Galahad

Надписи с арабески, чалма в цвета на пророка биха каза едни, а други в цвета на дракона, някакво минаре се вижда ... Бих казал пък аз корана, но ми се вижда странно, че е с рисунка. Така шаренки са обикновено книгите на мормоните.

Точно защото папата стрикно отличава rex и imperator са дългите спорове на Инокентий и Калоян каква титла да получи българския владетел. Rex е латинската дума, която на другите езици обаче си има друго наименование king, rei ... Нашето е крал. Кралската титла се счита за по-ниска по степен от императорската. Формално и теоретично кралете на Франция и Англия били васали на Германския император - по-точно на императора на СРИ, тъй като имало и германски крал. Византия обаче не искала да признае герм. император за такъв, а го наричала крал, т.е. че стои по-ниско от виз. владетел. Император, хаган и падишах са владетели, над които теоретично не стои никой. На теория обаче над краля стои императора, над султана падишаха и над хана - хагана. Няма единна систама утвърдена със средновековен международен договор. Това приравняване е по значението на титлата - дали има някой над него на теория или няма. В западните извори бълг. владетел често се титулува император - особено тези, дето са по-запознати - дубровнишките, унгарските. Автократор е самодържец - титла на притежаващия на теория абсолютната земна власт владетел. Небесната власт обаче, която стои над земната принадлежи на Пантократора, т.е. Вседържителя Бог. докато в днешно време се набляга на държавния суверинитет, през средновоковмието е било нещо като в бъдещия свят на ЕС, САЩ и СССР - федерален президент и губернатори на щатите, с широко развито местно самоуправление. Папството заема доста от античността. Рекса е титлата на първите владетели на Рим - от Ромул (дето наскоро са немерили пещарата, в която е бил кърмен ) до Тарквиний Горди. тези от Цезар и Август насетне са други думички, които еволюират от титла на принцепса, до титла на доминуса и от там стигат но средновековието. Цезар от което стават по-сетните цар и кесар си е прозвище на Гай от Юлиевия род. Август вече си е почетно прозвище, тъй да се каже титла дадена на Октавиан. Първоначлно се ползвали от принцепсите от рода на Цезар и Август, но после започнали да ги ползват и императори, които не били от този род като владетелска титла. Гръцкия аналог на Август, ползван във Византия е севаст, но след Македонската династия претърпява стремоглава инфлация и стига до окаяното състояние на титла на феодал от средна ръка. Император е републиканска титла, давана на военачалниците. Василевс е гръцкия вариант на император. Титлата гърците я ползвали, както когато са говорели за древните царе на еладските полиси, така и за великите и могъщи владетели на персите и траките. Автократор (самодържец) е нещо по-близо до монарх (но не в днешния смисъл на титулуван и наследствен държавен глава, а в средновековния и от времето на абсолютизма). Влашките воеводи и сръбските деспоти също се наричат самодържавни, но не са императори. Титлата показва вътрешна и външна независимост.

Опасявам се, че границата не е била прекарана така ясно и непробиваемо, както изглежда от някои филологически съчинения. В днешните български диалекти в зивосимост от по-близката граница има и думички по-близки къде до сръбския, къде до влашкия или гръцкия. И това все в рамките на общия бълг. език. Все пак говорим за средновековието, когато голяма част от населението е била неграмотна и въобще не е навлизала в тънкостите на въпроса кое е ятова гласна и кое носовка. Да не забравяме, че в навечерието на Възраждането се е била оформила вече значителна разлика между архаичния книжовен език и говоримия. И още един пример. Какво казва днешното НВ: ВЕрвайте ми, ще ви оправя за 800 дни. Така е казвал и татко му и дядо му. Та пита се днес как се произнася тази дума у нас: вервайте ми или вярвайте ми? Защото на кирилица няма изписване не само на хан, но и на кан. А при наличието на сравнително малък брой надписи, при това на чужд гръцки език и над всичко отгоре и като писменост, която едва ли е можело да се чете от цялото население. Не е без значение, че "кан" не се среща и при формирането на топоними като Цариброд, Цариград ... или други думи, имена - като хан (гостоприемница), Ханко (в Бориловия синодник като име). Как така тази дума внезапно и безследно изчезва с въвеждането на кирилицата?

Ами с оглед последните по-бурни дискусии може да се сложат някои въпроса та да се изброят хановистите и кановистите. Даже може да е отделна анкета. Напр. Каква титла е носил бълг. владетел преди покръстването? - хан - кан - хаган - каган - кан и каган - и двете титли - княз Следващия със същите отговори - как в днешно време да изписваме титлата на бълг. владетели преди покръстването. Произходът на древните българи е: - тюркски/тюрко-алтайски - тракийски - славянски - персийски/ирански - памирски/памиро-фергански - скитски - сарматски - хунски - фински/фино-угрийски - друг - все още не е напълно изяснен И след дъждовния, да се готвим за автохонен порой.

Ами то и тъй казват, че на една друга снимка на др. Ленин се е монтирал др. Сталин, та дружбата им да изглежда наистина велика и затрогваща. Та какво пречи и др. Путин да е свършил същата - да остави някаква диря в историята, па макар и на втори план.

То си ги има - и като титла, и като думичка. За жупан вече стана дума - чашата на Сибин. За крал - ами Калоян е получил титлата крал, т.е. rex. Той сам се е наричал император в писмата до папата (император, а не цар както се пише тък там). Иначе крал се е използвала за някои чужди владетели - напр. унг. Сигизмунд. Ами факт е, че днес думичката хан е общоупотребима. Факт е и че думата хан се използва за гостоприемница, като обикновено за това се ползва думичка свързана с двореца - керван-сарай, палас.... Владетелската титла е излязла от употреба, но производните думички са на лице. Не сам правил точно проучване, ама ми се струва, че думичката хан не е вкарана в употреба нито от 1917г., нито даже от Рождество Васило-Златарсоко. Струва ми се, че се срещаше и по-рано през Възраждането, макар и във връзка с татарски предводители.

На мен ми прилича на Путин.

Струва ми се, че в гръцкия има някаква думичка от рода на сюбиги. Мярнах я в ГИБИ в паралелния текст, ама не си спомням къде точно. Струва ми се, че беше свързано нещо със светлина, сияние. Направи ми впечатление, защото е твърде блика с добавката към ханската титла и много подходяща към нея - става нещо от рода на "негово сиятелство хана", "негова светлост хана". После я търсих за да я сверя с буквите от надписите, ама не се сетих къде я видях. Когато се опитва да се установи дадена дума на база на граматическите правила, често се допуска съществената грешка да се мисли, че тези правила са спазени. Но който погледне трите преписа на споменавания Именник лесно ще открие, че всъщност една и съща дума е била изписвана различно - Исперих, Есперих... Когато пък една дума е записана от чужд автор, няма гаранция, че той я чул правилно, пък да не говорим и дали я е записал както трябва с азбука по-пригодна за друг език. Струва ми се, че правилата за транскрипция не винаги са много надежден път да се стигне до правилната дума, при това ако тя е сравнително рядко срещана. Защото мен много ме съмнява по времето на І царство да е имало единен книжовен език и никакви диалекти. Особено за нещо като khan. Иначе до Я и Е - ами то си го има и у нас - хляб-хлеб, мляко-млеко (на руски е молоко). Много ме съмнява всичко това да е все русизъм.

Крорайна е сайт с книги. Това, за което е линка е част от него. Тъй като този том е във формат DJVU линка насочва към главната страница на подсайта, където има линк откъде може да се двали четяща програма. Иначе самият том І е тук. Въщност имат и още неща, което са тук.

То служебното начало пак може да си го има, но да се проявява в друга насока, без да засяга диспозитивното - напр. съдът служебно насрочва делото, изпраща призовки, издава съдебното решение.... Съдът малко познава конкретните обстоятелства. Той трудно може да познае дали все пак е присъствал свидетел, има все пак някакъв документ и т.н. Дори да укаже, че за определени факти страната не сочи достатъчно доказателства, това съвсем не означава, че веднага става ясно кое е липсващото доказателство. А като се сети - може вече да е време за втора инстанция. Съдът няма как да укаже конкретно евентуалното липсващо доказателство, защото научава за обстоятелствата по делото от страните - ако доказателството се представи, съда научава, че го е имало. Страната пък знае за даденото доказателство, но не го свързва с конкретния факт и не го представя. Разпоредбата ще е от полза, ако не служи за шаблонно основание за връщане на делото, т.е. ако не се счита за съществено процесуално нарушение. Ако обаче пък не се счита за такова, съда често ще пропуска да я прилага. Съвсем шаблонното прилагане на разпоредбата (просто като се отрази в протокола едно изречение, че съдът указва на страните да посочат още доказателства) пък си е на практика пълно неприлагане, защото страната не разбира какво се иска от нея. Нещата на теория са добре, ама на практика става сложно. Но все пак ми се струва, че е по-добре да се иде до следваща инстанция и тя да реши делото, отколкото да се стигне до една безкрайна поредица от ходене по инстанции и връщания. Така страните ще са по-мотивирани да си изкарат тайните запаси от доказателства.

Доколкото разбрах, идеята на Историка е да ни пусне френска версия. А в нея интересното е, че Франция е широко отворена към себе си - след няколко общи въпроса дали четем ист. книги и в коя епоха искаме да живеем, с леко плъзване покрай 8-те чудеса на света директно забиват във френската история. Така участниците в анкетата остават с приятното усещане, че от Юлий Цезар и похода му в Галия, всички по-важни събития от историята са се случили именно във Франция. Това пък беше моята идея на отговора.

Ами тук е проблемът - едната страна винаги трабва да загуби, ако не се стигне до спогодба. Ще рече, че винаги едната теза ще да е неподкрепана дотатъчно, та страната, която я отстоява да изгуби. Обаче пък съдът трябва да оцени доказателствата по делото, преди да излезе с решение. Т.е. преди да приключи делото, съдът вече ще е предубен за изхода му, защото е дал становище, кои факти не са подкрепени от достатъчно доказателства. Иначе казано служебното начало противоречи на диспозитивното и на безпристрастността на съда. Това отделно от вече казаното, че такова правило служи основно за шиканиране на процеса. Идеята има и положителен елемент - да се избегне обжалването пред ІІ инстанция за непълнота на доказателствата. Да, ама загубилата страна винаги ще е открила току-що ново важно доказателство. Тъй че обжалването при добро желание на заинтересуваната страна е неизбежно.

Кой от линковете - единият е за титлата княз. Неговото съдържание май още някъде в началото го резюмирах - някои считат, че княз произхожда от канас. Другия е за няколко рунически знака, които определено не са някакъв аргумент дали всички са ползвали кан или на част от територията думичката е почвала с Х. Няма да повярвам. Но иди на Крорайна и ще откриеш приятна изненада - т. 1 на ЛИБИ. Там Хиероним казва, че витините са преселили се от Европа хуни. Значи тините са хуни, а пък ранновиз. автори, а и някои лат. автори от ранното средновековие наричат българите хуни. Ей я веригата : тини-хуни-българи. Обаче аз пак не вярвам.

Струва ми се, че ще се разминем с французите в тази анкета. Напр. кой е любимият ни крал - ами то може ли да имаме по един любим крал от всяка държава. Или пък завладяването на Галия. Друго би било ако ставаше дума за любим бълг. цар или за завладяването на Тракия от Рим. Може би трябва да се пусне и българска редакция на анкетата: 1.Кой е любимият бълг. цар? 2. Какво мислим за завладяването на Тракия от римляните? 3. Ивайло - свинар ли е бил или болярин? 4. Какъв владетел е бил правнукът на Луи ХІV - цар Фердинанд - строител на дворци, създател на т.нар. "царски режим"... ? 5. На Терес ли е принадлежала златната маска намерена от Китов? Интересно е, че са направили чудесата на света 8, като са добавили и Великата китайска стена. Ами като са решили да допълват, защо не са сложили да речем и Колизеума (та като отскочим да погледаме гладиаторски борби). Прави впечатление също, че в подбора на въпросите е залегнал твърде много художествения елемент - Желязната маска, Жана д'Арк... Все често срещани герои от филмите и романите на Дюма.

Ами в Русия е имало доста князе, които са били подчинени на руския цар и самодържец. Константин Порфирогент прави едно сложни увъртания, че сръбския владетел не бил подчинен на българския, ами когато Владимир -Расате бил пленен, сърбите го върнали на Борис, дали на хана подаръци, че и владетелските синове за заложници. Ама това дето давали си било подаръци, а не данък, като проява на подчинение. Когато обаче багренородния император стига до своето време, тъй да се каже, когато още са живи тези дето помнят, почва да го избива на откровения и да разказва, как от време на време лошия Симеон е откарвал във вериги поредния сръбски владетел, дето не го слушал. Тъй че е напълно възможно сръбския владетел да е имал титлата жупан, като зависим от бълг. владетел и да е продължил да я ползва след падането на І царство, когато вече е бил независим владетел - т.е. станал е велик жупан. съвсем погрешно е да търсим в една титла значание, което е проявило устойчивост с векове. В много от случаите значението на различните титли се е променяло, а понякога - доста.

Проблемът е, че докато го имаше този текст за напътстването доста се е злоупотребявало с него. Иначе казано, ако съдът не впише протокола някаква шаблонна фраза, че указва на страните да посочат още доказателства, тутакси са отменяли решението, пък дори и правилно и са връщали делото. И тъй делата се влачели с години. Макар че в по-предишната формулировка се казваше, че съдът упътвал страните, които били неосведомени или малограмотни. И тогава на адвокатите се е налагало като пишат жалбата, да обясняват, че те били неосведомени и малограмотни, а съдът като видял това, не им дал напътствия. Ето това е социализъм в действие!

Те служебното начало са го оставили, ама определено не е малко за един гражданско-процесуален кодекс.

Тъй, ето списъчето с титли. Още е в редакционен период и що се отнася до формулировките, тепърва ще ги правя. Но има кратък и все още непълен преглед къде са ползвани титлите. Като го свърша, ще сложа шапката и ще го стартирам официално на сайта ми. Ама избързах с пускането тук, защото гледам, че титлите от І царство са предизвикали голям интерес.

Държавния глава на сърбите е носел титлата "велик жупан" преди да получат кралски титул от папата. Тъй че сред южните славяни определено жупан ще е нещо повече от селски кмет. Не че през турско и кнез не се е ползвало за кмет. Едно изброяване на длъжности определено не гарантира, че е направено йерархично. Напр. ако вземем да изброяваме кои от постовете се заемат от доносвици, едва ли ще се спази точната йерархия - президент, министри, депутати, кметове... А къде в тези верига ще сложим шестаците от канцелярията на президента? Та както се вижда, ето че и в наше време, когато интернет ни дава толкова информация е доста трудно да се направи точна йерархична подредба. А от контекста се вижда, че автора прото е искал да подчертае, че са дошли заедно с болярина множество видни лица. Болярин показва по-скоро съсловна принадлежност - като лорд, гранд, шляхтич. Ще рече, че и кавхана може да бъде наречен болярин, макар (поне днес да се счита така) е бил втория след хана. Тъй, ето списъчето с титли. Още е в редакционен период и що се отнася до формулировките, тепърва ще ги правя. Но има кратък и все още непълен преглед къде са ползвани титлите. Като го свърша, ще сложа шапката и ще го стартирам официално на сайта ми.

Текста на новият ГПК го има на лекс-бг Дано нововъдението не е съсипване на един от последните ни хубави закони. Макар че като гледам, някои стари и проблемни неща успешно са ги вкарали отново, напр. този тъй спорен пасаж: Това правило е било много удачно за едно социалистическо общество, за да демонстрира каква социална справедливост има в държава управлявана от Компартия. На практика обаче това е било превърнато в способ делата да се протакат с години. Много неудачна ми се вижда и тази редакция: При по-старата редакция беше по-удачно - могат да се обжалват възивните решения, които с по-голям материален интерес и определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на процеса. Вместо тези обективни критерии, са въведени доста разтегливи понятия, които откриват пътя за съдебен произвол - съдът на практика по свое успомтрение ще решава дали да си отвори работа, т.е. случаят ще е от значение за развитието на правото ако е заинтересован някой близък. Та като гледам май е съсипан един от последните останали хубави закони, към който имаше натрупана огромна съдебна практика.

Именно, в надписи на гръцки език. Ще рече, че няма гаранция това да е бил и говоримия език сред населението или поне сред част от него. Нещо като "хлеб" и "хляб", "княз" и "кнез". Напр. през ІІ царство наред с официалните имена - Йоаким, Йоан Асен ... е имало и техни по-народни и съкратени имена, съотв. Яким, Ясен... Цитата от Симеоновия сборник ли е или е от по-късен текст. А и дали самият ръкопис е български или е да речем руски или сръбски препис на предполагаем старобългарски превод. То това изброяване нищо не значи - не винаги като се прави изброяване това се прави по старшинство. Ако не е някакъв официален документ е малко вероятно да е спазено старшинството. Това че жупан съответства на княз не означава, че е владетелска титла. Двете титли търпят инфлация с въвеждането на цар и крал. В крайна сметка се стигнало до там, че през турски кнезове са били наричани кметовете (според някои пък кмет е производно от комит). В Сърбия пък се запазва в адм. деление на жупиу но и там виз. влияние си казва думата.

За картината която сложих забравих да кажа какво представлява - предполага се, че изобразява похода на Юстиниан срещу славяните в Солунско - ама фреската не се е запазила цялата. Но поне Юстиниан се вижда. А ето го събитието по Лъв Граматик (него го имам сканиран и мога да го копирам, иначе препоръчвам да се ползват текстовете на св. Теофан и св. патр. Никифор): Събитието се отнася към 693г. Юстиниан подчинил славяните къде с бой, къде с договор, прекарал ги през Абидос и ги настанил в темата Опсикон. От тях направил т.нар. "отбрана войска", като им поставил за предводител Небул. След това Юстиниан имал глупостта да наруши мира с арабите - но "отбраната войска" минала на страната на арабите и заедно избили виз. войска. Заради това Юстиниан избил остатъка от славяните. Обаче след двата неуспешни похода византийците се надигнали срещу Юстиниан и му резнали носа. Керамисийко се свързва с Пелагонийско, т.е. Битолско. Въпросът е обаче дали не означава Серамисийско - т.е. стария прабългарски център Срем. Битолско, ама явно му се е искало за столица някой по-представителен град като Солун. Иначе св. Паисий пише, че когато хан Тервел се замонашил се оттеглил в манастир в Охрид и там починал. Аме не е ясно откъде е взел този текст. Ортодоксалната теза е, че възрожденските историци бъркат Борис І и Тервел - само дето Борис І никъде не се споменава с монашеско име Теоктист - нито в ранен, нито в късен източник.

Значи, от времето, в което са почнали да пишат на славянски език, вече не се споменава нито хан, нито кан. Но преди това в надписи на гръцки език си го има. Ами при Бат и Боан там е работата, че се приемат за имена, но се срещат няколко пъти и то като имане на хора с точно определено място в държавата. Бат се среща за Курт-Бат (Кубрат), за чичо му Органа, за синът му Безмер (Бат.Баян) и за Аспарух (Батоя). Баян пък обикновено е брат на царстващия владетел и често има и друго име- Бат-Баян (Безмер) по-голям брат на Аспарух; Баян, брат на Токту; Боян (Енравота) - по-голям брат на Маламир и Боян (Вениамин) - по-голям брат на цар Петър І. Ами те даже и името на владетеля са сменили от цар Симеон е станал княз Светослав. В случая това е същественото, защото става дума не за сборници с историческо или държавно-устройствено съдържание, а за текстове с религиозно съдържание, от които трудно може да се правят изводи за държавното устройство на България. Че дори и за устройството на църквата й - брой епархии, центрове, статут на църковния глава и т.н. Ами "Сибин-велик жупан на българите" ми звучи като нещо повече. Ако е просто областен управител, щеше да е нещо от рода на "велик жупан на Сирмиум/Кутмичевица/.....". Ами тъй като не ни взеха за 16 република на СССР, за нас има голямо значение дали е по на североизток или на югозапад.

Обсадата на Филаделфия - това е христоматиен пример за сложното и трудно положение на васалите на османците. Виз. император бил принуден да окаже военна помощ на турците да превземат този град. Така Византия помогнала на турците да превземат собствената й крепост. Примера е, не като предателство,а за безпомощността на управляващите да се справят с турското настъпление. Както и когато след ултиматум на султана, трябвало да бъдат сринати някои новопостроени укрепления на Цариград - искането било изпълнено, а сломения император починал.

Определено не разбирам. Патр. Евтимий живее по време на ІІ царство. Той не ползва нито хан, нито кан. Но ако ще се вадят изводи за титлите през І царство въз основа на ползваното от по-късни периоди, ам чога да дам много примери от времето на ІІІ царство, когато се използва титлата хан за владетелите от І царство . Добре де, кажи къде е това? Имам усещането, че иде реч за ползване на доста лош превод. Там са били гетите (нямат нищо общо с готите, освен че не говорят гръцки) и даките. Скитите са били малко по-източно. Това пък откъде го измисли - юдеин, с римско гражданство, доста попътувал за времето си. Вярно, че е посетил и доста от Гърция, ама защо пък да е само?