Ka40

Ами той Аулът на кана сюбиги Омуртаг при Чаталар е пределно ясно какво представява - казарма, с малък дворец и малка баня. Обаче това не означава че е град.

Специално за Чаталар няма данни да е имало град. Че то дори данни и за някакво по-голямо село няма.

Мне. Това си е една казарма.

Точно варненци са скарани с археологията. Презполагам, че не си чувал, че едно най-добрите периодично издание и най-старо съществуващо и до днес е Известия на Народния музей Варна. Но, все пак, като говориш за археология във Варна, не е лошо да се беше сетил за имена като братя Шкорпил, Д. Ил. Димитров, В. Йотов, В. Плетньов.

Явно това ще да е някой неизвестен на науката извор.

....като Йоан Скилица. Той завалийката нито кон е виждал, нито проливите, че дори и живи печенеги не виждал..

А ти защо реши че Б. Димитров е патентовал правото да говори и да пише глупости само той? Общо взето, много често той просто повтаря чужди мнения.

Що да си сбъркал? Че темата си е интересна, стига да не търсим под вола теле.

Мисля, че преди да се коментира има или няма нещо у нас, първо трябва да се каже аджеба какво е самото нещо. Е Ренесанс е ясно какво - скъсване със средновековния църковен догматизъм в изкуството във всичките му измерения и обръщане към античното наследство. Интересно какво общо имат Г. Цамблак, П. Евтимий, Т. Търновски и т.н. с античността? За изкуството - няма какво да се коментира. Добре че е една Боянска църква, пък и ня е една мизеррия - най-обикновен селски параклис. Нищо повече. В България много се превъзнася, ама то е щото няма друго. И като каза по-горе П. Евтимий, да не забравяме, че този православен фундаметналист е събрал старите български книги и ги изгорил. За пишман "патриотите" - човек обича народа си и родината си не заради нейното славно минало, реално или въображаемо. Поради тази причина истинкият патриот няма нужда да си измисля история и да си приписва чужди заслуги. Той просто си обича родината такава, каквато е. Останалото са комплексарски псевдопатриотични изцепки. Както един византийски историк -"с делата на предците си се хвали този, който не може да се похвали със собствените си дела". П.П. Египет и Ирак без съмнение имат изключително древна история с огромен принос в световната история и развитието на човечеството. Канада, Австралия и Нова Зеландия имат нямат 200 години история и никакъв принос в развитието на цивилизацията. Дълбоко се съмнявам обаче, че обикновеният канадец е по-малко патриот от обикновения египтянин или иракчанин

Едва ли някой ще тръгне да ти доказва печенешкия произход на Тертеровци или Шишмановци. Ставаше въпрос за произхода на Асеневци, така че не бъркай времето и династиите. Асеневци, са продукт на смесването на българско и тюркско население през ХІ или най-късно първата половина на ХІІв. А за този период няма данни за заселване на кумани в българските земи. Защо реши, че куманският и печенежкият са толкова различни езици

Hun-е, прочети си внимателно изворите. Куманите наистина присъстват постоянно, но като наемници, което са живяли северно от Дунав. Наистина в българската историография е утвърдено мнението за куманския произход на Асеневата династия, но подобно на много други твърдения, то трудно може да се подкрепи с конкретни факти. Преди 1186г. няма данни за заселване на кумани в българските земи. За сметка на това е било пълно с печенеги, които са се заселвали тук през ХІ-нач. на ХІІв. Първо в дн. Северна България е имало огромен брой хора с печенежки произход, второ печенегите след покоряването им ромеите били включвани във войската, трето от заселването на печенегите, до появата на Асеневци е изминало достатъчно много време печенегите да се интегрират в българското общество. Всичко това показва че най-вероятният произход на Асеневци е именно печенежки, а не кумански.

Сърбия през Хв. не Сърбия през ХХв. През Хв. Сърбия е възможно най-забутаното и забравено от бога място на Балканите - . Тогава обхващала само част от земите западно от р. Морава и северно от Косово. Земите източнто от Морава, както и течението на Дунав в т.ч. и Белград са били български. Т.е. загубата на Сърбия по времето на Петър е загуба на един изолиран, пограничен и забутан стратегически, икономически и демографски напълно маловажен планински район. Изгодата от неговото владеене е била нулева - нито сериозни данъци е могло да се взимат, нито войска да се набира, нито минавали някакви важни пътища, нито покрай Сърбия е имало някакви противници, които да създавали сериозни проблеми на българите, та да има нужда от буферна територия. Със сигурност поддържането на българската власт Сърбия е било много по-скъпо от евентуалните приходи от нея. Че какво имало в Сърбия по това време - дъбови гори и стада полудиви прасета и тук там някакви мизерни села. Какъв данък може да се събере от там - чували с жълъди или свинска четин. За да се За да се държи българската власт в този затънтен район е трябвало да се отделят значителен брой войници и закакво? Малко покъсно, Самуил като решил, че независима Сърбия го дразни, с един удар я ликвидирал, което показва, че загубата на Сърбия не показва упадък и невъзможност да се владее тази територия, а не желание и трезва преценка при въроса за чий ни е този забутан край?

Я, че то тюркската орда е почти готова. Остава само да уточните кой ще е каган, кой хан, кой тудун, кой шаман, а останалите - кара будун

Да са ти живи и здрави. Намерете още 2-3 и цяла орда може да си заформите. С такива защитници, тюрковъдната теза без съмнение има добро бъдеще.

Че Сърбия се освобождава от българска власт по времето на Петър - това е факт. Че българите не са имали никаква файда от владеенето на Сърбия - и това е факт. Че сърбите, след като се освобождават от българска власт не създават абсолютно никакви проблеми на България и това е факт. В случая, Петър за разлика от болезнено амбициозният си баща, разбрал че загубата на една забутана провинция като Сърбия не е никаква загуба. Завладяването на Трансилвания от унгарците - по-скоро е станало по времето на Симеон. Имаже унгарците по времето на Петър нахлуват в България. По това време и в Германия нахлуват. Че дори и във Франция. В крайна сметка нали Петър намира решение на проблема. Определението "бърза капитулация" пред русите не много точно. Даже хич. Първо русите нападат в гръб българите, докато те са заети с ромеите. Въпреки това българите им оказват сериозна съпротива. При второто руско нашествие, дори в един момент в решаващата битка българите взели да надделяват, за съжаление за кратко. Доре след като русите са окупирали Североизточна България, българите не са капитулирали. Доказателство за това е изключително жестоката битка за Пловдив. Цимисхий се разхожда из половин България, но забравяш, че походът на Цимисхий не е бил срещу българите, а срещу русите. Няма как българите да оказват съпротива на Цимисхий, при положение, че по това време били завладяни от русите. Естесвено в земите, където варварите на Светослав не са успели да стъпят, Цимисхий даже и не помислил да припари. Тези земи си останали български. Ако по времето на Петър България е била в упадък, как тогава е оцеляла в продължение на 50 години в условията на постоянни войни (968-1018г.)? Та нали за да оказваш така съпротива ти са нужни средства, войска, крепости, обучени военачалници, лоялни към централната власт боляри и най-вече изключително мотивирано население. Тези фактори не са следствие на десетилетен упадък, а напротив фактът, че въпреки изключително жестокият удар, които бил нанесен на българската държава и народ през 968-971г., когато най-боеспособните войски били унищожении, държавният елит бил ликвидиран, столицата превзета, най-важната част страната била жестоко опустошена, показва, че до 968г. българската държава и общество имали много здрава основа. Толкова здрава основа, че българското общество е могло да продължи да съществува въпреки изключително жестокия удар, който му бил нанесен и да възстанови държавата си от нейните отломки, при това само за няколко години.

Аз все си мислих, че в темата става въпрос за ХІІ-ХІVв. По това време ако не се лъжа и във Византия не се строят големи църкви. Ако ще си говорим за ранносредновековие - имаме си и големи църкви и големи сгради.

Нека се съсредоточим върху думата документи. Приемаме, че във ВБЦ художествената и научна литература (каквото и да значи "наука" по това време) въобще не е имало. Обаче въпросът е може ли една държава през ХІVв. да съществува бббез документи - данъчни регистри, официална кореспонденция, закони. Мисля че не. Може ли Българската православна църква да съществува без документи? Мисля, че също не. Ние обаче нямаме такива документи или по-точно те се изчерпват с няколко. Какво е станало с останалите? Същото е и с художествената и научна (каквото и да значи това) литература. Също колбкото копия премерно от законодателни зборника е имало, толкова и даречем и преписа на Именика е имало. Просто характерът им е такъв, че те се преписвали многократно по-малко от колкото религиозната литература. И в най-забутаната селска църква със сигурност е имало поне по няколко евангелия. Въпросът обаче във въпросната забутана селска църква колко преписа на Именика е имало, или колко данъчни регистъра? Обаче има и един друг много важен фактор - огромната част от старобългарските произведения са оцелели благодарение на сръбски и руски преписи. Е за чий му е на един примерно сръбски монах да преписва данъчен опис примерно Преславска области? Или Именника? Както казах бог да го прости онзи неграмотен монах, който благодарение на това че е бил прост е бутнал Именика в Библията и така го спасил.. Т.е. за старобългарската литература ние съдим не въз основа на старобългарските оригинали, а на сръбски и руски преписи. А сега си представи ако трябва да съдим за византийската литература въз основа на сръбските и руски преписи. И пак ще задам въпроса - колко въобще старобългарски книги има от Северна България? Аз поне не се сещам за нито една от такива центрове на ВБЦ като Силистра, Шумен, Преслав, Варна, Каварна, Овеч. Нито една. Дори и църковна. Е това означава ли че местните попове не са ползвали религиозни книги?

Както я подкарал, след време може като "технически термини" вместо деспоти да използва бейлербейове, вместо търновски патриарх - търновски мюфтия. Егати науката. Що за говедо трябва да си за да замениш хубавата българска дума "боляри" със сръбската "властели".

От средновековна България са запазени около 200-250 книги. Колко от тях са намерени в днешна Северна България? Нека говорим с факти. Да не се окаже, че в дн. Северна България не само светски произведения не е имало, но и църковна литература. По-горе Торн спомена за типика на Черепишкия манастир. Лично аз не се сещам за него - от кога е? А типиците на другите манастири? Или дарствените им грамоти. Къде са? Или може би манаситирите в Северна България не са имали нито типици, нито дарствени грамоти, както май не са имали и богослужебна литература. Наистина няма запазени данъчни регистри от ВБЦ. Вероятно данъците са се събирали произволно - минават бирниците през селото и каквото могат взимат - я някоя коза, я някой чувал със зърно, кокошка, гърне с мед, яйце и въобще каквото докопат. По-трудно е с държавния архив. Най-вероятно писмата, които българските владетели получавали от другите владетели след като били прочитани веднага били изгаряни. Все пак българите хранили непреодолима омраза към писменото слово. Пък кой знае - може ако са били на пергамент да са си правили цървули от тях, а ако са били на хартия, да си ги рязали на малки листчета за хигиенни нужди. И като се прави сравнение за съотношението средновековна българска религиозна и светска литература въз основа на запазените произведения, нака направим и едно друго сравнение - съотношението села-градове въз основа на запазените данни в изворите. В дн. Северна България от ХІІІ-ХІV век са известни няколко десетки градове и градчета и само няколко села. Означава ли това, че села в България не е имало?

На колко от средовековните манастири в дн. Северна България са запазени дарствените грамоти? На 20, на 10, на 5, на 3, на 1? Май на нито един. С техните типици, ако не се лъжа положението не е по-различно. А може би просто не са имали типици Естествено, тъй като не разполагаме с такива грамоти, може да предположем че те никога не са имали. Най-вероятно Второто българско царство не е разполагало и с писани закони, вероятно са се съдили по обичайното право. Калоян пък като е казал "нашите стари книги" сигурно е бил пиян и не е знаел какво говори. Мисля че вече сме коментирали темата ама нека напомня 1. за да се съхрани една книга, трябва да има сграда, в която да се съхранява. Колко светски сгради имаме запазени от ВБЦ? 2. естествено светски книги могат да съхраняват и в църквите и манастирите. Ама мсе пак ако не се лъжа, в тях се съхраняват основно църковни книги. Между другото колко книги от БВЦ има запазени в манастирите на Северна България. Имам предвид религиозни книги. Мисля че няколко такива книги я се намерят я не. Следователно с пълна сила можем да предположим, че монасите в дн. Северна България не чели дори и църковна литература. 3. Литература може да се запази и като се превежда. Обаче в този случай опредеделящ фактор е вкусът на този който я превежда. Ако той се е интересувал само от църковна литература естествено че това ще се преведа и запази. В този ред на мисли изказвам благодарност на онзи неграмотен монах, който в невежеството си е бутнал Именика на българските князе в Библията и така без да иска го спасил. Иначе си прав. Средновековните българи като цяло били неграмотни и освен жития на светци друго не са чели. Е отвреме на време са имали лошия навик да си драскат разни работи по стените и предметите, като онзи селски ковач, Яно от Калугерица.

Аз пък се боя, че Матанов в желанието си да оригиналничи или просто от незнание, използва една напълно чужда на средновековна България титла. Поправи ме ако бъркам, ама в нито един извор свързан с България няма титла "властел". Ако видя изследване, в което се говори за средновековни български графове, онбашии, мужици или властели, просто няма си направя труда да го чета.

Не. Това си е самата истина.

Тогава флотът не е най-голям, а единственият момент, когато е имало някакъв български флот в Черно море. Защо "гагаузин пират" да звучи невъзпитано?

Много точно - градът в Западна Европа е следствие от развитието на феодалните отношения. В българските земи обаче реалностите са други. Тук феодализъм просто няма и затова не може да се очаква явление от типа "западноевропейски" град. От какво се разраства един средновековен град? От притока на селяни. Какво стимулира притока на селяните към западноевропейските градове - недостига на земя и желанието за лична свобода. Както има една поговорка "градският въздух прави човека свободен". Обаче ако човекът по принцип е свободен? Статутът на обикновения български селянин не е бил по-различен от статута на гражданина и съвсем азличен от този на западноевропейския селянин. Освен това в средновековна България е имало достатъчно свободна земя и на един селянин му е било по-лесно да се премести и да си разоре нова нива, отколкото да иде в град и тепърва да става занаятчия или търговец. Това са причините, които са действали възпиращо за появата на много големи градове. Ако някой си мисли, че в България през ХІVв. е имало много големи градове, жестоко се лъже. По-скоро е имало множество малки градчета и няколко по-големи, но които с изключение на Търново едвали са надхвърляли около 5 000 души. За съжаление подробни изследвания по въпроса не са правени, но специално Пловдив през ХІVв. е бил много по-малък отколкото през ХІІв. И тъй като тук напълно произволно се споменават разни числа, ето една база за сравнение. Непосредствено преди Освобождението Пловдив е броял около 40 000 души. Площта, която покривал по това време е много по-голяма отколкото по време на най-големия му разцвет през ХІ-ХІІв. Ако приемем, че рез ХІХв. гъстотата на население била същата колкото през ХІ-ХІІв., означава, че през ХІ-ХІІв. е бил с много по-малко население. Обаче през ХІ-ХІІв. гъстотата на населението не е била колкото през ХІХв. Там където през ХІХв. са се издигали големи къщи, в което са живеели няколко семейства, през ХІ-ХІІв. е имало скромни полуземлянки и едноетажни къщи. След Третия кръстоносен поход и особено завладяването му от Калоян, градът рязко смалява територията си и съответно населението си. Лично мен дълбоко не съмнява при завладяването му от османците да е имал повече от няколко хиляди души население.