалистическото общество се наблюдава един нов вид феномен на крадене от държавата. И той е следствие на новите икономически отношения в обществото, одържавяването на средствата за производство, задушаването на стопанската инициатива. Защо хората крадяха от своята държава? Защото тези хора не смятха тази държава за своя, а за чужда. Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест. Един казва: „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото”. Друг твърди: „И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои пари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“ В началото, когато това явление започнало епидемично да се разраства и прикриването му по много причини ставало невъзможно, партията, съдебните и милиционерските органи естествено го приписваха на „неизживени буржоазни навици“, „порочни остатъци от психологията на миналото“, „влияние на враговете отвън“ и т.н., докато другаря Живков не отвори дума за „малката правда” – тоест, това са деформации на развитото социалистическо общество, породени не от някакво си „буржоазно наследство”, а генерирани от новия тип отношения в самото него.

В мемоарите си "Zehn Jahre, Zwanzig Tage" (1958) гросадмирал Дьониц описва непосилната дилема пред която се изправя в началото на 1943 г. Съгласно заповедта на главнокомандващия военноморските сили и министъра на военната промишленост от 13.09.1943 г. по разчет програмата за строителство предвижда на вода да се пускат средно по 40 подводници месечно, но бомбардировките на съюзниците над индустриалните центрове, намалява през януари-март 1945 г. производството на 26 подводници месечно. А екипажите? Друг проблем... Подготовката на екипажите е дълга – 9 месеца за обучение на екипажите в Балтийско море. Те провеждали за това време 66 учебни атаки. В един момент започнал да се чувства недостиг на хора. Иначе поне в началото на войната от немска страна са се спазвали Правилата за водене на морската война. Британският пътнически лайнер „Атения” по погрешка е бил приет за въоръжен британски търговски кораб и като такъв е потопен от подводница U-30 близо до Ирландия. След този инцидент Кригсмарине дори засилил изискванията към командирите на подводниците да избягват в бъдеще подобни инциденти.

Ето ги моралните ценности на тези «прекрасни души». Това ни се преподаваше в училища и партийни школи. Има ли нужда да се опровергава горния «морален кодекс» точка по точка? Ми то времето само го опроверга и отрече. На когото му се занимава - да опровергава тези сапунени мехури и фантасмагории на еврейско-руския гений. По първа точка само – който не беше предан, ясно – съд, присъда (може и без тях ), разстрел, ТВО, изселване, отказ от учене на висше образование и т.н.т. Любовта към родината при комунистите е нонсенс. Пролетарският интернационализъм” трябваше да измести патриотизма и да ликвидира националните общества и култури. Според Маркс - „Работниците нямат отечество” - „Комунистически манифест” - с. 44.Чак през 1931 г. руските болшевики проимаха родина: “В миналото ние нямахме и не можехме да имаме Отечество. Но сега когато съборихме капитализма, а властта у нас е работническа - ние имаме Отечество и ние ще защитаваме неговата независимост.” казва Сталин през 1931г. във "Въпросите на ленинизма", С. 1951г. - с. 382 Значи ли това че у нас преди 1944 г . българските комунисти не са имали отечество? Имали са разбира се - СССР е било тяхното отечество. И всичките им дела до 1944 г. са били в името на тяхната родина.

Някакъв си морал, с претенция за „нов”, в противоречие на „буржоазния”. Слушали сме песента „ Всеки мрази богатите и умните”, това не е нищо ново. Ами какво ще кажеш тогава за признанието на Т. Живков през 70-те години, че правените четвърт век опити да се внедри марксистко-ленинският мироглед в общественото съзнание не довеждат до желания резултат? Управляващите отчитат, че вместо култивиране на социалистически морал, който е с претенцията да е нов, в обществото се вкореняват явления като “кариеризъм, бюрократизъм, егоизъм, ходатайство, заобикаляне и нарушаване на законите, оеснафяване, алчност и стремеж към лично облагодетелстване”. Тези негативни прояви, които Т. Живков се опитва да омаловажи, наричайки ги “малката правда”. “Голямата” са „успехите” в изграждането на социализма. Неслучайно се ражда и терминът “реален социализъм”, който е предназначен да обясни и “извини” това разминаване. Ето, че самите комунисти признават моралното разложение на обществото и фикцията на пропагандирания от тях „социалистически морал”.

Абсолютно е така. Имаше една училищна дисциплина в прогимназията при соца „Етика и право” се казваше май. Та там ни учеха, че най-прогресивния морал е социалистическия. Той бил алтернатива на буржоазния кариеризъм, бюрократизъм и егоизъм. Моралът на християнството трябваше да се маскари. Той се принизяваше и се сравняваше с рицарския кодекс – писане стихове на дамите и добиването на рицарска слава ни представяха за най-висшите християнски добродетели на отмиращата религия! Буржоазният морал – с трупането на пари и експлоатацията. И това се говореше на 13-14 годишни деца! Е как няма да сме такива – местата на злото и доброто бяха подменени!

В грешка си – и двамата родители на Маркс са родени евреи – Хайнрих и Хенриета са евреи. Покръстват се после - по икономически причини. Маркс е роден в Прусия, подвизавал се в Париж, Брюксел и Лондон. Типичен космополит! Но все пак учението за диалектиката на Маркс е взаимствано от идеалиста Хегел, а оттам има и връзка с немската класическа философия. Маркс използва хегеловия диалектически метод, но с твърдението, че той трябва да бъде освободен от идеалистическата му ориентация. Прочуто е твърдението му, че "Хегел стои обърнат с главата надолу".

Във връзка с предходното мнение... Съвсем наскоро видях на площад "Славейков" - книжната борса в София на една сергия пълния комплект на всички списания "Сигнал" в немското им издание в картонен Pack - две илюстрирани картонени кутии - първата съдържаше всички броеве от 1940-1942 и в другата от 1943-1945 г. Както разбрах от продавача това било преиздание излязло във ФРГ преди обединението. Продавше ги всеки pack за 1000 лв... Уникално!

Комунистите безспорно са виновни и то за много неща от текущите проблеми на България. Но не за всички все пак! Носят ли вина комунистите за Финансовата криза след 2007 г.? Неее, изобщо,поне за това не са виновни. Тук вина носят англо-американските плутократи (и не само англо-американските!). Те са виновни за ипотечната криза в следствие на надценяване стойността на обезпечението, както и за изкуствения, спекулативен икономически растеж в САЩ и световната практика за спекулации в областта на кредитирането. За това болшевизмът няма вина!

Сърцето вече е изследвано. През 1991 г. е извършен оглед и допълнително изследване (след разконсервация) на откритото балсамирано сърце на Борис III, осъществен под ръководството на професор д-р Стойчо Раданов, ръководител на Катедрата по съдебна медицина. Заключението от това изследване напълно съвпада със заключението от протокола, направен по време на аутопсията, че смъртта на Борис III е причинена от болест, а не от отравяне.

Към Galahad и lubo_juve. Конспиративните теории не са убедителни. Ето смъртният акт на царя в който пише: "Смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и мозъка." В протокола от аутопсията и балсамирането (документ, който не съм виждал) е отбелязано: "...Намереното при огледа и изследването на вътрешните органи потвърждава клиничната диагноза за смъртта на Негово Величество Цар Борис III от тромбоза на лявата (предна) коронарна артерия и вторични застойно-възпалителни явления в белия дроб." Което потвърждава смъртния акт...

Хроника на последното посещение на цар Борис III при Хитлер в снимки: слизане от самолета сърдечно ръкостискане... без фон Рибентроп може ли? след разговорите... последно ръкостискане по стълбата за самолета. Може би последната снимка на живия цар. Какво ли си мисли Борис III?

Напротив, необходима е пропаганда. Липсата на пропаганда ни доведе до този хал. Кой например от по-младото поколение е гледал филма „Свобода или смърт” от 1968 г. на режисьора Никола Корабов за подвига на четата на Христо Ботев? В ролите – Христо Ботев (Милен Пенев), Коста Цонев и др. Вярно, критиката унищожи филма, но все пак този филм трябва да се гледа от всеки млад човек. Уви, филмът липсва в Zamunda, Arena, Nanoset и др. торент сайтове. Пусках заявка, но никой не може да го намери. Ей такива филми създават ентусиазъм и преодоляват апатията, но къде да се гледат? снимка от филма