Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Aspandiat

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    6135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    145

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Aspandiat

  1. Ето и от мен на момчето един линк: православната библия с другаря Соломон, споменаван неведнъж вътре. http://www.pravoslav...bible/index.htm Хубава презентация.
  2. Бай Иван си е кибритлия и напоследък много спами, ще му свикнеш постепенно. Но ти на твой ред се въздържай от изявления като подчертаното от мен. За справка - правилникът на форума. Ако трябва да се кара строго по модераторски устав, доста народ ще изгори. Който е бил в казарма, знае какво значи "да се кара строго по устав"....
  3. И какво трябва да заключим от това? Впрочем е хубаво Чукча преди да бъде писатель, да е читатель. И то работещ с документи. В описанието на дипломатическата мисия (1299 г.) на византийския сановник Теодор Метохит при сръбския двор се споменава за селище Тарханий близо до Кипсела в Източна Тракия. Формата подсказва, че името може да има и кумански произход. По думите на Георги Акрополит бягащи от нашествието на монголите кумани били разселени от българския цар Иван Асен II в Тракия около Еврос и около река Марица. През XVI век в Кочанско е записано село на име Траканье (днес Тракана). В средата на XV век в Пирдопско е записано село Таркан, днес изчезнало, на негово място се намира местността Таркан или Тракана. Наличието на К вместо Х показва по-вероятен прабългарски произход на топонима, с оглед на българското таркан, а не тюркското тархан/дархан. Формата тракан, а не таркан се дължи на метатеза. Подобна метатеза е засвидетелствана още в X век (у Константин Багренородни и в Наръшкия надпис от 904 г.) и е посочена от толкова плютия в този форум Веселин Бешевлиев – τρακανος вместо обичайното ταρκανος. Впрочем постовете в тази тема с малки изключения стават все по-фарсови, безумни и на светлинни години от каквата и да е научност. Един крещи с главни букви, друг поства снимки на Петър Добрев, друг един Добрев спами до откат, Табов ръси глупости с пълни шепи, други някои си въртят едно и също вече половин година сигурно. Някой помни ли изобщо 5 страници назад за какво е спорел? Не питам за първите страници от темата, то няма смисъл.
  4. Ако пък и дадеш доказателство, че каган е прабългарска титла, това би било не само прелестно-чудесно, но и научно-академично вярно-издържано.... Защото Санпин Чен, от когото копираш тълкуванието на kehan, никъде не твърди, че това е прабългарска титла.
  5. Твоята карта отразява една от двете теории за миграциите на арийците в Индия. Едната, която е доминираща, масова, което не значи, че е вярна, е че те са дошли от северозапад, използвайки като плацдарм земите на днешен Афганистан. Другата теория, която например застъпва познавачът на ведическата литература проф. Фредерик Паргитър (F. E. Pargiter. Ancient Indian Tradition. A Historical Account of Vedic and Puranic Tradition. New Delhi, 1979), отхвърля тази гледна точка и търси изходния район на преселението където ти горе-долу си дал на картата арийците, персите и мидийците. Паргитър не пише за перси и мидийци там, а само за арийци. Впрочем преди 3600-3800 г. те едва ли са били диференцирани. Та според същия автор теорията за преселението от Афганистан не може да обясни следните факти и противоречи с тях: 1. Ведическата традиция не споменава нищо за това. 2. Северозападът и Пенджаб не са разглеждани като древна родина; към този район ведическите арийци не са изпитвали никакво почитание или благоговение. 3. Ведическата традиция е съхранила изобилни сведения, даващи различно от индоиранската теория описание на най-ранните аила/айла (арийци). 4. За индоарийците Среднохималайският регион бил свещената земя. 5. Традицията представя брахманите първоначално като неарийски свещеници и приписва най-ранните химни на "Риг Веда" на неарийски царе и мъдреци (риши). Традицията хвърля мост между най-ранните Веди и източните райони, а не между тях и областта Пенджаб.
  6. И комплексирани заради колониалното си минало.
  7. Понеже "отдолу" получих обвинения в дискриминация и едва ли не модераторски произвол, а "отгоре" бе изразено мнение, че не е хубаво темата да стои заключена, отключвам я и възстановявам всички заличени досега постове. Не смятам да налагам повече каквито и да е ограничения върху писането в нея. Ако някой занапред установи, че му липсват постове, да не търси вината в мен. Поздрави на всички.
  8. Не, авторът не приема определено. Не се е трепал в къса доба, за да бъде нацвъкана с глупости. Нещо не си наясно с нещата. Пуснал съм тема, поработил съм доста по самото й написване. За научен принос не претендирам, идеята беше да има нещо по-читаво по въпроса от мизерната родна Уикипедия. Мога не само като модератор, а и като автор да държа мненията да се придържат към началния дух на темата ( всеки автор на тема в този форум има право да иска придържане към първоначалния дух на пусната от него тема). Тъй като по същество единственото мнение по темата тук е на Ник 1, а останалото е спам и опит автохтонията да влезе през задния двор, повечето постове са изтрити. Явно няма потребители, които могат да или искат да участват смислено тук, затова я заключвам.
  9. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА АВАРСКИЯ КАГАНАТ Вода и кръв в сърцето на Европа Активната външна експанзия и неимоверното нарастване на мощта на Франкската държава при Карл Велики създава франкски врагове на различни и твърде отдалечени един от друг фронтове – в днешна Северна Германия саксонците, по Горния Дунав – баварците, в Испания – арабите. Покоряването на саксонците и франкското напредване в Бавария предизвикало основателни опасения сред аварите, че след баварците идва и техният ред. През 781 г. и отново през 788 г. баварският херцог Тасион ІІІ бил принуден да положи клетва за вярност пред Карл Велики. През същата 788 г. Тасион сключил и съюз с аварите, но това не го спасило, защото на следната година по обвинения в неподчинение бил отведен в Ингелхайм, след като войските му били окончателно победени. Вместо да бъде екзекутиран,през 794 г. бил пратен в манастир, като преди това официално се отказал отвластта си над Баварското херцогство. Изглежда въпреки завладяването на Бавария от франките аварите не смятали да се откажат от съюза си с нея. Почти веднага след като Карл Велики развързал ръцете си с пленяването на Тасийон, той решил да предприеме офанзива срещу аварите. Войната на франките с аварите започнала още преди окончателното завладяване на Бавария. През 791 г. едната колона под личното командване на Карл Велики превзела аварските укрепления по долното течение на река Раба, а втората колона начело с Пипин, син на франския крал, през Фриул достигнала до горното течение на Сава и превзела тамошния аварски хринг (укрепление). Следната 792 г. носела семената на нови военни действия по водните артерии на Средна Европа. По заповед на Карл Велики при град Регенсбург бил построен мост за по-лесно настъпление срещу аварите. По същото време обаче въстанали саксонците-езичници срещу франките, като проводили пратеници да сключат съюз с аварите за борба срещу общия враг. Разрастването на саксонското въстание през 793 г. дало глътка въздух на аварите и отекнало чак сред арабите в Испания, също франкски врагове. Въпреки това равновесието на силите определено било неблагоприятно за аварите. През 795 г. тудунът, който владеел западната част на каганата, проводил пратеници при Карл Велики с предложение да се покори и покръсти. На следната година тудунът се представил във франкската столица Аахен, но на връщане бил убит, изглежда от самите авари, които не искали да се покорят и покръстят. Като отмъщение, на своя глава, без заповед на Карл Велики, маркграфът Ерих Фурландски организирал поход срещу аварите в съюз с хорутанския княз Войномир. Обединените войски проникнали дълбоко на аварска територия и стигнали до главния аварски хринг между реките Дунав и Тиса, превзели го и заграбили огромна плячка, натрупвана с течение на 2 столетия, голяма част от която пратили в Аахен. На следващата 796 г. по заповед на Карл Велики синът му Пипин, обявен за крал на Италия, начело на франкски, лангобардски, баварски и алемански войски прекосил Дунав. Новият аварски каган дал васална клетва пред Пипин, за да спаси властта и живота си. Изглежда обаче това е било личен акт на кагана и на приближените му, защото франките продължили настъплението си, разорили (отново?) главния аварски хринг, след което преминали река Тиса и разгромили намиращите се там аварски войски, като взели много пленници. Остатъците от аварските сили сеоттеглили в Банат. Обаче франкската власт в Панония не била твърдо установена, защото още през 797 г. избухнало аварско въстание срещу завоевателите и насилственото покръстване. Ерих Фурландски успял да потуши бунта по Дунава и принудил аварите да изпратят посолство при Карл Велики, за да заявят отново покорство и подчинение. Изглежда, че както и при подчинението на аварския каган през 796 г., управляващата аварската знат била изгубила контрол над цялата аварската територия, защото в западните части на каганата въстанието против франките продължавало въпреки официално заявеното от аварските пратеници покорство в Ааахен. Тудунът, владеещ западната част на каганата, не се подчинил на Карл Велики. Чак презвтората половина на 797 г. франките успяли да сломят съпротивата му, но въпреки това отново не успяли да потушат аварското въстание. Съдейки по някои данни, то е продължило поне до 802 г. и аварите не се ограничили до пасивна съпротива, а предприели настъпление на франкска (баварска) територия. Всъщност, вероятно през 798 г. франките изгубили всичките си придобивки от кампаниите от 795-796 г. През 799 г. аварите нахлули в Бавария, където бил убит управителят на областта Геролд, а през същата година в поход против славяните загинал и страховитият Ерих Фурландски. Три лета по-късно, през 802 г., франкските графове Кадолах и Готеран заедно с много от хората си загинали в битката при Castellum Gutonis. Неблагоприятният за франките развой на събитията в Панония принудил Карл Велики лично да поеме командването на източните войски. През 803 г. начело на големи сили той навлязъл в Панония, разгромил новия аварски тудун, който паднал в плен. Тудунът трябвало да положи клетва за вярност пред франкския (вече) император и да стане негов васал. След франкските войски се движели и свещеници, които покръствали населението. Войната явно се е водила с голямо ожесточение, защото летописецът Айнхард съобщава, че в тази кампания цяла Панония била обезлюдена и било унищожено цялото аварско племе, като била взета огромна плячка, заграбена по-рано от аварите от други народи. През 805 г. някой си аварски капкан, който след покръстването получил името Теодор, дошъл в Аахен, за да търси земя за заселване на своите родове. Хората на Теодор изглежда не са били от Панония и са били принудени да се преселят от заеманата от тях по-рано област поради нападениятана славяните. Според Х.Ловмянски капкан Теодор преди това е управлявал земите на Потисия в най-западния край на днешна Украйна с градовете Смижани, Земплин, Бреков, Вари, Солотвино, Ужгород. Оформилият се политически вакуум изглежда скоро е бил запълнен от българите, установили контрол над бившите владения на Теодор. Когато през 903 г. маджарите нахлули в тези земи, те били управляваниот местния княз Лаборц, васал на българския управител Салан. Франките склонили да приемат Теодор и хората му и им дали за заселване земя между Савария и Карнутум. Теодор трябвало да положи клетва за вярност и да се признае за васал на императора. Скоро обаче капканът бил убит от своите съплеменници, които били все още езичници. Новият аварски каган трябвало също да положи клетва за вярност пред Карл Велики и да се покръсти. След като му дали името Абрахам, той получил инвеститура от франкския император. Но последният не бил уверен в искреното аварско подчинение и вярност и разположил войски, които да държат под контрол аварите. За да заздрави завоеванията си и границите, през 806-807 г. Карл Велики наредил всеки войн да остане въоръжен и да има готовност да бъде мобилизиран в случай на война в Испания или срещу аварите по границата. За последен път аварският каган е споменат през 811 г., когато се явил в Аахен начело на други аварски аристократи, сред които бил и аварският тудун. Франкските извори наричат аварския монарх canizaucius princeps Hunorum, запис, за който се предполага, че е само титла, а титла и лично име – canus Izanacius, тоест "каган/кан Исаак".Той бил един от тримата известни аварски висши аристократи с юдео-християнски имена от времето на разпада на Аварския каганат, получили инвеститура от Карл Велики: Теодор, Абрахам и Исаак. В същата година Карл Велики пратил войски, за да прекратят избухналата война между аварите и славяните, явно набрали смелост да започнат открита война срещу доскорошните им потисници след техния крах. Франките се разправили едновременно и с двете враждуващи страни – били пленени както каганът и тудунът, така и славянските князе. Въпреки това след тази дата изглежда франките решили да заложат на отслабналите авари като противовес на славяните, упражняващи натиск по източните граници на Франкската империя. През 822 г. ново аварско пратеничество било прието в двора на император Людовик Благочестиви. Заедно с аварите имало и пратеници на "всички източни славяни". Това е и последното сведение за самостоятелно участие на авари в международните отношения. "Погибоша аки обре" "Быша бо обре телом велици, а умом горди, и Бог потреби я, и помроша вси, и не остася ни един обрин. И есть притча в Руси идо сего дне: погибоша аки обре, их же несть племени, ни наследка." Дали обаче аварите изчезнали така безследно, както твърдят "Повесть временных лет" и "Лексиконът на Свидас"? Всъщност за по-нататъшната съдба на аварите има дветеории: "теория на унищожението", според която аварите били изтребени от франките и българите, и теория, че те се продължили да населяват Панония и през слезващите десетилетия. Франкската империя реално завзела само най-западната част от Аварския каганат, като се задоволила най-вече с това да обезсили опасния си противник. На територията между Виенската гора, Незидерското езеро и река Раба на запад до река Тиса на изток била създадена аварска васална държава. Източно и североизточно от Тиса се простирали българските владения. До 836 г. император Людовик Благочестиви и Людовик Немски издавали грамоти, с които потвърждавали поземлените имоти на епископи и манастири на територията на аварите. Всичките грамоти обаче били за земи, западно от река Раба, което показва, че източно от нея властта на франките била формална и на тази територия те нямали възможност да създават феодални имения. До 860 г. Аварската държава се споменава като Ungarorum marcha, но това название може да се е отнасяло не за останките от стария Аварски каганат, а за новата васална формация, създадена в самото начало на ІХ век от франките. Че и през втората половина аварите са реален етнически факт свидетелства едно франкско сведение за аварски поход, който франките успяли да отбият през 863 г. Към 871-873 г. в "Списък на покръстените каринтийци и баварци" се споменава за малка област с покръстени авари, които живеели на своя земя и плащали данък на източнофранкските крале. Във връзка с въпроса докога е просъществувала аварската държавица в Панония и самите авари, важна информациясе съдържа в "Хроника за годината 889" на абат Регино. Сведението дори позволява да се допусне, че към края на ІХ век панонските авари са отхвърлили франкския сюзеренитет. Регино разказва как маджарите, притиснати от печенегите, прекосили Карпатия и в Панония първо завзели пасищата на свободните авари, а оттам започнали да нападат Моравия, Каринтия и България. Земята на свободните авари авторът нарича Avarum solitude ("Аварска пустош"). Английският крал Алфред в своята "Космография" също отбелязва, че аварската земя е пустиня, което показва, че областите, където все още се крепели аварите, са били много рядко населени. Археологически обаче има проблеми да се приеме, че аварите са заварили маджарското нашествие в края на ІХ век. За много специалисти изобщо не е сигурно, че поне един от големите късноаварски некрополи са се използвали все още към края на ІХ и началото на Х век или пък че в ранномаджарските гробове има и късноаварски предмети. От друга страна обаче аварите изглежда са просъществували поне до средата на Х век ако не собствено в Панония, то в околните области. Константин Багренородни например споменава, че в Хърватия живеят авари "и по тях се вижда, че са авари". И все пак, кои са били аварите? Към момента има 4 различни теории за етническия характер на аварите. 1. Аварите са монголоезичен етнос (сянбийци или жужани); 2. Аварите са тюркоезичен етнос; 3. Аварите са клон на хионитите, преобладаващо ираноезичен етнос; 4. Аварите имат смесен етнически характер, получил се при придвижването им от Азиякъм Европа чрез инкорпорирането на различни племена. В хода на миграцията имаварите били претърпяли силно тюркско влияние. В "Химн за победата на крал Пипин над аварите" се споменава жената на кагана с титлата хатун (catuni mulierimaledicti coniugis) като кралица (regina). Подобно име и статут сред хазарите споменава Ананиа Ширакаци в своята география "Ашхарацуйц": "А на север [са] хоните и техният град Варачан и други като него, и царят на Севера е хаканът, който е господар на хазирите, а царицата е Хатун, която е жена на хакана от народа на барсилите". Според франкските хроники първите контакти между Карл Велики и каганата са се осъществили от посолство, изпратено от кагана и югура (iugurus), които били начело на "хунските князе" (principes Hunorum). В тези 2 фигури някои виждат практиката на съвладетелство при аварите. В резултат на франкските удари хаганатът се разделил на 2 части. В западната част върховната власт била в ръцете на човек с титлата тудун. Франкските източници съобщават, че имал голяма власт над аварите и го наричат било "princeps Pannoniae", било "regulus", било "един от аварските вождове". Тудунът владеел днешните Западна Унгария, Долна Австрия и Югозападна Словакия, а може би и междуречието на Драва и Сава. Източната част на Аварския каганат била в ръцете на владетел с титлата тархан. Според франкските документи той бил само един "ex primatibus" ("от първенците") на аварите. Когато българският кан Крум подчинил източната част на каганата, която била под властта на тархана, поданиците му се оплакали от това на своя"василевс". Съдейкипо титли като хатун, каган, тархан, тудун аварите би следвало да са били тюркоезични. За съжаление за езика на аварите единствената информация са няколко запазени титли и един предполагаемо аварски надпис с гръцки букви от съкровището от Над Сен Миклош. Ранните аварски некрополи обаче демонстрират основно европеидни расови типове, делящи се на 5 категории индивиди: 1. Високи, долихоморфни, с тесни лица (нордически, протонордически, понтийски); 2. Брахикранни (динарски, предноазиатски, алпийски); 3. Грацилни, долихоморфни с тесни лица (класически грациален средиземноморски тип); 4. Високи, долихоморфни с широки лица (кроманьон А); 5. Ниски и средни на ръст, брахиморфни, с широки лица (кроманьон Б или източноевропейски тип). След 80-те години на VІІ век и през VІІІ век обаче тези расови типове внезапно са заменени от монголоиди. Най-често те се срещат в 5 категории: 1. С висок ръст от мезобрахикранен тип (китайски или далекоизточен монголоиден); 2. С нисък ръст от долихокранен тип (байкалски или палеосибирски); 3. С нисък ръст с брахикранно и широко лице (тунгуски тип); 4. Енисейски и американоиден тип; 5. Централноазиатски и северномонголски тип. Един от най-сложните въпроси на аварската археология и антропология е откъде са се появили аварските групи, довели до културната и антропологическа промяна в каганата. Ясен отговор науката все още не е дала. Допълнителна неяснота хвърля и т.нар. жълта керамика от аварските некрополи. Находки от нея са открити по десния бряг на Дунав в Барания и в комитата Толна, при вливането на Муреш и Кереш в река Тиса, в Словакия (Нови Замки), при Елосалаш по Среден Дунав и при вливането река Сио в Дунав, както и в Южен Ердел. Корените на тази керамика са в района на Согдиана от VІІ век. Керамиката от VІІ век от Пенджикент, Тали Барза и Кафир Кала в Согдиана е почтии дентична с жълтата керамика от Панонската равнина от VІІІ век и се смята, че е била донесена в Средна Европа от онези кланове, които спадат към втората вълна на аварската колонизация (т.нар. Втори аварски каганат), появили се скоро след 680 г. в Панония. Произходът на населението на Втория аварски каганат и изобщо на аварите продължава да е отворена тема. Няколкото оцелели думи като хатун, каган, тархан, тудун може да се приемат за знак за аварската тюркоезичност, но може и просто да са лексика, използвана от върхушката на Втория аварски каганат, самата тя тюркоезична и монголоидна, господстваща над едно преобладаващо европеидно аварско население... 1. Реконструкция на лице на авар от некропола Кунбабони 2. Облекло и оръжие на аварски войн 3. Облекло на аварка 4. Изображения на авари и аварски мечове 1. 2. 3. 4.
  10. Мойто момче, то не става само с цъкване в гуглето и Уикито, от които, както виждам си черпиш знанията. Да си виждал някога средновековни руски илюстрации за кръщението на Киевска Русия, на който цели тълпи народ са били вкарвани в реката вместо в купел и раз-два са били кръщавани групово?
  11. Я помисли за други, по-вероятни И.Е. възможности, а не за забутаните на майната си монголи и манджури. Като например (старо)арменското maneak "украшение за шия във вид на златен пръстен или верижка" и санскритското manī - "jewel, gem, pearl (also fig.), any ornament oramulet, globule, crystal".
  12. Може ли цитат на откъса. На един от изброените езици, които разбирам: руски, френски, английски. На по-екзотични едва ли го има в нета, така че не настоявам.
  13. Романа направо може нова тема да отвори, ако не го е налегнал мързелът.
  14. Оказва се, че траки има навсякъде. И на Апенините. Само че там ги знаели като пелазги. Ето един трако-грамофонски "шедьовър", типичен за тоталната езиковедска и прочее неграмотност на грамофонците. http://sparotok.blog...a-shegor.593876 Ето и още една шизофрения в същия дух от същия автор. http://sparotok.blog.bg/politika/2010/08/08/trakiiskiiat-proizhod-na-starobylgarskata-duma-dulo.588248
  15. Защото митраизмът е бил военен култ на римските легионери. Поради мистериите на Митра, които са ги свързвали в братство, подобно на войнското другарство и братство.
  16. Аргументът ти е смешен. Първо - това не ти е математика. Второ - откъде накъде ще трябва историците, археолозите, лингвистите да доказват, че не са прави, за да угодят на неграмотните ви глави? Мисля, че сте доста нахални да искате някой специалист да ви уйдиса на акъла само защото вие сте си решили, че сте прави. Който твърди нещо, сяда и го доказва. Аз по тази тема от 3 дена не съм видял нито един аргумент от ваша страна в подкрепа на "теориите" ви. Всъщност от самото начало, не от 3 дена. Само хленчене и обвинения.
  17. Глишев, мисля, че надценяваш морската търговия през Ранното средновековие. Между 600 и грубо 800 г. вероятно ромеите е трябвало наистина повече по море да търгуват. Фактът, че точно този период бележи рязък спад в международната търговия говори, че едва ли са го правели с особен размах. Обаче след 800 г. отношенията с България, която чрез Сердика контролира диагоналния път, са нормализирани и пътят е отворен за ромейската търговия. Приблизително от същото време в Средиземно и Егейско мор арабското пиратство почва да става голям проблем за корабоплаването и според мен ромейските търговци биха предпочели по-дългия и скъп, но и по-сигурен път по суша.
  18. Аз се сетих. Като не си доволен, очаквам утре вечер до 22,00 от тебе на ЛС предложение за името на подраздела.
  19. Мда, "тежка" артилерия извади. Паисий никога никъде не е твърдял, че българите са траки. Той ги смята за славяни, но от историята му се разбира, че изобщо не е наясно какви са, защото тия славяни идват откъм Волга при него. Раковски е по-интересен случай, но, драги ми Зелас, намери и прочети "Няколко речи о Асену.....", за да видиш, че за Раковски българите били зентски, сиреч авестийски народ и били дошли от Северна Индия и Бактрия. И богомилството било "зентска" и "арианска" вяра, сиреч арийска вяра, а не вашите твърдения за арианско християнство. Това пък, че си бутнал в списъка Трендафил Кръстанов ме уби напълно. Човекът е специалист по старобългарска литература. Последния от списъка ти Павел Серафимов не съм го чувал. Сигурно е голям авторитет във вашите среди..... Един чистосърдечен въпрос. Как си представяте да пренапишете (преоткриете по вашите разбирания) древната българска история с научни кадри от ХІХ и дори ХVІІІ век? Що се отнася до забележката за предубедеността, дай сега пък аз да направя един бърз психопрофил на родните трако-автохтонци. 1. Когато някой не се съгласява с тях, голяма част от хората от тази група започват да го обвиняват в национално предателство, гръкомания, чуждопоклонство и т.н. 2. Когато обаче притиснеш автохтонците да дадат аргументи, те излизат с номера за "предубедеността" на отсрещната страна, сиреч "аз ти говоря нещо, ти що не ми вярваш?" И ако им посочиш защо не им вярваш, те минават на точка 1 или се появява точка 3. 3. След като са видяли, че твърденията им не минават, обикновено автохтонците ако не минат към обиди (ти си изключение, поздравления), застават гордо като Цезар на форума докато заговорниците са тичали с ками към него, загръщат се в плаща на мълчанието и изтърсват някоя месианистично-есхатологична мисъл от рода на "О, вие неверници, въпреки всичко истината ще излезе наяве, напук на вашата враждебност и предателство". Е, кажи ми каква дискусия може да се води с вас. 1. Исторически сте отчайващо неграмотни. 2. Археологически също. 3. Лингвистично сте на нивото на Раковски ("санскрит" < "самоскрит"). Не знаете и чужди езици, които да ви свършат работа при работа с извори (впрочем има ли автохтонец да знае старогръцки или латински?). 4. Затова пък въображението ви е обратнопропорционално на знанията ви.
  20. Ума ли си изгуби?!?! И тази ли тема ще трябва да я местя в новия подраздел на Историческо моделиране заради т.3.
  21. Ето и линк към една старичка и позабравена родствена тема: http://nauka.bg/foru...?showtopic=5669
  22. Зелас, я ми посочи поне 3 (словом три) имена на сериозни изследователи от вашата черга. Хора с титли, трудове, владеене на древни и редки езици и т.н. Без вашия гуру, вожд и учител Ганчо Ценов, него само вие го смятате за сериозен изследовател. Коментарите ти за това кое как се модерира тук оставям без отговор. Ще посоча само, че се съмнявам на други места да отделят специален подфорум за "теориите" и "откритията" ви. Но, както добре са знаели древните траки, всичко е преходно и изменчиво...
  23. Много хубаво описание, Историк. Само можеше и някоя карта да сложиш.
  24. Това наблюдение обаче не е безизключително.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.