Galahad

Дори да са участвали в покръстването на българите, двамата братя не са имали такава водеща роля, както в хазарската или моравската мисия. Тъй да се каже се били редови дейци в едно начинание водено пряко от доста видни фигури като бълг. архиепископ Йосиф и бъдещия папа Формоза, да не говорим за дистанционното напътствие на папи и патриарси. Но е под въпрос ролята на Константин-Кирил като духовник - по-скоро може да е действал като образовано светско лице.

Ами казано е, че Страцимир е отведен в Бурса. Ама не е казано и за семейството му. Това е като фактология. Вече чрез сравнително изследване може да се предположи, че е оставен Константин като васал - такава е била практиката на султаните в този период. Но понякога след замяната са анексира и самото владение. Затова е възможно Страцимир да е отведен в Бурса, във Видин да е оставен Константин и пак да е имало тур. гарнизон както преди похода на Сигизмунд. А после завземането на града е лесно. За Никопол казвам, че е по-малко вероятно, защото за там се говори за комендант на крепостта. Разбира се отново няма пречка Ник. санджак да е управляван от сина на Шишман, но той да е под надзора на коменданта на крепостта.

През 1274г. едва ли е била спасена от унията. България си е оцеляла и без уния, въпреки, че е била в доста по-сложна обстановка - татарите напирали от север, Сърбия се засилвала от запад, Византия се обединила от юг, а вътрешното положение било крайно нестабилно. Лионската уния не допринесла с нищо за стабилизирането на Византия - дори не успели да подчинят търн. патриаршия и ср. архиепископия на Охридскта. На запад положението не е било ама никак по-розово. В Испания все още били арабите, Франция и Англия си правели 100-годишна война, кат. църква била във Велик разкол - има си няколко папи, а като капак на всичко се появили и хуситите да размътят още повече положението. Да не говорим, че и западно-европейските държавици били в положение на феодален разпад - Франция (Бургундия, Навара...), Великобритания (Англия, Шотландия, Ирландия), Испания (Кастилия, Арагон, път от Галиция се отцепило източното крайбрежие - Пристанището на Галиция, Португалия)

Елементарно! Идеята за въстание на Константин и Фружин почива на едно изречение от цитирания откъс. А именно това въстание е предмет на тази тема. Тъй че е съвсем логично да се отдели по-голямо внимание именно на единствения текст по въпроса. Пък ако имаш други извори за въстанието, ще ми е много интересно да чуя кои са те. Има и други извори, но те говорят за съществуваща, макар и зависима държавица - по точно лашкаща се между боричкащите се претенденти за султан. А откъса е важен, защото от него се вижда, че това израчение е част от нещо по-голямо и то не е свързано с въстание.

Нека разграничим нещата. Съществуващата киста ще трябва да се отреже. И след като в Благоевград нещата не се получават - ноистина не е лошо де се хвърли поглед към София. Другото е профилактика. Чов. организъм има свойството да се приспособява - напр. ако човек дълго не се движи мускулите атрофират. Или пък на стрелците с лък костта на едната ръка става малко по-дебела. Иначе казано прекаленото дълго стоене в седнало положение също дава резултати и то не особено желани. При храненето трябва да се избягват неща, които могат да дразнят мястото - напр. люто. Без да я отрежат, нама да се оправи. Ама и да я режат, не може да се прави всичко и да няма последици. Нещо като със зъбите - и да се пломбира разваления зъб съвсем не означава, че занапред може вече да се злоупотребява със сладкото.

Защото текста се разминава с твоето становище по въпроса. Е, всичко. То поне да се рамкира - първи нападения, начален етап (1366-1388) на завюване (Одрин, Стара Загора, Пловдив), цялостно завоюване 1388-1396г. (Североизт. България, Търново, Никопол,Видин) и повторното завладяване (1402-1452) след битката при Анкара - Сев. България и Южното Черноморие. Като се развие накратко, ще се сведе до 10-тина изречения. Така погледнато, в обяснителните бележки към същата тази Кратка виз. хроника № 29 (номерация по Шрайнер) и аз не използвам "деспотат". Но както изглежда, това съвсем не означава , че не употребявам тази думичка.

Е, доста е неприятно, ама чак пък отчайващо. А сигурен ли си, че си спазил всички препоръки - напр. да избягваш някои храни или да не стоиш толкова дълго седнал пред компютъра? Защото и да режат, ако не се избягват причините, пак ще се появява.

А сигурен ли си, че е дермоидна киста, а не обикновени хемороиди? За първото има в т.3 от "Народната медицина" на Петър Димков, а за второто е в т.2. Ама ако смяташ да прилагаш неговото лечение, не е лошо да се консултираш с лекуващия лекар (ама ако е обркал хемороиди с киста, по добре първо виж за друг лекар). Защото почитаемия Димков да речем доста се престарава с пустата клизма, заради което навремето доста удачно се избъзикаха в "Каналето". Също и за разните мазила и лапи дето препоръчва ми се вижда малко рисковано. Отварите е нещо друго. Ама с алоето трябва да се внимава, че то има малко ефект на очистително. Пък точно за такова заболяване едва ли е най-удачно натоварването точно на тази система. При лечението трябва да се внимава, защото както ортодоксалните лечебни средства, тъй и народните имат многостранен ефект и дори едно полезно лечевие може да се окаже неподходящо за даден човек, с оглед общото му състояние. Тъй че мога само да препоръчам редовно измиване. Малко ориенталско звучи, ама в добрата хигиена няма нищо лошо.

Откъса, който сложих като снимка е от Житието на Стефан Лазаревич - ти за него каза, че не смяташ да правиш нов превод, защото Кл. Иванова го е превела. В поредицата Стара бълг. литература има също откъс от същото житие, но е частичен превод и май в него липсва точно този пасаж. Тъй че след като е Тотоманова, предполагам отпадат всички пречки да видим твоя превод на този тъй интересен пасаж. Пленяването на Страцимир е станало през 1396г. след битката при Никопол. Видин може да е превзет и по-късно. Има поредица от военни действия. През 1395г. да речем е превзет от Сигизмунд Малък Никопол и така е поставено началото на блокадата на големия. Ами навярно защото твърде малко се говори за Черноморския деспотат. Мен дори ме съмнява, че в учебниците по история е включено дори едно изречение за тези територии под каквото и да е название - напр. че селищата по южното бълг. Черноморие били в пределите на Византия и били покорени от турците чак в ср. на 15в. По-скоро ср. пратеници на султана са обещали на Страцимир, че ако се предаде, ще му се прости, че предал Видин на кръстоносците и ще си остане васален владетел. Ама го излъгали.

Е, човекът си е бил способен. Но и изгоден за България - неговото управление било свързано не само с мирни години за Византия, но - и с мир по южната граница на България. При това, в много подходящо за България време - от север маджарите започнали да създават проблеми и дори унищожили славянската държава Великоморавия. Тъй че историята с ябълката, дето му я дал хан Омуртаг, ми се вижда по-скоро алегория - понякога "ябълка" е нещо като синоним на акакия - златната сфера, която се държи от владетеля. Бележка на модератора Акакията е малка торбичка, която е пълна с пръст - символ на тленността на земния живот; че от пръст е създаден човекът и на пръст се превръща след смъртта си. Тази торбичка най-често се носи на колана или в ръка, но може и да виси от врата. Сферата с кръст се нарича глобус или сфера - символизира християнството, което властва на Земята или дори - във Вселената. Може да е просто сфера с кръст или да бъде на върха на жезъл.

Ами конкретно за края на империята ми се струва, че Византия така се отплесва към Запада, че пропуска да потърси помощ от изтока - Русия. Разбира се това не е нито Русия на Петър І, нито на Екатерина ІІ, нито на александър ІІ, нито дори тази от Кримската война. Но и силите на османците са били слаби. Не случайно казвам османците, защото турците също били разпокъсани на бейлъци и противоречията били не по-малки от тези между руските държавици. Но Цариград поставял руските владици. А именно унията отслабила виз. влияние в Русия. Тъй че преследването на унията ми се вижда повече от вреда, отколкото от полза. Сигизмунд с уния или без уния трябвало да воюва за да спасява католическа унгария от турците. Венеция и Генуа също трябвало да бранят интересите си на изток. Франция трябвало да се погрижи за остатъчните франкски владения в Гърция. А без унията виз. владици в Русия е можело да привлекат допълнително сили и средства.

В българската статия има грешка - папския легат, който я придружавал при отиването й в Русия е Антоний, Йоан е името на цар Иван ІІІ и руския пратеник в Рим покръстения италианец Йоан Фрязин, Висарион е бивш Никейски митрополит, сподвижник на низвергнатия руски митрополит-униат Исидор (тук малко повече). Щи видя да я пооправя. Склуптурата май беше реконструкция. Другото изображение е от една "пелена" - плащеница от 1498г. Има изображение на нейния свадбан вход и в Лицевовия лет. свод, но той вече е от 16в.

Това не го разбрах. Всъщност не бях много точен, освен мощите Стефан Лазаревич получил и Голубац - това го пише мевляна Нешри. Но претенциите му също се оказа, че са доста по-големи отколкото посочих - освен Видин поискал и Никопол. Ами Стефан му е бил васал, но не е унищожил държавицата му. При превода са се опитали да изправят доста объркания изказ на Константин, обаче в случая е придаден определен смисъл, който много не се напасва с контекста - иначе казано пасажа може да се разбира не като въстание, а по-скоро като събития ставащи в бълг. владения. По онова време не са имали много ясна идея на нациа и нацоинална държава, тъй че "бълг. градове" по принцип означава градове подчинени на бълг. владетел. "Българи" може да се ползва и като етническа група (не че са се престаравали в това отношение и не са ни писали просто православни, при това обозначено с понятието "гърци"), но територията (т.е. градовете) са на този, дето ги владее. Затова по време на похода на Владислав Ягелон градовете са "турски", но в тях живеят християни. Владението е наследствено, титлата деспот не е. Иначе понятието го ползвам шаблонно - затова Добруджанското е деспотство, Сърбия е деспотовина, а Черноморието е деспотат. Тъй са вкарани в оборот. Иначе въпреки че след Лазар повечето ср. владетели са носили титлата деспот и са приемали държавата по наследство, самата иттла им е била давана. За Черноморския деспотат навярно е вкарано понятието, за да се подчертае апанажния характер на това владение - в периодите, когато не е управлявано пряко от императора, там са господствали неговите братя или синове, а те са имали титлата деспот. Ще е по-лесно ако се каже какви са тези противоречия. За похода към Унгария няма разминаване в изворите, а Видин е по пътя. Ами една Сърбия простираща се чак до Търново би била една сериозна сила и пречка за осм. настъпление въобще в Европа. Не. Турците използват хитрост при битката. В това сражение осм. армия е направо мизарно екипирана, но значително по-многобройна. Мурад обаче удачно отбелязва по този повод, че предпочитал 100 железни стрели, отколкото 10 златни. Та турската сбирщина се изправила пред добре екипираната ср. армия. За Мурад било ясно, че всяка негова атака би се смляла в желязната стена. Затова приел предложението на Баязид са се започне тактическо отстъпление. Когато това се случило, турците били атакувани от елитната тежка ср. конница. Но ср. редици се разкъсали при атаката и турците се вклинили между ср. армия. Сърбите отстъпили, но не успели да се прегрупират. Тогава Милош се добрал до султана. Една от версиите е, че се бил скрил между труповете на убитите и така се оказал зад тур. войници и се добрал до шатрата на султана. после общо вмето е ясно.

Ето какво пише Баязид І за битката при Косово - това е писмото, което е съпроводило тленните останки на Мурад І до Бурса. Има, ама един от другите автори пише, че султанът го отрязал за територията. Тъй че се огледал за друг подарък.

Въпроса за правописа го оставям настрана, защото и на мен това определено не е силната ми страна. Макар че при толкова кратък текст, определено някои от тях правят въпросите доста неясни: "Северната импрерия - Русия" - ами тя Русия може да се разгледа и като империя заради голямата си територия, ама като се погледне каква част от нея е степ, може да мине и за евро-азиатска прерия. Предполагам, че част от грешките се дължат на писането на латиница с цифри за "ш" и "ч", но от това въпросите не стават по-ясни. Но ми се струва, че това е разковничето. Май трябва да прочетеш въпросните уроци и там ще намериш отговора на въпросите си. Аз лично съм на мнение, че да напишеш на някой домашното е лоша помощ. Тъй че ако искаш да научиш нещо повече от това, което е в четирите урока - питай. Ама да се сведат 4 урока до 4 изречения май няма да стане. Не знам доколко уроците са написани интересно (в моите учебници уроците бяха прекалено суховати и скучни), но темите определено са интересни.

Виждам, че sisinda се включи в дискусията. Аз не съм съгласен с нейното мнение. Но реших да сложа старобългарския текст (за да се чете от всички като картинка), за да видим тя как ще преведе цитирания пасаж. С мощите на св. Петка въпросът стои по-иначе. След битката при Никопол Баязид І се отправил към Видин. И СТрацимир го послещнал без страх, поради дадените му обещания. Но обещанията не били изпълнени и царят бил задържан и изпратен в Бурса. Но не се казва какви са били обещаниято и кой ги е дал. Но в житието на св. Петка се казва, че по това време във Видин по една случайност се оказали Стефан Лазаревич, Милица и вдовицата на кесаря Углеш Мрняевич. Та те измолили мощите на св. Петка. Обаче е известно, че Стефан оказал решителна помощ на Баязид в битката при Никопол. Ще рече, че той не просто се е озовал във Видин, а е отишъл там направо от лагера на Баязид. Разбира се, заради направените услуги Стефан поискал доста повече - тъй дасе каже цялото Видинско царство, но получил само мощите на св. Петка. А Константин - ами пред перспективата цялото му царство да иде в ръцете на Стефан Лазаревич, едва ли е било най-подфодящия момент да се опита да спаси всичко възможно. Разбира се Константин да е оставен във Видин след пленяването на Страцимир е едната възможнст. Според по-късни и съмнителни сведения (които над всичко отгоре сочат това да се е случило с Фружин) той с майка си избягал във Влашко. По-вероятното е да се е върнал подобно на много други прогонени дребни владетели след битката при Анкара. Така направили и прогонените турски емири, чийто земи били заграбени от бейлъка на османците. Повторното завладяване на земите на север от Балкана е споменато в достатъчно независими източници, за да се игнорира с лека ръка. Докато за земите на юг от Балкана (изключая Черноморския деспотат) източниците не дават сведения за повторно завладяване, а за турска власт в условията на бушуваща гражд. война. Сигурни сведения за реална турска власт и данъчни регистри за земите на север от Балкана се появяват от 1430г. (Брокиер) и насетне (за ср. на ХVв. регистрите на Вид. санджак).

За "въстанието" всъщност К. Костенечки казва това: В маргинални бележки се казва, че това е Каралюк или дебел Новак - част от легендите за Крали Марко, като напр. за трите синджира роби са за него. К. Костенечки обаче неуспешно се е опитвал да подражава на изяшния стил на Търновската школа, което е станало причина да има доста неясен изказ. Иначе казано, не е ясно дали българските градове са отстъпили заради/заедно с царските синове или бълг. владетели са отстъпили на този Каралюк градове, т.е. са му дали да управлява градове във владенията им. Вече по предение се твърди, че този Дебел Новак е държал крепостите при Ихтиманския проход. Като според преводача ( saur ) въпросния Шишман се явява син на Александър. В случая остава открит въпроса дали този Шишман не е внук на цари Иван Шишман (Фружин има син с такаво име) или Халкондил бърка и говори за цап Иван Шишман, който е син на цар Иван Александър, или пък има някаква бъркотия са разменени имената, т.е. убитият е Александър, синът на цар Иван Шишман. А за "почивката" - това е от една хроникана тур. султани от 17в. Ами ето го какво е писал. Самата грамота не е запазена, а в житието на Стефан Лазаревич е този цитат от нея:

За Боянската черква има виртуален модел. Ама за крепостта не знам да е правен. Но за утеха ето една реконструкция на портата на Софийската крепост (от вътрешна страна, а снимките са от външна). Не е триизмерна, ама засега толкова се намира:

Ами то не е имало въстание. След битката при Анкара през 1402г. много от владетелите се завърнали в земите си (това важи и за турските емири - османците са само един от бейлъците, който покороил останалите). И Стефан Лазаревич в своя закон казва, че е бил подчинен от турците от битката при Косово до битката при Анкара. От бълг. владетели с положителност може да се каже, че Константин е управлявал Видинското царство, а също и Мирчо е поел контрола над "земята на деспот Добротица". Търновското царство и да е било с въстановено управление, най-вероятно центърът е бил изместан в Никопол - за него сведенията са най-мъгливи. Това дето се нарича въстание е наказателен поход на емира Сюлейман, защото синовете на бълг. царе оказали подкрепа на Каралюк (един от прототипите на легендарния Крали Марко - именно той освободил пленените християни и това бил конкретния повод турците да поискат път през Сърбия и да нападнат бълг. земи). повторното завладяване на Вид. царство станало между 1413г. (от Муса Кеседжия) и 1420-26г. А с Александър Шишман била направена рокада с размирния Смирненски бей Джунеид, който получил Никополския санджак. Всъщност има малка неяснота дали това е сина на Шишман, а не внук - т.е. синът на Шишман да е починал в затвора (както пише Шилтбергер), а внукът да е загинал опитвайки се да потуши бунта на Мустафа.

Но и понася катастрофални поражения - при Варна и Косово!

Ами за размерите на тогавашна Вазантия това си било разделяне с доста голямо парче от територията й. Отделен е въпросът дали е щяло да има полза.

Ами поне засега аз не мога да правя триизмерни възстановки. Даже сега ми е трудно да подкарам програма за домашен дизайн, пък какво остава за цял град. А и ще трябват доста снимки и чертежи, за да се възстанови що-годе вярно.

Ами Кървавата Мери е била кралица на Англия, а съпругът й е бил крал на Испания. Атова доколко французите са били губещи е сложен и спорен въпрос. Някои да речем упрекват Жана д'Арк, че осуетила обединението на Англия и Франция (последица от стериотипа на мислене породен от обстоятелството, че двете държави са били съюзници през двете световни войно).

Става дума територията на деспотата да се използва като плацдарм за едно настъпление и отблъскване на турците от Цариград. Само като база за струпване на сили, а не толкова резултата да се постигне със силите на деспотата.

Религията на индианците наистина е съдържала мотив за идването на бог - различно наречен при различните племена, но идеята е една и също. На такъв момент може да се открие в много религии. Въпреки това индианците в един момент оказват съпротива. Началният етап се среща и в обратната хипотеза - когато по-диви племена опустошават по-развита култура - варварите - Римската империя, турците - югоизточна Европа, Монголите - Китай. Владетелите на индианците са действали аналогично на техните колеги, управлявали по-културни народи от завоевателите. Те са подценили проблема и са опитали да използват пришълците за решаване на вътрешни проблеми. Но сбъркали. Китай гледал на монголите като чудесни наемници, балк. владетели гледали така на турците, а Рим - на варварите. Всички са имали мотиви да подценят риска и са сгрешили по различни причини. Едните защото са считали, че културно и технологично стоят по-горе. Индианските владетели пък явно се надявали, че малобройните отряди конквистадори трудно ще се опрат на могъщите им армии, пък дори и по-зле въоръжени. Но се оказало, че са подценили както транспортните възможности на европейците, така и вътрешните си противоречия.