Aspandiat

Не е Мериам. Арменците наричат с името Мариам внучката на Роман Лакапин, Мария, жена на цар Петър. Изследователи-арменци у нас твърдят, че втората жена на Симеон била арменка и се казвала Рабна. В известните ми арменски извори, а и в гръцките подобно твърдение отсъства. Това твърдение тръгва през 1927 г. от Агоп Кюрдян, който пише във Венеция и публикува в брой 11 на историческото списание "Пазмавеп" ("Базмавеб" по западно произношение) една статия със заглавие "Материали по армено-българска история. Арменците в България от началото до 1700 г." Кюрдян твърди също така, че Георги Сурсувул всъщност бил арменец и брат на въпросната Рабна, като истинското му име било Ге(в)орг Сурубал. От него това твърдение стига и до тукашни арменски изследователи, или пък по заобиколен път до тях от ереванския професор Ашот Абраамян, който цитира твърдението на Кюрдян през 1984 г. в том 1 на книгата си "Кратък очерк върху историята на арменските колонии", но добавя и че Сурубал бил дошъл от Византия.

Момчета, имайте предвид, че системата или практиките на унаследяване в България най-вероятно са претърпели еволюция в хода на еволюцията на икономическо-социалния модел на страната от смесен номадо-уседнал модел към уседнал модел. Тоест, както бях обърнал преди време внимание по отношение на икономиката, а оттам и по отношение на военния модел в ПБЦ, между 681 и втората четвърт на 9 век и между третата четвърт на 9 век и 1018 г. вероятно моделите са били различни. Което би могло да важи и за системата/практиката за унаследяване. Йоан Екзарх говори, че “у българите князете стават според техния род – синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата. И у хазарите чуваме, че е така”. Тоест правейки сравнението с хазарите, той говори за един степен модел, който обаче не е твърдо установен - наследието може да върви и по линията баща-син, и по линията баща-негов брат. Същият модел го е имало и при волжките българи според ибн-Фадлан: “Според обичаите им, ако се роди внук, взима го дядото без бащата и казва: “Аз имам повече право от баща му да го отгледам, докато стане мъж”. Ако почине мъж, го наследява не синът му, а само брат му”. Подобен модел е имало и при тюрките. При тюрките системата за унаследяване е била от баща към син, от бащата към към по-малкия му брат и от него към племенника му. Но същият модел най-вероятно е съществувал и при партите, които до самия край на империята си през 226 г. консервативно пазят голям брой от старите си номадски обичаи и практики. САМО ЧЕ! Когато Сасанидите свалят партите, през първото столетие след това, докато се еманципират от наследството им, те запазват техните практики за наследяване, при които престолът може да се падне по пряка или по съребрена линия - според това кой е по-способен или по-агресивен. След като укрепват властта си, Сасанидите обаче ликвидират този модел и въвеждат твърдо практиката наследяването да върви от баща към син. Последен династичен "рецидив" е междуособицата между Хормизд Трети (457-459) и брат му Пероз (459-484). Тоест с преживяването или разчистването на старите номадски традиции, се стига и до избистряне на престолонаследието. Така че, по аналогия, вероятно докъм покръстването, при нас наследяването е било в двете му форми - от баща към син или от баща към брат, а след това нещата са били изчистени, тоест стабилизирани само от баща към син, освен ако той не е бил бездетен. По принцип степните/конните/номадските общества се характеризират с неустановеност на модела/практиката на унаследяване на властта, както и с принципен либерализъм по отношение на другия/различния до момента, в който едно такова обещство не "стане жертва" на някоя глобална религия и не тръгне към подмяна под нейно влияние на старите си модели и към усядане.

Хехе. Да, видях впоследствие какво е пуснал на файла си проф. Добрев. Остава само той или Перкунасът да обяснят как титлата "боила" е прехвръкнала през времето, а не толкова през пространството, от затритата през 3 век пр.Хр. Гръко-Бактрия до тюрките от Източния каганат 1000 години по-късно...

Интересуват се, и то много. Защото Македония за тях е разменна монета в пазарлъците с Австро-Унгария.

На базата на това, което четох в интернет за филма за Левски, си правя изводите, че Генчев е решил да направи комерсиален филм с цел да си избие вложените пари и да спечели, залагайки на тоталното опростачване и чалгарясване на българския зрител. Само че ми се струва, че си е направил криво сметката, защото кина все още има само в големите и по-големите градове и в тях ходят далеч не простаци. Така че нищо чудно накрая да е на минус от целия си "творчески" напън. Има исторически теми и образи, които не се поддават на комерсиална трактовка. Спомням си навремето, че като пубер ходих да гледам новата версия на "Козият рог". Режисьорът беше решил, че сексът винаги продава и беше превърнал сюжета за отмъщението и омразата, които обаче не могат да надделеят над женската даваща и пазещата живота природа (съгласно оригиналния филм), в пошло софт порно. Началната сцена беше как чобанинът, яко загорял, слиза от къшлата и веднага напъва жена си (също така яко загоряла) с животинско настървение. По-нататък, след като тя беше убита от турците и щерка му съзря полово и се разгони, една нощ и на бащата и на дъщерята толкова им се е.еше, че за малко да се нахвърлят един на друг. А що се отнася до младия овчар, възлюбения на щерката, той беше въведен в сюжета по подобаващ начин - сутринта се буди, излиза от кошарата и първата му работа е да си прасне една злобарка. Надали изобщо някой се сеща вече за тази повърня, докато старата версия на "Козият рог" с Антон Горчев и Катя Паскалева си остава и днес класика. Предвиждам същата съдба като на "Козият рог-2" и за "творбата" на Генчев.

Е айде дай статия(и) да се ограмотим или пък посочи изходната гръко-бактрийска форма и кога е засвидетелствана в източниците.

Дреме ми, че не са ми харесали филма за Левски! Народът го харесва, всичко е шест, сигурен е режисьорът Максим Генчев http://www.dnes.bg/kino/2015/02/19/dreme-mi-che-ne-sa-mi-haresali-filma-za-levski.255026 Не съм гледал филма и по всяка вероятност, с оглед на псуването и другите екшън простотии в него, няма и да го гледам. Идва ми вповече да чуя от устата на актьора, превъплътил се в Левски, сочното "да му е.а майката". Но въз основа на това, което четох за него в интернет и въз основа на горния текст ми се струва, че някой пак е "усвоил едни пари", а крайният продукт е некачествен. Впрочем преди време режисьорът Силвестър Силвестров в едно предаване обясни кратко и ясно как у нас се правят филми - издейства се държавна субсидия, а след това какъв продукт ще бъде произведен вече е без значение. Важното е да се приберат паричките.

Още колко века трябва да сме благодарни? Пет, седем, петнайсет? А и онези в Москва под "благодарност" разбират "козируване пред всички руски искания".

През 1917 г. в разгара на немската подводна война Англия е пред закъсване с продоволствието. В най-критичните моменти през лятото адм. Джелико докладва, че ако тонажът на потопените британски кораби се запази, след 3 седмици в Англия ще настъпи глад. Друг е въпросът обаче какво е имал предвид под "глад", защото английските разкладки на войската и цивилните са много по-щедри от тези на континента, така както англосаксонският стандарт за богатство е доста по-висок от този на континента.

И каква е формата на боила в Бактрия? И каква е семантиката на гръцки? Можеш ли да посочиш кога е засвидетелствана и евентуално в какъв контекст? П.П. Интересна работа. Значи хем "таркан" била китайска титла, хем нещо я няма в употреба в Китай.

ОТ и то голям. Романеций, ти като заклет реенактор мисля, че си морално задължен да споделиш с форумната общественост каква е била физическата подготовка в римските легиони (ФеПе-то, демек). Имали ли са спринтово бягане за норматив и за издържливост, имали ли са марш на скок, набирали ли са се на лост новобранките, помпали ли са лицеви опори, кофички и коремни преси, бутали ли са щанги или други тежести от лежанка, тренирали ли са за бицепс и т.н.

Явно и Ананиа Ширакаци в края на 7 век е бил повлиян от руския език, иначе нямаше да напише следното в своята география "Ашхарацуйц":

Тези 2 заглавия обхващат и предсредновековната (Дел Мар и Зарленга) и модерната епоха (Зарленга), но голяма част от съдържанието им покрива Средновековието. 1. Alexander del Mar. History of Monetary Systems. London, 1895 Del Mar-History of monetary system.pdf Del Mar-History of monetary system.epub 2. Stephen Zarlenga. The Lost Science Of Money. American Monetary Institute, 2002 The Lost Science Of Money.pdf 05-theLostScienceOfMoney.epub

Графе, при Зарленга има много интересни работи, особено за ролята на златното монетосечение като прерогатив единствено на римските императори до 1204 г. Всъщност, след като християнският Запад спира със спорадичното сечене на златни (по римски образец) монети, което любопитно съвпада с каролингската епоха, единствените, които атакуват римския/ромейския прерогатив само императорите да секат златни монети, са арабите с техните златни динари. Но за това, ако не ме домързи тия дни, мога и отделна тема да пусна. Ето ти няколко странички от Зарленга за арабското сребро. Не знам дали тук ставаше дума, че арабите свръхнадценяват среброто спрямо златото, защото са награбили огромни количества през 7-8 век. Между другото вижте по какви въпроси работят някои сънародници, ама в Америка, а не в пост-василзлатарска България. Павел Мурджев. Средновековният град в България (13-14 век). Дисертация за получаване на научната степен д-р (PhD)ժ THE MEDIEVAL TOWN IN BULGARIA.pdf

Исаве, хубаво теглим плюсовете и минусите на чобанлъка и земеделието, обаче забравяме нещо друго. При война и нашествие на неприятел земеделецът е обречен на разорение. Нашественикът му заграбва зърното, а ако е лято и е по-зъл, му запалва и нивите. А ако е направо побеснял, изсича и овошките, както прави Крум след вероломния опит за покушение срещу него. При такова стечение на обстоятелствата реално земеделецът не само е разорен, но и заплашен от глад и дори гладна смърт. А чобанинът като наближи нашественикът, подкарват имуществото си, тоест добитъкът, и бяга. Така че като се смятат плюсовете и минусите в двата типа икономики, непременно и това трябва да са калкулира, тоест скотовъдната икономика търпи в пъти по-малки щети при военни действия, което пък й дава отскок спрямо земеделската в дългосрочна перспектива. Иначе за месоядна Франция допреди 10 век, за която споменаваш горе, бих добавил наблюденията на Фернан Бродел за Франция отпреди чумната пандемия от 1346 г. Той пише че до нея французите ядат много повече месо, отколкото след нея. И това се превръща в дългосрочна тенденция. И че де факто трапезата на французина от 1200 г. е по-протеинна от тази на французина от 1700 г. И малко ОТ. Всъщност това изобилие на месо на западноевропейската и френската трапеза чисто диетично може би се намира във връзка със завишената агресивност на Запада в епохата на кръстоносните походи и спадането й след средата на 14 век. Както и би обяснило европейската агресивност в Азия през 16-19 век спрямо оризоядните общества в Индия и Китай.

У Фердинанд Юстин има 2 имена, подобни на Винех: Binega - вавилонец (2 хил.пр.Хр.) Bīnagān - персийски марзпан в Йемен по времето на шаханшах Хосров І Ануширван (531–579).

Не. Доходите й са от производство и международна морска търговия на стоки с висока добавена стойност: бижутерия и козметика, платове, облекло, килими, гоблени, предмети от слонова кост, подправки (тях ги препродават), вино, зехтин. До 11 век Запада няма технологичната възможност да конкурира имперската "индустрия" и масово внася подобни стоки от Константинопол или пък от арабските страни чрез венецианска и амалфийска контрабанда, тъй като бидейки васали на империята, на италианците било забранено на търгуват са мюсюлманите. Като пример за имперския износ на хай-тек стоки с висока добавена стойност е онзи трон с механични пеещи птички, който измайсторил Леон Математик и който бил подарен на император Карл Велики. Така във франкската столица Аахен двете чудеса били престола на Леон Математик и слонът, подарен от Харун ар-Рашид на Карл Велики. Иначе не само степняците оставали изумени пред богатствата на константинопол. "Франките" от първите 4 кръстоносни походи също гледали замаяно стените и богатствата на имперската столица.

Свободното време на скотовъдеца е същото като на земеделеца. От късна есен до ранна пролет, докато покара първата трева, добитъкът е по кошари и обори, не по къра. При кои хора? При германци и славяни сигурно. Но при бивши и доскорошни номади хранителните навици не се променят толкова лесно. И през 14 век за византийците българите си остават чобански народ. Пускал съм го преди, може и в тая тема да е, еда византийска басня за дрозд и бухал, от която се вижда точно това. Пускам отново откъса:

Всъщност, професор Добрев, просто на никого не му се занимава с вашите публикации. А не че се необорими или блестящо-проникновено-уникално-иновативни.

Ей в тая тема за икономиката на Византия съм събрал данни точно за турските вилаети от османско време. Най-гъсто е населението по крайбрежието на Егея. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15749&page=2 Не, Графе. До модерната епоха, тоест до средата на 19 век, принципите и моделите на международната търговия в Евразия са еднакви. Търговците в различните страни ги откриват по независим начин или пък ги възприемат поради търговията си с търговци, които вече са ги възприели. От римско време до средата на 19 век в търговията между Европа и Изтока има едно доминиращо правило - стискаш златните и сребърните си пари и се стремиш да търгуваш със стоки срещу стоки, а не с пари за стоки. Причината (ех, ако я беше прочел книгата на Стивън Зарленга "Забравената наука за парите", дето ти я пратих преди на линк, нямаше да се занимаваме с тоя въпрос) е, че в Ориента, тоест Индия, Персия и Халифата, среброто е надценено спрямо златото в сравнение с Европа (вместо 1 : 13 курсът е 1 : 7) и понеже търговията се върши основно в сребро, когато се стигне до разплащания с пари, Ориента буквално изсмуква европейското сребро. Затова е тази мания на венецианците и генуезците да стискат кеша и да търгуват на бартер. Можеш да си сигурен, че същото са правели и гръцките търговци преди тях. За "Книга на епарха". Ех, драги ми Графе, за вас ромейските офицери всичко минава под строй и нагайка. Ама търговията е друга бира. Там никоя регулация не може да хване целия й обем. То днес не може, какво остава преди 1000 години. При онези корумпирани и не чак толкова многобройни ромейски чиновници и митничари. Ама друга ми е думата. Книгата на Епарха, Графе, е наръчник за ЕДРАТА МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ. Там, където обемите са големи и където щеш не щеш трябва да стовариш стоката в Константинополската стокова борса. Епархът се занимава с големите български, гръцки, сирийски, италиански, арменски, руски и прочее играчи, при които обемите се изчисляват с тонове. Там не можеш и да скриеш оборот и продажби. Само че епархът нито се е занимавал, нито е имал за задача да гони дребните риби, дето са докарали в столицата 3 чувала зърно "контробан" или 2 делви с масло или амфора вино. И имай предвид, че една голяма част от търговията се е осъществявала точно от дребните играчи и изобщо не е можело да бъде контролирана и отчитана от данъчните. Както е днес по битаците. Данъчните държат изкъсо моловете и не се занимават със сергийните търговци. Така е било и през 10 век. Така че стига си представя, че между българската и гръцката граница през 9-10 век постоянно са сновели праматари начело на 50 или 100 каруци стока. Ромейските данъчни се занимават с големите обеми и особено със стоките с висока добавена стойност, където печалбите са големи. Такива са вино, метали, текстил, килими, подправки, ценни кожи. От стоките с ниска добавена стойност епархът е контролирал само зърното, но при големи обеми.

А сметна ли колко труд и работна ръка ти трябват да гледаш 1 овца на 7 декара за 200 лева и за 7 овес. Или по-добре 1 овца на 7 декара и 7 декара с боб или зеле. Дето искат прекопаване, поливане, плевене и бране накрая.

Ех, Графе, ако не четеше само книжки за Византия, нямаше да си мислиш, че щом няма монетна циркулация, търговията е слаба. Знаеш ли как вършат търговията си венецианците на Балканите през 14 век. Основно на бартер, повтарям за теб, бартер. Примерно търговецът Бадоер дължи на търговеца Мавруди 5 топа плат срещу 10 пити "загорски восък". Огромна част от търговията си венецианците вършат точно така. И то не защото не са познавали монетното обращение, хич даже, нали точно във Венеция и Генуа възниква модерното банкерство. А защото бизнес философията на всеки международен търговец е да пази парата и да я харчи за стока само при крайна нужда. Затова от един купува восък срещу плат, с втори разменя восъка за кожи, а с трети сменя кожите за сребърници, с които купува от четвърти черен пипер. Защото той вече се купува за сребро от Ориента. За него, както и за вино, което на Балканите венецианците са плащали в брой, италианците си стискат паричките. И това, че 3/4 от търговията си на Балканите и в Анатолия те вършат в натура и бартер, нито значи, че тя е слаба, нито значи, че не е имало парично обращение. Същата практика прилагат през 17 век холандците в Индия и Япония, а от тях през 18-19 век я научават англичаните. Товариш стоки в Лондон или Амстердам, отиваш до Индия и ги заменяш за подправки, караш ги до Япония, където японците плащат с евтино сребро, след това се прибираш със среброто в Европа, където то е много по-скъпо и с него купуваш стоки, като 1/3 или 2/5 от среброто ти остава печалба при същото количество закупени стоки за продан, с които подновяваш курса. Или пък караш стоки в Индия, заменяш ги за опиум, продаваш го (насила) на китайците за чай, а чаят караш в Европа и продаваш на европейците за сребро. Така че стига си тъпкал на едно място с тая средногръцка история, ами си поразшири кръгозора. Ми ако са си писали книгите, без да са излизали от кабинета си да видят какво е земеделието в Западна Анатолия, оборвам ги одма. То понеже нашият Граф е византинист и половина... ама едностранно развит - само цифри и сметки без... кръчмаря ги прави наш Монте Византинисто.

Това от кой език е?

Графе, минавал ли си през "Западна Мала Азия и Източна Тракия". Щото аз съм минавал и мога да ти споделя преки впечатления. В Западен Анадол (Смирненско, Брусенско), от където според теб се хранел Константинопол, жито не се гледа. Там се гледат овошки и зеленчук. В Източна Тракия релефът е хълмист, става да засееш някоя келява нивица, но не и за големи зърнени масиви. Само дето, Графе, през визирания от теб период, в който търговията е била замразена, по Копронимово време, някои изчисляват, че столицата на империята се е била сринала до 50 000 население. Тоест не е имало нужда от големи запаси от зърно за изхранването й и все са се справяли с околните добиви + доставки от Сицилия. Питаш след 836 г. какви данни имаме за търговия (износ) от БГ към ИРИ. Имаш данните на Йоан Камениат и то точно за 9 век: Ще кажеш, това горе е за след 865 г. Само че търговията е толкова присъща на човешката природа, колкото яденете, пиенете, спането. Дори и да не е документирана за периода 820-865 г., тя е съществувала. Отделно, че упоменаването на Драгувити и Сагудати, които изчезват като етно-политоним след 850 г., показва, че данните на Камениат за не за втората, а за първата половина на 9 век.

Забележките - към Трубачев. И какъв е славянският езиков състав на "самодива"? "Сама" (в гората) и "дива" (хора невидяла) ли?