Aspandiat

Kevin Coyle. Manichaeism and Its Legacy. Brill, 2009 J..Kevin.Coyle.-.Manichaeism.and.Its.Legacy.(Nag.Hammadi.and.Manichaean.Studies,.Volume.69).-.Brill.2009.pdf

Само че ако Хумши, Алхаши и Естрогин са крепости с гарнизони, а не селища, съхраняването в складовете им на военно имущество и снаряжение няма ли да е оправдано вече? П.П. Абе Маготин, ние с теб щяхме да пием бира/кафе през май, ама и двамата сме несериозни.

Графе, сега и за теб. Всъщност правилната форма не е Бузанд, а Бюзанд - на староарменски (а оттам и в новоарменски) гръцкото υ, ипсилонът, се предава както се е произнасяло в старогръцки - "ю". А "вита" като "бета" - затова не Византион, а Бюзантион. По същата схема е и (старо)арменското Финикия - Пюникиа, с "п", защото в староарменския не е имало Ф. Паустос (сега Павстос) Бюзанд или Паустос Бюзандаци значат Фауст Византийски/Фауст Византиеца, в смисъл на Византионеца (Константинополеца). Написаното от Малхасянц за значението на Бюзандаран е така. Самата наставка -аран (иранска по произход впрочем) се употребява за означаване на "вместилище на нещо; място, в което има много от нещо). Така че на български буквално Бюзандаран е "Бюзантовник, Бюзантилище", сиреч, както го пише и Малхасянц - "сборник с писанията на Бюзанд". Повече проблеми и спорове има около личността на Паустос. 1. Кога е живял? 2. Какъв е бил по народност? По тези точки има следните мнения: 1. Първоначално се смятало, че е автор от ІV век, писал на гръцки и после преведен на арменски, защото книгите му, 6 на брой, от които 1,2,3 не са стигнали до нас, описват събития единствено от началото до ІV век до 80-те години на същото столетие. Проблемът при тази датировка на живота му е, че книгата му страда от липса на точни датировки и е пълна с фантазни числа а ла Херодот - персийските войски, които нападат Армения и са избивани от доблестните арменци, са с численост от по 200, 300, 400, 700 хиляди души. Тоест това е един знак, че авторът е ползвал някакви фолклорни данни или направо е сложил по 2 нули. Липсата на точни дати също са немислими за автор, който е съвременник на събитията. Затова сега е прието мнението, че Бюзанд е живял не по-рано от средата на V век. 2. За народността на Бюзанд също има колебания. Едното мнение е, че той е бил грък от Константинопол, който решава да напише арменска история. Само че пък тогава възниква проблемът защо един грък ще проявява такъв интерес към арменците и то с подчертан патриотичен патос. Другото мнение е, че Бюзанд е етнически арменец, който е живял в Константинопол. През ІV-VІІ век трите центъра, в които арменските интелектуалци са били изпращани на "научни специализации", са Константинопол, Кесария Кападокийска (арменската църква е подчинена на Кападокийската до 80-те години на ІV век) и Едеса в Северна Месопотамия. Това, което придава меродавност на версията, че Бюзанд е етнически арменец, е едно негово твърдение в книга ІІІ, глава 12: "А князът от нашия род Сахаруни", тоест съгласно тази забележка Бюзанд е бил член на арменската аристократична фамилия Сахаруни.

За българското не мога да кажа нищо по 3 причини: 1. Възможно е авторът под Византия да е имал предвид Константинопол. Според мен точно това е, защото обикновено военните походи на нашите владетели са в тази посока. 2. От кога е текстът и дали не е късен препис (например руски след 16 век), в който преписвачът е осъвременил "Гръцката страна" с "Византийска страна". Ама защо ли ми се чини, че самият откъс, който си дал, е на староруски и авторът е руски. 3. Възможно е авторът да е бил повлиян от късноантичната традиция, в която Византион се използва успоредно с Константинопол.

Ахеменидите не са имали катафракти. Те се появяват едва при партите, като по тяхно време са доста леко бронирани. Класическите катафракти в ламелар заедно с коня са чак от сасанидско време - от ІV-V век нататък. Иначе по-напред Глишев предлага да се провери какво население са имали големите градове в Персийската империя и оттам да се вадят някакви работни числа за евентуалната армия на Ксеркс. Сещам се например, че когато Александър превзел Тир, избил 6000 души пленници, а още 30 000 продал като роби. И така затрил древния град. Айде, да приемем, че по време на обсадата от 8 месеца са загинали още 2-3 хиляди, едно към 10 000 да са се спасили от клането, значи имаме население на Тир към 50 000. А той е бил от големите градове в Персийската империя, разбира се не толкова като Вавилон или Мемфис. Вариантът да се изчислява военния потенциал на Ксеркс според населението на градовете обаче няма да свърши работа. Градското предноазиатско население и по ахеменидско, и по партско, и по сасанидско време не е служело почти за набиране на войници. Прекалено е изнежено и кекаво. Типичен пример е бившата финикийска колония Картаген, който имал няколко стотин хиляди население, пък то не ставало за армията и карали с наемници. Персите са набирали войските си от своето население в Персида, което по онова време още е било във фазата на чобанлъка. Както и от покорени народи, които са били на подобно ниво на развитие и на военна годност. Това, което говоря, се потвърждава и списъка с народи, дали контигенти в персийската армия, изброени от Херодот - перси, мидийци, ирански номади по източните граници, саки, скити, арменци, малоазийско население. Няма "гражданя". От това пък се появява още един проблем - за числеността на военно-податното население. Поради това, че иранското население на империята (перси, мидийци, согдийци, саки) обитава предимно планински и полупланински райони (или полупустинни), броят му не е бил особено голям. А и поначало номадите са не са многобройни. Вероятно между Загрос и Хиндукуш едва ли е имало повече от 2 млн иранци общо плюс остатъците от завареното население като еламитите в Луристан. При тогавашните комуникации и администрация, да събереш централно войски от това население е немислима работа. Те затова персите са разчитали на васалитета на местните владетели и на уговорени с тях военни контингенти. Пък никой местен големец или династ няма да прати много войска, щото и ще трябва да я издържа, и няма да има кой да работи при него докато трае войната. Подобно е положението и с неиранските и несемито-хамитски земи, тоест Арменското плато и Мала Азия. Отново нагънат релеф, малобройно население, което обаче става за армията за разлика от "гражданята". В обобщение: 1. Ксеркс не е разчитал на градското си население за попълване на войската си. 2. Ахеменидската армия се е окомплектовала от иранци и населението от Фригия до Прикаспието на базата на контигенти, пратени от васалите. То е било малобройно поначало, а изпратените контигенти, още по-малобройни. 3. С оглед на т. 1 и 2 за мен е несъмнено, че цифрите на Херодот са шменти капели. Като се има предвид, че стандартното число при изчисляване на армейските подразделения при номадите е било 10 000, вероятно най-големите васали са пращали по не повече от 10 000 бойци на персите - 10 000 мидийци, 10 000 согдийци, 10 000 саки и масагети, 10 000 арменци и малоазиатци и примерно 20 000 перси да държат останалите изкъсо - общо не повече от 60 000 души експедиционна армия без моряците.

Значи, мързи ме да проверявам контекста на арменските откъси от Хоренаци, но в първия линк пише следното в староарменската фраза: Sentence: 2 "В онези дни/по онова време на престола на епископството на византийците бил..." Sentence: 1 "По онова време/в онези дни застанал на престола на византийците..." Във втория линк, понеже трябва да търся една дума в староарменски речник, пък ме мързи, само ще отбележа, че става дума за Византион, като вторият откъс изрично споменава, че е по времето на император Юлиян (361-363). В първия линк обаче прави впечатление, че "византийци" е използвано единствено в църковен контекст, а не в политически. И явно става дума за епископа на Константинопол. Така че арменските примери не са показателни за това, че преди 16 век се е употребявало названието Византион и византийци извън Константинопол и жителите му. Еми не, Хоренаци ползва "гърци" вместо ромеи, а не вместо византийци. Това е характерно за авторите до 7 век, тези от 10 нататък почти винаги ползват само "ромеи".

На сайта на издателството има (само) един коментар, който много ми хареса:

Само че в линка, даден от КГ, няма нито една картина на Сталин със селяни. Точно това ми направи впечатление докато ги гледах преди да тръгна да чета постингите под темата. Подозирам, че това отсъствие на селяни (колхозници и совхозници) едва ли е случайно, а се дължи на неписано табу, според което Сталин е вожд на работниците, интелигенцията, военните, приятел е на децата, пръв съратник на Ленин и първожрец на марксизма, но е дистанциран от "кулаческата същност" на селячеството, което той разсипа през 30-те години. Възможно е и табуто да се е дължало на стремеж да не се припомня Сталиновите репресии, терор и изтребления спрямо селячеството по време на колективизацията.

http://www.almanar.com.lb/english/adetails.php?fromval=1&cid=23&frid=23&eid=109173

Дискутирането с тебе е безсмислено. С трол не се спори по принцип.

Някой даже не е разбрал какво съм искал да кажа, ама е рекъл да се изкаже, нали си му е адет... Ма да вземе поне да помисли що англичаните 300 години не щат да върнат Гибралтар на испанците и що още си пазят трите военни бази в Кипър. scarecrow ти е отговорил. Няма да го повтарям, мнението ми съвпада напълно с неговото.

Само че Египет и Тунис имат географско местоположение. През Египет минава ключовата морска артерия между Европа и Азия - Суецкият канал. Той е и ключов за китайската търговия с ЕС. И който го контролира, контролира в някаква степен и търговския стокообмен между ЕС и Китай. Неслучайно китайците реагираха категорично в подкрепа на военния преврат срещу ислямистите в Египет в противовес на САЩ, които подкрепят Мурси. Тунис пък е едното крило на портата, което затваря Западното и Източното средиземноморие. Другото крило на портата е Малта, където са англичаните. Поставянето на Тунис под контрол значи поставяне под контрол и на двете крила на портата.

Пффф, като видях, че Митака пише за протеини, за миг се шашнах, щото помислих, че темата е стигнала дотам, че да се обсъжда дневната разкладка от протеинови вафли в доблестната романистанска армия през Х век. Но то се оказало ОТ.

Глишо, газ има до пос.ране. Остави ти какво пускат в превод от Ройтерс в сайтовете на Економедия. Ето два други текста, съвпадащи с казаното от Дахер: Oil and Gas find offshore Syria motive for US Israeli mercenary uprising and bloodshed in Syria http://counterpsyops.com/2012/12/02/oil-and-gas-find-offshore-syria-motive-for-us-israeli-mercenary-uprising-and-bloodshed-in-syria/ Геополитика газа и сирийский кризис http://www.fondsk.ru/news/2013/05/29/geopolitika-gaza-i-sirijskij-krizis-20759.html П.П. За наличието на огромни залежи от газ в акваторията на Сирия и Ливан днес ми спомена и един мой приятел, роден и отрасъл в Сирия.

Хм, тази тема за съжаление май няма да може да се развие кой знае колко, защото изисква ровене из библиотеките из манастирските грамоти на българските, сръбските и византийските владетели. Но при всяко положение би трябвало да се замислим за следните неща: 1. Дали населението на българските земи е било толкова многобройно, че да е изисквало гъста мрежа от крепости и/или манастири, които да го държат в подчинение. 2. От първата точка възниква и въпросът релефът на нашите земи позволява ли голям прираст на населението, както и изисква ли да се строят голям брой крепости и/или манастири за контролиране на подвластното население. Защото например из планинските райони, особено тези, в които се гледат големи стада и населението се налага сезонно да мигрира, усилено строителство на крепости ще е безпредметно. 3. Има ли сведения манастирите в нашите земи да са разполагали със свои военни отряди от наемници или са разчитали само да играе при нужда калъчката на местния болярин?

Аз се кефех и на Пираня. Само едене му беше у главата.

Четат, ама много не ви се впрягат.

Ми дай я направо тук да я видят всички

И ако романистанските историци ти бяха записали не 108, а 1008 на борда, пак ли щеше да им вярваш?

Що бре булка?

В това и гребците ли влизат? Колко гребци е имала една хеландия? Оф, Историк, като праснеш някой японски спам...

Бай дъ уей, ще свършат ли някаква работа данните на Михаил Сирийски за обсадата на Константинопол от 717 -718 г. Ето откъсчето: Дори и цифрите да са силно преувеличени, като съотношение на кораби спрямо хора може да се изчисли колко души е возел един кораб. Като се раздели 200 000 на 5000 получаваме 40 души на кораб. По онова време арабите мисля, че ползват финикийски и гръцки моряци и модели кораби, та вероятно бройката 40 е важала и за ромейския флот. П.П. Интересно е и че арабите придвижват обсадната си техника и запасите си по суша, а не по море. Може и ромеите така да са процедирали.

Хайде да махнеш едната нула от 280 000, че тогава всяка ромейска хеландия ще излезе с водоизместимостта на корабите от Непобедимата армада.

Хехе, Графе, а защо плащаш данък на традиционното разбиране, че Еркесията е правена за отбрана срещу военно нашествие. В един от ланските броеве на родния Нешънъл джиографик имаше една статия за границите на Римската империя. Цитира се мнението на един израелски учен, занимавал се с римските отбранителни линии в Близкия Изток. Пичът казва, че никое от римските укрепления по принцип не е можело да спира военни нашествия. Били са издигани с цел да възпират малки групи, в т.ч. и разбойнически. Но като се сетя за твърдението (май на Масуди), че българите пазят границите си не някой да не влезе, а да не може да излезе (както беше и по времето на НРБ ), нищо чудно Еркесията да е била правена с тази идея. Преди това Балканът е спирал ходенето насам-натам.

Аха, а според френската пропаганда "бошите" (германците) имали 6 пъти по-дълги черва от нормалните хора. Веднага, веднага, колко да е веднага. Има няма едно 30 години след 1871 г. След втората германска военноморска програма за въоръжаване.