Aspandiat

Момчета, предлагам все пак да се въздържаме от лични коментари и нападки по адрес на проф. Добрев и книгата му. Човекът пише тук с личното си име, докато на нас, които сме скрити зад разни никове и прякори, ни е лесно да го критикуваме и да му се надсмиваме. Който прочете книгата, нека тогава да коментира и изразява несъгласие. И то най-добре в отделна тема.

Бай Глишо, всъщност аварските нападения срещу Византия секват след катастрофата пред Константинопол от 626 г. Ето обаче едно интересно мнение на унгареца Габор Векон отпреди около четвърт век. За съжаление авторът не дава източник(ци), въз основа на които прави заключенията си: "Сред българите от ранния аварски период около 700 г. в Карпатския басейн отново се заселват българи. Теофан и Никифор действително споменават за българи, живеещи в Панония. Техният общ източник възниква през първата половина на VІІІ в., така че още преди него може да се предполага българско заселване по тези земи. Навярно този процес не протича през 80-те години на VІІ в. Аспарух, който заема земите на юг от Дунав, заселва по южната и западната граница на своята държава, чак до територията на аварите, седемте славянски племена, т.е. около 681 г. аварите все още са господари на своите земи. Около 680 г. те се подсигуряват срещу раздвижващите се Аспарухови българи и в 687 г. пратеници на аварския каган пристигат във Византия с предложение за съюз срещу общия враг." За мен е особено интересно откъде Векон черпи информацията си за болднатия откъс. Габор Векон. Прабългари в Карпатския басейн. – Унгарска българистика. С., 1988

Защото се замислих, че при цена 50 лв. книгата трябва или да е с твърди корици, гланцова хартия и цветни илюстрации, или да е към 800-900 стр поне.

Те и днес в Скопие вярват, че са потомци на Ал. Македонски. Което не значи, че това има нещо общо с истината. Има обяснение откъде се пръква въпросната македонска връзка в Поволжието, но не ми се разправя да пиша дълги постове в тези жеги.

Професоре, колко страници е книгата? Виждам на задната корица, че пише цена 50 лв.

Сърбохърватският беше измислен след 1919 г., за да обедини по някакъв начин сърби и хървати в Кралството на сърби, хървати и словенци. Така че сърбохърватският е "продукт на исторически, културни и политически обстоятелства".

Последните 2 поста са преместени от темата за Чака на потребителя Петър Петров, която дублира тази тук.

Писанията на въпросният Чайдрес са добро средство да се прехранва, но това изобщо не значи, че е някакъв авторитет или автор, на когото може да се разчита. Ще преместя темата в раздел "Мистерии и загадки".

Тоз паметник ще падне друг ще го смени. Какво е тука някаква си плоча.

Занапред никакви гей паради през юни. Само на коледа. Ама ще им измръзнат орехчетата на нежните души, ако се случи сняг и вятър.

Това като тънка проява на ирония ли да го разбираме? Иначе Сакар може да идва и от пракритското śakara "захар". Както виждаш, варианти дал господ. Иначе сериозно по темата. На когото му се занимава да търси средноазиатски произход на нашето Сакар, добре е да почне от трудовете на акад. Василий Бартольд по историческата география на Средна Азия. Има ги в народната библиотека.

Прощавай, Дорис, но по този въпрос не мисля да водя спорове с тебе и с уикипедията.

След редакцията на обявата, която си пуснал, тя е 924 знака с интервалите. Което умножено по 0,10 лв. прави 92, 4 лв. Ако някой реши да си татуира офертата, ще требе да има дебел портфейл и... дупе. П.П. С уточнението за течните авоари мисля, че си допуснал стратегическа грешка.

Хехе, хихи. Алвич, това мога ли да си го сложа като подпис? Ако имаш нещо против, до 3 дни ми пиши на ЛС. След крилата фраза на Т 34 за упойващите субстанции и на Любима за манипулативната мрежа на БСП, пуснала пипалата си и във форума на БГ наука, друг подобен шедьовър не бях виждал тук.

Глишевиус, имам една съществена забележка-допълнение към предлагания асортимент. Към прабългарски ("тракски", ирански или тюркски по желание на клиента) трябва да се добави и индиански, черковно-индиански и руно-индиански (с концами и възлами, както ти самият на едно мясти си уточнил).

Да бе да, админите да направят един номер за SMS услуги - 2,40 на превод с ДДС. Ако преводът е по-дълъг - 2 SMS-а. Парите ще си ги делите с Тироглифа и ще оставяте и някакъв процент за админите за поддържане на услугата.

Браво. Не става ясно обаче от дадената информация в линка ще могат ли да присъстват гости (кибици), които не са византинисти, а просто любознателни.

Приятелю Богданов, срещу моите любимци от Ур Халдейски лоша дума да не съм чул. Шумерите съвсем не са били такива идиоти, за каквито на пръв поглед можем да ги вземем с тяхната шейсетична система. Днес ние броим по пръстите на ръцете и затова имаме десетична. Тяхната система е "ужасна", както казваш ти, но само на пръв поглед. За разлика от съвременната шумерската е била астрономически обвързана. Те са ползвали не само 60, но и други числа, кратни на 6 - 6, 12, 36, 72, 120, 216, 360 и др. На тях дължим, доколкото знам, разделянето на кръга на 360 градуса, делението на денонощието на 24 часа. Те се спират на числото 60, защото то е обвързано с цикъла на прецесията на земната ос, който трае 25 920 г. или 432 х 60. Числото 432 е особено интересно не само защото е кратно на цикъла на прецесията, но защото и открай време е считано за свещено в Индия. Четирите юги (ери) при индийците са кратни на него: 1. Сатя юга - 1 728 000 години (432 000 х 4) 2. Трета юга - 1 296 000 години (432 000 х 3) 3. Двапара юга - 864 000 години (432 000 х 2) 4. Кали юга - - 432 000 години (432 000 х 1) Сборът на пропорциите в продължителността на отделните юги е 4 + 3 + 2 + 1, което дава не друго, а свещената декада на Питагор. В Тибет пък свещеното число е 108, но то е не друго, а 432 делено на 4. Отделно, че 25 920 може да се изрази спокойно и не като 432 х 60, а като 108 х 240. Шумерите също са били наясно с 432 (няма как и да не се били, все пак е кратно на 6 - 6 х 72). Вавилонският жрец Берос (Беруша), живял през ІІІ век пр.Хр., съставя един списък с предпотопни шумерски царе, като първоизточник на информацията му явно са били шумерските царски списъци. Ето как подрежда той шумерските царе в стремежа си да запознае гърците и македонците с миналото на древната си родина. Периодите на управление на царете отново са базирани на цикъла на прецесията: 1. Алорос - 36 000 г. (432 000 :12) 2. Алапарос - 10 800 г. (432 х 25 или 43 200 : 4) 3. Аммелон - 46 800 г. (46 800: 650 = 72; 72 х 6 = 432) 4. Амменон - 43 200 г. (432 х 100) 5. Мегаларос - 64 800 г. (432 х 150) 6. Даонос - 36 000 г. (432 000 : 12) 7. Еведорахес - 64 800 г. (432 х 150) 8. Амемпсинос - 36 000 г. (432 000 : 12) 9. Опартес - 28 800 г. (432 000 : 15) 10. Ксисутрос - 64 800 г. (432 х 150) Общо 432 000 години Имам някои подозрения, че траките също са познавали числото 432 или 108 и изглежда то е имало важна роля в мистериите им. Рогозенското съкровище съдържа точно 108 чаши (432 : 4) и 54 канички (432 : 8)! При древните гърци нещата са също интересни. Древногръцките мерки за дължина и повърхнина не представляват съществен интерес, но теглилките и мерките за вместимост са твърде интригуващи. За тях е известно, че произхождат от Изтока, въпреки че ми се струва, че това по-скоро е в сила за евбейската система, а не за атическата, в която няма абсолютно нищо особено. Евбейската система била копие на персийската, която най-вероятно е била копие на вавилонската. Например евбейският талант, приравнявайки го към съвременните метрични мерки, е равен на 25,92 кг. или на 25 920 : 1 000, евбейската мина тежи точно 432 гр. След Солон една мина от 100 драхми е била равна на 432 гр, а един талант от 60 мини на 25,92 кг. Интерес представляват и някои мерки за вместимост. Една амфора се е равнявала на 19,44 л, а това число от своя страна без проблем може да бъде изразено като 0,045 х 432. Кютюле се равнявала на 0,27 л, което умножено по 144 (72 х 2), се равнявало на 38,88 л, а това е точно 0,09 х 432. Друга мярка за вместимост на твърди тела била хойникс, равен на 1,08 л - 4,32 : 4. Медимната е 192 (432 : 2,25) кютюле или 51,84 л, което пък от своя страна представлява 4,32 х 12. Някой може да възрази, че приравняването към съвременната система на гръцките мерки е произволна, но това не е съвсем така. Съвременната метрична система (парижката) е създадена по време на Френската революция. Като мярка за 1 метър е взета 1 десетомилионна от разстоянието от екватора до полюса. Тоест отново имаме обвързване с астрономически параметри и това вече позволява и прилагането на парижката система към мерки от древния свят, които също са били астрономически обвързани. Изобщо историята със съвременните мерни единици е доста забавна. В средновековна Европа мерките за дължина не са били установени, а се задавали от монарсите според дължината и размерите на тялото им. Понеже всеки крал имал различно тяло, след смъртта му въвеждали нови мерки. Обикновено за стандарт били взимани дължината на лакъта и стъпката на владетеля. Оттам са се пръкнали различните лакти, пети, крачки (футове) в стара Европа. На един от немските императори му прещракало на ума, че тази практика е много неудобна и решил да зададе като стандарт дължината на жезъла си. Хаосът в европейските мерки за дължина продължил чак до ХІХ век, а и днес англосаксонците си я карат с техните смешни футове, инчове, ярдове, галони и т.н. Във Франция по време на Френската революция била наложена метричната система, но тя била толкова непопулярна сред народа, особено в селата, че при Реставрацията били върнати старите мерки от кралско време, за които стана дума как са се създавали. Чак към средата на ХІХ век в Европа почва да се налага парижката система на мерки и теглилки. П.П. Приятелю Богданов, ако постът ти се стори бая офтопичен, обособи го в отделна тема, да не спамим в тази.

Казах по-малко лаконично, а не по-лаконично. Ако си в криво настроение и искаш да си изработиш бан, действай.

Сакромонтиси (свещенопланинци) си е на латински както и да го погледнеш. Ако за тях питаш, де.

Нещо по-малко лаконично можеш ли да отговориш?

Значи, ще направя справка, но няма да е скоро, защото книгата не ми е подръка.

Жив и здрав, тя темата и без това плаче за ключ.

Борисов подписа на своя глава Евро +, защото усети, че столът му се клати. Ако си спомняш, това подписване стана малко след конфликта между Валентин Златев и Трайчо Трайков. В този сблъсък единственият, който даде рамо на Трайков, беше Николай Младенов. За него се знае с пределна яснота, че зад гърба му са англичаните, израелците и американците. Борисов докъм 2008 г. също се биеше в гърдите, че бил най-доверенията човек на САЩ у нас. Фактът, че в този спор той взе страната на проводника на руските интереси Златев, а не на своя министър, а Младенов не подкрепи своя шеф, а колегата си Трайков, е знак, че англо-саксонците и Израел са започнали да снемат доверието си в Борисов и в прав текст му го показват чрез Младенов. В резултат на това Борисов панически се обърна да търси помощ от Брюксел (немците и французите) и набързо подписа Евро+ на своя глава, с надеждата да получи политическа подкрепа от Париж и Берлин за укрепване на разклатената си власт.

Ха, вестник ли намери като източник да дадеш.