Galahad

Тъй като има тема за крепостите с чертежи, реших да пусна още една за снимки. Стартирам със снимки от Софийската крепост - разкопаната част от подлеза при Партийния дом. Тук е цялата галерия, но с малко пояснения, защото за Софийската крепост има да се пише много и ще е по-добре да се пусна отделна статия само с текст

"Свещеното кипу" - имало нещо като предание, че инките са имали писменост, но при една епидемия жреците предсказали, че тя ще отмине, ако бъде премахната писмеността. Останали само 4 платна с текстове в един от храмовете, но испанците ги смъкнали и подкарали с кораб за Испания. Но по пътя се озовали в морето. Да, светата майка-инквизиция била дълбоко възмутена от тези езически жертвоприношения. И в прослава на християнския бог, за да отучи индианците от тези лоши обичаи, за спасение на душите им изпекла доста от тях на кладата. Както се казва - въпрос на гледна точка. Трябва да държим сметка, че индианците са живели изолирано от останалия свет, далече от един голям културен и търговски обмен. Тъй че не са имали коне и жито, ама ние пък не сме имали домати и шоколад. Трябва да се има пред вид, че колкото е по-голям научния и културен обмен, толкова по-бърз е напредъка. Ето сега се комуникира за секунди с цял свят и технологиите стремително се развиват. Но ако държавите се изолират, дори в този динамичен век този струмоглав прогрес, който се наблюдава сега бързо ще замре. Успехът на европейците иде от корабите и оръжията. Разбира се и от болестите, които пак поради изолацията са били непознати и населението не е имало имунитет. Но и за Европа огнестрелните оръжия са били новост, позната от около 1-2 века.

Тази поредица и аз я бях чел отчасти. След няколко експеримента така и не схванах защо за снемането на восъчните печети от един документ, за да се фалшифицира друг трябват бръснарски нож и конец. Пробвах снемане на печати де, не фалшифициране на документи. Но така или иначе изглежда, че не всичко описано от този автор ми е станало ясно. Та пак според него Филип Хубави за да се добере до трона ловко прокарал закон, че жените не може да стават държ. глава на Франция и така обаче прецакал собствената си дъщеря - тя била английската кралица и въприке, че нямало мъжки наследник, тя не получила трона и управлението на Франция било поето от династията Валоа. Разбира се синът й Едуард съвсем не останал очарован от случилото се и от позицията на англ. крал предявил претенции за англ. трон и така се стигнало до 100г. война. Това е по Морис Дрюон. Иначе причините за 100г. са доста по-сложни - напр. икономически свързани с Фландрия. Във Франция наистина се прилагал принципа на майората и кралят бил наследяван от най-големият си син. Но дори и в по-спокойните времена във Франция жените-кралици били само регентки. За ралика от Франция, в Англия жените ставали кралици и някои от тях се справили доста добре с положението.

Получил е грамота. Но твърде късно. Идеята е била Черноморския деспотат да стане база на Хуняди за да помогне на Цариград. Но Византия доста се поколебала дали да отстъпи деспотата и като решила, вече било много късно. Тъй че всичко останало на хартия и идеи. Ами то май само за техен наследник не се е считал, но това е вероятно защото е предпочитал голямото кралство Унгария, вместо империя, която и без друго щяла да загине. Той според троня, който му харесал си извеждал и родословие - ту незаконен син на Шишман (благодарение на тази му идея се лишил от подкрепата на бълг. аристокрация), ту незаконен син на Стефан Лазаревич (за това си обтегнал оттошенията с Бранкович, отслабил Сръбската деспотовина и отворил пътя на турците към Унгария) и накрая на имп. Сигизмунд - но до тази корона вече успял да избута сина си Матиаш.

Забравих да кажа най-важното - книгата История на империята на инките - том I Автор: Инка Гарсиласо де ла Вега я има издадена на български език. Обаче цената й е направо трепач: 19.90 лв. Е, дебелшка е, илюстрована ... Брой страници: 408 Илюстрации: С черно-бели илюстрации Формат: Голяма книга (16,5x23,5 см.)

Точно за това говорех - няма съмнение за достоверността на руските постижения, защото след това същото не само са продължили да го правят самите русници, но и други народи. При това с времето все по мащабно - от спътника та до сателита. Докато чудото с американското кацане на Луната .... Е, то не се повторило. Нито от някой друг, нито от самите американци. При това положение е съвсем оправдано да има съмнения при това сериозни. Както с атомните бомби - наскоро след американците и руснаците се сдобили с такива. При това руснаци и американци още години след това произвеждаха такива бомби. Тъй че за това американско постижение никой не се съмнява. Под съмнение не нетова, дето може да го правят всички и се прави многократно, а това, дето е станало ведтъж и не се повтаря. А това дали руснаците или американците са по-добри в изследването на космоса ми се струва, че е въпрос извън предмета на тази тема.

Ами в статията аз не откривам никакви аргументи, че черквата е била построена преди управлението на цар Иван Асен ІІ. Оставям настрана редултатите от разкопките, защото там (пък и на доста други места) те са правени така безобразно, че и иманяр би се засрамил. Не по-добро е положението и с реставрацията, защото без да се документират ред податки за по-раншното състояние на храма, те са унищожени от "реставраторите". За картинката - да - синът на Иван Александър е бил погребан там. Навярно с него е свързан т.нар. Търновски надпис, в коойто се говори за смъртта му. И е напълно възможно именно в неговия гроб на е намерен един пръстен с надпис "Асенов". В темата за изображения на среднов. Търново сложих снимки за намерени при разкопки фрагменти от украсата и се вижда, че храмът е бил доста по-изящен от това, дето са "реставрирали". Вече няколко пъти казах, че според мен черквата е била започната от Иван Асен ІІ най-вероятно с идеята да инкорпорира нещо, което се намирало на това място - гробът на чичо му Калоян. Затова един от най-прочутите търн. храмове е изграден на толкова неподходящо място - забутан е почти в реката, та като решили да направят пристройка от запад, се наложило фасадата да е изкривена и почти забита в кр. стена край реката. Най-вероятно идеята е била да е посветена на друг и по-конкретно на св. Иларион Мъгленски, чийто мощи е трябвало да са в нея. Но заради удържаната победа при Клокотница, тя била посветена на св. 40 мци, в деня на празника на които била удържана победата над Комнин. Това пък обяснява доста нетипичното й име. Защото останалите търн. черкви чиито имена са достигнали до нас (а това са и по-големите и по-прочути столични храмове) са с типични названия - на осн. христ. празници, на Богородица, на светците с най-често срещани храмове (Св. Георги, св. Димитър, Св. Петър и Павел) или на светци, които можем за определим като български (св. Петка, св. Иван Рилски) - било че са българи, било защото мощите им са били в България. Тъй да се каже, имената на останалите търн. черкви не се отличават тематично от най-често срещания набор от икони в кой да е бълг. храм.

Това с въпросите е забавно. Ами ако се отговори на тях? Постиженияна на космическата програма на САЩ от един момент натам съвсем не означават, че и преди е било така. Както зависимото положение на Великобритания от САЩ по време на Студената война съвсем не означава, че преди това САЩ не са били просто британски колонии. Скептицизма за кацането на Луната е породен от обстоятелствата около него. Този "звезден миг" за американската астронавтика се появява като някаква компенсация, че СССР първи са изпратили човек в космоса. Но ползата от това космическо чудо не се отличава по нищо от това, ако кадрите са заснети в студио в Холивуд. Затова е логично хората да се замислят дали предприемчивите американци не са предпочели по-тънкия вариант. За разлика от "стъпванията" в новооткрити земи по време на великите географски открития, кацането на Луната съвсем не е допринесло за населването й. Тъй че технически погледнато е по-удачно да каца апарат, отколкото да се рискува и първо да се пращат хора. Интересното е, че именно СССР, където вътре др. Сталин не жали хората подхожда към непознатия Космос по-внимателно спрямо хората - първо спътник, после куче и накрая човек. И струва ми се СССР е нацелил стратегията поне за близкото бъдеще, защото въпреки всички чудесии, които са приписани на космическата програма на САЩ, те повече не са "покорили" нито една планета (или спътник), а следват челния съветски опит и изпращат апарати. Тъй че ако ке се задават въпроси, ето няколко: 1. Защо първият космонавт е Гагарин, а не американец? 2. Защо няма второ стъпване на някоя друга планета или спътник, ако е имало първо на Луната?

14 век е период на феодален разпад за Европа. Процеса го има и при турците, които също имат няколко емирата. Разбира се процесът засегнал и Византия. Амадей Савойски завзема няколко Черн. града и ги предава на Византия. В през 1396г. Несебър е завзет от турците. Но след злополучната битка при Анкара синът на султан Баязид - Сюлейман върнал на Византия част от отнетите й територии. Муса ги завзел отново, но след като бил убит, крепостите отновво били дадени на Византия. Така се обособил т.нар. Черноморски деспотат. Той е апанажно владение на Византия, дадено за управление на роднините на императора. Управляване е: 1421-1429 - Константин Драгаш (по-сетнешния император) 1429-1440г. е под пряко управление на имп. Йоан VІІІ. 1440-1444г. - деспот Димитър 1444 до 1453г. отново е под пряко управление на императори, в случая отново Константин 1452г. формално е даден на Хуняди Но за Черноморския деспотат смятах да пусна отделна темичка. Ама по-натам. За деспотата пише в книгата на Гюзелев и Кузев - Бълг. следнов. градове и крепости, т.1, 1981г., Варна.

Ами иманярските легенди са част от историческите легенди. Макар че понякога е обратното - покрай легенда за някое имане са се запазили легендарни сведения за някоя ист. личност. Любими съкровища се хайдушкиге, а също и тези на бягащи турци по време на руско-турската освободителна война. По ирония обаче по-често се откриват тракийски и средновековни, за които обикновено няма карти и ръкописи. Ръкописите и картите пък се свързват с изготвянето им при укриване на съкровище, за да бъде намерено то после. Разбира се има един малък проблем - ако картата/ръкописът върви от ръка в ръка 2 века, дори да е имало съкровище, то вече някой го е прибрал. Това, което е по-вероятното е за съкровища заровени от бягащи турци по време на Освободителната война. Много от турци, особенно сред по-заможните по време на войната побягнали. И тъй като пътищата били опасни, било по-надеждно съкровището да се зарови и да се прибере по-късно. Тъй като обаче това изселване станало масово и не винаги при добри метерологични условия, доста починали. Така е възможно да е останало някое писмо и карта за истинско съкровище. Ама отново има .... НО. Въпреки че имало починали, това не се случвало с цялото семейство. Така че след Освобождението, много гурци имали възможност да се завърнат на територията на бълг. държава - временно или постоянно. Тъй че тези съкровища си били прибрани от техните собственици. С хайдутите има и друг проблем. Те нападали кервани. Но керваните обикновено не пренасяли злато, а стоки - тъкани, подправки... Ще рече, че придобивката на хайдутите е включвала злато, но повечето неща са били други. А пък търговците не примирали после да изкупят от обирджиите си стоките - не че и двете страни не са имали интерес. Ама търговците си знаели, че идат ли с пари при хайдутите ще се върнат без пари и без стоките. Хайдутите пък нямало как да идат на място където търговците били на сигурно място, защото щели да ги хванат и обесят. Тъй че и да е скрито нещичко, не е чак толкова много, колкото иманярите си мечтаят. Иманярите сега просто грабят културни ценности, а не толкова предмети от ценни метали. Ценностите обикновено се криели при някое бедствие, но по понятни причини не там, дато обикновено копаят иманярите. Те търсят обикновено при руините. А съкровището обикновено се изнася извън селището и се скрива там. Съкровище може да остане в селище само ако си е било скрито и да речем селището е пострадало неочаквано от бедствие. Но по-често селището било обирано, или ценностите били събирани като откуп за живота на населението. Тези, които били извън селището и нямали пленени близки можели да си позволят да скрият съкровището с надеждата като отмине всичко да го изровят. Но ако сметките им излезели криви и ги убиели - ето съкровище за потомците. Интересна е историята на Камениат за превземането на Солун от арабите. Автора и семейството му били заловени. За да се спасят, те посочили къде са скрили съкровището си. Така животът им бил пощаден. А после били продадени. Така изглежда по-често една подобна история. Или като случаят с Батак - било предадено оръжието, после бил платен откуп, после почнало клането и който успял да скрие още нещо дал и него с надеждата да се спаси.

Книга - ами за цялостно изследване по въпроса не се сещам - в смисъл книга посветена изцяло на този деспотат. Но за него да речем пише Сфранцес в своята т. нар. Малка хроника. има по нещичко и в книгите за крепостите по южното ни Черноморие. Деспотата се появява в резултат от направени отстъпки от Сюлейман след битката при Анкара на Византия.

Черноморския деспотат е от типа апанажни владения на Византия, управлявани от братята на имеператора - като напр. Морея. Разбира се по това време е трябвало да се съобразява с турците.

Местен патриотизъм. След битката при Анкара много от прогонените от турците владетели се върнали в земите си. Най-вероятно това се е случило и с наследниците на бълг. царе, макар че може и да не са били въобще прогонени - говоря за Александър в Никопол и Константин във Видин. Повторното завладяване е станало около 1413-1422г. По време и след гражд. война между наследниците на Баязид І. Земите на юг от Балкана обаче били контролирани от турците освен Черноморския деспотат - там управлявал деспот Димитър, който бил женен за една далечна издънка на Великите Асеневци. Градовете от южното ни Черноморие били превзети няколко месеца преди Цариград. Тъй че няма как да е Добрич.

Тук го има предполагаемото изображение на Комнин като Теофилакт

Предполагам, че става дума за фреската от Матейче с родословното дърво на царица Елена. Но изображението на тази фреска на Теодор Комнин е доста спорно. Теодор Комнин направил синът си император, но бил ослепен самият Т. Комнин по заповед на Иван Асен ІІ. Иначе Паисий казва, че мощите в "Св. Неделя" в София са на ср. крал Стефан Драгутин, който също се е замонашил под името Теоктист. Той абдикирал в полза на брат си Стефан Милутин. Но едва ли може да се свърже представител на светородната династия на Неманичите с опит за връщане на езичеството. С името Теоктист можем да свържем различни хора, но те трудно се вписват в разказаните събития, а и нямат синове с такива имена.

Защо, да не събориха това прочути място за иманярски търгове. Търново не е било пострадало през ВСВ, а през 1913г. е имало голямо земетресение. Тогава са рухнали "Св.40мци", "Св. Димитър", "Св.Бца" (на мястото на днешния митр. храм, но стария е бил построет от Кольо Фичето). Тогава сериозно са пострадали "Св. Георги", "Св. Петър и Павел", "Св. Спас" (тя и до днес не е поправена, намира се до музея на ІІ царство. Анхиало, както и др. черном. градове са елински колонии - ще рече със засилено гръцко присъствие. Тъй че селищата по черноморието не са удачен пример. Но селищата във вътрешността са си били населени с траки, но покръстени. Някои от тях едва ли са знаели официалните гръцки и латински. Щом се е налагало на бесите дасе превежда на техен език, едва ли са били вещи в латинския.

Не виждам нищо особено, ако Моисей е християнското име на Севар. Брата на цар Самуил също се е казвал Моисей. Християнските имена често са библейски (напр. Симеон), гръцки, латински и пр. обикновено на светци. Тук вече отиваме към тъй дискусионния момент, дали в текста на Именника има пропуск на името на наследника на Тервел или това "твирем" е името на хана. Но "Тервелан" може да се разглежда и като "Тервелов", "Тервеловия" ... нещо като булка Иваница, булка Стояновица... В такива случаи не е лошо да се слага и цитата, та да се види, за какво става дума. В пасажа се говори, че в известната като менте "Джагфар Тарих" се твърди, че Тервел бил наследник на Атилкесе и имал за наследник този Айяр, също се сочел като баща на Кермес (т.е. Кормесий). Ами какво да кажа - руснаците като са правили фалшификата са ползвали каквото им попадна под ръка от виз. извори. По принцип те не са ползвали данните от нашите надписи, печати и т.н. - т.е. намереното у нас при разкопки.

Ако ще се набеждава някой, не е ли по-издържано да са от Македонската династия - Лъв VI Мъдри и синът му Константин VII Порфирогент/Багренородни. По тяхно време работи Генезий, от тогава е писмото на патр. Николай, а Продължението на хронографията на св.Теофан е направено със скромното участие на самия Константин. Хронографията на св.Теофан е била преработена на латински от Анастасий Библиотекар - този, дето говори за покръстването при княз Борис І. Даже е още по-добре, ако ще се приписва фалшификация на някого, това да е той. Ама по времето на Кантакузин - той е имал по-други грижи от покръстването на българите и техните езически обичаи. Бешевлиев и Златарски, че са се попрестарали - тъй си е. Но едва ли всички грешат, че покръстването на целия народ е станало при хан/княз Борис І, а преди това е имало само езически обичаи, вкл. - и жертвоприношения.

Св. Паисий Хилендарски, йеромонах Спиридон и Зографската история разказват, че през 703г. хан Тервел приел християнството, изградил манастир край Охрид, оттеглил се там като се замонашил под името Теоктист. Най-обстоен е разказът на йеромонах Спиридон, който казва, че мощите на Тервел и по негово време се намирали в манастира. Според разказа на тримата, след като абдикирал, Тервел оставил да управлява по-големият му син, а той се опитал да върне старите езически обичаи. Тервел го снел от престола, поставил по-малкия си син, който също се решил да върне езичеството (друг вариант - починал наскоро след баща си), бил снет и на негово място бил поставен Асен. Спиридон дори посочва имената на синовете - първият е бил Тербелан, а втория - Моисей. Всъщност по отношение на имената и за мощите на Тервел Спиридон навлиза в подробности, които дори липсват у Маврубир, който се приема за общия им източник на сведения. Проблемът е, че в никой от по-близките до тези събития достигнал до нас извор не се говори да се е случило нещо подобно. Обикновено тези разкази се определят като анахронизъм и се твърди, че всъщност са пренесени събития от времето на княз Борис І. Но веднага се набиват на очи някои разлики: 1. Посочва се името на Тервел и на двама синове, които нямат нищо общо с познатите ни имена на Борисовите синове; 2. Не е известно Борис І да е бил наричан монах Теоктист; 3. При събитията станали при Борис І действително има свален и ослепен син, но вторият останал християнин и не бил детрониран (респ. не починал наскоро след баща си). Проблемът се усложнява ако се погледнат сведенията от епохата. 1. На достигналия до нас печат на хан Тервел има надпис: "Богородице, помагай на кесаря Тервел". 2. Йоан Никиуски споменава, че дядо му Кубрат е бил приел християнството и е получил титлата патриций. Това се подкрепя от находките от предполагаемия гроб на Кубрат, където по предметите има кръстове. 3. Св. Теофан в своята Хронография не споменава наследниците на Тервел когато описва събитията за неговото управление, както и за събитията непосредствено след това. Но по-нататък споменава мирен договор сключен по времето на Кормесий - при това по време, когато хан още би трябвало да е Тервел. 4. В именника след Тервел следват още двама владетели от рода Дуло - един неизвестен и Севар, след което династията прекъсва и идва родът Вокил. По-точно започва една сериозна династична криза, по време на която поне двама от хановете приели християнството - Сабин, зетя на хан Кормисош и Телериг, който приел името Теофилакт. Иначе казано по-старите паметници не изключват разказа на възрожденските ни историци - има данни, че Тервел е бил християнин; Тервел се споменава преди и след времето, по което Кормесий е сключил договор - т.е. е възможно той да сваленият от Тервел първи син; има още един, последен владетел от рода Дуло - което също може да се разглежда като на потвърждение, че е имало и втори син, при който династията прекъсва.

Новият Йерусалим е понятие от Новия завет, а не град Йерусалим в Израел, на който е станал кмет Бойко Борисов. Става дума за Божия град (Civitas Dei) или казано на нашенски Божието царство. Втори Цариград и Трети Рим символизират православната империя, в отличие от папския Първи Рим и унианския Втори Рим и първи Константинопол.

Във времена, когато авторските права били непознати, ако човек е искал по-лесно да тиражира някоя идея, спокойно е можел да й лепне като автор някоя прочута личност. Така някои хубави съчинения като напр. Старгегикона на Псевдо-Маврикий са били преписвани и са стигнали до наще време. Предполагам и имп. Лъв има някаква заслуга за това. А Тервел - когато се споменава сред снома на светците, не трябва ли да се използва вместо светското и езическото име, това което е имал след замонашването си - Теоктист? Май замисълът му е бил по-голям от това да напусне Цариград, защото не го обичали. Византия е имала великолепен флот, Рим бил в центъра на бившата Римска империя обграден от море и високи планини, а арабите настъпвали. Спорно е доколко хода би бил удачен. Императора отдавна нямал контрол върху Иберийския п-в, тъй че трудно можело да организира успешната му защита от арабите, а изместването на центъра на запад би намалил вниманието към М. Азия и тя навярно още тогава е щяло да бъде изгубена. Както по време на Никайската империя - центъра се измества на юг и вниманието се съсредоточава на юг, където до тогава Византия основно е губела. Но щом си връщат Цариград, югът бива забравен и настъпват турците.

На този етап май мога да си сложа само VistaMizer_2.1.1.0 - сиреч ХР си е старият, но с интерфейса на Вистата. Поне по-добре кирилизира командите на лентите.

Тъй като св. патр. Никифор неизвестно защо прави един много голям пропуск на събития (даже някои считат, че днес има изгубена част от оригинала) именно за Сиракузкия период, а и Йоан Никиуски май нищо не казва, вчера се опитах да сложа в превод на български съответните пасажи от Хронографията ан св. Теофан, ама при пускането на темата ме изхвърли и не можах да вляза отново. Та днес ще ги пусна на руски, само с кратък преразказ: патр. Никифор казва само за събитията, че Констант бил убит коварно в банята. Теофан е много по-обстоен. Той разказва, че заради извършените репресий, Констант видял, че е мразен в Цариград и се преместил в Италия. Опитал се да прехвърли и семейството си за да пренесе столицата в Рим, но му попречили.

Никой какво ще рече - никой от средновековните автори, никой в хода на дискусията или въобще никой. Защото Зигеберт го парича "regis" (Вж. ИБИ-7, ЛИБИ, т. ІІІ, стр. 43, ако се гледа другаде Зигиберт Тервел е споменат като регис под годините 703 и 705. За пазлика от него, в годината 703г. напр. хазарския владетел е таречен каган (caianus). Айнхард също нарича Омуртаг "rex" (ИБИ-7,ЛИБИ-2, стр. 36) - да не каже някой, че другия е по-късен или че не е употребил точно рекс. Днес използваната дума е хан. Друг е въпросът ако трябва да се развие нещо по-богословско, спокойно мога да разгледам България, като Новия Йерусалим на Новия завет, Втори Константинопол и Трети Рим. А ако НВ не наблягаше толкова да приватизира магистрали и да реституира това дето никога не е било нито негово, нито на предците му можеше да вметна нещо и за най-християнския владетел.

Едното място е в Йерусалим: http://198.62.75.5/www1/ofm/sbf/segr/ntz/f...3/z14visita.jpg Другия претендент е Ефес - там се сочи домът на Богородица: Ап. и ев. Йоан е пребивавал в Ефес и затова се счита, че тя е била с него там и там е починала.