T.Jonchev

О, не бъркай нещата. То и Учредителното събрание от 1879 е решаващ орган, но това не значи, че тлаките отпреди Освобождението имат същите функции. Ако това, което казваш, беше вярно, Борис нямаше да прави преврат, а щеше да постави въпроса за управлението на Владимир пред събор. Но до 1614г. са. А ние говорим за девети век все пак - след процес на централизация на владетелската власт. Дадох само пример с тия щати. Не се връзвай на това.

Да, но идеята е, че класическите многолюдни събори постепенно еволюират до събрания на "избраните" от типа на френските Генерални щати - по-скоро със съвещателен, отколкото с решаващ глас. Т.нар. Преславски събор е горе долу точно такъв.

Е, що? Щото 48 + 52 прави 100, а не 200. Даньо беше умен мъж, но имаше и изцепки.

Аз смятам, че са били доста лоялни през цялото време.

Всъщност не става дума за 100-членен съвет, а за "народен събор" от 100 души първенци, който се разделил по въпроса за християнизацията 48:52 срещу нововъведението, та се наложило Борис със сила да "налее ум". Това е теза на Й.Андреев в статията му за народните събори през Първото българско царство от 1971г.

Отливката е гипсова или само така ми се струва? Стилът е от 70-те - 80-те години на ХХ век.

Капацитетите твърдят, че когато империята се намесва, Борис вече е решил официално да покръсти страната, но не чрез услугите на Константинополската патриаршия, а на Римската църква. Бил е обещал на съюзника си Людовик Немски да се покръсти - това четем в едно писмо на папата от май 864г. Имперската намеса е довела само до смяна на "посредника", с чийто услуги е извършено покръстването. А по въпроса за "изтъргуването" не мога да кажа нищо, без да прибегна до фантазията.

Според мен това е твърде крайно мнение. То изхожда от презумпцията, че Рим и Константинопол са в перманентна люта вражда и конфликт, което е пресилено и невярно. Всички църкви имат "свои" светци, които не са били толкова популярни извън дадения диоцез, макар канонизацията им да не е оспорвана, а признавана. Все едно да се чудим защо византийските храмове не гъмжат от изображения на Св.Иван Рилски, а нашите - на Св.Киприан.

Задължително - надали. Същественото в оня момент е политиката на откъсване на Моравия от Римската църква, която предизвиква изпращане на мисия в Моравия. Буквите са само част от инструментариума в тази мисия. Днешната ни гледна точка е друга, защото знаем какви последици е имало създаването и използването на тия букви през следващите 1100 години. Никой източник не посочва изрично по кой вариант на мудниалната система са съдържащите се в него датировки. Ако, както казваш, при липса на посочване, приемаме че системата е византийската, представяш ли си как биха били разчетени Теофановите датировки? Хронологията във всеки документ се изследва, нищо не приемаме наизуст.

Ако говорим за коефициента, ползван от Теофан - да. Но става дума за 5500. Що се отнася до В.Е.: тя е сравнително късна и още в средновековието е било ясно, че е нагодена, за да е синхронизирана с индиктионната система. Ползвали са я широко - това е вярно - но не са ползвали само нея.

Ползвана е - отвори монографията на К.Куев "Черноризец Храбър" и ще откриеш примери. Но това е по-скоро второстепенен въпрос. В Пространните жития създаването на азбуката е свързано непосредствено с Моравската мисия - а тя започва в 862/3г. Според текста на "О писменех..." азбуката е създадена във времето на император Михаил ΙΙΙ (842 - 867), Борис Ι (852 - 889), Ростислав Моравски (846 - 870) и Коцел Блатненски (861 - 874). От хронологическото засичане става ясно, че е създадена в интервала 861 - 867г. Пак според текста на "О писменех..." годината на създаването е 6363, която по В.Е. е 854/5, а по А.Е. - 862/3. Е, на основание на кои данни да се приеме тогава 855г.?

Глаголицата е създадена през 862/3 според Александрийската, а не според Византийската система на летоброене. Не е направено изключение. Тази система е ползвана и във Византия, и в България, и не само. Не става въпрос за някаква уникалност.

Въпросът е коя е ползвал авторът на апологията. "Ние" ползваме византийската, защото в този случай само чрез нея може да се доказва, че Кирил и Методий са създали азбуката за балканските, ако не и направо за българските славяни - от любов и грижа към тях.

Поредната дивотия в полза на полуграмотността.

854/5 по Византийската и 862/3 по Александрийската система. Съвсем не. Толкова са са били нужни за обучението на 3500 свещеници - това имаме като данни. Колко време е отнела подготовката на богослужението на славянски не се казва никъде и е неизвестно. Не го твърдя аз, твърдят го източниците.

Йес, сър: Пространните жития + "О писменех чръноризца храбра".

Между появата на Ростиславовото пратеничество в ромейската столица и отпътуването на братята за Моравия.

Не са били телепати, естествено, и нищо в 855г. нито са предвиждали, нито са предприемали.

Оу, бая работа трябва да падне. Ще махнат тия, ще издадат ония, а грешките - пак същите.

A-a. ндьей тъй, Спандю! Армения си е за Армения, Персия си е Персия. Там такива работи може и да стават, ама у нас - сакън! Ний сме модерни еврипейци изначално.

Приятелю, пресоляваш манджата. Чак заявление за такава готовност няма. Тонът по въпроса е променен и то в не съвсем официален план - останалото е историографско тълкуване.

Ако погледнем свръхкритично - не.

В Бертинските анали ясно е посочено количеството убити виновни. Не разбирам защо тази подробност се подминава. Официалната теория не квалифицира Борис нито като слаб, нито като лош. Но очевидно това не ни е достатъчно. Явно трябва да е идеален от всички възможни гледни точки - не само средновековни, но и днешни. Ако Бриджит Бардо пропише тук, сигурно ще отхвърля разпалено известието, че е притежавал ловен дом, защото - за да е добър - Борис не може да убива животни. Ако чуждите източници не устройват някого (понеже нали затова са живели авторите им - да ни охулват) да вземе да прочете поне българските. И в тях пише за бунт, сражение и победа.

Всъщност данните са за голям размах на бунта - обикновено изворите твърдят, че участвал целият народ. Друг е въпросът дали тези данни са верни.

Поне в последвалите 70 години няма голяма драма. Симеоновото войнство се е представило доста добре. Но, естествено, никой здравомислещ човек не би приел, че българската аристокрация е поголовно избита около този бунт. Подобни легенди се разпространяват само из "долните етажи на историята".