Aspandiat

Хората на Сандилх за заселени някъде в близост на минерални бани или извори. В Македония, където Козма локализира покръстените българи, за такива не се сещам. Но се сещам, за едни българи в Македония, заселили се там още в края на 5 век, което било известно на средновековните българи в лицето на автора на добавките към Манасиевата хроника: И още нещо. Като се говори за християнството на рода Дуло, никой не говори за християнство на управлявания от тях народ - уногундурите. Които изобщо не е задължително да са от един клон с заселилите се преди Аспарух и хората му българи на Балканите.

Не през 18-19, а още през 7 век. През 685 г. албанският епископ Исрайел ги върши тия работи в околностите град Варачан. Още не мога да простя на тоя дървоубиец оскверняването на светилищата ми.

Интересно обаче защо на Запад възниква този, условно казано, култ, а не на изток. Интересно ми също така по каква причина Паисий твърди, че българите са били 50 години християни, а после се отметнали. Не вярвам да си го измислил, трябва да го е прочел някъде. Козма Индикоплевст, писал между 545 и 547 г. И на всичко отгоре, точно съдейки по сведението на Козма, тези българи-християни са били на Балканите, в Македония.

Може - Хлодвид Франкски си остава Хлодвиг и след покръстването си. Арменецът Тиридат III, който покръства страната, приема кръщелното име Йоан, но никой от историците с изключение на Агатангелос, не знае за това име, което явно не е било и употребявано от царя. Любопитно тогава по каква причина Мавро Орбини твърди, че Тервел бил християнин и покрай него Паисий го нарича дори "свети Тривелий"? Затуй пък имаш едни хубави латино-римски имена през 8 век - Сабин, Паган.

Всъщност наистина няма стар арменски автор от 5-8 век, който да е запазен в оригинален ръкопис, а не в преписи от 9-10 век нататък. Има и случай дори, в които стар автор е запазен в единствен препис чак от 17 век. Което няма да ме накара да вярвам на автохтонските талибанщини.

Никъде в Европа не може да има подобен пример, защото никъде в Европа извън България и Аварската империя няма през 6-9 век такъв източен, степен тип държавност. Аз все повече започвам да си създавам усещането, че за християните ромеи/римляни и франки аварите и българите са били нещо като, айде, да не казвам марсианци, но поне нещо като китайци или японци за европееца от доиндустриалната епоха. Един вид свят, обичаи, традиции и обичаи, нямащи нищо общо с познатите им, неразбираеми и едновременно с това шокиращи и плашещи. Но има нещо по-важно. Ти разсъждаваш твърде осъвременено. През 6-8, че и 9 век, няма такова животно като християнски свят. Напротив, 6-8 век е периодът, през който християнството е можело да бъде затрито и днес да се учи за него единствено в учебниците по история. Християнският свят като единно историческо явление (и то ако се абстрахираме от разделението между Изтока и Запада след 1054 г.) се ражда през 12 век. През 6-8 век няма християнски свят. В Испания готите ариани се дърлят с римо-иберийците католици, а накрая всички са пометени от арабите, в Британия християнството е почти затрито от англите и саксите и чак към 8 век почва неговото плахо реанимиране. Източно от Рейн, доколкото има християни изобщо, християнството е все още формално и прясно оглашените германци като се молят на Христос, все Один им се привижда и неговото мъченичество с обесването с главата надолу над извора Хвергелмир. В Галия извън по-големите градове и епископските центрове населението е полуезическо. Единствените места през 6-8 век, където може да се смята, че християнството се е утвърдило и се държи, е Източната империя и Италия, и то пак с куп уговорки, като се почне от разделението православни-монофизити и несториани на изток, мине се недопокръстените полумаздеистки Кападокия и Армения и през тракийските селски райони, дето дявол знае какво и дали наистина се е изповядвало християнството (неслучайно на латински "паганус" значи "селянин" и "езичник") и се стигне до противопоставянето на готите-ариани и римляните-католици в Италия. Отделно през 6-8 век продължава донаместването и доконституирането на християнската догматика и практика на серия от събори. Графа сигурно може да даде пояснения по темата повече от мен. Така че при такъв рехав и все още несъществуващ "християнски свят", без общоустановени канони, практики, наредби и т.н., да очакваш някой хронист от 6-8 век да бъде особено впечатлен от това дали езичниците българи имат владетел християнин или нямат, е безпредметно, тъй като няма общоналожили се правила и модели на държавно-религиозно поведение.

Е и? Народът може да езически, а владетелят - християнин. В онези времена в степните общества е важна кръвта на династията, а не вярата й. Още повече, че през 7 век я няма обременеността на българо-византийската вражда, както е през 9 век по време на боилския бунт против покръстването и по тази причина християнството още не е отъждествявано с религията на най-злия враг на българите.

Преди години един (няма да споменавам имена) заклет авхохтоно-грамофоно-ганчоценовист разпалено ми обясняваше, че всички данни от арменските извори за българи около Кавказ били неверни, щото Кавказ бил всъщност на Балканите, а арменците хабер си нямали дека била тази планина.

Айдеее, Арарат се оказа на територията на античките фиромци...

Значи, на първо място само за Крум има в изворите сведение за изпълняване от негова страна на езически обреди. За Тервел такива няма. Второ - конните/степните народи по принцип са толерантни и не им пречи особено каква е вярата на владетеля им. При монголите например едни вождове са християни-несториани, други стават в един момент мюсюлмани, трети оставата анимисти, но религията им не хвърля сянка върху легитимното им право върху властта. Мисля обаче, че във връзка с Тервел стоят пренебрегвани серия от изворови данни, които са твърде интересни. Например Теофан пише: Патриарх Никифор му приглася: Същите сведения повтарят по-късните истории на Йоан Скилица и Георги Кедрин и Йоан Зонара (Georgii Cedreni – Ioannis Scylitzae. Historiarum Compedium. ГИБИ 6. С., 1965, с. 215; Ioannis Zonarae. Epitomae Historiarum. Libri XVIII. ГИБИ 7. С., 1966, с. 156-157). В нашата историческа наука не се отделя внимание на въпроса за брака на Тервел с дъщерята на Юстиниян ІІ. Или ако се отделя, то е, за да се изтъкне, че бракът е бил фиктивен, защото към 705 г. дъщерята на детронирания император била дете на 7-8 години, като се забравя, че бракът с хазарката Теодора е бил втори за Юстиниян, а от първия си той има дъщеря на име Анастасия, която към 705 г. преспокойно е могла да бъде на 15-18 години. Избягването на темата за брака на Тервел и дъщерята на Юстиниян ІІ е разбираемо, защото повдига въпроса дали българският кан не е бил християнин. Защото е направо невероятно дъщеря на византийски император да се омъжи за езичник и на езичник да е била дадена втората титла в империята – кесар. За паралел – бракът между Ана, сестрата на Василий ІІ и киевския княз Владимир Покръстителя. И това вече би отговорило на въпроса "ами, че ако Тервел се е бил покръстил, защо изворите не споменават за това важно събитие". Той е бил християнин по рождение, както са били християни всички представителите на династията Дуло от Кубрат до Севар (738-753) и затова изворите не е имало защо да споменават за покръстването му.

Между другото у нас се плагиатства и от теми, пускани във форуми (конкретно в този).

И пак се оказва, че са стъпили на американско ноу-хау, което са доразработили.

През септември 1918 г. германските стратези не само не смятат, че войната е изгубена, а напротив - че в общи линии е спечелена. За тях основната задача е била елиминирането и разнебитването на царска Русия, която по прогнози, без катастрофалната за нея ПСВ, към 1950 г. е щяла да има 350 млн население и най-голямата икономика в света. Страхът от растящата руска мощ от всякакъв характер е главният единичен фактор, който кара Германия да почне войната през 1914 г. През септември 1918 г. немските войски са окупирали Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия се е откъснала от Русия като немски сателит. Украйна се е отделила също като немски сателит и немските войски са на река Дон, както и наближават Баку. По немските сметки Германия е сложила ръка на руските въглища, желязо, петрол и жито, а страшната Руска империя се е разпаднала. Немците са сравнително спокойни за Западния фронт. Войските им отстъпват от френските си завоевания, но планомерно и бавно. А и Райхсверът е все още 9 млн души. На следната 1919 г. ресурсите от Изтока щели да потекат с пълна сила на запад и войната щяла да бъде докарана до патово положение, при което, както разчитали немските стратези, Райхът е щял да сключи компромисен мир с Англия, САЩ и Франция и да излезе от войната с ресурсен и икономически потенциал равен на американския. Така че немците изобщо не са толкова грохнали през септември 1918 г., колкото комунистическата историография ни е набивала в главите 70 години вече, за да защити тезата си за катастрофалния избор на България през 1915 г. Същата историография, ако се отворят някои истории отпреди 1989 г., някак си пропуска една година от войната - 1917 г., когато Антантата реално е изправена пред погром. Англия изнемогва под немската подводна блокада, френският фронт е изправен пред разпадане и бунтове на войските, италианците са разгромени жестоко при Капорето и дават 200 000 пленници без да броим убитите и 5000 пленени оръдия. Румъния е извадена от играта, Русия към есента на 1917 г. също вече не е в състояние да воюва. Накратко - на немците просто не им достига половин година, за да победят. Ако немските войски бяха на Дон не през септември 1918, а през септември 1917 г., през пролетта на 1918 г. немската офанзива във Франция щеше да е успешна и французите щяха да бъдат извадени от играта, още повече, че през 1918 г. британската армия е много отслабнала в бойно отношение и реално немските пристъпи между април и юли 1918 г. са отразени с последни усилия от французите и от пристигащите във все по-голям брой американци. С руските ресурси зад гърба на немците французите едва ли щяха да успеят. Ако този вариант се беше получил, нещата щяха да наподобяват ситуацията от 1940 г. Англосаксонците щяха да бъдат изтикани в морето, с тази ключова разлика, че немците нямаше да имат руски фронт в тила им и реално окопавайки се по френското крайбрежие, отбраната им щеше да е непробиваема. И щеше в края на краищата да се стигне до патовата ситуация, на коята разчитали немските стратеци през есента на 1918 г., защото никоя от страните нямаше да може да победи. Какво щеше да заграби Германия при мирния договор не е ясно - вероятно е щяла да опразни Белгия и дори френските територии, но е щяла да се компенсира с Полша, Литва, Латвия, Естония и с една икономическа колония като Украйна. Турция щеше вероятно да глътне Армения и Азербайджан и така да осигури на немците достъп на петрола около Баку.

Това че са работяги и дисциплинирани не значи, че са в състояние да правят ключови и преобръщащи световните икономически тенденции открития. Американците затова си изнесоха електронната индустрия след Втората световна война първо в Япония, а след това в Южна Корея и Китай - заради дисциплинираната и стриктна работна ръка, необходима за такъв тип производство. Само че ноухауто се подава от Америка, където на пиедестал е издигнат индивидуализмът, а не колективизмът, както е при далекоизточняците. Което си има добри и лоши страни и при едните, и при другите.

Значи, от него съм чел само "Трилогията за номите". Не споря, приятно четиво, които може да се препрочете още 1-2 пъти с удоволствие. Бяха ми препоръчали някакво заглавие от "Света на диска", или както там се водеше поредицата, като "нещо на много по-високо ниво от номите". Опитах се да чета, даже не помня и заглавието, и не ми се получи. Единственият ми спомен е скуката, предизвикана от постоянните му опити да оригиналничи. Ама айде, това си е мой проблем, дет съ викъ. Само че, прощавай, но това да си изпраскал 70 романа, вярно по 150 стр. джобен формат, със средно темпо 2 на година, значи, че си конвейрен писател. А конвейрните писатели са бизнесмени, а не сериозни автори. Поне за мен. Да погледнем някои от неговите "знаменити цитати": Сигурно ако бях на 15-20 години, щях да се посера от кеф какви оригинални мисли е накъдрил Пратчет, лека му пръст на човека. Макар и да звучат като извадки от пубертетски лексикон. Само че не съм на 15-20 вече. Горните "знаменити мисли" не са нещо повече от словестно жонгльорство и самоцелен опит за оригиналничене. Или за поднасяне по по-оригинален начин на всеизвестни истини. Какъвто е например твоят подпис за 1000-та точки и гарваните. За мен Пратчет е един британски Паулу Коелю, но в хумористичния-пародиен сегмент, а не в библейско-халтурния. Но и в двата случая става дума за продукция за ширпотреба. В Коелювия - за разни кифли и домакини, в Претчетовия - за юношеско-младежкия сегмент, на който и пръстче да му покажеш, ще се смее и ще се диви на "великите мисли" на автора. Хванал си е човекът определен клиетски (читателски) сегмент и е пуснал конвейра да бичи книги и съответно кинти. Лошо няма, но са ми смешни разни вопли (от други форуми), че едва ли не си е отишъл един жив класик и как ще се живее без него занапред. Ми както се е живяло и преди него.

В староарменския пехлевийската (или партската) дума gund, значеща "полк", значи също и "множество", "тълпа", "войска" и се използва редовно от авторите от 5-9 век за обозначаване на военна сила.

Кои са тези държави? СССР не успя дори да създаде читав масов автомобил, да не говорим за продукт с голяма наситеност с електроника. Само във военната и космическата индустрия имаха успехи, но успехите в първата се дължат май по-скоро на успешни кражби на американски и немски технологии. А за далекоизточняците - те иновативни открития не могат правят, защото роботът не може да открива. Той само повтаря или в най-добрия вариант усъвършенства.

Пратчетманията не е (беше) ли доста понапомпана?

Всъщност има и роси, има и мосохи. И то във време преди появата и на росите от Скандинавия, и на русите из Киевско - още към средата на 5 век.

Това друг пътепис ли е или е ново издание на "Милионът" на Марко Поло, издаден у нас през 1986 г.?

В келтската митология, в Leabhar Gabala ("Книга на завоеванието") се говори за преселение от Балканите (от "Гърция") на групи към Испания, а оттам към Ирландия в някакви доисторически или по-скоро дописмени времена.

Тази снимка в първия постинг защо ли ми се струва, че не е от Ю.Америка, а примерно от Камбоджа?

http://www.interview.to/%D0%B1%D0%B3/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/2015/march/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2/

Ей тук съм го обяснявал (сигурно за втори или трети път) кое как е, какво кога е и кой какъв е в сведението на Михаил Сирийски. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17252&page=2