Galahad

Всъщност погребването на владетели вътре в черквата е широко използвана европейска практика - Уестминстърското абатство - Англия, Сен Дени - Франция, Ескориал - Испания, Св. Вит - Чехия, Архангелиския (Москава) и Петропавловските (Питер) събори - Русия. Популярната практика на Балканите е владетеля да се погребе в построен от него храм - ако е бил ктитор . Повечето от ср. крале са погребани в построени от тях черкви. Къде сме ние: І царство: В Преслав в големите черкви са открити погребения, които се свързват с бълг. владетели, техните семейства и архиереите. В "Св. Ахил" - Преспа - там е ясно къде са погребалните камери. ІІ царство В "Св. Димитър са открити погребения - те могат да са свържат с Асен, Петър и архиепископ Василий или цар Борил. Иван Асен ІІ с положителност е погребан в Св. 40 мци. Там с положителност е погребан и поне още 1 Иван Асен - сина на цар Иван Александър (погребението го има и на миниатюра). Има намерен и надгробен надпис, но запазен на 1/2 (според протойерей Гошев) или 1/3 (според Киселков). Там е бил погребан и св. Сава, а след това "един свят митрополит" (най-вероятно иде реч за св. Иларион Мъгленски) При разкопки е намерен и 1 Асенов пръстен. Що се отнася до цар Калоян - според мен не тленните му останки са пренесени в храма, а храма първоначално е издигнат с идеята да включи гроба - но битката при Клокотница станала при завършването на черквата преобърнала нещата и вече значението на постройката нарастнало. Цар Михаил Шишман е бил погребан в "Св. Георги" в Нагоричане - това го пише изрично Данило. В дворцовата черква са намерени 2 скелета и останки от златоткана дреха - скелетите били бутнати в обща жробница с други подобни, но тъканта си е в музея - най-вероятно това са фрагменти от черен владетелски сакос. Патриарсите най-вероятно са погребвани в и около патр. храм, тъй като там има погребения. Патр. Евтимий е погребан в "Св. Бца Петричка" (Бач. ман.) фердинанд е погребан в черквата в Сакс-Кобург. Борис ІІІ в Рилския манастир. майка му - Мария-Луиза е в "Дм. Людовиг" в Пловдив. Втората жена на Фердинанд вече е в двора на Боян. черква. Екз. Йосиф е погребан в близост до "Св. Неделя" в София. Патр. Кирил и екз. Сгефан са вътре в гл. черква на Бач. ман. от двете страни на входа.

Аз бележки имам, но това не променя нищо. На света има толкова много хубави неща за четене, тъй че трябва да се подбира по-качественото. Уви, издава се и доста фантастика, която трудно може да се окачестви като научна. Някои изследователи твърдят че пирамидите, Микена и Баалбек са изградени от извънземни, ама това не означава, че трябва да им се вярва, защото звучи забавно и развлекателно. Това не е толкова лошо. Я какво стана у нас с тленните останки на цар Иван Александър. А в Зограф и до сега се пазят двете истории, Евангелието на цар Георги ІІ и още куп документи на нашите владетели и църковни предстоятели, колкото в цяла днешна България май няма да се съберат. Първо трябва да се научим да пазим, пък после са се опитваме да задигнем от места където нещо е опазено добре. __________________________

Понякога с титлата кесар се нарича и императора. Но титлата цар отговоря не на кесар, а на император. За титлите вече имаше тема - по значение титлата хан отговаря на крал, а хаган на император. Бълг. владетели са носели и двете титли. В лат. източници ползват за хановете и князете титлата крал (regis, а не принци или херцог). По -късно и кесар и княз губят от значението си и стават по-ниски титли. Но по времето на І царство за известно време да имали първостепенно значение.

А бохемските - те са късни - ХV-ХVІІв. От тогава си го имаме и в нашата историография - Петър Богдан го пише: Но Страхота май го имаше в някой от пролозите от по-рано. А Църхо по-скоро е интерпретация от хусистко време на Кирил - на латиница се пише с ЦЕ - "С" (затова италиаанците го наричат Чириле).

Литературата е издържана в твърде марксистко-ленински дух. И какви са постиженията на арх. наука от соц. периода - изгубили са тленните останки на Левски, цар иван Александър и царица Сара, а в добавка и мощите на св. патр. Евтимий. Да не говорим за някои по-дребни успехи.

Византия по същество е многонационална империя - в различни периоди е включвала изцяло или от части ред страни - България (и въбще Балканите), Сирия, Армения, Грузия, Италия. Тъй че е логично едно промяна на местоживеенето, макар и вътре в границите на империята да се разглежда като отиване в чужда земя. Единия е със светско име Страхота, а другият Кирил. Това "Църхо" пък откъде се взе. След покръстването в България навлизат много имена от латински, гръцки и еврейски произход, тъй като са свързани с библейски лица или христ. светци - Георги, Симеон, Самуил, Михаил.... Съдбата на учениците на Кирил и Методий е различна. Ето какво пише в житието на св. Наум Деволския еписком Марко: Не всички участници в моравската мисия са дошли в България, някои са си останали във Византия.

В най-старото житие на св. Наум еп. Марко Деволски казва за унг. нашествие в Моравия: Макар днес Унгария да е от среден тип евр. държава, през средновековието е била силно и голямо кралство. Тогава и България обаче е била голяма и силна за времето си държава и затова за нас унгарците не са били чак толкова страшни. При Симеон с унгарците когато вече са на запад се сблъсква един буферен владетел, който безсилен да се справи с тях е потърсил помощта на българите. Но до края на І царство те действат като съюзници на Византия и избягват самостоятелни акции. С тази разлика, че при Симеон отнесли як пердах, а в края само унг. принцеса била върната в Унгария от Гаврил-Радомир бременна.

Проблемът със земите на север от Дунав е, че до засилването на руските княжества, които стават бариера за прииждащи от изток народи този район е бил твърде пуст и опасен за живеене. То май татарите със Златната орда създават спокойствие, защото след това вече се образуват и тамошните княжества. Крум и Омуртаг изселват там византийци (сред които и бъдещия имп. Василий І), но те успяват да избягат. Селищата са най-вече по Дунава и те са известни основно от времето на края на управлението на Петър във връзка с нашествието на Светослав - напр. Преславеч (Малък Преслав). Няма как да е била загубена територията при Петър, защото от негово време са част от осн. сведения за бълг. власт там. След завладяването Византия е създала тема "Месопотамия" (букв. означава "Междуречие"), но не успява да удържи положението на север от Дунава. Всъщност виз. власти доста трудно удържат и положението мужду Дунава и Балкана - но земите там сериозно пострадват от нашествия на узи, кумани и печенеги.

И как разбра, че са книги, а не една книга? Да не би той в текста да казва, че е ползвал няколко книги от царската и или патр. бибилиотека? Ценни и оригинални сведения може да има и само в една книга. "Някакъв руснак" - леле каква "докторка" е тая. Предполагам, че е донесла снимки на някои от страниците на тези ръкописили. Но по-вероятно ми се вижда при своето изследване да се търсила истината във виното в някое заведение в Нямц и когато е напреднала с материала менюто да й се е видяло като 300 ръкописа. Има там това онова, но определено не отговаря на фантасмагориите на каката. Анонимния хронограф е най-ранното. Има и други от І хил. от н.е. - напр. двете редакции на писмата на хазарския хаган.

Ами аз обичам да казвам, че Комнинова Византия е една реализирана Симоенова България, но - с други средства и в по-късно време. Симеон, в стремежа си да надвие Византия, става причина поданиците му да се замислят защо трябва да има две държави... Останало само Йоан I Цимисхий, а по-късно - и Василий II Българоубиец да покорят България, през годините 971 и 1018.

К. Преславски в "Памет на преподобния Методий" се казва: Но какво е станало с тях?

Ами за нея няма толкова подробни сведения. Житията са посветени на Методий и Кирил, тъй че даже споменаването на имената на родителите им не е малко. Всъщност не навсякъде се споменават дори светските имена на братята, най-вече на Страхота. А гледам, четой мей е имал също жена и деца.

По-скоро е свързано с Босна. Босненския викариат се заема с покатоличването - от там е и чудотворната икона св. Богородица Чипровска. Унг. окупация е била кратка и без трайни последици. Но по-сетне подкрепатана кат. унгария търсят Лазаревичите, Томашевичите и Константин и Фружин. Покатоличването пък има за основа богомилите в Босна и павликяните в България. Затова днешните големи кат. енории са на места, където е имало големи повликянски общности. Не го разбрах - да кое пристигане става дума. При тур. нашествие българи емигрират в Унгария, вкл. и царските синове. После някои се свръщат и стават т.нар. спахии-християни. Не знам дали са били католици. При Чипровското въстание пак се изселват българи-католици в Унгария. Блазиус е бил абат на бълг. франц. манастир в Алвиц. А, самознанците - като адмирал Охмуевич. Да, през 16-17в. в осм. империя се навъдили доста самозвани потомци на древни царски родаве. Всъщност въстанията до нач. на 18в. у нас се ръководят от мними царски потомци - Първо Търновско, Второ Търновско, Мариното. Карпош се обявил за крал, Княжеичите и Пеячемичите си измислили благородно потекло за да получат титли. Всъщност Славейков го питал откъде е видял бележката за смъртта на Иван Шишман, но поп Йовчо не искал да му каже. Ама какво точно е видял не е ясно. Но както го е написал, го има в разни извори, ама на куп в този вид го няма. Тъй че ще да е гледал нещо, дето днес не сме виждали, ама не е цялата библиотека - само някоя книга или лет. бележка. Манастира в Нямц е основан от бълг. беганци итам е бил Цамблак - но уви, и там няма цала бълг. библиотека от ІІ царство. Това там е от времето след падането на Търново. Иначе за патр. библиотека се приема, че е изгорена от Иларион Критски - оня при който се изповядал за Велчовата завера Йордан Кисьов, а той на свой ред се изповядал в конака. От нея ми е най интересен краят - за сраженията с турците. Въпросът е дали авторът на историята е гледал кондиката на Костенецкия манастир, или гози сето е казал на Славейков, че е чел кондиката всъщност е видял в Зограф тази история. Но Паисий, който е родом от Самоков разказва за Шишман и Урвич само местната легенда. А това дето се твърди за кондиката като съдържание, отговоря на Зографската история. Стига де, ние не сме диваци като американците, та да се втеляваме от разни нови сведения от 18в. Библейския произход за българите го има в интерполацията от 4в. към анонимния хронограф. Тъй че такива сведения се тачат, ако са писани до 9-10в. След това са вече твърде късни извори за нашата история. Иначе то и кратката история от 16в. почва от сътворението, ама тъй или иначе в читаем вид успях да се добера само до първата от нейните 46 страници.

Разбира се прецизното излагане на фактите не е сред добродетелите на апокрифите. В случаят е по-съществено дали автора на словото не е разполагал с някое обширно житие с богата фактология, чийто текст той не е сбил и обработил с библейските мотиви за пророците или апостолите, които трябвало да проповядват и на непознати места, и на непознахи хора, че дори и народи. Иначе казано, дали не се е еговорели, че родителите му били от Кападокия, после Кирил освен в Цариград да е учил в Дамаск и Александрия (тъй да се каже образователно пътешествие) и накрая вече да се стига до Солун, като пребиваването му там пък да е свързано с конфликта между Борис и Византия предшестваща покръстването. И всичко това е възможно да е било сбито и нагодено към библейските мотиви: 1. Сбиване на текста Кирил става кападокиец, откъдето може даса предците му, учи и живее далеч от Солун, 2. Връзка към библейския мотив затова не знае за българите, 3. Библейски мотив: но глас свише го изпраща там.

Има един анекдот за султан Махмуд ІІ - попитал едно момче от къде е и то казало селото си. Аз не се сещам даже името на селото, но султанът (който бил обиколил империята си) веднага се сетил и къдее и какво представлява. После го попитал от коя народност е, а момчето казало, че е българин. Пък султанът се завайкал" "Вай, вай, пък аз не знаех, че и такъв милет съм имал в държавата си". Едва неговият син обаче за първи път ще спомене в офиц. документ за "Булгар милет". Та е напълно възможно и един образован византиец да е жертва на образователната система. Доста образовани иначе българи, с по няколко кетапа да речем през 80-те г. на 20в. не бяха чували за горяните - нещо нито дребно, нито отдалечено по време от тях. През средновековието повече се е държало на религията, отколкото на етноса. Затова и толкова често названията не ред народи се дават погрешно или се архаизират. Въпросът е дали в основата на словото не стои нещо рационално и реално, което погрешно да е било интерпретирано - напр. родителите на братята даса били преместени от Кападокия в Солун, а там, тъй да се каже на пазара, Кирил да е научил славянски. Както нашенските гларуси на плажа бяха научили чешки и полски.

Особеност на форума. Там обичат да си предъвкват и преповтарят едни и същи неща, гарнирани с изобилие от спам, а новите въпроси често остават без отговор. Но за щастие това положение е само там.

Ето едно описание от Никита Хониат на щурма на Просек. Разбира се не е целия разказ, а само тази част, в която се споменават сведения как е изглеждала и какви съоръжения е имала крепостта. Това е в аванс , тъй като тук още не съм стигнал до щурма на крепости.

За покръстването на Тервел си имаме отделна тема на този форум. Не ми е ясно защо обаче печата се представя като пръстен-печат. Аз поне не съм го виждал като пръстен. Пръстени печати има на Кубрат, Органа и Калоян. Има и матрица за восъчни печати на Мицо Асен. Има и още една с форма на днешен печат, на която има изображение твърде сходно с това на Калояновия пръстен, но без надпис. И разбира се - много пръстени-печати на боляри. Но това на Тервел по всичко личи да е оловен печат - от тези дето се правят с булотирон. А Божовото творчество - за едната и двете воли - си и както обикновено при него журналистично-научна фантастика. То се спори поради оскъдицата от данни дали въобще у нас е имало християнство тогава, а той човека навлязал и в детайли.

Ето една статия на Й. Иванов за българите в Солунско. В Пространното житие на Методий не се казва, че братята са славяни или българи, но един от пасажите показва, че те са знаели славянски: В ПАМЕТ [СЛУЖБА] НА ПРЕПОДОБНИЯ МЕТОДИЙ, УЧИТЕЛ НА СЛАВЯНСКИЯ НАРОД, БРАТ НА КИРИЛ ФИЛОСОФ също има някои моменти, които да свързват братята с България: Тук се говори, че той е предал на "своя народ" тяхното учение, което може да се свърже не с отченичество, а с проповедничество. Още повече, че братята се свързват не само със Солун, Моравия и Панония, но и с България: В апокрифното СЛОВО ОТ КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ наистина се говори, че Кирил участвал в разпространяването на писмеността сред българите: Но пак там се казва, не само че не е бил от български или славянски произход, ами че дори не бил чувал за българите: Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”

Зависи какъв смисъл се влага в понятието "византийци". По същество Изт. римска империя, която ние днес наричаме Византия е била многонационална държава. Та ако въпроса е дали са били поданици на виз. император - 100 % - да. Що се отнася до етн. произход е трудно да се каже. Напълно е възможно да са от смесен произход. То дори съпругата на цар Петър, дето днешните историци я описват като върла гъркиня дето повизантийчила бълг. цар. двор всъщност си била от славянски, т.е. бълг. произход.

Дано само със сегаштия ни окупационен корпус в Ирак не стане същото като с този в Сърбия. Защото тогава, освен че България понесла бомбардировки от Англия и САЩ и атаки от сръбската съпротива, ами накрая я ударили и тези, с които била в мир, и тези които и били съюзници. Само в рамките на 2 дни нашата страна е била нападната и от тези, с които е била запазила дипломатичски отношения дари тогава, когато столицата им Москва е била обсадена, и от тези на които е помагала и е позволила безпрепятствено да изтеглят своите части. На 4.ІХ.1944г. германците пленили щаба на нашия окупационен корпус, а на 5. ІХ - СССР ни е обявил война. Ето какво става когато се служи на чужди интереси. Но тъй като сега е празник, ето

Пуснах и една христоматия, с описание на българските селища в разни антични и средновековни пътеписи, истории и др. под. Тепърва ще има да я попълвам, защото има доста за слагане. Като се събере повечко, засега поне словестно ще може да се "види" един отминал свят.

Думичката е доста трудна за произнасяне, тъй че си имаме голямо разнообразие от нейни варианти - "ичергубоил", "чъргубил", "цергубил" (отделно са вариантите с буквички вътре в думата)- аз още не съм си избрал кой да ползвам. Даже е възможно и Герги Сурсувул да е съчетание от име и титла. Те гърците имат малък проблем с изписването на някои звуци като Б, Ч, Ц,Ъ. При сбиване на някоя думичка става едно почти ново и непознато име - като Тимур Ланг - Тамерлан, Демир .... - все е той. По същия начин са нещата и с Авицена или Конфуций. Или пък дьо Нотр Дам - Нострадамус. А този пък последния в пророчеството си за Наполеон казва, че името му щяло да е като на Трите Парки (Троа парке .... Боанапарте ). Или пък Маврубир - Раич като прочел това име, решил че не става дума за Мавро Орбини (чието точно име днес е също много спорно), а за някой друг. Ами то днес при толкова камари речници не можем да се разберем хан или кан да пишем, та какво остава за онова време.

Ами май не са трима, а един, но името му е изписано по различен начин. Всъшност не ми е много ясно как му е било точното име - Токт, Токту, Цок, Докс. Предполага се, че последното - Диченг е изопачената титла "ичергубоил", "чъргубил", "цергубил". Ичергубоила Токт е историческа личност - той надзиравал региона около Стара Загора. Споменат е в Крумовия надпис от 813г., Още в един надпис, но разчетен като Цок се споменава от Омуртаг - като едно от лицата сключили мирния договор през тази година.

А кой от всички папи, защото тогава са се били доста нароили + Базелския събор? Светиня му е имал доста проблеми да се справи с конкурентите си и хуситите в диоцеза му, пък как тогава е щял да спаси Цариград. Всъщност тогава кат. църква е била в сериозна вътрешна криза и на прага на Реформацията. "Кръстоносните походи" ги правят засегнатите полски и унгарски крале, защото турците нападали собствените им държави. Тъй че биха ги правили и без уния - това обяснявам. И Сигизмунд и Владислав Ягебон, че и Ян Собески дето спасява Виена са точно от тази категория. Не се случва нещо от рода на ІІІ кр. поход, в който се включват фр. и англ. крал.