Panzergrenadier

Другата алтернатива е План «Z». Мащабна програма за превъоръжаване на флота до 1948 г. Но бързото приближаване на войната отменя плана, просто защото е нереалистичен за изпълнение в условията на война. Приема се реалистична програма в условията на война. Или пък алтернативата надводен флот/подводници: - Грамаден надводен флот способен да се противопостави на мощните опоненти – Британия и Франция. - или пък подводен флот и многобройни средни бойни кораби, като panzerschiffe (броненосци). Приема се по-реалистичната откъм ресурси и време прграма.

Какви важни цели биха постигнали торпедните катери и къде? Биха ли могли да прекъснат съюзническте комуникации през Атлантика? Не, защото основното им оперативно действие е в Британския канал срещу крайбрежните морски съдове, и то през нощта. Без радари, торпедните катери губят основния си фактор – изненадата в нощните си атаки. Многократни са отменените операции на торпедните катери именно поради тези причини. Задължителен филм: Asse zur See (1943) (Морски асове) http://www.archive.org/details/1943-Asse-zur-See

Господа, цялата ви дискусия само доказва твърдението:

Има едно хитро измъкване на комунистическите лидери с цел да се оправдаят. Наскоро четох мемоарите на Тодор Живков. Част от тях са публикувани тук: http://vip.portal.bg/tzhivkov/contents.htm Та там Генсека се оправдава много хитро: Видите ли, идеята на социализма била много хубава, но системата била порочна. Иска да ни убеди, че при друга „система” на социализма, същият би се запазил. Прави разграничаване между „идеята за социализъм” и „системата на социализма”. Ето типичнен цитат в този смисъл от мемоарите на Живков: „Нека теоретиците разшифроват и спорят какво конкретно трябва да се разбира под система, обществен строй, обществена формация, модел и т.н. Подобна работа е полезна. Но когато аз пуснах в обращение тезата за смяна на системата, в началото това остана някак си встрани. Впоследствие обаче, т.е. след 10 ноември, хора от почти всички политически сили, включително от БСП, се втурнаха да доказват, че трябвало да се сменя системата, че това означавало смяна и на обществения строй, смяна на социализма с някакъв друг обществен строй. Уважаеми читателю, на мен подобна теза ми е чужда. Говорейки за смяна на системата, аз никога не съм имал предвид смяната на обществения строй, тоест на социализма.” Къде е разликата между „системата” и „строя” според Живков? „За мен проблемът бе смяната на системата на неосталинизма, а не на обществения строй. С това не подценявам въпроса за системата. Системата е ключът, за да се укрепва и развива общественият строй.” И по-нататък: „Ставаше дума да преминем към система, която ще осигурява преход към нов технологичен начин на производство (утвърден вече в напредналите западни страни) и пазарно стопанство, към плурализъм във формите на собственост, към жизнено гражданско общество, осигураващо политическо многообразие от партии, движения и организации. Система, която да премахне абсолютния държавен монопол на ръководната роля на комунистическата партия, да доведе до развитие на парламентарната демокрация, до интегриране в световните и преди всичко в европейските структури.” Да не повярваш какви радикални мерки са се въртели в мозъка на Правешкия хитрец! Тодор Живков пръв борец за демокрация със задна дата? Тарикат! Но когато премахнеш ръководната роля на партията, въведеш парламентарна демокрация, пазарно стопанство ще унищожиш и социализма от болшевишки тип!Същият болшевизъм, който е създал Живков, дал му е власт и го е направил значим! Или губиш властта, или се реформираш! Но ако се реформираш вече си друг - дори не комунист, а жалък ревизионист, така както много точно го описва Владимир Илич. Това Живков не го разбра! Разбраха го и бившите му партийни другари, които го изключиха от партията, но той продължи да си живее в сапунения мехур на социализма и да се тюхка защо не можа да смени системата и да запази социалистическия строй!

По втората точка (отзад-напред)отговорът е - въоръжаване, въоръжаване и пак въоръжаване. По-близките цели могат да се постигнат с умела дипломация, но крайните цели и на двамата диктатори може да се постигнат единствено с оръжие. Мирните цели на двамата в довоенно време на дипломатическото поприще са постигнати или чрез „договори за дружба”, или посредством „Heimkehr” – възвръщане в Райха на отнетите земи. За единия глобалната цел е „разширяване на базата на революцията” и „освободителни походи” в Европа, а за другия „борба за жизнено пространство на Изток”. Цели постижими единствено чрез война. Както казва Хитлер на един партиен конгрес в Нюрнберг през 1934 г.: „Немската младеж трябва да бъде миролюбива, но по важното е да бъде храбра”. Тънък намек, за това което се очаква от нея. Или както казва Сталин пред випускниците от военната академия през май 1941 г.: „Мирната политика е нещо добро... Но сега когато реорганизирахме нашата армия и я снабдихме с техника за съвременната война, трябва да преминем от отбрана в настъпление.” За да започнеш една война ти е нужна храброст. Даже не е нужно да знаеш, че локалният конфликт, който си започнал, може да прерастне в световна война. „Когато думите са безсилни, започват да говорят оръдията” – твърди Хитлер „Ще изчакаме капиталистите да се сдавят като бесни кучета, и тогава ще удари нашия час” – казва Сталин.

Като говорех за броя на дивизиите, говорех за човешкия потенциал и мобилизационните възможности на населението, а не за въоръжението. То е ясно, че въоръжението е важен фактор, но не за това говорех. Има един диалог след войната между Сталин и неговия началник ген. щаб. Сталин пита: — А как думает молодой начальник Генерального штаба, почему мы разбили фашистскую Германию и принудили ее капитулировать? Началникът дава някакъв клиширан отговор, но Сталин не се съгласява, и пита: -Каква е най-голямата численост на РККА през войната? -11 000 000. -А какъв е този процент към броя на населението? -То през 1941 г. е 194 000 000, значи около 6%. -А какъв е процентът на 13 000 000 армия на Хитлер в съотношение с числеността на 80 000 000 германско население? -повече от 16 %. Изводите от това?

Войната зависи и от планирането. А разработката на планирането зависи от разузнавателната информация за противника, която пристига по различни канали чрез разузнаването. В първоначалния си вариант планът за агресия срещу СССР (още преди „Барбароса”) е твърде далеч от знанието за реалната сила на РККА. Разработен е от ген. Маркс – нач. щаб на 18-а армия. Та там генералът твърди: „Против Германия остават 96 пех. дивизии, 23 кавалерийски, 28 мотомех. бригади.” Това е нещо твърде далеч от истината. По-късно ген. Паулус прави корекции – и познава общо взето точния брой на съветските дивизии в западните райони. Но немското разузнаване се проваля по въпроса за мобилизационните възможности за Червената армия. Към третия месец на войната срещу СССР ОКВ счита че ще се сформират не-повече от 40 съветски дивизии, докато само през лятото Ставката изпраща на фронта 102 дивизии за подсилване на развърнатите вече 222. И оттук започва „борбата с хидрата”, както се изразява Манщайн-колкото повече глави (дивизии) на РККА режеш, толкова повече глави (дивизии) й израстват.

Как какво правят? Свободна Франция получава през 1944 г. статут на Временно правителство на Френската република. Към 1945 г. в края на войната на страната на Съюзниците се сражават 1 250 000 французи в 10 дивизии, така че, не е чудно, че на снимката на главнокомандващите на Съюзните сили наред с Монтгомъри, Жуков и Айзенхауер е и ген. Тасини (Lattre de Tassigny).

Издигане „над ума”, познанието, тялото и душата... Опиши това състояние на „издигане” от гледище на атеизма и материалистичната психология, с която се асоциираш. Какво е това? Какво има „над ума”, познанието, тялото и душата? Това да не е някаква форма на Метафизика? (отвъд природата и съществуващото). Но Метафизиката се използва от квантовата физика за обобщаване на изследването за същността на Бог. Дай пример за такива преживявания на хора признали се за атеисти. За марксистите идеите имат духовна същност, те са израз на духовност, но ти говориш състояния „над ума (интелекта)”, така, че подозирам, че не използваш „духовност” в марксовия смисъл...

Не знам дали отказът ти да вярваш в религиозния смисъл те прави социопат или безчувствен, но да - прави те бездуховен. Духовността в класическия си смисъл е съдържанието на духовния опит. А духовен опит съществува само във верски смисъл, при общуване с Божествената реалност. Какво е Дух? „ Бог e Дух” е казал Иисус, (Йоан 4:24),а духовно е всичко свързано с божествения, мистичния опит. Иначе можеш да имаш много богат душевен живот – да създаваш или да съзерцаваш изкуство, но това не те прави духовен, а просто човек със силно изразен душевен живот, но нищо повече. Секуларизмът промени отношението към духовостта както и определението що е духовност, като отдели духовността от Бог, и взе да употребява термина „духовност” за щяло и нещяло, но това е подмяна, фалшификация в епохата Хуманизма и нищо повече.

Коментирам, но не от социологическа или историческа гледна точка, а от религиозна. „Еволюционната гибел” – твърде неточен израз. Касае се за отстъпление (апостасия) . То това не влиза в противоречие с християнството, защото самото то е предрекло, че ще има отстъпление от вярата в Бога. Христос възкликва към учениците Си: "Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18 глава). Отстъплението на новия Израил (Църквата) от Спасителя към края на времената ще се развие твърде обширно, както е предрекъл и апостолът: "отстъплението ще дойде първом" (2 Сол. 2:3). Така че това са нормални процеси, които се виждат от християните, очаквани са от тях, не влизат в противоречие с християнството. Напротив – сбъдват се текстовете от Библията.

Значението на Общността на нациите (бившата Британска общност) намалява. Тази Общност е известна подигравателно и като Бялата общност, особено във връзка с противоречия с останалите по-бедни членове на организацията. Интересът на страните една към друга в Общността намалява, както и нейното политическо и икономическо значение в световен план. Великобритания се сближава с останалите европейски страни. Плюс това липсва равноправие – страните от общността са с различен статут. Има противоречия с по-бедни членове на организацията. Ето например - гражданите от общността имат и право на местопребиваване в Обединеното кралство, но някои по-бедни членове като ЮАР, Пакистан, Намибия, Камерун и Мозамбик го нямат.

Де го твоя испанец историкът Мигел Фернандес Бас? Погледнах в няколко книги с библиографии за Синята дивизия, както и във Уикипедия, няма такъв историк - познавач и специалист на историята на Синята дивизия. Покажи си източника – книга, страница, както е прието да се цитира между белите хора. Както и очаквах – в испанската енциклопедия не пише нищо такова, а както можеш да си представиш там за дивизията пише пише доста много. Пише това, което съм казал преди: Fue transportada en tren a Suwalki, Polonia, desde donde tuvo que continuar a pie. Después de avanzar hasta Smolensk, se desplegó en el sitio de Leningrado, donde pasó a integrarse en el XXXVIII Cuerpo de Ejército alemán, que formaba parte del XVI Ejército. Дали са били „поне половината” от състава обикновени наборници, трябва да го докажеш, за да ти повярваме на твърдението. Знае се, че Синята дивизия е била съставена от войници от редовните части, ветерани от гражданската война и членове на Фалангистката милиция. Имало е и други стимули разбира се, освен идеалистичните. Записвали са се наборници доброволно, защото са им предлагали доста добри пари на тях и на техните семейства (60 марки месечно за всеки войник,100 песети при записването, както и за семействата им в Испания - 8 песети ежедневно), а също и възможност за намаляване на срочната им служба от 2 години на 6 месеца. Как да не се запишеш доброволец в борбата срещу болшевизма?!?

Я кажи нещо повече за този случай, какви са ти източниците? Защото ползвам Foreign volunteers of the Wehrmacht на Osprey и не прочитам нищо такова. Прегледах и руския сборник „Крестовый поход на Россию”, и там не пише нищо такова, а със сигурност твоите приятели руснаците не биха пропуснали да споменат този уронващ престижа на дивизията факт, ако такъв наистина съществуваше. От тренировъчния лагер в Графенвьор Германия, Синята дивизия се прехвърля на Източния фронт – с влак до Сувалки, Полша през август 1941 г., прави 900 км марш и влиза в състава на Група армии „Център”. Руснаците много обичат да пишат за един дезертьор от 262 –и пехотен полк на Синята дивизия, дезертирал при тях и наговорил им куп глупости за бойния дух и отношенията в дивизията. Руснаците му вярват, защото им изнася. Щабът на същия този 262 –и пехотен полк е знаел за съществуването на такива саботьори и деморализатори и излиза с разпореждане: „Нашата секретна служба съобщава, че в дивизията има хора, с крайни политически възгледи в миналото и бивши затворници. Те са се записали в дивизията с цел саботаж, а други с цел да избегнат съд за своите престъпления, извършени в нашата предишна кампания.” Какво пък, всяко стадо си има и мърша. Обаче, на мършите не се полага издигането на паметник, какъвто бойците от „Синята дивизия” имат и то в Мадрид.

И да влязат в историята на ВСВ с рекорда на най-високо разположения дивизионен щаб през войната. Щаба на Първа горнострелкова дивизия „Еделвайс” е бил ситуиран на над 5000 м. надморска височина.

Ето две сканирани страници от списание „Сигналъ” със снимки на Бронираната бригада с немските Pz.Kpfw.IV. Пристигнали са в България през март-юни 1943г.

Казаците дори поемат патрулни милиционерски функции в превзетия Пятигорск в Предкавказието. В тази връзка е хубаво да се гледа документалния немски филм Kameraden unterm Edelweiss - пътят на 1. Gebirgs Division към Елбрус и взаимоотношенията й с местното население. Има го в Замундата.

Като подкарахме с материали от списание "Сигналъ", нека и аз да покажа нещо интересно. Това е немска карта от декемврийския брой на "Сигналъ" от 1941 г., която показва съветските чували и попадналите в плен хора, танкове и оръдия юни-декември `41 г. Интересното е, че може да се направи някаква груба сметка за хипотетичния брой на танковете, оръдията и личния състав в западните военни окръзи, като се калкулират пленниците, избегналите обкръжението, унищожените и оцелелите машини. Има отношение и по темата за теориите на Резун.

А секретната (поверителната част, за цената на прехода) на Плана "Ран-Ът" чела ли си я? Доказателство, че планът искал да затрие България. Няма начин, не е публикувана, което не пречи мнозина да говорят за нея. С тази поверителна част ни плашат 20 години вече,а това вече си е конспирация.

На мнение съм, че ние балканците като носители на феномена „чалга”, не можем да го анализираме справедливо, защото сме едновременно обект и субект на един такъв опит за изследване. Не можеш да оцениш справедливо един феномен, от който и ти си част в някаква степен. Да видим как възприемат чалгата специалистите културолози и етнолози на запад. Да се погледнем в очите на западняците. Ето например мнението на професор Клаус Рот, етнолог към университета в Мюнхен и добър познавач на България. Според проф. Рот този музикален стил възвеличава един селско-патриархален начин на поведение, при който ролите на половете са ясно дефинирани - мъжете са мачовци, които трябва да се погрижат за това да имат много пари, да карат големи коли и да носят дебели златни ланци. Жените имат по-скоро подчинена роля - в много случаи те се дефинират като сексуален обект на мъжете. Според г-н Рот популярността на чалгата е един вид реакция на прекомерния стрес, на който е било изложено българското общество през последните 20 години: "Не бива да забравяме, че не става дума само за трансформацията след демократичните промени, а и за присъединяването към ЕС, което беше свързано с огромен стрес за страната. На трето място идва глобализацията. Ето защо чалгата е може би един вид анти-рефлекс на този безкрайно голям стрес." Един от централните аспекти на чалга-културата е изключително голямата доминантност на личните връзки - било то на семейните или приятелските връзки, казва германският наблюдател: "Става дума за мрежи, които се подкрепят взаимно, дори в икономиката и политиката. Тук не важи толкова принципът на възнаграждение според възможностите на дадена личност, който е водещ в западните общества например. С други думи: чалга-културата спомага за развитието на отношения, които често се определят като корупционни." Проблематичен е фактът, че чалга-културата до голяма степен е възприета от част от политическия елит на страната - неговите действия се определят именно от споменатите вече норми и ценности, допълва професор Рот.

Ами, това са жертвите на сталинските “специални тричленки” - система на правосъдие, при която смъртните присъди се одобряват без разискване. Този наказателен орган отнема живота на над 436 000 души годишно от 1937 г. насетне. По последните официално признати от руските власти данни в периода на репресиите 1920 - 1950 година в Съветския съюз около 13 милиона души са изпратени в лагери, около 6 милиона са изселени, а около милион са разстреляни без съд и присъда. В този брой не влизат жертвите на умишлено предизвикания глад в Украйна и Беларус от този период. В Бутово - мястото на масовите убийства в покрайнините на Москва дори е издигнат скромен мемориал.

Изглежда това е отговора. Поне от немска страна: В противоположност на немските танкове, Т-34 има четиричленен екипаж, при което командира има задължения и като оператор на оръдието. Това затруднява неговия обзор на боя.

Причината за ниската скорострелност може и да е друга. Може би оптиката! Т-34 няма прецизните немски прицелни устройства. А освен всичко Т-34 стреля по-несигурно в движение в сравнение с немските танкове. Причината? Ами големите размери на верижните тракове! Траковте на Т-34 са 72 с ширина 500 мм. Големите размери на траковете (на руски - "катки") са причина за малкото опорни точки на гъсеницата. Това води при движение на машината до силно разклащане, което пък прави практически невъзможно точната стрелба с оръдието в ход.

Възможно е ниската скорострелност на Т-34 да идва и от другаде. Доколкото знам по време на войната екипажите на Т-34 променят функциите си. Било доста трудно да се работи с радиостанцията и е имало стрелец/радист, но след това се поставя по-съвършена, с която работи командира на танка, а с предната картечница стреля механик-водача.

Така е, но при Т-34 това е основен недостатък - има лоша вентилация на бойния отсек - вследствие на което пушека от изстрела с оръдието запълвал вътршността на танка и задушавал екипажа. Това било толкова лошо при някои модели, че принудило екипажите да воюват с отворени люкове. Ето още няколко снимки от интериора на немските танкове, този път от "Пантера". Снимките са от немския учебен филм "Kampfpanzer im Einsatz". Виждат се командира, мерача и картечаря.