Aspandiat

Това последното вече е свръхпедантизъм. Както се каже "вътрешният/културният/военният министър", на всеки е ясно, че не става дума за министър от вътрешния двор, с висока култура или голям биткаджия, а за министър на вътрешните работи, на културата и на войната.

Проблемът при голяма част от езиковедите е, че те се хващат единствено за фонетиката и семантиката, а пет пари не дават за религиозното мислене и връзките, които то може да създаде на семантико-фонетично ниво. Затова не съм изненадан, че на автора не му е хрумнало да търси връзка между "бог" и магическата символика на мечката.

+ от мен. Това божество Лир има ли нещо общо с английското село Leire? Изобщо нещо повече за божеството Лир знае ли се?

Авторът май не търси връзка с японската дума "мечка", която звуково е много близка до японската дума "бог". Мечката в Далечния Изток и в Аляска е животното, което посвещава шаманите в тайното знание и им дава втори живот (нов живот) след като те преминат през духовната трансформация.

Фружине, подобно нещо пишат още през 1959 г. Повел и Бержие, макар и с друга идея. Тяхната теза е, че знанието все повече се езотеризира, тоест става достъпно само за затворен кръг специалисти, жреци на науката. Това го заявяват във връзка с хипотезата им, че много езотерични учения и символи от древността всъщност са неразбрани от по-късните поколения и съвременниците технически знания.

Невски, а вземи раздвижи темата малко, де. Чета с радост повечето от коментарите ти в съвременната проблематика.

Зарежи ги тия джапонски гяволъци и се заеми спешно да сътвориш химн за мастиката.

Я сега опитай този пост да го изкараш в енигматичния стил хайку.

Мислиш ли? Германските варвари, като изключим вандалите и може би лангобардите, не са се изолирали от заварената римска традиция. Тоест едва ли може да се прави връзка между днешните мюсюлмански емигранти и варварите отпреди 1500 г. Според мен Фружин има предвид под Ново средновековие не възраждане на суеверията, а техническия регрес в най-чистия му вид.

Хайку от народния поет Спандевич: Жега, бира. Потолей, отмала. Глишев, домати. Бан, мастика. Не се сърдете, момчета, ама стилът хайку ми е безкрайно смешен. Като бял стих от некадърна поетеса ми звучи.

Хе, Фружине, интересна трактовка. Подобни алюзии направи преди десетилетия Айзък Азимов (лека му пръст, велик писател-фантаст беше) в поредицата си "Фондацията". Макар че действието се развива 20 000 години в бъдещето, авторът екстраполира в някаква степен съдбата на Римската империя. На няколко места той разглежда точно въпроса за технологичния регрес, липсата на дързост на мисълта и настъпващата апатия, обобщена в мисълта "това е невъзможно, няма как да стане". Според мен обаче до ново средновековие в научно-техническо отношение няма да се стигне, защото знанието е вече твърде всеобхватно и разпространено по планетата, а не е концентрирано както преди 1500 г. Зад писъците против атомната енергия например според мен стоят основно политически и икономически интереси, а не техническа невъзможност да се строят, обслужват и поддържат атомни централи. Повече ме гложди мисълта, че е възможно да настъпи един вид икономически феодализъм. Ей на, онзи ден съобщиха, че "Епъл" имали повече текущи парични средства, отколкото американското правителство. Та ме чопли мисълта при това вирусообразно разрастване и икономическа експанзия на мегакорпорациите дали в бъдеще няма да се стигне до положение те да изместят държавите като властови центрове и по аналогия със средновековните графства и графовете, обладаващи поместната административна,съдебна и военна власт, да възникнат различни икономически "графства" с окончание Ltd например начело с техните CEO, които да притежават парични ресурси, земи, средства за производство и съответно прикрепен към тях персонал (хора, "крепостни").

Прощавай, професоре, посочените от теб ГрИзв-6, 139; ЛтИзв-5.1 са ми убегнали от зрението. Свикнал съм да търся съкращенията ГИБИ и ЛИБИ. Та в кой гръцки или латински извор се посочва, че преходът на маджарите през Карпатите е станал посред сурова зима? Такива заключения могат да се правят единствено въз основа на извори, а не на базата на интерпретации на автори, писали по темата.

Горепосочената литература не са исторически извори.

Аз години наред не съм спрял да се чудя как така разни детски бълболни и безсмислени думи могат да се утвърдят в езика. За мен това е нищо повече от обяснение, към което се подхожда, когато лингвистите стигат до задънен сокак.

Боя се, че зад високопарните фрази виждам само общи приказки и никакъв конкретен отговор. И как е станала адаптацията на "болгар" в согдийския език? И какво общо има татарският език със согдийския, че да се търси обяснение чрез него?

И в кой извор е отбелязано, че преминават през зимата?

В онези времена никой не пътува ей така, за голия кеф. Ако ще се пътува, то ще е по работа или с някаква изгода и полза. Пък и при тогавашните транспортни средства и пътища едно пътуване от Търново до Константинопол е било почти изпитание. Селяните не е мърдали от селата си, най-много да отскочат до панаира в близкия град. Остават само аристократите, които може да пътуват по царски поръчения (по повечете си стояли по "кулите") и търговците. Колко от нашенските търговци, занимаващи се с външна и международна търговия, са били етнически българи, а не евреи и/или арменци, е вече друг въпрос.

Сериозно..... А това по-горе кой го е писал: "етнонимът болгар в неговата, очевидно-безспорно, согдийска форма - prγ'ļ 'lγ', prγ'r, pwγ'r?" Не съм аз. Как се получава тогава, че согдийската форма противоречи на тюркската фонетика и морфология. Да не би да си открил, скъпи професоре, че согдийският е тюркски език. И между другото, W в pwγ'r се чете У, а не О, както ти си измисляш, за да нагласиш нещата в полза на твърденията си, че българският етноним бил "болгар".

На едно сведение от Маттеос Урхайеци (Матей Едески), анализирано отдавна от един от най-големите арменски историци и ориенталисти Николай Адонц. "Когато настъпила 455 г. по арменското летоброене, цар Васил събрал войски от всички области на страната си и се отправил към земята на булгхарите и дълго време прекарал в тази страна, водейки голяма война... А царят Васил като победил и завладял царството на булгхарите, се завърнал в Константинопол с голяма радост." Годината 455 по арменското летоброене отговаря на 1006 г. В тази връзка Николай Адонц предлага едно много интересно и умело решение за обясняване на разминаването между сведенията на Йоан Скилица и Урхайеци. Както съобщава първият, в XIII индикт (септември 999 – септември 1000г.) византийските войски начело с Никифор Ксифий и патриция Теодоракан преминават Стара Планина, овладяват Плиска и Голям и Малък Преслав, завръщат се без загуба и така Мизия отново пада в ромейски ръце. В "История на България" това събитие е отнесено към 1001 г., явно за да бъде съгласувано с факта, че в 999–1000 г. императорът все още е на изток. В XV индикт (1001–1002 г.), съгласно Скилица, Василий стига до Видин и след 8-месечна ожесточена обсада го превзема. В "История на България" тази обсада е отнесена към 1003 г. Адонц предлага следната корекция на Скилица – вместо ιε' индикт (ХV индикт) да сечете ε' индикт (V индикт). Така вместо 1001–1002 г. се получава датата 1006–1007 г., която напълно отговаря на 455 г. по арменското летоброене. Така сведението на Урхайеци за голямата военна кампания на Василий от 455 г. по арменското летоброене се оказва походът му към Видин. Адонц коригира и още една странност в сведенията на Скилица, според който от 1002 г. до 1014 г. Василий не води никакви войни срещу Самуил и за да обясни по някакъв начин тази странна пасивност на императора, византийският хронист предлага тривиалното и нищо не конкретизиращо изявление,че "императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си". С оглед на това Адонц предлага следната важна корекция на сведенията на Скилица. Индикт ιγ' (= 999–1000 г.) в година ςφη' от Сътворението на света следва да се поправи на индикт γ' в година ςφιγ' от Сътворението на света, тоест в 1004–1005 г. Оттук се възстановява истинската дата на ромейското нашествие северно от Балкана с оглед на сведението на Яхия Антиохийски, който съобщава, че, намирайки се на изток, в края на 1000 г. или в началото на 1001 г. Василий сключва мирен договор с халифа Хаким. На базата на своите корекции Адонц заключава, че в 1005 г. е овладяна Мизия, а в 1006 г. пада Видин.

За мен е по-интересна връзката (сходствата) между англосаксонското протестантство и юдаизма. За съжаление не съм достатъчно грамотен, за да коментирам, но ми прави впечатление, че никъде другаде няма толкова масово носене на библейско-еврейски имена както в англосаксонските страни. При католиците (да не говорим за православните) няма да срещнеш имена като Сара, Ребека, Джудит (Юдит), Рейчъл (Рахел/Рахил), Джошуа (Йошуа) и т.н. Ако някой е достатъчно подготвен, за да пусне, развие и дискутира такава тема, ще чета с голям интерес.

Това не е никакъв хиперурбанизъм, а хипершопизъм. Само из Шоплука казват "мериша", "деректор" и т.н.

И как четеш prγ'ļ 'lγ'? Защото ако четеш prγ'ļ 'lγ' като П(ъ)ргалага, както би следвало да го четеш с оглед на това, че явно четеш prγ'r, като П(ъ)ргар, за "прабългарски в частност словообразователен суфикс -лик" не може да се говори.

Евтимий прави реформа за връщане към кирилометодиевия език с цел да се избягнат двусмислените преводи и преписи на Библията и църковната книжнина, които пък на свой ред са предпоставка за възникване на ереси. Пукало му е на патриарха за киевските и московските говори и за "общославянската основа".

Не, не. Чел съм отдавна при Маунмотски за заселване на англи в устието на Дунава. Хрониката я има в НБКМ. Че даже някъде бях чел и хипотеза (май леко майтапчийска), че Онгъл идело от името на тези англи.

Историк, последните ти постове са все за правоговорни грешки. Защо не си промениш темата на "Най-честите типове грешки, допускани в писмената реч и при разговор - в интернет и извън него?