T.Jonchev

Така говори наистина. Но дали е възможно и да е смятал, че тогава Иван Асен е воювал с латинци, след като е чел надписа на колоната, евентуално - царските грамоти за атонските манастири, а най-вероятно - и други писания, които до днес въобще не са оцелели? Самите домашни източници посочват ясно, че инициативата в събитията е българска, но ние няма да ги приемем, защото ХХ век ни е насадил други представи за политическо благородство. А за да приемем трактовката на Акрополит, ще трябва да се отговори задоволително поне на два въпроса: 1.Щом е нападнат и се брани, кога Иван Асен е имал времето да вземе "малка помощ от скитите" и защо - ако го е имал - помощта не е била голяма? 2.Щом Комнин напада, по какви причини се мотае по брега на Марица с цялата си армия, за да търси там изненаданите българи в зимно време?

В тази част от изложението си T.Скутариот почти буквално преписва от Акрополит. Ефрем също е използвал Акрополитовото съчинение, но звучи по-различно, защото пише в стихове.

За да смятаме, че убийството на Борис е неслучайно, трябва да предполагаме, че е имало някаква конспирация и историята с границата е била измислена допълнително. Аз не виждам основание за такива предположения. Липсват факти, а ако тръгнем да ги заместваме с възможности, извлечени от общата конюнктура, можем да предполагаме какво ли не.

Да, разбира се, че е така. Исторически календарите са по-скоро сборове и наслоявания на традиции, отколкото стройни, опряни на астрономията, системи. Точно поради това се опитах да убедя онзи потребител (в темата в "Паранауки"), че календарът, който размахваше, няма нищо общо с древните българи.

Абсолютно прав си. Това го виждаме дори и тук, във форума.

Гербов, как мислиш: лъже ли Иван Асен в този надпис?

Не го ли бистрихме достъчно с едного фена (руси / балкан и т.н) този календарен мит? Я погледнете в "Паранауки".

Оцелеят ли само българите с наслада ще се изядат един друг.

Не си прав. Същото се получава впоследствие и в сражението край Скопие - само че там противниците са от двете страни на Вардар. И в двете сражения Самуил е главнокомандуващ и се случва едно и също. Ако беше само Сперхей - както и да е. Но ти представяш ли си още едно Ватерлоо при Наполеон? Ако той не беше абдикирал, Груши и Султ щяха да се прехранват като пътни регулировчици. А при положение, че при Сперхей е избита почти цялата армия, та Самуил и синът му да трябва да се крият между труповете, за да оцелеят, маловероятно е авторът на сперхейската издънка (ако не е бил Самуил) да е участвал и при Скопие.

Това май са думи само за да се каже нещо. Ти говореше за примирието на Комнин с латинците: Аз ти казах, че го е спазил. Примирието е изтекло през декември 1229г., а той е потеглил на поход през 1230г. Хайде стига с клишетата.

Няма как да е така. Активната страна по уговарянето на примирието са латинците, а не Комнин. Той пък го е спазил стриктно.

При подобна трактовка - за какво въобще е сключвано примирие?

Христоматийно-историографският образ на Самуил - почти безплътен национален герой, патриот, борец срещу подлите нашественици, дал живота си за запазването на българската свобода и държавната независимост, че и трагичен заради крайния неуспех на усилията си, за който неуспех обаче той изобщо не е отговорен - няма почти нищо общо с историческия реализъм. Този образ е създаден чрез смесица от несбъднати национални блянове и исторически комплекси, възрожденски патос и романтика, без никакво отчитане на спецификите и характеристиките на средновековната епоха и до известна степен - дори чрез пренебрегване на част от фактите. Използваният в случая със Самуил подход за изобразяване и оценяване въобще не е изключение в нашата наука, но понеже става дума за особен исторически период, се е получил доста помпозен резултат. По подобен начин се изобразяваше и Шишман - герой на друг подобен период. Само че през последните десетилетия настъпи известно научно отрезвяване, което донякъде "приземи" Шишман и приближи образа му към фактите. Със Самуил подобно приземяване не се получи и няма да се случи скоро, тъй като македонците разпалено ни го оспорват и всяко петънце, което допуснем върху традиционния му лик, ще е повод да го "присвоят" окончателно. А по ред причини (които - вярно - нямат нищо общо с историята) България не може да си позволи подобно нещо. Мисля, че по отношение на Самуил важното е това. Фактическите му качества, както и адекватните оценки за него (включително тази на Ресавски, която - макар и доста емоционално изразявана - не е неоснователна) на този фон са само подробности.

1238? В житието на светицата, писано от Евтимий, е изрично отбелязано, че когато мощите пристигнали, ги е посрещнал самият владетел заедно с майка си и "своята царица Ана". Както знаеш, Ана-Мария Унгарска е умряла през 1237г., а през 1238г. Иван Асен е бил женен за Ирина Комнина.

Е, в рамките на онази интерпретация не става дума за предвиждане на договора с дьо Бриен - това на Иван Асен му идва дюшеш. А за това, че не е разбрал до 1231 за Перуджийския договор: не е невъзможно. За да стигне информацията до Иван Асен преди 1231 в онова безмедийно време, има три начина: 1.Да го уведомят официално. Явно не са били заинтересовани да го правят. Обратно - постарали са се да го държат в заблуда (историята с мощите на Св.Петка). 2.Да получи разузнавателна информация. Имаме данни за българско разузнаване, но само военно, което е действало чисто тактически около полето на предполагаемата битка. Постоянно дипломатическо разузнаване няма, защото няма постоянни представители на страната в чужбина. 3.Информацията да се разпространи чрез мълвата. Така че е напълно възможно да е останал в неведение до пристигането на Жан дьо Бриен.

Годината, през която е сключен, не е ясна - някъде между 1224 и 1227г. Пряка полза от този договор България няма (или поне не е известно каква е, ако е имала). Т.Комнин не изявява претенции към българското царство, за да смятаме, че договорът го е въздържал да предприеме някакви действия. От друга страна откъснатите от Борилова България територии, върху които той е упражнявал някакъв (пряк или косвен) контрол, си остават извън българските граници (напр. владенията на Слав). Поради това смятам, че въпросният договор е елемент от ранната дипломатическа практика на Иван Асен - да е принципно подсигурен откъм всичките си съседи. За Комнин договорът е бил по-важен: той е осигурявал тила му, за да може да развърже ръцете си срещу латинците. Възможна е и друга една интерпретация - доста по-атрактивна, но тя изисква да приемем по презумпция, че Иван Асен е бил почти демоничен злодей, което никак не се схожда нито с неговия образ в изворите и историографията, нито с характеристиката на християнския владетел изобщо. Става дума за следното: Замисляйки как да постигне пълна хегемония на Балканите и да върне в българските граници загубените при Борил земи, Иван Асен сключва договора с Комнин не за да го спазва, а за да приспи неговата бдителност и косвено да го подтикне срещу латинците. Смятайки се за осигурен чрез този договор откъм северния съсед, Комнин рязко усилва натиска върху Латинската империя и тя, докарана до ръба, търси подкрепата на българите срещу епирците (както и подкрепата на иконийците срещу никейците) - факт, който Иван Асен също е предвидил. На тази база е сключен договорът от 1228г., в който българският цар поема ангажимента да спасява Латинската империя, т.е. да воюва с Комнин, но официално не за своя сметка, а като благодетел (припомням, че по това време България е още униатска) - с други думи да води благородна война. И когато в началото на 1230г. епирската войска настъпва срещу латинската столица, българите й нанасят внезапен удар в тила, разсипват Комниновата империя, връщат си загубените земи и придобиват нови сред общи международни аплодисменти (е, без Сърбия, където още, но не задълго, царува Комнинов зет). Макар че е воювал уж благотворително (според договора от 1228), Иван Асен не връща нищо на латинците, а пристигането на дьо Бриен в Константинопол и женитбата на Мария дьо Бриен му дават повода да заеме позата на оскърбен и ощетен от отмятането на бароните и да не върне нищо и в бъдеще, без някой да е в състояние формално да го укори. Такава интерпретация обаче няма да приеме нито нашата историография, нито широката българска публика, макар да е факт, че Иван Асен доста лесно и твърде често се е отмятал от договорите, които е сключвал. Аз също не вярвам много в тази интерпретация и я намирам прекалена - в нея Иван Асен се оказва в ролята, която е играл Сталин в навечерието на ВСВ според В.Суворов.

Ако Комнин е искал да нанесе превантивен удар, то: 1.Би го направил преди примирието с латинците да е изтекло, за да е сигурен за тила си. 2.Не би ходил от Адрианопол по посока на Константинопол, а после да се връща обратно към българските граници. 3.Не би търсил зимно време българската войска в близост с границата, ако е очаквал да я изненада. 4.Не би я намерил точно там, където я е търсил.

Съгласявам се с всичко, което си написал в онзи постинг, освен: , защото проромейска партия не е имало и , защото такава идея у Симеон, по-ранна от практиката на Роман Лакапин, няма как да бъде доказана.

Просто е играл собствената си игра и се е възползвал добре от ситуацията. А че е знаел плановете на Теодор Комнин - знаел ги е. Целият полуостров ги е знаел.

Да, според всички, освен Мария Спасова. Според нея годишнината е през април.

Звучи ми доста силно. По едно време Спартаковата войска брои към сто хиляди. Представяш ли си 100 000 "професионални войници" в Средиземноморието през I век, които да не са римляни? А иначе - да, трябва да им е било ясно, че дисциплината е важна, когато се опитваш да противостоиш на Рим. Но - както знаем - не са се впрягали много.

Ясен си, разбрах те. Но можем да спорим безкрай дали конфликтите ги поражда ортодоксът или добре познаният във всички епохи стремеж да се биеш, за да добиеш. Аз смятам, че е второто: същите конфликти ги има и на запад, и на изток; и в предхристиянско време, и в християнско.

Според мен разсъжденията ти са повлияни от по-късни западноевропейски практики. Ако Симеон беше успял, той щеше да е ромейски василевс, а по всяка вероятност България щеше да бъде имперска тема (или няколко - това са подробности). Днес - в случай, че България би съществувала - щяхме да го плюем със същата мощ, с която сега го възхваляваме.

Kакво трябва да значи "истински ромей"? Симеон иска да бъде ромейски император и с този си стремеж нито заплашва, нито поклаща, нито сменя модела - това е просто стремеж да се смени персоната на престола. Нищо особено извънредно в имперската история.

Не схващам какво имаш предвид.