Приятелю Богданов, срещу моите любимци от Ур Халдейски лоша дума да не съм чул.
Шумерите съвсем не са били такива идиоти, за каквито на пръв поглед можем да ги вземем с тяхната шейсетична система. Днес ние броим по пръстите на ръцете и затова имаме десетична. Тяхната система е "ужасна", както казваш ти, но само на пръв поглед. За разлика от съвременната шумерската е била астрономически обвързана. Те са ползвали не само 60, но и други числа, кратни на 6 - 6, 12, 36, 72, 120, 216, 360 и др. На тях дължим, доколкото знам, разделянето на кръга на 360 градуса, делението на денонощието на 24 часа. Те се спират на числото 60, защото то е обвързано с цикъла на прецесията на земната ос, който трае 25 920 г. или 432 х 60.
Числото 432 е особено интересно не само защото е кратно на цикъла на прецесията, но защото и открай време е считано за свещено в Индия. Четирите юги (ери) при индийците са кратни на него:
1. Сатя юга - 1 728 000 години (432 000 х 4)
2. Трета юга - 1 296 000 години (432 000 х 3)
3. Двапара юга - 864 000 години (432 000 х 2)
4. Кали юга - - 432 000 години (432 000 х 1)
Сборът на пропорциите в продължителността на отделните юги е 4 + 3 + 2 + 1, което дава не друго, а свещената декада на Питагор.
В Тибет пък свещеното число е 108, но то е не друго, а 432 делено на 4. Отделно, че 25 920 може да се изрази спокойно и не като 432 х 60, а като 108 х 240.
Шумерите също са били наясно с 432 (няма как и да не се били, все пак е кратно на 6 - 6 х 72). Вавилонският жрец Берос (Беруша), живял през ІІІ век пр.Хр., съставя един списък с предпотопни шумерски царе, като първоизточник на информацията му явно са били шумерските царски списъци. Ето как подрежда той шумерските царе в стремежа си да запознае гърците и македонците с миналото на древната си родина. Периодите на управление на царете отново са базирани на цикъла на прецесията:
1. Алорос - 36 000 г. (432 000 :12)
2. Алапарос - 10 800 г. (432 х 25 или 43 200 : 4)
3. Аммелон - 46 800 г. (46 800: 650 = 72; 72 х 6 = 432)
4. Амменон - 43 200 г. (432 х 100)
5. Мегаларос - 64 800 г. (432 х 150)
6. Даонос - 36 000 г. (432 000 : 12)
7. Еведорахес - 64 800 г. (432 х 150)
8. Амемпсинос - 36 000 г. (432 000 : 12)
9. Опартес - 28 800 г. (432 000 : 15)
10. Ксисутрос - 64 800 г. (432 х 150)
Общо 432 000 години
Имам някои подозрения, че траките също са познавали числото 432 или 108 и изглежда то е имало важна роля в мистериите им. Рогозенското съкровище съдържа точно 108 чаши (432 : 4) и 54 канички (432 : 8)!
При древните гърци нещата са също интересни.
Древногръцките мерки за дължина и повърхнина не представляват съществен интерес, но теглилките и мерките за вместимост са твърде интригуващи. За тях е известно, че произхождат от Изтока, въпреки че ми се струва, че това по-скоро е в сила за евбейската система, а не за атическата, в която няма абсолютно нищо особено. Евбейската система била копие на персийската, която най-вероятно е била копие на вавилонската. Например евбейският талант, приравнявайки го към съвременните метрични мерки, е равен на 25,92 кг. или на 25 920 : 1 000, евбейската мина тежи точно 432 гр. След Солон една мина от 100 драхми е била равна на 432 гр, а един талант от 60 мини на 25,92 кг. Интерес представляват и някои мерки за вместимост. Една амфора се е равнявала на 19,44 л, а това число от своя страна без проблем може да бъде изразено като 0,045 х 432. Кютюле се равнявала на 0,27 л, което умножено по 144 (72 х 2), се равнявало на 38,88 л, а това е точно 0,09 х 432. Друга мярка за вместимост на твърди тела била хойникс, равен на 1,08 л - 4,32 : 4. Медимната е 192 (432 : 2,25) кютюле или 51,84 л, което пък от своя страна представлява 4,32 х 12.
Някой може да възрази, че приравняването към съвременната система на гръцките мерки е произволна, но това не е съвсем така. Съвременната метрична система (парижката) е създадена по време на Френската революция. Като мярка за 1 метър е взета 1 десетомилионна от разстоянието от екватора до полюса. Тоест отново имаме обвързване с астрономически параметри и това вече позволява и прилагането на парижката система към мерки от древния свят, които също са били астрономически обвързани.
Изобщо историята със съвременните мерни единици е доста забавна. В средновековна Европа мерките за дължина не са били установени, а се задавали от монарсите според дължината и размерите на тялото им. Понеже всеки крал имал различно тяло, след смъртта му въвеждали нови мерки. Обикновено за стандарт били взимани дължината на лакъта и стъпката на владетеля. Оттам са се пръкнали различните лакти, пети, крачки (футове) в стара Европа. На един от немските императори му прещракало на ума, че тази практика е много неудобна и решил да зададе като стандарт дължината на жезъла си. Хаосът в европейските мерки за дължина продължил чак до ХІХ век, а и днес англосаксонците си я карат с техните смешни футове, инчове, ярдове, галони и т.н. Във Франция по време на Френската революция била наложена метричната система, но тя била толкова непопулярна сред народа, особено в селата, че при Реставрацията били върнати старите мерки от кралско време, за които стана дума как са се създавали. Чак към средата на ХІХ век в Европа почва да се налага парижката система на мерки и теглилки.
П.П. Приятелю Богданов, ако постът ти се стори бая офтопичен, обособи го в отделна тема, да не спамим в тази.